ЗА ЛЮБОВТА

Любовта крепи Вселената, тя е в основата на всичко. Много малко хора са се замисляли, какво означават тези простички думи. Всеки е с нагласата, че Вселената е прекалено далеч и няма нищо общо с неговото житие-битие. Но любовта участва във всеки миг от нашия живот, независимо дали имаме престава за това. Без любовта не може да съществува нищо, всичко е наситено с повече или по-малко любов. Когато любовта е достатъчна, наситеното с нея е приятно, хармонично, естетично. В присъствието на любовта се чувстваме здрави, силни, добронамерени, великодушни. Когато любовта не достига, всичко изглежда сиво, безнадеждно, грозно. Без любов сме болни в буквалния смисъл на думата, вяли, раздразнителни, потиснати, агресивни, не сме склонни на компромиси. Замислете се, нима всичките ви проблеми в живота не са от липсата на любов?

При това не е важно дали сте обичани – тогава също получавате енергията на любовта, но в много по-ограничени количества. Много по-важно е вие да обичате, и то колкото се може повече неща, а най-добре е, ако обичате всичко и всички – ще можете ли да се справите с тънките сметки, кой заслужава, и кой не? Ако успеете, ставате проводник на Божествената Любов. Бог, който е във вас, е неизчерпаемият източник на енергия, стига само да не му пречите с преценки от рода на „този заслужава, а този не”. Никога не забравяйте, че всички са деца на Бога и Той обича еднакво всички. Но тъй като ни е дал правото на свободен избор, Той може само търпеливо да чака, кога ще престанем да отмерваме и преценяваме.

В повечето хора съществува убеждението, че трябва да се зареждат с енергия отвън – за целта търсят подходящи енергийни места, от които да черпят енергия. Всички знаят, че са деца на Бога, и че Бог е вътре във тях, а търсят енергията извън тях. Нима е възможно да съществува по-изобилен източник, с който да имаш директна връзка, освен Бог, който е във всеки от нас? Толкова ли е трудно да се съобрази, че източниците извън нас са ограничени по всички параметри?

Един много мъдър човек е казал „Обичайте враговете си!”, послушайте го и ще се убедите, че това е единственият начин да избавите планетата от войните, от тероризма, от етническите и религиозни противоречия, от криминалните престъпления. Това е единственият начин да излекувате хората от алчността и да ги спасите от инерцията да трупат пари, без да се съобразяват, какви вреди нанасят на природата и на хората. Това е единственият начин да накарате политиците да мислят повече за общото благо и по-малко за собственото. Ще кажете, че вече две хиляди години откакто е изречен призива, а той не е дал никакъв резултат. Ще отговоря, че през тези две хиляди години не е имало енергийни условия, за да се реализира масово, но Кали юга свърши и вече няма никакви пречки да се научим да обичаме като Бог, стига само да го искаме.

Както вече споменах в главата „За здравето”, с любовта могат да се лекуват много успешно всички видове заболявания. По-горе посочих, че недостатъчната любов води до дисхармония, следователно е в основата на всички болести. Специално искам да подчертая, че тя може да лекува и кармични заболявания, защото крайната цел на кармата е да се научим да се отнасяме с любов и еднакво добронамерено към всичко. Но, ако кармата ни учи на това с методите на дресировката, то приемайки тази идея съзнателно, можем да постигнем крайната цел в много по-кратки срокове. На ентусиастите, които искат да опитат да лекуват себе си или свои близки, искам да кажа, че трябва да пълнят болното тяло с любов всеки ден и дори, ако имат възможност, по няколко пъти на ден, защото околното пространство не е наситено с тази енергия и се разсейва доста бързо. Ако все пак любовната терапия не дава резултати, вероятно не е отстранена причината, която предизвиква заболяването и тя го подхранва непрекъснато.

Наблюдавайте, защо изстива любовта между двама души – защото постепенно се натрупват разочарования, обиди и болка, но ако ние дадем първо на себе си правото да грешим, а след това дадем и на другите това право, и ги обичаме въпреки техните несъвършенства, какво може да спре любовта. Основната причина е в нашето съзнание, а само ние при достатъчно желание можем да го променим. А нали трябва да се научим на безусловна любов не само към близките ни хора, които в повечето случи ни стават близки, именно защото имаме някакво хармонично привличане, а да обичаме и тези, които са далеч от нашето битие или откровено ни дразнят – това на практика е да се обичат и враговете.

