Последни публикации
За спонсори
Брояч от 3.2006г.
5843131
Users Today : 107
This Month : 8944
This Year : 155831
Views Today : 1369
Who's Online : 5
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Ресурсно за шизоидите

Ресурсно за шизоидите

Ресурсно за шизоидите

Преди си мислех, че съм странна, неразбрана, социофобка и чувствителна. А вече съм наясно, че сме много такива. И се наричаме шизоиди (не бъркайте с шизофрениците).
Извечният конфликт на шизоидният тип, според типологията на Нанси Мак Уилямс – „стой там, ела тук“. Притежавайки висока чувствителност, все едно си роден без защита от звукови лавини, от миризми, от чувствата на обкръжаващите, от мисли и намерения, се крие от всичко в богатия си вътрешен свят. Шизоидите долавят пряко информационния поток, с всяка клетка на тялото си, провокирайки своя интелект и достигайки до оргазмени болезнени конвулсии. Нали именно интелектът е стихията му, приятел и бог. Долавя много добре, кой лъже, кой се изхвърля, кой е искрен, кой е зле, и кой е щастлив. Дори човека да има непроницаема маска. Да се научи да доверява на усещането си, е една от най-важните задачи за шизоида, тъй като, още от детството, забелязва явното разминаване на представяната и действителната реалност. И го вълнува постоянния въпрос: кой е превъртял, аз или света?
Затова се крие в своя свят, където има лавка за смелост и гаранция против страхове, принцове и единорози, Бог и път, където има яснота. Никога не му е скучно, сам със себе си. Намира винаги, с какво да се занимава, дори да не прави нищо. Любимото му занятие е, да гледа тъпо и да слуша тишината. Никога не му хрумва да позвъни без нужда, „просто да си побъбри“. И ако го направи е само, защото като дете са му набивали, че е важно за хората, които цениш. „Простото бъбрене“ е предизвикателство за тях, задължение. Милион гласови нюанси, емоции, настроения, дреболии се долавят, превръщайки се в терабайти информация, автоматически анализирайки я в разума си, изграждайки схеми, въздушни замъци и стратегии. Понякога гледам човек, когото не съм виждала от години и изплуват такива подробности, които и той е забравил отдавана. Защо ми е всичко това? Бягай! Бягай от всички, скрий се, да не видиш и чуеш никого. И прегарям, бягам, отлитам в своите светове, оставам сама, дори да съм сред много хора.
Бедата е само една – вътрешния ми свят има постоянна нужда от нови впечатления. Ако няма външни вливания, започва да се самоизяжда, интелекта става умуване и създателя ми на светове, спира сигнализирайки, че са свършили боите и светът става черно-бял. А кой дава бои? Правилно – хората! С животите си, с историите, емоциите, чувствата. И си казвам: „не, светът не е превъртял“ и навлизам в него. Отивам при хората, жадувам общуване, попивам ги, събирам историите им.
Да се живее с шизоид е трудно. Пристъпите на социофобия се отразяват и на близките. Мога да се затворя поради просто „претоварване“, а не защото не ми харесва нещо или някой ме е обидил. Домашните ми го наричат „отлетя“. При това, виждам и чувам всичко, но все едно е през стъкло, неутрално, без оценка, неангажирано. Все едно, гледам през прозореца на някакъв друг свят, който не ме вълнува. Това, между другото, ме спасява от импулсивни реакции при конфликти. При всяка заплаха, се крия, усмихвайки се, без да променям глас и реакции, преминавам през ситуацията, без да се ангажирам емоционално.
Опитният шизоид е много трудно да бъде засегнат. Трябва първо, да познавате добре слабите му места, да сте наясно с вътрешния му свят, а там се допускат малцина. И второ, трябва да го изненадате, да го хванете неподготвен, достъпен, което също е много трудно, тъй като моментално се скрива в другия свят, при най-малката заплаха. Стандартните болни места, от рода на външност, ум, възраст, образование, статус, достижения и прочие безсмислици, ги вълнуват малко. Всичко това е външното, а той е вътрешното.
Но, в действителност, шизоидът е много раним. Нараняват го не слабости, не думи, тон или децибели, а самият факт на агресия. А в неговия свят, всички се обичат едни други. Той е идеалист! А тук, война и несправедливост. И ти ли, Бруте? Затова, без да го показва външно, без дори да трепне, вади голям чувал, в който слага всички чувства, реакции, намерения и състояния на опонента, гигабайти всякаква информация за случая, с думите „В къщи ще го прегледам!“ и ще отлети на своята планета при своята Роза. А когато остане сам, ще вникне и запомни всичко. Не забравя никога, повярвайте.
Хора, които са го отблъснали, обезценили, предали, остават завинаги в черния списък, дори да продължи общуването, поради някакви важни за него причини. Ще разглежда, анализира, прехвърля и структурира натрупаното, правейки изводи, вземайки решения. Ще се завърне с конструктивно решение и никой дори няма да се досети, какви урагани са бушували в любимия му свят, колко единорози са загинали. Всички си въобразяват, че шизоидите са спокойни, мъдри и неемоционални. Надявайте се! Просто, до истинските им чувства имат достъп малцина.
Както казах, неговият бог е интелектът! Дели хората на умни и глупави. Първите са му интересни. Вторите – безразлични. Не, че го дразнят и не ги обича. Не пилее вниманието си за тях. Може да ги погледа малко, като катеричка в колело, дори да му стане мило, но не повече.
Шизоидът е абсолютно сапиосексуален. Възбуждат го само умните, дълбоки партньори, с богат вътрешен свят. Повърхностните за него са безполови и неинтересни. И не е важно, колко пари, коли, длъжност или статус имат. Ако си тъп, това не те спасява.
Децата на шизоида са удобни. Не са конфликтни, преминават външно спокойно пубертета (макар точно той да е най-труден за тях), но ако сте напипали пътечката към вътрешния им свят, не обезценявате богатствата, които непредпазливо са предложили на обсъждане, може да ви допусне. Контактът ще бъде загубен при неприемащи го родители, ще ги отреже без съжаление, възприемайки ги като глупаво и недоразвито животно. Ако детето ви е шизоиден тип, трябва много внимателно и трепетно да се отнасяте към стремежите му, към чувствата, да следите реакциите, да слушате, да слушате и говорите. Говорете дълбоко, за себе си, за него, за света, за бога. Не лъжете! Обезателно ще го долови! И не обезценявайте нищо. Границите си пази и ще се затвори, дори при най-малък признак за нападение. Ще се затвори веднъж, два пъти, може дори още няколко, докато но пропилеете кредита си на доверие. И тогава е вече окончателно. Шизоидът, особено дете, дава на хората много шансове, нали в неговия свят всички се обичат – ще трябва да натрупа много-много цинизъм, за да отговори на въпроса твърдо, кой си е загубил ума!
За шизоидът е крайно важно, да има много лично пространство. В това число, свой дом-крепост или, поне, своя стая, в която не нахлува никой без позволение. Макар да не го осъзнава сам. Ако имаш огромен вътрешен свят, където можеш да избягаш винаги, за какво ти е нещо външно? Но когато има такова пространство, започва да изпълзява и да общува все по-често, отваряйки се по-дълбоко и по-бързо. Там почива, събира сили, подрежда се. Разсейват се тревогите му и желанието да се защитава от неочаквани нахлувания, има си безопасната бърлога, появява се потребност от развитие. А развитието са другите хора.
Избрала съм добре професията си (или професията ме е избрала?), хората с техните светове, интелектуалния пир, изобилие от чувства, мисли, намерения, защитната дистанция „терапевт – клиент“. Нима не е идеално? Ограничава само едно – страх от публичност и липса на външни амбиции (узнаваемост, звания, пагони, статус), както и страх от поглъщане. Затова, всичките ми опити да се мотивирам и да напиша книга, да защитя кандидатска, да участвам в дискусии или съвместни проекти, се разбиват в много простия и разбираем въпрос на шизоида:“А закакво ми е?“ И съм наясно, че няма нищо освен:“Трябва!“. А самото „трябва!“, не е отдавна убедителен аргумент.
Олга Никулина
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.facebook.com/photo?fbid=3330176406993922&set=gm.2313289102308411
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: