Брояч от 3.2006г.
5527530
Users Today : 28
This Month : 5442
This Year : 51367
Views Today : 129
Who's Online : 4
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Игра по нови правила или напускане на играта

Игра по нови правила или напускане на играта

Люцифер. Игра по нови правила или напускане на играта? Част 1

Ние Сме Архангел Люцифер, Ние сме многолико излияние на светлина и несветлина .
Ние сме цяла и не цяла област от познание на радостта в тъга, ние сме част от цялото в областта на делението, разделяне на Цялото.
Аз Съм Архангел на Мъдростта в Деленето и Сливането.
Днес говоря с вас, деца на многоликото Цяло и ви известявам за новите ви възможности в играта. Вие достигнахте до такова ниво, когато може да разберете правилото, което позволява да промените избора си за участие в играта.
Дали да приемете тази информация, е ваше право описано от всеобщото правило – Вашата воля. Неоспоримото право да приемете себе си, както и правото да приемете другия и Цялото. Дадено ви е правото да опознаете дуалността в себе си. Приемете го.
– Люцифер, приветствам те! Защо употребяваш „Ние“? Кои твои части говорят с мен сега?
-Насочил съм се към частите, които обединяват в себе си тленното и нетленното. Привързал съм към себе си възраждане и упокоение, съединил съм прах и кълн. Това са най-дребните мои части, които обединяват в себе си ВСИЧКО. Аз съществувам.
– Говориш с мен чрез частта си, съединила светлината и тъмнината? Правилно ли те разбрах?
-И да, и не. Няма избор. Всичко е едно и всичко е в него.
-Ти се рееш и аз те виждам. Но не мога да разбера, че си такава малка частица. Усещам те в себе си. Защо имам такова усещане? Все едно говориш в мен.
-Защото е така. Говоря в тебе. Моята част в теб.
-Невероятно. За мен е невероятно откритие. Усещането е, като бременност! Защо е такова усещането?
-Аз съм твоето дете. Ти си моето дете, детето в мен. Ти ме проявяваш, частта, която иска да се роди в теб. Във всички вас, мои любими деца! Сега се раждам във вас. Малка частица, но вече я усещате.
-А какво ще стане после? Не усещам тревога, не, усещам нещо ново, непознато, но е толкова прекрасно! И доколкото разбирам, това е едва началото. Но на какво?
-Вие сте семена, които обединяват всичко в себе си. Аз съм семенцето в теб, съединяващо всичко, и нараствам. Нараствам във всички, които са проявили в себе си двойствеността. Нараствам във всички страни, във всички направления, свързвайки ви в двойственото. Вие играехте по моите правила, разсели сте правилата ми много поколения, употребявайки и размножавайки ги. Разделяли сте всичко и себе си. Ние деляхме.
Днес сте душите, получили нови правила, и не правила. Ново условие, и не условие, а изход от играта. И вие избирате. Аз само наблюдавам. И се съединявам.
-Наблюдавам, започва масово разбиране, че всичко е едно и няма светлина и тъмнина, че всичко е Едно – творение на Абсолюта в себе си. Но, опитвайки да обедините в себе си два различни полюса, все пак се получава разделение. Някак автоматично. Защо е така?
-Това е фина работа, наистина ювелирна. Но не забравяй, едва започвате и тези опити са вече колосални и мащабни. Проявявате единството в себе си с упорство, но точно упоритостта предизвиква обратния ефект. Упорито съединявайки, предизвиквате разединение. Защото избирате само един вектор като направление.
– Обеcни по-подробно. Един вектор, но насочен към съединение, се оказва, че не съединява. Как да го разбера?
-Насочвате усилията си за съединение, но се залъгвате. Защото е еднопосочно. Ще дам пример. Не си вегетарианка, нали?
-Не. Но не ям месо. Рядко. Ям риба.
-Защо не ядеш? Нека го разгледаме. За теб е актуална тема, нали? Както и за мнозина други. Проявявам въпроса чрез теб, понеже е важен за теб.
-Употребявам месо рядко, по желание. Нямам потребност от него и това не е поради някакви убеждения. Просто не го искам. Когато ям месо, благодаря на животното, което се е жертвало. Макар да имам съмнения, все още ме посещават мисли, че така намалявам вибрациите си.
-Всичко е точно. Вярно е, че можеш да употребяваш месо спокойно, приемайки го като вселенска даденост, като проявена храна. Приемаш го като проявеност. Просто проявена светлинна същност в това творение. Приемаш го, без да мислиш за вредата, за вибрациите, за бедните животни. Всичко е проявеност, всичко съществува, за да съществува. Приемайки го без условия, благодарейки за проявеното в този свят, го обединяваш в себе си. Казвайки, че месото е вредно и понижава вибрациите, разделяш. Противопоставяш на ниско и високо, на добро и лошо, без да го забелязваш. Точно това е едностранния вектор. А той не обединява. Затова казвам, че е прецизна работа, най-деликатната.
-Доколкото разбирам, говорейки за ползата от месото, също разделям?
-Да. Правилно си разбрала. Говорейки за вредата – разделяте. Говорейки за ползата – разделяте. Понятията вреда и полза, са същността на едно и също разделение. Вредата е отричане на едно. Ползата е отричане на друго.
-Мнозина, отказали се от употреба на месо, поради съжаление към животните, след време натрупват в организма си недостиг на органичен белтък. Особено е изразено при младите. Виждам, как се проявява агресия, апатия, нервност в тях. Много често, се проявява като анемия, като депресивни състояния, неврологични промени, нарушения в детородните функции при жените, намаляване на имунитета. Как ще го обесниш?
Разделят. В тях още работят разделящите програми, и в същото време, на фино ниво разбирате, че генетичната ви памет помни – месото е живот. Да, в паметта ви е живо и функционира. Докато съжалявате животните, докато повишавате вибрациите си, докато мислите за вредата, разделяте. Отричате. Когато говорите за ползата, също разделяте – съобразявате се с програмите във вас, без да го съобразявате.
-Как да прекратим това деление?
-С безусловно приемане. Възприемане на проявеното. Възприемане КАТО проявено.
-Сега проумявам, че абсолютното съединение е приемане на противоположностите, без противопоставяне една на друга?
-Вярно. И не вярно. Всичко е едно. Разбрала си го.
-Как да усвоим тази деликатна подробност? С постоянен контрол над ума?
-Значимостта на проявлението ви не създава доминиране. Вие сте точно толкова важни, колкото тортата в чинийката ти. Правилно си разбрала. Всичко е значимо. Ти също.
-Всичко е проявено в своята естественост от творението. Няма доминанти. Има доминант. Всичко е доминанта. Всичко трябва да е по желание и потребност, без проявление на съмнения. Приемате всичко като проявление за играта ви.
Прието 09.05.18
Ц.Влада (Хатор) Санкт-Петербург
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/1-271
Последни публикации
Последни коментари
За контакти