Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7369817
Users Today : 1999
This Month : 92591
This Year : 507536
Views Today : 22912
Who's Online : 177

Духовно усъвършенстване 7

Дванадесет нишки на ДНК се активират

Дванадесет нишки на ДНК се активират, когато планетата преминава през фотонния пояс: какво да очакваме и как се случва това?

05.02.2024 г
Според сегашното състояние на научните познания, имаме 2 спирали на ДНК. В алтернативната общност обаче има популярна хипотеза, че човекът, всъщност, има 12 нишки, но целта на останалите 10 е официално неизвестна. Смята се, че тези 10 нишки имат по-висша цел, като посредничат в способността за многомерно съзнание, за нашето естествено духовно състояние. Смята се, че активирането на останалите 10 нишки на ДНК може да събуди многомерно съзнание и психически способности, тъй като води до развитието на втора невронна мрежа, която е етерна по природа.
Тази втора невронна мрежа ни позволява да живеем в множество измерения едновременно. Можем да чуваме, виждаме и общуваме с други хора в тези измерения. 10-те деактивирани нишки на ДНК предизвикват усещане за изолация от единството и се намираме на ниско ниво на съзнание, при ниски енергийни вибрации.
Реактивирането на ДНК включва 9 последователни нива, всяко от които изисква емоционално прочистване и духовно израстване. Повторното активиране означава включване на 44 ДНК кода, които преди това са били неактивни. Процесът на постепенно реактивиране на ДНК протича на етерно ниво, в областта на светлинното тяло на човека, а именно в коронната чакра.
Тъй като ДНК е холографска, тя може да се променя, свързва и активира дори по време на активен живот.
Активирането 12-те спирали на ДНК протича на три етапа:
1. Активиране на коронната чакра. Ще го почувствате като сърбеж или натиск в коронната чакра. Това не е същото като сърбящ скалп.
2. Активиране на връзката с Източника, с висшия “Аз”.
3. Активиране на епифизната жлеза. Епифизната жлеза е универсален преводач, приемащ и предаващ съобщения под формата на честотни мисловни форми на универсален език.
Напредналото активиране на ДНК при човек може да бъде разпознато по снимка на неговата аура и състоянието на духовното му тяло, което е свободно от застояла емоционална или друга разрушителна енергия.
Активирането на ДНК е предложено като самоподдържащ се процес, през който преминава цялата планета, включително животните. Цялата ни Слънчева система и нашата галактика Млечен път са навлезли в силно заредена част от Вселената. Намираме се във фотонния пояс (менатично излъчване) с периоди от интензивна светлина. Влязохме в него в края на 90-те години и ще бъдем там още 2000 години. През това прекрасно време енергиите на фотонния пояс причиняват пълни промени в живота на Земята. Фотонната светлинна енергия има способността да издигне целия земен живот в по-високо честотно измерение. Структурите на нашите тела постепенно се пренареждат, за да отговарят на тези нарастващи честоти.

Ние се движим от тримерно тяло (което съответства на атомната честота и въртенето на въглерода) към петмерно или по-високо кристално тяло, към светлинното тяло. Такова, която съответства на атомната честота и въртене на кристала.
Телата на животни, растения и всичко в рамките на Земята и в нашата галактика преминават през същия процес.
Докато процесът възстановяване на светлинното тяло продължава, ние постепенно започваме да забелязваме, че ставаме по-съзнателни или многомерни. Когато всички 12 нишки на ДНК най-накрая се активират напълно, ние ще живеем в постоянно многомерно съзнание.
На това ниво съзнание ще можем да живеем в третото измерение, като същевременно поддържаме връзки и взаимоотношения със същества от по-висшите сфери. Вече няма да бъдем откъснати от други измерения, както сме сега, и ще функционираме в състояние на състрадание и безусловна любов.
В момента, повечето хора имат две активни спирали на ДНК, подредени като преплетена двойна спирала. Някои хора вече имат развити и интегрирани три или повече допълнителни вериги на ДНК, а голям брой новородени (кристални бебета) имат много нишки на ДНК, които вече са активни от момента на раждането им.
Всяка от 12-те нишки на ДНК представлява един от дванадесетте аспекта на многомерното съзнание. Три нишки на ДНК представляват и управляват физическото тяло, още три се занимават с емоционалното тяло, още три се занимават с менталното тяло, а останалите три се занимават с духовното тяло. Всички тези аспекти са представени в нашето тяло и имат свои собствени енергийни и невронни пътища. Те са свързани помежду си и се хранят чрез ендокринната система на тялото. Тези жлези работят в тандем с енергийните центрове (чакри) в нашето тяло.
Когато всички невронни пътища работят ефективно със системата от чакри, те осигуряват на човек достъп до по-високи сфери, което води до осъзнаване на многомерно съзнание.
Човешката енергийна система
Ние живеем във Вселена, управлявана от законите за електричеството и магнетизма. Всички тримерни форми на живот отразяват този принцип. Нашите звезди и планети (геомагнитни форми на живот) имат северни и южни полюси, а линиите на магнитното поле минават между тях.
Нашите човешки тела (биомагнитни форми на живот) се адаптират към този биполярен магнитен полюс, като горната част на главите ни представлява нашия физически северен полюс, а стъпалата на краката ни представляват нашия южен полюс. Енергийните силови линии, преминаващи между главата и краката, обграждат изцяло тялото под формата на етерна структура или човешко торсионно поле.
Представете си енергийно поле във формата на поничка, което изцяло обгръща цялото ви тяло. Това е вашата аура. Тя действа като вашите разширени антени за контакт с външния свят.
Може да кажете, че например, когато за първи път срещнете друг човек, сте привлечени от него, чувствате се привлечени от него. Това се случва, когато двете аури вибрират в симпатичен резонанс.
Същото се случва, когато се чувствате неудобно в нечие присъствие. Тогава вашите електромагнитни полета се отблъскват взаимно.
В центъра на всяко биполярно магнитно поле има магнитно ядро, движещо се от север на юг. В случай на обикновен магнит, това е намагнетизирано парче метал. В случая на биомагнитното човешко тяло това е централният канал, забележим само във финото тяло. Това е праничният канал или управляващият меридиан. Жизнената сила на съществото преминава през това ядро.
Всички духовни традиции по света определят и признават тази жизнена сила, просто я наричат по различен начин. В китайските духовни учения, жизнената сила се нарича ци. Японците и корейците я наричат ки. В индийските и тибетските традиции е прана. Християнската традиция нарича тази жизнена сила божествена благодат или благословение. За физиците това е субатомно или квантово поле. Духовните личности с развито шесто чувство я възприемат като светлина.
Ако сте сред хора, живеещи в голям град, може да забележите и идентифицирате много хора, които страдат от ограничен достъп до жизненост. Това се вижда по лошото им здраве и дори от начина, по който се отнасят към другите и към себе си. Всички трябва да имаме пълен достъп до жизнена сила.
Тази сила може да бъде използвана и трансформирана чрез нашата система от чакри. Чакра е санскритска дума, която се превежда като „въртящ се диск“ или „колело“. Това е биофизична връзка с нашата душа и етерно тяло. Всеки човек има седем основни енергийни центъра, разположени в средата на управляващия меридиан.
Нашето физическо тяло се контролира от изключително сложни невроелектрични вериги с много специални центрове, където тези вериги се събират. Всеки от тези центрове се контролира чрез нерви, свързани с централната нервна система и мозъка.
Всеки от енергийните центрове на чакрите произвежда свой специфичен цвят и звук:
ЧЕРВЕНО: (ендокринна жлеза: надбъбречни жлези), коренната чакра, ни свързва с физическия свят и служи като основа за формирането и развитието на нашата личност. Това е чакрата на приемането, която ни позволява да се чувстваме заземени, стабилни и сигурни. Когато функционира с пълен капацитет, ние се чувстваме присъстващи и ефективно свързани с физическото тяло.
ОРАНЖЕВО: (полови жлези: яйчници/тестиси), репродуктивната или сакралната чакра е центърът на сексуалната енергия и креативността, балансира свободното изразяване на чувства и емоции във всички наши взаимоотношения.
ЖЪЛТО: (Далак), чакрата на слънчевия сплит – мястото, където произлиза нашата чест, почтеност и сила. Същността на това, което сме. Когато е отворена, ние контролираме ситуацията и сме доста уверени в себе си.
ЗЕЛЕНО: (тимус) Сърдечната чакра е страхотен трансформатор на енергия. Дава ни способността да обичаме свободно, безстрашно и уверено. Когато функционира правилно, човек е състрадателен, приятелски настроен и може да функционира хармонично във всички отношения.
Светло синьо: (Щитовидната) чакра на шията е мястото, където чувствата и емоциите се превеждат в словесни изрази. Този център ни помага да намерим баланс между мълчание и реч. Помага ни да изразим това, което наистина чувстваме. Когато функционира правилно, нямаме проблем да се изразяваме артистично и цветисто.
ИНДИГО: (хипофизна жлеза). Третото око, разположено между веждите над носа, ни свързва с нашето духовно същество. Ангажира интуицията и съзнанието в ежедневието ни. Този център ни позволява да използваме нашето шесто чувство, интуитивно знание и въображение.
Виолетовата коронна чакра ни свързва с пълното ни същество, с осъзнаването на божествеността в нас и осъзнаването на първоначалния Създател, че всички сме едно. Когато функционира правилно, ние сме свободни от предразсъдъци и осъзнаваме света, себе си и други измерения.
ДНК вериги и ендокринни жлези
Всяка от дванадесетте нишки на ДНК представлява един от дванадесетте аспекта на многомерното съзнание. Смята се, че отделните вериги са взаимосвързани (и се проявяват), както следва:
1. смелост да продължите напред и да интегрирате страховете си.
2. способността да избирате посока и да я следвате.
3. възможност за монтаж, създаване и поддържане на баланс между мъжките и женските полярности.
4. установяване на баланс между енергийното поле и физическото тяло.
5. спокоен живот в състояние на приемане.
6. способността да останеш верен на себе си, въпреки неприятните последици.
7. способността да приемате и балансирате своите тъмни и светли страни.
8. способността да поддържате личните си граници, въпреки възможните неприятни последици.
9. способност за приемане на различни мнения и светогледи, способност за живот в разнообразна общност.
10. способността да се вслушвате в душата си и висшия Аз.
11. способността да си представяте, създавате и след това реализирате своята визия в 3D.
12. способността да бъдеш приемащ, мил и да цениш стойността на всичко.
Тези аспекти и способности са представени на физическо ниво като нови синапси. Този процес се задвижват основно от светлината на фотонния пояс, преминаваща през хипофизата и епифизата. Можем активно да участваме в този процес, опитвайки се да постигнем известно разбиране за случващото се с нас. Нашата последваща способност да взаимодействаме и да абсорбираме нови светлинни честоти във физическото тяло ще определи, как ще напредваме в нашата физическа и духовна еволюция.
Като внимателно наблюдаваме нашите системи от вярвания и действия, използвайки нашата воля и любов като гориво за духовен прогрес, ние ще променим и изчистим много нежелани стари мисловни форми и модели, които вече не ни служат добре.
Всичко това се случва в рамките на установения план за тази Вселена.
© aluska.org 2024
Превод: Йосиф Йоргов
http://цельжизни.орг/?p=20325

Kак да намерите своя истински житейски път

Духовно търсене: как да намерите своя истински житейски път

30.01.2024 г
Чувствате се изгубени в живота. Писнало ви е от работата ви, а връзките ви, в най-добрия случай, са посредствени, приятелствата ви са скучни и празни, чувствате се мъртви отвътре и сте загубили интерес към живота… ако тези твърдения ви звучат познато, може да преминавате през все по-често срещано преживяване, известно като екзистенциална криза.
С други думи, вие сте на кръстопът в живота: чувствате се блокирани и започвате да се стремите към по-смислено съществуване. Единственият логичен отговор на подобно усещане е да започнете духовно търсене, за да намерите отговори на житейските си проблеми и на горещи фундаментални въпроси. В основата си, духовното търсене е желание за завръщане в центъра на своето същество. Това е буквално пътуване, за да намерите душата си и да се свържете отново с истинската си природа. Това духовно пътуване обикновено бележи и началото на пътя към духовното пробуждане.
Защо загубата на душа е основната причина за духовно търсене?
Защо някои от нас имат толкова силно вътрешно желание да намерят себе си духовно? Намиране на това, което е смислено, истинско, автентично и дълбоко? Отговорът е загуба на душата.
Когато сме откъснати от душата си, чувстваме безпокойство, депресия, самота, изолация и хронично неудовлетворение от живота си. За да преодолеем тази болка, трябва да се свържем отново с най-дълбоката, жизненоважна и фундаментална част от себе си.
Туземните народи и шаманските култури са знаели за феномена загуба на душа от хиляди години, а той е нарастваща епидемия в нашето общество. В ерата на напредналите цифрови технологии, в общество, основано на материалистични идеали и егоизъм, ние все повече се отдалечаваме от първоначалния център на нашето същество.
Не обръщаме внимание на душевните си нужди. Не сме взели предвид, какво е необходимо на душата, за да бъде здрава. Не сме изучавали душата и не сме се опитвали да й помогнем да постигне това, което е необходимо за нейното развитие и здраве. Вместо това се фокусирахме изцяло върху тялото и личността. Натрупали сме обширни знания за физическата структура, която душата владее, когато се инкарнира тук. Аминокиселините, невротрансмитерите, хромозомите и ензимите са известни, но душата е непозната.
Какво е загуба на душа?
Когато преживеем загубата на душата си, част от нашата душа – или първоначалната ни жива същност – е „скрита“ или затворена, което ни пречи да изразим и изживеем истинския си потенциал и цялост като човешки същества. Често цели аспекти на нашата психика са напълно блокирани или потиснати.
Има много причини за загуба на душа. Някои от честите причини са: травма в детството (физическо, емоционално, психическо малтретиране; развод; смърт в семейството; изоставяне, тормоз), травма в живота на зряла възраст (загуба на работа, бедност, фамилиарни отношения, насилие, развод, проблеми с психичното здраве, изолация, злополуки, смърт на близки, дискриминация), социална обусловеност: религиозно промиване на мозъка, прекомерна употреба на технологии и завист за развлеченията (т.е. форма на опиянение и бягство), наследена травма от предците, материализъм, редукционистки ценности…
По същество всичко, което заплашва нашето физическо, умствено или емоционално оцеляване (както и всяка пристрастяваща, едностранчива, потисническа идеология или порок), води до загуба на душата.
В резултат на това човек изпитва неприятно, заплашващо чувство, че нещо не е наред… нещо липсва. Недоволни сме от себе си или от живота си, независимо, колко сме популярни, успешни или привлекателни. Нещо липсва все още.
Това, което липсва, е връзката с нашата душа, която е вратата към нашата истинска природа.
Откъде знаеш, че това се отнася за теб?
Повечето хора в нашето общество се сблъскват с такива трудности, в по-голяма или по-малка степен. Те не го знаят, не ги е грижа за това и никога не са се гмуркали в необятните води на подсъзнанието си или в истинската си природа. Вместо това действат единствено от позицията на своето его, фалшивото аз, което е изградено от детството като защита срещу преобладаващото величие на живота.
Когато такива хора започнат да чуват зова на душата си, започват да изпитват желание да се освободят и да се покажат в истинската си светлина, но се страхуват и го потискат. Те се връщат към старите вярвания, навици и структури на обществото, които засилват безчувствеността и посредствеността, защото е по-лесно, по-малко плашещо и по-малко конфронтиращо.
С течение на времето обаче, това желание може да стане толкова силно, че хората нямат друг избор, освен да го послушат. Това е началото на процеса духовно пробуждане: унищожаването на егото и разцвета на нашата душа, която желае да се свърже отново с истинската си природа (дух, съзнание).
Между тях също има място. Това е въображаемо пространство, където живеят изгубени души. В неустановеното има дълбоко усещане за маневриране между разтварящото се старо и новото, все още неоформено, между тези, които са склонни да се чувстват заседнали, изгубени, празни, сами и уплашени. Има изкушение да се върнете към стария начин на живот, но в същото време има остро чувство на неудовлетвореност от всичко.
Ако сте блокирани, може да изпитате следните симптоми:
Постоянно се чувствате отпуснати и уморени;
Нямате мотивация и сте вътрешно неспокойни;
Чувствате ли се самотни;
Чувствате се нещастни и неудовлетворени от живота си;
Искате ли нещо „повече“;
Станахте аутсайдер или черна овца в семейството;
Често сте раздразнителни и капризни;
Изживявате криза на средната възраст или на четвърт от живота;
Вие сте по-склонни към пристрастяване;
Борите ли се с омразата към себе си;
Продължавате да се опитвате да заглушите болката си, но нищо не се получава;
Чувствате се „счупен“ отвътре;
Вие се борите с екзистенциална криза, депресия и тревожност;
Чувствате ли, че нещо ви липсва;
Вие сте отегчени и недоволни от другите хора;
Чувствате се блокирани;
Борите се с чувството на вътрешна празнота, не знаете кой сте;
Искате да знаете, какъв е смисълът на всичко това…
Ако започвате да се опознавате по-добре, не хвърляйте камък. Първата стъпка към успеха е да разберете причината за тези чувства. Тогава трябва да поемете по пътя на себепознанието.
Как да започнем духовно търсене;
Тъй като се чувстваме отделени от Единството, започваме да търсим. Стремете се към своята пълноценност и своя дом. Първо трябва да погледнете вътре в себе си и да си зададете няколко конкретни въпроса.
Пътуването по света често се описва като чудесен начин младите хора да открият себе си. Но търсенето в духовен смисъл е много по-дълбоко, не става въпрос за качване на самолет и летене до Бали.
Духовното търсене е най-ценното и важно нещо, което можете да направите в живота. Какво може да бъде по-важно от това да се свържете с основната си духовна същност?
Ако търсите отговори на ежедневни въпроси като, каква работа е подходяща за мен, трябва ли да се оженя и т.н., препоръките по-долу може да не ви задоволят. Но ако искате да се докоснете до истинската си дълбочина, да се научите, как да намерите себе си, как да бъдете честни със себе си, как да отворите вратата към истинската си природа, четете нататък.
Научете се да използвате самотата градивно;
Самотата е вашият най-голям съюзник, когато става въпрос за вашето духовно търсене, защото само когато сте сами, имате пространството да изследвате и да учите. Отделете редовно време и пространство за себе си, далеч от другите хора. Прекарайте това време със себе си и вътрешното си аз. Можете да изберете нещо пасивно като медитация или активно като разходка в гората. Уважавайте енергийното си ниво и го следвайте. Това е лесен, но ефективен начин да опознаете себе си.
В самотата и тишината започва да се проявява вашето истинско аз, необременено от очакванията и влиянията на другите хора. Може да откриете, че сте напълно различен човек, когато се откъснете от суматохата. За много хора самотата е толкова интензивна и плашеща, че изобщо не могат да я понасят. Те не понасят да видят, какво има вътре в тях. Това поражда зависимост от постоянното внимание и присъствие на други хора, зависимост от телевизия и радио, които заглушават вътрешния глас.
Изследвайте природата на вашето его;
Ако вашата душа е истинската индивидуализирана същност, тогава вашето его е фалшивото аз: то е маската, която показвате на света. Вашето его постоянно се променя и трансформира според ситуациите и нуждите. Случвало ли ви се е да играете различни роли с различни хора? Да. Това е вашето его в действие – то не е фиксирано и по същество е изкривяване на това, кой сте в действителност.
Егото ни вярва, че маската е това, което сме в действителност. Тъй като е толкова убедено, че е истинско, то ще се съпротивлява на всеки опит да го демонтирате, възприемайки го като заплаха. А така всякакъв вид растеж е изключително труден, защото егото винаги се опитва да се защити от него. То го прави, като не си позволява да види и приеме истинската истина за себе си и света. Вместо това то представя фалшиви конструкции, предназначени да принудят човека да се върне обратно в клетката си.
Изследването същността на вашето его, да се научите да виждате, какво се крие зад него, е важна стъпка при вашето духовно търсене. Всъщност, това е най-големият блокаж, който ви пречи да изявите това, което сте наистина. За да изследваме същността на нашето его, трябва да съчетаем вътрешната работа и работата с душата си. Вътрешната работа се занимава с изчистване на блокажи в нашата психика, докато душевната работа е практиката предаване на по-висша сила, на небесния Отец, на Източника.
Начините да изследвате своето его, комбинирайки както вътрешна работа, така и работа с душата, са:
Водете дневник – записвайте вашите мисли, вярвания, навици, какво харесвате и какво не.
Самоизследването е постоянен въпрос: „Кой съм аз? И наблюдавайте, какво се променя във вас, отслабва или изчезва (това са елементи на вашето его). Парадоксално, научаваме кои сме, като виждаме кои не сме.
Медитация – научавате се да бъдете свидетел на своите мисли и истории, създадени от ума.
Тези три прости практики могат да имат дълбоко въздействие върху способността ви ясно да виждате и изживявате истината, кой сте в действителност.
Свържете се отново с вашето вътрешно дете;
Вашето вътрешно дете носи оригиналните качества на вашата душа, с които сте родени. За щастие, възстановяването на връзката с него не е толкова трудна. Ето няколко начина:
Напишете писмо до вашето вътрешно дете;
Направете визуализираща медитация за вашето вътрешно дете;
Направете нещо, което вашето вътрешно дете е обичало, когато сте били малки;
Подходете внимателно към тези стъпки. Наблюдавайте се, когато сте били млади: усмихвате ли се? Били ли сте по-свързани с емоциите си? Изглеждате ли по-любопитни и креативни?
Помислете за себе си сега и за себе си по-късно. Какви качества на вашето вътрешно дете бихте могли да интегрирате повече в живота си днес?
Ръководство за работа с интериора с помощта на огледало;
Мислете, интроспектирайте и визуализирайте.
Духовното търсене е вътрешно приключение. Следователно, практиките и стъпките, които предприемате, за да откриете природата си, често изискват саморефлексия и интроспекция. Визуализацията укрепва и двете качества и ви помага да придобиете знания и насоки чрез силата на въображението.
Затворете очи и се потопете в проблемите си, като водолаз, който се гмурка в дълбините на тишината, която ви очаква под водовъртежа от повърхностни вълни. Сега помислете за две неща, които ви харесват: например бягане, рисуване, пеене, наблюдение на птици, градинарство или четене.
Помислете, какви качества в тези дейности ви карат да се чувствате живи, когато ги практикувате. Дръжте пред себе си общото между тях, дишайте бавно и почувствайте, как тези качества се отразяват във вас.
Този пример за размисъл, интроспекция и визуализация е идеален за духовно търсене, защото ви поставя в контакт със същността на вашата душа. Можете да слушате или създавате всякаква визуализация, която искате, просто се уверете, че е насочена към душата.
Свържете се с природата и дивата природа във вас;
Природата лекува и съживява неизмеримо човешката душа. Често мислим за себе си като за нещо отделно от природата. „Над“ природата ли сме? Тогава е зле.
Ние сме неразделна част от природата. Нашата кръв, кости, коса, кожа и вътрешности са от Земята: животински, телесни, естествени, оригинални. Въпреки вековете, човешката душа все още запазва своята вродена, по същество дива природа. Ние не сме диви в смисъл на „неконтролируеми“, а естествени в смисъл, че центърът на нашето същество не може да бъде напълно опитомен: той е постоянно свободен. По душа, всички ние сме свободни души. Виждаме това в мигове на героизъм, в първия вик при раждането ни и при неудържим смях. Да се докоснем до нашата оригинална дива природа означава, да се свържем с основното качество на нашата душа – и това може лесно да бъде преоткрито в прегръдката на природата.
Възстановяването на връзката с природата не е никак трудно. Необходими са само няколко минути на ден, които да прекарате навън, за да наблюдавате внимателно шумоленето на дърветата, звуците на животните, движението на облаците и слънчевите лъчи, преминаващи през облаците. Ако имате достатъчно късмет да живеете близо до природен резерват или може би ще искате да практикувате японското изкуство на горското къпане, или да вземете одеяло за да си направите пикник. Ако сте в града, все още имате възможност да се свържете с природата. Отидете в местен парк, отидете на екскурзия, слушайте звуците на природата чрез телефона си, купете саксийно растение.
Задайте ключови въпроси;
Въпросите са прост и директен начин да откриете личната си истина. Да живеете искрено означава да живеете автентично: означава да уважавате същността на душата си. Ето някои от въпросите, които трябва да си зададете по пътя:
Кой съм аз?
Какво искам от живота?
Какво е усещане за живот?
Каква е истинската ми цел?
Какво е истинско за мен?
Кое ми е ненадеждното?
Какво означава щастието за мен?
Какво наистина би ме изпълнило?
Къде е егото ми?
Какво е духовно качество за мен?
Какво наследство искам да оставя на потомците си?
Това са само няколко примера, така че не се колебайте да създадете свои собствени.
Намерете вашето духовно място;
Това е физическо място, което ви призовава. Говори на душата ви. Можете да почувствате носталгичен копнеж по това място, усещане за дълбок резонанс и почти мистичен смисъл. Това могат да бъдат светски зони (напр. задния ви двор), девствени зони (напр. дива природа) или свещени места (напр. Стоунхендж, Улуру).
На тези места ще изпитате усещане за разширяване, дълбоко спокойствие и сякаш най-накрая сте намерили своя дом. Случва се така, че сте намерили външно отражение на вътрешния си рай. Ето защо някои места ни трогват дълбоко.
Напротив, нашето духовно пространството е без значение. Това е вътрешното преживяване на нашата истинска природа. Често обитаваме в него, в моменти на молитва, съзерцание, променени състояния на съзнанието и дълбока медитация.
Да познаваш това място означава, да знаеш кой си. (Не по повърхностни признаци на идентичност, не по това къде работим, или какво носим, или как обичаме да се обръщат към нас. Ние чувстваме нашето място по отношение на Безкрая.
За да обитаваме това духовно пространство, трябва да разрушим бариерите на егото чрез различни методи за вътрешна работа. След това се нуждаем от практики, които ще ни помогнат да култивираме вътрешен мир. Най-добрият начин да изпитате това състояние е медитацията.
© 2019 aluska.org 2024
Превод: Йосиф Йоргов
http://цельжизни.орг/?p=20300#more-20300

9 признака за женска зрялост

9 признака за женска зрялост

Зрелостта не е непременно свързана с броя на изживените години, а се проявява в способността за интроспекция, в поемане на отговорност за решенията, в уважение към себе си и другите и способността за ефективно решаване на проблеми. Зрялата жена има опит, емоционална стабилност и дълбоко разбиране на себе си…
Зрялата жена не мисли стереотипно;
Докато често можете да чуете от изтощени жени след 30-35 години, че няма добри мъже, че бракът е зло, че човек не се променя, зрялата жена знае: всичко е възможно, дори това, което не се побира в главата ѝ.
Тя винаги има предвид, че възприятието на човек е ограничено от собствения му опит, и ако нещо не се е случило в нейния опит, това не означава, че не се случва по принцип. Разликата между инфантилните и умствено зрелите хора е и в липсата на черно-бяло линейно мислене. Всичко е относително, няма абсолютно добро и абсолютно зло, всичко е оцветено в полутонове. Една зряла жена вижда в това специалната мъдрост на Вселената.
Една зряла жена може да се грижи за себе си;
Тя разбира, че никой не трябва да решава проблеми вместо възрастен: нито съпруг, нито родители, нито деца. Но и възрастният не дължи нищо на никого. Ако я е грижа за някого, това е по нейни собствени причини. И умее да приема грижите от околния свят с благодарност.
Зрялата жена се учи от различни хора и от житейски обстоятелства;
Ако инфантилният човек е склонен да гледа на хората с различна гледна точка като на врагове, то зрелият приема факта, че хората са различни. Затова инфантилните личности влизат в конфликт помежду си, а зрелите се съгласяват и възприемат една от друга качествата и знанията, които ги отличават.
Зрялата жена има свой собствен стил;
Това важи за облеклото, поведението, общуването, професионалните дейности и начина, по който подрежда дома и офиса си. Всичко, което прави има свой уникален стил.
Зрялата жена не се страхува от осъждането на другите;
Въпреки че всеки човек има страх, все пак между страха да бъде отхвърлена, да изглежда смешна, нелепа, неуместна, глупава и да предаде себе си, зрялата жена избира да не предаде себе си. Тогава тя се проявява такава, каквато е, с цялото си същество, с цялата си сила и безсилие, с различните аспекти на своята личност.
Зрялата жена действа от любов;
Всичко, което прави една такава жена, го прави с дълбоко усещане на любов – към себе си, към света, към хората, към каузата, която сама избира. Тя общува с хората, които обича, избира мъж за удоволствие и взаимна любов, а не заради липса.
Зрялата жена дава, без да мисли дали ще получи в замяна;
Тя знае, че за да получиш нещо, първо трябва да дадеш. Затова тя винаги е готова да инвестира първа в отношенията с хората, в професионалните дейности; тя се отдава на света, без да мисли дали инвестициите й ще се изплатят и не съжалява, ако не дадат плод. А това й се връща стократно.
Зрялата жена се характеризира със скромност и самоуважение;
Тя не претендира за чужда територия, никога не се налага и не изисква специално внимание. Въпреки това, има достатъчно самоуважение, за да напусне връзки, които не я удовлетворяват, да не се вкопчва в мъже, които не я обичат, да не общува с хора, които не я ценят достатъчно и от които не се интересува, не върши работа, която не ѝ носи достатъчно пари и удоволствие.
Една зряла жена умее да изпитва цялата огромна гама от чувства – от силна болка до голяма радост;
Способността да изпитва различни чувства, без да избягва или потиска нежеланите, прави такава жена много жизнена, ярка, топла и емоционална. Такава жена е способна да зарази другите с енергията си. Може би живата енергия, сексуалността, чувствеността (не изразителна и показна, а естествена и органична) е основната разлика между зряла жена и изтощената, която все още не е имала време да узрее.
Авдотя Разгуляева
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2024/02/9-priznakov-zhenskoj-zrelosti/

Отношението към събитията по света

Отношението към събитията по света – показател за нивото ви на мироглед

Тук не казвам, че някой е по-ниско, а някой по-високо в развитието си, а това, че би било добре да разберем: „Кой всъщност съм аз и в коя зона на реалността живея през по-голямата част от моя живот.”
Всички виждаме, как хората реагират различно на едни и същи събития. Колкото по-малко ни засягат тези събития, толкова по-абстрактно е отношението ни към тях. Но дори сред тези, които са в центъра на нещата, отношението към случващото се, също не е еднозначно.
Във вашите фантазии можете да смятате, че живеете във висшите светове, но да се отнасяте към събитията в света по същия начин, както повечето хора около вас.
Осъзнайте своето отношение към разрушителните събития и чрез това ще научите много за своето реално развитие по стълбата към еволюцията на съзнанието.
Човек има седем основни центъра на съзнанието или много хора са по-познати с названието – чакри. Координатната система, която описва енергийно-информационната ни връзка с космоса представлява вертикала, който прониква във всички полета на реалността. А хоризонталата е широчината на енергийно-информационното поле, с което взаимодействаме на едно или друго ниво.
По отношение на вертикалата възниква понятието горе и долу. Главата определено е по-висока от стомаха и следователно умственият свят е по-висок от астралния.
Не че той е някъде по-високо, но се възприема само от по-висш център на съзнанието.
Нека разгледаме отношението към събитията в света отдолу нагоре.
1 Муладхара.
Това е нивото на идентификация с тялото. Отношение от позиция на силата – „Това е нашата Земя! Ние ще унищожим влечугите. Ние подкрепяме тези, които го правят.“
От позиция на слабост, това е парализиращ страх, във всичките му проявления.
2 Свадхистхана.
Всички събития са за добро – икономиката ще започне да се развива и животът ще стане по-комфортен.
Или нервен стрес от загубата на обичайния жизнен комфорт и разрушени планове за приятна почивка, пътуване и невъзможност повече да живеете, купувайки всичко ново и модерно.
3 Манипура.
На това ниво, съзнанието на хората се улавя от егрегори на състояния.
„Ние сме по-силни от всички и победата определено ще бъде наша. Всички, които не са съгласни с това, са предатели.“
Идеята на егрегора се разпространява чрез медиите и хората я слушат и гледат непрекъснато.
Но на това ниво, в сравнение с Муладхара, има вяра в политическо решение на конфликта. Бабах е само за да понижи морала на противника. Шляпаме го по дупето като дете, за да можем после спокойно да му внушим идеята, че греши. И вие сте главният тук! Но когато това дете е високо колкото теб, трябва да го удариш в лицето, с риск да ти отвърнат. И залитаме – падаме до нивото на Муладхара и по-надолу.
4 Анахата
Разкъсва душата ти и е невъзможно да я слушаш, още по-малко, да я гледаш. Чуждата болка е като твоя.
Тук зависи от съзнанието на предишното ниво. Страдам само за „своите” или за всички, които се чувстват много зле.
Искам да заспя и да не се събудя. Пийте и останете трезви. И въпреки това е невъзможно да се потуши душевната болка.
Такива хора по принцип не могат да бъдат щастливи, когато около тях има толкова мъка.
5 Вишудха
Това вече е нивото на съвременен човек в мегаполис, с атрофирали чувства поради изобилие от негативна информация. Разсъждавайте, използвайки информацията, която е проникнала в съзнанието и стигнете до единствените правилни заключения. Е, препоръчително е да ги напишете онлайн. Такова виждаме най-вече в интернет.
Но това е възможно само дистанционно, стига около вас да има комфорт и да сте в безопасност.
6 Аджна.
Малко хора са способни да мислят, да сравняват и търсят по-надеждни източници на информация.
Оценката на събитията от това ниво е ограничена от базата данни, управлявана от аналитичния ум. Ако човек има широка перспектива, той никога няма да даде недвусмислена оценка на събитията, защото разбира, че не разполага със секретна информация.
7 Сахасрара
„Бог не прави грешки.“
Намеренията на режисьора и сценарият са ни неизвестни, така че няма причина да сме против случващото се.
„Ако не мога да повлияя на събитията, тогава няма смисъл да страдам за това.“ Това е отношението на много духовни практикуващи, тъй като тяхното съзнание е фокусирано върху вътрешния свят. И имат безкрайно собствени проблеми.
Отношението на човек към събитията може да варира през живота му, но вътре има определена константа. И всеки от нас може да усети това в себе си.
Сега разгледам само вертикалата, по която, в една или друга лента, основно се осъществява енергийно-информационното взаимодействие с пространството в човека.
Но отношението зависи и от дълбочината на разбирането, в което крайният полюс е просветлението.
Как огледалото се отнася към това, което се отразява в него? Никак. Такъв е и просветеният. Как може някой, който не е там, да има отношение към нещо?
С просветлението чувството за съществуване остава извън този проявен свят, следователно такъв „човек“ вече не е в състояние да се свърже с нищо.
Добър тест за всеки, който се смята за просветлен.
Иля Бортников
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article16352-otnoshenie-k-sobytiyam-v-mire-ukazatel-na-etazh-mirozdaniya-vashego-obitaniya

Организирана суматоха

Организирана суматоха

Пълнете главите на хората с цифри, пълнете ги с безобидни факти, докато не им прилошее, няма страшно, но ще си мислят, че са много образовани. Те дори ще имат впечатлението, че мислят, че напредват, въпреки че в действителност, стоят на едно място. И хората ще се радват, защото „фактите“, с които ги тъпчат, са нещо неизменно. Но не им давайте такива хлъзгави неща като философия или социология. Пази Боже, ако започнат да си правят изводи и обобщения.
– Колкото е възможно повече спортове, игри, забавления – нека човек винаги е в тълпата, тогава не трябва да мисли. Организирайте, организирайте все повече и повече нови спортове, супер, организирайте супер спортове! Още книжки с картинки. Още филми. Да има все по-малко храна за размисъл. Резултатът е недоволство. Някаква тревога. Пътищата са претъпкани с хора, всеки гледа да стигне някъде, независимо къде. Бензинови бежанци. Градовете са се превърнали в туристически лагери, хората – в орди от номади, които спонтанно се привличат тук и там, като морето по време на приливи и отливи – днес някой прекарва нощта в тази стая, където преди сте прекарвали нощта вие, а предния ден – И.
Рей Бредбъри. „451° градуса по Фаренхайт“
https://ecology.md/ru/page/organizovannaa-sueta

Пет ясни признака, че изпитвате духовно пробуждане

Пет ясни признака, че изпитвате духовно пробуждане

Вярвам, че всички имаме духовна страна. Вярвам, че всички сме родени с вродената способност да долавяме интуицията си и да разпознаваме тази невероятна жизнена сила, която обитава във всеки от нас.
За съжаление, светът, в който живеем, не винаги подкрепя този аспект от живота ни. Всъщност, ни принуждава да живеем възможно най-отчуждени.
Въпреки това, ако имаме късмет, ще настане момент, когато вече не можем да се преструваме, че всичко е наред.
Времето, когато осъзнаваме най-накрая, че трябва да знаем повече, да бъдем повече и да живеем повече. Времето, когато трябва да преоткрием онази част от нашето същество, която знае, как да ни води, и как да ни накара да се почувстваме пълноценни.
Според моя опит, през целия живот може да се случи повече от едно духовно пробуждане. Всяко пробуждане ни учи на уроците, необходими за момента, защото Вселената ни дава точно това, от което се нуждаем, за да растем и да се развиваме, а колкото повече се развиваме, толкова повече трябва да открием.
Ето някои признаци за духовно пробуждане.
1. Изпитвате нужда да четете, да научавате нови неща и да разбирате света.
Може винаги да сте били интелектуално любопитен човек, но сега любопитството ви е достигнало ново ниво. Имате безкраен списък от книги за четене, автори, от които да се учите, и метафизични въпроси, в които да се задълбочите.
Психология, изкуство, религия, физика, самопомощ, невронауки, каквото и да е – искате да знаете всичко.
Може да бъдете все по-привлечени от източните религии и практики за осъзнатост като йога и медитация, защото те ви помагат да се почувствате здраво стъпили на земята и да постигнете вътрешен мир, независимо колко бурен е животът ви в момента.
Това желание да разберете по-добре себе си и света, добавя усещане за богатство и изобилие в живота ви. Вие сте като бебе, което вижда света за първи път и е изумено, колко магическа е Вселената.
2. Вие сте наясно с вашата обусловеност.
Духовното пътуване включва осъзнаването, колко обусловени сте станали. Изправя ви лице в лице с вашите най-дълбоки съмнения, вярвания и страхове, така че да можете да ги пуснете и най-накрая, да намерите силата си.
Егото обича вашите правила, защото колкото по-обусловени сте, толкова сте по-сигурни – от гледна точка на егото.
Обуславянето ви принуждава да се държите в съответствие с това, което се очаква от вас. То не ви позволява да се излекувате, защото сте прекалено привързани към тях и ограничава потенциала ви, защото не иска да растете – иска да си останете същият, независимо колко нещастен се чувствате.
Осъзнаването на вашите правила е невероятен знак за трансформация.
3. Осъзнавате егото си.
Това беше един от първите знаци за трансформация, които забелязах в живота си.
Осъзнаването на егото може да окаже дълбоко влияние върху живота ви, защото ви помага да разберете, че не сте капитанът на вашия кораб – тоест не сте били твореца на живота си. Твоето его го прави.
Егото ви е програмирало да се страхувате, да стоите в зоната на комфорт и да правите всичко, за да бъдете приети от вашето семейство, приятели и обществото като цяло.
Никога няма да ви даде тласъка, от който се нуждаете, за да следвате мечтите си, защото това не е негова работа – работата му е да ви пази в безопасност. Но безопасността няма да ви отведе доникъде. Винаги ще поемате рискове, за да живеете живота, който искате.
Въпреки това, след като осъзнаете своето его, можете да разпознаете гласа му, а вместо него, да се вслушате във вътрешната си мъдрост.
4. Чувствате се привлечени от природата и тишината.
Пробуждането включва отваряне на очите ви за красотата на Вселената. Облаци, дървета, звезди, животни – всичко това е наблизо и чака своето време.
Много от нас са пристрастени към хаоса на нашето ежедневие. Свикнали сме да сме заети, да живеем на автопилот, да тичаме от едно място на друго.
Докато растем духовно и емоционално, ние се научаваме да ценим тишината. Чувстваме нужда да бъдем неподвижни, да успокоим ума си и да се свържем с телата си. Искаме да обмислим пътя си и да намерим отговорите, за които жадуваме – а можем да ги намерим само в себе си.
5. Преоткривате автентичното си аз.
Когато се освободим от нашите ограничаващи вярвания, ние се доближаваме до автентичното си аз. Научаваме се да слушаме интуицията си и да действаме в съответствие с това, което е вярно за нас.
Когато не сте в хармония с истинската си същност, позволявате на другите да диктуват, как да се чувствате, и как да мислите, защото няма граници между вас и близките ви.
Въпреки това, когато започнете да премахвате някои от слоевете на вашата обусловеност, вие се оказвате в центъра на вашето същество е място, което остава недокоснато от външни сили.
Помага ви да осъзнаете, че сте достойни за себеизразяване. Осъзнавате, какви ценности ви отговарят, какви мечти искате да следвате, какви рани се нуждаят от изцеление, и кои хора имат интереси като вашите.
Превод: Йосиф Йоргов
https://dzen.ru/a/ZX2kJRtTQE49v-nY

Как да преодолеем страха

Как да преодолеем страха

Страхът е едно от най-естествените човешки усещания, като същевременно е и най-противоречивото. Той е вграден в нас като механизъм за оцеляване, предупреждава ни своевременно за приближаващи опасности и провокира в нас подходяща реакция за защита. Но какво се случва, когато страхът надхвърли своята полезна функция и започне да ни ограничава? Той може да превърне живота ни в същински ад, ако започне да контролира съществените области от съзнанието и живота ни. Необузданият страх заплашва да ни държи в изолация от хората – включително най-близките ни, които ни обичат и искат да ни видят да водим здрав и пълноценен живот. Може да ни спре да ходим на работа, да гледаме с надежда към бъдещето, да формираме взаимоотношения.
В тази статия ще разгледаме същността на страха, как той се формира, както и ефективни методи за преодоляването му.
Какво е страхът?
Страхът е емоционален отговор на възприемана или реална заплаха. От психологическа гледна точка, той възниква в резултат на сложно взаимодействие между нашите мозъчни структури, опит и социална среда. Когато се сблъскаме с потенциална опасност, амигдалата (част от мозъка, отговорна за емоционалните реакции) активира реакция „бий се или бягай“, като по този начин ни подготвя за справяне със заплахата.
Възможна е и появата на друг вид реакция – „замръзни“. Тя често се наблюдава в животинския свят, когато заплашен вид „замръзва“ или се парализира, когато пред него се появи опасност – например хищник. Тази реакция се проявява често и при хората. Много често изправени пред сериозен страх, мозъкът не знае как да постъпи, той „блокира“ до известна степен и преустановява рационалното мислене, докато опасността не премине. В такива мигове ни се струва, че сякаш всяка мисъл е избягала от ума ни и просто чакаме емоционалния шок от случващото се да премине, за да се върнем към нормалните си функции.
Психологически подходи за преодоляване на страха
Осмисляне на страховете: Разбирането на корените на страха е първата стъпка към неговото преодоляване. Важно е да се анализират ситуациите, които пораждат страх, и да се разберат вътрешните убеждения, които го подхранват.
Техники за релаксация: Методи като дълбоко дишане, медитация и йога могат да помогнат за намаляване на нивата на стрес и притеснение, свързани със страха. При техниките за дишане пулсът се забавя и организмът спира да работи в режим „претоварване“.
Експозиционна терапия: Постепенното излагане на обекта на страха в контролирана среда може да помогне на индивида да намали чувството на страх и да научи адекватни реакции.
Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ): Този подход се фокусира върху идентифицирането и последващата промяна на негативните мисловни модели, които подхранват страховете.
Най-разпространените видове фобии и начини за тяхното преодоляване
Когато си говорим за страховете, няма как да не споменем и така обсъжданите в модерното общество фобии. Фобиите са интензивни, ирационални страхове от конкретни обекти, ситуации или дейности. Някои от най-разпространените фобии включват:
Арахнофобия – страх от паяци
Акрофобия – страх от височини
Социофобия – страх от социални ситуации
Агорафобия – страх от открити пространства
За преодоляването на фобиите често се използват експозиционна терапия и КПТ, като тези методи позволяват на човек постепенно да се адаптира към страха и да развие нови, по-здравословни начини на мислене и поведение спрямо това, което го провокира.
Страхът е напълно нормална част от човечността ни, но когато той започне да ограничава нашия живот, е от съществено значение да се научим как да го управляваме, преди да е завладял ежедневието ни. Чрез самопознание, практикуване на техники за успокояване и дори посещения при психолог, можем да преодолеем страховете си и да водим по-пълноценен и щастлив живот.
Събина Андреева
https://fakti.bg/life/854349-kak-da-preodoleem-straha

Позволете си да живеете

Позволете си да живеете

Автор: Нина Сумире

Един ден чух тези думи и те наистина отекнаха в мен. Откликнаха на реалността ми и живееха някъде дълбоко, дълбоко в сърцето ми.
Съдбата ни дава много повече добрини, отколкото вземаме, отколкото си позволяваме.
Отказваме, доброволно се отказваме. Или си забраняваме.
Забраната да се радваме, да сме здрави, отпочинали, вдъхновени, успешни, решителни, откриващи нови хоризонти за щастливи събития.
Животът е забранен. Какво е чувството?
Започнах да си задавам този въпрос след думите на една моя приятелка: „Животът е страдание, пречистване. Ако страдаш, това означава, че се развиваш, така иска Бог.”
Всичко щеше да е наред. Ако не бе друго. Но това мото е много ясно въплътено в ежедневието на моята приятелка. Щом я попитам за проблемите ѝ, отговорите са едни и същи: болест, кавги с мъжа, проблеми с децата, силна умора, проблеми в работата, ежедневни проблеми…
Много забележимо расте вътрешното недоволство. Не се променя, защото се движи от убеждението, че така иска Бог.
Наистина ли ни се изпращат „чрез кармата“ само негативните събития? А по същество са отрицателни? Може би са образователни?
По този начин наистина ще се уморите и разочаровате от живота, чакайки „всичко да свърши“, реагирайки с вътрешно „да“ на поредната причина да страдате.
Отказът от това, което те прави щастлива, което вдъхновява, изпълва, утешава, носи те към блажени състояния… Винаги или понякога.
Господ ли е против нас, здравите, отпочиналите, изпълнени с нови идеи и впечатления?
Против ли е да виждаме красотата на изгревите, тайнствените залези, против ли е да дишаме с любов, да вдишваме ароматите на цветята, да се любуваме на настъпващата пролет?
Против ли е да релаксираме с разходка, на излет, на поход, на дивана? Против мира и хармонията в нашето семейство ли е? Той против ли е да бъдем успешни, богати, реализирани в талантите си? Против ли е да сме красиви?
Понякога може да забележим, че сме си забранили много по най-различни причини:
– да се радваме на живота, когато сме преживели загубата на близки. След това съществуваме с години, без да живеем;
– никога не смеем да разкрием своите таланти и способности поради предразсъдъци относно нашето семейство, откъде произхождаме или поради възрастта, поради липса на определено образование. Тези, които обичам да чета – така наречената възраст ми е по-интересна заради гласа на мъдростта, която е видяла много и е направила много заключения. И много от моите автори са далеч от „мечтата“ да получат диплома на филолог. Защото писателската им душа е такава от раждането. Да, разбира се, спомниха си нещо, подобриха нещо в себе си. Но най-важното е, че си позволиха да живеят творчески живот, въпреки…
– никога не решавайте да живеете щастлив семеен живот поради чувство за вина или поради болка в миналото и страхове от бъдещето;
– можем да си забраним да получаваме подаръци, комплименти, помощ, да виждаме признаци на любов, на внимание, а след това се чувстваме самотни.
Но кой не ни дава всичко това? Бог, други хора, съдбата-карма, възрастта, „злополуки“, „просто се случи“?
Давано ни е. Но отворени ли са дланите ни? Отворено ли е сърцето ни?
Сега се сещам за напълно абсурдна за мен история. Беше поучително. Още ме е срам. Преди всичко пред себе си. За глупостта.
Веднъж чух от хора, които много уважавам, че само „материалисти“, хора далеч от духовността, пишат книги. Например, просто се погрижете за духовното, списъкът е ограничен.
Честно казано, не разбирах тогава наистина, както разбирам сега, че всичко, което се предполага като материално, може да бъде разрешено по напълно духовни начини. Е, не какви да е, но хубави материални неща, разбира се.
И тогава чух, че интернет е обител на злото. Това беше преди няколко години. Случи се с някаква „интересна“ моя версия.
И ето ме на тренировката на Олег Георгиевич Гадецки. Задавам въпроси за творчеството: да бъдеш или да не бъдеш. Можете ли да познаете, какво отговори той.
Талантите са ни дадени от Бог. Отказът от подаръци означава да не следвате пътя, предопределен за вас.
Стоя, роня сълзи: възможно ли е изобщо? Глупостта да е рядкост))
Ето защо е толкова важно да проверявате всяко знание със сърцето си.
Подходящо ли е за вас?
Може би вашият път е толкова усукан, че твърдата рамка, с която другият е толкова щастлив, не се вписва?
Позволете си да живеете…
Плачи под дъжда, ако искаш. А ако искате, тогава танцувайте.
Научете се да живеете още по-пълноценен живот след загуби. Живейте за себе си и заради този човек.
Разберете миналото си и не му давайте правото да диктува сценария на настоящето ви.
Научете се да приемате не само уроците на живота, но и неговите промени с почивка, празниците с радост, празниците с възможности.
Получавайте, получавайте, получавайте възможно най-много впечатления, образи, истории.
Припомняне на свежи спомени…
Как днешният залез ме прегърна. Колко нежна е целувката на вятъра по бузата. Колко чувствителна е кората на дървото, което внимателно сте докоснали. Колко топли и разбиращи са дланите на някой близък. Колко обещаваща е тази сутрин.
Защото един ден ще се запиташ: за какво си живял? Какъв беше живота ти?
За „вечната“ умора, болест, болка и страдание? За съжаленията, колко беше безвъзвратно загубено по спирките „твърде късно е за мен“, „не става дума за мен, не съм достоен“, „и без това нямаше да успея“?
А за да няма такива отговори, важно е, толкова е важно, да си позволиш да живееш. Не да съществуваш, не да оцеляваш, не само да преживяваш.
А да живееш.
С отворени длани за невероятни и прекрасни събития, с отворено сърце за любов и щастие.
От сега нататък.
Желая ви щастие!
© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article16320-razreshi-sebe-zhit
P.S. НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ВСИЧКО СИ ИМА ДОБРИ И ЛОШИ СТРАНИ. И постоянно решавате, кои да използвате – няма универсални правила. Йосиф Йоргов

Признаци за пробито биополе

Признаци за пробито биополе

Забелязали ли сте в живота си: такова, което вчера се възприемаше с хумор, изведнъж започва да дразни, човек, в когото сте били 100% уверени, без видима причина, предизвиква недоверие и животът престава да бъде приятен?
Ще се изненадате, но проблемът е във вас. Или по-скоро в състоянието на вашето биополе.
Всяко живо същество на Земята има биополе или енергийно тяло. Благодарение на него сме неразделно свързани с Вселената, то ни предпазва от изтичане на вътрешната енергия. Но щом целостта му бъде нарушена, веднага ставаме удобна мишена за отрицателни вибрации, за вълни и сме неволни.
Първо се появява апатия, която отдаваме на обикновена умора и недоспиване. Но това е само първият звънец, защото следващият във веригата идва безпричинна тревожност, натрапчиви мисли и необяснима агресия.
И неуспехите ви преследват като глутница гладни кучета, безпаричието ви засмуква като блато, а отчаянието става основен лайтмотив на живота.
Какво да направите в такава ситуация? Само 3 стъпки: първо почистете, след това закърпете, а накрая, попълнете енергията. Методите на „лечение“ са невероятно прости и не изискват много време.
Почистване
Въпреки че такива понятия като биополе, аура и енергия не са съществували по времето на нашите предци, те добре са знаели, как огънят за броени минути може да ни очисти от негатива. Не напразно хората се събирали вечер около огъня.
Трудно е за съвременния човек да запали огън, когато душата му боледува. Но свещите са достъпни за всички. Забелязвали ли сте някога: самото гледане пламъка на свещта в продължение на 5 минути предизвиква сълзи в очите ви и заедно с тях изчезват душевната болка, раздразнението и обидата?
Най-удивителното е, че огънят на свещта помага да се изчисти не само придобитата, но и наследената негативност.
А как да извършите самодиагностика с помощта на свещ, можете да прочетете в тази статия.
Изцеление
Бани или обливания с вода и морска сол вършат истински чудеса, като не само лекуват пропуските в биополето, но и го укрепват. Отрицателна енергия, щети, зли очи и други неприятни неща ще отлетят от вас като грах от стена.
А ако си създадете и навик да бършете огледалата в дома си със солена вода, ще предпазите не само себе си, но и близките си. Не е тайна, че огледалата имат памет и способността да натрупват отрицателна енергия, а след това щедро да я „споделят“ с всеки, който ги използва.
Попълване
Не пестете привързаността към вашите домашни любимци и помогнете на бездомните животни. Питате какво общо имат те с това? Всичко е много просто. Животните не губят мощната си връзка с природата, която, за съжаление, хората са загубили.
Ето защо са в състояние не само да споделят положителната си енергия с човек, но и да отнемат отрицателната. По този начин възстановяват енергийния баланс и укрепват психичното ни здраве.
Грижете се за себе си, слушайте душата си, тя ще ви каже, ако внезапно се появят празнини в биополето ви. Не пропускайте момента, защото винаги е по-лесно да поправите малката дупка.
Превод: Йосиф Йоргов
https://dzen.ru/a/Yhja3YRZiEhHMZz7

Защо се нуждаем от безнадеждна умора

Защо се нуждаем от безнадеждна умора?

Има моменти, в които умората се движи като парен валяк. Нямаме сили за нищо, дори и за сълзи. Разбира се, преди всичко трябва да се консултирате с лекар, но ако във физическо отношение всичко ви е наред, то може би причината за вашата умора се крие в нещо друго…
Човек живее, прави някои неща, но не иска нищо. Дори движението на ръка или крак е трудна работа.
Всъщност, такъв период е даден с причина.
Такъв период не възниква от нищото.
Всичко се сглобяваше тухла по тухла, капка по капка се събираше в чаша, която един ден прелива и отнема силата, желанието, вярата и всяка надежда.
Защо стана така?
Човекът е живял доста дълго време, предавайки себе си и своите желания.
Занимавате се много с проблемите на близки и познати, участвате в дейности, които не носят енергия и удовлетворение, и се посветявате от все сърце там, където би трябвало да пестите.
Резервите в човека са се изчерпали. Той вече не може да прави това, което първоначално не е искал да прави, което не е запалило вътрешния огън и не е искряло в очите му.
Човек лети с пълна скорост към безкрайна и безнадеждна умора.
А тази умора е огромна, дълбока, безгранична и сякаш безкрайна.
Но това е само илюзия.
Тази умора идва в точния момент.
При тази умора човек функционира зле, реагира малко на това, на което преди би грабнал и помогнал без съмнение.
Човек започва да се крие в черупката си, свързва се с Вселената чрез личната си вселена.
Човек по-често организира срещи със себе си.
В тези моменти в него светва крушката на истинските желания и чувства, на това, което човек наистина иска и е най-важното, ценното, много искреното и удовлетворяващо за него.
Има една поговорка, че докато не стигнеш дъното, няма от какво да се отблъснеш, за да стигнеш до повърхността.
Самото дъното е условно. Това не е дъното, което засмуква като блато и никога няма да пусне.
Това е положително дъно, да го наречем така.
Това дори не е дъното, а вашата лична основа, вашата истинска платформа, вашата лична почва под краката ви. Това са вашите основни и важни неща, благодарение на които сте здраво стъпили на земята, функционирате, чувствате се необходими и важни, получавате сила и емоционална подкрепа.
Запомнете: в периоди на безнадеждна умора се вземат най-добрите решения!
Защото именно в такива периоди връзката ви с Вселената е най-силна и мощна.
Вие се почиствате от люспите, излъчвате истинските си желания и не се страхувате да загубите нищо, защото разбирате, че това, което имате, не е толкова важно, щастливо и основно.
В такива моменти си истинският. Същият човек, когото Вселената и Творецът са чакали толкова дълго, за да изпълни съдбата си, някакво важно действие и силно решение.
В периоди на безнадеждна умора, е важно да не се самоупреквате, да се обезценявате, а да се прегърнете силно и да вземете за ръка това, което иска живот!
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2024/02/vselennaya-nablyudaet-za-temi-kto-ustal-dlya-chego-nam-daetsya-bezyshodnaya-ustalost/

Съкровена мечта

Съкровена мечта

Тази история се случила с учителка. Всичко се случило, когато учителката по руски език и литература отворила тетрадка, за да провери домашните. В един момент се хванала за главата с ръце, емоциите завладели цялото й същество, вече не можела да сдържи сълзите си, не можела да каже нито дума, плачът я задавил, моментът, в който времето спира. Съпругът ѝ бил наблизо и изглеждаше абстрахиран от всичко, вторачен в телефона си и изглежда, че нищо не можеше да го отвлече от този процес. Но обръщайки глава и забелязвайки състоянието на жена си, изпада в недоумение и не посмял да зададе въпроса „Какво става?“
Без да прибира телефона и без да откъсва очи от дисплея, след известно време най-накрая попита, на какво се дължи това поведение. Вдигайки просълзените си очи, съпругата погледна съпруга си и каза, че проверява домашните на учениците си – малко есе на тема „Моята тайна мечта?“ Съпругът, объркан и забелязвайки странността на поведението на съпругата си, въпреки това, без особен интерес или участие продължи разговора, за да разбере, какво е причинило такава бурна реакция. Съпругата отговори, че последното есе е преобърнало целия ѝ свят с главата надолу. Като остави телефона настрана, съпругът поиска да му разкаже повече, на лицето му се появи някакво вълнение и се заинтересува от самото есе, което довело жена му до такова състояние и поиска да го прочете.
Есето съдържало следното: „Най-съкровената ми мечта е да бъда телефон на родителите ми. Майка и баща ми много обичат телефоните, това е любимото им устройство, прекарват толкова много време с него, виждам ги да споделят всичко с телефона си. Общуването с мен не им доставя такова удоволствие, може да не ме забележат с часове. Когато помоля баща ми да играе с мен, той казва „не днес, защото беше тежък ден и е много уморен“. Но виждам, как вдига телефона и цялата умора изчезва, и може да седи така с часове.
Когато майка ми е заета със своите си дела, но знае, че я чакам повече от час да ми отдели малко време, а телефонът изведнъж зазвъни, веднага забравя за мен. И няма да прекъсне разговора дори и да плача. Родителите ми четат, играят игри, грижат се и ценят телефоните си. Те не забелязват всичките ми молби да сме заедно, защото на телефона има по-важни неща от мен. Когато помоля майка ми да говори с мен, защото искам да ѝ кажа нещо важно, тя винаги казва „малко по-късно“, сега е много заета с телефона в ръцете си. Затова искам да стана телефон, за да мога да бъда близо до любимите си родители.
Съпругата приключи с четенето и погледна съпруга си – не очакваше такава реакция, той беше развълнуван и болката се виждаше в очите му, той съпреживяваше това момче. Съпругът погледна жена си и каза: „Иска ми се да мога да прегърна това дете още сега.“ Съпругата вдигна червени от сълзи очи и отговори:
„Може да го направиш точно сега – синът ни написа всичко това.“
Превод: Йосиф Йоргов
https://ecology.md/ru/page/sokrovennaa-mecta2

Решения за вашата епифизна жлеза

Абсолютно избягвайте флуорид: Решения за вашата епифизна жлеза

Епифизната жлеза или епифизата е ендокринен орган, хормонална жлеза, която наричат също „главната жлеза“ на нашата хормонална система. Това е най-висшият орган на хормоналната система, влияещ върху безброй процеси в тялото.
Епифизната жлеза играе роля в цикъла сън-събуждане, а също така влияе върху времето за пубертета. Това е малка ендокринна жлеза, разположена в мозъка между двете полукълба.
Как работи епифизата?
Епифизната жлеза е отговорна за превръщането на серотонина, произведен през деня, в мелатонин през нощта. Този процес е много важен, тъй като не само осигурява спокоен сън, но също така осигурява ефективно намаляване увреждането на клетките.
Значението на нивата мелатонин се доказва от факта, че намаляването нивата мелатонин в мозъка води до ускоряване процеса на стареене.
Но епифизната жлеза е изключително важна за нещо повече от физически баланс. Има и духовно измерение. Епифизната жлеза произвежда DMT (диметилтриптамин), вещество, което се среща и в халюциногенни растения.
DMT ви позволява да проявите нови мисловни структури и чувства. ДМТ е отговорен за нашето щастие и еуфория, както и за паранормални ефекти като пътуване във времето или изменено възприемане на времето.
Също така е важен факта, че епифизната жлеза е физическото проявление на 6-та чакра, чакрата Аджна. Аджна чакра, подобно на епифизната жлеза, символизира нашия мистичен и интуитивен потенциал и духовна мъдрост.
Проблем с епифизната жлеза
В хода на еволюцията, епифизната жлеза е станала значително по-малка, от първоначалния размер около 3 сантиметра до няколко милиметра. Това може да се дължи на много фактори. Неестественият циркаден ритъм (практически липса на естествена слънчева светлина, недостатъчен нощен сън, изкуствени източници на светлина) е вреден за естествената функция на епифизната жлеза.
Но натоварването на тялото с токсини води и до калцифициране на епифизната жлеза. Тя всъщност, е пълна с вода и следователно може да образува твърда и суха варовикова обвивка.
Епифизната жлеза има основна способност да натрупва флуорид. Затова флуоридът, който се добавя към трапезната сол, към минералната вода, към храните и пастите за зъби, е особено опасен за епифизата.
Хормоните, кофеинът, тютюнът, алкохолът и захарта, както и радиационните полета на електрониката са неща, които са станали неразделна част от ежедневието ни, но представляват огромна опасност за епифизната жлеза.
Решения
За да се реактивира епифизната жлеза, често се препоръчва да се избягва флуоридът, тъй като флуоридът е токсичен и разрушава нашия най-важен духовен орган. Щетите, причинени от други токсини на околната среда и храната, могат успешно да бъдат сведени до минимум чрез редовна детоксикация на тялото.
Вариант може да бъде прочистване на дебелото черво и черния дроб, както и подхранване на тялото с минерални глини като бентонит, който свързва замърсителите или детоксикиращи добавки като водорасли хлорела. Също така е важно пиене на много течности, за да гарантирате, че тялото ви се промива.
Можете да ядете колкото се може повече сурова храна, което е полезно за епифизната жлеза.
Честото излагане на слънце, спането в пълен мрак и с изключено електричество са дейности, които могат да активират епифизната жлеза.
Най-важната мярка обаче е медитацията. Съзнателното и дълбоко дишане и концентрацията върху челната чакра са важни за активирането на епифизната жлеза.
Изисква се търпение, но ще откриете, че медитацията става по-лесна, помните по-добре сънищата си и се чувствате по-свързани, тъй като епифизната жлеза се активира и декалцира.
Твърди се, че гроздето, ананасите, бананите, авокадото и кокосовите орехи помагат.
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/kategoricheski_izbegajte_ftora_reshenija_dlja_vashej_shishkovidnoj_zhelezy/2024-01-29-54564

9 признака, че приятелството ви не струва и че ви използват

9 признака, че приятелството ви не струва и че ви използват

Ако внезапно се появи приятел, както се пее в известна песен. Но в действителност „внезапно“ не се случва с приятелството. Може би това, което сте смятали за приятелство, не е било първоначално такова…
Липса на подкрепа в трудни моменти;
Истинският приятел стои до теб в трудни моменти. Ако вашият приятел ви избягва, когато ви е трудно, това може да е знак, че е фалшиво.
Тайни мотиви;
Ако имате подозрения, че вашият приятел е приятел с вас само за печалба или личен интерес, това може да е знак за фалшивост.
Липса на реципрочност в усилията;
Ако непрекъснато полагате усилия за поддържане на връзка, а вашият приятел не го оценява или не откликва реципрочно, това може да е знак за дисбаланс.
Чувство на самота в присъствието на приятел;
Ако въпреки общуването ви постоянно се чувствате самотни или неоценени, това може да е знак, че приятелството не е искрено.
Липса на доверие;
Взаимното доверие играе важна роля в приятелството. Ако вашият приятел ви няма доверие или не чувствате, че можете да разчитате един на друг, това може да е знак за проблеми.
Скрити и тайни действия;
Ако вашият приятел постоянно крие неща от вас или действа тайно, това може да породи съмнения относно целостта на връзката.
Постоянни критики и упреци;
Ако вашият приятел постоянно ви критикува, упреква или реагира негативно на вашите успехи, това може да е признак за токсичност във връзката.
Игнориране на вашите нужди;
Ако вашият приятел постоянно пренебрегва вашите чувства, нужди и интереси, това може да е признак на егоцентричност.
Липса на радост от вашите успехи;
Истинският приятел се радва на вашия успех. Ако вашият приятел не показва радост или дори реагира негативно на вашите постижения, това може да е предупредителен знак.
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2024/01/9-priznakov-nestoyashhej-druzhby-i-togo-chto-vas-ispolzuyut/

Седем погрешни схващания на човечеството

Седем погрешни схващания на човечеството

1) Светът е разделен на добро и зло.
Светът, всъщност, е неутрален, той само послушно реализира нашите фантазии и мисли.
2) Животът започва в момента на раждането и завършва в момента на смъртта.
Животът винаги е бил…е…и винаги ще бъде. Само заради яркото развитие, доброволно блокираме част от паметта си, преди да дойдем на Земята.
3) Жените раждат деца с болка.
Първоначално, женското раждане било съпровождано най-малкото с приятни усещания, а най-много с… оргазъм.
По време на разцвета на религиозните егрегори, сексът е превърнат в грях, раждането в наказание, а децата в бреме и отговорност.
4) Има нелечими болести.
Ако сте успели да създадете болест в живота си, тогава можете да създадете и здраве за себе си.
5) Най-ефективната защита на вашите интереси… е борбата.
Всъщност, докато се борим, мислим за битката, живеем в битката… ще има все повече причини за борба. И нашите интереси ще продължат да са застрашени. Защото сами създаваме тази заплаха, с нашите мисли. Това, за което мислим, това и получаваме.
6) На Земята има ограничено количество ползи, които не всеки ще получи.
Всъщност светът лесно ще създаде всичко за тези, които не се съмняват в желанията си, които не се ограничават с мисълта…. „няма достатъчно за всички.“
7) За да получите нещо, трябва да работите много или да поискате от някого и да се унижите, или да го отнемете от друг човек.
Можете да получите всичко, което искате. В същото време няма абсолютно никаква нужда да „казвате и посочвате“ на Вселената, как да изпълни вашето желание. Вселената се справя чудесно с креативните идеи. Само не я притеснявайте.
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/sem_zabluzhdenij_chelovechestva/2024-01-27-54501

Начини да промените отношението си към живота

Начини да промените отношението си към живота

Понякога обстоятелствата не могат да бъдат променени – поне не толкова бързо, колкото бихме искали. Не можем да стигнем до работа без задръствания или тълпи в метрото, не можем да променим неприятен човек или да изтрием миналото.
1. Първо, успокойте ума си.
За да контролирате мислите, трябва да се научите да ги осъзнавате. Нека опитаме: да поемем дълбоко въздух и се опитаме да освободим ума си от цялото бърборене. Така създаваме пространство за нещо ново и необичайно. Даваме си почивка.
Не казвайте, че не можете или нямате време. Да, всеки ден трябва да спечелите една малка битка. Но почивките са необходими: ако не почиваме, ние тихо си „прегаряме“.
Трябва да си почивате редовно: изберете време да седите тихо в тишина, да се наблюдавате и да разберете, какви мисли се въртят в главата ви. Най-важното е да разберем: кога са собствените мисли, а кога са наложени отвън. Не бързайте – дори и да не го разберете веднага, не се притеснявайте. Важното е да започнете.
2. Постепенно, но съзнателно се откажете от лошите мисли.
След като сме се научили да осъзнаваме нашите мисли и емоции, е време да се научим съзнателно да превключваме вниманието от една мисъл към друга: да открием мисълта, която ви притеснява, и да я замените с вдъхновяваща, полезна.
Няма безнадеждни ситуации – има хора, които са сигурни, че няма изход. Не позволявайте на черните мисли да направят целия ви живот мрачен. Постепенно заменете лошите мисли с добри и реалността ще се промени с времето.
Мислите ни определят настроението. В главите ни се раждат най-смелите мечти, които могат да бъдат реализирани в живота. Ето защо трябва внимателно да изследваме, какво се случва в главите ни и съзнателно да се фокусираме върху полезното. Най-вероятно, и вие да не можете веднага, но постепенно свиквате.
3. Оставете притесненията си настрана само за момент.
Във всеки от нас живее друго „Аз“, което винаги е мирно. Появява се, когато оставим настрана тревогите си.
Нашият свят не зависи от външните условия. Спокойствието може да бъде намерено навсякъде и по всяко време – достатъчно е да сме изцяло и цялостно, физически и емоционално, там, където сме сега.
А това, в началото ще бъде трудно. Не се отказвайте: отделете момент в средата на работния си ден или ежедневната суматоха, за да почувствате, че просто сте.
4. Кажете „благодаря“.
Може би нямаме фабрики, вестници или кораби, но това, което имаме, е достатъчно за нормален живот.
Бъдете благодарни за него, както и за това, което все още го няма. Всеки от нас има милиони възможности, но трябва да разберем, че никой никога няма да притежава всичко или да знае всичко на света.
Ние винаги сме били и ще бъдем само част от едно по-голямо цяло, а в същото време, винаги ще останем уникални. Оценявайте всичко, което вече знаете и всичко, което все още не разбирате. Оценявайте големите възможности, които имате.
Животът винаги няма да бъде точно това, което искаме и трябва да разберем и приемем това.
5. Признайте, че предизвикателствата са полезни и за вас.
Щастието, страстта или успехът рядко се постигат без борба. Ако пътят е лесен, може би вървим по грешен път. Трудностите ни помагат да се развиваме, дори ако в момента ругаем всичко. Трудностите ни насочват, коригират и подобряват, но това отнема време, много време.
Понякога ще изглежда, че всичко не е наред, че тъпчем на едно място. Но всъщност, това е само част от живота: понякога трябва да минеш през ада по пътя към мечтата си.
Казват, че „нощта е най-тъмна преди зазоряване“ и е вярно: най-трудната част обикновено е точно преди да се случи чудо.
6. Когато завършите нещо, погледнете назад и осъзнайте, откъде сте започнали.
Всичко свършва рано или късно и това също е важно да се осъзнае.
Трябва да се научим да затваряме вратата, да обръщаме страницата и да продължаваме напред. Няма значение, коя метафора да
предпочетете – важно е да оставите миналото в миналото и да се насладите на настоящето.
Краят всъщност не е край, а място, където всичко започва отначало. Това е последната дума на една глава и началото на друга.
7. Когато всичко се обърка, обърнете се към тялото си за помощ.
Умът зависи от тялото. Той реагира на мускулно напрежение, на скоростта в дишането или на стъпките. По същия начин тялото се влияе от мисли и чувства, реагира на състоянието в ума и дори на думите, които изговаряме.
Това означава, че едното може да бъде контролирано чрез другото. Така че, ако всичко ви пада от ръцете и не можете да се концентрирате, бъдете умни: използвайте тялото си.
Представете си за момент, как изглеждате отстрани, когато сте в отвратително настроение: раменете ви са прегърбени, дишането ви е накъсано, мръщите се. Опитайте, седнете сега в такова състояние. Как се чувствате?
Сега направете точно обратното: седнете изправени и се усмихнете, вдишайте и издишайте дълбоко няколко пъти, протегнете се добре – а сега, как се чувствате.
Нашето тяло е хитър инструмент, с който можете да промените отношението си към живота само за минута (може да не работи дълго време, но ще ви помогне да се подготвите). Полезно е да знаете, как да го използвате.
P.S.
Казвал съм го преди и ще го кажа отново: повечето конфликти възникват във въображението, реално никога не съществуват. И ако позволим на подобни мисли да се настанят в главите ни, те ще ни отнемат най-ценното – спокойствието, удоволствието, времето и в крайна сметка, живота. Ще се окажем пред нервен срив и ще изпаднем в депресия. Знам, бил съм там.
Честно казано, в живота има много неща, които можем да контролираме. Например можем да решаваме, в какво да влагаме времето си, с кого да общуваме, с кого да споделяме живота си. Можем да избираме, какво, как и на кого да кажем, какво да обядваме, какво да четем и какво да учим. Можем да изберем, как да реагираме на провал.
И най-важното: можем да избираме, как да подхождаме към живота. А в крайна сметка, всичко останало зависи точно от това.
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/7_sposobov_izmenit_svoe_otnoshenie_k_zhizni/2024-01-23-54369

История за някогашна самооценка

История за някогашна самооценка

Автор: Нина Сумире

Това е история за млада жена, която дълги години не е била сигурна в себе си.
Помня като сега. Още с влизането ѝ в стаята, където бяха наши общи познати, съмишленици, приятели, атмосферата веднага се променя.
Започваше психологическо „драскане“, изкушение да се държат с нея: някой определено ще я упрекне в нещо, ще я обвини, ще я учи да „живее“, понякога ще ѝ се подиграе, ще я обезцени, ще я осъди и ще цитира постъпката ѝ като образцов антипример.
Такова мъмрене и удари получаваше и от много по-възрастни, и много по-млади, от мъже и жени, дори понякога от непознати. На нея сякаш пишеше: Виновна съм, не съм сигурна.
Тя се прегърбваше, навеждаше рамене, свеждаше глава, гласът й трепереше, бръщолевеше нещо, за да се оправдае, но крайно неубедително, напротив, околните още повече повишаваха тон и доказваха, привеждайки безброй аргументи, че не може така да живее, да управлява себе си, да работи, да взема решения, да има собствено мнение.
Това продължи няколко години. Но един ден тя се промени много. Сякаш, дори внезапно, неочаквано.
Тя се трансформира от винаги крайна и виновна в дръзка тинейджърка.
Противоречи, задава неудобни въпроси, пита „защо ми е необходимо това, кой го каза, защо реши?“, държеше се предизвикателно, понякога ексцентрично, изненадвайки околните дори до ступор.
Но след около година или може би по-малко, приключи с този експеримент.
Успокои се и разбра, че истина няма нито тук, нито там: нито като „доброто момиче“, нито като „лошото“. С нея се случи следното.
Тя осъзна, че бидейки едновременно „добра” и „лоша”, тя не открива себе си, така е „видяна” от някой, от някой, който не я обича.
Точно това прочитат околните. Това ги провокираше, позволяваше да се отнасят с нея доста неуважително.
Младата жена започва поредния си експеримент: започва да гледа на себе си през очите на тези, които я обичат…
Как се чувства този, който я обича? Сметна така: Бог, татко, мир, приятели (не всички)…
Погледна се и чу думите им, или по-скоро ги запомни и им повярва. Виждат красотата ѝ, че изглежда по-млада, че е естет, интелектуалка, има прекрасно чувство за вкус и чувство за хумор, че лесно вижда и забелязва талантите в хората, красотата им, искреността, спомня си доброта, знае, как да бъде благодарна, знае как да вдъхновява…
Тя започна да опознава себе си. Истинското себе си. Нито доброто, нито лошото. Само сама себе си. Гледа се без тъмни и розови очила. И започва да се забелязва.
Героинята на тази история започва да живее с нова самооценка: ходи, говори, усмихва се, мълчи, тъжи, смее се, взема решения, изразява мнение, казва „да“ или „не“. Както се казва, да бъдеш себе си. Заради себе си. Не заради очакванията на другите, каквато трябва да бъде според тях.
И представи на другите себе си: това съм аз. А историята не свършва дотук.
Младата жена искаше да сподели таланта си със света: да види доброто, красивото в хората, техните способности, силни страни на характера, да благодари за добрите дела, да изкаже думи в подкрепа.
Така веригата от самооценки продължи.
И тази моя прекрасна приятелка ми напомни още нещо. Тя каза за какво е най-благодарна: че се развива.
Често провеждахме „кръгове“ за срещи: кръг за благодарност, кръг за комплименти, кръг за вдъхновение, кръг за подкрепа.
Когато хората чуят „добри“ неща за себе си, не винаги го приемат лесно: някои започват да плачат, други открито не вярват, някои се учудват, някои замръзват в ступор, някои питат отново, искат да им докажат с факти, доста конкретни.
Общият въпрос прозвуча в космоса: наистина ли съм аз? Аз съм прекрасен човек, ценен за този свят, дали?
Да, ние сме такива – скъпи на света, на Бога, благоговейни, сладки, много мили, уязвими, пронизващо уникални.
Ние сме единствените такива в света. Няма замяна. Затова сме ценни. И може би има нещо, от което се нуждаем: да чуем, колко сме необходими, колко сме важни, колко сме скъпи и обичани. А останалото ще последва, ще бъде решено, подредено, направено.
Би било добре да го чуваме често, да говорим често, да помним и да вярваме.
Нужен си, необходим си, важен си, безценен си… Прегръдки…
Желая ви щастие!
© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article16152-istoriya-o-byvshey-samootsenke

Токсичните хора

Токсичните хора, които нямат място в живота ви

Уязвимостта никога не е признак на слабост.
Не е ли време да направите пролетно почистване на социалния си кръг, изчиствайки го от токсични хора, които подкопават самочувствието ви, предават ви и разпространяват негативизъм? Да, не можем да живеем в пълна изолация, защото сме социални животни. Имаме нужда от емпатия, състрадание и положителни стимули, за да оцелеем в джунглата. По-долу са десет вида токсични хора, които трябва да премахнете от живота си или поне да се опитате да ги избягвате.
1. Тези, които попиват времето ви като гъба;
Може да са членове на семейството или приятели, които ви губят времето като банкови обирджии! Те пеят една и съща песен и са свикнали само да вземат, без да дават нищо в замяна. Приятелството обаче изисква взаимни отстъпки.
След като се убедите, че те не желаят да помогнат или не могат да ви предложат подкрепата, от която се нуждаете в замяна, може би е време да намалите комуникацията си с тях до минимум или да прекъснете връзките напълно. Те губят твърде много от времето ви, ако им позволите.
Въпреки това е невъзможно да се отървете от членовете на семейството. Опитайте няколко тактики, като например да изключвате телефона си в определени часове на деня или да ги помолите да се обаждат и изпращат съобщения само, ако наистина е необходимо. Всички имаме нужда от време на време да останем сами със себе си.
„Мисля, че е много здравословно да прекарваш време сам. Трябва да се научиш да бъдеш сам и да не зависиш от друг човек.“ – Оскар Уайлд
2. Тези, които ви критикуват твърде често,
Няма нищо лошо в честната и честа обратна връзка. Но когато разберете, че определени хора постоянно ви критикуват, може би е време да предприемете действия. Когато критиката не е градивна, можете да им намекнете, че приятелството ви ще приключи, ако продължат по този начин.
Можете също така да им кажете, че постоянната критика не помага, а само ви разочарова.
3. Тези, които постоянно се правят на жертва;
Те са майстори на обвиненията. Те никога не поемат отговорност за собствените си недостатъци или грешки. Те са жертви и вината със сигурност, грешката не е тяхна! Обвиняват колегите си или възпитанието, което никога не им е давало шанс.
Такива хора трябва да се избягват на всяка цена, за да не бъдете въвлечени в тяхната игра на обвиняване.
4 . Тези с негативно мислене;
Такива хора разпространяват негативизъм като заразна болест. Избягвайте ги на всяка цена. Те се опитват да въвлекат другите в негативната низходяща спирала, в която се намират. Това са хора, които винаги са тревожни, притеснени, песимистични, депресирани и много се оплакват.
Трябва да се отървете от тях, ако искате да живеете по-дълго, тъй като позитивната перспектива добавя години към живота ви. Според проучване, проведено от учени от Йелския университет, положителното отношение към живота може да го удължи с цели седем години.
5. Тези, които губят хладнокръвие и изсмукват енергията ви;
Това са хората, които те изцеждат. Защо трябва да търпите техните глупави, понякога детски импулси? Всички имаме трудни моменти, но трябва да се научим да се контролираме. Добре е да оставите хората да се облекчат, но защо трябва да толерирате атаки срещу вас?
Избухливите хора са психологически недоразвити, емоционалната им интелигентност варира около нулата, така че не ги искате във вашето обкръжение.
6. Тези, които не показват нито емпатия, нито състрадание;
Нямате нужда от такива хора по простата причина, че те не са способни да покажат съчувствие или разбиране, когато имате най-голяма нужда от това. Те имат личностни проблеми и проявяват нарцистични тенденции.
Те не могат да се поставят на мястото на друг човек. А това е ключът към социалното взаимодействие и здравословното, етично поведение. Ето защо трябва да ги изключите от социалния си кръг.
„Любовта и състраданието са необходимост, а не лукс. Без тях човечеството няма да оцелее“. – Далай Лама
7. Тези, които не са честни и ви лъжат;
„Лъжите не са само думи, но и мълчание.“ – Адриен Рич
Да речем, че сте споделили нещо тайно с човек, а след известно време сте разбрали, че той го е разказал на всички, на които може. Ядосвате се и решавате да прекратите приятелството. Нечестните хора обаче могат да причинят вреда по много други начини, като например да лъжат за дълговете си или че имат проблеми на работното място. Те също могат да бъдат неискрени и да ви лъжат, какво мислят за поведението ви, когато ги помолите за честна обратна връзка.
Тези хора могат само да развалят приятелства, защото доверието, искреността и честността са най-ценните качества във всяка връзка. Ако правят това, те не са достойни за вашето приятелство.
8. Тези, които ви манипулират и използват;
Има хора, които поддържат връзки само за изгода, например, с ваша помощ да се запознаят с някой влиятелен човек. Те използват клюките като оръжие и винаги имат скрит план.
Манипулаторите знаят, как да получат информация или да открият вашите слабости, които след това могат да използват срещу вас. Те ще се възползват от вашата щедрост и съвест, рядко давайки нещо в замяна. Тези хора трябва да се избягват, защото се възползват от вас.
9. Тези, които умишлено причиняват болка;
Тези хора имат редица тактики и коментари, които могат да бъдат много нараняващи. Възможно е родителите ви да не харесват начина, по който възпитавате децата си, когато възпитанието ви не е било идеално.
Понякога хората правят резки забележки, които ви карат да се съмнявате в собствената си почтеност, старание или способности.
Не е нужно да се примирявате с вредни тактики. Приятели и членове на семейството, които ги използват, подкопават взаимоотношенията, вместо да покажат топлина, привързаност и подкрепа. Ето защо трябва да се отървете от тях.
10. Тези, които са стресирани;
Знаете ли, че хората са програмирани да мислят негативно и винаги се тревожат за безопасността, здравето и оцеляването си? От антропологична гледна точка това има смисъл, тъй като животът е бил много по-суров в дните на пещерните хора, отколкото е сега. Изненадващо, този вграден стрес все още е с нас днес. Ето защо, когато срещнете стресирани хора или се обаждат, трябва да сме готови да се изправим срещу тях.
И няма недостиг на такива хора, тъй като 75% до 90% от всички посещения при лекар са свързани със стрес! Изследванията показват, че всяко излагане на стрес ще повлияе на мозъка и работата ни в дългосрочен план.
Ние имаме достатъчно собствен стрес, така че няма нужда да общуваме с хора, които са постоянно стресирани. За да оцелеем, трябва да се дистанцираме от тях.
Превод: Йосиф Йоргов
https://sovet-recept.ru/10-toksichnyh-lyudey-kotorym-ne-mesto-v-vashey-zhizni/

Житейски уроци

Житейски уроци, които повечето научават твърде късно в живота си

Животът има забавен начин да ни дава уроци, често когато най-малко го очакваме. И да, за много от нас някои уроци идват по-късно от други. Но както често казват, по-добре късно, отколкото никога, нали? Красотата на живота е, че докато дишаме, има място за растеж и промяна. В тази статия ще споделим някои житейски уроци, които много от нас научават твърде късно в живота си. Надяваме се, че от нея ще разберете кои части от живота ви трябва да се променят – точно сега, на какъвто и етап да сте – преди да е станало твърде късно.
1. Здравето наистина е истинското богатство
Здравето наистина е истинското богатство. В крайна сметка, каква е ползата от целия успех и богатства на света, ако сме твърде болни, за да им се наслаждаваме? Така че не забравяйте да се грижите за тялото, ума и душата си. Яжте добре, движете се повече, стресирайте се по-малко и не забравяйте да отделяте време за неща, които хранят душата ви.
2. Успехът има различни лица
Успехът изглежда различно за всеки един от нас. Това не е универсална концепция, въпреки че обществото може да ни накара да мислим по този начин. Истината е, че това е субективно и дълбоко лично. За някои хора това е финансова сигурност. За други е удовлетворение или щастлив семеен живот, независимо колко изтъняла е банковата им сметка. Или просто свободата да живееш като номад. Вие сами определяте успеха си. Не позволявайте на обществото или на някой друг да диктува как трябва да изглежда успехът за вас. Преследвайте това, което ви прави щастливи, което кара сърцето ви да пее и душата ви да се чувства изпълнена и доволна.
3. Вашето щастие е ваш собствен избор и ваша собствена отговорност
ко има нещо, което трябва да знаете за щастието, то е, че то не зависи от външни обстоятелства, хора или материални блага. По-скоро това е състояние на ума, избор, който правите всеки ден. Можеш да имаш всичките пари на света, перфектния съпруг, перфектните деца… но ако нямаш правилния начин на мислене, ще продължиш да търсиш щастието другаде. Трудната истина – никой друг не е отговорен за собственото ни щастие.
Ето защо винаги, когато усетите тъга или нервност, избирайте да бъдете щастливи. Разбира се, това не означава, че това винаги работи, някои дни просто са по-трудни от други. Но докато избираме да бъдем щастливи, чувстваме, че контролираме живота си.
Как точно да го направите? Ето няколко малки начина, по които можем да направим щастието избор.
– Практикувайте благодарност. Бъдете благодарни както за доброто, така и за лошото – помнете, че нищо не е загубено. Добрите неща ни носят радост, а лошите ни носят уроци.
– Намерете радостта в обикновените и малки неща. В обикновени неща като миризмата на изпрано пране, начина, по който очите на партньора ви се набръчкват, когато се смее, …
– Смейте се често. И силно. И дълго.
– Изберете положителни мисли. защото…
4. Силата на собствените ни мисли може да ни издигне или да ни сломи
Може би си мислите, че думите, които казвате са просто думи, но те могат да направят нещо повече от това просто да заемат място в мозъка ви. Вашият вътрешен диалог всъщност може да пренастрои мозъка ви и да повлияе на начина, по който се държите. Ако постоянно се самобичувате, че сте „тъпи“, „дебели“, „некомпетентни“ и други подобни токсични етикети, ще живеете живота си, вярвайки във всичко това.
Добрата новина е, че това работи и в обратната посока. Ето защо психолозите и експертите по психично здраве ни казват да работим с позитивни утвърждения. Преминаването от негативен към позитивен вътрешен диалог може да направи чудеса за вашето самочувствие и възгледи в живота.
5. Зоната на комфорт убива мечтите
Ах, зоната на комфорт. Толкова много от нас я харесват. И защо не? Безопасно е, предсказуемо е и знаете точно какво да правите там. Но в случай, че все още не знаете, това е опасно. Това е мястото, където потенциалът изсъхва и умира, където растежът е забавен. Пребивавате в нея се в продължение на години и преди да се усетите, сте пропуснали толкова много възможности. Какво наистина ни кара да останем там? В повечето случаи това е страхът от провал. И това е напълно разбираемо. Разбира се, мисълта за провал е страшна! Но знаете ли какво? В крайна сметка ще разберете, че провалът все още е по-добър вариант от съжалението за всички тези пропуснати шансове.
6. Никой не ви гледа
Искали ли сте някога да се присъедините към клас по танци, но се страхувате, че хората може да се смеят на двата ви леви крака? Мечтали ли сте някога да организирате художествена изложба, но се страхувате, че хората могат да кажат: „Уф, този е толкова бездарен!“? Искали ли сте да носите червени обувки, но не събирате смелост да сте различни от масовката? Имаме новини за вас – никой не ви гледа. Поне не толкова, колкото си мислите. Реалността е, че повечето хора са твърде погълнати от собствения си живот, за да проучат внимателно вашия. И ако ви съдят за избора ви, какво от това? Както казва Бон Джоуви… „Това е моят живот Сега или никога Но аз няма да живея вечно Просто искам да живея, докато съм жив!“
7. Не чакайте да се пенсионирате, за да се насладите на живота си
Ние сме от тези хора, които вярват, че добрият живот е сбор от добре изживени дни. Което означава., че ако сте отлагали да се наслаждавате на заобикалящия ви свят до пенсионирането си, ако сте работили неуморно, спестявали сте и сте планирали пенсиониране… … Не се възползвате изцяло от дните си. Никога не можем да бъдем сигурни какво ще бъде бъдещето ни. Тези мечти и планове за пътуване, които непрекъснато отлагате? Може и да не се случат. Знаем, че е трудно да се чуе, но това е реалността. И така, ето урокът: Животът се случва сега. И ние трябва да се наслаждаваме на пътуването, не само на дестинацията.
8. Връзките трябва да са на първо място
Знаете ли, че „да не поддържам връзка с приятелите си“ е едно от 5-те неща, за които умиращите съжаляват най-много? Това казва сестрата по палиативните грижи Брони Уеър в книгата си „Само любовта остава“. Понякога в преследването на успеха нашите взаимоотношения са първите, които започват да страдат. Кариерните постижения и интелектуалната сила са важни, но не са всичко. Много хора осъзнават твърде късно в живота си, че отношенията, които са изградили и емоционалните връзки, които са подхранвали, наистина обогатяват живота им.
9. Споделяйте нещата, които са ви на сърце
Друго голямо съжаление на умиращите хора е това – „Иска ми се да имах смелостта да изразя чувствата си.“ Казвайте каквото имате предвид и мислете това, което казвате. Животът е твърде кратък, за да криете чувствата си.
10. Това също ще мине
Вековна поговорка, част от мъдростта на стоицизма, но нещо, което разбираме напълно едва, когато е много късно. Гледането към живота през призмата на неговата преходна природа наистина може да ни помогне да се справяме с бурите с повече благодат и устойчивост. И това не се отнася само за лошите ни периоди. Тази поговорка е полезна и за добрите моменти. Когато празнуваме върховете с малко стоицизъм, оставаме смирени и внимателни, защото знаем, че те са мимолетни.
11. Дните са дълги, но годините са кратки
От ден на ден често се оказваме в капана на рутината, отбелязвайки задачи в списъците си със задачи, живеейки живота си в кутийки, съставени от часове и дни. Резултатът? Тези дни може да изглеждат невероятно дълги, изпълнени с натовареност от работа, отговорности и скучни житейски задачи. Понякога просто имате чувството, че никога няма да свърши. Но когато намалим темпото и погледнем голямата картина, е такъв шок да видим колко бързо са минали тези години! Детство, юношество, зряла възраст – всеки етап сякаш е преминал бързо, докато сме били потопени в „дългите“ дни. И така, на какво ни учи това? Да ценим ежедневните моменти, а не само важните събития. И най-вече, да живеем осъзнат живот, мислейки как да направим всеки един ден да допринася за целта и смисъла, които искаме да вложим в живота си.
Автор Ева Григорова
https://woman.bg/article/2024011612120991130

Цитат на Ошо, който „намества ума ви“

Цитат на Ошо, който „намества ума ви“, когато страдате за бившия си и не можете да го забравите

Темата за любовното страдание е стара като времето. Често хората страдат и скърбят, когато някой не отвърне на чувствата им или охладнее към тях. На самия връх на страданието може да изглежда, че няма да има повече радост в живота, че смисълът на живота е изгубен.
Може да изглежда, че в този мъж или тази жена сте загубили нещо невероятно важно и ценно. Слънцето е покрито с облаци и това слънце няма как да пробие.
Да, разбира се, струва си да приемете и изживеете чувствата и емоциите си. Задачата не е веднага да ги премахнете, разтворите, изтриете. Но за да си позволите да продължите да живеете, е важно да намалите тяхната тежест и значение, важно е да си дадете възможност да живеете пълноценен живот.
При някои всичко се получава повече или по-малко органично, докато други се нуждаят от разтърсване. Една силна мисъл ще помогне и тук. Ето един цитат от Ошо, въздействащ по прост и разбираем начин:
„Ако мислите, че любим човек може да ви даде радост, тогава грешите дълбоко. В момента, в който си помислите това, вие се превръщате във вампир, който се опитва да изсмуче радост от друг човек.“
Е, как ти харесва да си вампир? Съгласни ли сте с него? Искате ли да живеете така до края на дните си? 300 години, 500 години или цели 1000?
Вие сами създавате своята радост, вие сами сте отговорни за вашата готовност и желание да живеете, за способността си да се наслаждавате на живота.
1) Не се погребвайте живи под развалините на несбъднатите надежди;
Това са просто надежди и очаквания за конкретен човек. Без вашата самохипноза тези фрагменти нямат тежест и сила.
Да, неприятно е да се сблъскате с отказ или срив на плановете. Но това е само един сценарий и един човек. Животът ти продължава.
2) Не прехвърляйте отговорността за вашето щастие на друг човек;
Ако сега сте тъжни, лоши, тежки и самотни, тогава не бива да обвинявате някой, който не иска да ви направи щастливи. Вместо това се запитайте, какво друго можете да направите, за да се чувствате щастливи.
3) Много зависи от правилния фокус на вниманието;
По-добре е да не се фокусирате върху факта, че не сте заедно с някого в момента, а върху факта, че искате да се чувствате добре.
4) Имате абсолютно всичко, за да живеете и да бъдете щастливи;
Вече всичко е наред с теб. Имате набор от ресурси, имате възможности, имате реален живот. Защо да се впечатлявате от образа на вампир, който чака следващата доза кръв от обекта си. Няма нужда да молите или да изисквате нещо от никого. По-добре следвате собствения си път.
Вера Бокарева
Превод: Йосиф Йоргов
https://dzen.ru/a/ZVpByFwJGmzd2AQD?experiment=931376

