Коментар №15
|
Skitnik 06/09/2009 • 13:53
|
Защо да се изкюлчват взаимно? Кое ги кара да се изключват?
„…да обезоръжиш противника си?“ Защо да го обезоръжавам? Аз неискам да му преча! Това е негово виждане по въпроса… Въпроса е как той използва моето доверие?
„Страхът възниква от прекаленото съмнение.“ Неможе да се премахне съмнението – то съществува създадено от Бога. Както и страха съшествува създаден от Бог. Степента на съмнение се изменя в зависимост от собствения мироглед и желанието да се разшири същия, а едно съмнение, ако попадне в сферата на „прекаленото“, то тогава не е съмнение, а изградено виждане по въпроса…
|
Коментар №14
|
Skitnik 06/09/2009 • 12:02
|
Ако обичаш врага си, за какво доверие става въпрос?
Времето ли изгражда страха?Страха и любовта се изключват взаимно. Доверието не е ли най-сигурния начин да обезоръжиш противника си?
Страхът възниква от прекаленото съмнение.
|
Коментар №13
|
Skitnik 05/09/2009 • 20:07
|
Искам да знам за ДОВЕРИЕТО….
Форма на любов ли е? Ноговата зависимост от времето?Да, без любов няма доверие. Зависи от времето само ако допуснеш страха.
|
Коментар №12
|
alex 18/02/2009 • 19:10
|
О ЛЮБВИ
Кто говорить,мол, „ты меня не любиш“
то это вовсе не любовь,а ложь,
Кто любит,тот о любви кричать не будет ,
на деле и без слов его поймёш.
Любовь не ставит человека выше Бога,
любовь не замышляет зла другим.
У любящих друзей повсюду много,
кто любит, тот и будет сам любим.
Любовь приходит к нам от Бога свыше,
где Бога нет, не будет и любви.
Слова любви не редко в мире слышим,
на деле прявлений мало видим мы.
Любовь готова умереть за друга,
любовь готова принять и врага.
Служить другим повсюду она рада,
считать другого выше чем себя.
Любовь пришла с небес на эту землю,
любовь была разпята на кресте,
но силу смерти жизнью истребила,
чтоб мы её искали в высоте.
ЗА ЛЮБОВТА
Който казва „ти не ме обичаш“,
това въобще не е любов,а е лъжа,
и няма да крещи за любовта обичащ,
на дело и без думи да го разбера държа.
Любовта човека не издига тя над Бога,
любовта и не помисля зло на друг.
Приятели да имат обичащите могат,
който обича, той ще е обичан и от друг.
Любов явява се при нас от Бога сам,
където няма Бог, там няма и любов.
За любовта слова в света сме чули много там
но рядко във делата виждаме любов.
Любовта с готовност ще умре и за другаря
и врагът тя с обич ще приеме.
И службата на друг не ни изгаря
да бъде друг над теб за нея не е бреме.
От небесата Любов на таз земя дошла е
на кръста бе разпъната за нас,
чрез вечният Живот по-силна от смъртта е
за да я търсим ние в Висшето у нас.
|
Коментар №11
|
Diakona 29/08/2008 • 20:33
|
Прекрасна тема и много вярно разработена,но аз искам да добавя нещо в подкрепа на това което е казано и от посетителите…Когато се говори,че е необходимо да излъчваме ЛЮБОВ към всички и всичкоза да има Хармонични отношения на планетата ни,това означава,по най правилния начин да изразходваме Божествената Енергия,която постъпва в нас ежедневно от ИСТОЧНИКА,тоест,не да примираме от някаква лицемерна,фалшива любов към ближния,а да сме състрадателни към всички онези,които са в беда и да помагаме според възможностите си,да уважаваме правото на всеки един и да зачитаме неговото мнение,да проявяваме търпение и разбиране към всички,да споделяме радостите и успехите на другите,да се извисим над дребнавостите и да гледаме на света около нас с окото на Бога-Създател,да намираме сили да прощаваме обидите,огорченията,нараняванията,които ни причиняват,да се откажем завинаги да отмъщаваме,да ценим и уважаваме чуждото както ценим нашето собствено,тоест да култивираме в нас онези Божествени Добродетели,които са необходими за Хармоничното развитие на всички потоци на Земята.Когато се научим,да мислим и работим за добруването на общото Божествено Творение,тогава ние ще сме се научили да обичаме ВСИЧКО И ВСИЧКИ.Тогава ще настъпи Златния ВЕК на МИРА и на Планетата ЗЕМЯ,както казват Възнесените Велики Учители в своите послания до Човечеството.
|
Коментар №10
|
Vetero 08/11/2007 • 08:39
|
Всичко написано по-горе е вярно!
Но едно предупреждение от личен опит:
Всеки,който се опитва да обича другите,е необходимо да възлюби първо себе си!Любовта към всеки миг от собственото ни битие,радостта че сме живи и простото щастие да СМЕ пораждат великото излъчване на любовта около нас!
Влюби се първо в себе си и споделяй тогава това велико откритие без всякакви резерви!
А дотогава,внимавай!Как може гладният да нахрани някой друг?
|
Коментар №9
|
123 08/10/2007 • 15:28
|
Ако човек не изпитва любов то знайте,че става 100% пациент на кардиолога!
|
Коментар №8
|
MishMish 28/09/2007 • 20:10
|
Любовните отношения са едно училище по любов. Ако не преминем през огъня на влюбването не можем да разберем колко са ни силите да обичаме. А когато осъзнаем колко са ни слаби силиците е време да потърсим причините. Според мен пътят започва от там.
|
Коментар №7
|
REA 16/07/2007 • 14:38
|
Според мен,всеки един от нас е преживял едно или няколко влюбвания,които са оставили в него както добри,така и лоши спомени.
Някои хора се радват на споделена любов,която им носи много положителни емоции.Други обаче не могат да се похвалят със същото.Една мимолетна любов може да донесе много емоции,чувства,въпроси,които после човек не винаги може да изтрие от съзнанието си.Възможно е една такава любов да бъде лесно заличена от съзнанието на човек,което е добре за самия него,ако той сам желае това.Но по-трудно е,когато дори и за кратко тя оставя такива спомени,които в продължение на много време измъчват даден човек.Тогава,когато има много неизказани думи,много неясни събития,много въпроси,над които да се размишлява.Според мен би било хубаво,ако всички връзки имаха хубав край за двамата влюбени,но в много случаи за съжаление не става така.Това е като една „отворена рана“,която трудно би заздравяла,дори и с течение на времето.Лошо е,когато някой си мисли,че е единствен и неповторим,и всичко,което се случва се върти само около него самия.Човек,който мисли само за себе си.Човек,който би потъпкал чувствата на другия,ако той самият реши,че дадена връзка,която е започнал няма смисъл,според него.
Иска ми се да вярвам,че има повече хора,които се интересуват не само от себе си,но и от човека до тях.Че при един възникнал проблем,те биха проявили разбиране,постоянство,и изобщо биха положили някакво усилие,за да запазят една връзка,която е била „разклатена“ заради нещо случило се.Много болка оставят връзки,които са били приключени поради някакъв незначителен проблем или нежелание за разбиране от страна на другия.Някои мимолетни влюбвания носят щастие за кратко време.Човек може да се влюби силно,но като опознае другия да осъзнае,че всъщност не е било това,което си е представял и да се опита да положи нови усилия,с които да преглътне разочарованието си и да започне отначало.
Какво обаче става,когато някой започва да изпитва по-силни и все по-силни чувства към човека до себе си?Когато поради една или друга причина дори не може да опознае своя любим,и да разбере дали този,за когото мечтае е реално самият той или просто силните чувства сами са го подтикнали да започне да издига в култ,като неповторим своя любим.Много връзки са приключвали,когато хората са се опознавали и са осъзнавали,че просто не са „един за друг“.При други пък,единият е бил влюбеният,а другият не е изпитвал същите чувства,за да се получат нещата между тях.Но най-лошото според мен е,когато една мимолетна любов приключи и за двамата без проявените разбиране и подход.Когато разделяйки се и двамата са толкова объркани,че самите те не знаят откъде е тръгнало всичко и защо се разделят,като има толкова неизяснени помежду им неща.Тази раздяла може и да не бъде еднакво болезнена и за двамата.Може те самите да не й отдават голямо значение,но винаги има едно „но“,с което след време сещайки се един за друг,те винаги биха се чудили дали връзката им би била пълноценна или не.Ако и двамата са горди хора,те не биха се потърсили.Биха оставили нищата така,с мисълта,че друг ще дойде – много по-добър от предишния.
Но дали винаги става така?… 
|
Коментар №6
|
hyuliya 27/02/2007 • 19:57
|
Tova e urok za vseki covek , no ne vseki spazva tova pravilo! I zatova horata vse ne namirat otgovor na gre6kite si, i prodiljavat da sa zlobni…
|
Коментар №5
|
kk 31/08/2006 • 16:22
|
Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че Природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Петър Дънов
|
Коментар №8
|
Tatqna 30/07/2006 • 16:01
|
Когато хората говорят за любов, обикновено имат предвид тривиалната човешка любов, свързана с редица условности, ревност и чувство за притежание. В повечето случаи тази любов носи твърде много болка и чувство за неудовлетвореност именно заради своята условност.Предполагам , че в живота на всеки човек идва такъв момент, когато той започва да си задава редица въпроси и да търси по-задълбочени отговори, включително и на такива, свързани с любовта. И тогава разбира, че има и друг вид любов, много по-висша от тази на , която сме способни.Когато си мисля за това, първата личност, за която се сещам е Христос. С живота си /или поне това, което ни е известно от него/, Той ни е показал как трябва да живеем и да се обичаме – нещо твърде трудно постижимо за нас. Всеки си е изградил някакъв модел на поведение, който обикновено доста егоистичен и автоматично се придържа към него.За да промени човек навиците си, преди всичко трябва да изпитва вътрешна необходимост от това и пак е трудно да се направи.Не мога да говоря от позицията на човек, постигнал тази любов, защото не е така.Но си мисля, че тази любов прави човека свободен и щастлив, защото тя го освобождава от очакването да бъде обичан. Хората способни на това, нямат условия и очаквания, те просто обичат.
Любовта е мощна положителна енергия и може би трябва да се доверим на хората, които виждат и знаят много повече от нас, и да се стремим да формираме в себе си и да излъчваме колкото е възможно повече любов.
|
Коментар №3
|
tanyta 30/07/2006 • 13:32
|
В една книга на американската лекторка Крис Грискам много добре се обяснява „сериозния проблем – търсенето на идеалния партньор”. Ние сме сродни души, които се търсят, намират и избират едни други, за да осъществят житейския си план в променящи се роли. Идеята тук е развитието на душата. Хората напълно се променят, когато отхвърлят оковите на взаимната карма. Всеки, който се освободи, създава ехо на „морфичен резонанс“, което допринася за изчистване на кармата на останалите. Само тогава между хората ще се проявява истинска любов.
Ето и откъса от книгата:Партньорство – души-двойки или духовни партньори
|
|