ВСЕОБЩОТО ЕДИНСТВО

Развитието на човечеството неизменно минава през индивидуализацията, самоосъзнаването и самоопределянето на всеки индивид. Този процес е навлязъл толкова надълбоко, отчуждаването между хората е достигнало до такива размери, че дори постоянно общуващите помежду си се възприемат повече като врагове, отколкото като близки хора. Вече е крайно време този процес на взаимно отчуждение да се прекрати и да започне развитие в обратна посока – към осъзнаване на всеобщото единство и братство между хората. Отново подчертавам, че не желая да давам универсални рецепти, а само се опитвам да провокирам вашите разсъждения на тази тема.

Съществуват твърдения, че Вселената е един безкраен хаос и само на отделни места се срещат островчета на относителна подреденост. Убеден съм в противоположното. Смятам, че животът би бил невъзможен в океана, наречен Хаос. Една малка самоподдържаща се система не би устояла продължително време на разрушителното въздействие на огромния океан. Вселената определено е една подредена система и присъствието на хаоса се допуска единствено с обновителни функции – като разрушител на вече непотребното и като необходимият полюс (минус), а другият е редът (плюс), между които протича битието. Без тази потенциална разлика (разлика между нивата) не би било възможно никакво движение, не би могъл да съществува никакъв живот. Системата „орел, рак и щука” никога не може да просъществува дълго. Само единоначалието има перспективи и то при условие, че е изградено без насилие.

Често хората се усещат неудовлетворени от начина, по който живеят, и с недоумение гледат на общоприетите ценности, не намирайки в тях нищо привлекателно. Безкрайно са учудени от събитията в живота, които отказват да се подчиняват на всеизвестните и общоприети закономерности. Питат се за смисъла на живота, но много малко от тях успяват да намерят отговор, който напълно да ги удовлетвори. Избират си някакъв мотив, за който решават, че си струва да се живее, но доста бързо установяват, че не точно това са търсили. Всички тези проблеми, а и много други, произлизат от повърхностното осъзнаване на живота, от нереалистичната представа за действителността. Всъщност човек живее и съществува едновременно в доста паралелни светове, а материалният свят, който осъзнава, заедно с всички събития в него, е изцяло зависим от процесите протичащи в другите светове, които не може да възприеме с обичайните си сетива. Типичен пример в това отношение е наркоманията. Наркотиците са упойка, която изолира съзнанието от възприемането на материалния свят. Освободеното съзнание попада в някой от по-висшите светове. В тези светове натискът на хаоса е многократно по-малък и по тази причина усещанията там са неизмеримо по-приятни, отколкото в материалния свят. Наркоманията е бягство от действителността, от материалния свят. Но трябва да предупредя тези бегълци – самоубийци и наркомани – вие съзнателно сте избрали живота в материалния свят, защото както вече споменах, положителното въздействие на хаоса се състои в очистването на всичко старо и ненужно. В другите светове сте се почувствали много замърсени, станало ви е ясно, че не можете да продължите така и сте предпочели живот в материалния свят, за да се освободите от оковите на старите си мисли и чувства. Този процес на пречистване е доста бавен и мъчителен, затова трябва да се запасите с търпение и да изживеете пълноценно избрания от вас живот.

Вече споменах, че всеки по-висш свят е с многократно по-малко съдържание на хаос, следователно е много по-подреден и по-хармоничен от предходните. Всеки човек се чувства привлечен от съвършенството и несравнимо по-приятните усещания и перспективи. Но напредването към висшите светове е невъзможно със стария багаж от предразсъдъци и самолюбие, защото за да напреднеш, трябва да успееш да се адаптираш към новата действителност, да успееш да се впишеш в нея. Колкото е по-хармоничен светът, толкова по-пълно е Всеобщото единство. Естествено, един самолюбив индивид не може да се впише в това единство и хармония. Затова всеки тръгва към материалния свят с огромното желание да се избави от недостатъците, които му пречат да се хармонизира с всичко останало. За съжаление, често не достига подсъзнателният импулс, с който сме тръгнали за материалния свят, а възпитанието в семейството, в училището и в обществото, навиците и разбиранията натрупани в предишните съществувания се оказват решаващи. Дребните житейски проблеми се явяват непреодолима бариера пред желанието за промяна.