Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236882
Users Today : 4311
This Month : 84724
This Year : 374601
Views Today : 17714
Who's Online : 100

29 януари 2018 г.

29 януари 2018 г.

Исус – Нашето съвместно възнесение (Води ме, душо моя)
29 януари 2018 г.

Здравейте, родни мои любими души!
Днес ще ви разкажа, как да се научите да чувате душата си, да разговаряте с висшия си Аз.
Сега става все по-важно, защото, само слелия се с душата си, ще може да направи последната крачка от прехода.
Ще споделя своя опит, как успях, докато бях в тялото на Иешуа.
Моето сливане с душата ми стана при посещението ми в Агарта. Именно тогава ме научиха жреците, да се свързвам с духовните ми аспекти, докато съм човек.
Но това бе само първата крачка. Трябваше да се науча да чувам висшия си Аз, понеже можех да изпълня мисията си, само, ако ме води душата, а не човешкото съзнание.
Но първо ще ви разкажа за усещанията си, след като разбрах, че душата е влязла във мен и е останала във физическото ми тяло.
Усещах в себе си леки, едва забележими вибрации, все едно се е заселил невидим ефирен двойник.
Но не само не ми пречеше, а ме изпълваше с такава сила и дълбочина, която може да бъде сравнена с Божията благодат и се разливаше по цялото ми тяло като приятна топлина.
Струваше ми се, че заедно с душата ми, в мен е влязла вярата, че вече нищо лошо не може да ми се случи, понеже моята Божествена частичка също се е „въплътила“ на Земята, сливайки се с физическото ми тяло.
Моят живот придоби напълно различен смисъл. Вече знаех, че всичките ми действия, всичките ми мисли и думи ще имат друго съдържание, понеже са захранени от друг източник – Божествения.
Разбира се, не съм усещал физически душата си постоянно. Докато се занимавах с ежедневните си дела не се сещах за нея.
Но в състоянието на тишина и покой, обръщайки се мислено към нея за съвет, усещах познатите вибрации и блажена топлина.
Отговорите на въпросите ми идваха по различен начин и понякога, много неочаквано.
Понякога бе фраза, произнесена от някого „случайно“ или неочакваното появяване на човек, който може да помогне с необходимото за момента.
Но най-често, влагаше в главата ми мисли, които явно не бяха мои. С времето се научих ясно да различавам мислите на ума от мислите на душата.
И го правех по следните признаци.
Преди всичко, не бяха логични и очаквани, а доста оригинални и понякога не се вписваха в обичайните жизнени понятия и норми.
Но в основата им винаги бе добрината и любовта, както и духовните ми потребности, и на хората като цяло.
И дори когато получавах изход от материалните затруднения, виждах, че крайните цели са напълно различни – не практически, а духовни.
За да не съм голословен, ще ви приведа следния пример. Когато се завърнах от второто пътешествие до Индия, трябваше да реша въпроса, как да храня семейството си – Мария Магдалена и майка ми, която бе вече вдовица.
И душата ми подсказа много интересно решение. Устроих се на работа в богат дом. Трябваше да се грижа за градината и да обучавам стопанина на йога, за която бе чувал, а аз бях изучил съвършено.
Оказа се с напредничави за тези времена възгледи и ми позволяваше да правя първите си беседи в градината, за която се грижех.
С това приключвам за днес.
Обичащия ви от все сърце Иешуа, говори с вас днес.
Приела Марта, 29 януари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов

http://vozrojdeniesveta.com/nashe-sovmestnoe-voznesenie-vedi-menya/

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: