Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234139
Users Today : 1568
This Month : 81981
This Year : 371858
Views Today : 3706
Who's Online : 91

Захари Стоянов: „вие казвате ясно и открито че всяко тържество на българите е смърт за Русия“

Захари Стоянов: „вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия“

Захари Стоянов: „вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия“

„Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще отида в Русия да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, народът е притиснат от нас повече“.
Васил Левски отговаря на въпрос на съселянина на бай Иван Арабаджията, Божил Гергев в присъствието на Ангел Кънчев, Димитър Общи и Сава Младенов: „какъв ще стане, когато се освободим?“
По-късно този абзац от книгата на Захари Стоянов за Левски нашите „учени“ и „историци“ ще перефразират, та да звучи, че Левски щял да отиде да се бори за свободата на „други народи“, без да се казва за кои други народи иде реч.
Същите хора, които искат да замаскират думите на Апостола, са научили една маса българи да си мислят, че Русия се била борила за свободата на българите, а не чисто и просто, за да завладее стратегическа територия на Балканите, да наложи своя власт и да се докопа до проливите.
Същите някак са успели да направят кашата в главите на мнозина толкова силна, че да свързват паметника на съветската армия с освобождението от турско. Всичко руско за тях е светиня и подробностите нямат значение.
Много интересно…
„За чиста и свята република!“, казал Левски.
„Ъхъ…“, казали българите и след Освобождението веднага отишли да си търсят цар.
„Всяко тържество на българите е смърт за Русия“, написал Аксаков през декември 1885 г. във вестник „Русь“.
„Чудесно!“, казали българите, „ще кръстим улици на негово име!“
Аксаков, между другото, е предлаган за княз на България през 1879 г. Каква ли щеше да е историята ни тогава…
Добре, че е имало поне един трезвен от опиянението на онова „Освобождение“ – Захари Стоянов, който отговаря на Аксаков: „В своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да се погълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а после вземате за себе си и самия мост“.
Колко от тези неща са били изучавани в училище в България? Колко хора ги знаят?
Но знаят, че 200 000 руснаци умрели в България? При положение, че данните сочат за около 11 000 войници от всички народи на империята тогава. Дали има връзка между това непознаване на историята и факта, че като си отиват „освободителите“ от тук, отнасят със себе си (освен златото ни и) архивите ни, та никога да не ги видим и прочетем, идните поколения да учат само удобните лъжи?
Какво всъщност отбелязваме на 3 март?
Окупираната територия се нарича „Руско-Дунавска област“ или „Задунайская губерния“, а не България.
Когато идва време за Съединението, Русия се противопоставя и царят настоява султанът да влезе с войска в Източна Румелия и си я върне. До ден днешен (2023 година!!!) руснаци използват изрази като: „трябва да върнем тези неблагодарни българи на турците!“, все едно са ни собственици и само трябва да предадат каишката на турците.
Русия насъсква Сърбия да ни нападне в гръб и така започва Българо-сръбската война.
Руснаците започват и финансират преврат, с който свалят княза и насила го откарват в Русия.
Отравят Захари Стоянов, убиват Стефан Стамболов.
А, ако погледнем от призмата не само на историята, но и на днешните събития, то трябва задължително да се говори за това, че билите се за свободата на България имперски войници през онази война са от украински полкове – Тридесет и пети Брянски и тридесет и шести Орловски полкове. Още през 1876 г. украинските полкове са били (по указ на царя за мобилизация) съставени почти изцяло от местни, демек: от украинци.
Ако някой каже, че тогава украинците са били в състава на империята и съответно са руснаци, трябва много да внимава, защото тая глупост автоматично означава, че Левски и Ботев, и Раковски, родени в територия на Османската империя – по тази тъпа логика – са турци. И защо украинците от руската империя ги наричаме руснаци, а финландците от руската империя си ги наричаме финландци? И колко въобще знаят, че финландците са били в руската империя (но тях си ги водим „финландци“!)
Защо се говори за руснаци, а не за украинци загинали за свободата на България? Нали искате за „благодарност“ да стане дума? Къде е благодарността? В псувните по украинските бежанци, които днес имат нужда от помощ… същите, чиито пра-пра-дядовци са умрели в България за свободата ни?
Странно нещо е историята, нали? И става още по-странно, ако я дадеш да я пишат същите, дето научиха техните, че азбуката била написана от Ленин и като ги питаш Пушкин сто години по-рано на какво е писал, те гледат като теле в железница… Същите, които после смениха плочата и за да накажат българското самосъзнание, заговориха, че азбуката била измислена в македонските земи.
Същите, които твърдят, че 200 000 техни са умрели тук. Същите, които опънаха бодлива тел и сложиха въоръжени граничари по очертанието на родината ни, за да не може никой да отиде навън, за да види лично колко гнил е „гнилият запад“.
А, ако ще говорим за трети март, то трябва да е за ТОЗИ трети март – когато е подписан Брест-Литовският мирен договор. Договорът, за който най-малко се говори и знае в България (защо ли!), може би по-малко дори отколкото и за Молотов-Рибентроп.
Един от най-великите генерали в историята не само на България, но и на света – генерал Колев, размазва руснаците и през 1918 г. България подписва Брест-Литовския мирен договор от страната на победителите.
Генерал Колев – най-добрият лечител на болни руски имперски амбиции.
„По това време се почувства и необходимост от подкрепа за нашите части в Добрич. Българските войски при Добрич са изправени пред натиска на превъзхождащ ги противник, състоящ се от съединените части от 61 руска дивизия, Смесената сръбско-руска дивизия, една румънска дивизия и един руски конен полк.[…]
Победата над врага е просто грабната в последния момент от чувстващите се вече победители обединени руско-румънско-сръбски войски.
В донесението, което ген. Колев изпраща на командващия ІІІ армия за срещата с русите на бойното поле, той пише дословно: „Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селяни българи: „ние мислехме че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче те се хвърлят като кучета, и проклятие: десет човека атакуват четиридесет““.
Говори се, че когато пак дошли в България 1944 г., да я „освобождават“, обикаляли из Добруджа, за да намерят паметника на генерал Колев, за да го поругаят и да си отмъстят.
Русия се опитва да ни заплашва ли…? А, помните ли генерал Колев – най-добрият лечител на болни руски имперски амбиции?
И е крайно време да се разберем какво значи „патриот“. Дали е човек, който прави кочина около себе си, но вее трибагреник през това време, дали е някой, който прецаква сънародниците си с далаверка, но има татуировка на Ботев, дали е някой, който знае да рецитира фалшива руска история, дали е някой, който не дава да се говори за проблемите на България все едно не съществуват и не позволява да се разрешават; или е някой, който си позволява да критикува недостатъците, за да може да се поправят, който макар и да не вее трибагреник за щяло и нещяло, помага на сънародниците си, не им пречи и не ги прецаква, който знае откъде идва и накъде отива и е готов да пази природата, планината, морето, реките, градовете и сънародниците си, без да чака похвали и благодарности?
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/768801
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: