Какво те задвижва в живота

Published 13.07.2023 | By Йосиф

Какво те задвижва в живота?

Автор: Nina Sumire

Случва се, все едно си изпаднал от живота. Събития преминават, а никак не можеш да си спомниш ритъма на своето участие в случващото се.

Все едно те няма на картата на собствения си живот. Има твой живот, но без теб.

Да те изключи може всичко: заболяване, натрупана умора, психическо напрежение, планове в небитието. Не успяваш в нищо, движиш се в мъгла, почти не усещаш нищо, не може да се съсредоточиш върху нищо. Самият вкус на живота става все по-слаб и по-слаб.

Като се казва, нито ти се яде, нито ти се моли, нито ти се обича.

Не мога да кажа, че такъв период е бил дълъг при мен. Не, но все пак се появява от време на време. През него се старая да се обновя, да се забавя и да се върна към ритъма, към мелодията, към вкуса на живота си.

Какво ме включва? Едно е. Душевен зов като танц. Включва енергията ми. Още от младостта. Те ме реанимират, когато нищо не работи, когато нищо не помага. Когато очистването става на най-дълбоко ниво в подсъзнанието.

И досега помня ясно, как преди няколко години решавах въпроса: да оперирам ли коляното си. Няколко месеца се трудих в зала с треньор, за да спася крака си. А вечерно време излизах от униние, танцувайки вкъщи, гледайки светлините на непознатия тогава за мен град, дишах енергията около мен, включвах подред всичките си клетки, чувства, включвах надеждата. След това благодарих на Бога и твърдо вярвах: всичко ще е наред… И се получи!

Преди две години хванах вирус. Не можех да дишам нормално. Когато ми беше най-тежко, чух, по-точно усетих сърдечния си глас: движи се! И започнах да танцувам. Часове наред. Пот се лее като ручей, падам на дивана като дърво. Но отново и отново се надигам с неизвестна сила, за да продължа. Чрез хрип, през болка. Но вътре всичко е спокойно и уверено.

От мен излизаше някаква чужда енергия – отново и отново. Вместо нея влизаше самия живот, желание за живот. Вечерно време гледах звездите и разбирах: всичко ще е наред. После се случи някакво «бълбук» в белите дробове и най-накрая задишах нормално, а след малко заспах като бебе и се събудих по-здрава от всички.

А съвсем недавно нещо ме натисна. След всички събития, множество новини, жизнени ситуации, не мои и мои преживявания, вълнения, уроци, след многомесечен напрегнат ритъм «нон-стоп»…

Усетих: изчезва вдъхновението да правя нещо, изчезва на части, по молекули, с всеки изминал ден ми се искаше все по-малко, все повече се налагаше да се насилвам, да се надигам, да се движа, да се увещавам, да пренареждам.

А днес, надвечер, си спомних: отдавна не съм танцувала. Все едно ме призоваха, включващи, зареждащи ме мелодии, отново ме призова енергията. Няколко часа… Само божията любов и аз. Само защитаващи, лекуващи звуци и движения.

И все едно ме подмениха. А може напротив, да са ме върнали?

Включи се живота. Направих за една вечер всичко, което обикновено правех за цял ден. А не мирясващата енергия зове: поне нещо да напишем ли?

И отново дълбока, вече лекуваща, пълноценна вечер. Приближавам до прозореца. Усещам с всяка клетка, с всяка пора на кожата ритъма, сърцебиенето на живота, участието ми в него.

Толкова е спокойно, толкова тихо, толкова истинско.

Отиди си нещо мъгливо и мрачно, напрегнато и тежко, което не е мое, но някак си е било мое.

Дойде друго чувство. Родно и познато. Просто и вдъхновено.

И отново ми се иска да ям, да се моля, да обичам.

И да живея. Живея. Живея.

И да благодаря. Благодаря. Благодаря.

Затова, ако се чувствате объркани, изпаднали от живота, умора от всичко или, напротив, липсват ви събития, новото, спомнете си, моля, усетете: какво ви включва, какво е за вас небесно благословение? Каква е тайната?

Желая ви щастие!

https://absolutera.ru/article15273-chto-tebya-vklyuchaet-v-zhizn

Какво те задвижва в живота

Какво те задвижва в живота

Какво те задвижва в живота?

Автор: Nina Sumire

Случва се, все едно си изпаднал от живота. Събития преминават, а никак не можеш да си спомниш ритъма на своето участие в случващото се.

Все едно те няма на картата на собствения си живот. Има твой живот, но без теб.

Като се казва, нито ти се яде, нито ти се моли, нито ти се обича.

И все едно ме подмениха. А може напротив, да са ме върнали?

Включи се живота. Направих за една вечер всичко, което обикновено правех за цял ден. А не мирясващата енергия зове: поне нещо да напишем ли?

Толкова е спокойно, толкова тихо, толкова истинско.

Отиди си нещо мъгливо и мрачно, напрегнато и тежко, което не е мое, но някак си е било мое.

Дойде друго чувство. Родно и познато. Просто и вдъхновено.

И отново ми се иска да ям, да се моля, да обичам.

И да живея. Живея. Живея.

И да благодаря. Благодаря. Благодаря.

Желая ви щастие!

© Нина Сумире Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article15273-chto-tebya-vklyuchaet-v-zhizn

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов