Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235911
Users Today : 3340
This Month : 83753
This Year : 373630
Views Today : 14140
Who's Online : 92

ЗА ЕГОТО И ДУШАТА

ЗА ЕГОТО И ДУШАТА

ЗА ЕГОТО И ДУШАТА

Много често се говори за доверието, и как да се предпазим от залитане, от страдания. Залитането е винаги прекалено отстояване на собствените заблуждения. Както многократно съм обяснявал, хората са превърнати изкуствено в комплексари с мизерията, в която живеят – виждат, че има по-успешни и правят извода, че са некадърни, да решават сами. Затова са склонни да лицемерят, да позират и да се вживяват в роли, да предоставят решението на жизнено важните въпроси на някой по-успешен от тях. Но този някой, гледа на всичко от собствената си камбанария и си няма понятие, какво е необходимо и полезно за търсещия съвет, а водейки се по чужди препоръки, живеете чужд живот, което винаги ви прави нещастни. За да решавате успешно собствените си проблеми, трябва да имате предвид, какво ви влияе, какво ви мотивира, за да направите един или друг избор, да постъпвате по един или друг начин. Основните два фактора, които мотивират изборите ни, са егото и душата (дявола и ангела).
Между другото, имайте предвид, че има два вида съмнение/доверие/вяра: дуалистични/тримерни, мотивирани от убеждението за единствена възможната истина, което води до фанатизъм, до разрушение – до депресии и вътрешни противоречия. И убеждението за съществуване на многомерната истина – градивно и развиващо, защото издирва другите страни на една и съща истина (обогатява, разширява съзнанието).
А също: задаването на въпроси/чуденето създава интерес, който е двигател на живота, на еволюцията, на разширение в съзнанието, но интереса загива след получаване на отговор при единствено възможната истина, губи част от смисъла си, докато при многомерната истина, един отговор не може да убие интереса, защото са възможни безброй отговори.
Егото представлява натрупан опит в конфликти ситуации, т.е. егото се движи от инстинкта за оцеляване. Както съм споменавал, намалялата енергия на Земята предизвиква усещането заплаха за живота, което кара хората, да се борят за мястото си под слънцето. Такова напрежение развихря конкуренцията, постоянна борба за самоутвърждаване – всеки опитва, да доказва, че не по-лош от другите, че има право на ограничените блага. За да се изтъкне, опитва постоянно да омаловажава другите, да ги съди и критикува, косвено изтъквайки себе си като по- и най-. Точно тази борба за самоутвърждаване, води до агресия и залитане в крайности, които предизвикват всички страдания по света. Основен инструмент на егото е ума, дори често слагат знак на равенство между тях.
Няколко думи за ума. Умът представлява натрупан опит и убеждения/програми, който дава възможност за анализ/сравнение и изводи (логика). Важно е да се има предвид, че човешкият ум е силно ограничен от словото – мисленето чрез думи създава само една единствена логическа последователност, поради което трудно се забелязват другите възможни варианти. Точно тази единствена логическа верига, определяна от словото, улеснява внушението за единствено възможната истина. Както съм описвал вече, всяко човешко тяло има свой ум и емоции, т.е. телата, които не използват словесно, а телепатично общуване, имат възможност да мислят многомерно, многовариантно – както примера с кристалната решетка, не виждат само прякото взаимодействие, а и голяма част от косвените. Получава се обемно мислене – по-популярното название е мъдрост или разширяване на съзнанието, обхващащо повече взаимодействия, което понякога наричат висш ум.
За адекватен живот в този свят, най-важен е критерия за „истина“. Когато критерия за истина се определя от ума, под влияние на егото, винаги „дърпа чергата към себе си“, освен това е лесно уязвим за масовите внушения/програми/стереотипи (поради ниското самочувствие). Внушен стремеж/критерий „да си като другите“, превръща хората в стадо (имайте предвид, че подражаването трупа опит в младите души, то е начина им за развитие, но за миналите този масов опит, вече не е интересен и пречи на развитието им – затова е много важно да си позволят собствено мнение и да не се водят по масовите заблуждения/интереси).
А когато критерия е душата, получава подкрепата на много богат опит и избягват плуването срещу течението (противопоставянето на вселенските закони). Разбира се, идеалния вариант е, когато умът и душата се допълват взаимно, без никаква конкуренция. Досега, в продължение на хилядолетия, е акцентирано върху важността на ума и душата се превръща в поетичен израз, без реално съществуване. За да се промени това програмиране, винаги е използвано изключване на ума и насочване на вниманието към усещанията, затова и напоследък настояват на фокусиране върху сърцето/душата, т.е. съзнанието/внимание се пренасочва от мозъчния център, който управлява говора, към усещанията, но не на физическите сетива, а на състоянието, какво изпитвате: радост или тъга и защо. За да доминира това усещане на душата, трябва, примерно, 2/3 от вниманието да е насочено към усещанията, а 1/3 към ума. Но за истинско ползотворно сътрудничество е необходимо 50/50, но такова съотношение е възможно само след изоставяне на дуалното противопоставяне между ум/его и душа. Когато постигнете единството им, изчезват всички вътрешни противоречия/терзания и ставате максимално ефективни, защото ставате своя висш аз/ум, единен и съгласуван с всичко.
Когато критерий за истината е чуждо мнение, това е директен показател, че липсва собствено поради ниско самочувствие. Когато търсите доказателства за някаква истина, търсите някой да ви убеди логически, разчитате на ума, а не на собствените си усещания, на душата – не се учудвайте, че в живота ви цари хаос – критериите ви са неадекватни.
Душата дава осъзнаване на енергиите и тяхното взаимодействие в/с енергийните тела на човека, т.е. дава възможност за обемно мислене/мъдрост/виждане на по-цялостна картина. Освен това, душата има трупан опит в продължение на милиони години, което прави ръководството ѝ много по-ценно от на егото. А душата се осъзнава и като неразделна част от цялото, т.е. наясно е с всеобщите закони и намерения, което също я прави много по-адекватна.
Тъй като основното предназначение на егото е защита, основното му поведение е сам за себе си, човек за човека е вълк, вижда навсякъде конкуренция и заплаха. Егото е двигател на всичко, което разделя и противопоставя, защото предназначението му е, да се бори агресивно. Всеки ден може да наблюдавате действията му в семейни кавги, в препирането на политиците, изобщо на всяка крачка.
Душата осъзнава единството на всичко и е двигателя на обединението, на хармонията, на добрината, на всички, което сближава и помирява. Егото и душата са едно цяло – различават се само по мотивите: егото дърпа към разделение, душата към обединение.
Има дуалност и дуалност: естествена дуалност на енергиите, като неделимо цяло, например, мъжки и женски, тъмни и светли, които НЕ СЪЩЕСТВУВАТ САМИ ПО СЕБЕ СИ и измислена/внушена дуалност, която противопоставя такива разлики – което създава конфликтите душа-его, тъмни-светли, истина-лъжа. Затова не забравяйте никога, че всичко е ЕДНО НЕДЕЛИМО ЦЯЛО. Не забравяйте също, че от 2012 година е започнала нова ера, която е несъвместима с противопоставяне от всички възможни видове, а приемането на единството е въпрос на оцеляване. Не забравяйте също, че всичко, което пиша, не е за да ви кажа, как да мислите, а е само провокация да се замислите.
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: