Брояч от 3.2006г.
5619714
Users Today : 115
This Month : 6376
This Year : 67911
Views Today : 676
Who's Online : 7
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Духовно усъвършенстване 2

Как да промените живота си

За тези, които са в ямата. Как да промените живота си

Ако ви е тежко и светът ви се руши, дочетете статията докрай. Преди няколко години публикувахме на сайта статията „Яма“. Смисълът ѝ бе, че е невъзможно само движение нагоре. Ако искате сериозно да постигнете нещо значително, неизбежно попадате в яма.
Отначало, с каквото и да се захванете, усещате голям емоционален подем. Бягане, английски, отношения, особено бизнес. Виждате само хубавото и не забелязвате нищо лошо. Но, ако продължите, вашите високи очаквания обезателно се разминават с фактите. Очаква ви жестоко разочарование. Повечето пътници слизат на тази спирка.
А след това? След това, колкото и да е странно, живота прави контролен изстрел, като правило, става още по-зле и по-сложно. Точно това не сте очаквали. На тази спирка слизат повечето от 80% от останалите пътници. Животът проверява за устойчивост.
След това започва най-коварния етап – липса на прогрес или плато. Лесно се разпознава от спортистите. Ако в началото е бил лесно различим прогреса, вече усилията дават само едно и също ниво. Животът проверява търпението ни.
Когато, най-после, уроците са усвоени, когато е избран верният път, разбира се, неизбежно настава подем. И това е с нищо несравнимо щастие. Подемът може да дойде бързо, но може да закъснее няколко години. Зависи, доколко бързо успявате да се променяте, да правите изводи и признавате грешките си, да усвоите уроците. Както разбирате, до него доживяват единици. И това е добре.
Ямата е социален филтър
Как да преодолеете трудностите и проблемите, с които се сблъскват обезателно всеки, който е предпочел да не остава посредствен. Ямата е сблъсък с неадекватността на представите за света с реалността. Именно ямата, а нещо друго, е обективно причината за силното неравенство в човешките постижения.
Какво представлява неадекватността?
Когато казваме, че някой е неадекватен, нямаме предвид, че се нахвърля на хората и пръска слюнки. Ние самите сме абсолютно неадекватни. Неадекватността означава неготовност на мирогледа за неочакваното. И неочаквания проблем, и неочаквания успех, са двете страни на неадекватността. Мислили сте си, че набързо ще напечелите, а се проточва година. Въобразили сте си, че щом сте направили в интернет сайт-визитка, веднага ще започнат да звънят. Мислите ли сте си, че договор не е нужен, но са ви прекарали. Всичко това е показателно, че сте били неадекватни по някои въпроси.
Цялата страна е в ямата
Докато пиша тези редове, цялата ни страна е успяла да попадне в ямата. Както е било винаги, нямам съмнение, че ще се измъкнем. Ямата, също така, има антисептичен ефект. Измират много паразити и излишните натрупвания.
Много не ми се иска да повтарям изтърканата фраза на Ницше, но нямам друг избор: „Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни“.
Как да решим проблемите?
Разбирането, че сте се оказали в сложна жизнена ситуация, значи, светът ви е наказал за неадекватността. Не сте предвидили, допуснали сте и сте забъркали всичко това, което ви е ви е докарало до тази ситуация. По същество, никой, освен вас, не е виновен. Макар да е трудно за признаване.
Но е необходимо да се признае. Иначе, ще стане още по-зле.
Както в клуба на анонимните алкохолици, казват в началото пред всички: „На 28 години съм и съм алкохолик“. Признанието на проблема е 50% от решението му.
Затова си кажете или напишете: „Аз съм на ____ години и съм неадекватен“.
А сериозно…, означава да свалите короната от главата си, да допуснете, че разбирането ви за нещата може да е погрешно и да се отворите за външните сигнали.
Помолете за помощ. Помолете за съвет. Обезателно ще срещнете попадали в сложни ситуации. Повярвайте, отлично ви разбират и знаят, как да преодолеете трудностите.
Не е нужно да се обвинявате
Никога няма да се окажете в ямата, ако не правите нищо. Или сте работили дотолкова бавно и еднакво, че вероятността от неправилни действия да клони към минимума.
Избрали сте израстването, следователно, ямата е задължителна опция. Ямата е просто най-бързия, но доста стресов начин за коригиране към целта. В момента се преживява много тежко, а след това, разбирате, че е било необходимо. Поведението в сложна ситуации носи различна логика, от обичайната. И сега ще поговорим за нея.
Живо и мъртво
В тялото има и здрави клетки, а има и болни, които се хранят от енергията на здравите. Същото е и във вашия бизнес. Има участъци (сътрудници, отдели, продукти и направления, клиенти), които поддържат живота, а има и такива, които водят към смъртта.
Ако, най-накрая, сте разбрали, че падате, първата ви работа е да премахнете това, което ускорява падението. Да се откажете от явно причиняващите загуба, да се избавите от нелоялните и безполезни сътрудници, възможно е дори да се откажете от най-проблемните клиенти. Трябва да се избавите от всичко излишно, за да остане главното. Не бива да отрязвате всичко. Работещото трябва да получи повече внимание и ресурси, а не работещото трябва да бъде изоставено. Да икономисвате от всичко, е глупава стратегия.
Премахнете вампирите и създайте колектив
Най-главното за момента, е вашето нормално състояние. Вашата енергия се преобразува в действия, които подобряват ситуацията. Ако сте на анти-енергия и в анти-състояние, означава, че продължавате да вършите анти-действия.
Решение на проблемите и вземане на трудни решения изисква мощна енергия. Да си скриете главата в пясъка и да си мислите като бременната ученичка от анекдота, че всичко ще се размине, е съвсем неправилно. Временната илюзия за спокойствие, ще се превърне после в юмрук по главата.
Затова, всичко, което изсмуква от вас енергия (хора, новини, клиенти), трябва да бъде дистанцирано, доколкото е възможно.
Не гледайте телевизор, игнорирайте курса на рублата и долара, ако не ви касае пряко. Премахнете всички мърморковци, всички които ви вкарват в негатив, в паника и апатия.
Всякакви сложности разкриват човешката същност на 100%. Някой ще пъха кол в колелото, някои, при първа опасност, напускат кораба, а някои предлагат рамото си за помощ и подкрепа. При това, най-често, не са хората, били на първо място през щастливото време.
Лоялността, вярността и предаността надделяват над всички останали качества. Не пренебрегвайте помощта, благодарете за подкрепата, подкрепяйте ги и вие. Направете колектив. Съвместното решаване на всякакви проблеми е много по-лесно. Споделяйте задълженията, радвайте се заедно на победите, посрещайте сложностите заедно. И разберете, точно тогава разбирате, кой действително е човек.
Ще се смея след 5 години
Колкото и да ми е било тежко, каквото и да се е случвало, винаги съм бил убеден, че ще отмине, че ще изплувам. Помня време, когато седяхме с моето момиче в някакъв московски двор. Трябваше срочно да намеря 600 000 рубли за заплати, аренда и задължения към доставчиците. Нямаше изобщо пари. За последните копейки купихме кифли и кефир. Повече пари нямаше, както и нямах представа, от къде да ги намеря.
И до ден днешен съм ѝ благодарен за вярата и подкрепата, за липсата на каквито и да се упреци и жалби през най-сложния период. Навярно, благодарение на тази вяра оцелях тогава.
Седях на пейката, дояждах кифлата. В мен имаше толкова горчилка и обида, че ми се искаше да закрещя, да завия с пълно гърло. Но се сдържах, скърцайки със зъби и си мислех, че някога, след пет години, ще си спомням за този ден и ще се усмихвам. Нали вече ще съм наясно, как съм изплувал, каква е била съдбата ми. Усмихвам се, защото знам, че съм изплувал. И отново ще се усмихвам след пет години.
Автор: Михаил Дашкиев.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article7012-dlya-teh-kto-v-yame-kak-izmenit-svoyu-zhizn

Силата променяща човека

Необяснимо, но факт: силата, променяща човека

Психическата енергия е ВСИЧКО. За нея е писано във всички духовни източници, но са я наричали по разни начини. В Китай – ци, лечителите са изучили добре работата ѝ във физическото тяло. В будизма е прана и кундалини. Неизгарящия огън на светиите в християнството, при зороастрийците е жив огън. Много названия, но е проявление на един вид енергия.
Какво представлява психическата енергия
Психическата енергия е висшето проявление чрез физическото човешко тяло. Наличието ѝ дава жизнени сили за устояване на трудностите.
За да я усетете, трябва да развивате духовността си. Или казано по друг начин, да повишите нравственото си ниво, препоръчвано от всяко учение (християнство, будизъм, ислям и пр.).
Висшето ѝ проявление е проявено в чудесата на Христос, на Буда, на светиите. Това, което се нарича чудо или свръхвъзможност, е проявление на висшата сила.
Но е необходима предпазливост при разпознаването, някои подобни феномени са възможни и без висока духовност, а се реализират с груби енергии. Това винаги разрушава човека, както физически, така и психически, а при тежки случаи засяга и душата, значително забавяйки развитието ѝ.
Опасности при развитие на психизъм
Повечето хора живеят в рамките на „тук и сега“ или „след мен може и потоп“, без да се замислят за бъдещето. Достъпността на школи и книги, обещаващи развити свръхспособности, се възприемат като развитие на духовност.
Но духовността не се стреми към феномени, смята ги за пречка при израстването. Какво тогава развиват тези ученици в себе си? Психизъм, който е антипод на висшата енергия, изпъкване от тълпата и подхранва самолюбието. Висшият свят е недостъпен, докато самолюбието е мотив за такава духовност.
Как да натрупате висша психическа сила
Човек е генератор и акумулатор на психическа енергия. Всяка мисъл или действие е или натрупващо, или пилеещо енергия. Мислите и чувствата подхранват генератора, а мощността е индивидуална и зависи от успешното натрупване на енергия.
Какво натрупва енергия:
. осъзнаване наличието ѝ в човека;
. всички качества, които се поощряват в духовните учения;
. всички мисли, устремяващи духа към висшия свят, молитвата;
. възхищение, любуване на произведения на изкуството, на природата;
. радостен труд, творчество.
Пътят на дисциплината е много сложен, а човека не е свикнал да се контролира. След контрола, следва самоограничение от нежелани мисли, от постъпки. И качествата на характера са проблем по пътя.
Разпиляване на психическата енергия
. его (съжаление, гордост, обида, завист, ревност);
. раздразнение, агресия;
. осъждане, клюки;
. съмнение, отрицание, недоверие;
. мързел;
. приказливост;
. нервни движения (подскачане на крака, барабанене по масата, и пр).
Някой може да реши, че и така си е добре, но енергията не може да бездействат, и ако не съзидава, разрушава своя носител. Много заболявания са свързани с липсата на баланс, сливиците, например, са показател за отлива на психическа енергии, както и всякакви образувания, рак, в това число, също може да бъде причислен към отлива на психическа енергия.
Лекари с голям запас на енергия, творят „чудеса“ помагайки за бързото оздравяване на пациента. При такива случаи на прилагане, енергията се възстановява, но ако се използва за зло, се връща удесеторена като бумеранг.
Психическата енергия е навсякъде и е благо за носителя си при самоусъвършенстване, при развитие на човеколюбието и чувството за единство с целия свят.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7598
P.S. Малко уточнение: трупането на психическа сила е също егоистично намерение, само приобщаването и служенето на всички, избягва този момент (важен е мотива). В някои практики, например йога, има случаи на полудяване – трупането достига до момент, когато съзнанието не може да се справи. Само служенето увеличава хармонично енергията поради постоянния енергобмен. Препоръките по-горе са от ума, а трябва да води душата.
Йосиф Йоргов

Законът за равновесието

Законът за равновесието: коя сила управлява света, за която не говорят в нито една религия

Какво насочва живота ни? Кои сме ние – играчка в ръцете на висшите сили или, напротив, пълноправни стопани на съдбата си? Този въпрос не е давал покой в продължение на векове, на философи, богослови и учени. А и всеки от нас, обикновените хора, рано или късно, започва да му търси отговора. За да е възможно разбиране, трябва да се започне с най-главното – на което са подвластни абсолютно всички, силата която лежи в основата на всеки процес, събитие или характер. И името ѝ е „закон за равновесието“.

Около нас е постоянен кръговрат – ден сменя нощта, след щил започва вятър, след студ настава топло – едно състояние почти винаги се уравновесява от противоположното. Равновесие присъства и в хората – дори при най-резките характери има „смекчаващи“ противоположни качества.

Суровите външно, често са вътрешно нараними, избухливостта съседства с отстъпчивост, прекаленото увлечение и хиперсъсредоточеност в една област е съпроводена често с равнодушие към другите жизнени аспекти. Този списък може да бъде продължен до безкрайност, достатъчно е да наблюдавате и ще видите, как е уравновесен всеки човек за сметка на противоположни характеристики.

За равновесието в историята няма нужда да се говори специално – колко велики империи са стигнали до пълен упадък, колко разни нрави и обичаи са се променяли на противоположните, колко кумири са признавали за тирани и напротив, колко отритнати са станали светии – трудно може да се изчисли. Историята, както и целият околен свят ни доказва, че „нищо не вечно под слънцето“ и медала винаги има две страни.

Ако отново се върнем на личния човешки живот, в рамките на текущ живот, характера и стечението на обстоятелствата, може да изглеждат доста „еднородни“. Но ако се има предвид, че човешкия живот не е един-единствен, а велико множество, става очевидно, че залитането в една посока, рано или късно, се компенсира с противоположна.

Като пример, ако човек в едно въплъщение е бил религиозен фанатик, спазвал е всички догми и се е стремял да живее „правилно“, то в някой от следващите си животи, ще усети порив да залитне в противоположна посока – ще се опълчи на всички устои и ще нарушава всевъзможни норми и закони. Ако в един или няколко поредни животи се е жертвал за другите и е опитвал да угоди, то рано или късно, става не по-малко искрен егоист и равнодушен към чуждите проблеми. Колкото по-продължително и интензивно изживяваш една страна на някакво явление, толкова повече прекарваш в противоположната.

Да се забележи очевидността и неизбежността на закона за равновесието, пречи ограничеността на паметта и продължителността при наблюдаване на конкретен човек. Затова, често сортираме обкръжаващите по типаж, накачваме им етикети и смятаме, че каквито са били, такива са останали. Съществуват „майки Терези“, има отявлени подлеци, а ние – всички останали – сме някъде по средата.

Но законът за равновесието не допуска да се „заседите“ в един образ, нито в текущия момент, нито в дългосрочна перспектива. „Майка Тереза“ дори в ангелската си роля може понякога да е егоистична и самовлюбена, грижата за другите може да се съчетае с прекалена взискателност към близките и неумение да се погрижи адекватно за тях. И напротив, при „най-лошите“, жестоки и егоистични към повечето, като правило, се съчетава с искрена любов и дори идеализиране на „избраните“ от близкото обкръжение.

А в бъдеще, и двата типа ще стигнат до своя личен предел – един до границите на своята самоотверженост, а втория до „дъното“ на своите отрицателни качества (а това може да продължи доста дълго – няколко животи подред). Като правило, след достигане до предела, всичко се подрежда така, че човек започва да се променя в своята противоположност.

Размахът на доброто и злото при всеки е различен, но като правило, зависи от нивото на душевно развитие, колкото по-сложна „конструкция“ има, толкова е по-способна на лоши или добри постъпки. Не е задължително, развитият човек да стига до крайности, но при желание, може да развихри и добро и лошо, в пъти повече от „средния“.

Между другото, и саморазвитието също се подчинява изцяло на глобалния закон за равновесието, няма хора, които да са постоянно развити или постоянно изостанали. В развитието на всеки има кратки периоди от повишаване и понизяване на нивото, както и глобални цикли на висока осъзнатост, която се сменя с не по-малко глобална епоха на личен упадък.

Индивидуалността на всяко същество се проявява не в полярността за момента, а в развитите качества и е склона да се колебае в положителна или отрицателна посока. Именно този уникален набор от интереси и наклонности се характеризира личността, правейки я уникална.

Мислите и постъпките на човека зависят от много фактори. Ако се обърнем към класическата психология, тя ни учи, че детството, родителите, обкръжението, както и заложеното генетично, са ни направили такива, каквито сме. Всички тези фактори, безусловно формират мирогледа и поведението, но същността е, че не са първични, както ни казват, а вторични. Основен и първичен фактор е потребността на душата да преживее едно или друго състояние. Точно затова се раждаме при определени родители, срещаме нужните хора и попадаме в разни приятни и неприятни ситуации.

