Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6143383
Users Today : 702
This Month : 11296
This Year : 173908
Views Today : 10764
Who's Online : 17
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Разговор с архитект на Вселената

Разговор с архитект на Вселената

Разговор с архитект на Вселената. Част 30

Контактьор: architect

Ченълер: Сам ли си днес?
Архитект: Да, това не е планирана беседа, а по твое собствено желание. Дойдох сам, като твой пряк покровител.
Ч.: И как да се обръщам към теб?
А.: Все ми е тая (усмивка). Давай по-добре въпросите.
Ч.: В последните ми ченълинги, висшите сили разказаха за предстоящите промени. Какви са последствия, от дистанцирането на светлата йерархия от земните процеси?
А.: Светлата йерархия не се е отстранила напълно. И продължава да подкрепя всички, които се стремят към нея и се държат като светли служители.
За останалите, промените ще са умерени или незначителни, защото, да си кажем направо, никога не ги е водила светлата йерархия. Повечето имаха наставници от цивилизациите, от балансирани или тъмни учители.
Светлата йерархия се е отдръпнала от тези, които не са се стремили към нея достатъчно. Влиянието, както на светли учители, така и на тъмни, си е намеса във волята на индивида. Когато светлият учител помага на човек, го подбужда, да бъде малко по-добър, отколкото е в действителност. Когато влияе тъмен учител, усилва деструктивните му наклонности. Но и в първия и във втория случай, има въздействие от учителите върху волята.
Това е задължителния ранен етап от развитието на индивидуалността, когато учителите оказват разностранно, контрастно влияние, за да може душата да сравнява и избира, какво ѝ е интересно.
Светлите учители не могат да помагат повече на хората, да са по-добри, отколкото са в действителност. И за мнозина, се оказва сериозно изпитание за самостоятелно конструктивно мислене. В това отношение, си струва да се разбира, че времената се променят. Хората сами трябва да проявят, към какво се стреми душата им.
Съответно, най-главната промяна е нарасналата отговорност на човека за самия себе си. Сдържащо влияние на учителите не съществува повече. Човека прави изборите си сам.
Ч.: А как се променя влиянието на тъмната йерархия? Усилва ли се?
А.: Намаляването на светлото влияние, активира тъмните служители. Светлата йерархия е потискала деструктивните импулси. А сега е престанала. Т.е. вътрешният деструктивен процес при хората се усилва, изключително заради нарастващата честност. Добра, бащинска ръка, не ги възпира повече, от действителните им стремежи.
Пред пробудените сега се проявяват два основни варианта:
– Тези, при които връзките с тъмната йерархия са тънки, няма да усетят сериозни жизнени проблеми. А ако възникнат някакви сложности, човекът ще се справи успешно.
– При тези, които са създали тесни връзки с тъмните служители, ще започне разклащане. Деструктивните им импулси, гасени преди от светлата йерархия, ще се проявяват по-отчетливо. Това може да доведе до решителен възход, поради отвращение от собствените деструктивни стремежи. Или деструктивните импулси ще надделеят. И тогава, тези пробудени могат да попълнят тъмната йерархия.
Ч.: Да отидат в тъмната йерархия? Това доброволен избор ли е?
А.: За някои ще е доброволен. Другите просто ще пропаднат, защото няма да успеят, да се съпротивляват на душевните си стремежи.
Ч.: Струва ми се, че пробудените са се отдалечили от тъмната йерархия, повече от всички останали.
А.: Не е така. Не смятайте, че спящите, слабите, неразвитите и водените, представляват някакъв интерес за тъмната йерархия като служители.
Редовете на тъмните учители ще попълнят силните пробудени с активни деструктивни импулси на душата. На такива, тъмната йерархия ще успее да предложи повече ресурси, повече власт, повече сила, повече удоволствия. Не си мисли, че всички пробудени напредват нагоре. А сега е време за самоопределение, кой ще попълни тъмните редици.
Ч.: Наставниците продължават ли да ни водят?
А.: Да. Повечето души продължават развитието си, както преди, взаимодействайки с наставниците.
Но някои, вече не се нуждаят от водачество, както преди. Има такива, които решават сами, какво искат. А наставниците помагат със съвет и защита по избрания път. Този път е отворен за тези, които се чувстват стопани на живота си и не винят никого за неудачите си.
Ключово условие за прехода към доброволна система за развитие, е пълна отговорност за своя живот. Необходимо условие е също, че светът не трябва да е такъв, какъвто им се иска, да го видят. Стопанинът на живота си, уважава и своя, и чуждия път. Осъзнава, че съвкупността от разните пътища, създава текущата картина на света. И няма никакви претенции към другите.
В началните етапи на прехода към доброволната система за развитие, човекът може да усеща определен дискомфорт. Може да му се струва, че около него се е образувало прекалено много свободно пространство, а подсказките са изчезнали. В това е спецификата при водене на тези, които са способни, да решават сами. Това не бива да се разглежда като липса на подкрепа. Учителите ви, не са ви зарязали. Но така се проявява новата степен от доверие към човека и мъдростта му.
Ч.: Имаше информация за промени в договорната система. Може ли по-подробно да се спрем на тези промени?
А.: Договорната система е естествено продължение на кармичната система. Това са основите на нашето мироздание. Те продължават работата си. Повечето души и водещите ги екипи, ще продължат да следват договорите, понеже продължават да съответстват на душевните потребности.
Но някои договори, сключвани преди началото на този цикъл, вече са загубили своята актуалност. Това се дължи на развитието им, което е излязло извън прогнозните рамки. И условията, предвидени първоначално в договорите, не са спазени от душата.
Това се отнася и за душите, насочили се към цикъла, набелязвайки скромни показатели за трансформация, при това, са преуспели дотолкова, че се нуждаят от подобрено водене, от нов силен екип, от по-интензивна подкрепа и грижа.
Но това се отнася и за душите, набелязали положителна динамика в развитието, а са свърнали по съвсем друг път – много по-деструктивен от първоначално планирания.
Точно този смисъл определя промените в сключените договори. Преразглеждане на вече неактуалните договори, не се прави. При това, малка част от душите с деструктивна насоченост, надвишили плановия диапазон, се се лишили от подкрепата на водещите ги екипи. Наставниците са се отдръпнали, понеже не съответстват на честотния диапазон в подопечните си. По този начин, душата получава възможност, да поддържа енергообмен с учители, които съответстват на актуалните ѝ потребности. И не е изключено, това да са тъмни служители. Така се осъществява самостоятелният избор на душата, според текущия ѝ устрем.
Ч.: Т.е. тези, които са зарязани от предишните наставници?
А.: Защо подреди така фразата си? Не е ли по-точно да се каже, че наставниците биха продължили, да си вършат работата, ако душата не се е отказала от пътя, който са набелязали заедно, преди въплъщението? Вече не съществува пътя, по който могат да я водят наставниците – отклонила се е прекалено далеко от набелязания маршрут.
Ч.: Зная, че при някои пробудени има не само наставници, но и по-могъщи покровители. Те също ли се отдръпват?
А.: При отделни пробудени, действително има могъщи застъпници. Душите с история, имат изградени връзки с много различни високочестотни същности.
Някои души доброволно са се договорили с подходящите покровители, да ги държат в допустимите предели, За да не ги отвее вятъра там, където не са планирали. Тази несамостоятелност е промеждутъчен етап при изграждане на индивидуалността. Необходими са временни решения, за да свикне човека, да следва мъдро живота си сам. В учителската система се нарича стратегия за сдържане. Предполага:
– частично водене на индивида от авторитетен участник в развитието. Понякога се проявява като потискане на личната воля в човека, за да го предпази от неприятности.
– защита интересите на душата при развитието.
Ч.: И по какво се различават застъпниците от наставниците?
А.: Наставниците са първата линия в защитата на интересите. За преобладаващото мнозинство – е единствената.
Но при душите има и по-сериозни застъпници. Но това не бива да се възприема като надеждна „броня“. Застъпникът, виждайки, че душата злоупотребява със слабостите си, в повечето случаи, разрешава интензивни въздействия.
Ч.: Като Каин, който няма да ни пусне, докато не завърши процеса на трансформация?
А.: Да. Примерът е уместен, ако имаме предвид намеренията на застъпника. Основният му ориентир е развитие на душата. И защитавайки подопечния, отстоява именно правото, за постигане най-добрите потенциали на душата.
Ч.: Дори това да е сложен път на директивно развитие, с ритници и шамари?
А.: Да. Застъпниците не бършат носа на никого. Всеки човек, без изключение, се стреми към постигане на самостоятелност. Всички грижи на висшите сили са насочени към подкрепата на развитието ви.
Ч.: Какво е необходимо сега на тъмната йерархия? Нямам предвид Каин. Разбирам, че поради съчувствие е помагал, да станем по-силни. Но сега, при контактьорите зачестиха демони.
