Брояч от 3.2006г.
5536534
Users Today : 48
This Month : 4655
This Year : 60371
Views Today : 249
Who's Online : 8
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Няма неизлечими болести, има неизлечимо болни

Няма неизлечими болести, има неизлечимо болни

Няма неизлечими болести, има неизлечимо болни

Инфекциозни болести, възпаление
СМЯТАМ, че хората създават сами, не само болестите, но и всички болестотворни микроорганизми. Създават ги от нищото: от вакума, от чиста енергия, използвайки силата на своите мисли. Само мислите са пагубни и болестотворни. Т. е. напрежението, объркването и безпорядъка в колективния безсъзнателен разум създават вируса или микроба, който помага да се предизвика болестта.
Възпалението на организма означава, че в нас е «възпалено» съзнанието, въображението. До това могат да доведат силния гняв, яростта, обидата, желанието за отмъщение, страха. «Възпалените» мисли се проявяват във вид на зачервяване, гноене, абсцес и треска.
«А как стои въпроса с инфекцията?» — ще попитате.
Самите бактерии и вируси не са опасни. Те са част от обкръжаващата среда, част от природата и изпълняват някакви важни функции. Например, има някои бактерии, които живеят в чревния ни тракт и помагат при храносмилането. Микробите и вирусите, сами по себе си не са агресивни, но попадайки в агресивна среда, стават болестотворни и токсични. «На замърсена земя растат само бурени». Или, както казва известния учен-микробиолог Луи Пастьор: «Микробите са нищо, а почвата — всичко». А почвата подготвяме със своите мисли. С добрите – наторяваме, с агресивните — замърсяваме.
И тук има два пътя. Първия, е да унищожим инфекцията с антибиотици. Но, както показва практиката, това е задънена улица, тъй като се получават устойчиви щамове, които не се поддават на въздействие. Медицината е принудена да създава все по-силни химически лекарства, но това води до цялостно отравяне на организма.
Има втори път — да се избавим от агресивните мисли и емоции, които създават хранителна среда за микробите и по този начин да повишим имунитета си. Избора е ваш.
Такова често срещано заразно заболяване като грипа, а и всяка простуда, са показател, че прекалено много събития стават едновременно в живота ви и това предизвиква напрежение, объркване, безпорядък, раздразнение. Натрупали са се големи и малки конфликти, емоционални сътресения и обиди. В този случай, болестта има позитивна функция: да получим внимание, да избегнем някакви задължения, да си починем, да се излежаваме някой друг ден и да подредим мислите си.
Спомнете си: някой наоколо е кихнал или се е закашлял, а вие сте се изплашили, че ще се разболеете. Или са обявили по телевизията, че накъде свирепства грипна епидемия и вече обезпокоени, бягате в аптеката. В такива случаи винаги се питам: «Нужна ли ми е болестта? Какво полезно може да ми даде? Трябва ли да лежа с температура, болно гърло и хрема, като по този начин се спасявам от нерешените проблеми, избягвайки реалността.
Не, — отговарям сам на себе си, — не ми е нужно. Нали мога да решавам всякакви проблеми в живота си, защото сам си го създавам. Следователно, винаги намирам най-добрия изход от всяка ситуация. И ако сега в живота ми има някакъв нерешен проблем, хвърлям всичките си лични сили на решаването му. Моля своя подсъзнателен разум да създаде нови мисли и начини на поведение за решаването по най-добрия начин на тази проблемна ситуация. Изцяло и напълно се доверяван на себе си и Вселената. Затова съм спокоен. И болестта ме подминава. Моята имунна система работи прекрасно».
Просто избирам да бъда здрав, да се наслаждавам и радвам на живота! Това е избора ми.
Травми и нещастни случаи
НЕЩАСТНИ случаи и изобщо всякакви случайности няма. Това е мое много дълбоко убеждение. Нещастните случаи са нищо друго, освен подсъзнателна закономерност. Сами си създаваме травматичните ситуации.
Занимавайки се с хипноза, изследвах няколко човека, които в различно време са били в травматични ситуации (производствена травма, авария и др.). При всички случаи, причините си приличат — това е чувство за вина и силен гняв, ненавист и крайна степен на раздразнение и обида. Всичките тези емоции стартират механизма на саморазрушението.
Обидата на някого, желанието за отмъщение и усещането за безизходност, моментално привличат нещастни случаи или травматична ситуация. Обкръжаващия ни свят ни принадлежи, и затова, когато се ядосваме на другите, изразяваме агресия и стартираме програма за саморазрушение по отношение самите себе си. Нали закона за съхранение на енергията още никой не го е отменил. Когато се ядосваме на самите себе си, когато се чувстваме виновни, когато буквално си търсим самонаказание, то идва във вид на нещастен случай. Травматизма е външно отражение на чувството за вина, самонаказание. Това е гняв насочен към самите себе си.
Ако с вас се е случила такава ситуация, не се разглеждайте като нещастна жертва. Обърнете се вътре в себе си и намерете тези мисли и това поведение, които са създали травматичната ситуация.
Травматичните ситуации имат определени позитивни намерения.
И често е възможност да получим вниманието и съчувствието на другите. Ние охкаме от болка, понякога дълго време сме в леглото. Промиват ни раните, грижат се за нас. И тази склонност към насилието, която ни е довела до травматичната ситуация, изчезва постепенно.
Болката изобщо, всяка една болка, е признак за усещане на вина. Болката може да е физическа и душевна. Вината винаги търси наказание, а наказанието създава болката и страданието. Ако има хронична болка, това е признак на постоянно чувство за вина. Обърнете се към себе си и открийте това чувство за вина. Освободете се от него и болката ще премине.
