Чувствате се тъжен? Може би е психическа травма

Published 21.02.2024 | By Йосиф

Чувствате се тъжен? Може би е психическа травма

Това е чувство, което не можете да опишете. Това не е нараняване. Не е умора. Не е гняв или тъга. Това не е депресия. Може да предизвиква други чувства, но отива дори по-дълбоко. То стои там, под всичко това. Това е чувство за загуба. Това е предчувствие, как ще прекарате остатъка от живота си.

Очаквате извинение, но никога няма да има такова. Чакате някакво чувство за оправдание, което не идва, докато не стане твърде късно. Може би това вече се е случило и не е помогнало.

Усещането не изчезва. Просто става по-тихо.

Това чувство си има име.

Това се нарича морална вреда.

Психиатър на име Джонатан Шей измисли термина през 90-те години. Той лекува ветерани от войната, които бяха видели или правили неща, с които им беше трудно да живеят. Оттогава психолозите прилагат идеята за морална вреда към при лекари и медицински сестри. Те използват тази концепция, за да разберат по-добре прегарянето и деморализацията сред учителите, социалните работници и бежанците.

Всички сме минали през ада през последните няколко години. Всички сме виждали и правили неща, с които ни е трудно да живеем. Трябваше да направим невъзможни избори и жертви. Трябваше да гледаме страданието.

Виждали сме страни на нашите приятели и семейство, която ни карат да клатим глави. Видяхме докъде могат да стигнат невежеството, жестокостта и безразличието. Някои от нас винаги са знаели за тази страна, но не сме я виждали в такова непримиримо проявление всеки ден. Не сме го виждали така празнувано, както е сега.

Това ни травмира.

Много от нас се сблъскват с морални наранявания. Никой не ни дава времето и пространството, от които се нуждаем, за да обработим емоциите си.

Никой не ни позволява да изпитваме скръб или тъга.

Живеем в свят, в който е почти невъзможно да направиш правилното нещо за себе си или за някой друг. Живеем в свят, който насърчава всеки да постави себе си на първо място, често за сметка на другите. Не става въпрос само за пандемията. Говорим за климатичен колапс и опустошителните бедствия, които виждаме всеки ден. Става въпрос за справедливи заплати и непрекъснато нарастващи разходи за живот.

Принудени сме всеки ден да ставаме свидетели на легализирано насилие и социални убийства. Принудени сме, да сме свидетели на геноцид. Ние сме принудени да участваме в социални, културни и икономически системи, които ни обезчовечават.

Казват ни, че единственият начин да управляваме психичното си здраве е, да игнорираме цялата смърт и разрушения, които виждаме всеки ден. Казват ни, че единственият начин да се радваме на живота е, да го рискуваме за повърхностни удоволствия, като например ходене на ресторант. Казва ни да пренебрегваме нуждите на нещастните и хората в неравностойно положение.

Казват ни, че трябва да изпратим децата си в опасни училища. Казват ни, че нашите нужди ни карат да се чувстваме неудобни и ирационални.

Казват ни да се усмихваме, независимо от всичко. Няма значение, как се чувстваш или какво си видял днес. Трябва да се усмихнеш. Ако не го направите, вашият работодател ще ви лиши от заплата. Може да загубите работата си. Може да загубите дома си. Може да загубите здравната си застраховка. Тогава ще имате истински проблеми. Има приложение за смартфон, което може да ви помогне да практикувате фалшива усмивка.

Приложението дори ще ви даде оценка.

Усмихваш се като под гилотина.

Това е морална вреда.

Нашите лидери не ни дават инструментите да се справим с тази вихрена антиутопия. Най-често ни лишават от тези инструменти. Медиите, които консумираме, предлагат само няколко начина за справяне със стреса и тъгата. Можете да практикувате омекотени, западни форми на минимализъм и внимателност. След това можете да практикувате терапия на дребно, изкуството да се утешавате с потребителски стоки.

И хората го правят.

Хората се утешават с нови дрехи. Те се утешават с нови технологични играчки и джаджи на Apple. Те се утешават с нови коли и почивки. Те се утешават с найлон.

Всеки ден ни се казва, да отделяме време, за да обмислим емоциите си. Казва ни се да продължаваме да се блъскаме. Казват ни да не прекарваме време сами. Вместо това ни се казва да отвлечем вниманието си от проблемите на света, като се фокусираме върху личните си мечти и повърхностни социални календари. Казват ни, че е полезно за здравето. Всъщност това не е вярно. Това е просто двигателят, който задвижва икономиката.

Вижте милиардерите.

Те може би са най-психически увредените от всички нас. Вижте какво правиха, за да натрупат богатството си. Мислите ли, че искат да спрат и да помислят за това? Не, те не искат да мислят нищо за това. Ето защо сега не могат да направят нищо, освен да пилеят състоянието си за по-големи яхти.

Психологията на моралното нараняване предлага решение.

Това е чувство за цел.

Има само един начин да се справите с моралната си вреда. Трябва да я признаеш. Трябва да я почувстваш. Трябва да обърнете внимание на проблемите. Трябва да опитате се справите с тях, дори и с една от тях. Трябва да го направите, дори ако не сте сигурни, че ще сработи.

Това, което правите, не трябва да е шумно. Може да е тихо. Можете да направите само едно нещо, за да помогнете на един човек или на себе си. Можете да бъдете честни само по един важен въпрос и да слушате само един човек – себе си.

Нормално е да имате белези.
Превод: Йосиф Йоргов

https://www.aum.news/psikhologiya/7082-chuvstvuete-pechal-vozmozhno-eto-moral-naya-travma

Чувствате се тъжен? Може би е психическа травма

Чувствате се тъжен? Може би е психическа травма

Чувствате се тъжен? Може би е психическа травма

Усещането не изчезва. Просто става по-тихо.

Това чувство си има име.

Това се нарича морална вреда.

Това ни травмира.

Много от нас се сблъскват с морални наранявания. Никой не ни дава времето и пространството, от които се нуждаем, за да обработим емоциите си.

Никой не ни позволява да изпитваме скръб или тъга.

Казват ни, че трябва да изпратим децата си в опасни училища. Казват ни, че нашите нужди ни карат да се чувстваме неудобни и ирационални.

Приложението дори ще ви даде оценка.

Усмихваш се като под гилотина.

Това е морална вреда.

И хората го правят.

Хората се утешават с нови дрехи. Те се утешават с нови технологични играчки и джаджи на Apple. Те се утешават с нови коли и почивки. Те се утешават с найлон.

Вижте милиардерите.

Психологията на моралното нараняване предлага решение.

Това е чувство за цел.

Нормално е да имате белези. Превод: Йосиф Йоргов

https://www.aum.news/psikhologiya/7082-chuvstvuete-pechal-vozmozhno-eto-moral-naya-travma

Нормално е да имате белези.
Превод: Йосиф Йоргов