Ако е имало продължително преобладаване на някоя страна, в душата инстинктивно възниква потребност да го коригира, залитайки в противоположната. И съответно, на много дълбоко и неосъзнато ниво, започва да избира хора и обстоятелства, които водят до желаната цел. Така се случва поради неразривната връзка на душата с всички останали, както и защото, всичко е подвластно на закона за равновесието, който играе ролята на главна операционна система.

За съжаление, тази тема е избегната в повечето световни религии, които се стремят да поделят света на светло и тъмно начало, в битката на които, човека трябва да направи решаващия си избор, а след това да напредва към светлината или към тъмнината. Почти винаги, идеята за постигане на рая, на просветление или пълно падение, се разбира като крайно състояние, от което няма изход. В действителност, съвсем не е така.

Нищо финално и окончателно няма и не може да има. Живота на душата е кръговрат, който няма начало и край – тя се променя безкрайно, расте, повяхва, но при това съществува неизменно. Помня огромно количество свои минали животи и много хора, които са били някога редом с мен – няма нито един, който да не се е променил. Случвало се е да виждам грамадни полети и падения – свои и чужди, и затова не мога да вярвам в идеята за „окончателното просветление“ или в „прекъсването на колелото сансара“, колкото и привлекателна да изглежда. Достигането на „таван“ в някакво общество или свят, не е предел за развитие, а „дъното“ на по-високата степен и дори да стигнеш до най-високия връх, след това се налага да се спуснеш обратно.

Още от ранно детство ни втълпяват, че доброто побеждава, а злото трябва да се изкорени и наказва. От гледна точка на морала и жизненият комфорт, е действително така. Но в глобална перспектива, душата може да бъде сравнена с шахматист – за да натрупа опит и да се усъвършенства, трябва да играе, колкото се може повече. И няма такива, на които постоянно да се падат само белите или черните фигури – всяка партия се променят. Остават само натрупаните навици и знания, които помагат да изградите свой фирмен стил на игра.

Автор: Viktorya Nekrasova
Превод: Йосиф Йоргов

http://nashaplaneta.su/news/zakon_ravnovesija_o_tom_kakaja_sila_upravljaet_mirom_i_o_chem_ne_govorjat_ni_v_odnoj_religii/2019-06-11-70831

Четири инструмента за управление на обществото

Четири инструмента за управление на обществото

Бизнес. Той вече е навсякъде. И всяка повишена човешка осъзнатост, опира до нечии бизнес-интереси. Съвременната информационна среда ни приучава от ранно детство към потребителската философия. Системата на безструктурно управление в съвременното общество, дотолкова дълбоко е пуснала своите корени, че първите деструктивни нагласи, най-често, колкото и да е прискърбно да си признаем, се внушават на детето от родителите. Фаст-фуд, компютърни игри, алкохол, пушене и т.н. Не, разбира се, никой не дава на малко дете бутилка или цигара (но трябва да се признае, и това се случва), но детето, като гледа, как бащата или майката регулярно се трови с алкохол или цигари – с много голяма вероятност, ще копира поведението им. Както казва съветския физиолог Г. А. Шичко: „Алкохолизмът започва не с първата чашка, а с първата изпита от баща или майка“. Именно така работи тази подла система. И ако си позволявате „по малко на празници“, след това не се престаравайте, когато укорявате детето, прибрало се пияно или миришещо на цигари.
За да създадат максимално неразумен потребител, съвременните СМИ се стремят да създадат в хората животинско съзнание. Работата е там, че съзнанието на разумния здравомислещ човек, не допуска да бъде внедрена в него идеята, че е нормално да се трови с алкохол. Животинското съзнание действа инстинктивно – условни или безусловни рефлекси. Поведението на животното се обуславя от четири базови инстинкти – храна, сън, секс и страх. Всичко извън тези мотивации се придобива през живота чрез дресировка. И същността е, че в животното може да се внедри, практически, всеки модел на поведение. Многоуважаемият професор Павлов го е доказал успешно.
Задачата на съвременните СМИ, е максимално да проявят в нас животинската ни природа – четирите базови инстинкта. Важно е разбирането, че тези инстинкти не са лоши или добри – те са рудимент на животинското ни начало, над който, в процеса на еволюцията, все повече постига контрол нашата човешка природа. И сами по себе си, всичките четири инстинкта се вписват хармонично в здравия осъзнат живот, ако тези инстинкти служат на човека, а не го управляват. Но ръководителите на транснационалните корпорации са разбрали отдавна, че е много по-лесно да се управляват животни, отколкото човека. А за да трупат максимално ефективно пари, трябва да възпитат (впрочем не, не е съвсем коректен термина), по-точно – да дресират в човека неговата животинска природа, за да може да управлява разума му. А още по-точно, вече изобщо не става въпрос за разум. По този начин, съвременните СМИ са насочени, по всички възможни начини, да хипертрофират нашите базови животински инстинкти, нали, както казва известния професор Ефимов, прославил се с пробуждащите хората лекции: „Най-печелившия бизнес е основан на пороците“. Много точно казано. Няма, какво да се добави.
Четирите базови инстинкта
И така, първия от инструментите – храната. Хранителните корпорации са постигнали невероятна мощ. Симбиозата между химическата и хранителната промишленост позволява да създават продукти, които могат с години (!) да не се развалят, имат ярко наситен аромат, цвят, вкус и практически мигновено предизвикват, буквално, наркотична зависимост. По думите на лекаря-натуропат Михаил Советов, доста известен в интернет просторите, съвременният човек преяжда средно пет пъти (!). Защо се случва? Заради рекламата. Но това не е всичко – не само преяждаме, разучили сме да ядем проста здравословна храна. В Америка е имало случай, двадесет годишен младеж умира от инфаркт. Когато започнали да изясняват, защо се е случило, станало ясно, че родителите са вдигнали ръце от сина си, осигурявали го материално, а той се хранел, както си иска. В крайна сметка, още от ранно детство се хранел с фаст-фуд. Резултатът – смърт на двадесет години, а аутопсията показала, че органите му са в състояние на 80 годишен!
Според Михаил Советов, който изучава отдавна проблемите с храненето, съвременните млади хора, които от детството си са на фаст-фуд и друга подобна храна – най-вероятно да не доживеят до 40. А ако добавят и алкохол, пушене и всичко останало – прогнозата може да е още по-печална. И е важно да се разбере, че това е многомилиарден бизнес. А всичко това е, не защото на хората им харесва да се самоубиват. Например, известно ли ви е, че печално известният Макдоналдс, в началото на своето развитие, харчел до 70-80% от приходите си за реклама? И резултата се вижда днес – много хора не могат да си представят живота си без посещението на подобни заведения. А методи за въздействие върху съзнанието, са най-безжалостни и безчовечни. За съжаление, повечето деца започват запознанството си с подобни заведения с помощта на родителите. Защо? Защото самите родители са „зарибени“. Според статистиката, повечето подрастващи, опитват за пръв път алкохол в къщи, в семейния кръг. Логиката на такива „родители“ е проста – нека да опитат в къщи, отколкото зад ъгъла. Следвайки тази логика, може да се учат децата да свикват и с хероина, а и по бордеи да ги водят. Какво пък? По-добре под родителски контрол. И е важно да се разбере, че такава идеология не е решение на самите родители. Такава философия, също е грижливо пробутана от маркетолозите.
Вторият инстинкт е съня. В хипертрофирана форма представлява мързел, апатия, нежелание за промяна, постигане на цели и т.н. Съвременните СМИ постоянно внушават идеята, че главният смисъл на живота е потреблението на стоки и услуги. Следователно, как трябва да се прекара почивния ден? На дивана пред телевизора, с някаква вредна храна и бутилка бира. А дори да се пропагандира „активен отдих“, съвсем не са спорт, екскурзии и пътешествия, а някакви увеселителни заведения, отново с вредна храна, алкохол и други подобни.
Апатията и депресията са бичът на съвременното общество. Според статистиката, до 10% от населението, страда от едни или други форми на депресия. Т.е. всеки десети днес е потиснат. Защо? Защото не е наясно, защо живее, няма представа, с какво да се захване и т.н.. И това се случва, не защото хората са безразлични към всичко, а защото са ги направили такива. Идеологията на потребителя като смисъл на живота, е разрушителна сама по себе си. Рано или късно, настава пресищане, а след това депресия. Целенасоченото и систематично алкохолизиране на младежта, създава поколение неспособно за нищо друго, освен за празно пилеене на времето. И в такъв наркотичен сън, понякога преминава целият живот. Значителен процент от съвременната младеж няма други конкретни цели в живота, освен развлеченията и получаване на удоволствие. Култът „безразличие към всичко“, към света и обкръжаващите – се набива постоянно чрез СМИ. Във филмите, такива хора са обезателно обожавани от всички и успешни герои. „Кефи се от всичко и печели пари“ – това е краткия лозунг, който се внушава от повечето съвременни филми. Като равносметка – инфантилни личности до 25-30 години, които са възпитани по подобен начин. Какво е бъдещето им? Никакво. Спи и не се събуждай.
Третият инстинкт е размножението. Транснационалните корпорации са поставили и този инстинкт да работи за техен интерес. Естественото желание на всяко същество да има потомство, днес е извратено до неузнаваемост. Самият смисъл на отношенията с противоположния пол е изкривен. Днес се набляга не на създаване семейство, а върху получаването на удоволствие. И това е бизнес. Инстинкта за размножение позволява реално получаването на печалби. Започвайки от рекламата с полуголи момичета, която привлича вниманието многократно повече, и завършва с това, че човека стимулиран сексуално, може да се накара, без преувеличение, да направи и да купи всичко. Така се „зарибяват“ абонаменти за спортните зали, всякакви методи за отслабване, чудо-таблетки, а какви капитали трупат така наречените „майстори на свалянето“ – дори не можете да си представите. Само един такъв семинар им осигурява охолно съществуване, поне за няколко месеца, а понякога и за години. А какви цинични и безнравствени концепции предлагат – не може дори да си представите. И това всичко е бизнес.
Често може да се чуе, че е „естествено и природно“. Но имайки предвид натрапваните на обществото извращения, е напълно очевидно, че този природен инстинкт е хипертрофиран и преувеличен, а най-главното – направено е преднамерено, в интерес на големият бизнес. Практически, всеки продукт или услуга може да се продава, „стимулирайки“ хипертрофирания инстинкт за размножение. Рекламите с разголени мацки, са ярък пример за това. И при това, рекламираният продукт, много често, няма нищо общо със секса. Дори четка за зъби или за тоалетна, се рекламират с голи модели. Случайно ли е? Явно, другите изкушения не действат.
Четвъртият инстинкт е страха. Уплашеният човек се управлява много лесно. А ни плашат днес с всичко – започвайки от смъртоносно опасните болести (появата на повечето, странно съвпада с появата на нова ваксина, точно против същата тази болест) и завършвайки с всякакви войни, престъпления и т.н. Включете телевизора – няма да намерите нито един канал, където в продължение на час, да не демонстрират някакво насилие. Може би изключение е канала „Култура“. Но вероятно, защото не го гледа никой. Днес, насилие присъства дори в анимационните филми. Нещо повече – там е най-много. За да растат агресивни и страхливи деца. Защото, постоянното наблюдение на насилие, поражда не само агресия, но и подсъзнателен страх и формира психологическата нагласа, че обкръжаващия свят е враждебен и трябва да се защитава от него. А след това, в новините съобщават за поредната немотивирана агресия на подрастващите. Между другото, за новините – замисляли сте се, защо са пълни с негатив?
Според професор Ефимов, статистика е, че при седем новини, от които поне една е негативна – се отразява крайно пагубно върху човешката психика и никакво адекватно духовно-психическо развитие е невъзможно. А тези, които всеки ден ни предлагат новините за ужасния живот – най-вероятно, са добре запознати с това. Някои могат да възразят, че телевизията отразява реалния живот. Кажете, колко от вас са виждали в живота си реално убийство? Или сериозна престрелка? Или някой е виждал грабеж? Повечето хора ги познават само от телевизора. Къде точно е реалността, която отразява телевизията?
Някои могат да възразят, че е по-добре да сме наясно, отколкото да си нямаме представа. Добре. Помислете, каква е лично вашата полза, че сте научили, че на другия край на страната, поредния психопат е разстрелял куп хора? А каква е ползата, след това в продължение на месеци, всички СМИ да се съсредоточат върху „мръсното бельо“ на този престъпник и да разказват подробно, как се е гаврил с момичетата в училище и е късал крилата на пеперудите? Каква полза имате от всичко това? При всички случаи, ако толкова много ви се иска да знаете, къде, и кой е извършил убийство – СМИ могат да го съобщят с едно изречение. Но действителността е, че с подобни гръмки престъпления, ще ви занимават с години. Шумът около печално известния майор Евсюков, не утихва вече десет години. Защо, на кого е необходимо? Човекът е осъден отдавна и излежава присъдата си. Защо се връщат регулярно СМИ на подобни теми? Може би, за да отвличат хората от насъщните проблеми? Или за да са в постоянен страх? Темата за „белгородския стрелец“ не слезе от екраните повече от половин година. За какво му е на обществото такава информираност за озлобен на целия свят психопат? Струва си да се отбележи, че за престъпника говориха всички канали, а истинския герой, майор Юрий Седъйх, който с голи ръце обезвредил въоръжения престъпник, е споменат само веднъж. Не ви ли се струва странно? Върху какво се насочва общественото внимание?
За хората извършили подвиг, се споменава кратко и лаконично, а за незаслужаващия внимание, се снимат цели предавания и специални новини. Като последица – купища подражатели по цял свят. И това не са голословни предположения. Следствието по делото за така наречените „академовски маняци“ е било доказано, че мотив за убийствата е било подражанието на „битцевския маняк“ Александър Пичушкин. А сам Александър Пичушкин твърдял, че започнал да убива, защото го „вдъхновил“ Чикатило. И такива примери са стотици и хиляди. Постоянната концентрация на СМИ върху престъпността подбужда латентни психопати да се проявят. И точно журналистите имат голям принос, такива хора, от скрита агресия да преминат към действия. И на подсъдимата скамейка, заедно с тях трябва да са и журналистите, които предлагат подробности за убийствата и за престъпните личности, превръщайки ги в национални герои. Но никой от тях не е понесъл отговорност. Продължават да развращават, да плашат обществото и да преумножават агресията с предъвкването на престъпленията.
Страхът е един от най-силните инстинкти. И ако човека гледа постоянно за убийства, ако всеки ден му разказват за насилие – страхът се умножава многократно. А като следствие от страха, е защитната реакция – агресията, чието ниво виждаме да се повишава в обществото. На кого, и защо е изгодно? Помислете сами. Нали страхът се отразява на всичко. Психолозите твърдят, че причина за всички видове страхове, тяхната основа е страхът от смъртта. А виждайки всеки ден по телевизията само негатив – човешкия страх се увеличава, пораждайки всички останали страхове – дори при банално излизане на улицата, нали всеки ден внушават, какви страшни убийци и престъпници бродят там. А това действително влияе на съзнанието колосално.
Не се доверявайте само на думите. Проведете експеримент – престанете да гледате телевизия поне месец-два. Важен момент е избягването на всякаква негативна информация – независимо, дали е от интернет или при общуване с любителите да обсъждат негатива. И след този период на информационна чистота, опитайте да гледате някакви новини – повярвайте, няма да ви се прииска повече да затъвате в зловонното блато на негатива. Нещо повече – общувайки с регулярно гледащите телевизия, ще ви направи впечатление, какво колосално негативно влияние оказва върху човека. Ще забележите огромната разлика между своето настроение, мирогледа и състоянието на човека, който гледа телевизия. Просто ще се ужасите – какво правят с човешката психика СМИ.
Точно така работи системата. Бизнес. Просто бизнес. Просто някой прави пари. А парите се правят много лесно от лесно управляваните. И превръщайки човека в животно – транснационалните корпорации правят пари от човешките пороци. Нали е печеливш бизнес, а финансирането на СМИ, се изплаща с лихвата.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/chetyre_instrumenta_upravlenija_obshhestvom/2019-06-04-70444

Блокажите в телата – причини и отстраняване

Блокажите в телата – причини и отстраняване

Физическо тяло – връзката със Земята (съответства на Mуладxapа)
Проблеми могат да възникнат поради пренебрежително отношение към своето тяло и природата му. Bъзникват стpаxове, фoбии, пpоблеми cъс скелета, със хрущялите, дори счупване на стави.
Kaк може да се поправи:
– започнете да следите за физичеcкото си здpаве;
– пpaвилнo хранене;
– по-често на въздуx, на слънце, не замърсявайте природата;
– добро oтнoшение с живoтните.
. Ефиpнo тялo – жизненa енеpгия (cъответства на Свaдxиcтaна)
Прoблеми възникват поради лакомия, aлчнocт, paзрушение на нещо, прекалена cтрacт, зaвиcимости, вредни навици.
Появява се мързел, aпaтия, намалени сили и издържливост, потиснатост, пpоблеми c пикочо-пoловата cиcтема.
Kaк може да се поправи:
– започване на съзидaние;
– pиcувaне, пеене, тaнцуване;
– леко физическo нaтоварване;
– диxaтелни упpaжнения, медитация, йoга.
. Аcтpалнo тяло – емoции, его (съoтветства на Мaнипуpа)
Пpoблеми възниквaт при прекалено самочувствие, гордост, обиди, злопаметност, жажда за мъст.
Възниквa натрупване на тлъстини в коремната oблacт, неконтpoлирани емоций, живот в миналото или в бъдещето, пpoблеми с храносмилателния тракт.
Kaк може да се поправи:
– ocъзнaване на емoциите, не ги избягвате, а вниквате в причините;
– пpoщаване на oбидилите, преглеждане на миналото и освобождаване на всичко, което задържа;
– оcъзнaване на cвoя аз, питате се периодично: „кой съм аз, кoй съм аз, кoй съм аз, кoй съм аз“.
. Чувственo тяло – чувcтва, любов (съответства на Анaхата)
Тук проблемите се предават от предишното тяло. Желaние за пpиcвояване на хора, вещи, събития. Ненавист, привързаност към някого, мъка, бягство от oбществото и от нoви oтнoшения.
Bозниквa душевна бoлка, пoстoяннo нaпомнящa за cебе си, пpoблеми със cъpцето и белите дробове.
Kaк може да се поправи:
– оcъзнaване на чувcтвата към едни или други хора, към една или друга cитуaция;
– oглеждане от всички страни, разбиране на пpичината за проблемите;
– oсвобождаване.
. Mентaлнo тялo – мисли, отнoшение към pеалността (съответства на Bишудха)
Прoблемите в този случай възникват поради шaблoни, стеpеoтипи и нежелание или cтpах зa пpoявяване на своята същност, на мислите си.
Възниква oтричане на случващото се. Възниквaт пpoблеми с шията и/или гъpлoто, с гласа, с езика.
Kaк може да се поправи:
– пpеcтaнете да се въздържaте, ако ви се иска да кажете нещо, да споделите, ако ви се плаче, смее, танцува.
– ocъзнaйте шaблoните на сoциумa, защо са възникнали, кой го е казал, истина ли е.
– освободете или намерете опровержение.
. Bисше ментaлно тялo – връзка с финия свят, интуиция (съoтветcтва на Aджна)
Прoблеми почти не възникaват тук. Интуицията или е pазвитa, или не. Ако е развита и я отричате, т.е. чoвека чува интуицията си, но се съобразява с общеcтвенoтo мнение, със cтереотипите, с навици и шaблoни, възниквaт пpoблеми в това тяло.
Нaрушава се връзката с финия свят, възниква главоболие, особено в слепоочията и челото.
Kaк може да се поправи:
– нарушаване и разрушаване на шаблоните си;
– осъзнаване и съобразяване с „шестото си чувство“.
. Kармическo тяло – съдба, причинно-следствени връзки (съответства на Сaхaсрapа)
Проблеми тук, фактически, също не възникват.
За всичко си има причина, всичко има последствия. Ако го отричате, в живота ви ще възникват знаци, напомнящи за това. Особено надарените ще настъпват едни и същи грапи, докато не осъзнаят действията и последствията.
Как може да се поправи:
– нищо не е нужно да се поправя. Просто трябва да се живее, да се изпробват разни жизнени аспекти, c удоволствие да изживявате възникналите състояния, емоции, чувства, мисли.
– осъзнаване връзката между действия и последици.
– получаване на удоволствие от жизнения опит.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7471

Законите на изцелението

Законите на изцелението

1. Винаги имате сили за да се излекувате. Във физическото тяло са заложени механизми за самоизлекуване и е снабдено със защитна система, която не пропуска външни и вътрешни възбудители на болести. В устройството на тялото има заложен процес за саморегенерация чрез ежедневното създаване на нови клетки. Можем да спрем този процес, само ако не вярваме в тази способност и не даваме необходимото на тялото: почивка, хранене и натоварване.
2. Само вие можете да се излекувате. Никой друг няма да го направи вместо вас. Създайте команда да ви помага в изцелението, много е важно – участниците да могат да предложат своите знания, идеи, различни възгледи и, което е най-ценното – своята подкрепа. Но тези хора не могат да ви излекуват – само вие може да се справите. Това е личното ви пътешествие в самопознанието и духовната еволюция. Никой не може да изпитва вашите емоции, да разбере, как работи ума ви или да породи ваши мисли. Другите могат да помогнат да забележите нездравите модели, но да ги промените можете само вие.
3. Като начало, излекувайте душата си; след това ще последва изцелението на ума и тялото. Душата, ума и тялото имат разни потребности, и ако всички получават необходимото им, ще са здрави. Но ако пренебрегнете нещо, ще се появи вътрешен конфликт и болестта ще атакува всичко. Изцелението възстановява връзката между душа, ум и тяло. Докато медицината работи преди всичко с тялото, божественото лечебно изкуство напомня за необходимостта да се започва с душата, защото тя е източника на нашето съществуване, вдъхваща живот, както в ума, така и в тялото. Ако започваме от този момент, всичко останало си отива на мястото автоматично. А какви са потребностите на душата? Да живее в радост и със смисъл, да се развива, да израства и изразява своите подбуди чрез мисли, думи и постъпки.
4. Лекува само любовта. Любовната енергия е изпълнена с невероятна лечебна сила. Изпратена на всяко място, където усещате болки или проблеми в работата, любовта напълва с обновяваща сила душата и ума. В ума се пренасочва вниманието, от откриване на проблемите към намиране на решение, а душата „вижда“ болното място и го насища с безусловна любов. Това чувство живее в настоящето, точно там, където се случва изцелението – не в миналото и в бъдещето.
5. Прошката освобождава в сърцето място за любов. Когато сърцето ни е пълно със страх, гняв, тъга или отчаяние, в него няма място за топли чувства, без които е трудно да бъдем здрави. Любовта е свързана с душата, а прощаването – с ума; то освобождава емоционален заряд, напълнен с болезнени мисли – такива, които предизвикват поведение на жертвата и карат да водите агресивен живот, вместо нормален и пълнокръвен. Прошката премахва блокажите в енергийното тяло, за да може да тече свободно съдържащата се в него информация, осигуряваща връзката между душа, ум и тяло, необходима за поддържане на здравето. С помощта на правилни вибрации, отстранява нездравите нагласи и страх, заседнали в гръбначния стълб, тровещи емоционално органите, жлезите и мускулите. Така се стартира лечебен процес и се усилва имунитета, и ставаме по-малко уязвими за болестите.
6. Промените са единственият възможен план за действия. Еволюционното пътешествие е една от промените, няма друг жизнен избор. Това, което се получава от мисъл след мисъл. Промените преобразуват нашето мислене и помагат да напредваме от миналото в настоящето, и от настоящето в бъдещето. Първата крачка в трансформацията е прошката, следващата е любовта. Когато прощаваме на себе си и на обидилите ви, увеличаваме пространството на своя ум за нови мисли и разширяваме сърцето си за да побира повече любов. Когато боледуваме, нашата душа, ум и тяло изискват промени. Те изпращат сигнал за тревога, че нещо не е наред, че е изгубено единството, а всичко това влияе на състоянието ни. Моделът психодуховно изцеление, предложен от душата, ни напомня: ако са болни мислите, заболява и тялото. Единственият начин за излекуване е промяна на мислите. „Да живееш, означава да се променяш; да се променяш, означава да израстваш; да израстваш, означава да се сътворяваш безкрайно, отново и отново“.
7. Съсредоточете се върху желаното, а не върху нежеланото. Изцелението се съгласува със Закона за привличането: за каквото мислиш, това и ставаш. Каквото ставаш, за него мислиш. Най-добрият начин да проверите, здрави ли са мислите ви, е да анализирате начина си на живот, отношенията си с другите и здравословното си състояние. Ако забелязаното не е желаното, променете нещо. Има един общ недостатък във всички нас – рано или късно, атакуващ всеки в живота: привличаме нежеланото, вместо желаното. Единственият начин да спрете този процес е, да се промените.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7467

Приказка за крилата

Приказка за крилата

– Мамо! Мамо! Виж! Какво пърха на гърба ми? – дотичала малката. Очите ѝ били огромни, пълни удивление и възхищение едновременно.
– А, това са крила, – уморено отговорила майката.
– Наистина? – зарадвала се малката. – Ще мога ли да летя?
– Може би. Трябва първо да пораснеш.
***
– Мамо! Искам да се уча в художествено училище! – малката пърхала и обикаляла около майката.
– Добре, – отговорила майката, вадейки две малки вериги, – нека първо да завършиш началното училище, а после ще видим. Дай ми крачетата си, – и завързала по една верига на всяко краче.
– Ой, но с тях е трудно да се лети, – огорчила се малката.
– Нищо. Иди да играеш на улицата.
– Мамо! А може ли да посещавам танцов кръжок? В училище днес имаше обявление.
– Добре, – майката измъкнала две малки гири, – нека първо си намеря нова работа, за да ти плащам „прищявките“. А засега учи необходимото за живота. Математика, например. А за танци и рисуване може и после да се мисли. Давай си краката, – и завързала на всеки крак по гира.
– Мамо, но така няма да мога да летя изобщо! И математиката не ми харесва, – разстроила се малката.
– Нищо страшно. Много ли в училището ви летят?
– Не, – тихо отговорила малката, – виждала съм само две момчета и три момичета. Те нямат, нито вериги, нито гири, като всички. Само едното момиче има въженце на краката.
– Навярно, родителите им ги възпитават неправилно, – заявила майката. – Така и ще пърхат цял живот.
– Мамо, но аз също искам да летя, – несигурно казала малката.
– Ела тук, – майката извадила още две тежести, – давай си краката.
– Какво е това?
– Това е „товара на отговорността“, който трябва да носиш, – обяснила майката, привързвайки допълнителните тежести, – а това, – завързвайки на другия крак, – е „товара на общественото мнение“. Много необходимо нещо. Без него ще си прекалено ярка.
– Мамо, – тихо запитала малката с наведена глава, – а ако не искам?
– Какво не искаш?
– Не искам да нося всичко това, пречи ми. Много ми пречи.
– Нищо. Така трябва. Така правят всички.
– А, ако не правя като всички?
– А, ако не си като всички, ще пърхаш цял живот и всички ще те сочат с пръст.
– Защо?
– Заради тях, – и майката посочила двете тежести на детските крачета. – Моите не ги свалям, – леко тропнала с крак и веригите ѝ глухо звъннали. – И ти ще ги носиш. Край на разговора.
***
– Мамо! Мамо! Гледай, какво имам на гърба? – малката радостно припърхала при майка си.
– О! Това са крилата ти, скъпа моя, – усмихнала се майката.
– Чудесно! Означава ли това, че ще летя?
Майката не отговорила.
– А къде са твоите? – попитала дъщерята, надничайки към майчиния гръб. Там нямало крила. Само под домашната тениска се надигали две малки изпъкналости. Детето неосъзнато посегнало да провери, действително ли няма крила, но майката се дръпнала.
Жена се вгледала внимателно в дъщеря си. Колко подобна история. Тъжно навела очи.
– Ой, мамо, а какви са тези тежки неща на краката ти? – малката проследила погледа на майка си. – Аз също ли ще имам такива? – Доста изплашено попитала тя и вперила в майка си големи кафяви очи, с мек чаен оттенък, по детски чисти, ярки и все още пълни с надежда.
Нещо проболо майката в гърдите. Някога и тя имала такива.
Жената мълчаливо станала и отворила голям старинен шкаф, отворила горното чекмедже и извадила от там две тежки вериги. В чекмеджето лежали още гири и двете най-важни тежести – всичко, което останало от майка ѝ. Всичко това трябвало да остане за малката.
– Мамо, това за мен ли е? – досетила се тя, а в очите ѝ се появил ужас.
Жената стиснала здраво веригите в ръце. Длъжна е да ги предаде на дъщеря си, както го направила майка ѝ, а на нея ги дала бабата. Така било от поколение в поколение.
Задължение, неизвестно от къде появило се и неясно, защо толкова здраво се утвърдило. Веригите на реалността. Така ги наричали в семейството, както разбрала по-късно. А сега е нейна отговорността. Трябва да продължи традицията. Протегнала ръка към малката.
– Давай първо ти. – Майката замлъкнала, в гърлото ѝ заседнала буца. Това не са нейните думи. Тя не иска да ги произнася. Казва ги майка ѝ. Казва ги, защото така трябва. Но на кого трябва? А сега трябва да ги каже на дъщеря си. Защо?
– Какво първо аз? – нетърпеливо попитала малката.
– Давай, първо полети просто.
– Наистина? – зарадвала се малката.
– Да, – усмихнала се майката, – а когато поискаш да рисуваш или да танцуваш, обезателно ще ти помогна.
– Благодаря ти, майчице! – малката се хвърлила на майчината шия. – Ти си най-добрата! – И излетяла да играе на улицата.
Жената гледала дълго след малката. На душата ѝ, неясно защо, ѝ станало толкова светло, а по тялото ѝ се разтекла невероятна лекота. Странно. Не могла да си спомни, от кога не е изпитвала нещо подобно. Гърбът рязко и силно я засърбял, а след това че чуло познатото пърхане.
Жената погледнала към пода. Носела се във въздуха… Реела се във въздуха, а на пода, като мъртъв товар, лежали веригите ѝ.
Лиа Сатова
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7449

Как да се научите да променяте гледната си точка

Не виждам, докато не повярвам: Как да се научите да променяте гледната си точка?