Помнете, че всеки човек, във всяка ситуация, постъпва по най-добрия възможен начин. Така е устроено подсъзнанието — избира най-ефективния начин на поведение. Тогава, в миналото, в този ситуация, сте направили най-добрия избор. Струва ли си да се наказвате за най-доброто, на което сте били способни в този момент?
Тумори, рак
ВЪВ ХОРАТА се е оформил стереотипа на мислене, че рака е неизлечим. И когато лекарите съобщават на болния или на роднините подобна диагноза, за мнозина тя звучи като присъда. Но не си струва да се отчайвате. Както гласи мъдростта: «Няма неизлечими болести, има неизлечими болни».
Още преди две хиляди години, знаменития китайски доктор Сма Тхиен е посочил пет типа хора, които не подлежат на лечение:
1) инатите, които е безсмислено да се разубеждават;
2) алчните, които заради печалбата са занемарили здравето си;
3) разпуснатите хора, които не искат да се откажат от пагубните излишества и навици;
4) болните, които са толкова слаби, че не могат да приемат лекарства;
5) тези, които повече се доверяват на шарлатаните, а не на лечителите.
Със сигурност знам, че всяко заболяване може да се излекува, ако болния поеме отговорността за болестта и здравето си.
Първото, което е необходимо да се направи за излекуването, е да се изостави вярата, че това заболяване е неизлечимо. То е неизлечимо за външни средства, със средствата на ортодоксалната медицина, защото тези средства не премахват причината, а се борят със следствието. Трябва да навлезете в себе си, за да постигнете излекуване. И тогава, както отникъде се е появила болестта, така и ще се отиде.
Един юдейски цар заболял от тежка болест. Посъветвали го да се обърне към Бога. Но той се обърнал към лекарите и след две години умрял.
Обърнете се към себе си, а това означава да се обърнете към Бога. Нали Бог е в душата на всеки. Необходимо е да откриете в себе си вечния извор на сила и здраве. Той съществува във всеки. Вътре във вас има всички необходими ресурси. Получете достъпа до тях.
Рака е стара, спотаена обида, гняв и злоба, ненавист и желание за отмъщение, които буквално «изяждат» тялото. Това е дълбока подсъзнателна, душевна, незарастваща рана. Това е силен, дълбоко стигнал конфликт със самите себе си и с обкръжаващия свят.
Гордостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина и наказание, осъждането и презрението, дълбоката неприязън към хората, водят до това заболяване. Ако човека в своя мироглед е заприличал на ракова клетка, тогава създава рак в тялото си.
Как работи здравата клетка? На първо място, грижи се за целия организъм и изпълнява за него своите специфични функции за него. А организма в отговор и отвръща със същото: с всичко необходимо за клетката. Здравата, нормална клетка «разбира», че благополучието й зависи от целия организъм, и затова отдава своите сили за него.
А как се държи раковата клетка? За нея не са важни интересите на организма. Тя се грижи само за себе си. Тя не се интересува, откъде получава хранителните вещества. Раковата клетка дори не подозира, че с поведението си унищожава целия организъм, че с загиването на организма ще загине и самата тя. Т. е. със своите действия, със своята жизнена дейност, раковата клетка унищожава целия организъм, и себе си в това число.
Но Вселената е единен организъм, в който ние живеем и не може да позволи, един човек с раков мироглед, да унищожи цялата Вселена. Затова, по вселенските закони, такъв човек трябва да бъде унищожен. Получава се, че човека със своя мироглед, се унищожава сам.
Сега с раков мироглед са заразени много хора. Затова смъртността от злокачествените образования е на второ място по статистика. Такива хора са готови да унищожат света, в който живеят, защото им изглежда несъвършен. Те презират, обиждат се, ненавиждат и отмъстяват, мислено унищожавайки обкръжаващия свят, Вселената. Хората с раков мироглед не разбират, че обкръжаващия ги свят, е техния свят. И генерирайки разрушителни мисли, унищожават самите себе си. Дълбоко вярвам, че Вселената е много хармонична, справедлива и съвършена. Защото в нея действа универсалния закон: «На всеки се дава според вярата му, според мислите му». Хората трябва да разберат, че несъвършена не е Вселената, а техния мироглед, не самия свят, а техния модел за него.
Ракът е ИЗЛЕЧИМА болест. И в този случай не са достатъчно традиционните средства: химия, облъчване, оперативна намеса. Всичко това подтиска болестта и само я отлага, тъй като не премахва причините за болестта. Нали рака е заболяване на целия организъм. И излекуването от раковия тумор е преди всичко избавяне от раковия мироглед.
Един мой пациент, който се е излекувал от рак, описва по следния начин състоянието си:
— „Докторе, станах напълно различен човек. Стана преоценка на ценностите. Ако ме сравниш преди болестта и състоянието, в което съм сега, това е разлика между земята и небето. По-рано се дразнех от всяка дреболия. Например, ако чаках на спирка и нямаше дълго тролейбус, буквално излизах от себе си. Сега съм спокоен като слон. Имам съвършено друго отношение към себе си, към живота, към хората.“
Какво е необходимо да се направи за излекуването?
Първо. Необходимо е да поемете отговорност за живота си, за болестта си и здравето си.
Второ. Необходимо е силно желание да живеете. И главното — да определите, за какво? Помислете за цел и смисъл на живота си.
Трето. Необходимо е да се избавите от всичко чуждо в съзнанието си. От тези негативни мисли, емоции и черти на характера, които ви водят към смъртта. Започнете да работите над себе си.
Валерий Синельников.
http://www.aif.ru/archive/1683109
Последни коментари
За контакти