Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7265378
Users Today : 1397
This Month : 113220
This Year : 403097
Views Today : 11556
Who's Online : 34

Безсмисленост на живота

Безсмисленост на живота

Безсмисленост на живота. Откъде да вземем сили и енергия?

Който има «защото», ще издържи всяко «как».
Огромно количество хора губят смисъла на живота си, усещат безизходност и безсмисленост в съществуването си. Особено остро се усеща, когато в света се случват разни катаклизми, кризи, преломни моменти – които мъчително и болезнено унищожават старите представи за света.
Човекът никога преди не е надничал толкова дълбоко в себе си, като сега. За нас са отворени всички информационни източници, за да намерим своята уникалност и принадлежност. Никога преди не сме имали такова могъщество, за да се дистанцираме от обществото, да сме свободни от мнението му, напредвайки в големия свят сами. От една страна е независимост и самостоятелност, а от друга е пълна самота: може да се окаже, че никой не иска да протегне ръка за помощ.
Преди смисълът е определян от общината, от традициите, от религията, а сега човекът решава сам: в какво е смисълът на живота му. Сега от всички възможни отвори се излива информация, от която е много трудно да се вземе някакъв смисъл и да се използва в своя живот. Все едно реалностите са хиляди, а живота е само един.
Не съществува някакъв единен обективен смисъл за живота. Но някои се изхитряват да изучат смисъла на живота при други хора. Човекът търси отговори и размисля над смисъла – когато е пред лицето на смъртта или в безизходна ситуация. Тогава се появява свой път, по който той определя смисъла за себе си.
Търсенето на смисъла е нишката, която поддържа живота в нас. Смисълът е в делото, когато човек е погълнат от творчество, когато има жизнено предназначение. Когато изпитва силни чувства към хората, когато е възхитен и омагьосан от живота им, и се занимава с укрепването на социалните връзки.
Но се случва и да няма нищо такова, тогава за човека е важно да запази отношението си към случващото се: да е благороден човек, да се грижи за другите и да им помага, да приема страданията си и да намира някакъв смисъл в тях.
Човек винаги има избор: да изпадне в отчаяние или да запази надежда. Важно е винаги да действа, а не да остава в размисъл, разчепквайки живота си. Отричайки своята уникалност – предавате себе си.
Избавете се от очакванията, не стискайте мисълта, че, когато свършат мъките, ще започне някакъв безпроблемен живот. Не бъдете в очакването «още съвсем малко», не живейте за момента: когато всичко най-страшно е отминало и сте се справили. Усетете бъдещето: с какво сте облечени, къде се намирате, кой е редом, какви аромати долавяте, къде се каните да идете?
«Хората отглеждат в една градина пет хиляди рози и не намират това, което търсят. А нали това, което търсят, могат да открият само в една единствена роза», Антоан дьо Сент-Екзюпери, «Малкият принц»
Търсете опора в своите амбиции и мечти. Ако няма за кого да живеете, обезателно трябва да имате дело, което може да вършите само вие. Уникално виждане, което влагате в работата, отговорността пред другите хора. Именно знанието, че другите няма да се справят, дава сили за справянето с всякакви изпитания.
Уверена съм на 100%, че всеки човек е носител на «добра дума», която за вас може да не е важна, но да спаси на някого живота, да даде нова глътка въздух, да посочи посоката. Който има «защото», ще издържи всяко «как».
Коперникански преврат
Погледнете на живота по друг начин, не очаквайте нищо от него. Направете преврат, запитайте се: какво иска от мен живота? – И го направете. През разни периоди от живота, ще се наложи да решавате различни задачи и ще ги решавате по своему – уникално, както е присъщо само за вас. В това е и смисълът, никой като вас, няма да може да го направи или да го повтори. Така живота ви става единствен и неповторим.
Това е пиеса, създадена от вас – за вас. Напуснете сцената, слезте в залата наблюдавайте.
Ще видите страдащия герой, който се справя и преодолява трудностите – като неповторима задача. Вашата жертва не може да се сравни с нищо в този свят. Никой не може да ви лиши от тези страдания, и никой не може да ги изпита по същия начин като вас. Винаги, всяка минута, час и месец, извършвате велик подвиг – чиято задача е: да издържите, да устоите, да можете. Борете се за този смисъл и не позволявайте на никого да го обезцени.
Трябва да живеете, за да си поставяте нови задачи. Всеки човек изпитва страх от самотата, той не е толкова физически, колкото психологически. Оттук произлиза желанието да избягате от самите себе си. Защото, колкото по-зле си представя човека жизнената цел, толкова по-бързо опитва да напредва по жизнения път. Престава да се наслаждава на живота, «тласка реката напред», очаква, какво ще има след следващия завой.
«Това, което не се осъзнава, става наша съдба». Карл Юнг
Стремежът да разберете: в какво е смисълът на живота, е нормално. Но обезценявайки жизнения смисъл, същността на съществуването ви – е път през черен тунел. Помнете, че и най-тежката ситуация дава възможност да се извисите над себе си. Място, от което да гледате на теглото си като на изпитание, ви дава възможност да откриете смисъл в него. Нищо не е отминало – живота се разкрива чрез изживяването на битието. И само вие решавате: в какво да се превърне живота ви – в жалко съществуване или да укрепи духа, да създаде смелост, за да гледате страха в очите – което не могат другите.
Страховете се преодоляват с опит и практика. Няма опит – няма избавяне от страха.
На кого не може да се помогне?
Всеки се нуждае от семейство, от колектив, от общество. Човек трябва да бъде приет от другите – това е физиологическа потребност. Ако няма такова, действа разрушително върху психиката.
Когато потискат и унижават човека, въздействат му негативно: такъв става нетрудоспособен – разболява се. Страда непоносимо и става нежелателни процеси в мозъка: фобии, разстройства, депресии и други.
«Обикновено изглежда така: веднъж човекът останал да лежи неподвижно в бараката; не се облича, не се умива, не се строява. Невъзможно е да го вдигнат – не реагира на молби, на заплахи, нито на удари. Нищо не му въздейства, нищо не го плаши. А ако за тази криза причината е болест, не иска да иде в лазарета, не иска да го водят там, не иска нищо»., В.Франкъл „Да кажеш на живота «Да!»“.
Превод: Йосиф Йоргов
https://dzen.ru/a/Y9YhaSxOsn-8bwbd
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: