Брояч от 3.2006г.
5611707
Users Today : 210
This Month : 10346
This Year : 59904
Views Today : 1247
Who's Online : 8
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Признаци за проява на гордост

Признаци за проява на гордост

Признаци за проява на гордост

Гордостта отнема на човека много жизнени енергии и сили и не случайно се отнася към седемте смъртни гряха.
Гордостта е източник на множество пагубни емоции и мисли, а те на свой ред, водят до болести и страдания.
Човек, желаещ да натрупа лична сила, т.е. жизнена енергия, която е необходима за преодоляване на препятствията, без затруднения да реализира намеренията си и да работи над себе си, трябва да се избави от гордостта.
Но за да се избави, трябва да я разпознава.
Нека да разгледаме най-характерните признаци на гордостта:
1. Гордостта, преди всичко, се проявява като чувство за собствената непогрешимост и правота, а обкръжаващите се заблуждават.
Такива хора имат чувството, че винаги са прави, склонни са да критикуват, да обсъждат, да клюкарят и обвиняват.
2. Следващото проявление на гордостта е жалост към себе си.
Чувството за собствената важност, е скрита жалост към себе си, човека се чувства нещастен, изпитва опасения и страх от всичко и за да се защити, вади на показ своята важност, значимост, изобилие. Такъв човек е съсредоточен само върху себе си, започва да играе ролята на тиран или жертва, а от живота му изчезва концентрацията, трезвостта и уравновесеността.
3. Високомерие, снизходителност.
Човекът се чувства над другите, следователно, смята останалите за по-нисши.
4. Покровителствено отношение.
Такава проява на гордостта е редом със снизходителността. Обикновено, помагащите на някого, изискват благодарност и уважение. Често може да се чуе: „Трябва да си ми благодарен за всичко, което правя за теб!“
5. Унижаване на другите и себе си.
Има хора, които се смятат за неудачници, не способни за нищо, паднали духом, и ако видят някого като по-висш от тях, са готови да пълзят пред него. Но в същото време, ако видят по-ниско стоящи, ги принуждават да пълзят като тях.
6. Проявата на собствената важност е самомнението, че „без мен светът не може да съществува“.
Такива хора си въобразяват, че всичко зависи от тях, на тях се крепи: света, работата, семейството. Тук има тънка разлика между отговорност и собствената важност.
7. Прекалено сериозно отношение към себе си.
В човека възниква усещането, че е много важна персона. И това чувство му дава повод да се дразни по повод и без. И когато в живота не се подрежда според желанията му, може да стане и да си иде. Такава ситуация се наблюдава често в семействата. Всеки съпруг смята, че проявява сила на характера, но съвсем не е така. Проявява слабостта си.
8. Прекалената важност, на свой ред, поражда друг проблем – човекът започва да се съсредоточава върху мнението на другите за него. Той зацикля върху проблемите си и говори постоянно за тях, може да се прояви нарцисизъм и самолюбуване.
9. Самохвалство.
Чувство за превъзходство над другите. Човекът започва да величае достойнствата си. А го прави за да заглуши комплекса си за непълноценност и му е необходимо одобрението на обкръжаващите за да усети своята значимост.
10. Отказ от помощ.
Гордият човек не позволява на другите да му помагат. Защо? Защото иска всички плодове за себе си, не иска да ги споделя.
11. Желание за слава, уважение и почести, да се възвиси над другите.
Хората си приписват заслугите и труда на другите. Но също са склонни да правят други свой кумир.
12. Мисълта, че дейността, с която се занимава, е най-нужната и важната от всички останали.
13. Съперничество.
Желание да причини лошо, болка на съперника. Всяка конкуренция води до напрежение, предизвиква агресия, подсъзнателно желание да унизи съперника, което, в крайна сметка, води до сривове и болести.
14. Стремеж да осъжда хората за грешки, постъпки и действия.
Такъв човек е съсредоточен върху чуждите недостатъци, мислено ги наказва, и всичко това се прави с гняв, раздразнение и ненавист.
15. Използва думи и понятия неразбираеми за другите.
Обикновено, това е порок на учените (на посредствените).
16. Нежелание да споделя знанията си.
17. Нежелание да благодари и прощава. Обидчивост.
18. Нечестност спрямо себе си и другите.
Такъв човек може да не изпълни обещания, специално заблуждава, лъже.
19. Сарказъм.
Стремеж към язвителност, към злобни шеги, към обиди със силни забележки или с грубост.
20. Нежеланието да признава, че има недостатъци – духовни проблеми и гордост.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1834901
Последни публикации
Последни коментари
За контакти