Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236189
Users Today : 3618
This Month : 84031
This Year : 373908
Views Today : 15115
Who's Online : 91

Духовното потребителство

Духовното потребителство

Духовното потребителство – бичът на нашето време

„Съвременният век може да се нарече не само век на раздорите или на машините, но и века на потребителството. Най-доброто ни развлечение е шопинга. Сменяме вещите си много бързо, не защото вече не стават, а само, защото са ни омръзнали.“
Хората употребяват не само вещи, но и впечатления. Разни атракциони, кино, театри, пътешествия (не винаги чисто потребление, но често). Хората се употребяват едни други. Сменят съпрузи като ръкавици, държат се с децата като с вещи, които може да се оставят на съхранение, предават престарелите си родители в старчески домове, дори приятелите вече не се ценят. Казали са ни, че всичко това е допустимо и няма нищо аморално.
Както казва Радханатха Свами, всички сме малко мръднали. Нали по идея, вещите трябва да се ползват, а хората да се обичат. А сега обичаме вещи и се използваме едни други. Това също е показателно за потребителското ни отношение към живота. Но и това не е всичко.
„Сега дойде друга мода. Духовно потребителско отношение. Тази тема беше скрита и забранена някога в Русия. А сега се появи такова разнообразие, че свят да ти се завие, оказа се, че в Бога може да се вярва по различни начини. И различно да се развиваме духовно. Може да се четат разни книги, да се практикуват разни неща. А още може да се ходи насам-натам, да се слуша и пробва.“
А може още някаква своя религия да създадем – да вземем от тук и там всичко, което ни хареса, а неприятното да изхвърлим. И при това да се смятаме за високо духовен човек. С времето може, между другото, и сами да станем Бог (защо пък не?).
А още, може да се сменя религията всяка година – щом ни омръзне и ни стане скучно. Щом в религията започнат да имат някакви претенции към теб – и прескачаш в друга. Докато още ти се радват. А в това място може да се разказва, че предишната религия е просто кошмар! Най-вероятно, още повече да започнат да те уважават и ценят. Докато не ви омръзне.
А още може към Бог да се отнасяте като към банкомат. Ти му казваш молитва през зъби, а той – пари, мъж, деца и щастие. Отново му подхвърляш подкуп във вид на молитва – той отново те засипва с необходимите блага. Удобно нали! Само да опита да не отговори на молитвата!
А още, може да се обича някакъв далечен и абстрактен Бог, а при това, да се ненавиждат всички обкръжаващи. Нали са толкова бездуховни, не струващи нищо. Все едно, да искаш да се ожениш за жена, но да не искаш децата ѝ. Любов ли е това?
Може да станеш фанатик – обикновено е за кратко. Първо, човека е фанатик на някаква вяра, тогава, всяка друга е кошмар и път към ада. А след това, ставаш фанатик на друга вяра – и първата става грях и повод за лична ненавист. А вяра ли е това изобщо?
Много неща са възможни, понякога оставаш с впечатлението, че всичко е възможно, нали няма, на кого да се отчиташ. И, ако не гледаме с очите на Бога, значи, и ръцете ни са развързани.
Може цял живот да прескачаш насам-натам и да се смяташ за високодуховен. И дори изглежда, че е много по-духовно, отколкото да си атеист. Но знаете ли, понякога невярващите в Бога, живеят по-честно и правилно. В живота им присъстват всичките тези заповеди във вид на принципи и вътрешни правила. Правят добри дела, опитват да подобрят света, без да отглеждат огромно его. Такива не са много, но ги има.
И напротив. Вярващите, вярват на думи, а живеят, все едно не съществува Бог. Все едно, никой не вижда, какви ги вършат. Нарушават всевъзможни заповеди, без дори око да им мигне. Лъжат, предават, насилват психически другите – а на всичко отгоре, гледат от високо „тези, които не вярват“.
А още може да говорят за единството на Бога и всички религии, а при това да не правят никакви практически крачки в тази посока. Не четат книги, не се молят, не опитва аскези. Все едно, да разглеждат карта, на която са обозначени десет разни направления, а в крайна сметка, не тръгват по нито едно. Само се любуват на картата и не помръдват.
Може да носи атрибути на някаква вяра, например, кръстче или броеница, но при това не се държат изобщо по християнски или по вайшнавски. Веднъж срещнах „високо духовна жена“, излизаща от храм и срита бездомно куче, което се излегнало на пътя й.
Христос, освобождавайки от греховете, казвал: „Иди и не греши повече“. А на нас ни се чува: колкото и да грешим, все ще ни простят. И затова се изповядваме и продължаваме същото.
Религията ни привлича често до тогава, докато не иска нищо от нас. Докато може да те удивлява приятно. Докато е интересна за ума. Щом трябва да се съблюдават заповеди, принципи, пости и правила, интереса изчезва. И се търси нещо ново.
Когато всички религии са изпробвани и са омръзнали, може да се заемем с „псевдо-духовни“ направления – да изпробваме разни видове „духовна“ медитация, например.
Но религията не е шведска маса, където може да си избереш само това, което си харесаш. Всяка религия е цялостна система, със своите принципи. А принципите навсякъде са едни и същи. Разни са обредите, думите, имената на Бога. А същността е една. И за да се стигне до същността – трябва да се тръгне по един от пътищата. Да се избере и да се напредва.
Във всяка религия, женското тяло трябва да е покрито изцяло, от главата до петите. Без значение, дали е при мюсюлмани, християни, вайшнави, както и при славяните. Във всяка традиционна култура, жената се облича с дълги рокли, сарафани, плащове, сари. Забраждали са и главите – това не е само мюсюлманска идея.
Във всяка религия осъждат насилието, кражбите, измяната. Изначално не е имало разводи, във която и да е религия. Навсякъде е еднакво отрицателно отношението към измамата, кражбите, убийствата. На разни езици и с разни думи, но все едно и също. В какво се различават? Във вкуса.
Може да се каже, че са различните плодове на масата ви. Някои са по-сладки, други по-накиселяват, някои са тръпчиви, други горчиви. Всекиму – свой плод, с любим вкус. И всеки избира това, което му пасва най-много.
Всички религии говорят за едно и също. С разни думи и образи. Но същността е една.
„Същността на духовният живот не е в наименованието индуист, мюсюлманин, християнин, юдей, будист, сикх, фарси или вайшнав, същността на духовността е в очистването на сърцето, в преобразяване на завистта в състрадание, алчността в щедрост, тъмнината в светлина, егоизма в служене, ненавистта в любов“ (Радхантатх Свами)“
И обикновено, някоя религия ни привлича повече. Там, където сърцето се отваря и пее. Но това не значи, че ще е по-лесно. Най-вероятно, да опрете гръб в стената и да няма накъде да отстъпвате. Нямате сили да следвате принципи, няма сили за молитви, не ви радва нищо.
Казват, точно до тази точка сме стигнали в миналия си живот. До нея всичко се е получавало лесно. А вече са необходими усилия, аскези, намиране на възможности за духовни практики. Винаги е трудно.
По-просто е да се иде другаде, да се намери нещо ново, по-просто – и да се превключиш. Нали живота трябва да е лесен, радостен – 24 часа в денонощието. Избягваме всякакви трудности. Макар да ни правя по-мъдри и дълбоки.
И по вашия път може да срещнете трудности. Както навсякъде – може да има оврази, и планини, и бурни реки, и блата. Можете да преодолеете всичко това и да станете по-мъдри, по-силни душевно, да израснете вътрешно. Това е зряла позиция – да избереш пътя си и да го следваш. Нека да не може да стигнете бързо до желаната точка, но напредъка никога няма да е напразен. Следващия път ще започнете от по-изгодна стартова позиция.
Но винаги има и друг вариант – да останете дете, което просто си търси развлечения и лекота навсякъде, дори в отношенията с Бога. Което мечтае, животът да е просто парк за развлечения, със захарен памук, с влакчета на ужасите, които се движат без никакво наше участие. Точно това е духовното потребителство – безсмисленото пропиляване на живота и възможностите си, безперспективен път, не водещ до никъде.
Струва ли си да променяте вярата? Аз не бих я сменила, не съветвам и вас, ако ви устройва сегашната. Няма лоши религии, има само хора, които могат да обезобразят смисъла на писанията. Затова, в своята вяра си струва да се обкръжавате с чисти хора, които укрепват, очистват и задълбочават вярата ви.
А каква вяра ще изберете, ако още не сте го направили? Просто, следвайте сърцето си, то ще ви отведе там, където трябва. Ще срещнете хората, които ще успеят да ви предадат щастието от общуването с Бога. А това е сигналът, кой път си струва.
„Помнете, че няма лош път. Всяка религия, ако в нея има свои свети хора, може да ви даде необходимото ви. Дори да не е официална в страната ви или не е призната от близките ви. Винаги слушайте сърцето си – то никога не лъже.“
Автор: Олга Валяева, глава от книгата „Излекуване на женската душа“
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1840400
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: