Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234035
Users Today : 1464
This Month : 81877
This Year : 371754
Views Today : 3388
Who's Online : 91

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ

Най-големият проблем за духовно търсещите е абсолютизирането/крайностите.
Ако признаете всичко за енергия, започвате да разбирате, че всички процеси са следствие привличането и отблъскването между противоположните по полярност енергии. Всички желания, намерения, стремежи са поляризирани енергии, които винаги задвижват някакви процеси, при това, колкото е по-силна поляризацията, толкова по-скоростни са енергийните процеси. Това води до сблъсък/конфликт на енергиите, който възприемаме като страдание, причинява болка. Слабите взаимодействия усещаме повече като милувка на ветрец и ги възприемаме като приятни. Обърнете внимание: мисълта поражда емоция, а емоцията – мисъл и процеса зацикля. При доста хора дори се получава набиране на обороти и много трудно успяват сами да се успокоят (афект) – много често е причина за най-различни престъпления.
Намалявайки абсолютизирането ви прави господари на живота си, започвате сами да избирате, какво да мислите и чувствате, а това е минимално необходимото за да бъдете щастливи. Често се говори за златната среда – точно този стремеж намалява поляризирането, дори често нулира част от енергиите ви, което изключва привличане и отблъскване, т.е. ставате страничен наблюдател на човешките проблеми, а те не могат да ви въвлекат по никакъв начин в своя въртоп. Разбира се, може да помагате, но само, ако ви помолят – не се чувствате длъжни.
Когато енергиите ви са силно поляризирани, предизвикват голяма динамика (силно привличане и отблъскване) на мисли и чувства, което обсебва вниманието ви и не усещате душата си. Затова постоянно се настоява да се обуздаят мислите и емоциите. Ако използваме някакви условни единици за обозначаване на поляризираните енергии, например, човешкото съзнание се простира между 5 и 20 условни единици, т.е. това е диапазона на неговата чувствителност. Всичко намиращо се над този диапазон, са енергии, които са много по-силни от волята ни и обикновено се описват по следния начин: „Беше по силно от мен, не можах да се въздържа!“. Всичко, което се намира между 0 и 5 условни единици се определя като подсъзнание – ние рядко обръщаме внимание на тези взаимодействия, поради голямата какофония в главата ни. Когато успокоим какофонията, започваме да забелязваме тези слаби енергийни взаимодействия, т.е. разширява се съзнанието ни, повишава се чувствителността. И колкото мисловния шум е по слаб, толкова повече влизаме в синхрон с душата си, намалява абсолютизирането на масовите внушения и преставаме да се държим като зомби-автомати/напускаме стадото. Колкото е по-тихо в главата ни, толкова по-ясно усещаме душевните сигнали за правилно и неправилно, които са меродавни само и единствено за нас, защото са съобразени със собствената ни енергийна конфигурация, която е уникална и не се повтаря при никой друг. Това съвсем не означава, че не можем да долавяме всеобщите истини, които движат Вселената/намеренията на Бога.
Както знаете, всяко нещо си има добрите и лошите страни – по тази причина, всеки има право на своята истина, която не е по-маловажна от истината на всеки друг. Всяка лична истина е следствие от енергийната конфигурация на човека и взаимодействието ѝ с околните енергии, които могат да са, както приятни, така и да ни възмущават/дразнят. Ако искаме да избегнем раздразнението, обезателно трябва да вникнем в причините му, а не да обвиняваме другите. Приоритет пред индивидуалните истини има колективната истина, когато подпомага еволюцията, а не на деградацията – защото „Всичко тече, всичко се променя“. Но много хора се страхуват от промените, поради убеждението, че може да стане по-лошо.
Когато хората абсолютизират някакви истини, стават фанатици, защото са твърдо убедени в това, в което вярват. Смятат себе си за праведници, защото спазват догмите/правилата, а всички, които не мислят като тях, смятат за грешници, второ качество хора, с всички произлизащи от това следствия: постоянни конфликти провокирани от астрала, за да има изобилие и за тях.
Когато хората абсолютизират някакви истини (обикновено масови, общоприети), стават част от стадото, което се манипулира от всеки, който не го мързи, поради масовото убеждение, че мнозинството не може да греши. И скачат в пропастта след овена, без да се замислят. Но това може да се смята за избавление и се случва рядко. Най-често са убедени, че трябва да страдат, че на Земята е така и не може по друг начин.
Всичко това съм го писал вече в най-различни варианти и на най-различни места, но продължавам да наблюдавам, как хората търсят „истинската Истина“, т.е. не осъзнават, че страха да не сгрешат ги води за носа. Затова ще продължавам да търся различни гледни точки, с надеждата, че най-после някоя ще заседне в съзнанието им и ще престанат да се правят на праведници (убедени, че постъпват правилно). Повтарям също така, че поради масовото внушение за невинната жертва, всеки търси причините за собственото си възмущение/раздразнение в другите и никога в себе си – така гарантирано продължава да страда, защото не премахва причините, предизвикващи възмущението/раздразнението. Когато човек престане да абсолютизира, т.е. постоянно се стреми към златната среда, абсолютната истина престава да съществува и започва да намира полезни за себе си неща навсякъде (дори в най-тъмните послания), ръководен от вътрешното си усещане за истина, необходима само на него. Масовите истини и страха да не сгреши, се стопяват постепенно. И преодолява най-големия проблем пред духовното си развитие – дуалното мислене.
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: