Брояч от 3.2006г.
Users Today : 618
This Month : 13205
This Year : 194522
Views Today : 6911
Who's Online : 21
ЗА ЛЮБОВТА
ЗА ЛЮБОВТА
Любовта крепи Вселената, тя е в основата на всичко. Много малко хора са се замисляли, какво означават тези простички думи. Всеки е с нагласата, че Вселената е прекалено далеч и няма нищо общо с неговото житие-битие. Но любовта участва във всеки миг от нашия живот, независимо дали имаме престава за това. Без любовта не може да съществува нищо, всичко е наситено с повече или по-малко любов. Когато любовта е достатъчна, наситеното с нея е приятно, хармонично, естетично. В присъствието на любовта се чувстваме здрави, силни, добронамерени, великодушни. Когато любовта не достига, всичко изглежда сиво, безнадеждно, грозно. Без любов сме болни в буквалния смисъл на думата, вяли, раздразнителни, потиснати, агресивни, не сме склонни на компромиси. Замислете се, нима всичките ви проблеми в живота не са от липсата на любов?
При това не е важно дали сте обичани – тогава също получавате енергията на любовта, но в много по-ограничени количества. Много по-важно е вие да обичате, и то колкото се може повече неща, а най-добре е, ако обичате всичко и всички – ще можете ли да се справите с тънките сметки, кой заслужава, и кой не? Ако успеете, ставате проводник на Божествената Любов. Бог, който е във вас, е неизчерпаемият източник на енергия, стига само да не му пречите с преценки от рода на „този заслужава, а този не”. Никога не забравяйте, че всички са деца на Бога и Той обича еднакво всички. Но тъй като ни е дал правото на свободен избор, Той може само търпеливо да чака, кога ще престанем да отмерваме и преценяваме.
В повечето хора съществува убеждението, че трябва да се зареждат с енергия отвън – за целта търсят подходящи енергийни места, от които да черпят енергия. Всички знаят, че са деца на Бога, и че Бог е вътре във тях, а търсят енергията извън тях. Нима е възможно да съществува по-изобилен източник, с който да имаш директна връзка, освен Бог, който е във всеки от нас? Толкова ли е трудно да се съобрази, че източниците извън нас са ограничени по всички параметри?
Един много мъдър човек е казал „Обичайте враговете си!”, послушайте го и ще се убедите, че това е единственият начин да избавите планетата от войните, от тероризма, от етническите и религиозни противоречия, от криминалните престъпления. Това е единственият начин да излекувате хората от алчността и да ги спасите от инерцията да трупат пари, без да се съобразяват, какви вреди нанасят на природата и на хората. Това е единственият начин да накарате политиците да мислят повече за общото благо и по-малко за собственото. Ще кажете, че вече две хиляди години откакто е изречен призива, а той не е дал никакъв резултат. Ще отговоря, че през тези две хиляди години не е имало енергийни условия, за да се реализира масово, но Кали юга свърши и вече няма никакви пречки да се научим да обичаме като Бог, стига само да го искаме.
Както вече споменах в главата „За здравето”, с любовта могат да се лекуват много успешно всички видове заболявания. По-горе посочих, че недостатъчната любов води до дисхармония, следователно е в основата на всички болести. Специално искам да подчертая, че тя може да лекува и кармични заболявания, защото крайната цел на кармата е да се научим да се отнасяме с любов и еднакво добронамерено към всичко. Но, ако кармата ни учи на това с методите на дресировката, то приемайки тази идея съзнателно, можем да постигнем крайната цел в много по-кратки срокове. На ентусиастите, които искат да опитат да лекуват себе си или свои близки, искам да кажа, че трябва да пълнят болното тяло с любов всеки ден и дори, ако имат възможност, по няколко пъти на ден, защото околното пространство не е наситено с тази енергия и се разсейва доста бързо. Ако все пак любовната терапия не дава резултати, вероятно не е отстранена причината, която предизвиква заболяването и тя го подхранва непрекъснато.
Наблюдавайте, защо изстива любовта между двама души – защото постепенно се натрупват разочарования, обиди и болка, но ако ние дадем първо на себе си правото да грешим, а след това дадем и на другите това право, и ги обичаме въпреки техните несъвършенства, какво може да спре любовта. Основната причина е в нашето съзнание, а само ние при достатъчно желание можем да го променим. А нали трябва да се научим на безусловна любов не само към близките ни хора, които в повечето случи ни стават близки, именно защото имаме някакво хармонично привличане, а да обичаме и тези, които са далеч от нашето битие или откровено ни дразнят – това на практика е да се обичат и враговете.
Истинската причина за ограничаване на любовта е страхът, но много малко хора го определят като страх, в действителност го наричат „опасения, неувереност и предпазливост”. Опитайте да осмислите това твърдение и сами ще забележите, каква пропаст създава страхът между хората. В действителност, сега съществуващата човешка любов е смес от симпатия, интереси и желание за надмощие, което трябва да бъде постигнато чрез всевъзможни манипулации. Вече постигнато, надмощието изкривява още повече отношенията, защото отнема свободния избор, даден от Бога, и подчиненият престава да е интересен, престава да е предизвикателство.
Дайте си сметка колко отблъскващ е един сърдит и потиснат човек, и колко привлекателен е един лъчезарен и любвеобилен. Защо да не станете притегателен магнит за всички, като се научите да излъчвате постоянно любов – хората несъзнателно усещат липсата на тази енергия и също несъзнателно се стремят към такъв източник. А забелязвали ли сте, колко по-красив е влюбеният човек? Не е ли това най-добрият начин да се избавите от самотата, при това даващ възможност за голям избор? А какво ще кажете за много приятели, които няма да се чудят, как да ви използват, защото вие им давате възможно най-доброто – любовта?
Има един много сериозен проблем – търсенето на идеалния партньор, жената с главно Ж и мъжа с главно М. Не че той не съществува, но очакванията са прекалено големи и всеки един проблем може да накара някои хора да се откажат дори и от идеалния партньор. Същевременно, ако се научите да обичате всичко и всички, и започнете да излъчвате постоянно любов, това означава, че сте направили необходимите промени в себе си и дребните недостатъци няма да ви правят впечатление. Тогава идеалният партньор може да бъде между хора, с които имате голямо привличане. Така че не се впускайте в търсенето на илюзии – вашият идеален партньор може да има задачи далеч от вас и пътищата ви изобщо да не се пресичат. Затова положете усилия и създайте хармонична връзка, а не си мислете, че все не ви върви в живота.
Бедно ви е въображението да си представите, в колко неща може да ви помогне любовта – практически във всичко. Всяко нещо, което се прави с любов, просперира, и колкото повече любов вложите в него, толкова по-прекрасно става то. Любовта действа благотворно не само на живите растения, животни и хора, много отдавна е забелязано, че ако се отнасяш с любов към машина или инструмент, то той ти служи многократно по-дълго време. Време е бизнесмените да се замислят дали бизнесът им не върви, защото служителите и работниците са недоволни?
Като пример за действието на любовта искам да посоча ставащото в България. Българите са много стара нация и доста от тях са стари души, което означава, че излъчваната от тях любов е малко по-силна от повечето народи. Това кара чужденците да определят българите като топли (излъчващи) хора. Това поддържа етническия мир и определя търпимостта към други народи и религии. Така че, всичко това може да се постигне в целия свят, стига да има желание за това.
Като практическа помощ, как да се научите да обичате и да излъчвате любов, ви предлагам книгата на Клаус Джоул „Пратеникът”, която можете да намерите на сайта в раздела „За сваляне”. Най-важното в този процес е да разберете, че правилата, които са ви внушили родителите, училището и обществото, са илюзии – т.е. те не са нещо абсолютно и непроменливо във времето. Когато разберете, че правилата могат да бъдат нарушавани, т.е. всяко правило си има изключението, то тогава много по-лесно ще си простите за направените грешки. А когато в бъдеще правите такива, да не се чувствате потиснати от своето несъвършенство, а просто се опитайте да поправите грешката. След като простите на себе си и си дадете правото да грешите, ще дадете това право и на другите. Едва след това можете да обичате безкористно, независимо от недостатъците на хората около вас. Т.е. първо трябва да се научите да обичате себе си и след това е лесно да обичате другите, дори тези, които ви причиняват болка, защото и те имат право на своите грешки. В никакъв случай не си позволявайте да ги броите, а само тренирайте търпението си.
Понякога на такива хора трябва да се помогне – най-добрият начин е да ги заредите с любов. Тя има това свойство, че помага винаги, по възможно най-добрия начин, който често дори не можете да си представите. Най-доброто свойство на любовта е, че тя не отнема правото на свободен избор, и затова с нея не можете да манипулирате хората, а само им помагате и да се научат да обичат безкористно.
Колкото повече хора започнат да излъчват любов, толкова повече ще насища планетата ни и ще неутрализира натрупания от хилядолетия кафяв газ. А това означава, по-малко природни бедствия и катаклизми и по-ускорена човешка еволюция – нали основното, което сега ни дърпа назад, е мощната мисъл-форма, която потиска добрите ни желания. Неутрализирането на тази потискаща ни енергия е възможно само с помощта на любовта. Затова, когато се научите да излъчвате любов около себе си, не помагате само на тези около вас, а на цялото човечество, на цялата планета с всичките ѝ форми на съществуване. Приемете присърце тази задача, моля ви!
Трябва да си призная, че имаме много изкривена/илюзорна представа за любовта. Всички ние, с много редки изключения, викаме любов на симпатията, на привързаността, на страстта. Но най-важния показател, дали действително обичаме е, дали виждаме недостатъци в обекта, който обичаме. Може би, повечето от вас си спомнят такива случаи – човека, който обичате, просто няма недостатъци, всичко в него ви харесва, и каквото и да ви говорят за него, вие не променяте мнението си. Затова, ако в някого, когото си мислите, че обичате, виждате неща, които не ви харесват, не се самозалъгвайте, това е само симпатия, а не истинска любов.
Разбира се, такова илюзорно разбиране за любовта е програмирано в обществото от тези, които имат интерес, обществото да произвежда ниски вибрации, да не се развива и да стои на дъното. Но тези програми действат, докато не ги осъзнаваме – щом осъзнаем тяхното действие и пожелаем да се избавим от тях, те започват да губят силата си, защото можем да ги контролираме осъзнато.
Надявам се, вече всички са разбрали, че с насоченото си внимание, насочваме и енергията си към обекта, който осъзнаваме. Затова, констатирането на недостатъците в някого, още по-зле, ако преживяваме заради тях и често мисли, как да помогнем на човка да се избави от тях, ние ги подхранваме с енергия, следователно ги правим по-силни и дори човека да има желание да се избави от тях, не може, защото ние ги закрепваме в съзнанието му чрез нашето съсредоточаване върху тях.
Ако искате да помогнете на някого да се избави от нещо, изградете си непоколебима вяра във възможностите му, осъзнавайте само неговите прекрасни качества – по този начин подхранвате положителното в човека, а недостатъците, поради липса на подхранване, постепенно отслабват и на човека му става все по-лесно да се избави от тях. Не забравяйте, че хората правят най-доброто, на което са способни за момента. След време, най-вероятно, да могат много повече, затова бъдете търпеливи.
Създадено: 12/07/2006 • 23:06
Обновено : 08/09/2007 • 21:30
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 31760 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Една от най-универсалните дилеми, породена от въплъщаването, е съзнаването на самотата. Размножението вследствие на комбинирано усилие изглежда е оставило у нас неизличима следа и ние зажаднели се стремим към искрата на сливането, която създава тялото. След като детето навлезе в процеса на социализация и осъзнае „другите“, то съсредоточава вниманието си навън от себе си в търсене на приятелства, въпреки че от самото начало полага усилия да се харесва, да притежава, да бъде избирано, да се пригажда. Колкото повече се обвързваме с отношения, толкова повече емоционалното тяло пробужда сетивата си и осъзнава чувства на радост, гняв, екстаз, объркване. Ние идентифицираме тези чувства с взаимодействията между нас и другите, привиквайки с начина, по който те изпълват всекидневните ни преживявания, и се чувстваме напълно загубени без тях – дори и ако те ни носят скръб или нещастие.
По този начин танцът на взаимоотношенията в живота започва отрано и поглъща повечето от енергията ни. Ние се съпротивяваме изцяло на възможността да останем сами, непрестанно търсейки изплъзващата ни се „половинка“ или „сродна душа“, която би разбрала истинската ни същност и би била винаги до нас, за да не сме самотни. Това настойчиво чувство е така вкоренено в нас, че човек се пита дали това не е игра на вселената и дали тази специална енергия, която търсим, не е нищо друго, освен действията на майката Природа, която тъй умело подрежда нещата, че спермата наистина силно да пожелае яйцето и да осигури бъдещето. Може би тази космически предизвикана страст е основата на всички телесни отношения, отекваща навън, докато ние си мислим, че сме свързани с душата!
Но уви, душата всъщност ни води навън, през вратите на земната опитност, с цел да обогати собствения си репертоар. Винаги трябва да се отнасяме с подозрение към нейния план да ни обвърже с други души и към мотивите й, които винаги ще включват „учене на уроци“. Тогава тези други души стават средството, чрез което ние се учим. Твърде често благословената ни душа е склонна да ни учи на съчувствие, примирение и необвързаност, но посредством толкова тежки и болезнени емоционални изживявания, че ни е много трудно да установим нашето участие и знание за тях. Кой е виновният? Кой е забъркал тази история? Кой ни е въвлякъл в това?
Естествено нашата „душа-двойка“. Нашият съучастник в израстването. Не онзи, който ни предлага висините на екстаза, а онзи, който ни кара да преглътнем горчивия хап – и все за наше добро!
Само душа, изпълнена с любов към нас, ще пожелае да ни предаде болезнения урок, избран от нас самите. През различните си съществувания ние често вървим заедно с групи души, с които ни свързва дълбока духовна любов. Срещайки се на земята, ние изпитваме силно привличане едни към други и го постигаме посредством необичайния драматичен стил на емоционалното тяло. Тъй като нашето най-устойчиво чувство се намира в най-долните чакри, съхраняващи сексуалните енергии, ние проектираме тези чувства върху другите, много често с трагични последици. Това физическо отъждествяване е твърде ограничаващо. Тази физическа идентификация е твърде ограничаваща за души, които вече са обвързани емоционално с любими, приятели, родители, деца.
Хората са склонни да вярват, че за да изпитат дълбоко чувство, им е нужна сексуална връзка. Но сродните души се срещат и свързват по цялата планета и много малко от тези връзки имат нещо общо със секса. Докато не осъзнаем това, което се случва на душевно ниво, ние ще продължаваме да учим много и болезнени уроци. Тези специални връзки не е необходимо да се превръщат в телесни партньорства. Тяхната цел е да ни помогнат да открием нашите семейства от души, с които трябва да осъществим съответна мисия от еволюционно естество. Урокът, който трябва да научим, е как да се разпознаваме на душевно ниво, как да се срещнат сърцата ни. При всички случаи сексуалната връзка без участие на сърцето съдържа силно деструктивни сили. Ние може би се надяваме, че онзи идеален партньор, когото дълго търсим (душата-двойка), е този, с когото можем да живеем в пълна хармония и единство на тази планета.
А всъщност истинската ни сродна душа е много по-вероятно да е онази личност, с която преживяваме най-интензивен кармичен обмен. Когато имаме предвид концентрираната духовна енергия, която се проявява в процеса на зачеването, в сливането на двете клетки, творящи нов живот, можем да си представим колко силно би било привличането между две души, пътували заедно през вечността. Нашето земно съзнание ни държи в плен, допускащо само линеарни и ограничени модели на възприятие, тъй като то не си спомня източника. Ние имаме усет за умствената си и сексуалната си природа, но репертоарът от начини за фокусиране и изразяване на цялата действителност, холограмата на живота, бива изключително филтриран в третото измерение. Ето защо трябва да работим за издигане на енергиите от по-нисшите към no-висшите чакри, за да постигнем среща на сърцата. Когато се научим да разбираме нашите партньори на духовно ниво и да се включим в танца на душите, тогава ще можем да се освободим от потискащото отчаяние при мисълта, че им дължим нещо или пък че те ни дължат нещо, или се притежаваме един друг.
Да позволиш на някого да си тръгне не означава да го загубиш. Никога не можем да загубим истински когото и да е. Развитието в различни посоки не ни откъсва от другите, с които имаме общ корен. Идеята за разделеност е погрешно заключение, останало ни от момента, когато сме приели форма. В мига на зачеването, когато безформеното се изявява, бихме могли да се радваме на мощната енергия на сливащите се сперма и яйце, вместо да скърбим за универсалната си същност. Каква силна метафора за живота; да се отпуснем и да бъдем – да приемем всичко, което е! Космическият ритъм върви от сливане към разделяне, от прилив към отлив, от раждане към смърт, от енергия към материя и обратно. Нищо не се губи, всичко е в постоянно движение, трансформация, еволюция.
Космическата шега е в това, че душите ни се чувстват като наказани. Ако опитаме да отворим сърцата си, ще постигнем ново единство на духовен план не само с един човек, но и с все повече жители на планетата. Така постепенно ще се отворим за глобалното съзнание. От разбирането на собствената ни цялост зависи до голяма степен доколко дълбоко можем да се свържем с други души. Винаги когато се нуждаем от нещо, например от чувството на друг, или се опитваме да извлечем нещо от някого към себе си, губим равновесието си. А това създава напрежение в нашите отношения. То се поражда, когато се стремим към другия, за да се избавим от чувството за самотност, и е проява на вътрешната ни откъснатост от божествената енергия. Само когато съзнателно или несъзнателно не изискваме или не очакваме нещо от другия, можем да осъществим истинско сливане с наши сродни души.
Цялата книга може да прочетете на:
www.spiralata.net/kris.zip
Коментар №2 |
tanyta 18/07/2006 • 10:45 |
Прекрасно. Вижте едно красиво подтвърждение:http://www.s5s.ru/love.swf |
|
Коментар №1 |
Galina 14/07/2006 • 11:41 |
Blagodaria ti priatelju, tochno dnes imah nujda da procheta neshto takova i bog te izprati s tvoeto poslanie i knigata koiato preporachvash! |
|