Истинската причина за ограничаване на любовта е страхът, но много малко хора го определят като страх, в действителност го наричат „опасения, неувереност и предпазливост”. Опитайте да осмислите това твърдение и сами ще забележите, каква пропаст създава страхът между хората. В действителност, сега съществуващата човешка любов е смес от симпатия, интереси и желание за надмощие, което трябва да бъде постигнато чрез всевъзможни манипулации. Вече постигнато, надмощието изкривява още повече отношенията, защото отнема свободния избор, даден от Бога, и подчиненият престава да е интересен, престава да е предизвикателство.

Дайте си сметка колко отблъскващ е един сърдит и потиснат човек, и колко привлекателен е един лъчезарен и любвеобилен. Защо да не станете притегателен магнит за всички, като се научите да излъчвате постоянно любов – хората несъзнателно усещат липсата на тази енергия и също несъзнателно се стремят към такъв източник. А забелязвали ли сте, колко по-красив е влюбеният човек? Не е ли това най-добрият начин да се избавите от самотата, при това даващ възможност за голям избор? А какво ще кажете за много приятели, които няма да се чудят, как да ви използват, защото вие им давате възможно най-доброто – любовта?

Има един много сериозен проблем – търсенето на идеалния партньор, жената с главно Ж и мъжа с главно М. Не че той не съществува, но очакванията са прекалено големи и всеки един проблем може да накара някои хора да се откажат дори и от идеалния партньор. Същевременно, ако се научите да обичате всичко и всички, и започнете да излъчвате постоянно любов, това означава, че сте направили необходимите промени в себе си и дребните недостатъци няма да ви правят впечатление. Тогава идеалният партньор може да бъде между хора, с които имате голямо привличане. Така че не се впускайте в търсенето на илюзии – вашият идеален партньор може да има задачи далеч от вас и пътищата ви изобщо да не се пресичат. Затова положете усилия и създайте хармонична връзка, а не си мислете, че все не ви върви в живота.

Бедно ви е въображението да си представите, в колко неща може да ви помогне любовта – практически във всичко. Всяко нещо, което се прави с любов, просперира, и колкото повече любов вложите в него, толкова по-прекрасно става то. Любовта действа благотворно не само на живите растения, животни и хора, много отдавна е забелязано, че ако се отнасяш с любов към машина или инструмент, то той ти служи многократно по-дълго време. Време е бизнесмените да се замислят дали бизнесът им не върви, защото служителите и работниците са недоволни?

Като пример за действието на любовта искам да посоча ставащото в България. Българите са много стара нация и доста от тях са стари души, което означава, че излъчваната от тях любов е малко по-силна от повечето народи. Това кара чужденците да определят българите като топли (излъчващи) хора. Това поддържа етническия мир и определя търпимостта към други народи и религии. Така че, всичко това може да се постигне в целия свят, стига да има желание за това.

Като практическа помощ, как да се научите да обичате и да излъчвате любов, ви предлагам книгата на Клаус Джоул „Пратеникът”, която можете да намерите на сайта в раздела „За сваляне”. Най-важното в този процес е да разберете, че правилата, които са ви внушили родителите, училището и обществото, са илюзии – т.е. те не са нещо абсолютно и непроменливо във времето. Когато разберете, че правилата могат да бъдат нарушавани, т.е. всяко правило си има изключението, то тогава много по-лесно ще си простите за направените грешки. А когато в бъдеще правите такива, да не се чувствате потиснати от своето несъвършенство, а просто се опитайте да поправите грешката. След като простите на себе си и си дадете правото да грешите, ще дадете това право и на другите. Едва след това можете да обичате безкористно, независимо от недостатъците на хората около вас. Т.е. първо трябва да се научите да обичате себе си и след това е лесно да обичате другите, дори тези, които ви причиняват болка, защото и те имат право на своите грешки. В никакъв случай не си позволявайте да ги броите, а само тренирайте търпението си.

Понякога на такива хора трябва да се помогне – най-добрият начин е да ги заредите с любов. Тя има това свойство, че помага винаги, по възможно най-добрия начин, който често дори не можете да си представите. Най-доброто свойство на любовта е, че тя не отнема правото на свободен избор, и затова с нея не можете да манипулирате хората, а само им помагате и да се научат да обичат безкористно.

Колкото повече хора започнат да излъчват любов, толкова повече ще насища планетата ни и ще неутрализира натрупания от хилядолетия кафяв газ. А това означава, по-малко природни бедствия и катаклизми и по-ускорена човешка еволюция – нали основното, което сега ни дърпа назад, е мощната мисъл-форма, която потиска добрите ни желания. Неутрализирането на тази потискаща ни енергия е възможно само с помощта на любовта. Затова, когато се научите да излъчвате любов около себе си, не помагате само на тези около вас, а на цялото човечество, на цялата планета с всичките ѝ форми на съществуване. Приемете присърце тази задача, моля ви!

Трябва да си призная, че имаме много изкривена/илюзорна представа за любовта. Всички ние, с много редки изключения, викаме любов на симпатията, на привързаността, на страстта. Но най-важния показател, дали действително обичаме е, дали виждаме недостатъци в обекта, който обичаме. Може би, повечето от вас си спомнят такива случаи – човека, който обичате, просто няма недостатъци, всичко в него ви харесва, и каквото и да ви говорят за него, вие не променяте мнението си. Затова, ако в някого, когото си мислите, че обичате, виждате неща, които не ви харесват, не се самозалъгвайте, това е само симпатия, а не истинска любов.

Разбира се, такова илюзорно разбиране за любовта е програмирано в обществото от тези, които имат интерес, обществото да произвежда ниски вибрации, да не се развива и да стои на дъното. Но тези програми действат, докато не ги осъзнаваме – щом осъзнаем тяхното действие и пожелаем да се избавим от тях, те започват да губят силата си, защото можем да ги контролираме осъзнато.

Надявам се, вече всички са разбрали, че с насоченото си внимание, насочваме и енергията си към обекта, който осъзнаваме. Затова, констатирането на недостатъците в някого, още по-зле, ако преживяваме заради тях и често мисли, как да помогнем на човка да се избави от тях, ние ги подхранваме с енергия, следователно ги правим по-силни и дори човека да има желание да се избави от тях, не може, защото ние ги закрепваме в съзнанието му чрез нашето съсредоточаване върху тях.

Ако искате да помогнете на някого да се избави от нещо, изградете си непоколебима вяра във възможностите му, осъзнавайте само неговите прекрасни качества – по този начин подхранвате положителното в човека, а недостатъците, поради липса на подхранване, постепенно отслабват и на човека му става все по-лесно да се избави от тях. Не забравяйте, че хората правят най-доброто, на което са способни за момента. След време, най-вероятно, да могат много повече, затова бъдете търпеливи.

Създадено: 12/07/2006 • 23:06
Обновено : 08/09/2007 • 21:30
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 31760 пъти

Коментар №15 Skitnik 06/09/2009 • 13:53 Защо да се изкюлчват взаимно? Кое ги кара да се изключват? „…да обезоръжиш противника си?“ Защо да го обезоръжавам? Аз неискам да му преча! Това е негово виждане по въпроса… Въпроса е как той използва моето доверие? „Страхът възниква от прекаленото съмнение.“ Неможе да се премахне съмнението – то съществува създадено от Бога. Както и страха съшествува създаден от Бог. Степента на съмнение се изменя в зависимост от собствения мироглед и желанието да се разшири същия, а едно съмнение, ако попадне в сферата на „прекаленото“, то тогава не е съмнение, а изградено виждане по въпроса… Коментар №14 Skitnik 06/09/2009 • 12:02 Ако обичаш врага си, за какво доверие става въпрос? Времето ли изгражда страха?Страха и любовта се изключват взаимно. Доверието не е ли най-сигурния начин да обезоръжиш противника си? Страхът възниква от прекаленото съмнение. Коментар №13 Skitnik 05/09/2009 • 20:07 Искам да знам за ДОВЕРИЕТО…. Форма на любов ли е? Ноговата зависимост от времето?Да, без любов няма доверие. Зависи от времето само ако допуснеш страха. Коментар №12 alex 18/02/2009 • 19:10 О ЛЮБВИ   Кто говорить,мол, „ты меня не любиш“ то это вовсе не любовь,а ложь, Кто любит,тот о любви кричать не будет , на деле и без слов его поймёш. Любовь не ставит человека выше Бога, любовь не замышляет зла другим. У любящих друзей повсюду много, кто любит, тот и будет сам любим. Любовь приходит к нам от Бога свыше, где Бога нет, не будет и любви. Слова любви не редко в мире слышим, на деле прявлений мало видим мы. Любовь готова умереть за друга, любовь готова принять и врага. Служить другим повсюду она рада, считать другого выше чем себя. Любовь пришла с небес на эту землю, любовь была разпята на кресте, но силу смерти жизнью истребила, чтоб мы её искали в высоте. ЗА ЛЮБОВТА   Който казва „ти не ме обичаш“, това въобще не е любов,а е лъжа, и няма да крещи за любовта обичащ, на дело и без думи да го разбера държа. Любовта човека не издига тя над Бога, любовта и не помисля зло на друг. Приятели да имат обичащите могат, който обича, той ще е обичан и от друг. Любов явява се при нас от Бога сам, където няма Бог, там няма и любов. За любовта слова в света сме чули много там но рядко във делата виждаме любов. Любовта с готовност ще умре и за другаря и врагът тя с обич ще приеме. И службата на друг не ни изгаря да бъде друг над теб за нея не е бреме. От небесата Любов на таз земя дошла е на кръста бе разпъната за нас, чрез вечният Живот по-силна от смъртта е за да я търсим ние в Висшето у нас. Коментар №11 Diakona 29/08/2008 • 20:33 Прекрасна тема и много вярно разработена,но аз искам да добавя нещо в подкрепа на това което е казано и от посетителите…Когато се говори,че е необходимо да излъчваме ЛЮБОВ към всички и всичкоза да има Хармонични отношения на планетата ни,това означава,по най правилния начин да изразходваме Божествената Енергия,която постъпва в нас ежедневно от ИСТОЧНИКА,тоест,не да примираме от някаква лицемерна,фалшива любов към ближния,а да сме състрадателни към всички онези,които са в беда и да помагаме според възможностите си,да уважаваме правото на всеки един и да зачитаме неговото мнение,да проявяваме търпение и разбиране към всички,да споделяме радостите и успехите на другите,да се извисим над дребнавостите и да гледаме на света около нас с окото на Бога-Създател,да намираме сили да прощаваме обидите,огорченията,нараняванията,които ни причиняват,да се откажем завинаги да отмъщаваме,да ценим и уважаваме чуждото както ценим нашето собствено,тоест да култивираме в нас онези Божествени Добродетели,които са необходими за Хармоничното развитие на всички потоци на Земята.Когато се научим,да мислим и работим за добруването на общото Божествено Творение,тогава ние ще сме се научили да обичаме ВСИЧКО И ВСИЧКИ.Тогава ще настъпи Златния ВЕК на МИРА и на Планетата ЗЕМЯ,както казват Възнесените Велики Учители в своите послания до Човечеството. Коментар №10 Vetero 08/11/2007 • 08:39 Всичко написано по-горе е вярно! Но едно предупреждение от личен опит: Всеки,който се опитва да обича другите,е необходимо да възлюби първо себе си!Любовта към всеки миг от собственото ни битие,радостта че сме живи и простото щастие да СМЕ пораждат великото излъчване на любовта около нас! Влюби се първо в себе си и споделяй тогава това велико откритие без всякакви резерви! А дотогава,внимавай!Как може гладният да нахрани някой друг? Коментар №9 123 08/10/2007 • 15:28 Ако човек не изпитва любов то знайте,че става 100% пациент на кардиолога! Коментар №8 MishMish 28/09/2007 • 20:10 Любовните отношения са едно училище по любов. Ако не преминем през огъня на влюбването не можем да разберем колко са ни силите да обичаме. А когато осъзнаем колко са ни слаби силиците е време да потърсим причините. Според мен пътят започва от там. Коментар №7 REA 16/07/2007 • 14:38 Според мен,всеки един от нас е преживял едно или няколко влюбвания,които са оставили в него както добри,така и лоши спомени. Някои хора се радват на споделена любов,която им носи много положителни емоции.Други обаче не могат да се похвалят със същото.Една мимолетна любов може да донесе много емоции,чувства,въпроси,които после човек не винаги може да изтрие от съзнанието си.Възможно е една такава любов да бъде лесно заличена от съзнанието на човек,което е добре за самия него,ако той сам желае това.Но по-трудно е,когато дори и за кратко тя оставя такива спомени,които в продължение на много време измъчват даден човек.Тогава,когато има много неизказани думи,много неясни събития,много въпроси,над които да се размишлява.Според мен би било хубаво,ако всички връзки имаха хубав край за двамата влюбени,но в много случаи за съжаление не става така.Това е като една „отворена рана“,която трудно би заздравяла,дори и с течение на времето.Лошо е,когато някой си мисли,че е единствен и неповторим,и всичко,което се случва се върти само около него самия.Човек,който мисли само за себе си.Човек,който би потъпкал чувствата на другия,ако той самият реши,че дадена връзка,която е започнал няма смисъл,според него. Иска ми се да вярвам,че има повече хора,които се интересуват не само от себе си,но и от човека до тях.Че при един възникнал проблем,те биха проявили разбиране,постоянство,и изобщо биха положили някакво усилие,за да запазят една връзка,която е била „разклатена“ заради нещо случило се.Много болка оставят връзки,които са били приключени поради някакъв незначителен проблем или нежелание за разбиране от страна на другия.Някои мимолетни влюбвания носят щастие за кратко време.Човек може да се влюби силно,но като опознае другия да осъзнае,че всъщност не е било това,което си е представял и да се опита да положи нови усилия,с които да преглътне разочарованието си и да започне отначало. Какво обаче става,когато някой започва да изпитва по-силни и все по-силни чувства към човека до себе си?Когато поради една или друга причина дори не може да опознае своя любим,и да разбере дали този,за когото мечтае е реално самият той или просто силните чувства сами са го подтикнали да започне да издига в култ,като неповторим своя любим.