Осъзнатост

Осъзнатост

Вие сте живи само пропорционално на това, колко сте осъзнати. Осъзнаването е разликата между живота и смъртта. Не си жив само защото дишаш, не си жив само защото сърцето ти бие. Физиологически, можете да ви поддържат живи в болница, без никакво съзнание.
Станете по-събудени и ще станете по-живи. А животът е Бог – друг Бог няма. Затова Буда говори за живота и осъзнаването. Животът е целта, осъзнаването е методологията, техниката за постигането му.
Единственото нещо, което трябва да научите, е наблюдението. Виждам! Наблюдавайте всяко свое действие. Наблюдавайте всяка мисъл, която минава през ума ви. Наблюдавайте всяко желание, което ви обзема. Наблюдавайте дори незначителни жестове – как ходите, говорите, ядете, къпете се. Продължавайте да наблюдавате всичко, навсякъде. Нека всичко се превърне във възможност за наблюдение.
Не яжте машинално, не продължавайте да се тъпчете с храна – бъдете много наблюдателни. Дъвчете внимателно и наблюдателно… и ще се изненадате, колко много сте пропуснали до момента, защото всяка хапка ще носи голямо удовлетворение. Ако ядете внимателно, храната ще бъде по-вкусна.
Вдишайте миризмата, почувствайте докосването, почувствайте порива на вятъра и на слънчевите лъчи. Погледнете луната и станете просто мълчалив резервоар за наблюдение, а луната ще се отрази във вас с неизмерима красота.
Движете се през живота, като оставате напълно наблюдателни. Отново и отново ще забравяте. Не ставайте нещастни поради това; естествено е…
Запомнете едно нещо: когато си спомните, че сте забравили да наблюдавате, не съжалявайте, не се корете; в противен случай ще си губите времето. Не се чувствайте нещастни: „Пак пропуснах.“ Не започвайте да се чувствате „Аз съм грешник“. Не започвайте да се самоосъждате, защото това е чиста загуба на време. Никога не се покайвате за миналото! Живей за момента.
Първата стъпка в осъзнаването е, да осъзнаете тялото си много добре. Малко по малко човек става бдителен във всеки жест, във всяко движение. Когато станете по-осъзнати, започва да се случва чудо: много неща, които сте правили преди, просто изчезват. Тялото ви става по-отпуснато, по-настроено, в тялото ви цари дълбок мир, в тялото ви пулсира фина музика.
След това започнете да осъзнавате мислите – същото трябва да се направи и с мислите. Те са по-фини от тялото и, разбира се, много по-опасни. А когато осъзнаете мислите, ще бъдете изненадани, какво се случва вътре във вас.
А чудото на вниманието е, че не е нужно да правите нищо, освен да осъзнавате. Самият акт на наблюдаване променя всичко. Малко по малко лудият изчезва. Малко по малко мислите започват да следват определен модел: техният хаос вече го няма, стават все повече и повече космос. И тогава се възцарява по-дълбок мир.
Това е най-финият слой и най-трудният, но ако можете да осъзнаете мислите, това е само една стъпка напред. Всичко, от което се нуждаете, е малко по-интензивно осъзнаване и ще започнете да отразявате вашите настроения, емоции, чувства.
След като осъзнаете всички тези три слоя, те се комбинират в едно явление. А когато тези три слоя станат едно, започнат да действат в пълна хармония, вибрират заедно, можете да усетите музиката и на трите: те се превръщат в оркестър – и тогава се случва четвъртото нещо. Не можете да го направите – то се случва от само себе си, то е дар на цялото. Това е наградата за тези, които направят тези три стъпки. Четвъртото е изключителното осъзнаване, което прави човек събуден. Човек осъзнава собственото си осъзнаване – това е четвъртото нещо. Това прави един буда, пробуден. И само в такова пробуждане човек научава, какво е блаженство. Блаженството е целта, осъзнаването е пътят към нея.
Действайте, говорете с пълно съзнание и ще откриете огромна промяна в себе си. Самият факт, че сте наясно, променя всичките ви действия. Тогава не можете да извършите грях. Не че трябва да се контролирате, не! Контролът е сурогат на осъзнаването, много лош заместител; той е малка помощ. Ако сте наясно, не е необходимо да контролирате гнева си; в съзнанието никога не възниква гняв. Гневът и осъзнаването не могат да съществуват заедно; съвместното им съществуване е невъзможно. При внимателност никога не възниква ревност. В осъзнатостта много неща просто изчезват – всички неща, които са негативни.
Каквото и да правите, продължавайте постоянно да правите едно нещо вътре: осъзнавайте, че го правите. Ядете – бъдете наясно със себе си. Вървите – осъзнайте себе си. Слушаш, говориш – осъзнай себе си. Когато сте ядосани, осъзнавайте, че сте ядосани. В момента, в който идва гневът, осъзнайте, че сте ядосани. Това постоянно припомняне на себе си създава фина енергия във вас, много фина енергия.
Осъзнаването е това, което ви прави господар – и когато казвам господар, нямам предвид, че контролирате. Когато казвам бъди господар, имам предвид бъди присъстващ – винаги присъстващ. Каквото и да правите или не правите, едно нещо винаги трябва да е в съзнанието ви: че сте.
Трябва да се бориш с гнева, алчността, секса, защото си слаб. Така че всъщност, проблемът не е гняв, алчност и секс, проблемът е слабостта. След като започнете да бъдете силни отвътре и имате усещането за вътрешно присъствие – това сте вие – вашите енергии започват да се концентрират, кристализират в една точка и се ражда „аз“. Запомнете, не се ражда егото, а Азът.
Бъди отпуснат. Не се опитвайте много, защото можете да осъзнаете в релаксацията, а не в старанието. Бъдете спокойни, тихи, мълчаливи.
Какво е напрежението ти? Твоето отъждествяване с всякакви мисли, страхове – смърт, разруха, падане на долара и всякакви такива неща. Това са вашите напрежения и те влияят на тялото. Тялото ви става напрегнато, защото тялото и умът не са две отделни единици. Тяло-ум е една система, така че когато умът стане напрегнат, и тялото става напрегнато.
Човек със съзнание и разбиране действа. Човек, който е в безсъзнание, без съзнание, механичен, роботизиран, реагира.
Някой те обижда, натиска бутон и ти реагираш. Чувствате се ядосан, избухвате – и го наричате действие? Това не е действие, имайте предвид, това е реакция. Той ви манипулира, а вие сте марионетка. Той натисна бутона и се включвате като машина. Точно както натискате бутон, за да включите или изключите светлина, това е, което хората правят с вас. Те ви включват и изключват.
Идва някой и те хвали, надува егото ти и ти се чувстваш страхотно. След това идва някой и те мушва, а ти просто се спадаш и падаш на земята. Вие не сте шеф сам на себе си. Всеки може да ви обиди и да ви направи тъжни, ядосани, раздразнени, нервни, агресивни, луди. И всеки може да ви похвали и да ви накара да се почувствате на върха, да се почувствате като най-великия от хората, в сравнение с които Александър Велики бледнее. Вие действате според манипулациите на другите. Това не е истинско действие.
Съвестта е номер, който другите ви погаждат – другите ви казват, кое е правилно и кое не. Те ви натрапват идеите си и ги натрапват постоянно от детството. Когато си толкова невинен, толкова уязвим, толкова деликатен, че можеш да оставиш отпечатък, следа, а те те обуславят – от самото начало. Тази обусловеност се нарича „съвест“ и тази съвест продължава да управлява целия ви живот. Съвестта е стратегия на обществото, целяща да те пороби.
Будите учат на съзнание. Съзнанието означава, че не научавате от другите, кое е правилно и кое не. Не е нужно да се учите от някой друг, просто трябва да влезете навътре. И вътрешното пътуване е достатъчно – колкото по-дълбоко отиваш, толкова повече съзнание се освобождава. Когато стигнете до центъра, вие сте толкова пълни със светлина, че тъмнината изчезва.
Единственият грях е несъзнаването, а единствената добродетел е осъзнаването. Това, което не може да се направи без съзнание, е грях. Това, което може да се направи само с осъзнаване, е добродетелта. Невъзможно е да убиеш, ако си наясно; никакво насилие не е възможно, ако сте наясно. Невъзможно е да се изнасилва, краде, измъчва – всичко това е невъзможно, ако има осъзнатост. Едва когато се възцари безсъзнанието, в неговия мрак влизат в теб всякакви врагове.
И помнете, казвам всичко, независимо какво правите – дори вашите добродетели няма да бъдат добродетели, ако сте в безсъзнание. Как можеш да бъдеш добродетелен, ако не си наясно? Зад вашата добродетел ще стои огромно, гигантско его – това е неизбежно.
Дори твоята святост, развита и внушена с много трудности и усилия, е напразна. Защото няма да донесе простота и скромност, няма да донесе онова велико изживяване на божественост, което се случва само когато егото изчезне. Ще живееш почтения живот на светец, но ще си останеш толкова беден, колкото всеки друг – гнил отвътре и ще водиш безсмислено съществуване.
„Добрият човек“ не е непременно съзнателен. Полага големи усилия да бъде добър, бори се с лошите качества – лъжа или кражба, неистина, нечестност, насилие. Те присъстват в добрия човек, но в потисната форма и могат да избухнат всеки момент.
Добрият човек може да се превърне в лош много лесно, без никакво усилие – защото всички тези лоши качества ги има, но те са само ограничени, потиснати с усилие. Ако елиминира усилията, те веднага ще избухнат в живота му. И тези добри качества са само развити, а не естествени. Старае се с всички сили да бъде честен, искрен, да не лъже – но това е усилие, изморително е.
Добрият човек винаги е сериозен, защото се страхува от всички лоши качества, които е потиснал. И е сериозен, защото дълбоко в себе си иска да бъде уважаван за добротата си, да бъде възнаграден. Той жадува за уважение.
Добрият човек трябва да полага огромни усилия, за да прави добро и да избягва лошото; лошото остава постоянно изкушение за него. Това е избор: всеки момент той трябва да избира доброто, да не избира лошото.
Добрият човек е в постоянен конфликт. Целият му живот не е живот в радост; той не може да се смее от сърце, не може да пее, не може да танцува. Във всичко и винаги прави преценки. Умът му е пълен с преценка до преценка – и тъй като самият той толкова много се опитва да бъде добър, той съди другите по същите критерии. Той не може да те приеме такъв, какъвто си; той може да те приеме само ако задоволяваш критериите му и си добър. И понеже не може да приеме хората такива, каквито са, той ги осъжда… Това не са качествата на един истински религиозен човек. В един истински религиозен човек няма присъда, няма осъждане.
Има само един начин да отидете отвъд това да сте „добър човек“: да внесете повече осъзнатост в своето същество. Внимателността не е нещо, което трябва да бъде внушено; вече е там, просто трябва да я събудите.
Религиите са решили да останат само морални кодекси. Това са етични кодекси; те са полезни за обществото, но не са полезни за вас, не са полезни за индивида. Това са удобства, създадени от обществото. Естествено, ако всички започнат да крадат, животът ще стане невъзможен; ако всички започнат да лъжат, животът ще стане невъзможен; ако всички са нечестни, ти изобщо няма да можеш да съществуваш. Следователно на най-ниското ниво моралът е необходим за обществото, той е социално удобство, но не и религиозна революция.
Преминете отвъд нормалната представа за добър човек. Няма да си добър, няма да си лош. Просто ще бъдете нащрек, съзнателни, осъзнати и тогава каквото и да последва ще бъде добро. С други думи, мога да кажа, че в пълно осъзнаване ще придобиете качеството божественост, а доброто е само малък страничен продукт на божествеността.
Религиите ви учат да бъдете добри, за да можете един ден да намерите Бог. Това е невъзможно – никой добър човек не е намирал божественост. Аз уча точно обратното: открийте божествеността и добрите неща ще дойдат естествено. И когато добрите неща идват естествено, те имат красота, изящество, простота, скромност. Не иска награда нито тук, нито в другия свят. Тя само по себе си е награда.
Бих искал да можете да бъдете на пазара и в същото време да останете медитативни. Бих искал да общувате с хора, да обичате, да се вместите в милиони взаимоотношения, защото те обогатяват – и все пак да можеш да затвориш вратите и понякога да си починеш от всички взаимоотношения… така че да общуваш и със съществото си.
Общувайте с другите, но общувайте и със себе си. Обичайте другите, но обичайте и себе си. Излез навън! – светът е красив и пълен с приключения. Това е предизвикателство, обогатява. Не пропилявайте възможността – всеки път, когато светът почука на вратата ви и ви повика, излезте. Вървете безстрашно – няма какво да губите, а може всичко да спечелите. Но не се губете. Не продължавайте безкрайно и не се губете; понякога се прибирате. Понякога забравете света – това са моменти на медитация. Всеки ден, ако искате да сте в баланс, трябва да балансирате външното и вътрешното. Те трябва да имат еднакво тегло, така че никога да не станете едностранчиви.
Старите тибетски писания казват, че Бог идва много пъти, но никога не ви намира там, където сте. Чука на вратите, но собственикът не е вкъщи – винаги е някъде другаде. Вкъщи ли си, у дома ли си или някъде другаде? Как Бог може да те намери? Не е нужно да ходиш при него, просто като си вкъщи, ще те намери. Той те търси точно толкова, колкото и ти него. Просто си бъди вкъщи, за да може като дойде да те намери. Той идва, чука милиони пъти, чака на вратата, но ти никога не си у дома.
Ошо
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/osoznannost/2024-01-16-54106

Каква жена ще хареса на почти всеки мъж

Каква жена ще хареса на почти всеки мъж?

Колко често жените си блъскат главата, как да угодят на мъж и най-важното, как да поддържат интереса му към вас още много, много години и може би дори през целия ви съвместен живот. Да, наистина не звучи толкова просто. Затова жените продължават да измислят хитри планове и да се променят, само за да постигнат заветната си цел. Но в действителност всичко е много по-просто.
За да може един мъж винаги да е луд по теб и буквално да те носи на ръце, и дори да няма желание да помисли за някоя друга, а още по-малко да те напусне, е необходимо само едно качество – способността искрено да му се радваш и на всичко, което прави за теб. Тоест, бъдете истински благодарни и по този начин го мотивирайте да ви угажда още повече.
Каква жена ще се хареса на почти всеки мъж е само с една черта?
Моля, обърнете внимание, не казвам, едва ли не да му носите чехлите със зъби и да „размахвате опашка“, когато, например, го посрещнете от работа. Но наистина трябва да забележите, че вече се е прибрал и иска вашето внимание и топлина. Затова поне за известно време просто оставете настрана всичките си дела и го слушайте. Или просто седнете до него, докато си почива.
Много е важно да бъдете жена, която не просто се преструва, че обича и уважава мъжа си, а всъщност, прави точно това. В края на краищата, ако наистина се отнасяте с мъжете добре и с уважение, а не просто да се преструвате, а вътрешно продължавате да ги презирате и да не харесвате, тогава наистина ще ги превърнете в истински магнит за противоположния пол, повярвайте ми.
Научете се да им се доверявате, да молите за помощ и просто искрено се възхищавайте на тяхната сила, смелост, мъдрост и чувство за хумор. Но както вече казах в началото, само тази черта – умението да се радваш и да си благодарен на този конкретен човек, ще бъде достатъчно. В крайна сметка, това вече дава положителни резултати и ще ви направи невероятно привлекателна в очите му.
Затова, скъпи жени, запомнете едно просто нещо – мъжът е щастлив и с голяма радост е готов да хвърли целия свят в красивите ви крака. Той наистина е готов да се старае за вас и да полага усилия, но само когато наистина види, че именно ТОЙ може да ви направи истински щастливи.
В крайна сметка, вие му го казвате и изразявате благодарността си за всичките му действия и принос към вас. А в такъв случай ще се почувства като ваш герой, а кой мъж не би го искал..? Затова мъжът просто не може, а и няма да иска да напусне жена, до която крилата му растат винаги, а тя до него винаги е усмихната… Все пак, така трябва да бъде. Късмет!
Виктория Кирста
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.b17.ru/article/147514/?utm_referrer=https%3A%2F%2Fzen.yandex.com

2024 – завой към духовното в човешкото развитие

2024 – завой към духовното в човешкото развитие

2024 е годината за завой към духовния път на развитие, махалото ще се залюлее към духовността. Това е годината за изтегляне нова концепция за човечеството, по нови правила, с нови енергийни полета, с ново отношение към света. А това ще го видим не само на ниво съзнание, а и на физическо ниво. Материята ще премине от плоска към стерео, ще стане по-ефирна, течнокристална. През последните 12 години се движим към този кръстопът, към тази повратна точка. А през 2024 ще започне този етап.
Само след няколко дни навлизаме в нов 12-годишен цикъл от земна еволюция, в нейното пространство, природа и хора, в контекста на Прехода. Много спокойно преминахме последната дата през 2012 г. Още тогава можехме да започнем много бързо и рязко, много хора имаха безпрецедентно, необичайно, ентусиазирано настроение, можехме перфектно да направим еволюционен пробив, хората бяха точно на върха.
Но, за съжаление, дори тези много хора се оказаха много малко. Преходът през 2012 г. можеше да бъде специфичен, много рязък, просто щяха да ни отворят порталите, кой в 4D, а кой в 5D. Тогава подготвяха слънчево изригване, тоест доставяне на силен потенциал, който да ни помогне да направим честотна космическа промяна.
Но след като прегледаха индикаторите, кураторите забелязаха, че по-голямата част от населението е заспало и има малко готови тела, способни да издържат промяната на реалността, а преходът е ограничен до няколко месеца преди квантовия скок. И го превключиха на по-премерен и плавен. Отлага се с 12 години. Много се разстроих тогава, спомням си. Тази история може да бъде прочетена в моя TG канал World of High Frequencies.
Сега започва нов 12-годишен еволюционен цикъл. Ние сме почти във втори опит за квантова промяна, във втория цикъл. През изминалите години се подготвихме добре, много се промени в съзнанието ни. Преминахме през няколко фази в повишаването честотата на Шуман; през много слънчеви изригвания; станаха достъпни четиримерни полетата, което повлия върху пробуждането и осъзнаването; клетъчната структура на телата се промени, появиха се светлинни ядра (ценрозоми) и при мнозина се промени химическият състав на кръвта.
Ние сме подготвени за завършване промяната на честотите, очаква се последен енергиен проблясък, който ще осигури последния необходим потенциал за отваряне на първите етажи от петмерното пространство. Започва не само земната пролет, но и галактическата. Друг проект на земното развитие ще започне да се разгръща, силно еволюционен, безпрецедентен, магически. И многоизмерна, с различни нива светлина за различните хора, когато я осъзнаят.
Преди живеехме според сгъстяването на духа, сега ще живеем според разгръщането на духа.
Преди всички следваха един, смесен честотен клон на реалността – и хората с 3D честота, и с 4D честота, и дори тези, които набираха петмерни кодове. Честотата беше като в супа, всичко се смеси. Но на фино ниво всички вече сме разпределени в различни направления на реалността. Които се очаква да започнат през пролетта на 2024 г., за да се разделят много ясно на 3 групи общности:
– 3D общности, стара философия, тясно зависими възгледи;
– 5D общности с нова философия, разширени прогресивни космически възгледи;
– и хора с 4D съзнание, междинно съзнание между двата основни клона.
Хората със старата 3D философия са зависими от всичко; прехвърлят отговорността си на всички други; с колективен разум; с детско съзнание, инфантилност и същевременно егоизъм, арогантност и егоизъм.
Хората от новата 5D ера са самодостатъчни, зрели, свободни и в същото време, балансирани и отговорни. Всеки в 5D е човек, който е създал себе си и затова е оригинален и уникален. А това са индивидите, които постоянно работят върху себе си, всеки ден.
Някои хора, след окончателната промяна и разделяне на вероятностите, ще живеят в петмерно общество, други в тримерно общество. 4D е сравнително кратък период, един вид мост в съзнанието между 3D и 5D. 4D хората са пробудени, търсещи, но все още не са напълно наясно, кое е истина и кое е лъжа, кое е добро и кое е зло. Те създават връзки с 5D полето, но също остават и интегрирани в 3D полето; не са се разделили напълно с егото; не се справят с илюзии, с болка.
За хората, които ще преминат към 5D, които ще могат да възприемат новата реалност, ще има много светлина, много фини равнини и тази светлина, енергия, този свят ще бъде по-проявен и интензивен. Можем да кажем, че божествената реалност ще влезе в живота на такива хора.
Според всички признаци смяната ще започне през 2024 г. Кога точно ще стане, на кой ден? – Земята ще реши, чакаме нейното квантово набъбване, така да се каже. И всичко се следи от Всевишния.
Какви са законите на духовния свят? Какво ще бъде новото в живота ни?
* Очаква се откриването на финия план, увеличаване дела на неговото проявление в сценарийния план на живота.
В предишната версия имаше малко от него, но сега делът му ще започне да се увеличава. Това е началото на дългоочакваното сливане на два свята, сливането им във физическо проявление. Ще започне да се появява фината материя, духовете на природата, обитателите на финия свят, например космическите китове, ще станат по-видими. И ние ще установим контакт с тях.
* Достъпът до многомерността ще бъде отворен за всеки, но не всеки ще види финия план. А само тези, които са напредвали сами и са енергийно и съзнателно готови.
* Отварянето на фини светове за човек ще се случи на паралели – на каквито честоти се намира човек и за какво е готово съзнанието му. Сега жизнените полета на 3-то и 4-то измерение са активирани и вече са разночестотни прозорци на реалността. Дори и сега за едни и същи хора животът може да тече или според 3D законите на физиката или според 4D закони. И също трябва да отворят прозорците към реалността на 5-то измерение, към 5D полето.
* 2024 е обучение да бъдете в няколко реалности едновременно, да превключвате честотите, да се връщате напред и назад, да избирате, да опитвате. Това е трептящ свят, с проблясъци, като в стерео картина, когато, ако обърнете картината по един начин, ще има едно изображение, ако я наклоните малко по-различно, ще бъде друго.
* Всичко ще започне да оживява. Духовният център ще оживее във всички елементи.
„Ето как центрозомите вече започнаха да оживяват в клетките“, започнаха да излъчва светлина, това вече е доказано от учените, има снимки под микроскоп.
— Водата започва да оживява, в нейните молекули също се появява светлина, водата в откритите водоеми започва да се превръща в така наречената „богоявленска вода“. Скоро ще е възможно да я използваме почти всеки ден, а не само веднъж годишно.
— Елементът на светлината, електричеството оживя. Аз лично от 2020 г. чувам и усещам електрическа енергия в себе си, тя бръмчи в мен като електропровод.
— Такъв елемент като мълния се проявява – периодично изглежда, че ви застрелва с енергия, като електрически ток, от главата до петите, за секунда.
Какво друго ще бъде новото:
* По-ясно разкриване на суперсили. Имаме ги всички, само в скрит вариант. Но тъй като нямаше нищо, което трябваше да се види и усети, имаше специално разделящо силово поле между 3D и 5D, инструментите не бяха активирани. Веднага щом настъпи последната смяна, в същия момент ще бъде включено всичко необходимо за живота в новото пространство. Очаквано включване, ще долети с първите лястовици – през пролетта на 2024г.
Инструментите са програми, като приложения във вашия телефон. Един ден просто ще получим много голяма актуализация. Ако сте свързани, например, с една програма, тогава в същия момент, ще започнете да разбирате езика на животните; на другия – да вижда фини същества с физическото зрение; при трета – промяна на гравитацията, отмяна на теглото при обектите. Тоест хората ще се появят с включени, активирани суперсили. И ще има много такива за един ден.
Но само тези, които са придобили потенциала и знанията да променят орбитата, ще бъдат превключени. Ето как електроните, движещи се около ядрото, улавят допълнителен фотон, за да направят квантов скок.
*Ще има по-ясно разкриване и укрепване на такива суперсили като ясновидство, ясночуване, ясночувстване, яснопознание. Ще има по-широко разкриване на телепатичните способности. Ще можем много по-лесно да получаваме ченълинги, както и да комуникираме помежду си телепатично.
* Очакват се директни контакти с извънземни цивилизации. Влизане в сътрудничество със съседни планети, с отците-основатели, с надзорни системи. Ние сме интегрирани в междупланетната общност.
Ще можем физически да прегърнем членовете на нашето звездно семейство; да се запознаем с жителите на вътрешната Земя, да посетим техните градове на Светлината; както и извънземни кораби, които сега са огромен брой в земното пространство. Нека започнем да приемаме най-новите технологии, например източници на безплатна енергия, които получават електричество директно от околния свят, от етера.
* Най-накрая ще можем да се излекуваме и подмладим безвъзвратно. Не временно, както понякога ни е позволено да правим сега, когато достигнем прекомерно високи честоти, а вече без загуби и връщания назад. Ще има мобилни, модерни медицински центрове.
През 2024 г. се очаква следното:
* Деблокиране на паметта, спомняне откъде сте, от коя планета.
* Ускоряване на времето, всичко ще бъде реализирано дори по-бързо, отколкото при 4D. Дори кармата ще се ускори.
*Подаване на поръчка. Още веднъж да уточня: на каквато честота сте, това ще ви даде съдбата. Справедливо разделение клоновете на реалността.
* Тъй като се движим към зряла възраст, никой няма да бъде дърпан. 2024 е вече тест; те ще видят, кой какво ще постигне сам, според собствения си избор, за да премине в многомерността. Или не отива.
*Да подчертая: критично прекъсване във вероятностите на някои места по планетата е абсолютно неизбежно. Новият свят ще започне да се появява директно на определени места. Ще расте точно във вашите градини. Сякаш от земята.
Това няма да се случи навсякъде, а само на места, на места, където нивото на праговите вибрации вече е достигнато. Там, където беше направено най-голямото отделяне от пространствената тъкан на 3D и връзката с божественото 5D, тоест на местата за бъдещите градове на Светлината.
*Когато това започне, можем да кажем, че всичко ще се случи пред очите ни. Но само в началото.
По-нататък, на тези места, негативните влияния на 3D ще започне да изчезва все повече и повече, да се разтваря, стопява, докато напълно умре, като стари клони. Никакви тъмни същества няма да могат да изпомпват жива енергия на тези места. Можем да кажем, че на тези места светлината най-накрая ще победи мрака и ще започне галактическата зора.
С течение на времето двете реалности, 3D и 5D, ще стават все по-различни и в крайна сметка ще станат незабележими, невидими една за друга. И е ясно, че това е добра новина за 5D, но не толкова за 3D. Но съдбата на човечеството вече е решена.
*Природата, ландшафтът на Земята и времето ще се променят. Ще се появят нови животни от финия план, онези, които някога са преминали в етерна проекция. Между другото, в градовете на Светлината ще обменяме животни с други планети, видях това в проекцията. Ще създадем междупланетни зоопаркове в открити пространства.
Всичко това ще започне през 2024 г. много ясно, директно в материята. Това е година и половина (двугодишен малък цикъл). През 2025 г. процесът ще бъде напълно тестван, отстранени грешките, регулиран и завършен. По-нататък всичко ще се развива по нов алгоритъм, по друг план, с ускорение, ще летим почти като ракета във възходящия кръг на Космическата еволюция, оттук нататък като нормална, интелигентна възрастна цивилизация.
Скъпи мои, порталът към 5D света за планетата беше активиран още през 2021 г. И отсега нататък кодовете на 4-то и 5-то измерение постепенно се активират за нас, стъпка по стъпка.
ЗАПАЗЕТЕ ВАШАТА СВЕТЛИНА!
За да го направите ви трябва:
1. Поддържайте съвършенството на вътрешната светлина и звук, сакралността на вашите фини полета. Имате нужда от правилния вектор на съществуване във вашата аура, във вашия контур.
2. Почистете физическото си тяло и фините полета от тъмни отлагания и заселници (астрални същности и ментални основни програми), структурирайте енергиите си, придайте им оригиналните основни хармоници и по този начин повишете общото ниво на вибрации.
Въз основа на моя личен опит в прехода ви предлагам да включите две ежедневни практики за това:
✅Практика на системата за енергийна защита, която наричаме „Чистота и Астрея“.
✅ Практиката за спиране на ума е една от основните техники за Прехода, която ни учи да поддържаме вниманието върху по-дълбоките вътрешни слоеве на нашата форма. https://salebot.site/md/noviy_mir1
Таниела
Превод: Йосиф Йоргов
https://dzen.ru/a/ZY6E5FKwnBEvnHcT

12 признака, че сте психически силен човек

12 признака, че сте психически силен човек

Психичната сила е способността да се справяте с житейските трудности, да преодолявате стреса и да се справяте с проблеми.
Забележете, никой не притежава всички тези качества перфектно и психическата издръжливост е процес на постоянно развитие. Ако забележите тези черти в себе си, това може да е показателно за вашата психическа сила и готовност за жизнените предизвикателства.
Ето 12 признака, които са показателни, че имате психическа сила:
1. Идентичност;
Това е осъзнаване на собствените мисли, емоции и мотивации. Хората с висока степен на самосъзнание, разбират по-добре своите нужди, ценности и цели.
2. Умение да вземате решения;
Психически силните хора могат да анализират информация, да претеглят алтернативи и да вземат решения, дори когато са изправени пред непредсказуеми обстоятелства.
3. Гъвкавост;
Гъвкавият подход към живота помага да се адаптирате към промените и стреса. Това е способността да се виждат възможности в промените и да не усеща заплаха в неизвестното.
4. Оптимист;
Психически силните хора са по-склонни да се фокусират върху положителните аспекти на ситуацията, което им помага да поддържат оптимистичен поглед за бъдещето.
5. Способност за саморегулация;
Това е способността да контролирате реакциите си при стрес и емоции, като същевременно поддържате ума си Ясен в трудни ситуации.
6. Способност за прошка;
Прошката освобождава от негативните емоции и ви позволява да продължите напред. Психически силните хора знаят, как да прощават както на себе си, така и на другите.
7. Цел;
Психически силните хора имат ясни цели и планове. Това им дава насока и мотивация за успех.
8. Приемане на откази;
Те не се гмурват в разочарованието при неуспех, а го разглеждат като шанс за растеж и подобрение.
9. Съпричастност;
Психически силните хора имат способността да се поставят на мястото на другите и да проявяват съпричастност.
10. Умение за изграждане на взаимоотношения;
Това включва ефективна комуникация, разрешаване на конфликти и изводи, как да поддържате здрави взаимоотношения.
11. Способност за смирение;
Психически силните хора не се колебаят да признаят грешките си и да се поучат от тях.
12. Стремеж към личностно развитие;
Те винаги работят върху себе си, търсят най-доброто, учат се от грешките си и развиват уменията си.
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2023/12/12-priznakov-togo-chto-vy-psihicheski-silnyj-chelovek/

Ароматът на духа и специалния флуид на магията

Ароматът на духа и специалния флуид на магията

„Там има руски дух, мирише на Русия“ – нашият пророк знаеше за същинския произход на миризмата и директно го свързваше с духа. Въздухът миришеше на пролет, потта на лятно поле след дъжд, есенна зеленина – познаваме не само тези миризми, но и състоянията и конкретните места, където сме ги изпитали. И например смирната и тамянът не са просто тамян, те са пълноправни атрибути на християнската мистерия, така че миризмата е както за компонентите, така и за най-висшето чувство.
Разширявайки съзнанието си, отваряме съкровищница от миризми и имаме възможност да се наслаждаваме на все по-изтънчени аромати. Разграничаването и създаването на уникални комбинации от тях е цяло изкуство, нека не забравяме да го основаваме на любовта, така че нашият гений на обонянието да не отиде на тъмна служба, като героя от филма „Парфюм“. На земята различни сили наистина се борят за човешкото обоняние – едни аромати разширяват възприятието, правят го пластично, всеобхватно, други изкушават, провокират, трети събуждат едно и приспиват друго. Всяка миризма има своите последствия, опитната душа помни, какво се крие зад различните аромати. Думите парфюм и одеколон са съзвучни по причина: чрез вдишване на някои аромати можете да влезете в пряк контакт с егрегор или дух, но какъв дух е това и дали тази среща е желателна за нас?
Ако носът е основният орган на обонянието, тогава по-дълбокото възприятие на миризмите е свързано с чакра и хормоналните центрове, а много фините рецептори са сетивните полета на душата. Здравата енергийна система пречиства съда на тялото, душата го изпълва с неповторим аромат, а духът го дарява с истински аромат. Цъфтящ по душа и силен по дух, той изпълва околното пространство; в неговото поле искате да дишате и вдишвате живот. Естествената миризма на всеки човек е най-пряко свързана с количеството живот в него. Ето защо бебетата миришат толкова сладко на майчиното мляко, този аромат съдържа квинтесенцията на живота.
Човек може да развие умението да разчита вибрации и енергия чрез миризмата, основата за това е в нашия език: „мирише лошо“, „излъчва фин аромат“, „като небесна свежест“, „мирише на чистота“. Остра миризма нахлува в обонянието без разрешение. Техногенната среда е богата на такива миризми, понякога „смръщваме нос“ при нещо натрапчиво. Изисканите естествени аромати са по-етични за хората, те са прелюдия към чувствено взаимодействие с красотата, нежно се носят и с природата им напомнят за вечното. Уханието на далечни светове е едва доловимо, сякаш докосването на ангел, краткотрайно и незабравимо е докосване на чудотворното. Най-голямото удоволствие е да се издигнеш в разредени слоеве и да дишаш чистия етер на звездите, изпитвайки истинско вдъхновение (т.е. вдишвайки нещо ново).
И Новата година, приятели, е аромат на магия, има все повече и повече от нея в космоса. Магията има специална течност, тя отива право в сърцето и се смили над него. Ако изведнъж не го почувствате, позволете ми да го споделя с вас – отворете сърцето си по-широко и поемете дълбоко въздух… тази тиха радост е ваша.
Станислав Карнаухов
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article16123-blagouhanie-duha-i-osobyy-flyuid-volshebstva

Как да узнаете, че сте срещнали своя човек

Как да узнаете, че сте срещнали своя човек — според знака на Зодиака

Човек, с когото имате същите ценности, цели, интереси, който носи радост, подкрепа и смисъл в живота ви. Разберете, какво казват звездите за съдбоносната среща…
Овен
Ще разберете, че се срещате с правилния човек, когато не ви е скучно във връзката. Смятате, че моногамията е силно надценена, но когато намерите „своя“ човек, преразгледайте убежденията си. Ще се радвате, да прекарвате всеки ден с него и няма да се чувствате така, сякаш сте „заседнали“ или затънали в рутина.
Телец
Ще разберете, какво е с правилния човек, когато се почувствате достатъчно комфортно, за да се доверите. Трудно ви е да се доверите на хората, поради страх от душевна болка, каквато ви е била нанесена преди, но когато срещнете „вашия“ човек, доверието ще стане част от вас. Ще допуснете да сте уязвими към него, защото ви дава чувство за безопасност.
Близнак
Ще разберете, че сте с правилния човек, когато не мислите, че има и по-добър на света. Той ще погълне цялото ви внимание и ще бъде толкова невероятен за вас, че няма да искате да го давате на другите. Ще почувствате, че имате невероятен късмет, да го срещнете и това е единственото нещо, в което сте сигурни.
Рак
Ще разберете, какво е с правилния човек, когато се чувствате така, сякаш винаги сте го познавали. Той няма да се опита да се впише във вашия живот, а просто ще влезе в него. Ще се разбира добре с вашето семейство и приятели, и ще се усетите така, сякаш е продължение на вас. Ще бъдете невероятно близки, толкова много, че няма да повярвате на собственото си щастие.
Лъв
Ще разберете, какво е правилния човек, когато ви накара да се почувствате като най-великото нещо, което някога се е случвало в живота му. Той никога няма да приеме любовта ви за даденост и ще ви позволи да почувствате собствената си стойност. Той ще ви накара да пърхате като пеперуда от щастие, защото няма да иска да ви загуби.
Дева
Ще разберете, какво е с правилния човек, когато ви накара да се почувствате уверени. Често се съмнявате в способностите си и „вашият“ човек ще ви накара да осъзнаете собствената си сила, да разберете, какво струвате, и че никога не е късно да следвате това, което искате.
Везна
Ще разберете, какво е с правилния човек, когато усетите баланса. Няма да видите високи очаквания на партньора си от вас и няма да почувствате, че връзката е обвързана само с него. Той ще положи толкова усилия, колкото и вие, а това ще ви даде желания комфорт и сигурност.
Скорпион
Ще разберете, какво е с правилния човек, когато му се доверите. Той ще покаже, че може да му се вярва и няма да ви предизвиква да поставяте под въпрос неговата лоялност. Той ще ви позволи да се отпуснете и да му дадете сърцето си.
Стрелец
Ще разберете, че излизате с правилния човек, когато най-накрая намерите връзка, която ви позволява да се чувствате свободни, а не вързани. Имате нужда от независимост. Обичате да пътувате, да изследвате и правите нещо сами. Обичате да се лутате и ще разберете, че сте намерили „вашия“ човек, когато той ви го позволява, без да приемате всичко присърце.
Козирог
Ще разберете, какво е с правилния партньор, когато разрушите черупката, които защитава сърцето ви. Не искате да бъдете наранени, но когато намерите „вашия“ човек, той ще пробие защитата ви без усилие. Това ще се случи естествено и преди да се усетите, вече ще сте влюбени в него.
Водолей
Ще разберете, че сте с правилния човек, когато почувствате, че сте намерили някой, който ви разбира, както никой друг. Няма да е необходимо да обяснявате чувствата си към него, той вече ги знае. Той ще разбере, когато не сте в настроение и ще ви развесели, без дори да го искате.
Риба
Ще разберете, че сте с правилния човек, когато почувствате дълбока връзка с него. И двамата ще почувствате, че ви е било предопределено да се срещнете, и че вече не можете да си представите живота си един без друг. Свързвате се с него физически и емоционално, постоянно мислите, че без него животът би бил обикновен и сив. И двамата чувствате изключителна любов и двамата сте неразделни.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/interesno/2023/12/kak-vy-uznaete-chto-vstretili-svoego-cheloveka-soglasno-znaku-zodiaka/

Здравословна агресия

Здравословна агресия: как да спрем да я потискаме и да започнем да я използваме


Агресията е концепция, която в нашата култура се тълкува недвусмислено: разрушително поведение, което носи физически и морални щети на хората. Агресивен – ядосан, неадекватен, глупав, опасен за другите. Така ли е? Може ли агресията да бъде сведена само до едно значение? От гледна точка на психологията – не. Агресията не е зло. Не винаги е зло.
Агресията като свойство на психиката е добре проучена в Гещалт терапията. Това е посока в психологическото консултиране, създадена от немския психотерапевт Фриц Перлс в средата на века в САЩ. Фокусът на Гещалт терапевта е върху индивида, неговия контакт със себе си и света около него, за да отговори на нуждите.
Задачата на Гещалт терапевта е да помогне на клиента да разпознае истинските си желания, защитни механизми, които пречат на здравословния контакт със света. Агресията се разбира като ключов ресурс за подобряване живота на клиента. Това е импулс отвътре навън, в околния свят и към него се отнася не само поведението в конфликтна ситуация, но и сексът, яденето на храна, научните открития и т.н.
Необичаен поглед. В съвременното конформистко общество, агресията се потиска в повечето случаи. Това води до пасивно-агресивно поведение и недоразумения в отношенията между хората. Има и друга крайност – неадекватно, неограничено изразяване на агресия, когато човек постоянно влиза в конфликти и изобщо не е в състояние да чуе другите.
Дуален разговаря с практикуващия гещалт терапевт, основател на научно-популярната публика за психологията, Юджийн ВЕРИТОВ, за психологическите проблеми, свързани с агресията, и как да се научим да използваме този ценен ресурс.
Здравословна агресия: как да спрем да я потискаме и да започнем да я използваме

– Какво е агресия от гледна точка на Гещалт подхода?
Като цяло агресията в гещалт се отнася до нашата енергия, импулс, който е насочен към външния свят, за да можем да задоволим нуждите си.
Ние мобилизираме ресурсите на агресията, за да защитим границите си от влиянието на околния свят или, обратно, да нарушим нечии чужди. Понятието агресия често се бърка с различни чувства — например гняв. Не трябва да се поставя знак за равенство между тях. Гневът е частен пример за съдържанието в агресията и далеч не е единственият.
Представете си майка, която насилствено навлича детето си с топли дрехи при силно положителна температура. То се чувства неудобно, не иска и няма нужда от това. Но мама все още го прави, уверена, че се грижи. Въпреки, че всъщност, нарушава чужда граница.
Следователно, ако обобщим, агресията е просто импулс навън, с който защитаваме своето пространство или променяме чуждото. В тази концепция, първоначално, няма отрицателно значение. Освен това в него може да има още повече положителен смисъл. Човек, който не знае как да прояви агресия, ще бъде значително по-малко доволен в живота от този, който знае как. Дори само защото първият не знае как да защитава своите интереси и нужди, а вторият знае как.
– С какви проблеми в областта на агресията хората идват при вас най-вече? Това неспособност ли е да се изразявате, да защитавате границите или обратното – неадекватно поведение?
Ще говоря само за моята практика: много по-често срещам хора, чийто проблем е именно недостатъчната агресивност.
Това са хора, на които им е трудно да влязат в конфронтация с някого – с роднини, началници, познати. За които е трудно да оценяват положително, например. Адекватното самочувствие също изисква агресия. Ако се смятам за готин и не се срамувам да го призная, тогава мога да се окажа в конфликтна ситуация. Винаги съществува риск някой да се опита да оспори отношението ми към себе си и ще трябва да го защити. И това също изисква способността да се проявява агресия.
Често идват хора, които се страхуват да не са неудобни и вземат някои решения в ущърб на себе си. Такива, които са прекалено агресивни, са значително по-малко в моя опит.
– Кажете ми, как да помогна на човек да управлява агресията? Какво помага на клиентите да осъзнаят, как ги водите през промените?
Всичко зависи силно от конкретната ситуация. Но като цяло, помагам на клиента да забележи собствените си чувства: негодувание, гняв, досада, раздразнение. Защото, ако човек забрани някои чувства от детството, но все още ще ги изпитва, ще бъде трудно да ги забележи в себе си, само повърхностно.
Моята задача е да помогна на клиента, да види и признае пред себе си, че тези чувства съществуват, и че те трябва по някакъв начин да се управляват. Така че, да не се потискат, а в същото време, за да не избягат от него всички близки.
– Истории от практиката. Как клиентът промени живота си, като се научи да изразява агресия?
Има много истории, но в тях всъщност няма „история“ — всичко е възможно най-банално.
Някой, най-накрая, започва да изгражда граници в отношенията с родителите си и престава да им позволява неща, които не му харесват. Някой започна да изисква повече пари за работата си. Някой спира постоянно да критикува себе си. Някой е променил формата на отношенията с приятели или дори е променил социалния си кръг на такъв, който му подхожда.
Повтарям, няма особено интересни истории, всички те са обикновени, житейски.
Здравословна агресия: как да спрем да я потискаме и да започнем да я използваме

– Кой от историческите фигури и измислени герои според вас е имал здравословна агресия?
Не съм готов да говоря за здравето на историческите фигури. От измислените — Остап Бендер, но тук започват противоречиви разсъждения по темата за неговата асоциалност.
Като цяло здравите герои са скучни, не пишат особено за тях и не снимат нищо за тях. Спомнете си всеки герой, който е казал „не“ на нещо, което не му харесва, не се е страхувал, че ще бъде зле разбран и не се е срамувал да действа за интереса си. Ето пример за здравословна агресия. Да, същият Бъз Лайтиър от „Историята на играчките“.
– Как изобщо да се научим да изразяваме агресия? Какво можете да направим сами, без специалист?
Без специалист можете да направите всичко. Просто може да отнеме повече време. Добър навик е да обръщате внимание на собствените си чувства. Включително някои малки реакции: какво се случва с мен сега? Това дискомфорт ли е? Какъв е той? Ядосан ли съм? На какво? Раздразнен ли съм? И така нататък.
Можете също така да „ревизирате“ собствените си забрани за агресия. Има много различни класически формулировки: „агресията е лоша“,“ агресивните хора са лоши и глупави“,“ако бъдете агресивни, ще бъдете като хулигана Вася от съседния вход“,“хората не обичат агресивните, винаги трябва да сте добри “ и така нататък. С тези забрани си струва да се работи.
Ами самобичуването? Това по същество е агресия, насочена към себе си. И той ли ще се научи да се бори?
Да, точно така. Основателят на Гещалт терапията Фредерик Перлс вярва, че правим на себе си това, което не си позволяваме да правим на другите. И в много ситуации това е точно определение.
– Понякога ми се струва, че ако понякога се отнасях към другите като към себе си, тогава всичко ще завърши с постоянни конфликти.
Ако човек не знае, как да насочи агресията навън, тогава той ще я насочи към себе си: да критикува, да сравнява с другите, да поставя драконовски изисквания към себе си… ако пре детството много ежедневна агресия е била насочена към дете, тогава то несъзнателно ще създаде формата на отношение към себе си, която родителите му са му внушили. Тоест, преди го критикуваха, а вече е възрастен и може да се критикува сам.
С автоагресията също трябва да се работи, а също и да се влиза в конфронтация. Само не с някой външен, а с онази фигура, която притиска. Грубо казано, необходимо е да влезете в конфронтация с образа на мама или татко, който седи в главата ви и казва: „виж Кольо, голяма работа е за годините си, а ти не си“
– Последният въпрос е за умението конфронтация. Пасивната агресия е невъзможността да се изкаже, опитът да се прехвърли отговорността върху друг човек за собствените граници и комфорт. Каква е опасността от такъв навик, и как да се отървем от него?
Опасност, вероятно, е много силна дума. Но наистина има вреда. На първо място, пасивната агресия създава много скрито напрежение при общуване, което е трудно се разрешава. Това е вид студена война, в която е невъзможно да се обсъдят условията за примирие, защото формално няма война.
Пасивната агресия често е манипулация (с различни степени на осъзнатост) или просто е единственият наличен начин за изразяване на агресия за човека, който си забранява да я изразява открито. А как да се отървете от нея — научете се да изразявате недоволството си открито. Озвучете, ако нещо не ви харесва, и слушайте, какво ще ви отговори другият човек.
* * *
Често ни казват – управлявайте гнева, бъдете приемащи, станете осъзнат Буда. Но как можете да приемете обида? Или насилие, емоционално и физическо? Има неща, които не може да приемате — това е като да приемате СПИН и да не го лекувате. Следователно, агресията е „тъмната страна на силата“, тя ни позволява да се защитим и да получим своето. Но да се научиш да изразяваш агресия в социално адекватен контекст е трудна работа.
Артьом Зеленов
Превод: Йосиф Йоргов
https://discours.io/articles/theory/zdorovaya-agressiya-kak-perestat-ee-podavlyat-i-nachat-ispolzovat

Стъпки за да станеш желана жена

Стъпки за да станеш желана жена

Желаната жена не е само външна привлекателност и дори не толкова… Ето няколко аспекта, които могат да опишат жена, желана от много мъже:
Обичай себе си;
Преди всичко обичайте себе си. Уважавайте и ценете вашата личност, вашите качества и характеристики. Когато обичате себе си, това се излъчва навън, което ви прави още по-привлекателни.
Пази се;
Погрижете се за външния си вид и здравето си. Това не означава, че трябва да се придържате към стереотипите за красота, но грижата за себе си ви кара да се чувствате уверени и привлекателни.
Бъдете независими;
Развийте своите интереси, постижения и кариера. Независимостта и автономността са привлекателни качества.
Развийте своя интелект;
Бъдете интересен събеседник, следете новините, четете, образовайте се. Интелектуалната привлекателност е силно качество.
Бъди позитивен;
Бъдете оптимисти за живота. Позитивното отношение ви прави приятни за разговор и създава положителна енергия около вас.
Умейте да слушате;
Важно е да можете да слушате и разбирате партньора си. Способността за съчувствие създава дълбоки връзки.
Покажи уважение;
Проявявайте уважение не само към партньора си, но и към себе си. Уважението е в основата на здравите взаимоотношения.
Бъдете страстни;
Поддържайте връзката си страстна. Емоционалната връзка играе важна роля.
Знайте как да прощавате;
Минали наранявания и недоразумения могат да попречат на взаимоотношенията. Умението да прощаваме е ключът към хармонията.
Бъдете малко мистериозна;
Не разкривайте всичките си карти наведнъж. Мистерията и загадъчността засилват привлекателността.
Бъдете отворени за любовта;
Позволете си да обичате и да бъдете обичани. Отвореността към любовта е ключов аспект на щастливата връзка.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2024/01/11-shagov-k-tomu-chtoby-stat-zhelannoj-zhenshhinoj/

Хората масово затъпяват

Хората масово затъпяват

Какво се случва с нашето мислене? Как да възвърнете способността си да мислите ефективно? Защо трябва да четете книги?
(Откъс от книгата „Четвъртата световна война“)
Когато авторитетният петербургски психолог Людмила Ясюкова публично обяви, че пропастта между умните и глупавите (и определено не в полза на умните) нараства бързо – това, разбира се, беше запечатана тайна! – обществената реакция се оказа, меко казано, двусмислена. Кой ти дава право да съдиш за това?! И да ни карат да изглеждаме като глупаци?! А като цяло, какво е умът?..
По някаква причина, почтената публика лесно открива сянката на фашистката евгеника в научни факти, които я лишават от спокоен сън. Но това не е евгеника и със сигурност, няма дори намек за фашизъм, но идиотизмът наистина се превърна в нова реалност и е двойно по-глупаво да си затваряме очите за това.
Този процес на масово оглупяване се основава на същата дигитална зависимост, от една страна, и спецификата на работата на нашия мозък в хиперинформационна среда.
Тази особеност е, че именно поради тези функционални системи на мозъка, които ни потапят, така да се каже, в различни режими на функциониране, ние не можем едновременно да консумираме информация и да мислим.
Просто казано, ние или консумираме съдържание, или мислим. Тъй като сега всички в една или друга степен, не слизаме от информационната игла, областите на мозъка, отговорни за мисленето, не се обучават и може би дори атрофират.
Е, поне със сигурност са покрити с някакъв неврофизиологичен прах и паяжини. Неслучайно изследванията на възрастни хора показват, че хората, които четат, са наполовина по-малко застрашени от болестта на Алцхаймер, отколкото тези, които гледат телевизия.
Попитайте, каква е разликата: има информация и в книгата, и по телевизията. Да, но само телевизията грабва вниманието и го задържа, а книгата не го прави, така че до 40 процента от времето ви за четене се изразходва за умствена дейност, когато сте толкова потопени в мисли, че дори можете да загубите нишката на повествованието.
Но сега рядко четем книги; все повече се мотаем във Facebook и Instagram. Което в буквалния смисъл на думата, води до факта, че губим умението да конструираме сложни интелектуални обекти – мислим все по-повърхностно, автоматично и не навлизаме в същината на материята.
Изключително трудно е да се забележи това сплескване на собственото мислене. Както много пъти съм казвал: дори да се разболеем от Алцхаймер, ще се оплакваме от всичко друго, но не и от собствената си глупост.
Вече говорих доста подробно за това изследване, проведено от Олга Литвиненко под ръководството на професора, доктора на медицинските науки Анатолий Анохин, в книгата „Стаи на ума“. Така че сега ще се опитам да представя само същността на въпроса в общи линии.
Вярвам, че всички сте чували понятието „патоморфоза“. Звучи, разбира се, изключително зловещо, но всъщност всичко е изключително просто и изобщо не е страшно: клиничната картина на заболяванията може да се промени с времето.
Старите психиатри ще ви кажат, че днешният шизофреник не е същият – някак тъп, нечленоразделен, без ясни симптоми. Скучно, с една дума.
Преди беше друго – имаше пациенти, както трябва! Ако например има параноя, то тя е енергична – специалните служби преследват, марсианците и са се вселили в телата на хора, и правят чудовищни експерименти с тях, предава се строго секретна информация за антиправителствен заговор, чрез говорител на новини, в мозъка се инсталира специален сензор за комуникация с Бог и т.н., и т.н., и т.н.
Общо взето се побъркваха с метален, така да се каже, звън. Сега какво? Една непрекъсната сивота. Каква е причината за тази патоморфоза? Добре, здравите хора стават глупави, но какво стана с лудостта?
Модерни лекарства? Да кажем така. Но началото на заболяването, все още, не би трябвало да се променя! А се промени. Генетика? Но, извинете ме, какви генетични промени се случват при разлика от едно поколение и с цялото човечество наведнъж?
Тоест, въпросът все пак е в местообитанието на нашите мозъци (включително лудите) – в спецификата на информационното поле.
В това проучване са анализирани стотици архивни медицински досиета на пациенти, страдащи от шизофрения. Бяха разкрити структурата на делириума, героите, структурите на взаимоотношенията – като цяло всичко беше така, както другарят Проп завеща.
Ключови в това изследване са две групи – тези пациенти, които са родени и формирани преди бума на компютрите и интернет, както и тези, дошли на този свят още в края на 80-те години. И тук наистина се появяват „два свята – две системи“!
Самата същност на параноята се крие в нейната удивителна структура. Преди това дори говорихме за момента „кристализация на делириум“, когато пациентът буквално изведнъж „всичко стана ясно“ – че това е например заговор или преследване, или някакво фантастично влияние. Той „ясно“ разбира, какво се е случило, защо го преследват, в какво е виновен, в какво е заподозрян и т.н.
Спомняте ли си „A Beautiful Mind“, брилянтният филм за великия математик Джон Неш, изигран от неподражаемия тогава Ръсел Кроу? Да, да, всички тези страшни хора в черно, които работят за ЦРУ, заговор срещу САЩ, секретна информация в открити източници, изрезки от вестници, висящи по стените на гаража… Това е истинско, висококачествено, така че да кажа, структурни глупости.
Но тези пациенти, чието израстване е в ерата с галопиращо нарастване на информацията, демонстрират коренно различна картина на делириум. Те не само не разбират наистина, какво се случва с тях, когато започне психотична атака, но дори не се интересуват много от случващото се.
Е, да, казват те, нещо странно. Ами да, някой казал нещо на някого, някак си го погледнали неправилно, подозрително…
Вместо „Правителството“, „КГБ“, „Марсианците“ и всякакви „Тъмни сили“ – съседи по входа, продавачи в магазина, роднини, състуденти. А те обаче едва ли са свързани помежду си, и какво искат от пациента и защо всъщност, изобщо не е ясно. Овесена каша-малаша.
С други думи, представителите на „поколението Х” имат структурни налудности, но в налудните конструкции на „игреците” няма никаква структура – тя е изчезнала.
Но делириумът е просто умствен продукт, макар и много специфичен. Морфологично и психофизиологично мозъкът и в двата случая е един и същ, и в двата случая е засегнат от едно и също заболяване (генетиката на това заболяване не се е променила по никакъв начин). Защо самото качество на този, както го наричат психиатрите, ментален продукт е толкова различно?!
Въпросът не е съдържанието на делириума, а как е структурно организиран. А структурно е организирано сега много зле, но не поради болестта като такава, не. Всички мислим така в тази каша от потребление на информация – неструктурирана, накъсана, несистемна. Един шизофреник просто не се страхува, след като е загубил връзка с реалността, да обърне мисленето си навън и да ни демонстрира тази бъркотия, която сега засяга всички.
Ами структурата… която имаме е така и така. И е време да признаем това.
Как се проявява обикновената, нормална, така да се каже, а не информационна умствена изостаналост? Пациент със съответната диагноза е интелектуално пасивен, действа импулсивно, не може да концентрира вниманието си за дълго време, мисли много конкретно и утилитарно, не обича и не разбира абстрактни разсъждения. Това напомня ли ви за нещо?.. Средностатистическият потребител на социалните мрежи, например?
Има само една разлика между псевдо-идиотизма и клиничната идиотия: клиничният идиот не може да бъде принуден при никакви обстоятелства да мисли по-сложно – самото състояние на неговите „сиви клетки“ не предполага това. В главата му нищо не се получава, каквото и да му правиш.
Напротив, „сивото вещество“ на информационния псевдоморон е непокътнато и по принцип мозъкът му може да бъде трениран. Но защо?..
И това е вярно, защо да тренирате това вещество и да го тренирате затруднено? Какъв е смисълът? Каква е мотивацията? Каква е същността? Ще бъде ли уважаван по някакъв специален начин за това? Или, напротив, ще го засрамят, че е глупак? Или няма да оцелее без него? Не.
Да си умен не е модерно, не е забавно, и дари не е готино… А какво да правим тогава?
Отдавна имахме нужда да разберем заплахата, която представлява тази нова хиперинформационна среда за нашите мозъци. Но ние не разбрахме, не бяхме подготвени, а може би дори закъсняхме.
Автор: Андрей Курпатов
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/ljudi_massovo_tupejut/2024-01-05-53749

7-те „не“ на умните хора

7-те „не“ на умните хора

Умните хора имат широка перспектива, активно се интересуват от света около тях и се стремят към постоянно самообразование. Те не зациклят, намират иновативни решения на проблемите, отличават се с критично мислене и способност логично да аргументират възгледите си, без да попадат под влиянието на тълпата…
Ето 7 ситуации, на които умният човек ще каже „не“:
1. Не правете това, което не ви харесва;
Глупаво е да се съгласявате за допълнителни задължения, ако не сте се справили със старите. Не трябва да казвате „да“ на възможности, които не предизвикват ентусиазма ви, принуждавайки ви да насилите себе си, графика си и да обезцените истинските си желания.
Не се превръщайте в момче за всичко, чиято доброта се използва от всички, знайте стойността си! В противен случай рискувате да се окажете някъде, където не сте искали да бъдете, с хора, които не сте избирали.
2. Не се заразявайте от настроенията на другите хора;
Умните хора не позволяват другите да им развалят настроението, те отделят собствените си емоции от тези, наложени от някого. Всеки човек има свой собствен опит, пази собствената си трагедия, проектира чувства върху всички около себе си. Това не означава, че трябва да им се поддадете, като станете като мнозинството. Напротив, поддържайте своя борбен дух, грижете се за вътрешното си щастие. В крайна сметка реалността на другите хора е субективна и не трябва да определя вашия свят.
4. Не чакайте външна помощ;
Ако имате хора, на които може да разчитате, е страхотно. Но не трябва да прехвърляте отговорността за живота си върху другите. Никой друг не може да реши проблема ви така, както ви е необходимо, хората често се провалят.
Умните хора не се страхуват от трудни задачи, дори и да нямат опит, те подобряват способностите си и сами решават проблема. Страхът да не направите грешка, да не се справите или да причините вреда не бива да ви пречи да продължите напред. Откажете се от патериците, спрете да разчитате на другите – и ще станете по-силни.
5. Не разчитайте на късмета;
Интелигентният човек разчита на своите знания и умения, слуша собственото си сърце, но определено не очаква съдбата да решава проблемите. Хубаво е да вярваш в най-доброто, но също да не правиш грешки сам, да направиш всичко по силите си, за да спечелиш битката.
Бездействието води до неизбежно разочарование. Приказката не се сбъдва, ако главният герой седи на печката и дори не се опита да хване златната рибка. Работете върху целите си, вложете душата си в бизнеса си – и успехът няма да ви подмине.
6. Не се отказвайте да инвестирате;
Ако има възможност да инвестирате сто долара в предприятие и да получите двеста, умният човек няма да пропусне такъв шанс! Винаги трябва да сте една крачка напред и да можете разумно да управлявате финансите си, не просто да ги съхранявате под леглото за черни дни, а да ги пускате в обръщение.
Парите трябва да носят пари, да работят като промоция, да отварят нови хоризонти. Това не е самоцел, а средство за придвижване към една мечта. Докато се отнасяте към тях като към инструмент, ще вървите напред.
7. Не живейте в миналото;
Ако се придържате към минали оплаквания и горчиви поражения, човек губи възможността да повтори всичко. Неговата вътрешна енергия се разсейва в страховете от миналото и по този начин го лишава от бъдещето. Умните хора не си позволяват такъв лукс, те ценят времето и ресурсите си твърде много, за да ги пилеят в съжаление и самокритика.
Продължавай напред, паднеш ли, стани отново. Опитът ще свърши своята работа. А вие ще се окажете на върха, ако вярвате в успеха си и си правите правилните изводи.
8. Не трупайте негативизъм;
Сълзите трябва да бъдат изплакани, гневът трябва да бъде изразен, оплакванията трябва да бъдат излъчени. Глупаво е да потискате негативните преживявания в себе си, те трябва да бъдат допуснати и да не се връщате към тях отново. Умните хора няма да натрупват стрес през годините, подкопавайки собственото си здраве и взаимоотношения.
Те поставят всички точки наведнъж, позволяват си да са слаби, а след това се мобилизират. Защото да живееш в постоянно напрежение, да трупаш „емоционални отпадъци“ в себе си, е неуважение към себе си. Умните хора сами избират емоциите си, не бягат от болката, а се изправят пред нея.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2024/01/7-net-dejstvitelno-umnyh-lyudej/

Главната ценност не е какво имаме, а кого имаме

Главната ценност не е какво имаме, а кого имаме

С напредване на възрастта често осъзнаваме, че нищо не може да се сравни с любовта и подкрепата, които получаваме от любимите хора. Любовта и приятелската подкрепа на майката се превръщат в наистина безценен дар. И като цяло ценим по-дълбоко тези, които са до нас в трудни моменти и споделят радост в добри моменти…
Когато ни е тежко на душата, никакви материални ценности не могат да ни утешат и успокоят. В такива моменти започваме да осъзнаваме пълната стойност на силното мъжко рамо наблизо, на което винаги можем да поплачем. Само когато човек започне да разбира това, той започва да расте.
Духовното израстване на човек е невъзможно без тази стъпка, защото след нея се променя абсолютно всичко: ценности, възгледи за живота, приоритети. Човек започва наистина да цени такива привидно очевидни и прости неща като майчината любов, подкрепата на любим човек, помощта на приятели.
С течение на годините близките ни хора стават не просто важна част от живота ни, те стават неразделна част от него. Без тях не можем да бъдем щастливи, да се наслаждаваме на живота и да му се наслаждаваме максимално. Никаква сума пари не е достатъчна, за да купи истински, искрени взаимоотношения и чувства. Няма нищо по-ценно на света от това.
Близките ни хора не само могат да ни подкрепят и утешават в трудни моменти, те ни вдъхновяват. Те ни зареждат с положителна енергия и самочувствие всеки ден. Благодарение на тях ние не ходим по земята, а летим. Ние вярваме в себе си и в силите си само благодарение на тях. Ние сме в състояние да творим чудеса, защото тези, които обичаме, са до нас.
Ако имате късмет и имате такива хора в живота си, грижете се за тях и ценете всяка минута, прекарана с тях. Винаги намирайте време да се срещнете с тях, за топли, задушевни разговори на чаша горещ чай. Не забравяйте, че това не са просто хора, това са вашите амулети, мотиватори, съветници и невидима подадена ръка, защото мястото, в което живеем, се превръща в дом от хората, които са до нас. Ценете ги и се грижете за тях!
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2024/01/glavnaya-czennost-ne-v-tom-chto-my-imeem-a-v-tom-kto-u-nas-est/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: