ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ

Липсата на знания по този въпрос е основният източник на илюзии за материалното човечество. За съжаление „трезво мислещите” се страхуват да мислят – рефлексът на щрауса при страхът от неизвестното. А за този, който се престраши и се остави да го води любопитството, го очаква приятното преживяване и преоткриването на нещо необятно.

Хората, които са още в началото на изучаването паралелните светове, изпадат в объркване, защото в различните източници се срещат най-различни описания и названия. В това няма нищо чудно – дължи се на многообразието и богатството на паралелните светове и нива. В реалния свят промените стават плавно, без различими граници между отделните нива (само в илюзорния свят има точно определени граници). По тази причина наименованията на отделните светове, нива и областите в тях могат да бъдат различни и обикновено хората, които обясняват тези светове, употребяват това название, което отразява най-точно свойството на даденото ниво, за което говорят. Често се среща разделянето на материален и на „оня свят” – под това понятие разбират всички паралелни светове, които са недостъпни за сетивата на материалното тяло. В други случаи се среща делението на материален, астрален и останалите под едно общо наименование и т.н. За себе си съм приел седморното деление: седем паралелни свята, с по седем нива във всеки. Например, материалният свят се състои от следните седем нива: земя, вода, въздух и четири нива огън. Първите три нива са добре познатите ни агрегатни състояния на материята: твърдо, течно и газообразно. Четвъртото агрегатно състояние е със съвременното наименование плазма, а древните са го наричали огън или етер. Древните философи са влагали различен смисъл в последните две понятия, например: етер са наричали четирите енергийни нива на материалния свят, а всички останали светове са определяли като огън. Използва се често и наименованието ефир за четвъртия паралелен свят, който аз наричам Душевен. Някои смятат, че етер и ефир е едно и също – ето още един повод за объркване. Срещат се и други смислови варианти.

Наименованията огън или етер донякъде заблуждават, защото са събирателни и съдържат четири енергийни нива, които се различават помежду си, както се различават агрегатните състояния. Науката също се самозаблуждава с понятието плазма, имайки предвид само високотемпературното ѝ състояние, а отрича съществуването на студен вариант, защото все още не е намерила начин да го изследва. В действителност, и сега е известно много за тези енергийни нива, но липсва обобщението, наречено „Единна теория на полето”.

Често четирите етерни нива се определят като самостоятелен паралелен свят и това внася още по-голямо объркване за несвикналите да боравят с противоречия. Етерните нива (както и всички нива в останалите паралелни светове) се различават по големината на частиците си (честотата на трептене) и съответно по свойствата на енергиите, които пренасят. По тази причина е прието понятието финост. Колкото едно ниво е с по-малки (по-фини) частици, толкова то е по-висше. Така твърдото агрегатно състояние е най-низшето в материалния свят, а светлинният етер (фотони, гравитони, магнитни диполи и т.н.) са най-финото ниво. Това ниво е познато като акаша (светлина) и по същество е паметта на материята. По метода на холограмата, чрез действието на магнитно поле, в него оставят отпечатък всички събития в материалния свят. Аналогична е функцията на всички най-фини нива за всеки паралелен свят. Това ниво в етерното тяло на човека е паметта на материалното му съзнание.

Според мен, названията на седемте паралелни свята са: материален (въпреки че всички паралелни светове са материални); астрален или свят на чувствата; ментален или умствен; душевен или свят на въображението; духовен или свят на волята; божествен или свят на любовта и светът на Върховния Абсолют. В древността, съобразявайки се с принципа на аналогията, са ползвали имената на световете за названия на нивата в тях и обратно – с имената на нивата са обозначавали и световете. Например: материалният свят е наричан земя, астралният свят – вода, умственият – въздух. Тези названия на низшите светове се срещат често в древните източници и са предизвикали доста недоумения при съвременното им тълкуване. В същото време названията на световете се повтарят като нива във всеки свят, обозначавайки специфичните за него качества, като качества на съответното ниво. Така най-грубото ниво във всеки свят е материално (земя), следва чувствено (вода), умствено (въздух), ниво на въображението, ниво на волята, ниво на любовта и светлинно ниво (акаша) или паметта на съответния свят. В същото време може да бъде намерена аналогия между Светата Троица в християнската религия и последните (висшите) три свята: светът (нивото) на волята е Св. Дух, светът (нивото) на Любовта е Бог Син, светът на Върховния Абсолют, съответно нивото на светлината (паметта), е Бог Отец.

Съвсем естествена реакция е всеки да се запита, какво общо има той с другите светове. Този въпрос е резултат от илюзията, че съществуваме само в материалния свят. Действителността обаче е друга – паралелните светове не са на светлинни години разстояние от нас, а са непосредствено около и в нас, само дето обикновено не ги осъзнаваме. Всяко едно по-плътно тяло е съставено от материята на по-фините светове, затова е невъзможно да съществува отделно от тях. Така че във всеки свят имаме по едно тяло и всички тела са едно в друго, като матрьошки (по липсата на по-добра аналогия). Най-малката матрьошка е материалното тяло, останалите тела (или по-често част от тях) се виждат от по-развитите ясновидци като многопластова аура. Всяко едно от тези тела е постоянно подложено на въздействията, протичащи в неговия свят и по този начин живеем в седемте свята едновременно. Йерархията на световете е предопределена от факта, че всеки по-плътен свят е изграден от материята на по-финия – едно обстоятелство, с което е желателно постоянно да се съобразяваме: материалното тяло е подвластно на чувствата; организмът и чувствата са подвластни на ума (разума); тялото, чувствата, разумът са подвластни на душата; душата е подчинена на духа и т.н. А са подвластни, защото финото тяло захранва с енергия по-плътното. В този смисъл астралното тяло е наречено животинска душа (защото в животните имаме развити чувствата), умственото тяло е наречено човешка душа – голяма част от човечеството приключва вече с нейното изграждане (очистване), тялото на въображението е божествената душа, която всички се опитват да усъвършенстват, тялото на волята е божественият дух във всеки един от нас и т.н.

Качествата, специфични за някои от световете, присъстват във всеки един от тях като ниво, еволюиращо с издигането в йерархията на световете. За да стане по-ясно, ще приведа един пример. Любовта в материалния свят се проявява като чувствено усещане, като удоволствието да даваш и приемаш ласки, в астралния свят – като страстно чувство, в умствения свят – като удоволствието от общи умствени занимания и взаимно разбиране „от половин дума”. В душевния свят любовта се проявява като общи духовни и естетически вкусове – сродни души, в духовния свят любовта дава сродните стремежи да се служи на човечеството и изграденото божествено тяло дава любов към всичко съществуващо и всеобщото братство. Посоченият пример е една много добра илюстрация, макар и непълна, за многообразния смисъл на думата любов. А всички човешки качества се развиват чрез съзнателен избор и волево усилие, като индивидуализирането (егото) развива низшите три тела, а стремежът да бъдеш полезен на другите развива качествата на висшите три тела.

Човешкото съществуване намира истински смисъл само в постоянното усъвършенстване и еволюция – при това всеки се стреми да развие това, което все още не е успял да развие в себе си или да премахне натрупаните в него недостатъци. Постоянното учене е съзнателен стремеж да не се повтарят едни и същи грешки. Ако липсва такъв постоянен стремеж или, ако той не е правилно мотивиран, човешкият живот се обезсмисля, в индивида се създава усещането за празен живот и безсмислено съществуване. Това е често явление, когато един индивид в общи линии завърши развитието на низшите си три тела (своето его) и трябва да се пренастрои от съществуване за себе си към съществуване за другите.

Като училище, безспорно, най-подходящ е материалният свят: с най-голям процент дисхармония, в него съществува време и то притиска към по-интензивен живот. И тъй като е най-низшият свят, възпрепятства осъзнаването на по-висшите и създава много благоприятни условия за различни роли във всеки един живот, различни ценностни системи и различни резултати. В крайна сметка, принципът причина и следствие изчиства всички негативни качества, натрупани от пребиваването в дисхармоничните светове (низшите три свята) и развитието продължава с печалбата от натрупаните положителни качества – към съвършенство.