Много връзки са приключвали,когато хората са се опознавали и са осъзнавали,че просто не са „един за друг“.При други пък,единият е бил влюбеният,а другият не е изпитвал същите чувства,за да се получат нещата между тях.Но най-лошото според мен е,когато една мимолетна любов приключи и за двамата без проявените разбиране и подход.Когато разделяйки се и двамата са толкова объркани,че самите те не знаят откъде е тръгнало всичко и защо се разделят,като има толкова неизяснени помежду им неща.Тази раздяла може и да не бъде еднакво болезнена и за двамата.Може те самите да не й отдават голямо значение,но винаги има едно „но“,с което след време сещайки се един за друг,те винаги биха се чудили дали връзката им би била пълноценна или не.Ако и двамата са горди хора,те не биха се потърсили.Биха оставили нищата така,с мисълта,че друг ще дойде – много по-добър от предишния. Но дали винаги става така?…  Коментар №6 hyuliya 27/02/2007 • 19:57 Tova e urok za vseki  covek , no ne vseki spazva tova pravilo! I  zatova horata vse ne namirat otgovor na gre6kite si, i prodiljavat da sa zlobni… Коментар №5 kk 31/08/2006 • 16:22 Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че Природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява.    Петър Дънов Коментар №8 Tatqna 30/07/2006 • 16:01 Когато хората говорят за любов, обикновено имат предвид тривиалната човешка любов, свързана с редица условности, ревност и чувство за притежание. В повечето случаи тази любов носи твърде много болка и чувство за неудовлетвореност именно заради своята условност.Предполагам , че в живота на всеки човек идва такъв момент, когато той започва да си задава редица въпроси и да търси по-задълбочени отговори, включително и на такива, свързани с любовта. И тогава разбира, че има и друг вид любов, много по-висша от тази на , която сме способни.Когато си мисля за това, първата личност, за която се сещам е Христос. С живота си /или поне това, което ни е известно от него/, Той ни е показал как трябва да живеем и да се обичаме – нещо твърде трудно постижимо за нас. Всеки си е изградил някакъв модел на поведение, който обикновено доста егоистичен и автоматично се придържа към него.За да промени човек навиците си, преди всичко трябва да изпитва вътрешна необходимост от това и пак е трудно да се направи.Не мога да говоря от позицията на човек, постигнал тази любов, защото не е така.Но си мисля, че тази любов прави човека свободен и щастлив, защото тя го освобождава от очакването да бъде обичан. Хората способни на това, нямат условия и очаквания, те просто обичат. Любовта е мощна положителна енергия и може би трябва да се доверим на хората, които виждат и знаят много повече от нас, и да се стремим да формираме в себе си и да излъчваме колкото е възможно повече любов. Коментар №3 tanyta 30/07/2006 • 13:32 В една книга на американската лекторка Крис Грискам много добре се обяснява „сериозния проблем – търсенето на идеалния партньор”. Ние сме сродни души, които се търсят, намират и избират едни други, за да осъществят житейския си план в променящи се роли. Идеята тук е развитието на душата. Хората напълно се променят, когато отхвърлят оковите на взаимната карма. Всеки, който се освободи, създава ехо на „морфичен резонанс“, което допринася за изчистване на кармата на останалите. Само тогава между хората ще се проявява истинска любов. Ето и откъса от книгата:Партньорство – души-двойки или духовни партньори

Една от най-универсалните дилеми, породена от въплъщаването, е съзнаването на самотата. Размножението вследствие на комбинирано усилие изглежда е оставило у нас неизличима следа и ние зажаднели се стремим към искрата на сливането, която създава тялото. След като детето навлезе в процеса на социализация и осъзнае „другите“, то съсредоточава вниманието си навън от себе си в търсене на приятелства, въпреки че от самото начало полага усилия да се харесва, да притежава, да бъде избирано, да се пригажда. Колкото повече се обвързваме с отношения, толкова повече емоционалното тяло пробужда сетивата си и осъзнава чувства на радост, гняв, екстаз, объркване. Ние идентифицираме тези чувства с взаимодействията между нас и другите, привиквайки с начина, по който те изпълват всекидневните ни преживявания, и се чувстваме напълно загубени без тях – дори и ако те ни носят скръб или нещастие.
По този начин танцът на взаимоотношенията в живота започва отрано и поглъща повечето от енергията ни. Ние се съпротивяваме изцяло на възможността да останем сами, непрестанно търсейки изплъзващата ни се „половинка“ или „сродна душа“, която би разбрала истинската ни същност и би била винаги до нас, за да не сме самотни. Това настойчиво чувство е така вкоренено в нас, че човек се пита дали това не е игра на вселената и дали тази специална енергия, която търсим, не е нищо друго, освен действията на майката Природа, която тъй умело подрежда нещата, че спермата наистина силно да пожелае яйцето и да осигури бъдещето. Може би тази космически предизвикана страст е основата на всички телесни отношения, отекваща навън, докато ние си мислим, че сме свързани с душата!
Но уви, душата всъщност ни води навън, през вратите на земната опитност, с цел да обогати собствения си репертоар. Винаги трябва да се отнасяме с подозрение към нейния план да ни обвърже с други души и към мотивите й, които винаги ще включват „учене на уроци“. Тогава тези други души стават средството, чрез което ние се учим. Твърде често благословената ни душа е склонна да ни учи на съчувствие, примирение и необвързаност, но посредством толкова тежки и болезнени емоционални изживявания, че ни е много трудно да установим нашето участие и знание за тях. Кой е виновният? Кой е забъркал тази история? Кой ни е въвлякъл в това?
Естествено нашата „душа-двойка“. Нашият съучастник в израстването. Не онзи, който ни предлага висините на екстаза, а онзи, който ни кара да преглътнем горчивия хап – и все за наше добро!
Само душа, изпълнена с любов към нас, ще пожелае да ни предаде болезнения урок, избран от нас самите. През различните си съществувания ние често вървим заедно с групи души, с които ни свързва дълбока духовна любов. Срещайки се на земята, ние изпитваме силно привличане едни към други и го постигаме посредством необичайния драматичен стил на емоционалното тяло. Тъй като нашето най-устойчиво чувство се намира в най-долните чакри, съхраняващи сексуалните енергии, ние проектираме тези чувства върху другите, много често с трагични последици. Това физическо отъждествяване е твърде ограничаващо. Тази физическа идентификация е твърде ограничаваща за души, които вече са обвързани емоционално с любими, приятели, родители, деца.
Хората са склонни да вярват, че за да изпитат дълбоко чувство, им е нужна сексуална връзка. Но сродните души се срещат и свързват по цялата планета и много малко от тези връзки имат нещо общо със секса. Докато не осъзнаем това, което се случва на душевно ниво, ние ще продължаваме да учим много и болезнени уроци. Тези специални връзки не е необходимо да се превръщат в телесни партньорства. Тяхната цел е да ни помогнат да открием нашите семейства от души, с които трябва да осъществим съответна мисия от еволюционно естество. Урокът, който трябва да научим, е как да се разпознаваме на душевно ниво, как да се срещнат сърцата ни. При всички случаи сексуалната връзка без участие на сърцето съдържа силно деструктивни сили. Ние може би се надяваме, че онзи идеален партньор, когото дълго търсим (душата-двойка), е този, с когото можем да живеем в пълна хармония и единство на тази планета.
А всъщност истинската ни сродна душа е много по-вероятно да е онази личност, с която преживяваме най-интензивен кармичен обмен. Когато имаме предвид концентрираната духовна енергия, която се проявява в процеса на зачеването, в сливането на двете клетки, творящи нов живот, можем да си представим колко силно би било привличането между две души, пътували заедно през вечността. Нашето земно съзнание ни държи в плен, допускащо само линеарни и ограничени модели на възприятие, тъй като то не си спомня източника. Ние имаме усет за умствената си и сексуалната си природа, но репертоарът от начини за фокусиране и изразяване на цялата действителност, холограмата на живота, бива изключително филтриран в третото измерение. Ето защо трябва да работим за издигане на енергиите от по-нисшите към no-висшите чакри, за да постигнем среща на сърцата. Когато се научим да разбираме нашите партньори на духовно ниво и да се включим в танца на душите, тогава ще можем да се освободим от потискащото отчаяние при мисълта, че им дължим нещо или пък че те ни дължат нещо, или се притежаваме един друг.
Да позволиш на някого да си тръгне не означава да го загубиш. Никога не можем да загубим истински когото и да е. Развитието в различни посоки не ни откъсва от другите, с които имаме общ корен. Идеята за разделеност е погрешно заключение, останало ни от момента, когато сме приели форма. В мига на зачеването, когато безформеното се изявява, бихме могли да се радваме на мощната енергия на сливащите се сперма и яйце, вместо да скърбим за универсалната си същност. Каква силна метафора за живота; да се отпуснем и да бъдем – да приемем всичко, което е! Космическият ритъм върви от сливане към разделяне, от прилив към отлив, от раждане към смърт, от енергия към материя и обратно. Нищо не се губи, всичко е в постоянно движение, трансформация, еволюция.
Космическата шега е в това, че душите ни се чувстват като наказани. Ако опитаме да отворим сърцата си, ще постигнем ново единство на духовен план не само с един човек, но и с все повече жители на планетата. Така постепенно ще се отворим за глобалното съзнание. От разбирането на собствената ни цялост зависи до голяма степен доколко дълбоко можем да се свържем с други души. Винаги когато се нуждаем от нещо, например от чувството на друг, или се опитваме да извлечем нещо от някого към себе си, губим равновесието си. А това създава напрежение в нашите отношения. То се поражда, когато се стремим към другия, за да се избавим от чувството за самотност, и е проява на вътрешната ни откъснатост от божествената енергия. Само когато съзнателно или несъзнателно не изискваме или не очакваме нещо от другия, можем да осъществим истинско сливане с наши сродни души.

Цялата книга може да прочетете на:
www.spiralata.net/kris.zip