Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
5504473
Users Today : 249
This Month : 5284
This Year : 28310
Views Today : 1114
Who's Online : 8
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Седем капана по духовния път

Седем капана по духовния път

Седем капана по духовния път

Новата Космическа Йерархия, Лорд и Леди Райза
   Ние сме представители на Новата Космическа Йерархия или на Ордена на Райза, задействани в планирането на биологичното възнесение на човешките същества на Земята. Наблюдавахме хиляди посветени, вървящи по духовния път на този етап на еволюцията. Много от тях не преминаха своите духовни изпитания, което ги отстрани от възнесението и издигането във вибрации на биологично равнище. Ние искаме да представим психологически обзор на 7-те капана, в които, ако не ги преодолеете, е може да попаднете и да ви попречат на възнесението.
    Много посветени придобихаспособността за самоанализ / интроспекция. Това е необходимо за тези, които се стремят  към своето възнесение в този исторически момент. Само с помощта на самоанализ може да започнете да различавате какви стереотипи е необходимо да преодолеете в себе си, за да продължите движението в живота си към безусловната любов и обединеното съзнание. Всички дисхармонични външни проявления се явяват отражение на вътрешната дисхармония. Преодолявайки вътрешната дисхармония, вие не само придобивате вътрешен мир, но и създавате мир във външния си живот.
    Когато животът върви не в желаното направление, на човешката природа е свойствено да вини обстоятелствата или затрудненото положение, в което той се намира. Животът е холографичен. Всяко външно творение се явява отражение на вътрешната структура. С освобождението от вътрешната схема се изменя и съответното проявление на живота и обкръжаващото пространство. В действителност е трудно истински да се променят негативните обстоятелства, като се опитвате да промените каквото и да било извън себе си. Изменението /със сила/ на каквито и да било негативни проявления, идващи отвън, без освобождаването на съответните вътрешни безсъзнателни стереотипи само гарантира повторение на аналогични ситуации в бъдеще.
    За пример може да послужи жена, подлагаща се на насилието от страна на партньора й. може да се прекъснат тези взаимоотношения. Но ако тя не трансформира стереотипа, предизвикващ подобно отношение към себе си, в бъдеще ще срещне също такъв грубиян. Още повече, оскърблението, което изпитва извън себе си, се явява собствената й съзнателна агресивност. Тази неосъзната агресия често има енергийна природа и ние сме посветили на нейната характеристика голяма част от гореприведената транслация.
    Чрез нашите канали отново и отново повтаряме, че явленията в живота са „огледални”. Може или да наблюдаваш в огледалото това, което твориш и да преодоляваш своите собствени шаблони, или да виниш и обвиняваш другите за това, което всъщност се явява отражение на собственото ти неосъзнато състояние на битието. Когато някой поема отговорност за всичко, което е създадено, вижда в огледалото истинската картина и преодолява вътре в себе си  сходните стереотипи, отразяващи се във външното творение. Така овладява във физически план.
    Такова овладяване води до вътрешно състояние на сила, недостижимо при опитите да се променят само външните обстоятелства. Тази сила произхожда от разбирането, че стереотипът, създаващ трудностите или дискомфорта, може да се преодолее и точно по този начин не е необходимо повторението на подобен опит.
    Грешките, които както видяхме, отново и отново допускат посветените, ние ги нарекохме „Самонадеяност”. Самонадеяността означава убеденост в това, че някой знае всичко по-добре, отколкото духът или душата, проявяващи се в неговия живот. За възнесението е необходимо да се отстъпи ръководството на душата, с дълбокото разбиране, че душата вижда повече, отколкото може да види физическата форма, просто по силата на това, че тя съществува в нефизическите реалности. В капаните попадат тези, които са убедени, че някое физическо възприятие е по-високо от духовното и не позволяват на духа да носи реалиите на живота.
Самонадеяност, породена от Амбициите
    За тези, които страдат от самонадеяност, породена от амбиции, е свойствено да вървят към целта толкова бързо, че прескачат или пропускат детайли, с което по-късно си създават трудности. Освен това, тъй като подобни индивиди бързат, често се разминават с „Божествения Ритъм” и плана на Източника.
    Съществува взаимодействие на живота. Това взаимодействие притежава ритъм, съществуващ в божествения План  на Бог / Богинята/ Всичко Съществуващо. Божественият План се осъществява с помощта на притока и оттока на енергията както вътре, така и отвън на вашето творение, подобно на прилива и отлива на океана на Земята.
    Духът действа в ритъма на Божествения План. Когато настъпи времето да се движите напред, духът ще чака прихода на енергията за това и само тогава започва движението. Когато човешката форма избира движението в ритъм, който не съвпада с ритъма на Божествения План, човекът се движи против потоците на енергията, които поддържат неговата цел. Ние, както се казва, сами си поставяме препятствия и си създаваме илюзорни неудачи.
    Умението да се слушат съобщенията на духа е важна способност при възнесението. Понякога тези съобщения е трудно да се чуят. Още повече че през главата се предава всичко. Необходимо е само да поискате, преди всичко, да чувате духа, а не същностите, стремящи се да контролират формата чрез личността.
    Телепатичните съобщения или гласовете, чувани в главата, не се отличават от радиостанциите. За да съобщите със своята душа, е необходимо да се настроите на вибрацията на духа. В условията да плътния план на Земята да се направи това, често е трудно заради естествения шум, предизвикван от движението на молекулите на формата. Необходимо е да се фокусира вниманието, в резултат на което се повишава вибрацията и човек започва да чува душата си по-добре и извън намесата на ума, свойствено за личността.
    Когато някой ясно чува душата си, той преди всичко трябва да се научи да следва нейното ръководство. Достигайки това, може да се научите да следвате Божествения ритъм на Първоизточника и Божествения план във всичко, което правите във физически план. Такава последователност гарантира успех. Нашият канал се е научила във всичко, което прави, да следва душата си. Не е имало нито една медитация, в която не са работили заедно, тъй като тя никога на физически план не е  проявявала повече, отколкото й е било необходимо. По съвет на душата беше отменена някоя съвместна работа, тъй като обучението на определени места или на определени групи не е било своевременно. Тя се научи да слуша душата си по всички въпроси, достигна успех на физически план и в същото време успешно повиши вибрациите на своята форма.
    Самонадеяността, породена от амбициите, поддържа енергията на Страха. Енергията на Страха се управлява от първата чакра и постоянно създава впечатление за липса на грижа за себе си. Отсъствието на усещане за безопасност подтиква към целта и ли към проявление в по-ранно време.
    Енергията на Страха кара посветените да се втурват напред, което създава възможност да се прескачат етапи по пътя. Когато се прескачат етапи на еволюцията, не се усвояват уроците от първия път. Това означава, че в бъдеще за попълване на пропуснатото предстои да се научи по-голям урок, отколкото първия път. Значително по-добре е да се усвояват уроците в пълнота, отколкото да се отстъпва или да се твори по-голяма беда, за да се научи прост урок, така или иначе пропуснат първия път.
    Страхът, който кара посветените да бързат, може да включва силното желание да се напусне Земята колкото се може по-скоро или стремежът да конкурират и победят другите в процеса на възнесение. Възнесението не е съревнование в гонки и всяко въплъщение има свои темпове на еволюцията, основано на генетиката на формата, възрастта й и нивото на разпад.
    Много от посветените от женски пол са надарени с видения. Те виждат по какъв начин ще вървят в бъдещето. Често им се иска да осъществят своите проявления сега, в настоящето, но в това време има още много крачки, които трябва да бъдат направени, за да реализират такова видение физически. Нашият канал Людмила премина през това на много ранен етап в процеса на посвещението си. Постепенно тя стигна дотам, че всички нейни проявления напълно да се управляват от духа, в това време, когато тя мислено запазва виждането за пълното проявление, реализуемо по време на присъствието й на Земята. Всеки ден, месец, година тя позволява да се отваря това, което трябва да става, приемайки всички уроци на своя живот.
    Когато посветените освобождават своите споразумения с енергията на страха, се преодолява и самонадеяността, основана на амбициите. За освобождението от Страха се използва вибрацията на Божествения съюз. В състоянието на Божествения съюз  между формата и душата се поддържа съединението и енергийното взаимодействие, което носи усещането за безопасност. С усещането за безопасност и грижа не е необходимо да бързаш или да се втурваш напред. В състояние на Божествен съюз се учиш да се движиш заедно с приливите и отливите на енергиите на духа. Тогава у всеки посветен идва разбирането, че целият проявен опит служи на целите на възнесението и продължението на еволюцията и, следователно, съответства на момента.
    Съществува дар, съответстващ на освобождението от този вид самонадеяност. Това е способността да се придвижваш с по-големи шансове за успех. Възнесението на Земята изисква съзнателно изразено намерение. Намерението се явява изявление на волята, при което волята на човешката форма и на душата се съвместяват по такъв начин, че целта се проявява физически. Тези, които се освобождават от самонадеяността, породена от амбициите, придобиват изкуството  на „определянето” на своите видения за проявлението им физически, включително и видението на възнесението.
Самонадеяност, породена от Непреклонността
    На страдащите от самонадеяност, породена от непреклонността, е свойствено да се противят на растежа или промените. Възнесението предизвиква постоянни промени в живота както на вътрешното аз, така и неговото проявление отвън. Изменението и възнесението са почти синоними, защото възнесението – това е еволюция, а еволюцията е изменение.
    Възнесението изисква прехода от 3- към 5-мерната мисъл-форма. Такова изменение на мисъл-формата става постепенно, с течение на времето. Не по-малко, то също изисква от посветените отказ от всичко, което те са предполагали за истина в едно или друго време и да приемат своя нов начин на съществуване и виждане за себе си. Това е естествен резултат на развитието от 3- към 5-мерните мисъл-форми. Без преувеличение, не съществува 3-мерната мисъл-форма в каквото и да е нещо, подобно на 5-мерната. Затова процесът на преход се възприема крайно трудно. Но той става постепенно и човек преди да премине към следващия етап, трябва да въплъти всичко предшестващо.
    По своята природа човечеството обича комфорта.. комфортът и възнесението са противоположни едно на друго неща. Човек често усеща дискомфорт в процеса на промените. Възнесението предизвиква крушение на основите на това, което човек е мислил за себе си. Понякога някои етапи от посвещението ще водят към усещане за вътрешна пустота, когато липсва съзнанието за това, кой си ти. Приемайки тази пустота и позволявайки да се заложи ново основание – стават тези, които трябва да бъдат на тези етапи от посвещението.
    Самонадеяността, породена от непреклонност, е свързана с Енергията на Силното желание. Силното желание пряка привързва човека към определени пагубни привички или други хора. Вибрацията на силното желание те кара да вярваш, че човек не може да съществува без нещо или без някого. Понякога за възнесението е необходимо да се откажеш от тези, които не вървят по паралелен резониращ път. Вибрацията на силното желание лежи в основата на всички пагубни привички, било то привързаност към наркотици, хора или основани на страха мисъл-форми.
    Ако преобладава самонадеяността, породена от непреклонност, на човека е присъщо да се държи за старите стереотипи, от които по-добре би било да се откаже. Добър пример за това е някой, който е склонен към насилие във взаимоотношенията. Насилието във взаимоотношенията разрушава ефирното им поле толкова, че те не са способни да повишат вибрацията. Освен това, такъв човек изпитва сексуална зависимост в тези отношения и все повече пропада надолу. Запазването на такива взаимоотношения създава условия, при които човек не е способен да повишава вибрацията си и с това не може да еволюира или да се възнася.
    Концентрирайки се на освобождението от имащите договор с Енергията на Силното желание, може да се преодолее самонадеяността, предизвикана от непреклонност. Енергията на Силното желание се трансформира от вибрацията на почитание. В състояние на почитане човек се учи да уважава всички форми на живот, включително и самия себе си. Уважавайки себе си, той избира само тези ситуации, които му позволяват да еволюира или да се възнесе. Ако взаимоотношенията, наркотиците или системата от убеждения не позволяват да еволюиира, значи липсва уважение към себе си. Учейки се да уважава себе си и всички останали, може да преодолееш самонадеяността, породена от непреклонност.
    Освобождението от такава самонадеяност носи дар. Той се заключава в силата и мощта на енергийното поле и присъствие. Такова присъствие позволява на светлината и любовта на посветения да се усилват и да стават видими за другите.
Самонадеяност, породена от Грубата Сила
    На страдащите от самонадеяност, породена от Грубата Сила, е присъщо по природа наличието на стереотипи на манипулации и контрол, при които човек доминира или контролира. Тези хора или допускат насилие в отношенията си с другите за удържане на своята власт, или контролират другите енергийно или несъзнателно.
    Силата във физически план е била присъща на всеки човек, имащ контрол или дадени пълномощия. Такъв контрол често върви ръка за ръка с доминираща личност. Доминирането нерядко се постига с метода на емоционалната агресия, насочена към другия, или с обвинението или осъждането, насочено към другия. Подобни личностни стереотипи, които позволяват на хората да се считат за по-добри от другите, им дават сила и отнемат силата на тези, на които се внушава, че са по-лоши от другите. Считайки себе си за „по-добри от”, такива хора придобиват сила.
    Съществува и не толкова ярка форма на груба сила. Тези стереотипи са неосъзнати и задействат енергийното насилие. Такъв тип хора външно се отказват от контрол, но го удържат „зад кулисите”. Общуването с тях може да бъде спокойно и приятно, но неосъзнато те контролират всички и всичко около себе си и са енергийно агресивни по природа. Пример за това може да бъде човек, вежливо говорещ приятни думи, но изпълващ полето на другия с болка, за да го застави да изпълнява неговите заповеди.
    Самонадеяността, породена от грубата сила, е свързана с Енергията на Болката. Когато някой извършва енергийна агресия в отношенията си с друг, болката навлиза в полето на аурата на последния или неосъзнато, или чрез словесната агресия. Изпитвайки болка, хората-мишени се подчиняват на агресора или му позволяват да ги манипулира или контролира.
    Друг пример на тази форма на самонадеяност може да се види у тези, които контролират злонамереността на другите. В значителна степен на тази форма на силата в началото на живота си беше надарен Роман, друг наш канал. Като правило, той контролираше тъмнината, за да направлява ситуацията в желаното русло на физически план. Роман притежаваше в определена степен силата във физически план в това,пкоето касаеше кариерата му в областта на управлението на високите технологии. Постепенно в процеса на индивидуалното възнесение тази сила се трансформира в сила, основана на безусловното приемане и любов.
    Обикновено лечителите са надарени със способността да контролират злонамереността на другите. Те контролират тъмнината по време на лечебния сеанс по такъв начин, че пациентът може да заличи следите и разривите на ауричното поле и фините тела, възникнали в резултат на енергийни атаки. Контролирането на злонамереността на другите може да се окаже добро, но то не позволява на посветения да въплъти качеството на непричиняването на вреда. Непричиняването на вреда изисква отказа от необходимостта да се контролира. Тук влиза и контролирането на злонамереността на другите. Освен това, контролирането на злонамереността на другите отнема жизнено необходимото чи. В един момент лечителят може да открие, че тези стереотипи на контрола отнемат от него много чи, което може да възпрепятства по-нататъшното възнесение. Това естествено произтича от необходимостта постоянно да се натрупва енергия чи за възнесението.
    Когато посветените се освобождават от съглашенията с енергията на Болката, се преодолява и самонадеяността, основана на грубата сила. Енергията на болката се трансформира от вибрацията на покоя. Когато човек въплъщава покой и хармония, всичко останало в присъствието на Бодхисатва се хармонизира и става пълният отказ от контрол.
    В състояние на хармония в човека и неговото обкръжение престават да действат стереотипите за причиняване на вреда /такива като необходимостта да се контролират или манипулират другите/. Злонамереността може да възникне само на основата на вибрацията на дисонанса. Когато дисонансът изчезне, същото става и със злонамереността. Възниква въпросът по какъв начин състоянието на вътрешен покой може да породи в другите състояние на непричиняване на зло? Това се обяснява с влиянието на мисъл-формите на възнасящия се майстор. Тази мисъл-форма притежава по-голяма сила, отколкото на тези, които не се възнасят. Това е следствие от количеството чи, съдържащо се във възнасящата се форма, което е много повече, отколкото у невъзнасящите се. Тази чи може да бъде използвана за поддържане на мисъл-формата и по такъв начин тази мисъл-форма пресича мисъл-формите на тези, които не се възнасят.
    Людмила и Роман се научиха да внушават мир и хармония на всички, които се намират в радиус около 150 метра от техните форми, където и да се намират те. Такова внушение надделява над мисъл-формите на тези, които се приближават към тях на обществени места, включително булеварди, магазини, самолети, ресторанти. Това винаги води до спокойно общуване с всеки, който влиза в контакт с тях, а това дава пребиваване в състояние на покой и непричиняване на зло. Всички хора се явяват въплътени във формата на Бога/ Богинята. Значи всички мисли на хората пък управляват техните творения. Когато всеки човек притежава навика да мисли само за любов, покой, единство и непричиняване на вреда, общуването във физически план се определя от състоянието на непричиняване на вреда.
    С преодоляването на самонадеяността, основана на груба сила, е свързан дарът на силата, основана на любовта. Силата, основана на любовта идва чрез Бодхисатва от душата и Висшата Душа. Тази сила обкръжава Бодхисатва и внушава на всички други уважение към него. Изпитвайки чувство на почитание, другите престават в присъствието на Бодхисатва да контролират или да извършват злонамерени постъпки.
4. Самонадеяност, породена от Взаимообусловената Любов
    За страдащите от самонадеяност, основана на взаимообусловената любов, е присъщо да поставят личните отношения по-високо от духовното развитие. В процеса на възнесение еволюцията по един или друг начин се оказва застрашена, ако партньорът, роднините, приятелите или играещите в живота на човека важна роля хора не вървят в крачка с него. Понякога нивото на заплахата е толкова голямо,  че еволюцията и възнесението могат изобщо да спрат.
    С нарастващата вибрация в процеса на възнесението, човек придобива навика да удържа своето пространство и да съхрани чи, необходима за поддържане на новата си биологична вибрация. Нерядко възнасящият се майстор изпитва енергиен спад при общуването с други хора. Тези спадове произтичат в резултат на злонамереността на тези, които могат да потъват или да „влизат” във възнасящия се майстор и да теглят от енергията му, записите или енергийната решетка. Понякога такива спадове са толкова силни, че предизвикват усещане за състояние на „грип” или простуда. Изобщо трябва да кажем, че колкото позначителна е мастната тъкан у посветения, толкова по-лесно му е да поддържа своята вибрация. Това не означава, че човек трябва да бъде дебел, за да се възнесе, но колкото по-пълен, толкова по-лесно понася възнесението и по-малко е подложен на болести.
    Вървейки по пътя на възнесението, човек трябва да се научи да остава заземен и да поставя граници, за да не не допуска зло във взаимоотношенията си с другите, в противен случай не може да се възнесе. Да се научиш да се заземяваш е трудно, тъй като съвременната генетика на формата принуждава душата да се намира извън или по-високо от формата. Затова на човека са нужни тренировки, за да остава заземен. Някои упражнения по заземяване вече ви бяха представени. По-нататък ще бъдат дадени записи на медитации, съдържащи енергийни упражнения по техники на заземяването, за привеждане в действие на Кундалини и полето на светлинното тяло.
    Да оставаш заземен и да защитаваш себе си с помощта на границите е по-лесно с непознати хора. За хората е присъщо да отварят своето поле за тези, които познават и обичат. Ако тези, които обичат и познават, не извършват възнесение, те просто изтеглят енергия от човека до такава точка, в която започват да възпрепятстват тяхното възнесение. А при достатъчно голяма загуба и изобщо лишават човека от възможността да се възнася. Такава загуба на енергия постоянно е имала място между Людмила и сина й. В даден момент от живота си той е решил да не се възнася. Първо на неговата душа е нужен опитът на 3-ото измерение, за да може по-късно да вземе решение за възнесение. Освен това определената разлика във вибрациите, постоянната заетост със сина й е пречела на Людмила да се възнася. Тя се научи да уважава решенията на душата на сина си и своето собствено решение за възнесение, без да се намесва в неговия живот. Този пример не е лесен избор за нея, но той също илюстрира трудността на възнесението в цивилизацията, където не всички приемат едновременно решение за възнесението.
    Самонадеяността, основана на взаимообусловената любов, е свързана с Осъждането. Съставяйки си мнение за другите, човек ги определя като по-добри или по-лоши от себе си. Ако възприема другите като по-високо от себе си, естествено на него гледат почтително и желаят да го включат в живота си. Гледайки с почит към някого, човек може да постави разбирането за своето благополучие в зависимост от него. В приведения пример, ако Людмила беше считала любовта на сина си за по-важна и даваща по-голяма пълнота на живота й, отколкото собственото й духовно развитие, тя би могла да вземе решение да продължи да се грижи за сина си и нейната духовна еволюция би спряла. При такива обстоятелства на посветените е необходимо да се откажат от подобни отношения, ако те не им служат по пътя на възнесението.
   Ако някой счита другия за по-лош от себе си, то, естествено, гледа на него отвисоко. В този случай той може да счита, че този човек за да расте, се нуждае от помощ или някакво съдействие. Предполагайки, че му трябва помощ, човекът може да се опитва да дърпа другия по пътя на възнесението. В приведения пример ако Людмила се опитваше да води сина си със себе си по своя път на възнесение /даже когато неговата душа не е искала това/, тя самата е можело да се окаже неспособна да се възнася. На посветения може би му е необходимо да се откаже от такива отношения, ако те не служат на неговото възнесение.
    Такива трудности по природа са не само физически, но могат да се разпространяват и на нефизическо ниво. На всеки етап на посвещението ръководството ще се променя. Често ясновидците и телепатите се привързват към своето ръководство дотолкова, че това не дава възможност на новото ръководство да прояви особеностите на следващия етап на работа. Такава привързаност може да затрудни или даже да възпрепятства придвижването на посветения по пътя на възнесението.
    С преодоляването на привързаността към идеята за Осъждането човек едновременно ще се освободи от всички привързаности на взаимообусловеността като тип отношения, както на физическо, така и на нефизически план. Осъждането го трансформира вибрацията на прошката. В състояние на прошка човек се освобождава от всички взаимозависимости. Взаимозависимостта е основана на кармичния дълг, т.е. „някога аз съм ти причинил зло, сега съм твой длъжник”. Чувството на „дълг пред другите” заставя посветените да поддържат отношенията дълго време, след като те са престанали да им служат в тяхното развитие. Въплъщавайки прошката, човек прощава на себе си за „злото”, някога причинено на другите или за „вредите”, нанесени на себе си. По такъв начин човек може да се освободи от необходимостта да се грижи по някакъв начин за другия и се освобождава от тези отношения, които не служат на еволюцията му.
    Безусловната любов е дар, който се придобива с преодоляването на самонадеяността, основана на взаимообусловената любов. Безусловната любов изтича от сърдечната чакра на Бодхисатва и облива с любовта на Бога/Богинята/ Всичко Съществуващо всеки в неговото присъствие. Такава любов не си съставя мнение за другите, но обхваща цялото присъствие на Бодхисатва.
5. Самонадеяност, породена от Презапасяване
   Страдащите от самонадеяност, породена от презапасяване, вярват, че заслужават „да имат повече”, от другите, защото те са по-достойни. Обратната, полярната страна на този стереотип са тези, които, напротив, са убедени, че трябва „да имат по-малко”, отколкото в действителност е необходимо на душата им за изпълнение на своята мисия, затова вярват, че нищетата е част от духовния път.
    Актът на творене започва с визуализацията на това, което човек желае да прояви. За проявлението на физичски план на това видение е необходима чи. Когато човек  е проявявал по-рано нещата, които си е представял, енергията за първоначална реализация на това е създала някаква форма на зависимост. Колкото по-голямо е числото или мащабът на проявлението, толкова по-силна е привързаността. Привързаността може да се види като превръзки, простиращи се от ефирното тяло на посветения към всеки предмет, който той притежава. На определен етап от процеса на възнесението трябва да се избави от всички тези привързаности, в противен случай те ще изтеглят от полето му толкова много енергия, че той няма да може да вдигне своята вибрация. Единственото решение в определен момент на възнесението може да стане отказът от тези предмети и с това – освобождението от зависимостта.
    Има посветение, които предполагат, че могат по някакъв начин да променят енергийния поток така, че да бъде възможно освобождението от привързаностите без физическия отказ от предмета. Но съдейки по опита на нашите канали /и техните единомишленици, достигнали състояние на Бодхисатва/, това е много трудно да се осъществи, отколкото изглежда.
    Болшинството от посветените, достигнали състояние на Бодхисатва през последните години са открили, че на определен етап от своята еволюция за да продължат да повишават вибрациите си, им е необходимо да се откажат от предметите на физически план.
    За много такова освобождение се съпровожда с промени в живота, с появяването на нови отношения или преместване в друг район на света, което по-добре съдейства на еволюцията им, защото към привързаностите може да се отнесе и местоживеенето. Заради гъстата населеност на някои райони на Земята човек може да достигне определена точка в своето развитие, когато за по-нататъшния подем на вибрациите да му е необходимо да се пресели в друго населено място. Такова преместване е съвършено естествено да се свързва с освобождението от имуществото, което е натрупвано, възможно, и през целия живот. При това се прибодива огромно усещане за свобода.
    За пример може да послужи една от посветените, която успешно усвои високопланинските райони и откри, че собствеността е станала за нея крайно тягостна привързаност. Неотдавна този товар започна да се усеща като силен енергиен натиск заради управлението на домакинството, което й отнема чи повече, отколко тя има, причинявайки й силна физическа болка и предизвикваше умора. В резултат тя продаде дома си и раздаде голяма част от ненужните й вече лични вещи. В нейния случай отново придобитото чувство за свобода превишава товар на притежаваната собственост, проявявайки се като енергийна привързаност.
    Самонадеяността, основана на презапасяване, пречи на посветените да се избавят от предметите, които не служат на душата или на процеса на възнесение. При възнесението човек се учи да се отказва от всякакви предмети, които не служат на душата му. Той също се учи да подчинява своето проявление на душата и на Бог/ Богинята/ Всичко Съществуващо. Сътворението е акт, при който душата направлява виждането на това, което счита за необходимо да се прояви в живота на посветения. Посветеният  приема виждането и започва да го проявява, изпълвайки го с енергия. Когато виждането постепенно се реализира, посветеният установява обратна връзка с душата в процеса на съвместното проявление. При самонадеяността, основана на презапасяване, човек подхранва с енергия проявлението на виждането, основана по-скоро на егото, а не идваща от душата.
    Получаването на усещанията на душата са необходими на тези, които извършват възнесение в този исторически момент. Видението на душата често идва във формата на картини от бъдещия жизнен опит, прокарващ се в главата подобно на кинолента. Когато човек обръща внимание на този филм и се стреми после да го прояви, той осъществява проявлението на душата си във физическия план на своята реалност.
    Трудността за посветените се заключава в това, че за да определи кои видения идват от душата и какви от много други същности, които могат съвместно да управляват личността с егото. Подобно на телепатичните канали и радиото, виденията постъпват по много канали, както по телевизията. Човек трябва да се научи да се концентрира на тези канали, по които се осъществява връзката с душата, и да изключи всички останали. Душата предава съобщенията на най-високите вибрации, които човек може да достигне. Когато той придобие умението да достига най-високите видения, постъпващи от душата, ще се научи да различава виденията, основани на егото, и тези, които са собственото видение на духа. След това ще остане само да се прояви видението, идващо от духа.
    Самонадеяността, породена от презапасяване, е свързана с Алчността и предизвиква у посветените стремеж към нещо, което го нямат, за да се чувстват „по-значителни” от другите. Алчността често наслагва видението на славата, богатството или любовта, с което кара човека да желае да прояви тези видения, които не идват от собствената му душа. Освен това, Алчността изкушава посветените с избора на такъв вид действие като авантюрата, хазартните игри или рисковани инвестиции за получаване на богатство, докато душата за изпълнение на своята мисия може да не се стреми към него. Сключвайки сделки с Алчността за получаване на богатство, слава, състояние или любов, човек прави договори, които по природа са кармични и за отработката на които вбъдеще ще се изисква живот в 3-ото измерение. Ако човек върви по пътя на възнесението, трябва да бъде уравновесена цялата триизмерна карма. А подобни съглашения в резултат ще пречат на човека да се възнесе. Избавлението от всички сделки с Алчността ще доведе начина на живот в пълно съответствие с пътя на възнесението.
    Още един пример на самонадеяност, породена от презапасяването, са тези, които предполагат, че заслужават по-малко, отколкото вдействителност им е нужно. Такова убеждение в човешка мисъл-форма предполага, че за духовността е необходима нищета. А за духовния път не са нужни нито нищета, нито богатство, а абсолютно равновесие между даването и получаването – „златната среда”. Ако човек се откаже от достатъчно храна, необходима за възнесението, то процесът на възнесение може да бъде ограничен или въобще да не се състои. Всяко ограничение има отражение в действията на другия полюс на самонадеяността, породена от презапасяване.
    Често на тези, които предполагат, че заслужават по-малко от другите, им е присъщо да се отказват от тези неща, които ще им донесат някакво удовлетворение. Това може да бъде даже отказ от това, което помага на формата в процеса на възнесение, като минералните вани, масажа, акупунктура или прекъсване на работа. Тук може да се отнесе жизнената среда или дрехите. Когато посветените преодолеят това ограничение, те ще се научат да вземат всичко, което им е необходимо, изхождайки от това, което душата определя като необходимо за пътя на възнесението.
    За Людмила беше присъщо да се ограничава в ранните етапи на живота си. С времето тя се научи да получава всичко, което душата й предполагаше, че й е необходимо. Тези нужди бяха много повече, отколкото тя сама си позволяваше по-рано да има. И получавайки това, което душата й определяше като необходимо, тя започна да изпитва „вътрешна удовлетвореност”. Това я приведе до постоянното чувство на удовлетвореност, изпълващо земния й живот.
    Друга форма на ограничение е спазването на „диети”, когато посветените се отказват от желана храна. При възнесението човек може да повиши теглото, готвейки се за рязък скок във вибрациите. Този скок е пряко свързан с ХЧР /Хормон на човешкия растеж/ , който се активизира при възнесението, извиквайки „чувството за глад”. Този хормон предизвиква също общо увеличение на размера на формата. Извънредната загриженост за повишаването на теглото може да стане подводен камък за посветените. Ако посветеният иска да остане слаб и се изтощава с диети, той няма да получава калории или питателни вещества, необходими за възнесението на формата.
    Противоположност на стремящите се да останат слаби са тези, които се хранят повече от нормата заради нереализираните потребности в живота си и в резултат страдат от напълняване. За такива хора процесът на възнесение ще бъде свързан с чувството на вътрешно удовлетворение, когато повече не е нужно да дават на формата повече от необходимата храна. В резултат такива хора в процеса на възнесение ще свалят наднорменото тегло.
    Първоначалният план на хуманоидните същества предполага средно телосложение. То може да бъде малко над това, което съвременните представи считат за нормално. Затова човек трябва да се научи да се доверява на духа за това, че неговите размери на тялото съответстват на необходимостите на възнесението. Ако духът счете, че формата в този вид, каквато е, е максимално приемлива в дадения момент, то и посветеният ще се научи да приема себе си безусловно.
    Когато човек се освободи от съглашенията с Алчността, той преодолява самонадеяността, породена от презапасяването. Алчността се трансформира от вибрацията на изобилието. Изобилието – това е състояние на битието, при което са приведени в равновесие даването и получаването. Това равновесие между отдаването и получаването се отразява във всички сфери на човешкия живот, като се започне от ежедневния прием именно на такава храна, която е необходима на тялото, и се завърши с проявлението на паричните средства, от които той се нуждае. Това се изразява в пълно възвръщане на изразходваната енергия.
    Като дар, който се получава с преодоляването на този вид самонадеяност, се явява магията. За да бъде маг, човек трябва да преодолее презапасяването или отказа от благата. Магията представлява сама по себе си проявление, което може свободно да се осъществи без вмешателство. В крайна сметка, тя нагледно се проявява в „мигновеното проявление”, при което видението на човека се проявява преди той да помисли за това. Такава „мигновена манифестация” може да стане само тогава, когато човек се научи да уравновесява отдаването и получаването.
    Балансираните отдаване и получаване са подобни на морските приливи и отливи. Нашите канали научиха, че ако те получават нещо /облекло, минерали или всякакви други неща/, то трябва нещо да отдадат. Ако в обмена на получената вещ те нещо отдадат, то се запазва равновесието между даването и получаването. За мигновеното проявление е необходимо даването и получаването да са уравновесени докато магическото действие реално се извърши в нечий живот. Ние сме информирали нашите канали, че колкото повече те се приближават до мигновеното проявление, толкова по-бързо ще отдават и получават. Колкото по-бързо става отдаването и получаването, толкова по-близо е човек до мигновеното проявление. Такова действие изисква преди всичко човек да се откаже от всякаква привързаност към всички неща в живота си, за да може свободно да се откаже от това, което не му е нужно.
6. Самонадеяност, породена от Всевиждане
    Тези посветени, които страдат от самонадеяност, породена от всезнанието, последното ги заставя да вярват, че зад границите на тяхното виждане не съществува нищо и че те виждат всичко. Това не оставя пространство нито за повече виждане на самите себе си или който и да било друг, нито за правилното виждане на това, което още предстои да се осъзнае.
    Виждането на разстояние не следва да се бърка с ясновидството. Ясновидството е способност да се превеждат образите на душата на език, достъпен за ума. Ясновидството са картини, носещи емоционален заряд. Те могат да бъдат разчитани от тези, които са способни да се настроят към тях, да определят техния смисъл и да ги предадат със средствата на езика.
    Виждането от разстояние е свързано с усещането на своята истина. Значителна част от който и да е истина във физическия план е била скрита за 3-мерната мисъл-форма, която се явява реалност, с която всички са съгласни. Тази реалност възниква когато всички участници в нея са съгласни с това, че тя е истинска. Тя заставя хората да вярват, че океанът е син, небето е светлосиньо, земята е червена и т.н.
    Още един пример за мисъл-форми, съставящи част от приетата от всички реалност, са съзиданието и разрушението, мирът и войната, любовта и ненавистта и подобните им. В процеса на възнесение такива мисъл-форми се преодоляват. Извършвайки възнесение, човек повече не вярва в такива неща, като разрушение и съзидание, мир и война, любов и ненавист, а вярва в безусловната любов и единното съзнание като нова мисъл-форма. Убежденията за съгласуваната реалност, на които се основава човечеството, станаха вече генетични. Затова за възнесението е необходимо да се промени генетиката, за да се появи нова мисъл-форма, основана на единното съзнание. Без генетичните промени би било невъзможно да се промени съзнанието.
    Виждането от разстояние е свързано с виждането на това, което е възможно или съществува отвъд границите на съгласуваната реалонст на човешкатата мисъл-форма, основана на крайните полярности. Виждането на разстояние е свързано с осъзнаването на разрушителните вътрешни стереотипи заедно с това, че е възможно да се преодолеят в процеса на възнесението. Когато хората са убедени, че „виждат всичко”, те престават да се развиват. Това идва от  факта, че за развитието е необходимо да се види собствените вътрешни /неосъзнати/ стереотипи и да поискат да ги преодолеят. Тази форма на „вътрешно виждане” е необходима на всеки, който върви по пътя на възнесението в този исторически период.
    Някой може да каже: „О, аз нищо не мога да видя”. И те се отправят към гадателка, екстрасенс или психолог, който им казва в какво се заключава истината. Ако човек не може да „види”, коя е неговата истина, това го знае тялото; на човека би било необходимо само да зададе въпрос и да проведе мускулен тест за получаване на отговор. Така са стояли нещата с много от посветените, поддържащи отношения с нашите канали и не притежаващи виждане, но достигнали състояние на Бодхисатва, помагайки си с метода на мускулния тест. Тялото „вижда” дори и ако посветеният предполага обратното.
    Самонадеяността, породена от Всевиждането, е свързана със Страданието, предизвикващо у посветения нежеланието да вижда каквото и да било от страх да не види страданието на другия или своята собствена вътрешна болка. По такъв начин те могат да блокират своята способност да вижда истинското положение на нещата или своя конкретен вътрешен разрушителен стереотип. Възнесението предполага стремеж да се разгледат всички вътрешни стереотипи. Човек трябва да осъзнава също, че всички стереотипи на злото, присъщи на човешкия опит, се явяват част от неговия генетичен код, и по такъв начин не съществува стереотип, против който човек би имал пълен имунитет. Само ако се стреми честно и открито да погледневсички свои вътрешни стереотипи, човек би бил способен напълно да интегрира своята неосъзната тъмна страна.
    С освобождението от съглашенията със Страданието се преодолява самонадеяността, породена от всевиждането. Страданието може да бъде трансформирано от вибрацията на хармонията. Вътрешната хармония е такова състояние на битието, при което човек „приема”.
    Приемайки всички истини, той повече не се отдалечава от виждането на каквото и да било, включително и своята тъмна неосъзната същност.
    Преодоляването на Самонадеяността, породена от Всевиждането, носи дара на смирението. Бидейки смирен, човек осъзнава, че съществува много от това, което той не вижда и че всяко аз притежава по-широко виждане на истината. АЗ СЪМ вижда истината по-широко, отколкото Висшият Аз на човека, а Висшата Душа – повече, отколкото всяко от многото АЗ СЪМ, нейните съставни части. Бот/ Богинята/ Всичко Съществуващо притежава най-широкото виждане за всичко. Разбирайки това, човек смирено приема факта, че намирайки се в човешка форма, не може да вижда всичко.
7. Самонадеяност, породена от Всезнание
    Страдащите от самонадеяност, породена от всезнание, проявяват това във формата на една от двете противоположности: едни вярват, че вече знаят всичко и повече няма накъде да растат и да се развиват. От друга страна този стереотип се явява като убеждение, че някой знае повече от теб и ти се подчиняваш на истината на другия.
    Също като самонадеяността, породена от всевиждането, свързана с виждането на истината, самонадеяността, породена от всезнанието се отнася към разбирането на истината. Но докато процесът на всевиждането е свързан с разпознаването на вътрешните стереотипи, подлежащи на преодоляване, познанието – това е живот в съответствие с истината. В процеса на неговото преживяване виждането на душата се проявява в 3-ото измерение.
    Преживяването на своята истина се осъществява, когато човек престане да живее според истините на другите, било то приятели, членове на семейството, гуру или други важни за него хора.
    В човешката мисъл-форма истината е била генетично разпиляна между членовете на семейството. Човек може да предполага, че е станал лекар, следвайки своята „истина” и да открие, че в действителност това е била „истината” на неговата майка, а той само е наследил генетичните способности за лечение и е реализирал истината на друг.
    Когато човек започне да премахва стереотипите, които го карат да вярва, че това или онова е неговата истина, и започне да пропуска истината на душата във формата, се появява възможността да преживява истината на душата на Земята. Истината на душата е свързана с вибрациите. Някои вибрации са при едни усилия на физически план, други – при други. Душата винаги избира формата, намираща се в резонанс с тези усилия, които тя иска да прояви. Но такова проявление трябва да носи на формата радост, в противен случай душата няма да може да действа чрез тази форма. Това става, защото душата разбира само радостта, и ако тялото не изпитва радост, душата не може да се възползва.
    В споменатия случай с лекаря, ако лечителството му носи радост, душага, която иска да практикува лечителство, избира въплъщението на този лекар. Но ако лекарят ненавижда професията си, процесът на възнесение ще му даде възможност да се освободиот /неосъзнато/ договорите да се занимава с тази професия вместо своята майка и да намери друго занятие, което носи на тялото радост. В такова състояние душата може да излезе от тялото и да прояви волята на Бог на Земята.
    В процеса на възнесение животът е в съответствие сас своята истина, свързана с освобождението от лъжливата истина на другите, за да може да се прояви истинската истина. Понякога изчиствайки се от лъжливата истина, човек след 20 години брак може да открие, че не обича съпругата си, да излезе от такъв неудовлетворителен съюз и  да си намери по-радостно занимание. Или е възможно да открие, че неговата 20-годишна работа не го удовлетворява, да се откаже от тези усилия и да създаде това, което му носи радост. Понякога всички сфери на живота на човека се променят едновременно.
    Ние сме виждали посветени, които са достигнали състояние на Бодхисатва и неочаквано са се отказали своя 20-годишен брак, кариера и са се преселили на необитаемо място. Това се обяснява с факта, че техните предходни занятияне са им носили радост, а новият живот им носи. Възнесението е свързано с освобождението от всички стереотипи, които причиняват болка, и преход в състояние на постоянна радост и изобилие. Това е истината на душата. Това винаги е била истината на душата.
    Самонадеяността, породена то всезнанието, е свързана със Смъртта. Страхът от смъртта подтиква посветените да търсят знания как да преодолеят смъртта, т.е. да търсят духовното знание с цел развитие и възнесение или с други думи, да търсят ИСТИНАТА. На стереотипа на духовното търсене е присъщо търсенето на учител или гуру.
    Гуру са убедени, че той/ тя знае повече от техния ученик. По такъв начин гуру може да попадне в капана на мисълта, че той знае всичко и да престане да се развива. И обратно, ученикът, предполагащ, че гуру знае повече, се подчинява на неговата истина и също престава да се развива. Стереотипът на гуру води към смъртта и на двамата. Истината изхожда отвътре, тя се явява уникална за всеки посветен. Само сам посветеният може да знае коя е неговата уникална истина.
    Възнесението дава разбирането за своята вътрешна истина. Когато посветеният се научи да живее своя живот в съответствие със собственото знание без вмешателството на другите, на Земята започва да се проявява желанието на Бог/ Богинята/ Всичко Съществуващо. Тогава посветените могат да прекратят търсенето на учители и стават майстори, в съвършенство владеят собствената си истина на Земен план.
   Смъртата се разтваря от вибрацията на състраданието. Когато всеки посветен преодолява съглашението със Смъртта, преодолява се и самонадеяността от всезнанието. В състояние на състрадание човек престава да вярва, че знае всичко или че обратно, нищо не знае. Състраданието е състояние, в което се приемат всички творения на всички плавоне на реалността. То се достига с разбирането, че именно душата твори чрез формата. Душата винаги ще знае повече, отколкото формата. Разбирайки това, формата търси ръководството и духовното знание от страна на своята душа и за възнесението престава да гледа встрани, да ходи на църква или да търси гуру.
    Освобождението от Самонадеяността на Всезнанието носи дара на неограниченото знание и независимостта. Неограниченото знание произтича от разбирането на факта, че всички знания, необходими на човека за развитието му, ще му бъдат дадени по негова молба. На него му е нужно да търси информация не от другите, а от своето АЗ СЪМ и Вишата Душа. АЗ СЪМ и Висшата Душа ще разкрият необходимите архиви с информация, необходими за по-нататъшната еволюция на човека. Независимостта е свързана със самодостатъчността и разбирането, че цялата информация се намира вътре в човека.
Извод
    Всеки посветен в една или друга степен изпитва всички състояния на високомерието. Обикновено преобладава едно или две. Преобладаващият тип самонадеяност може да стане подводен камък за посветения и крайно да усложни неговото намерение да се възнесе.
    Ние искаме да обърнем съзнателно внимание на тези трудности на тези, които извършват възнесение и с това да им дадем голямата възможност да ги преодолеят. Конкретният стереотип може да  контролира еволюцията на посветения само ако остане неосъзнат. Когато всички стереотипи са изявени и посветеният вземе решение да се освободи от тях /изразява намерение, те могат да бъдат преодолени. За това е необходимо постоянното намерение на посветения.
   Надяваме се, че тази информация е била полезна за вашия персонален път на възнесение.
                                     Намасте
ТАО
Превод: Селена
Източник:  http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1321590
Последни публикации
Последни коментари
За контакти