А.: Те също се нуждаят от общуване. Тъмната йерархия има право сега, да беседва с пробудени. Сега е тяхното време.
Права си, действията на Каин е по-правилно да се разглеждат като помощ за ръководителя на земното развитие. Разбира се, може да обърне и най-тъмните си части, ако го сметне за необходимо. И все пак, тъмната йерархия ще представя интересите си сама. Каин, най-вероятно, ще заеме ролята на безпристрастен съдия в тези взаимодействия.
Ч.: Но, за какво може да говори тъмната йерархия? И кой ще ги чете?
А.: Има такива, които ги четат. Не знаете нищо за тях, но има, които очакват такива послания. Тъмните учители говорят за тъмния път. Канят желаещи, да служат в тъмната йерархия. Но подробностите на тези беседи ще стана известни, на първо място, на смелчака, който се осмели да ги приема.
Ч.: И такъв ще се намери?
А.: Трябва да се намери. Рано или късно, ще се появи. На теб ще ти се наложи или да удовлетворяваш любопитството си в непосредствена беседа с тъмната йерархия, или да продължиш да отказваш. Всичко решава интересът на душата ти.
Ч.: Знаеш ли, някак не ме привлича.
А.: Това е взаимно. Твоите мощни, високочестотни структури на душата, изгаря тъмните служители. А техните послания ще те смъкват в ниски, непривични за теб честотни диапазони. Това не означава, че не може да се измисли нещо. Но ти не си най-добрия кандидат за тях. В това число, и поради твърдостта на душата ти. Засега търсят по-гъвкав проводник.
Ч.: Но нали знаете, че някои хора са наплашени? Какво ще си помислят, когато започне да предава тъмната йерархия?
А.: Сега им е времето, да се вслушат в препоръките на светлата йерархия и да престанат да взаимодействат с посланията на тъмните служители, достъпни сега и получавани в бъдеще. Да ограничат познанието си, да изберат тих живот, в частично неведение. Мир в душата и липса на страх, е най-добрата защита. Но да не се страхуват е по-лесно, като са далеко от хищниците. Когато доброволно ги приближавате на ръка разстояние, е много трудно, да не се изплашат. Прекратете да четете това, от което се страхувате, четете само това, което запазва благото ви състояние.
Няма опасен и безопасен свят. Има само състояние на съзнанието при душите. Който е истински със себе си и искрено се стреми към тих живот, за него обкръжаващото пространство е безопасно. Останалите, не познават и не разбират желанията на душата си.
Ч.: Искаш да кажеш, че тези, които продължават да четат и да се плашат, искат точно това?
А.: Интересът на душата е ирационален. Но се отчита и уважава от висшите сили, понеже позволява, да се запази в душата желанието за живот. Мога да предположа, че хората искат да се плашат. Такива са интересите на душата им, за момента. Уплахата е остро усещане. Възможно е, точно такова наситено преживяване им е необходимо, а не тих живот и медитации.
Всяка душа следва своите интереси. И когато човек разбере, че не знае нищо за себе си, това е първата крачка, която позволява прекратяването на страданията. Някои, най накрая, осъзнават нерационалното си поведение, с което привлича в живота си всички неща, които не им харесват. Останалите могат да забележат в себе си, доста специфични и странни по човешките стандарти потребности на душата си. Всичко това може да се потиска, да се прикрива срамежливо, да се отхвърля гневно. Но не означава, че интересът на душата ви е чист, бял и пухкав, както им се струва. Че душата на всеки се стреми към идилия.
Просто, погледнете честно на живота си – изградили сте го съгласно интересите на душата си. Ако животът не съответства на най-добрите ви представи за него, трябва да потърсите причините за това несъответствие. И често се крият в ирационалните интереси на душата, за които мнозина не се досещат. Човекът е склонен, да опростява вътрешните си процеси. Да нагажда стремежите си към общоприетите ценности. По този начин, огромен пласт мисловна дейност, си остава не опознат и непредвиден. Но личните стремежи на душата са, да се нагажда към средностатистическото желание, да е щастлива, не е реално. Но желанията са много различни и трябва да се изучават.
Фактически, душата може да се развлича, изпитвайки напълно различни вътрешни състояния: страх, жалост към себе си, самобичуване, неудовлетвореност, гняв, борба, търсене на виновни и т.н. Но никой от висшите сили, не възприема сериозно тези игрички. Защото сме наясно, че душевните предпочитания са различни. Ние не натрапваме образци на удовлетворяващо поведение. Душата сама избира и се потапя в тези състояния на съзнанието, които ѝ се струват за предпочитане. А дали ще е радост от пролетта, отчаяние с драматично кършене на ръце или праведен гняв – не е толкова важно. Такъв е душевния интерес за конкретния момент.
Цялото това поведение е преходно. Когато се насити с текущите емоции и поведенчески стратегии, ще премине към следващите. И е възможно, в новото амплоа, да е съвсем различна личност.
Ч.: Какво да правят хората, които са разбрали, че не се разбират, засега? Как да се справят със себе си?
А.: Пишете. От какво се срамувате. От какво се боите. Какво не приемате. Какво ви гневи. Как се жалите. Какви оправдания си намирате. Излейте на хартия цялата скрита страна на душата си. Разгледайте, кой сте. Какво се проявява. Търсете непоследователности в мисли и поведение. Пишете, когато сте в най-лошо настроение. Фиксирайте с най-големи подробности, когато си го изкарвате на другите. Размислете, в какво точно се състои неприемането ви на ситуацията.
Човек потиска своята ирационалност. Най-често му е противно, да се вижда такъв, какъвто е. Но докато му е противно и крие от себе си вътрешните си процеси, трансформацията не става. Душата си играе сама на криеница със себе си. И живота на човека е неразбираем за него. Струва му се, че не е неговия. Че е невъзможно, да е избрал точно това. Но той избира сам, подредил е всичко, следвайки интересите на душата си. Докато не направите прецизен анализ на мислите си, на мотиви и стремежи, животът ще продължава, да е неразбираем.
За висшите сили е очевидно, защо пътят ви е точно такъв. Ние нямаме предубеждения относно стремежите на душата. Има конструктивни стремежи. Има деструктивни. Всички те съществуват. И всички те определят интереса на душата: от образцов, който може да се покаже смело на другите, до извратен, от който сами ще ви е неудобно, ако го забележите в себе си.
Това е пътят на храбрите – да извадят на бял свят това кълбо от ирационалност от дълбините на душата си. Да прегледат своите нелогични, непоследователни мисли, чувства, постъпки и стремежи.
Питайте се по-често: „Защо мисля всичко това?“, „Защо го правя?“ и „За какво е показателно поведението ми?“ Обемът за работа е доста. Но да живеете осъзнато, е невъзможно, по друг начин. Докато не разберете истинските интереси на душата си, няма да станете господари на собствения си живот.
Ч.: И какво да правим с тези записи?
А.: А това всеки решава сам. Някой ще приеме потребностите си, признавайки честно, че ги има в себе си, но няма да промени нищо в тях. Други ще поискат да трансформират душевните си стремежи, за да се уважават повече, сами да се харесват повече.
Колкото по-активно изследвате своите дълбини, своята ирационалност, толкова повече контрол над противоречиви душевни импулси, придобива рационалният ви разум.
Ч.: Струва ми се, че малцина разбират, какво имате предвид, като казвате да се грижим за себе си и нашите интереси. Но тази беседа изяснява някои неща.
А.: Висшите сили виждат вашите стремежи и интереси по-добре от вас самите. Ако са ирационални, ако ви смущават, ако не ги откривате, не означава, че не съществуват. Те съществуват и всичко случващо се в живота ви, е отражение на съществуващите душевни интереси. Ако животът не ви харесва, е време честно да вникнете, защо се е получило точно така. Какви стремежи на душата са привлекли в живота ви това, с което взаимодействате сега.
Добре ни е известно, как работи системата за материализация в живота ви. За нея вече сме разказвали, наричайки я лабиринт на отраженията. Прекрасно знаем, че интересът на душата, може да се прояви по най-екзотичен начин. Затова, не бива да смятате, че висшите сили ще ви пазят от истинските душевни интереси. Дори човек да си няма представа, какво представляват. И ако интересите са деструктивни, животът ще се подрежда именно по тях.
По този начин, хората се оплакват от живота, гневят се на висшите сили, плачат, плашат се, борят се, разиграват драми и стенат, но фактически, душевните им интереси са напълно съобразени. Когато най-отворените от вас, усетят дълбоко това кардинално различие между нашето и вашето виждане за живота, осъзнават цялата безсмисленост на неудовлетвореността, която всеки ден изказват на висшите сили или един на друг.
Ако човекът избира недоволството, значи, душата, засега, получава от него повече удовлетворение, отколкото от приемането. На хората често им се искат интензивни усещания. Всеки негатив е интензивен. Да се откажете от него, е също толкова трудно, както да се избавите от наркотична зависимост. И не е факт, че след като се избавите, живота ви ще стане по-приятен. Всичко е индивидуално и при всяка душа е по различен начин. Има такива, които отново се връщат към интензивността. Но вече осъзнавайки по-добре своите потребности.
Например, представителите на тъмната йерархия, прекрасно знаят всичките си потребности, честни със себе си и се държат за текущия си опит, защото не изпитва нужда от друг. Т.е. съществуват много разумни, мощни, древни души, които си седят в своите адски светове доброволно, поради предпочитанията си. Макар да са много ценни, им предлагат трансформация и изход от заточението. Но не са съгласни на намаляване интензивността на жизнения си опит.
Няма да ви чета курс по специалните интереси на душата, за да не смущавам никого (усмивка). Смелите ще ги открият в себе си самостоятелно. При повечето хора, все пак, има стремеж към конструктивна трансформация, желание за любов, стремеж към възвишено състояние на съзнанието и сближаване с други души. Но сега е важно, да се осъзнае обширността на съществуващите избори на душата, разнообразието на интересите, за да разберете по-добре, защо всеки от вас се намира в конкретните жизнени обстоятелства.
Ч.: А какво тогава, според вас, може да се нарече истинска неудовлетвореност на душата?
А.: Случват се, в човека да се проявят тежки форми на депресия. Нямам предвид отчаянието, или нежеланието да се надигне от кревата, за да свърши нещо. Тежката депресия е, когато човекът лежи със седмици, не се помръдва, не яде, не се къпе. Това е устойчива липса на жизнени импулси. А всички други проявления, дори самоубийствата, за висшите сили – са част от естественият процес на душевна трансформация. В продължение на дълго време, самоубийството се е разглеждало като силен стрес, даващ на душата мощен импулс за разгръщане на потенциал, през новите въплъщения.
Не ви призовавам да се отнасяте към самоубийството като към лесен опит, като допустим вариант на действия. Но подобни мисли минават понякога в главите на хората, а никои дори са имали такъв опит в други въплъщения. И сред тях има доста, които сега са доволни от живота и получава удоволствие от него.
За истинската неудовлетвореност на душата от живота, свидетелстват не негативните емоции, а равнодушието, инертността, безцелно съществуване, в което абсолютно нищо не вълнува човека.
Ч.: По какво се различава приемането от равнодушието или тихото отчаяние?
А.: Равнодушието е, когато не е интересен живота. Отчаянието е, когато всичко е прекалено сложно. А приемането възниква, когато човека си мисли, че живота е сложен, но интересен. Приема правилата на играта. Увлича се от процеса и получава удоволствие от него.
Ч.: Кои да четат тъмните послания, когато започнат?
А.: За някои прочитането е неизбежно. Поне, тези беседи ще прояснят процесите, които вече са в ход, при някои пробудени.
Любопитни да прочетат, защото нищо не може да ги спре. На своя отговорност.
На останалите, не препоръчвам, да рискуват. Всяка негативна реакция, неприемане, страх, гняв, борба, още по-силно ще разтърсват човешката психика и само укрепват връзката с тъмната йерархия. Изпитвайки негативни емоции, човекът разширява своята уязвимост и разраства енергообмена с тъмните служители.
Ч.: И в какво е ползата от такива твърди процеси?
А.: В истинското познание на самите себе си. Когато всички илюзии се пръснат, всички фантазии за себе си ще рухнат, ще останат само разголените душевни стремежи. Те определят света, в който душата продължава развитието си.
Ч.: Значи всички, които предпочитат по-мек път, е време да се заемат с медитация?
А.: Или да продължат взаимодействията с посланията, независимо от нарастващата им рязкост. Но вече с ново разбиране на истинските си наклонности, интересите на душата си. Ограничените познания сега, са най-надеждният инструмент за защита. Другите надеждни инструменти за безопасност: радост, любов, покой, тишина в ума, приемане, мъжество (но без гордост и преувеличение на възможностите си).
Ч.: И какво трябва да разберат за себе си желаещите да четат тъмните послания?
А.: Че се стремят към широко разбиране и към интензивни чувства, независимо от риска.
Ч.: Благодаря за поясненията.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10726-razgovor-s-arhitektorami-vselennoy-chast-30
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: