Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235275
Users Today : 2704
This Month : 83117
This Year : 372994
Views Today : 9137
Who's Online : 82

Така ще си умрем на някой асфалт викайки „ОС-ТАВ-КА!“

Така ще си умрем на някой асфалт, викайки „ОС-ТАВ-КА!“

Така ще си умрем на някой асфалт, викайки „ОС-ТАВ-КА!“

Днес ходих на протеста* срещу онова чудо на чудесата, дето ше ни е прокурор, ако, дай Боже, нали, издържи на напрегнатата надпревара.
На протеста срещнах двама приятели, които от няколко години не живеят в България. „Еее, оооо, колко се радвам да те видя, аа уу…“, сещате се – , радост голяма. И после ми викат :
„Ама кво става, бе, кво става тука?
Викам:
„Кво да става – НИЩО. Както си беше отпреди да емигрирате – не е мръднАло. Дет се вика, като Жеравна сме. Цялата държава е една малка Жеравна.“
Ето, прище ти се да се върнеш в бащиното огнище, стегне те сърцето за кьопоолу, софийска баница и кон с каруца, и, оп – вземеш си самолета, па се върнеш. Отидеш в центъра и там вече малко поостарелите ти приятели все така седят посред лято, спират трамваите, викат ОС-ТАВ-КА, пудели и голдън ретривъри лежат по асфалта, носят се неостаряващи шлагери „ВДИГНИИИИ ОЧИИИИ, ВИЖ ТОЗИИИИИ СВЯЯЯЯТ“, някой нещо говори на микрофона, някъде из тарапаната и си викаш:
„Абе, този не говореше ли преди 20 години, аз ли съм луда, какво става???“
После се чува „УУУУ ОООО УУУ“ и то ти стане мило, някак си носталгията се разлива в тялото ти, в душата ти, викаш си:
Е, квото и да става по тоя свят, и на Марс да почнем да ходим (не ние, де, ние само до Рударци), и колите да почнат да кацат по дърветата, и роботи да почнат да се женят и да се развеждат, и рибите да летят и да управляват безмоторни самолети, ние тук ще посветим два-три века, за да протестираме срещу мафиотите и дебилите.
И така ще си умрем на някой асфалт, на някой площад, ама някак си романтично ще умрем, както сме и протестирали – не така, урбулешката, като някакви простаци, да легнем и да умрем… Не – ще полегнем, па ще вдигнем очи, ще видим тоя свят, ще изкрякаме ОС-ТАВ-КА и след това учтиво ще умрем, има-няма 50 години след първия подобен протест, на който сме били в 11 клас.
А след това децата ни ще водят техните деца на артистична инсталация, наречена ПО ПЪТЯ НА ПРОТЕСТА, и ще им обясняват – е тука, на тоя площад, баба ти е викала ОС-ТАВ-КА ПЕДЕСЕ И ШЕСТ ГОДИНИ, а тук дядо ти е свирил с една свирка двайсет и пет години, а следващите двайсет и пет свирил с друга свирка, щото първата се счупила. Толкова постоянен и настоятелен бил в исканията си!!
А отзад на артистичната инсталация, по един ненатрапчив, но решителен начин, ще звучи „ВДИГНИ ОЧИИИ, ВИЖ ТОЗИ СВЯЯЯЯТ, ЖИВОТЪТ ДНЕЕЕС ВЪРВИ НАПРЕЕЕД, А НЕ НАЗАААД…“ И децата на децата ни ще цъкат с език, и ще се чудят за кво са ги замъкнали да гледат тая тъпотия, и ще се качат на летящите си чинии и ще идат на море на Марс, и, като цяло, фактът, че сме пукнали учтиво на асфалта с все кучетата, свирките и добрите ни намерения, ще е всичко, което сме направили за тая клета държава.
Дето се вика – ще е тежко, но добре обмислено решение да не сме направили нищо повече.
Мерси и аман.
* Бел. ред – текстът е писан снощи.
Статуса на Красимира Хаджииванова – съосновател на сайта „Майко мила“, препечатваме от фейсбук профила й с нейно позволение. Заглавието и подзаглавито са на Клуб Z.
https://clubz.bg/86045-taka_shte_si_umrem_na_nqkoj_asfalt_vikajki_os_tav_ka
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: