Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
5598548
Users Today : 325
This Month : 8269
This Year : 46745
Views Today : 1702
Who's Online : 5
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Игра по нови правила или напускане на играта

Игра по нови правила или напускане на играта

Люцифер. Игра по нови правила или напускане на играта? Част 1

Ние Сме Архангел Люцифер, Ние сме многолико излияние на светлина и несветлина .
Ние сме цяла и не цяла област от познание на радостта в тъга, ние сме част от цялото в областта на делението, разделяне на Цялото.
Аз Съм Архангел на Мъдростта в Деленето и Сливането.
Днес говоря с вас, деца на многоликото Цяло и ви известявам за новите ви възможности в играта. Вие достигнахте до такова ниво, когато може да разберете правилото, което позволява да промените избора си за участие в играта.
Дали да приемете тази информация, е ваше право описано от всеобщото правило – Вашата воля. Неоспоримото право да приемете себе си, както и правото да приемете другия и Цялото. Дадено ви е правото да опознаете дуалността в себе си. Приемете го.
– Люцифер, приветствам те! Защо употребяваш „Ние“? Кои твои части говорят с мен сега?
-Насочил съм се към частите, които обединяват в себе си тленното и нетленното. Привързал съм към себе си възраждане и упокоение, съединил съм прах и кълн. Това са най-дребните мои части, които обединяват в себе си ВСИЧКО. Аз съществувам.
– Говориш с мен чрез частта си, съединила светлината и тъмнината? Правилно ли те разбрах?
-И да, и не. Няма избор. Всичко е едно и всичко е в него.
-Ти се рееш и аз те виждам. Но не мога да разбера, че си такава малка частица. Усещам те в себе си. Защо имам такова усещане? Все едно говориш в мен.
-Защото е така. Говоря в тебе. Моята част в теб.
-Невероятно. За мен е невероятно откритие. Усещането е, като бременност! Защо е такова усещането?
-Аз съм твоето дете. Ти си моето дете, детето в мен. Ти ме проявяваш, частта, която иска да се роди в теб. Във всички вас, мои любими деца! Сега се раждам във вас. Малка частица, но вече я усещате.
-А какво ще стане после? Не усещам тревога, не, усещам нещо ново, непознато, но е толкова прекрасно! И доколкото разбирам, това е едва началото. Но на какво?
-Вие сте семена, които обединяват всичко в себе си. Аз съм семенцето в теб, съединяващо всичко, и нараствам. Нараствам във всички, които са проявили в себе си двойствеността. Нараствам във всички страни, във всички направления, свързвайки ви в двойственото. Вие играехте по моите правила, разсели сте правилата ми много поколения, употребявайки и размножавайки ги. Разделяли сте всичко и себе си. Ние деляхме.
Днес сте душите, получили нови правила, и не правила. Ново условие, и не условие, а изход от играта. И вие избирате. Аз само наблюдавам. И се съединявам.
-Наблюдавам, започва масово разбиране, че всичко е едно и няма светлина и тъмнина, че всичко е Едно – творение на Абсолюта в себе си. Но, опитвайки да обедините в себе си два различни полюса, все пак се получава разделение. Някак автоматично. Защо е така?
-Това е фина работа, наистина ювелирна. Но не забравяй, едва започвате и тези опити са вече колосални и мащабни. Проявявате единството в себе си с упорство, но точно упоритостта предизвиква обратния ефект. Упорито съединявайки, предизвиквате разединение. Защото избирате само един вектор като направление.
– Обеcни по-подробно. Един вектор, но насочен към съединение, се оказва, че не съединява. Как да го разбера?
-Насочвате усилията си за съединение, но се залъгвате. Защото е еднопосочно. Ще дам пример. Не си вегетарианка, нали?
-Не. Но не ям месо. Рядко. Ям риба.
-Защо не ядеш? Нека го разгледаме. За теб е актуална тема, нали? Както и за мнозина други. Проявявам въпроса чрез теб, понеже е важен за теб.
-Употребявам месо рядко, по желание. Нямам потребност от него и това не е поради някакви убеждения. Просто не го искам. Когато ям месо, благодаря на животното, което се е жертвало. Макар да имам съмнения, все още ме посещават мисли, че така намалявам вибрациите си.
-Всичко е точно. Вярно е, че можеш да употребяваш месо спокойно, приемайки го като вселенска даденост, като проявена храна. Приемаш го като проявеност. Просто проявена светлинна същност в това творение. Приемаш го, без да мислиш за вредата, за вибрациите, за бедните животни. Всичко е проявеност, всичко съществува, за да съществува. Приемайки го без условия, благодарейки за проявеното в този свят, го обединяваш в себе си. Казвайки, че месото е вредно и понижава вибрациите, разделяш. Противопоставяш на ниско и високо, на добро и лошо, без да го забелязваш. Точно това е едностранния вектор. А той не обединява. Затова казвам, че е прецизна работа, най-деликатната.
-Доколкото разбирам, говорейки за ползата от месото, също разделям?
-Да. Правилно си разбрала. Говорейки за вредата – разделяте. Говорейки за ползата – разделяте. Понятията вреда и полза, са същността на едно и също разделение. Вредата е отричане на едно. Ползата е отричане на друго.
-Мнозина, отказали се от употреба на месо, поради съжаление към животните, след време натрупват в организма си недостиг на органичен белтък. Особено е изразено при младите. Виждам, как се проявява агресия, апатия, нервност в тях. Много често, се проявява като анемия, като депресивни състояния, неврологични промени, нарушения в детородните функции при жените, намаляване на имунитета. Как ще го обесниш?
Разделят. В тях още работят разделящите програми, и в същото време, на фино ниво разбирате, че генетичната ви памет помни – месото е живот. Да, в паметта ви е живо и функционира. Докато съжалявате животните, докато повишавате вибрациите си, докато мислите за вредата, разделяте. Отричате. Когато говорите за ползата, също разделяте – съобразявате се с програмите във вас, без да го съобразявате.
-Как да прекратим това деление?
-С безусловно приемане. Възприемане на проявеното. Възприемане КАТО проявено.
-Сега проумявам, че абсолютното съединение е приемане на противоположностите, без противопоставяне една на друга?
-Вярно. И не вярно. Всичко е едно. Разбрала си го.
-Как да усвоим тази деликатна подробност? С постоянен контрол над ума?
-Значимостта на проявлението ви не създава доминиране. Вие сте точно толкова важни, колкото тортата в чинийката ти. Правилно си разбрала. Всичко е значимо. Ти също.
-Всичко е проявено в своята естественост от творението. Няма доминанти. Има доминант. Всичко е доминанта. Всичко трябва да е по желание и потребност, без проявление на съмнения. Приемате всичко като проявление за играта ви.
Прието 09.05.18
Ц.Влада (Хатор) Санкт-Петербург
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/1-271
Последни публикации
Последни коментари
За контакти