БЕЗСМЪРТИЕТО

Един въпрос, който периодично занимава съзнанието на всички хора, защото не само е от изключителна важност, а защото по-нататъшното развитие на хората е невъзможно без преосмислянето на старите понятия и възприемането на безсмъртието.
За съжаление, още много време хората ще са подвластни на инерцията на мисленето и промяната става много бавно, но все пак трябва да се започне. Не знам дали някой се е замислял, какви поражения върху човешката психика и здраве нанася илюзията за ограниченото по време съществуване. Трудно е да се обясни и отхвърлянето на безсмъртието. Дали това е в резултат на естествен мазохизъм или самият процес на съмняване дава самочувствието за логическо мислене и разумност? Но именно логическото мислене би следвало да стигне до извода, че идеята за вечното съществуване има многократно повече положителни страни, отколкото ограниченото по време съществуване. С приемането на безсмъртието постепенно отпадат повечето безпокойства, страхове и грижи. Защото факторът време загубва своята неумолимост – време има за всичко, ние сме вечни. С намаляването на психическото напрежение рязко спадат заболяванията, с преустановяването на гонитбата на изпуснатия миг, рязко намаляват нещастните случаи. Спадането на напрежението подобрява междуличностните отношения, увеличава се търпимостта, с която посрещаме недостатъците на другите. Та нали не сме заедно само за един живот (за ограничено време). Придобитото спокойствие променя отношението ни към Природата, към животинския и растителен свят. Забравяме, че сме се опитвали да царуваме и все по-силно осъзнаваме, че съществуването ни е възможно само в хармонично единство. Това ново отношение рязко подобрява енергийния ни обмен и възможности. Постепенно настъпва подобрение на паметта, на зрението, на слуха, на реакциите, на здравето изобщо.
Много важни промени настъпват в приоритетите на ценностната система, осъзнавайки, че материалното ни тяло не е нашата истинска същност, а само един временен инструмент на нашето съзнание. Своята голяма ценност загубват всички условия за поддържането на това тяло: трупането на пари, дрехи, коли, къщи и т.н. Ценно става само това, което е неразделна част от съзнанието, и което можем да ползваме хиляди години: знания, умения, мъдрост, енергийни и волеви възможности. Това пренасочване на ежедневните занимания дава своите плодове като увеличаване на умствените способности, разширение на съзнанието, интуицията, по-късно води до ясновидство и много други способности, които днес се смятат за феномени.
Приемането на безсмъртието от повечето хора води до кардинални промени в обществените отношения: рязко намалява престъпността – всеки се замисля за своите постъпки, когато е убеден, че за тях ще търпи последици хиляди години. Рязко намаляват и всички видове насилие, намалява необходимостта от полиция, армия, правораздаване и т.н. Това опростява и успокоява обществения живот. В международните отношения силно намалява противопоставянето от всякакъв вид, отпада необходимостта от граници и от ограничения в общуването.
Логически всичко това е толкова примамливо, но за повечето хора все още е по-скоро утопия. Ако обаче успеят да се преборят със страха си от промяната, процесите, които ще започнат да протичат в тях ще са най-доброто доказателство за реалистичността на тези „утопии“.
Интересно е да се проучи, какво пречи на такава една промяна в човешкото съзнание. На първо място е инертността на общественото мнение. А от своя страна то се определя от елита на човечеството – интелигенцията и в най-голяма степен от науката. За съжаление, значението на науката се идеализира, а това пречи да бъдат коригирани недостатъците ú. Накратко, често се забравя или въобще не се знае, че науката се основава само на опита, т.е. изследват се само тези явления, които са повторяеми, а всичко което е уникално (феномен) остава извън вниманието на науката. Обективно погледнато в природата всичко е уникално – всички процеси протичат подчинявайки се на закономерностите на спиралата, т.е. повторението е относително и винаги съществува някаква разлика. Следователно опитните доказателства в науката са фиктивни – или не се разполага с достатъчна чувствителност за да бъдат установени разликите, или както става в повечето случаи: „Разликите са пренебрежимо малки.“. Самите учени изпаднаха в задънена улица, когато установиха, че експериментаторите влияят на протичането на извършваните от тях експерименти. Започнаха постепенно да осъзнават, че всички научни доказателства и закони са относителни, т.е. те са частни случаи, а не абсолютни истини.
Друг съществен недостатък е пренебрежението на науката към съществуващата действителност, която не се регистрира от петте основни човешки сетива. Въпреки, че за тази действителност има информация и способи за изследване, известни от най-дълбока древност. Но учените реагират като щрауса, а от това проблемите не намаляват, а се натрупват. Удивително е, как авторитети отхвърлят факти, които не могат да асимилират. Всеки може сам да прецени, доколко може да бъде обективна преценката на всеки един учен, след като официалната наука като цяло познава едва 7 – 8 % от съществуващата около нас материя.
Съществена пречка при възприемането на безсмъртието е инертността в мисленето на всеки един човек. Показателен в това отношение е следният пример: много хора са приели с разбиране реалността на преражданията, но това не е оказало почти никакво влияние върху възгледите им. Основна причина за това е дълготрайността на паметта. От една страна тази дълготрайност осигурява безсмъртие на съзнанието, но от друга, не можем като при магнетофоните да натиснем клавишче и да изтрием ненужното. В съзнанието ни много дълго време съвместно съществуват стари и нови възгледи и знания. А тъй като разликите в смисъла са доста големи, а не новите знания да допълват старите – в съзнанието често настава хаос, от който се страхуват повечето хора, защото не знаят как да излязат от него. Старите знания са все още действени и влиятелни, а новите макар и приети логически, все още не са достатъчно силни да се наложат в съзнанието ни и да ни освободят от старите истини превърнали се в предразсъдъци.
Когато стане въпрос за безсмъртието, неизменно възниква въпросът: Защо не помним нищо от предишните си съществувания? Обективните отговори на този въпрос са много, но най-същественият е, че ние си спомняме, но рядко осъзнаваме или приемаме тези спомени за реалност. Науката се опитва да обясни част от тях като наследствена памет, предадена генетично. Осъзнаването на тези спомени е въпрос на време и е възможно само, ако се отървем от старите предразсъдъци.
В крайна сметка, най-важното е да се разбере: „Нищо в природата не се губи, само преминава от един вид в друг“.