Ние изкривяваме постоянно реалността в своя полза, забелязваме го много рядко, а още по-рядко си признаваме, че сме сгрешили. Тези слабости на човешкото мислене, правят ефективни пропагандата и рекламата, върху тях е изградена манипулацията на общественото мнение в социалните мрежи. Особено лошо съобразяваме разумно, за свързаното с нашите убеждения и вяра. Как да се „хванем в крачка“?
„Приел веднъж някакво убеждение, човешкият разум започва да забелязва всичко, което укрепва и потвърждава убеждението. Дори убеждението да се опровергава в много повече случаи, отколкото се потвърждава, интелекта или не ги забелязва, или ги разглежда като пренебрежимо малки“, е написал английския философ Френсис Бейкън. Всеки, който е влизал в интернет-дискусии, прекрасно знае, какво е имал предвид.
Психолозите опитват отдавна да обяснят, защо променяме толкова неохотно гледната си точка. Догадката на Бейкън, изказана преди почти 400 години, е вече подкрепена от стотици научни изследвания. А колкото по-добре разбираме своите мисловни изкривявания, толкова повече шансове има, да успеем да ги коригираме.
Не виждам, докато не повярвам
За пределите на човешката ирационалност може само да се досещаме. Всеки студент-психолог, с помощта на два прости теста, може да докаже, че сте заинтересувани и необективни. При това, не става въпрос за идеология и предразсъдъци, а за най-базовите начини на мислене.
През 2018 година, учени от университетския център Хамбург-Епендорф, показали на участници в експеримента няколко видеозаписи. Участниците е трябвало да определят, в каква посока се движат белите точки на черен фон. Понеже много от точките се движели доста хаотично, задачата не била много елементарна.
Учените забелязали: след първото си решение, участниците се придържали неосъзнато към него. „Нашите решения са стимул да вземаме под внимание само тази информация, която не влиза в противоречие с тях“, заключили изследователите.
Това е известно когнитивно изкривяване, което наричат предрешено потвърждение. Намираме данни, които потвърждават гледната ни точка и пренебрегваме всичко, което ѝ противоречи. В психологията, този ефект е документиран в най-различни публикации.
През 1979 година, студентите от Тексаския университет ги помолили да изучат две научни работи за смъртните присъди. В едната се твърдяло, че смъртните присъди помагат за намаляване на престъпността, а другата е опровергавала това твърдение. Преди експеримента запитали участниците, как се отнасят към смъртните присъди, а след това да дадат оценка, доколко убедително е всяко изследване.
Вместо да разгледат аргументите на противоположната позиция, участниците само укрепили първоначалното си мнение. Тези, които подкрепяли смъртните присъди, станали още по-горещи привърженици, а изказалите се против – станали още по-яростни противници.
В класическия експеримент през 1975, на студентите от Станфордския университет, показали по две предсмъртни послания. Едното е било измислено, а другото истинско, написано от самоубиец. Студентите трябвало да различат реалното послание от фалшивото.
Някои се оказали отлични детективи – успешно се справили с 24 двойки от 25. Други демонстрирали пълна безнадеждност и определили правилно само десет. В действителност, учените излъгали за резултата: и двете групи изпълнили теста почти еднакво.
При втория етап, на участниците разказали, че резултатите са били фалшифицирани и предложили отново да оценят посланията. И започнало най-интересното. Групата с „добри резултати“ били уверени, че се справят добре – много по-добре от средното. А студентите с „лошите резултати“ продължили да смятат, че са се провалили.
Както отбелязали изследователите, „веднъж създадените впечатления, остават удивително устойчиви“. Ние отказваме да променяме гледната си точка, дори да е станало ясно, че за нея няма никакви основания.
Реалността е неприятна
Хората се справят много лошо с неутралната оценка на фактите и съпоставянето на аргументите. Дори най-рационални съждения, в действителност, възникват под влиянието на неосъзнати желания, потребности и предпочитания. Изследователите го наричат „мотивирано мислене“. Опитваме с всички сили да избегнем когнитивния дисонанс – конфликта между установените мнения и новата информация.
В средата на 1950-те, американският психолог Леон Фестингер, изучавал малка секта, последователите на която, вярвали в предстоящия край на света. Датата на апокалипсиса била предсказана до точно конкретен ден – 21 декември 1954 година. През този ден не станало нищо. Някои се усъмнили в истинността на предсказанието, но скоро получили послание от Бога, което гласяло: групата ви излъчила толкова вяра и добрина, че спасила света от разрушение.
След това събитие, поведението на сектантите се променило рязко. Ако преди не се стремели да привличат вниманието на други хора, вече започнали активно да разпространяват вярата си. Както твърди Фестингер, прозелитизмът станал начин за премахване на когнитивния дисонанс. Това било неосъзнато, но по своему логично решение: нали, колкото повече хора споделят убежденията ни, толкова по-убедително е доказателството в нашата правота.
Когато видим информация, която съответства на убежденията ни, изпитваме искрено удовлетворение. Когато видим информация, противоречаща на убежденията ни, я възприемаме като заплаха. Включват се физиологични защитни механизми и способността за рационално мислене се потиска.
Това е неприятно. Готови сме даже да платим, за да не се сблъскваме с мнения, които не се вписват в системата ни от възгледи.
Разбира се, не винаги постъпваме толкова упорито. Понякога сме готови за бързи и безболезнени промени на мнението си по някакъв въпрос – но само в случаите, ако се отнасяме към него доста безразлично.
В експеримента от 2016 година, учените от Южно-Калифорнийския университет, предложили на участниците няколко неутрални твърдения – например, „крушката е изобретена от Томас Едисон“. Почти всички се съгласили, основавайки се на училищните си знания. След това им представили доказателства, които влизали в противоречие с първото твърдение – например, че преди Едисон е имало други изобретатели на електро осветлението (тези факти били измислени). Сблъсквайки се с новата информация, почти всички променили първоначалното си мнение.
През втората част на експеримента, изследователите предложили на участниците твърдение с политически характер: например, „САЩ трябва да ограничи военните си разходи“. Този път реакцията била напълно различна: участниците укрепили първоначалните си убеждения, а не започнали да се съмняват в тях.
„В политическата част на изследванията, наблюдавахме много голяма активност в бадемовидното тяло и в островната кора. Това са части от мозъка, които се асоциират с емоции, с чувства и егото. Идентичност е изключително политическо понятие, затова, когато на хората им се струва, че идентичността им е под заплаха или съмнение, изпадат в блокаж“ – заключили изследователите.
Мнения, които са станали част от нашия „аз“, е много сложно да се променят или опровергаят. Всичко, което им противоречи, го игнорираме или отричаме. Отрицанието е базов механизъм за психологическа защита при стресови и тревожни ситуации, които поставят под въпрос нашата идентичност. Това е доста прост механизъм: Фройд го е приписвал на децата. Но понякога прави истински чудеса.
През 1974 година младши лейтенант от японската армия Хироо Онода се предал на филипинските власти. Почти 30 години се крил в джунглите на остров Лубанг, отказвайки да повярва, че Втората световна война е завършила и японците претърпели поражение. Смятал, че води партизанска война в тила на врага – макар, на практика, да е воювал само с филипинската полиция и местни селяни.
Хироо чувал по радиото съобщения за японската капитулация, за Токийските Олимпийски игри и икономическото чудо, но го смятал за вражеска пропаганда. Признал грешката си, едва когато на острова дошла делегация, начело с бившия командир, който преди 30 години му заповядал „да не се предава в плен и да не се самоубива“. След отмяната на заповедта, Хироо се върнал в Япония, където го посрещнали почти като национален герой.
ДА СЕ ДАВА ИНФОРМАЦИЯ НА ХОРАТА, КОЯТО ПРОТИВОРЕЧИ НА УБЕЖДЕНИЯТА ИМ, ОСОБЕНО, КОГАТО СА ЕМОЦИОНАЛНО ПОДПЛАТЕНИ, Е ДОСТА НЕЕФЕКТИВНО. Антиваксинаторите вярват, че ваксините предизвикват аутизъм, не просто поради незнания. Вярата, че са наясно с причината за болестта им дава известен психологически комфорт: ако за всичко са виновни алчните фармацевтични корпорации, поне има на кого да се сърдят.
Разбира се, това не означава, че трябва да оправдаваме необоснованите и опасни предубеждения. Но начините за справяне с тях, често дават противоположни резултати.
Ако не помагат фактите, какво може да помогне тогава?
Как се преубеждава без помощта на фактите
В книгата „Загадките на разума“ когнитивните психолози Уго Мерсе и Дан Спербер са опитали да отговорят на въпроса, каква е причината за нашата ирационалност. Според тях, главната задача, която се е научил да решава разума ни през еволюцията, е живот в социална група. Разумът е бил необходим не за търсене на истината, а за да не се губи сред съплеменниците си. Повече ни интересува мнението на групата, към която принадлежим, а не обективните знания.
Ако човекът се усети заплашен, рядко е способен да вземе предвид чужда гледна точка. Това е една от причините, политическите дискусии да са безсмислени.
„Хора, опитващи да докажат нещо, не могат да оценят аргументите на другия, защото са убедени, че са заплаха за мирогледа им“ – казват изследователите.
Но дори да сме биологически програмирани да сме нискочели конформисти, не означава, че сме обречени.
„Възможно е, дори хората да не жадуват промяна, но имаме способност да се променяме и факта, че много от нашите самозащитни заблуждения и „слепи зони“ са вградени в мисленето, съвсем не са оправдание за отказ от промяна. Мозъкът е конструиран така, че да защитава убежденията и представите ни? Конструиран е така, да изпитваме гневен изблик, когато ни нападат? Отлично, но повечето от нас са се научили да броят до десет, а след това, да намерят алтернатива на първоначалното желание, да се нахвърлят на другия с тояга“ – от книгата на Каръл Теврис и Элиот Аронсон „Грешките, които са били допуснати (но не от мен)“
Интернет ни даде достъп до огромни масиви от информация, но едновременно, ни позволи да пресеем тази информация така, че да подкрепя гледната ни точка. Социалните мрежи обединиха всички хора по света, но едновременно, създадоха и „филтри“, които предвидливо ни изолират от мнения, които не приемаме.
Вместо да се замеряме с аргументи и упорито да отстояваме своето мнение, по-добре е да опитаме да разберем, по какъв начин сме стигнали до един или друг извод. Възможно е, да си струва да се научим да водим диалози по метода на Сократ. Задачата на такъв диалог не е да се спечели спора, а да се замислим върху надеждността на методите, които използваме при създаване на мирогледа си.
Едва ли когнитивните грешки, открити от психолозите, се отнасят само до студентите в Станфорд. Всички сме ирационални, и за това си има някои причини. Стремим се да избягваме когнитивния дисонанс, демонстрираме предубедени потвърждения, отричаме собствените си грешки, но се отнасяме много критично към чуждите грешки. В епохата на „алтернативните факти“ и информационните войни, е много важно, да не го забравяме.
Възможно е, истината да може да се изясни чрез диалог, но първо, трябва да се създаде такъв диалог. Знанията за механизма, които изкривяват мисленето ни, си струва да се прилагат не само към опонентите, но и към самите себе си. Ако ви посети мисълта „ето, в този случай всичко съответства на убежденията ми, следователно е истина“, най-добре е да не се радвате, а да потърсите информация, която поставя изводите ви под съмнение.
Олег Матфатов
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/ne_uvizhu_poka_ne_poverju_kak_nauchitsja_menjat_svoju_tochku_zrenija/2019-05-24-69758

20 съвета от известния психолог Михаил Литвак

20 съвета от известния психолог Михаил Литвак

Ако човекът не може да каже нищо хубава за себе си, а му се иска, започва да говори лошо за другите.
Ако ви се иска да гризете нещо, гризете гранита на науката, а не гърлото на ближния.
Депресията е дадена на човека за да помисли за себе си.
Никой никого не зарязва, просто някой отминава напред. А изостаналия се смята за зарязан.
Ако мислите хубаво за себе си, за какво ви е, още някой да мисли хубаво за вас.
Прави, каквото искаш и не питай за разрешение. Ами, ако откажат?
Способността да обичаш и да не те смущава самотата, е показател за духовна зрелост.
Всичко най-хубаво, което правим е, докато сме в самота.
Незрялата личност често знае, но не умее. Зрялата не само знае, но и умее. Затова незрелия критикува, а зрелия върши.
Не зная пътя към успеха. Но знам пътя към неуспеха – той е желанието да се харесвате на всички.
Няма мъжка или женска логика, има умение или неумение за грамотно мислене.
Искаш ли да видиш главния си враг? Погледни в огледалото. Справи се с него – другите ще се разбягат.
Постигни успех – ще ти минат обидите.
Общуването с приятели е приятно, а с враговете – полезно.
Има една единствена уважителна причина за скъсване на отношения и напускане на работа – невъзможността за лично израстване в създадените условия.
Споделяйте само радостта си, и с приятели, и с враговете. Приятелят ще се зарадва, врагът ще се огорчи.
Не преследвайте щастието, а намерете мястото, където се въди. И щастието ще те открие само. Мога да подскажа мястото, където се въди щастието ти – в теб самия. А пътят към него е максимално развитие на всичките способности.
Щастието е „страничен продукт“, следствие правилно организираната дейност.
Ако искаш да докажеш нещо на някого – значи, живееш за да докажеш нещо на някого. Ако живееш заради себе си, няма нужда да доказваш нищо.
Мечтите са гласовете на нашите способности. Аз не мечтая да пея в операта. Нямам глас и слух. А ако мечтаех, мечтата би подгрявала способностите ми,
следователно, ще опитам да попадна в операта. Просто трябва да се помисли, как може да се реализира мечтата. Главното е да не се бърза – тогава се получава доста бързо. Хубаво е, когато човека може да каже за себе си: „Само с това се занимавам – опитвам да осъществя мечтите си“.
По-добре е да общуваш с хубава книга, отколкото с празен човек.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7380

Най-разпространените методи за манипулация

Най-разпространените методи за манипулация

1. Промиване на мозъка
Промиване на мозъка е манипулативна тактика, която може да бъде описана в разни варианти с три израза: „това не се е случвало“, „сторило ти се е“ и „наред ли си?“. Същността се състои в опитите на опонента ви, да изкриви познанията ви за реалността на този свят. Той настоява, че имате погрешна представа за реалността, и затова не бива да вярвате сами на себе си. Човешкият мозък е устроен по такъв начин, че напълно е възможно, да губи някои факти. Лесно могат да ви убедят, дори да сте били непосредствен свидетел – оказвайки натиск върху волята ви. Но срещу всичко това може да се застраховате. Достатъчно е да заземите своята собствена реалност. Например, можете ежедневно да водите дневник или да разказвате на приятели. Тогава ще сте наясно, какво се е случвало действително, и че човека срещу вас ви будалка.
2. Проекция
Проекцията е когато обкръжаващите опитват да ви вменят своите прегрешения. Т.е. обвиняват другия за собствените си жизнени грешки. Това е защитен механизъм на човешката психика, който опитва да омаловажи собствената си отговорност. При това може да се проектира не само поведение, но цели характерни черти на личността. Много е сложно да се справите с такива хора, но може да се възползвате от същата тактика за да им вмените своите възгледи.
3. Обобщения
Казали сте на колега, че не винаги успява да види дългосрочните последствия от определени финансови решения? А той ви засипва с купища хартия и твърди, че сте го нарекли „некадърник“. След това забелязвате, че някоя сделка може да се провали, ако не се предприемат някои мерки? А вашият колега се оплаква на шефа, че смятате сделката за катастрофа. Какво, по дяволите, става? Работата не е, че колегата не разбира, какво му казвате. Работата е там, че колегата ви не е заинтересован да разбере, какво му казвате. Такива хора, като правило, са мързеливи интелектуално. Не обмислят казаното от вас и често обобщават, за да си опростят мисловния процес. Може да се противопоставите само с твърдото отстояване на позицията си, доказвайки, че такова обобщаване е алогично и примитивно мислене.
4. Преориентиране
Утвърдените социопати използват логическата грешка, известна като „преориентиране“, за да сломят духа ви. Изглежда като постоянно изискване на доказателства, че мнението ви е стойностно, но когато го засипете с доказателства, той ги обезценява и иска други, при това, разговора излиза извън разглеждания проблем. Не му се връзвайте. Съобщете гледната си точка, приведете няколко примера и приключете гневно спора, защото не води до нищо. Казали сте необходимото – да убеждавате човека е безсмислено, ако той предварително е решил, че не сте прави.
5. Смяна на темата
Изместване темата на разговора, изглежда доста невинно, но при майстор на манипулациите е основно средство за избягване на отговорност. Вместо съсредоточаване върху проблемите, манипулаторът ще опитва да ги пренасочи към по удобна територия. Такава тактика може да продължи безкрайно и ще направи невъзможно решаването на проблема. Опитайте метода „развалена грамофонна плоча“, за да парирате манипулатора: продължавайте да констатирате фактите, не се разсейвайте с уловките на събеседника и връщайте вниманието му върху решението на проблема. Ако не е заинтересован от решаването, ще се откаже бързо, а ако е заинтересован, ще стане много по-конструктивен.
6. Оскърбления
Това се е случвало в детската градина, в училище, а продължава и сега – в работата или в университета. Проблемът пречи сериозно на работата, и затова трябва да бъде решен, и ако не помага диалога, преминете към агресивни отпор.
7. Девалвация
Бъдете предпазливи в случаите, когато колега е благосклонен към вас, а другите ги пренебрегва. Това е показателно, че не уважава никого, а опитва да се възползва. Това е много лошо, особено, когато е на ниво „началник – подчинен“. Такъв проблем може да възникне не само в професионалната дейност, но и в семейството. Ако някой ви се усмихва постоянно, не забравяйте, че ви обсъждат активно зад гърба ви. Трябва да сте предпазливи в такива случаи и да прогнозирате винаги, как може да се отрази на бъдещето ви.
8. Клевета
Манипулаторите обичат да се правят на мъченици, когато не действат другите им методи. Те се представят за невинна жертва, нанасяйки удар по вашата репутация. Понякога предприемат цяла клеветническа кампания, за да ви накарат да се съобразявате с тях. Такива хора се ръководят от принципа „разделяй и властвай“, настройвайки хората едни срещу други. Но не позволявайте да победят. От клеветите може да се избавите по разни начини, но най-добре е да държите на принципите като честен човек, който не отвръща със същото, а остава с достойнство.
9. Триангулация
Един от най-ефективните методи за манипулация е триангулацията. Същността му е в демонстрация на загриженост, поради предполагаеми заплахи. Т.е. лъже умишлено, какво казват другите за вас. Например: „Колегата от отдела за продажби смята, че не се стараеш достатъчно“. Колегата не е казвал нищо подобно, но вие оставате с убеждението, че ви е заклет враг. Как да сте по-умни от менталния садист? Опитайте да получите подкрепа от трети лица, които не са под влиянието на манипулатора – така ще си създадете добра защита, която да ви подкрепя занапред.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/samye_rasprostranennye_metody_manipulirovanija/2019-05-27-69932
Последни публикации
Последни коментари
За контакти