Брояч от 3.2006г.
Users Today : 2246
This Month : 92838
This Year : 507783
Views Today : 28779
Who's Online : 178Духовно усъвършенстване 6
Зигмунд Фройд
Зигмунд Фройд
Зигмунд Фройд е влиятелен австрийски психолог, оставил ярка следа с основаване на школата на психотерапията и откриване на метода на психоанализата.
Голямата идея на Зигмунд Фройд, че несъзнаваното е истинската психическа реалност и се явява ключ към човешкото поведение, се разпространява стремително в Европа и САЩ в края на ХІХ век и началото на ХХ век и оказва огромно влияние върху грижите за психичното здраве.
Как преминава животът на Зигмунд Фройд? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Зигмунд Фройд е роден през 1856 г. в град Фрайберг, Австрийска империя, в многодетно еврейско семейство. Баща му е дребен търговец на вълна, който заедно с жена си отглежда седем деца.
През 1860 г. семейство Фройд се премества във Виена. Там Зигмунд е записан да учи в частно еврейско училище. След това той продължава образованието си в гимназия и става първенец на класа. Усвоява иврит, латински, гръцки, английски, италиански, френски и испански език. След краткотраен интерес към правото, през 1873 г. Зигмунд Фройд е приет за студент по медицина във Виенския университет, където става привърженик на биологичния дарвинизъм, превърнал се по-късно в модел за собствените му научни изследвания. През 1881 г. защитава докторат.
Като студент, Фройд проявява засилен интерес към философията и литературата. Сред философите, които оставят силен отпечатък върху неговото бъдещо творчество, са Емпедокъл, Платон, Шопенхауер и Ницше, а сред писателите и поетите – Софокъл, Шекспир, Гьоте и Достоевски.
Отново в този период Зигмунд Фройд се запознава с Жан-Мартин Шарко – известен невролог от Париж, пионер в изучаване сферата на хипнозата и хистерията, и е силно вдъхновен от неговите научни трудове и медицинска практика.
След завършване на университета през 1886 г.. Фройд работи като хирург, невролог и психиатър в няколко клиники във Виена. Разкрива своя частна практика съвместно с д-р Йозеф Бройер, който е известен с това, че за първи път използва с успех интензивна психотерапия за лекуване на психическо заболяване – “Случаят Анна О.”.
Фройд и Бройер разработват заедно метод, основаващ се на т. нар. “несъзнавано”, което според тях може да освободи потиснати спомени, чувства и преживявания и да ги насочи към “съзнаваното”. Този метод е описан в съвместния им труд “Изследвания върху хистерията” (1895).
След това Зигмунд Фройд се посвещава на невропатологията и психотерапията и провежда множество клинични изследвания и психотерапевтични сеанси. По-късно преустановява тази практика и се насочва към приложението на психоаналитичния подход в историята, литературата и антропологията.
В периода 1902-1938 г. Зигмунд Фройд е професор по невропатология във Виенския университет. Там той кани в Сряда всяка седмица малка група лекари, с които дискутира своите идеи. Така се полагат основите на прочутото “Виенско психоаналитично общество”, създадено с мисията да популяризира грижите за психическото здраве.
Творчеството на Фройд е посветено на психоанализата, психосексуалното развитие, сексуалното поведение на човека, влиянието на несъзнаваното като част от психиката върху историята, антропологията, религията и изкуството.
Сред по-известните трудове на Фройд са: “Защитни неврози” (1894), “Тълкуване на сънищата” (1900), “Психология на ежедневието” (1901), “Три есета по теория на сексуалността” (1905), “Тотем и Табу” (1913), “Въведение в нарцисизма” (1914), “Несъзнаваното” (1915), “Аз и То” (1923), “Бъдещето на илюзията” (1927), “Цивилизацията и разочарованието от нея” (1930), “Мойсей и монотеистичната религия” (1932). По-голяма част от книгите на Фройд са публикувани и на български език.
Зигмунд Фройд е награден с наградата “Гьоте” за принос към психологията и немската литературна култура, както и е почетен чуждестранен член на Британското кралско дружество по медицина. Зигмунд Фройд се жени за Марта Бернайс през 1886 г. Имат шест деца. Една от дъщерите му – Анна, става негов всеотдаен помощник, а по-късно и известен психолог, следвайки стъпките на баща си.
Когато Адолф Хитлер идва на власт в Германия през 1933 г., книгите на Фройд, издадени на немски език, са изгорени, а заплахата да бъде арестуван от нацистите след присъединяването на Австрия към Германия надвисва със страшна сила над него и семейството му. С помощта на свои колеги Фройд успява да емигрира в Лондон, Великобритания, заедно със съпругата си.
Зигмунд Фройд дълго време страда от рак на челюстта и претърпява десетки болезнени операции. Почива в Лондон през 1939 г. след асистирано самоубийство. На погребението му присъстват голям брой негови последователи.
Фройд и несъзнаваното
Една от главните идеи на Зигмунд Фройд, с особен принос към психологията, е идеята за т. нар. “несъзнавано”.
Идеята за несъзнаваното съществува и преди Фройд. Философи, невролози и психиатри преди него се опитвали да изследват несъзнаваното, но споделяли, че това ще разкрие неразбираеми и дори ужасяващи факти, които човешкото съзнание няма да може да приеме, затова и стигали само до нивото на някакви предположения за него. Силно увлечен от темата за несъзнаваното, Зигмунд Фройд решава да обясни този феномен отвъд възможностите и пределите на тогавашната психология. Неговата теза е, че несъзнаваното е част от човешката психика и че има научен метод, който прави възможно неговото изучаване.
В тази връзка Фройд отбелязва:
“Поетите и философите преди мен са открили несъзнаваното. Онова, което аз открих, е научния метод за изучаването му.”
Ето как разсъждава Фройд:
Има мисли, спомени, чувства и преживявания, които са прекалено силни, тежки и буквално смазват психиката ни, защото нашето съзнание не може да ги преработи.
Съзнанието ни изтласква подобни мисли, спомени, чувства и преживявания заедно с инстинктивните подтици (недостъпни за съзнанието).
Несъзнаваното безмълвно насочва ума и поведението. То ни “движи”, но ние не разбираме това.
Разликата между несъзнаваното и нашите съзнателни мисли генерира психическо напрежение (вътрешен конфликт).
Психическото напрежение може да бъде освободено, когато потиснатите мисли, спомени, чувства и преживявания в зоната на несъзнаваното биват освободени. Това става с помощта на психоанализа.
Фройд, психическата енергия и биологичните подтици
Ролята на психическата енергия и биологичните подтици е друга ключова идея на Зигмунд Фройд.
За да обясни психическата енергия, Фройд се позовава на тезата на Ернст Брюке за т.нар. “динамична мисъл”. Брюке – един от създателите на ”новата физиология в ХІХ век” счита, че човешкият организъм е енергийна система и количеството енергия в него е постоянно – то не може да бъде унищожено, а само придвижено и трансформирано.
Зигмунд Фройд прилага този начин на обяснение към психическите процеси и твърди, че благодарение на т.нар. “психическа енергия” нашето съзнание пренасочва мисли, чувства, спомени и преживявания към несъзнаваното. Несъзнаваното ги скрива, потиска, тъй като са неприятни, непоносими и са причинени от травми в детството, от насилие, заплахи, неизпълнени желания и т.н. Фройд нарича този процес “изтласкване”.
Фройд описва също така и т.нар. “биологичните подтици”, които според него са също част от несъзнаваното. Функцията на биологичните подтици е да насочва поведението ни в посока на удовлетворяване на първични потребности като вода, храна, подслон, топлина, секс и компания.
Но Фройд твърди също, че несъзнаваното също така съдържа и противоположния подтик – инстинкт на смъртта, който присъства в нас от раждането ни. Този подтик е саморазрушителен и ни тласка напред, въпреки, че по този начин ни приближава към смъртта.
Фройд и човешката психика
Тезата на Зигмунд Фройд за човешката психика е също толкова оригинална, както и споменатите по-горе идеи.
Първоначално Фройд счита, че човешката психика се състои от три части:
Съзнавано;
Предсъзнавано;
Несъзнавано.
По-късно Фройд развива тази теза и стига до заключението, че човешката психика има по-комплексна конструкция. Той казва: “Психиката е като айсберг, тя показва само една седма от обема над водата.”
Фройд придава нов смисъл на елементите на човешката психика и ги кръщава:
То;
Аз;
Свръх Аз.
Подобно на истински айсберг, има скрити части от конструкцията на човешката психика. “То” са примитивните импулси, за които Фройд счита, че се подчиняват на Принципа на насладата. Според този принцип, ние търсим незабавно удовлетворяване на нашите примитивни импулси, нещо като “Искам всичко сега”. “То” е несъзнаваната част от психиката ни.
Част от видимата част на “айсберга” на психиката, според Фройд, е “Аз”, т.е. “съзнаваното” – текущите мисли, чувства и желания. Ако наблюдаваме само своето съзнавано, ще разберем твърде малко за себе си и постъпките си. “Аз” се ръководи от Принципа на реалността. Аз-ът се стреми да получи много неща, но се съобразява и със средата, в която живее. Аз-ът включва част от несъзнаваното, но и така също и съзнаваното и предсъзнаваното. Получава се нещо като преговори на Аз-а с То-то, в хода на които Аз-ът намира някакви разумни решения да получи желаното, без да предизвика вреди.
“Свръх Аз” е тази част от нашата психика, която според Фройд осъществява контрол над Аз-а. Свръх Аз-ът обединява възприетите от родителите ни и обществото морални ценности. Свръх Аз-ът е нашият съдник, съвест, източник на чувството за вина и срам.
Заключението на Фройд е, че несъзнаваното е “мястото” на проява на конфликтни сили. От една страна действат биологичните подтици, от друга – изтласканите спомени и чувства, от трета страна – противоречията между реалност и вътрешни възгледи. Получава се сблъсък, който води до състояние на недоволство, тревожност, депресия, невроза.
Фройд твърди, че подобни психически състояния могат да бъдат преодолявани чрез психотерапия.
Фройд и психотерапията
Психотерапията на Зигмунд Фройд, отъждествявана с наименованието “психоанализа”, е една от неговите най-големите заслуги към психологията и нейното приложение в психиатрията.
Основавайки се на това, че несъзнаваното е част от човешката психика, Фройд счита, че вътрешните конфликти могат да бъдат разпознати по симптомите, запазени в съзнанието. Фройд разработва уникален метод за лечение на психически заболявания, а именно работа с конфликтите, които се таят в несъзнаваното.
В своята практика на психотерапевт Фройд се стреми се да подпомогне пациентите да освободят потиснатите спомени, използвайки няколко начина:
Като интерпретира изказаните от пациентите предпочитания; лични критерии за оценка на реалността; символи, на които обръщат внимание или които използват. Фройд първоначално провежда сеанси с пациентите няколко пъти седмично, но самата терапията продължава с години.
Като интерпретира сънищата на пациентите. Според Фройд всеки сън отразява някакво желание или потиснато сексуално чувство. Несъзнаваното изпраща кодирани послания до съзнанието, затова сънищата са странни, неразбираеми, “изкривени”, но той счита, че тълкуването на сънищата е царският път към познанието за несъзнаваните дейности на психиката.
Като интерпретира неволно допуснати грешки (“грешка на езика”) на пациентите. Според Фройд тези неволни грешки разкриват потиснати мисли, чувства, желания.
Като стимулира пациентите към свободни асоциации, които впоследствие разтълкува.
Цитати от Фройд
Зигмунд Фройд е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
“Не се избираме случайно един друг. Срещаме само този, който вече съществува в нашето подсъзнание.”
“За нещастие, потиснатите емоции не умират. Те са заставени да замълчат. Но вътрешно продължават да влияят на човека.”
“Когато даваме, ние всъщност искаме. А това, което искаме, винаги и единствено е само любов.”
“Повечето хора в действителност не искат свобода, защото тя предполага отговорност, а хората се страхуват от нея.”
“Ти не преставаш да търсиш сили и увереност навън, а трябва да търсиш в себе си. Защото те винаги са били там.”
“В момента, когато човек започва да се съмнява в своя живот и стойност, той става болен.”
“Живеем в много странно време и с удивление отбелязваме, че прогресът върви ръка за ръка с варварството.”
“Всеки нормален човек на практика е нормален само отчасти.”
“Ние идваме на света сами и сами го напускаме.”
“Сънищата са царският път в безсъзнанието.”
“Първият човек, който е изругал, вместо да хвърли камък, е бащата на цивилизацията.”
“Сексът започва тогава, когато жената хване мъжа за ръката.”
“Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате – това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добри – това сте вие сега.”
“Преди да диагностицирате у себе си депресия и ниска самооценка, първо се уверете, че не сте заобиколени от идиоти.”
“Човек никога не се отказва от нищо, просто заменя едно удоволствие с други.”
“Първият признак на глупостта е пълното отсъствие на срам.”
“Масите никога не са познавали жаждата за истина. Те искат илюзии, без които не могат да живеят.”
“В един прекрасен ден, същите тези хора започват да мислят за същите тези неща по съвсем друг начин. Защо по-рано не са мислили така, си остава тъмна тайна.”
“Въпреки моите 30-годишни изследвания на женската душа, не бях способен да отговоря на въпроса, на който никой още не е отговорил: “Какво иска една жена?”
В резюме
Зигмунд Фройд е влиятелен австрийски психолог, оставил ярка следа с основаване на школата на психотерапията и откриване на метода на психоанализата.
За разлика от представителите на бихевиоризма в психологията, идеите на Фройд са насочени към психопатологията и лечението на психиката и поведението, а не към изучаването им. Той не използва експериментите като изследователски метод, а разчита на клинични изследвания и на метода на психоанализ, за да накара “несъзнаваното” да се осмисли от съзнанието.
През 50-те години на ХХ век популярността на Зигмунд Фройд намалява, главно под влияние на феминисткото движение, но идеите му се превръщат в класически в психологията и допринасят за развитието на медицината, социологията, антропологията, литературата и изкуството.
Теодора Павлова
https://novini.bg/razvlecheniq/kultura/826316
Помислете за това
Помислете за това
Въпрос: Може ли грубият ум да стане чувствителен?
Кришнамурти: Усетете този въпрос и значението, скрито в думите. Може ли един груб ум да стане чувствителен? Ако кажа, че умът ми е груб и се опитвам да стана чувствителен, самото напъване да стана чувствителен е грубост. Моля, разберете го; не се интересувайте, просто наблюдавайте. Ако в същото време призная, че съм груб, без да искам да се променям, без да се опитвам да стана чувствителен, ако започна да разбирам, какво е грубост, да я наблюдавам ден след ден в живота си: колко лакомо ям, как неучтиво говоря с хората, каква гордост, арогантност и грубост са характерни за моите навици и мисли – тогава самото това наблюдение трансформира това, което е. По същия начин, ако съм глупав и кажа, че трябва да стана умен, усилието да стана умен е просто по-голяма степен на глупост; защото важното е да разбереш глупостта.
Колкото и да се опитвам да стана умен, ще си остана глупав. Мога да придобия повърхностен вид на учен, мога да се науча да цитирам книги, да повтарям пасажи от произведения на велики писатели – но в основата си, пак ще бъда глупав. Но ако видя и разбера глупостта – във формата, в която се изразява в ежедневието ми: как се държа със слугите, как гледам на съседа си, на бедния човек, на богатия, на служителя в офиса – тогава самото това осъзнаване ще доведе със себе си унищожаването на глупостта. Опитайте. Внимавайте, когато говорите със слуга; забележете колко уважение имате към губернатора, а колко малко уважение имате към човек, който не може да ви даде нищо. Тогава ще започнете да забелязвате, колко сте глупави; а в разбирането на тази глупост се крие интелигентност, чувствителност. Не бива да ставате чувствителни. Човек, който се опитва да стане нещо, се оказва грозен, безчувствен; а такъв човек е груб.
Джиду Кришнамурти „Помислете за това“
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2262024
Скромност и смирение
Скромност и смирение
Скромността и смирението са уменията, да не се стремим да блеснем на всяка цена. Според позитивната психология, са известни 6 добродетели и 24 сили даващи щастие. Скромността и смирението са една от тези сили, част от добродетелта “Умереност”, свързана с използването на разума, за да не прекаляваме и да живеем балансирано.
Какво значи да си скромен и смирен? Ти скромен и смирен човек ли си? И ако не си, как да станеш такъв?
Що е “скромност” и “смирение”?
Нека започнем с дефиниция за скромност или смирение. Скромност и смирение значи да не отдаваш голямо значение на собствената си значимост. Скромният човек оставя делата му да говорят вместо него. Той не смята, че е специален или неповторим. Скромният човек не си въобразява нищо.
Истинската скромност се състои в това, да виждаш и приемаш себе си такъв, какъвто си и да имаш яснота, както за силните си страни и дарби, така и за недостатъците и ограниченията си.
В този смисъл скромен човек е този, който познава себе си и не се самоотрича.
Скромност, смиреност и щастие
Защо трябва да проявяваме скромност и смирение?
В различните религии на скромността и смирението се отдава много сериозно значение. В източните философии, например, на смирението се гледа като на първостепенно качество и извор на вдъхновение, с помощта на който осъзнаваме, колко много имаме да учим и да се усъвършенстваме.
Скромният и смирен човек успява да овладее егото си и да живее в мир със себе си. Той не изпитва нужда постоянно да се величае и доказва в собствените или в чуждите очи. Смиреният човек живее в хармония със своята същност, а подобна автентичност на характера е в пряка връзка с щастието, успеха, смисъла и морала в живота.
Много поучителни по отношение на темата за скромността и смирението са откритията на известния бизнес консултант Джим Колинс. В самото начало на XXI век той проучва подробно 1435 отлично развиващи се фирми и установява, че само 11 от тях са наистина “велики”. Всички тези единадесет компании са управлявани от ръководители, които Колинс нарича “лидери от ниво 5” – най-висшето ниво на лидерски умения. Това ниво е достъпно единствено за професионални мениджъри, които притежават скромност и смирение в голяма степен. Те не се се стремят да блестят на всяка цена в името на собствената си кариера, а вместо това помагат на сътрудниците си да се развиват и да постигат успехи.
Или, оказва се, че скромността и смирението в професионалните среди е присъща на хора, които се намират възможно по-нагоре в йерархията. Те знаят, какво представляват, горди са с това, което са, но не проявяват арогантност спрямо околните, не ги засенчват, не се състезават с тях и не си приписват чужди заслуги. Така, скромните и смирени лидери са силни и мъдри хора.
Скромен и смирен човек ли си?
И така – скромността и смирението са силата, с чиято помощ можем да не се стремим да блестим навсякъде, на всяка цена.
В тази връзка, полезно е човек да си зададе въпроса “Аз скромен и смирен човек ли съм?”
Ето няколко въпроса, които ще ви помогнат да разберете, дали сте скромен и смирен човек, особено, ако се сравняваш с обкръжението си:
Хваля ли се с успехите си, малко или умерено?
Живея ли в съгласие със себе си?
Радвам ли се на успехите и щастието на околните?
Интересувам ли се от другите хора?
Ако повечето отговори на тези въпроси са “Да”, значи най-вероятно, си скромен и смирен човек, който не иска да изпъква във всяка възможна ситуация.
Как да станеш по-скромен и смирен?
Как да бъдеш по-скромен и смирен човек, за да не се стремиш да блеснеш на всяка цена?
Ето няколко идеи:
Зачитай и уважавай хората около теб. Всеки има его – и ти го имаш, но и околните го имат. Търси в хората техните добри постъпки и им отдавай признание за успехите. Нека хората около теб се чувстват значими и способни личности. Така, освен смиреност и скромност в твоя характер, ще се радваш и на добри взаимоотношения с най-важните за теб хора.
Нека делата говорят вместо теб. Не се самоизтъквай, ако делата ти могат да говорят вместо това. Действай активно, давай личен пример и остави околните сами да си изградят представа за твоите силни черти, дарби и таланти според резултатите и постиженията, които имаш.
Кажи “Не” на чуждите оценки. Въздържайте се да критикувате околните с повод и без повод. Спри да лепиш “етикети/епитети”. Не прави прибързани съждения, особено ако не ти искат мнението. Твоята преценка не винаги е вярна и нерядко е много по-субективна, отколкото ти се струва. Да претендираш, че преценката ти за околните е винаги правилна, е по-скоро проява на арогантност.
Кажи “Стоп” на моралните оценки за себе си. Не бъди прекалено критичен, нито прекалено благосклонен към себе си. Не си приписвай постоянно някакви качества или черти (добри или лоши). Ако съумяваш да го правиш достатъчно често, постепенно ще придобиеш по-реално, по-уважително и по-скромно поведение.
Признавай грешките си. Когато сбъркаш, кажи “Извинявай” или “Ти си прав”. Човешките взаимоотношения не са проста работа и в ситуации, в които грешиш, е по-добре да проявиш искреност и смирено да го признаеш, вместо да настояваш да извъртиш ситуацията на 180 градуса.
Какво е смислен живот?
В резюме:
Скромността и смирението са една от основните сили, които трябва да развием, за да живеем по-пълноценно и щастливо.
Всеки би могъл да стане по-скромен и смирен, стига само да го пожелае. Ако човек приема себе си такъв, какъвто е, уважава околните и не бърза да се самоизтъква или раздава прибързани оценки, той няма да настоява да блести на всяка цена, а с ще оставя делата му да говорят вместо него.
Теодора Павлова
https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/826299
P.S. Ако целенасочено се стремите към скромност и смирение, това е само още една поза/роля в живота. Човек се изхвърля и демонстрира, когато го разяжда ниско самочувствие, т.е. поставя се в зависимост от чуждото мнение, затова и се прави на такъв, какъвто не е. Ако човек си позволи да има достатъчно самочувствие, става съвсем естествено скромен и смирен, защото не му пука, какво мислят другите за него. Йосиф Йоргов
12 факта за секса
12 факта за секса, които научихме през последните 10 години
Някои от тях ще се окажат доста любопитни и неочаквани.
1. Мъжете са по-заинтересовани от жените да изразяват емоциите си по време на секс
Американски учени от университета „Емъри“ решили да установят реакцията на мъжете и жените, като им показали голи снимки. Оказало се, че и мъжете, и жените първо обръщат внимание на лицето и едва след това разглеждат тялото. Мъжете обаче задържали погледа си върху лицата малко по-дълго от жените, но и мъжете, и жените бързо прелиствали близките планове на интимните части на тялото.
2. Появи се терминът „десубстанциация“
Той означава, че единият от партньорите възприема другия като обект за задоволяване на сексуалните си потребности. Тоест не е в състояние да го види като цялостна личност с характер, навици, желания и мечти, недостатъци и плюсове. Това е един от признаците за незряла личност.
3. Параметрите на женската привлекателност зависят от стандарта на живот на населението
Световно проучване на Международния проект за тялото (IBP-I) показва, че в регионите с високо ниво на социално-икономическо развитие за по-привлекателни се смятат стройните жени, а в регионите с неблагоприятни условия – притежателките на пищни форми. Психолозите стигат до извода, че в последните региони телесното тегло се възприема като показател за статус.
4. Тялото реагира по-бързо от мозъка на възбуда
В проучване, проведено през 2004 г. в Университета в Амстердам, учените изследват физиологичната реакция на мъжете и жените на еротични изображения. Оказало се, че тя е една и съща – телесните импулси се проявяват по-бързо, отколкото същността на картината достига до съзнанието. Това означава, че първо изпитваме възбуда и едва след това желание.
5. Говоренето за секс по време на секс помага той да стане още по-добър
Изследователи от САЩ, представляващи Тексаския университет в Остин, установиха, че колкото повече, по-често, по-разнообразно говорите за секс по време на полов акт, толкова по-пълно е чувството на удовлетворение от него и у двамата партньори. Изненадващо, но вярно. В повечето случаи разговорите за удоволствието надделяват над стенанията на партньора.
6. Открита е нова точка на удоволствие при жените
Тя се нарича PS и се намира в перинеума. Точката PS е много чувствителна, казва сексологът Карол Куин.
7. Жените харесват повече мъже, които са музиканти
Учени от университета в Южен Бретан, Франция, са направили откритие: жените са по-заинтересовани да се срещат с музикант, отколкото със спортист. Добре изглеждащ мъж се приближил до жените, усмихнал се, направил им комплимент и поискал номер. В единия случай той имал в ръцете си спортна чанта, в другия – калъф за китара, а в третия – нищо. Спортната чанта показала най-лоши резултати. Друго проучване установи, че жените обръщат повече внимание на акаунтите в социалните мрежи, ако на аватара е изобразен човек с китара. Съдейки по проучването, такива мъже изглеждат по-интелигентни, интересни и фини натури.
8. Жените са по-привлечени от мрачни господа, а мъжете – от усмихнати момичета
Учени от Университета на Британска Колумбия в Канада изненадаха света не по-малко. След като включили в изследването повече от хиляда доброволци от цял свят и проучили резултатите, те стигнали до мнението: намръщените, съсредоточени мъже са по-сексуално привлекателни от тези, които се усмихват безгрижно. Психолозите обясняват това с факта, че съсредоточеният поглед се асоциира със статус, надеждност. А усмивката е признак на беззащитност. Но мъжете обръщат повече внимание на радостните жени с надеждата, че с тях е по-лесно да се контактува и те са по-склонни да се подчиняват.
9. 7% от хората използват телефона си по време на секс
Изследователи от Университета на Вирджиния, проверявайки доколко съвременният човек е зависим от джаджите, направиха неочаквано откритие: 7% от анкетираните признават, че проверяват мобилния си телефон дори по време на полов акт.
10. Сутрешният секс е по-здравословен от физическите упражнения
Сексолози от Кралския университет в Белфаст са намерили научна обосновка за това, което отдавна предполагаме: сутрешният секс е полезен за здравето. Процесът включва почти всички мускулни групи, подобрява кръвообращението, дишането става по-дълбоко, кръвта се насища с кислород, а през това време можете да изгорите 300 – 400 калории.
11. Щастливите двойки правят секс веднъж седмично
Психолози от Канада са изследвали данни от проучвания през последните 40 години и са установили, че хармоничните двойки правят секс средно веднъж седмично. Но ако това се случва по-често или по-рядко, това е знак, че в брака не всичко е гладко.
12. В стресови ситуации мъжете по-често мислят за секс
Държавният университет в Охайо публикува данните от генетично изследване. Оказа се, че в стресови ситуации при мъжете се активира инстинктът за възпроизводство, който ще позволи оцеляването на човешкия род. В същото време мозъкът на жената е зает да търси начин за решаване на проблема.
Автор
Теодор Муховски
https://woman.bg/article/2024012610545974605
Жени без късмет в любовта
Жени без късмет в любовта
Забелязали ли сте, че доста често добрите жени нямат късмет с връзките? Защо и какво отличава такива жени? Валентина Москаленко дава отговор на тези въпроси в книгата си „Когато любовта е твърде много“.
…Жените не са виновни за това. И дори обстоятелствата при срещата с партньора нямат нищо общо с това. По-важното е, какво детство са имали, какви са били отношенията в семейството на родителите им.
Ето какво отличава обикновено жените, които нямат късмет в любовта:
Те често идват от дисфункционални (нездравословни) семейства, където емоционалните им нужди не са задоволени. Например бащата или майката може да са алкохолици.
Жените, за които са се грижили малко, започват да запълват незадоволената си нужда от внимание с повишена грижа за някого, особено за мъж с труден живот, мъж, който има голяма нужда от помощ и грижи. Тя става негова съпруга, бавачка и майка. Нейното призвание е да спасява.
Поради факта, че в детството тези жени никога не са успели да превърнат единия или двамата родители в грижовни, в любящи майка и баща, в зряла възраст са привлечени от емоционално недостъпни мъже, които се опитват да променят с безграничната си любов.
Преживели ужаса на отхвърлянето в детството, тези жени правят всичко възможно, за да предотвратят разпадането на връзката с мъжа, когото обичат.
Такива жени на всяка цена не спират навреме усилия и дори пари, ако това „помага“ на мъжа, когото обичат.
Свикнали с липсата на любов в семейството, тези жени са готови да чакат възможно най-дълго, да се надяват и да направят всичко възможно, за да угодят на своя избраник.
Тези жени са готови да поемат много повече от петдесет процента от вината и отговорността във всяка връзка.
Тези жени имат много ниско самочувствие и дълбоко в себе си не вярват, че заслужават да бъдат щастливи. По-скоро са склонни да вярват, че все пак трябва да заслужат правото да се радват на живота.
Тези жени имат изключително голяма нужда да контролират поведението, чувствата и мислите на своя мъж. Те пазят връзката си като дежурни часови, защото са живели в среда на несигурност като деца. Те се опитват да помагат на другите навсякъде и във всичко, за да станат необходими и дори незаменими. Често такива жени избират така наречените помагащи професии (медицински работник, психолог, възпитател, учител, сервитьорка и др.).
В отношенията за тях е по-важно, как трябва да бъде, отколкото ситуацията, която се е развила; мечтаят повече, отколкото живеят.
Тяхната любов и терзания са много трудни, както за тях, така и за половинката им. Това е „всепоглъщаща и изпепеляваща“ любов.
Те могат да бъдат предразположени (емоционално или генетично) към зависимост от алкохол, наркотици, лекарства или определени видове храни (например сладкиши).
Те са привлечени от хора с проблеми, които се нуждаят от „спасение“, те са по-близо до ситуации, в които цари хаос, несигурност и емоционално страдание, докато избягват отговорността за себе си.
Тези жени може да имат склонност към депресия, която се опитват да предотвратят, като участват в крехки, „бурни“ връзки.
Тези жени не са привлечени от мъже, които са мили, стабилни в живота, надеждни и заинтересовани от тях. Те намират тези мъже за сладки, но скучни.
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2024/01/zhenshhiny-kotorym-ne-vezet-v-lyubvi-15-otlichitelnyh-chert/
Признаци за по-добре развита интуиция от на 90% от хората
Признаци за по-добре развита интуиция от на 90% от хората
Интуицията е способността да се възприема или разбира нещо без изрични логически разсъждения. Това е вътрешно чувство или прозрение, което идва при човек без ясен анализ или разсъждение. Интуицията може да приеме много форми и да се прояви в различни области на живота.
Човек с развита емпатия и силна интуиция обикновено има определени характеристики. Ето 11 признака, които могат да показват, че човек е развил тези качества:
Дълбоко разбиране чувствата на другите. Емпатът силно чувства и разбира емоциите на другите хора, дори ако те не са изразени изрично.
Емоционален резонанс. Човек с развита емпатия често изпитва емоциите на другите, сякаш им съчувства.
Интуитивни предчувствия. Интуитивните усещания и предчувствия могат да дойдат в човек спонтанно и без външни стимули.
Добра способност за четене между редовете. Емпатът често може да разбере неизказаното и да чете между редовете, когато общува с другите.
Способността да се предвиждат реакциите. Интуитивно емпатът може да предвиди, как хората могат да реагират на определени ситуации.
Широк кръг на доверие. Хората с развита емпатия и интуиция обикновено имат широко доверие, тъй като тяхната сензорна подкрепа е важна за другите.
Способност да слуша с пълно внимание. Един емпатичен човек е в състояние активно да слуша, като се потапя напълно в разговора и изразява загриженост.
Усещане, че нещо не е наред. Интуитивните сигнали могат да ви кажат, когато нещо необичайно или нередно се случва външно.
Способността да усещате физическото състояние на другите. Емпатът може да усети физическата болка или дискомфорт на други хора, дори ако те не показват чувствата си.
Високо ниво на интуитивно творчество. Интуицията и емпатията често идват с високо ниво на креативност, което може да се прояви в изкуството, музиката или други творчески изяви.
Трудност при обработката на негативните емоции от другите. Емпатите може да изпитват трудности при обработването на негативните емоции на другите, което може да повлияе на собственото им емоционално състояние.
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2024/01/11-priznakov-togo-chto-vasha-intuicziya-razvita-luchshe-chem-u-90-lyudej/
9 признака за жена от висока класа
9 признака за жена от висока класа
Специален чар и аура на увереност обгръща истинската жена навсякъде и по всяко време. Тя има особен магнетизъм. Удобно е да си около нея. Когато става въпрос за общи черти, жените от висша класа се свързват предимно със следните:
1. Устойчивост и увереност.
Жената от висок клас притежава издръжливост, самочувствие и грациозно преодолява трудностите.
2. Образована и способна да води разговор.
Знанията в различни области, образованието и способността да се води разговор с различни хора се считат за признаци на жена от висша класа.
3. Чар и добронамереност.
Жената от висок клас, обикновено има приятен външен вид, но най-важното е, че нейният чар и добронамереност привличат вниманието на другите.
4. Стил и усет за вкус.
Елегантно облекло, аксесоари, хармонична прическа и грим са част от стила на жената, която се стреми към високи стандарти.
5. Уважение към другите.
Учтивостта, уважението към другите и дружелюбието са важни черти за една жена, за която се казва, че е от най-висока класа.
6. Отвореност към нови неща.
Способността за открито възприемане на нови идеи, култури и традиции може да показва високо културно ниво.
7. Етикет и добри обноски.
Познаването на правилата на етикета и способността за поведение в обществото и на разни събития са важни аспекти на високата социална компетентност.
8. Стремеж към самоусъвършенстване.
Жената от висша класа се стреми към личностно развитие, подобряване на уменията и придобиване на нови знания.
9. Благотворителност и социална дейност.
Участието в благотворителни събития, социалната активност и желанието да сподели успеха си с обществото, също могат да характеризират жена от висша класа.
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2024/01/9-priznakov-zhenshhiny-vysshego-klassa/
Защо чудодейните хапчета изчезнаха от аптеките?
Ще предпази ли аспиринът от бъдеща пандемия? Защо чудодейните хапчета изчезнаха от аптеките?
Една от дългогодишните и често обсъждани теории на конспирацията в продължение на много десетилетия е темата за така да се каже, „забранената фармакология“ – тоест безобидни или не много вредни вещества, които академиците смятат за много вредни и опасни, толкова опасни, че могат да ви поставят белезници за притежанието им. Списъкът е дълъг: LSD, живак, тютюн, марихуана и така нататък. Не е известно точно, с какво е свързана тази глобална борба, но както отбелязаха днес американски теоретици на конспирацията, списъкът е на път да бъде попълнен с аспирина:
Голямата аспиринова конспирация.
Споменах това тук, когато за първи път го забелязах, докато пътувах преди повече от година. Сега, като бях отново на път през последния месец и половина, отново се натъквам на същото.
Много аптеки в Австралия и Азия не продават аспирин. Там, където бях в Малайзия напоследък, имаше много видове парацетамол по рафтовете – няма нужда дори да питам за него. Но като попитах за аспирин ме изгледаха странно, все едно никога не са го чували. Обадиха се на управителя, който накрая ми каза, че нямат аспирин. Беше в доста голяма верига аптеки, наречена Watsons.
Нищо от това не е медицински съвет – това са само моите собствени наблюдения и мнения.
Дори у дома, в Европа, трябва да питам фармацевта за аспирин. И тогава често получавам кратка лекция, защо трябва да използвам нещо друго вместо него, като парацетамол или ацетаминофен. Тогава им казвам, защото тези други обезболяващи са изключително вредни за черния дроб. Обикновено са съгласни с мен по този въпрос, но по някаква причина, все още, препоръчват всичко друго, но не и аспирин.
И наскоро, след години на твърдения, че хората на 50 и повече години може да се наложи да приемат ниска дневна доза аспирин, за да предотвратят сърдечни удари, медицинската асоциация отмени тази препоръка.
Има нещо зад това. Трябва да има нещо голямо. Всякакви идеи са добре дошли.
Салициловата киселина и нейните производни са познати на хората от около 50 000 години или повече. Веднага щом хората се появили на планетата Земя, веднага са започнали да ядат салицилова киселина.
В природата този чудотворен минерал не се среща в находища, синтезира се от растения, като върбата, следователно, за болки и треска през тъмното средновековие вещиците и магьосниците принуждавали пациентите си да гризат върбова кора под формата на отвари. По-близо към 19-ти век, основната съставка е изолирана от тази отвара. Наричали я „салицилова киселина“ от латинското наименование на върбата – salix.
Аспиринът, тоест ацетилсалициловата киселина, е малка химическа модификация на салициловата киселина. Съществува в природата, но се оказа по-удобно не да се сече гората, а да се прави в лаборатория. Прочут немски готвач се зае с откритието, или Хайзенберг, или нещо подобно. Лекувал баща си от ревматизъм със салицилати, но той имал непоносимост. И тогава Хайзенберг сготвилсин метаспирин.
През следващите почти сто години хората набивали с аспирин и двете бузи, лекувайки се от всички болести и едва някъде през 80-те години на миналия век шведските биохимици откриха, че в клетките има ензими, които нарекоха циклооксигенази, които, като произвеждат и обработват малки сигнални молекули простагландини, задействат механизъм за оцеляване: болка, температура, компресия/разширяване на кръвоносните съдове, коагулация на кръвта в космическите пехотинци и всичко останало.
Аспиринът потиска всички тези неща и следователно, борбата на тялото за оцеляване става малко по-комфортна. Нещо повече: понякога хората ритват камбаната само защото борбата на тялото за оцеляване, става много силна, а задачата на лекаря е леко да смекчи тази борба.
А сега, въпреки факта, че сте по-възрастен от най-възрастния аксакал в СЗО, някои, нека не се страхуваме от тази дума, копелета вече няколко години пишат научни трактати за опасностите от аспирина. Те добавиха, че пандемията от 1918 г. е била причинена от аспирина, . Така че самият грип бил безобиден, но слабоумните яли аспирин и умряли. Или са се възбудили, прескачали оградите и направили революция.
А сега, изглежда, борбата с аспирина се превърна в борба с възрастните – той не се доставя и се изтегля от аптечните вериги. Все още не е ясно, с какво е свързано това, но явно аспиринът пречи нещо на цирковите управници. Може по някакъв начин да има лош ефект върху функционирането на механизма за лечение на пандемия, не е известно със сигурност.
Знаем със сигурност, че сега трябва да отидем в аптеките и да купим хапчетата. Препоръчително е да го съхранявате във водоустойчива опаковка в продължение на много години, тъй като вече няма да има друг аспирин в аптеките. В екстремни случаи ще гризем върбова кора като бобри, но засега не е нужно да го правим – затова следим развитието на събитията.
Превод: Йосиф Йоргов
https://thebigtheone.com/%d0%b0%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bd-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%82-%d0%be%d1%82-%d0%b1%d1%83%d0%b4%d1%83%d1%89%d0%b5%d0%b9-%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%b8-%d0%bf/
P.S. Както съм писал и преди, съвременната медицина няма интерес да има здрави хора. Затова, за да повиши печалбите, от половин век премахва всички ефективни лекарства и ги заменя с такива, които имитират лечение и поддържат хората болни (дойни крави) https://yosif.top/?cat=25388. Йосиф Йоргов
Лековита алкална вода
Лековита алкална вода: как да си я приготвим у дома
Чували ли сте някога за алкалната вода и нейните ползи за здравето? Твърди се, че алкалната вода спомага за изхвърлянето на токсините, забавя процеса на стареене, регулира нивата на рН и е отлично средство за профилактика на хронични заболявания и рак.
Нивата на рН могат да бъдат киселинни или алкални в скала от 0-14. Например, рН 2 ще е киселинно, а рН 10 – алкално. Нормалната питейна вода обикновено, е неутрална, с рН – 7. Алкалната вода има рН 8 или 9.
Съвременните диети и модерните храни създават киселинна среда в тялото ни. Алкохолът, рафинираните захари и солта, кофеинът и преработените храни убиват тялото ни бавно. Има няколко симптома, които показват, че тялото ни е твърде кисело – главоболие, болки в корема, слаб имунитет и постоянна умора, пише zdrave.to.
Алкалната вода хидратира пълноценно клетките в организма и подобрява цялостното ни здраве. Известно е, че раковите клетки не могат да живеят в алкалната среда на организма. Твърде алкалната среда пък не е полезна за нашето здраве.
Следователно, трябва да вземете предпазни мерки, защото твърде високите алкални нива могат да унищожат здравите ви клетки и да увредят органите.
Предлагаме ви лесна рецепта за приготвяне на алкална вода
Необходими са ви само 3 съставки:
• 1 лимон
• 1 чаена лъжичка хималайска сол
• 2 литра пречистена вода.
Напълнете голям буркан с филтрираната вода. След това добавете резенчетата лимон, хималайската сол и разбъркайте добре. Оставете напитката да престои една нощ.
Препоръчително е да изпиете 2 чаши от тази алкална вода на следващата сутрин, преди закуска.
Правете това всяка сутрин и след няколко дни ще усетите резултата.
Мария Атанасова
https://fakti.bg/life/848805-lekovita-alkalna-voda-kak-da-si-a-prigotvim-u-doma
Само 3 фрази за бързо неутрализиране на всяка претенция
Само 3 фрази за бързо неутрализиране на всяка претенция
От време на време всички трябва да слушаме оплаквания — от близки, колеги, клиенти, партньори и просто случайни хора. Ние реагираме на тях по различни начини: в зависимост от характера, възрастта, темперамента, възпитанието.
Случва се чувството на негодувание буквално да ни завладее. Какво да правим в такава ситуация? Може ли критиката да се обърне в своя полза? Възможно е. Ако използвате една магическа формула, която неутрализира всяко твърдение.
Психологът Марина Мелия описа тази магическа формула в книгата си „Успехът е личен въпрос“. Звучи така:“да, но нека…“
Първа стъпка. Кажете: „Да!»
Когато чуем твърдение, адресирано към нас, под каквато и форма да звучи, първо трябва да се справим с първата емоционална реакция и да признаем правото на другия човек на такова твърдение, на собствено мнение. От нашия опит знаем, че не е толкова лесно да се откажем да изразим претенция. Ако другият се е събрал с кураж и ни е казал за това, което не му харесва, това означава, че той е настроен за диалог и сериозно се отнася, както лично към нас, така и към перспективите за нашето сътрудничество. Има много повече откровеност и интерес към такова поведение, отколкото мълчание и похвала. В крайна сметка този, който не се интересува от нас и нашите проблеми, няма да ги разбере, по-скоро ще ги похвали официално или просто ще премълчи. А желанието да извърши „работа по грешките“, напротив, говори за безразлично отношение към това, което правим и със себе си.
Затова си струва да вземете сериозно изразения негатив, показвайки готовност да слушате и обсъждате. Можете дори да застанете на страната на другия, да се съгласите с него: „да, това е важен въпрос“. В крайна сметка, когато човек изрази претенция, той очаква да получи отпор — това е нашата природа. Но когато вместо напрегната съпротива чува „благодаря“, той се оказва в състояние на „положително объркване“. Тревогата и напрежението, които е имал в момента предявяване на претенцията, изчезват и се появява възможност за провеждане на спокоен, задълбочен диалог — по същество.
Да предположим, че ни упрекват за лошата работа на подчинените. Какво може да се каже в този случай? „Жалко, че сте недоволни от работата на нашите служители. Благодаря ви, че съобщихте това, за мен е много важно“, като по този начин изясняваме, че сме чули другия, приемаме недоволството му като факт и показваме, че се интересуваме от по-нататъшно изясняване на ситуацията.
Нашият интерес не трябва да бъде показен. Същите думи, но с различен психологически подтекст — когато всъщност не допускаме никакви оплаквания по наш адрес, а само формално се съгласяваме с тях и произнасяме правилните фрази — дори могат да се възприемат като подигравка.
Казвайки в отговор на твърдението „да!“, след това сме готови да разберем, какво точно се е случило: „Ще се радвам, ако обясните, какво се е случило“. Започваме да говорим по-конкретно и влизаме в истински диалог.
Стъпка втора. «Но…»
Когато разберем мнението на другия, е време да се обърнем към собственото си. Претенциите не винаги съвпадат с нашето разбиране за ситуацията. Затова е важно да изразите своята позиция, да дадете аргументи и контрааргументи. Но това трябва да бъде обективна информация, а не опит да се оправдаете. Така нашият събеседник ще види, че се опитваме да разберем, какво се е случило: „да, разбирам, трябваше да изчакате. Но според одобрените разпоредби, попълването на този документ изисква определено време. Това е задължително изискване, което трябва да спазваме…“ всъщност хората са готови да приемат много „наслагвания“ и „несъответствия“, ако с уважение обяснят причините за случилото се и изложат важни факти за обсъждане. Това ще позволи на другия да погледне на ситуацията по нов начин и да вземе предвид нашето мнение.
Нашето „но“ ни помага да не се плъзгаме в позицията „какво желаете“. Дори признавайки правото на друг да изрази претенция, ние не сме длъжни да „носим магарето на себе си“, ако смятаме, че не трябва да се прави.
Стъпка трета. «Давам…»
Когато изслушахме твърдението и изразихме аргументираната си позиция, е важно да „стигнем до общ знаменател“ и да се опитаме да вземем съвместно решение. За да може човекът да разбере, че сме „от едната страна на барикадите“, трябва да направите конкретни, конструктивни предложения: „ако ви е удобно, нашите служители ще ви информират предварително, какви документи трябва да бъдат подготвени…“
Ако отговорим на твърдението в тази последователност „Да — но — нека…“ — тогава отрицателната обратна връзка работи за нас и ни помага не само да научим много полезни неща и да коригираме нещо в работата си, но и да подобрим отношенията с друг човек.
Право на грешка
Ясно е, че изслушването на претенции не е лесно и още по-трудно е да го направите в полза на себе си. Някои хора възприемат дори незначителна претенция като причина за прекъсване на отношенията, всеки негатив в тяхна посока — като обида. Но колкото по-развит е човек, толкова повече допуска най-различни мнения за себе си и своите дейности. Той осъзнава, че може да греши. Признавайки правото си на грешки, ние не изразходваме енергия, за да ги скрием от себе си и другите. И колкото по-малко се страхуваме да сгрешим, толкова по-малко напрежение изпитваме, толкова по-големи са шансовете ни за успех. Ако сме отворени за възможна критика, адресирана до нас, тогава разширяваме кръга от полезна информация и от хора, от които идват, а оттам и възможностите си да продължим напред и да се развиваме.
Автор Марина Мелия, от книгата „Успехът е личен въпрос“
Превод: Йосиф Йоргов
https://otevalm.livejournal.com/5151534.html
Причините, поради които жените спират да обичат
Причините, поради които жените спират да обичат
Повечето жени не гледат на любовта като на нещо мимолетно в живота им. Те се борят дълго и упорито, за да я запазят жива и да накарат нещата да работят. Но не всичко зависи от тях. Любовта без реципрочност и без възпитание е обречена да изчезне.
Те рядко се разлюбват внезапно. За повечето жени това е постепенен процес, за който обикновено не знаят. То се прокрадва към тях малко по малко, след като са изчерпали всеки атом от силата си в някой, който не ги вижда такива, каквито са в действителност.
И въпреки че има много причини, поради които жените се разлюбват, ето най-често срещаните:
1. Любовта избледнява през сълзи
Сълзите са имат мощна сила. Те наистина имат този пречистващ ефект върху очите ви и ви помагат да премахнете онези розови очила, които повечето от нас носят, когато се влюбим.
Постоянното неуважение, липсата на внимание и дори малтретирането се толерират в името на любовта. Но след като една жена осъзнае, че е плакала през по-голямата част от връзката си и че не може повече да търпи всички лоши неща, тя си отива и няма да се върне.
2. Разбито доверие
Най-бързият начин да загубите жена е чрез лъжа и измама. Ако мъжът е способен на това в началото на една връзка, представете си какъв ще бъде той по-късно. Ако знаем нещо за любовта, то е, че нейните основи се градят на доверието. И ако тези основи се разклатят, те са почти невъзможни за поправяне.
3. Омръзнало им е да са на дъното на списъка с приоритети
Това е, което повечето жени прощават лесно и многократно, докато просто не могат повече. Те продължават да си мислят: „И какво, ако той отмени плановете ни в последния момент, какво ще стане, ако не изпрати съобщение през целия ден, какво ще стане, ако се видим само веднъж месечно, какво ще стане, ако не мога да си спомня кога бе последният път, когато той ми каза нещо хубаво или ме накара да се почувствам важна. Един ден те вече не могат да простят, защото нито едно от извиненията няма значение и всичките им усилия са били напразни, след като един мъж е заложил любовта им.
4. Химията я няма
Нормално е, когато фазата на медения месец приключи, искрата да не е толкова силна, колкото е била преди, но все пак трябва да чувствате някаква връзка с партньора си.
Много жени се разлюбват, защото партньорът им вече е просто техен съквартирант. Той става някой, с когото живеят, но нищо повече. Те се чувстват така, сякаш се задоволяват с живота без любов. Химията, както и любовта, могат да изчезнат без взаимни усилия.
5. Задушаване от ревност
Ако вашият партньор не издържа да бъде повече от няколко секунди без вас, ако ви проверява всяка минута всеки ден и не може да понася други мъже около вас (или не дай си боже, ако имате приятели мъже, той напълно ще откачи), тогава това може да бъде много изтощително.
Да не говорим, че връзките с прекалено ревниви хора са изключително нездравословни. Колкото и любов и разбиране да има една жена към мъжа, с времето той ще задуши всичко това с ревността си.
6. Изтощени от постоянни битки
Когато двама души не си пасват, те ще се карат за всичко. Повечето жени искат да се опитат да решат нещата, като намерят допирни точки и направят компромиси. Но ако нейният партньор не споделя същото мнение, ако той е по-заинтересован да води добър спор, ще загуби любовта на своята жена в процеса.
7. Чувства се невидима
Това е един от най-често срещаните пречки за жените. Те дават всичко, което имат, и всичко, което са в една връзка, но усилията им остават незабелязани. Те се приемат за даденост и се подценяват. Липсват им подкрепа, обич, внимание и истинска любов от партньора. Когато всичко в една връзка е едностранчиво, кой би могъл да обвини жената, че е спряла да обича?
Източник: www.iwoman.bg
https://fakti.bg/life/846260-prichinite-poradi-koito-jenite-spirat-da-obichat
Признаци, че сте получили дар от далечни предци
Признаци, че сте получили дар от далечни предци
Днес се въртим като катерички в колело и в бързината на живота си не забелязваме знаците, които ни подхвърля съдбата. Понякога те могат да ни предупредят за опасност, да намерим отговор на отдавнашен въпрос или дори да ни разкажат нещо ново и напълно неочаквано.
Замисляли ли сте се някога за това, че във вас се крият магически способности? Или може би сте предали магическа дарба от баба си, която е помагала на хората, но вие дори не сте знаели за това?
Смята се, че сред нас живеят бели и черни вещици. Първите се опитват да насочат силата си за доброто на хората, а вторите – напротив, нямат нищо против да се възползват от слабостите на другите. Често белите вещици стават по кръв, затова, за да разберете дали сте сред тях, вгледайте се в следните си черти:
Често сънувате
Ако в съня си виждате заговор, който се осъществява в живота ви след известно време, това е сигурен знак, че във вас има вещица. Следващия път обърнете внимание, може би сънувате нещо апокалиптично или починали хора, които са живи и здрави в реалността? Опитайте се да запомните всичко, което сте видели предната нощ, защото с помощта на тази информация имате всички шансове да развиете дарбата си на ясновидец и да предсказвате съдби. Главното е да не се страхувате от силата, която ви е сполетяла, а да я използвате разумно и в полза на другите.
Винаги събирате някои неща
Стара рокля, която отдавна не сте носили, раковини, намерени на брега по време на почивка, касови бележки от магазини, парчета плат и дори случайно намерени красиви пера от птици – това е само 1/4 от целия арсенал, който традиционно се съхранява в дома на вещицата.
„Синдромът на Плюшкин“ е отличителен белег, който отличава всички добри вещици. Често те колекционират вещи, за да могат да им помогнат да отключат силата си и да се превърнат в ръководства при различни полезни ритуали. Обърнете внимание и на сребърните предмети: бижута или прибори за хранене. От древни времена се смята, че този метал е любим на вещиците, защото им напомня за отраженията на луната. Така че, ако сте в редиците на неговите почитатели, тогава всичко е очевидно.
Имате специална връзка с животните
Смята се, че момиче или жена, което не се страхува от бездомни кучета, която с удоволствие ще вземе вкъщи улична котка или ще предаде котенцата ѝ в добри ръце за няколко дни, е истинска магьосница.
Ако сте забелязали, че ви привличат животните, а тези са готови да ви дарят с безкрайната си любов и привързаност, то бъдете сигурни – във вас определено се крие вълшебна дарба. Сякаш обменяте енергия с животните, „зареждате батерията си“ и се изпълвате с позитивизъм, за да го излъчите към света.
Интересувате се от Вселената и Слънчевата система
Ако вярвате, че нищо във Вселената никога не изчезва, а само се деформира в нова форма, тогава е време да признаете, че от вас би излязла чудесна вещица. Може би се интересувате от документални филми за Космоса, четете астрологични енциклопедии, а духът ви е просто запленен от един поглед към звездното небе? Ако да, тогава не ви остават други възможности.
Опитайте се да запазите връзката си със света и постепенно да я укрепите в полза на по-добрия живот. Също така обърнете внимание на това как се чувствате по време на пълнолуние. Ако сърдечният ви ритъм се увеличава и силите буквално бият, тогава просто им дайте свободна воля, най-важното – предварително ги насочете в правилната творческа посока.
Привлича ви природата
Като правило вещиците се чувстват добре в природата. Те са привлечени от гори и поляни, които могат да им дадат духовни уроци и да ги разсеят от заобикалящата ги среда. Изглежда, че след разходка в градината или кратък джогинг по тревата тези тип хора най-накрая усещат своя „дзен“ и пълно единство със света.
Не се плашите от дъждовното време или студа, по всяко време на деня или нощта истинската чистокръвна вещица се чувства абсолютно комфортно и спокойно насаме с природата. Сред дърветата и храстите можете да изострите слуха, зрението, обонянието и осезанието си, а много магьосници отбелязват, че отлично усещат дори миризмата на сняг! Съгласете се, че не всеки има такава дарба.
Автор Теодор Муховски
https://woman.bg/article/2023112412273976950
Какво трябва да помните, когато животът ви удари по главата
Какво трябва да помните, когато животът ви удари по главата
1. Каквото е, е.
Известният Буда казва: „Вашето страдание е причинено от съпротивата срещу това, което е.“ Помислете за минута. Това означава, че страданието е възможно само когато откажем да приемем случващото се. Ако можете да промените нещо, действайте. Но ако промяната е невъзможна, тогава имате две възможности: да приемете ситуацията и да се освободите от негатива или да страдате дълго, ентусиазирано и страстно.
2. Един проблем става проблем само когато го наречете такъв.
Често сами се превръщаме в най-лошите си врагове. Щастието наистина зависи от гледната точка. Ако смятате нещо за проблем, тогава вашите емоции и мисли ще бъдат изпълнени с негативизъм. Помислете, какви поуки можете да извлечете от ситуацията и изведнъж престава да е проблем.
3. Ако искате да промените нещата, започнете, като промените себе си.
Вашият външен свят е отражение на вътрешния ви свят. Вероятно познавате хора, чийто живот е пълен с хаос и стрес. А не се ли случва, защото самите те са напълно хаотични? Обичаме да мислим, че променящите се обстоятелства ни променят. Всъщност работи в обратната посока: трябва да променим себе си, за да променим обстоятелствата си.
4. Няма понятие „провал“ – само възможност да научите нещо.
Трябва просто да премахнете думата „провал“ от речника си. Всички велики хора са се проваляли отново и отново, преди да успеят. Мисля, че Томас Едисън е казал следното: „Не се провалих при изобретяването на електрическата крушка. А открих 99 начина, по които не работи.“ Научете нещо от вашите така наречени провали. Разберете, как да го направите по-добре следващия път.
5. Ако не получите това, което искате, нещо по-добро е на път.
Знам, че понякога е трудно да се повярва. Но е истина. Обикновено, когато погледнете назад към живота си, разбирате, че добрите неща са се случили, след като нещата не са се получили. Може би работата, за която не сте били нает, би ви отчуждила от семейството ви, за разлика от тази, която в крайна сметка сте получили. Просто вярвайте, че всичко се случва точно както трябва.
6. Ценете настоящия момент.
Никога няма да дойде отново. Всеки момент от живота има нещо ценно, не го оставяйте да ви подмине. Скоро всичко ще се превърне в спомен. Може би един ден ще пропуснете дори онези моменти, които сега не изглеждат щастливи.
7. Освободете се от желанията.
Повечето хора живеят с „обвързан ум“. Това означава, че придават голямо значение на желанията си, и ако не получат това, което са възнамерявали, тогава емоциите им стават негативни. Вместо това опитайте да практикувате необвързан ум: ако искате нещо, пак бъдете щастливи, независимо дали го получавате или не. Вашите емоции в това състояние остават неутрални или положителни.
8. Разберете страховете си и бъдете благодарни за тях.
Страхът може да бъде страхотен учител. А преодоляването на страха често ви доближава до победата. Например, когато бях в колежа, се страхувах от публични изяви. А сега го намирам за смешно – не само говоря пред група хора всеки ден като учител, но също така преподавам изкуството за публичното говорене. Преодоляването на страха просто изисква практика. Страхът е само илюзия.
9. Позволете си да изпитате радост.
Вярвате или не, познавам твърде много хора, които не си позволяват да се забавляват. Те дори не знаят, как да бъдат щастливи. Някои са толкова зависими от своите проблеми и вътрешен хаос, че нямат представа, кои са без всичко това. Така че опитайте се да си позволите да бъдете щастливи. Може да е малък момент, но е важно да се съсредоточите върху радостите, а не върху трудностите.
10. Не се сравнявайте с другите.
Но ако сравнявате, тогава само с тези, които са по-зле от вас. Безработен сте? Бъдете поне благодарни, че получавате обезщетения за безработица. По-голямата част от хората по света живеят в крайна бедност. Не приличате на Анджелина Джоли? Мисля, че има много малко хора като нея. И вероятно сте много по-привлекателни от преобладаващото мнозинство. Съсредоточете се върху това.
11. Вие не сте жертва.
Жертва си само на собствените си мисли, думи и действия. Никой не прави нищо конкретно за вас или срещу вас. Вие създавате свой собствен опит. Поемете лична отговорност и осъзнайте, че можете да преживеете трудностите. Просто трябва да започнете, като промените мислите и действията си. Откажете се от манталитета на жертвата и станете победител.
12. Всичко може и ще се промени.
„И това ще отмине“ е една от любимите ми поговорки. Когато сме заседнали в лоша ситуация, чувстваме, че няма изход. Изглежда, че нищо няма да се промени. Но знаете ли какво? Ще има промени! Нищо не трае вечно, освен смъртта. Затова се откажете от навика да мислите, че всичко ще остане така завинаги. Няма да остане. Но ще трябва да предприемете някои действия, за да промените ситуацията. Тя няма магически да се промени сама.
13. Всичко е възможно.
Всеки ден се случват чудеса. Това е вярно. Жалко е, че е невъзможно да опиша в една статия всички невероятни неща, които се случиха с приятелите ми – от излекуване на четвъртия стадий рак до внезапна среща с моята сродна душа. Това се случва през цялото време. Просто трябва да повярвате, че се случва. След като повярвате, вече можете да спечелите битката.
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/13_veshhej_o_kotorykh_nuzhno_pomnit_kogda_zhizn_bet_vas_po_golove/2024-01-16-54107
Всичко в света рухна изведнъж
Всичко в света рухна изведнъж! – Черниговская за недоверието към информацията и объркания човек
„Ние се озовахме в съвсем различен свят. Той е течен, прозрачен, нестабилен, свръхбърз, хибриден. Всичко в него се срина изведнъж. Автономният живот на цифровия свят е в разгара си: интернет на нещата, самоорганизация на мрежите. Цифровата реалност вече е знак за подбор в обществото. Ако си представим страна, която не може да си позволи да влезе в дигиталния свят, можем да предположим, че тя изобщо не съществува. Тя не е играч. Хората могат да живеят там за себе си, да плетат кошници, но не са участници в общата кауза“, отбелязва Черниговская.
„Друга интересна особеност е нарастващото недоверие към информацията. Напоследък много си мисля за това. В днешно време отношението към информацията е същото, както към клюките: „Е, никога не се знае кой какво е казал?“ Защо да вярвам?’ Но номерът е, че това отношение сега е обърнато към истинските източници на информация“, казва тя. Оказва се, че хората все още не са се научили да се ориентират в нарастващия поток от информация и предпочитат да не вярват на нищо.
Според невролингвист дигиталната реалност ражда „нов вид“ човек. „Наричам го „хомо-объркване“ или „объркан човек“. Това „хомо объркване“ дори още не е разбрало къде се намира. Още не съм разбрала в каква опасност вече сме се озовали. Но не можем да отлагаме решението. Защото това е нашият живот”, смята тя.
Вместо това в обществото протичат напълно противоположни процеси. „Има такова нещо като синдром на отложен живот. Хората живеят по инерция. Още повече, че така възпитават децата: засега направи това и това, а после, когато започнеш да живееш… Но то започна да живее в момента, когато клетките на бащата и майката се свързали. Това не е чернова. Не можете да държите човек 20 години и след това да го накарате да започне нещо“, отбелязва Черниговская.
Идва цивилизация на безделието, за което ние като цяло също не сме готови. „Какво ще правят всички тези хора, които ще бъдат заменени от цифрови системи? Когато ми кажат: „има повече място за творчество“, това ме кара да се усмихвам саркастично. Наистина ли мислите, че безброй хиляди, всъщност милиони хора, през времето, освободено от тежък труд, ще започнат да пишат мадригали и да свирят на лютня? Сериозно ли? Ще стане точно обратното. А не можем да се правим, че това не е така“, подчерта тя.
„Това е, което имам предвид. Както и да говорим дали е добро или лошо, това, което ни се случва, вече се случва. Вече сме влезли в този свят и няма връщане назад. Тук няма нужда от флирт. Трябва да разберете, как да живеете в този свят. Бих поставила въпроса твърдо. Планираме ли изобщо да продължим да живеем на тази планета или се отказваме от всички позиции? Защото, ако ги предадем на дигиталния свят, тогава няма какво да говорим. Можеш да отидеш да пиеш кафе. Ако имаме някакви планове за собствения си живот, трябва да помислим, как да живеем тук“, смята тя.
Според Черниговская ние сме това, което сме, заедно с всички постижения и провали на нашата цивилизация, благодарение на нашия мозък. „Хората живеят не само в свят на столове, микрофони и портокали, но и в светове, които самите те са измислили. Имаме способността да оперираме със знаци: човешки език, математика, музика. Ние наистина имаме много сложна невронна мрежа – квадрилион връзки. Ако наистина започнем да ги броим, ще трябва да напишем десетица и 85 нули след нея. Езикът ни дори няма дума, с която да назовем това число. Това не е просто повече звезди, отколкото има във Вселената. Това е повече от елементарни частици във Вселената. Тоест трябва да сме наясно какво има в черепа ни“, отбелязва тя.
Експертите в дигиталния свят казват, че мозъкът е компютър, набор от алгоритми, който преследва нули и единици за себе си. И че рано или късно ще успеят да пресъздадат устройството му.
„Но дали мозъкът е само алгоритми? Сега знаем със сигурност, че не е. А ако мозъкът е компютър, то поне е повече от един вид. Някаква част от мозъка, са може би алгоритми, и този механичен процес наистина се извършва там. Но другата част са аналоговите неща. Да не говорим сега за поети и художници. Но дори Айнщайн е казал: „Интуицията е свещен дар, а разумът е смирен слуга.“ Той директно пише: „Дори едно заключение, тоест научно заключение, да изглежда като резултат от логическа работа, това е само краят на тази работа. Основната част от него в никакъв случай не е чрез преброяване“, отбелязва Черниговская.
Но основното нещо, което трябва да разберете е, че няма обект, който да съдържа информация. Винаги има обект и някой, който чете всичко. „Ако пред нас лежи древен папирус и няма човек, който да знае, как да го разчете, тогава това изобщо не е информация. Това е просто физически обект. Какво ще прочета от там зависи от това какво образование имам, какви са плановете ми и защо го чета.
Какво имам предвид? Не можем да приемем позицията, че хората не са важни. Хората са важни, защото те са тези, които организират информацията. Самата информация виси някъде там, нито ни е студено, нито е горещо от нея”, казва тя.
Все още не е ясно, как хората и компютрите ще разпределят света. По принцип има много неизвестни по тези въпроси. „Например, какво е глупав човек? Можем ли да кажем, че мозъкът на един абсолютен глупак все още е най-съвършеният мозък във Вселената? Въпросът звучи закачливо, но всъщност е много сериозен. Ако там все още има квадрилиони връзки, можем ли дори да кажем, кой мозък е умен и кой е глупав? В този случай какъв вид изкуствен интелект създаваме? Умен? Какво означава? Всички тестове за интелигентност са насочени главно към броенето: умният е този, който брои бързо. Простете ми за недискретността, но трябва да кажа: мисля, че е много лошо, но някак си не ми се струва, че съм пълна глупачка. Затова трябва да споделяте тези неща. Ние знаем: можете да сте човек с много нисък интелект, но с абсолютна памет. Това е медицински факт.
Възможен ли е брилянтен изкуствен интелект? И какво значи? Ако успеем да създадем нещо подобно, ще разберем ли изобщо, че той е гений? Откриваме ли, че той е човек? Имаме ли начин за това?
Изкуственият интелект ще изпитва ли болка, ще страда, ще съчувства или ще имитира всичко това? В крайна сметка в дигиталния свят няма болка и смърт и това коренно променя цялата картина. Компютрите работят в измерения, в които живите същества не живеят – в нанометри и наносекунди. И това са системите, които ще вземат решения. И не си създавайте илюзията, че пръстът върху бутона все още ще бъде човешки. Всичко това са приказки в полза на бедните. В крайна сметка всичко ще зависи от това, каква информация ще получи“, каза тя.
И в същото време вече е очевидно, че е невъзможно да се подготвим по стария начин за новия свят. „Това е много труден въпрос. Ако едно дете на година и половина може да каже „Добре, Google“ и системата ще му даде всичко, което иска, защо трябва да идва в час, където зле подготвен учител чете по учебника?
Очевидно системата трябва да се промени. Трябва да развием способността да живеем в дигиталния свят, без да губим човечността си. В крайна сметка всичко зависи, дали сте успели да изградите отношения със семейството, с децата, с колегите и обществото като цяло. Те трябва да научат, как да проверяват информацията, да устояват на стреса, да култивират способността да се променят и да ги научат постоянно да учат. Ако не сме свине, не можем да настроим децата си така, без да ги подготвим за това, което ги очаква“, казва Черниговская. Следователно образованието на бъдещето е образование с разбиране, а не наизустяване.
„Миналата година бях поканена на сесия, наречена „Нова образователна архитектура“. Мислех, че архитектурата е нещо метафорично. Но се оказа, че не е само метафорично, но и физически. Финландците, например, масово променят училищни сгради. Те са цветни, няма стандартни кутийки – всичко сменя формата си. Децата учат първо в едната стая, после в другата, понякога легнали, понякога тичайки. Обучават ги един учител, после друг. Условията се променят през цялото време. Това е много важно нещо. Това означава, че са готови за промяна“, казва експертът.
„Последният човек, когото бих искала да наема, е отличен студент, който може да смята добре. Имам компютър за това. Той сам ще преброи всичко. Имам нужда от някакъв луд човек, който прави всичко погрешно, притеснява всички, говори някакви глупости. Ще се окаже някакъв Нилс Бор. По-точно той вече е Нилс Бор“, казва тя.
Как да тренирате мозъка си? „Като всеки мускул, той трябва да работи усилено. Ако легнем на дивана и лежим там шест месеца, няма да можем да станем. Ако мозъкът чете идиотски списания, общува с глупаци, слуша лека, безсмислена музика и гледа глупави филми, тогава няма от какво да се оплаквате. Моят отговор е: мозъкът трябва да работи здраво. Трудно е ключовата дума. Сигурно е трудно за мозъка. Книга, която може да е лесна за някои, но трудна за вас. Филм, който не разбираш. Това означава, че ще мислите, ще четете критики. Или представление, в което не е ясно, какво е искал да каже режисьорът. В този случай мозъкът ще бъде зает с работа. Няма нужда да търсите трикове, които подобряват мозъка ви. Няма нито един такъв. Тези трикове са самият живот“, подчерта Черниговская.
Превод: Йосиф Йоргов
https://ecology.md/ru/page/v-mire-ruhnulo-srazu-vse–cernigovskaa-o-nedoverii-k-informacii-i-rasteranom-celoveke
Навици на порасналата жена
Навици на порасналата жена, заради които мъжът я уважава
С годините жените стават по-уравновесени и спокойни. Умеят да използват времето си така, че да има достатъчно място, както за тях, така и за партньора им. Те не поемат твърде много, за което получават уважението и възхищението на своя избраник.
10 навика, заради които мъжът уважава порасналата жена:
Независимост: Жена, която е в състояние да взема собствени решения и да се справя с трудностите, печели уважението на мъжа.
Отговорност: За вашите действия, думи и обещания. Отговорната жена създава доверие.
Самоуважение: Да обичаш себе си и да се грижиш за своето физическо и емоционално благополучие.
Решителност: Жена, която има ясни цели и работи за постигането им, е възхитителна.
Способност да прощавате: Способността да прощавате и да се освобождавате от оплакванията е признак за сила и зрялост.
Емоционална интелигентност: Способността да разбирате и управлявате собствените си емоции, както и да разбирате емоциите на другите.
Добра комуникация: Откровеност, слушане и изразяване на себе си ясно и с уважение.
Финансова независимост: Способността да управлявате финанси и да бъдете финансово независими, изгражда уважение.
Грижа за семейството: Внимателно и грижовно отношение към членовете на семейството, желание да ги подкрепят.
Собствено мнение: Способността да изразявате своето мнение, като същевременно зачитате мнението на другите.
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2024/01/10-privychek-vzrosloj-zhenshhiny-za-kotorye-muzhchina-ee-uvazhaet/
По-лесно е да страдаш, отколкото да решиш проблема
„По-лесно е да страдаш, отколкото да решиш проблема“: 15 брилянтни цитата от Берт Хелингер
https://www.cluber.com.ua/wp-content/uploads/2024/01/helinger-680×400.jpg
Берт Хелингер е немски психотерапевт, създател на метода системни семейни констелации, основан върху идеята, че семейните системи имат определен ред и динамика, а много проблеми могат да бъдат свързани с неспазването на този ред. Централна част от метода са „констелациите“, в които участниците представят членове на семейството или други системи, за да изяснят взаимоотношенията и динамиката в групата.
След като прочетете цитатите на Берт Хелингер, със сигурност ще научите много полезни неща. А може дори да пожелаете да знаете повече…
1. Някои могат бързо да наваксат по-голямата част от загубеното време, ако предприемат действия. Но признаването на вина и оплакването са само заместител на действието. Те правят действието невъзможно и правят човека слаб.
2. След известно време всички минали събития, наистина трябва да останат в миналото.
3. Ако в партньорство, съпругът копнее да получи от съпругата си или съпругата копнее да получи от съпруга си същата безусловна любов, която детето иска от родителите си, те разчитат на другия да им даде същата сигурност, която родителите дават на децата си. В резултат на това настъпва криза в партньорството, завършваща с това, че този, към когото са били насочени твърде високи очаквания, се отдалечава или напуска. А той прави правилното нещо, тъй като прехвърлянето на очакване от детството към отношенията в двойката означава несправедливост към другия.
5. Една криза се разрешава най-лесно, когато се достигне нейната крайна точка.
6. Решението е само в собствените действия на човека.
7. Когато невинният предпочита страданието пред действието, по тази причина, невинните жертви и извършителите, скоро стават повече от преди.
8. Човек може да се пристрасти към наркотиците в случаите, когато майка му му е дала да разбере, че това, което баща му му дава, не струва нищо и той трябва да взема само от нея. Тогава детето отмъщава на майката, като отнема толкова много от нея, че това го унищожава.
9. Ако човек е спрял по пътя и не иска да продължи по-нататък, не е въпрос на знание. Той просто търси увереност там, където се изисква смелост, и свобода там, където правилното, вече не му оставя избор.
10. Ревността служи като средство за прехвърляне на вината върху друг.
11. Да не се фокусирате върху проблем, означава да продължите пътуването си като нов човек.
12. Когато даваме нещо на другите, но не приемаме нищо в замяна, ние сякаш им казваме: „По-добре е ти да се чувстваш виновен, отколкото аз.“
13. Носителите на наследствен гняв просто са извън себе си от гняв… и в същото време са горди и се смятат за прави; но техният гняв и произтичащите от него действия се подхранват от чужда енергия и нечие право. Затова носителите на гнева остават слаби и усилията им са напразни. Но жертвите на наследствения гняв също се чувстват силни и прави, тъй като знаят, че страдат несправедливо; те обаче остават слаби и страдат ненужно.
14. Когато родителите изискват от децата си нещо, което надхвърля техните отговорности (например утеха), тогава децата стават като родители на собствените си родители, а родителите стават деца на собствените си деца. Това изкривява отношенията между родители и деца. Децата не могат да се защитят от подобно родителско поведение. Те се оказват въвлечени в определено преплитане и принудени да правят нещо, на което нямат право, от гледна точка на семейната система.
По-късно, започват да се наказват за това, например, като не си позволяват да бъдат щастливи в личния си живот или успешни в кариерата си. Понякога самонаказанието може дори да доведе до смърт. Само когато детето стане възрастен и осъзнае, че нещо не е наред в живота му, може да се опита да се отърве от подобно преплитане, например с помощта на психотерапия.
15. По-лесно е да страдаш, отколкото да решиш проблем.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2024/01/stradat-legche-chem-razreshit-problemu-15-genialnyh-czitat-berta-hellingera/
Как да укрепим и хармонизираме шестата чакра
Джйотиш: как да укрепим и хармонизираме шестата чакра (Аджна)
Това е третото око, което се намира точно над веждата и се нарича аджна (агя). Тя е синя на цвят и отговаря за визията на реалността, за интелигентността, интуицията, получаването и предаването на знания. При мъжете тази чакра е пасивна и се върти наляво в здраво състояние, докато при жените е активна и се върти надясно.
Признаци на слаба или неправилно функционираща шеста чакра:
Слаба интелигентност, глупост, липса на мъдрост;
Липса на прозрение и чувствителност на ума;
Неспособност да видят причините и следствията;
Неразбиране на вселенските закони;
Нежелание за занимаване със саморазвитие;
Материализъм;
Липса разбиране за смисъла на живота;
Фокусирате се върху негативните аспекти на реалността;
Песимизъм;
Депресия.
Шестата чакра се управлява от Луната и Слънцето. Зодиите, свързани с тази чакра са Рак и Лъв. По качеството и позицията на Луната и Слънцето в хороскопа, и кои планети са в знаците Рак и Лъв, може да се определи потенциала и качеството във функциите на аджна. Юпитер, когато се намира в тази чакра, може да достигне максималната си сила.
Методи за укрепване и хармонизиране на аджна:
Развитие на интелигентността;
Получаване на знания от реализирани учители;
Изучаване на ведически писания;
Практика за себеопознаване;
Изучаване на вселенските закони;
Общуване с мъдри хора;
Повтаряне на мантри и молитви;
Медитация върху доброкачествени или духовни образи;
Научете се да се фокусирате върху силните си страни, а не върху слабостите си.
Периодът на особено влияние от тази чакра е възрастта от 36 до 42 години. На тази възраст, като правило, човек най-накрая развива начин да вижда реалността. Ведическите писания подчертават много начини за виждане на света. Например, kathina е визия за реалността, когато това, което човек вижда около себе си, му носи недоволство и той проектира цялото си недоволство върху другите, обвинявайки ги за проблемите си и се отнасяйки към тях жестоко и безчувствено. Или, Сандра – когато човек види, как другите постигат успех чрез усилията си и в него се затвърди вярата, че успехът е резултат от активна дейност. Ушна е видение през призмата на завистта, сукшма е видение на фината реалност, Мрида е видение, основано върху чувството любов към всички живи същества и т.н. Има общо двадесет основни начина за виждане на света.
Най-високата степен развитие на аджна е ясновидството. Ясновидството означава да виждаш нещата такива, каквито са, без мъглата на илюзията. Ясновидството се постига изключително чрез пречистване на съзнанието. Принципът на чистотата трябва да се проявява във всичко. Прекомерният сън намалява ясновидството, така че сутрин е важно да излезете от съня правилно: станете преди изгрев слънце и вземете вана (не можете да използвате сапун с животинска мазнина). Гледката на голото тяло на човек намалява ясното зрение, така че къпането трябва да се извършва в гамча (парче плат като кърпа, което покрива интимните зони). Къщата винаги трябва да е чиста и подредена. Всяка сутрин трябва да пречиствате ума си с мантри, молитва и четене на писания. Благоприятно е да запалите естествен тамян и да имате изображения на Бог или свети хора в къщата.
Аджна е медитационният център на съзнанието. Това, върху което фокусираме вниманието си, е това, което привличаме в живота си. Ако постоянно се вглеждаме в недостатъците на другите хора, тогава тези недостатъци ще се проявят в нас, а ако постоянно се фокусираме върху негативното, тогава цялата тази негативност ще бъде привлечена в живота ни. Ето защо е много важно да медитирате върху чисти предмети и свети хора, за да привлечете изключително чистота и святост в живота си.
Д. Афоничев
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/dzhjotish_kak_usilit_i_garmonizovat_shestuju_chakru_adzhnu/2024-01-11-53918
P.S. Забелязвате ли фанатичното следване на догмите – не го препоръчвам на никого. Това е показател за ниско самочувствие и стремеж да е правилен/праведен, за да не съгреши (страх), затова не си позволява собствено мнение. Точно тези правила отварят третото око, но има и пето, което е в средата на челото. Развива се с духовно развитие без специален стремеж към ясновидство. А има и седмо око – в горния край на челото – когато се постигне истинско, а не въображаемо духовно майсторство. Йосиф Йоргов
Желаещата жена винаги е под опеката на Вселената
Желаещата жена винаги е под опеката на Вселената
Така се случва, че поради работата, която върша, трябва да се справям предимно с нещастни хора, отколкото с щастливи.
Естествено, правя всичко възможно, за да прехвърля първите при вторите.
Жените усещат живота много фино, често са дори уязвими. Най-малката погрешна мисъл или притеснение, може да повлече радостта и дори здравето в пропастта на сивото блато.
Особено сега, в толкова трудни, тревожни и изключително нестабилни времена.
Работата върху психиката и психическо здраве е проблем за всеки човек. Повтарям, може би за милиарден път.
Никой няма да дойде и да направи нещо вместо нас.
Да, могат да ви посъветват, напътстват, да предложат нещо, но самите действия зависят изключително от нас самите.
Желаещата жена е привлекателна. Тя изглежда съвсем различно. Желаещата жена не магнетизира толкова много лоши и негативни неща, колкото нежелаещата жена.
Абсолютно всяка може да стане и да бъде желаеща жена. Защото няма нищо общо с мъжете.
Веднага ви предупреждавам, да не въздишате по онези, на които цялото щастие и любов в главите им са пряко зависими от присъствието на мъж наблизо.
Човекът наблизо е следствие.
Добрият човек наблизо, е достоен, стабилен, силен и фундаментален.
Защото всеки друг може допълнително да унищожи всяко желание, въпреки да изглежда, че е налице.
Желаещата жена е тази, която при никакви обстоятелства не си позволява да остане празна, такава, която в момента няма нито едно истинско, силно и фундаментално желание.
Тези желания могат да бъдат абсолютно всякакви, от смяна на дейност до закупуване на рокля или мечтани пердетата.
Свободата се крие в наличието на желания.
Когато жената желае, тя живее.
Разбира се, не можете да следвате желанията си, като измисляте нещо свръхестествено и априори невъзможно.
Затова ни е даден разум, опит и способност за анализ.
Желанията трябва да съответстват и да произтичат от реалните възможности.
Но когато една жена се противопостави на желанията си, това е сигнал – започва робството.
Изброявам на пръсти:
Една жена иска да се чувства красива, важна и нужна, лека и щастлива.
Следването на това желание означава да се грижи за себе си, като периодично си позволявате приятни покупки, масажи, грижа за себе си, време насаме със себе си, творчески дейности, срещи с приятели, разходки сред природата, пътувания до нови места и т.н. Тоест, ДЕЙСТВАЙ!
Ако една жена, имаща такова желание и се противопостави на него, тогава ще се окаже нещастна, уморена, изтощена жена, на която целият живот горчи.
Изглежда, че може да си позволи красота и щастие, но го отлага за по-късно заради други хора, работа, спестяване за черни дни и т.н. Тоест ОЧАКВА СЕ ДА СТАНЕ ОТ САМО СЕБЕ СИ НЯКАК КРАСИВА И ПРЕКРАСНА.
Веднъж се противопоставиш, втори път, трети път. И се превръща в навик. Тогава жената вече не се смята достойна за щастие, не осъзнава, че и тя може да бъде красива, свободна и лека. Започва да ѝ се струва, че такъв живот е за някакви принцеси, но явно не е за нея.
Важно е да се отнасяте към желанията си с пълна отговорност.
Те не се появяват случайно в главата ви.
Това са много фундаменталните точки, върху които ще се гради целият емоционален и умствен фон.
Да бъдеш свободен означава, да си позволиш да желаеш, да вибрираш със собствените си желания и периодично да предприемаш действия за приближаване на това, което искаш.
А именно на желаещите жени Вселената дарява добри неща: помага, съветва, влива сили и енергия, дава им срещи с правилните хора и изпраща интересни идеи за осъществяване на плановете им.
Не забравяйте, че Вселената се захранва от вашите батерийки и мисли. Чрез вашите мисли, чувства, действия и усещания има връзка с огромно енергийно и материално поле.
Ако поставите повече граници, отивате в робство, живеейки против личните си желания, имате повече безпокойство, притеснения и тъга.
Цялата магия е във вашите ръце. Не става по друг начин.
Да бъдеш под опеката на Вселената = да бъдеш под опеката на своите действия, насочени към реализиране на желания и поддържащи цели.
Човек, който призовава по-често да включвате желаещата жена в себе си, размахва невидима магическа пръчка надясно и наляво за наслада на собственото си отражение в огледалото.
Прегръдки, просто Лу❣️
Превод: Йосиф Йоргов
https://dzen.ru/a/ZXmsBLUrMW9CxWJ6?experiment=931376
Ето как да отговорите на грубиян
Ето как да отговорите на грубиян
Почти всички сме ставали жертва на грубо отношение от другите.
Дали става дума за дебелашки шеги, нетактичен коментар, хаплива забележка или откровена обида, знаем колко неприятно може да бъде. Въпросът е какво да направим, за да може хем да се защитим, хем да оставим добро впечатление, пише „Обекти“.
Ето 10 начина да се измъкнете с чест и достойнство от такава ситуация:
1. Отговорете с въпрос.
Отговорът с въпрос е една от най-старите стратегии на света, която има за цел да смени темата. Освен това, ако попитате човека, когото ви е обидил, как е и дали няма случайно лош ден, показвате загриженост и същевременно го поставяте в по-неизгодната позиция.
2. Кажете „благодаря!“.
Въпреки че звучи странно да отговорите на груб коментар с „благодаря“, всъщност може да се окаже чудесна идея. Това е един от най-ефикасните начини да обезоръжите опонента си. Например някой ви казва: „Със сигурност няма да се справиш!“, а вие отговаряте с усмивка: „Благодаря ти за загрижеността!“ Опитайте.
3. Покажете, че цените загрижеността.
Често се случва хора, които обичаме, да коментират външния ни вид. Мислят си, че го правят от добра воля и загриженост, а не си дават сметка, че думите им могат да ни наранят и обидят. Ето защо е добре да има някакви здравословни граници, които да не бъдат преминавани. Например ви казват: „Тази рокля ти стои ужасно и изобщо не подхожда на фигурата ти!“, а вие отговаряте: „Благодаря ти за оценката, но наистина няма нужда. На мен ми харесва!“ Ето по този начин показвате, че подобни коментари ви нараняват и занапред е добре да си мерят приказките.
4. Кажете им, че коментарите им не ви помагат изобщо.
Конструктивната критика е един от най-ефикасните методи да подобрим уменията си. Понякога обаче хората прикриват хапливите си забележки под формата на градивна критика. Как да постъпите в този случай? Непременно покажете, че разбирате какво има предвид човекът отсреща, но също така заявете ясно, че подобни забележки не ви помагат да подобрите работата си.
5. Кажете: „Оценявам мнението ти!“
Честността несъмнено е едно от най-ценните качества. Въпреки това много хора си служат с фразата: „Предпочитам да ти го кажа в очите!“, за да прикрият лошо възпитание и малко злоба. Не се оставяйте да минат с този номер. Отговорете: „Благодаря ти за мнението, оценявам го!“ и сменете темата.
6. Кажете: „Добре!“
Не се засягайте от обидите, прикрити зад лицемерно-фалшиви комплименти. Много е вероятно човекът, който ги изрича, да не може да се справи със собствените си чувства и това е начин да се себеизрази. Или пък съвсем умишлено се опитва да ви нарани. Затова просто отговорете: „Добре, ОК!“ и продължавайте нататък с усмивка.
7. Разобличете ги.
„Справил си се чудесно с доклада. Кой ти помогна?“ – казва колегата ти с усмивка. Комплимент или умишлена обида? Вместо да си замълчите, можете директно да попитате (със същата усмивка): „Защо е този осъдителен тон?“ или „Защо е това недоверие?“, без да влизате в конфликт. Каквото повикало – такова се обадило.
8. Съгласете се.
– Ти си прекалено чувствителна!
– Естествено, че съм, да не съм робот?!
Този отговор е ефикасен, когато някой се опитва да ви засрами заради чувствата ви – прекалено драматизирате, прекалено чувствителни сте, прекалено много се палите и т.н. Подобен отговор им напомня, че сте наясно с чувствата и със себе си, което ви представя като уверен и емоционално интелигентен човек, който знае какво иска и какво прави.
9. Бъдете саркастични.
Дори лек сарказъм показва на човека срещу вас, че избирате да не се засягате от токсичния му негативизъм. Саркастичният отговор дава на грубияните да разберат, че не сте лесна мишена.
10. Помолете да повторят и да разяснят какво имат предвид.
Когато някой ви обиди, можете да се престорите, че не сте го чули добре или че не сте го разбрали. Учтиво го помолете да повтори. Вероятността да промени казаното е голяма, защото ще се почувства неудобно.
Теодора Павлова
https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/818652
Вкопчване в проблема
Вкопчване в проблема или как да се измъкнете от затворения кръг на нерешените въпроси и да постигнете душевно равновесие
Когато хората търсят отговор на въпрос, който ги вълнува, например, как да намерят подходящ мъж, отношения, или “искам дете”, или как да се реализират, да намерят предназначението си, как да изкарат повече пари – търсят отговора само по темата на въпроса.
Искам да печеля повече – търсят такива начини. Тези, които са наясно с трансформациите, отиват при психолог да открият убеждения, които блокират паричния поток.
Който иска отношения, любов, търсят сайтове за запознаване и други подобни ресурси. И така нататък.
Всичко това може и да свърши работа, но когато човек е зациклен да реши въпроса, всичките му мисли са на тази тема, затваря ги в кръг и се върти в него.
Той се отдалечава все повече и повече от себе си, следователно, и от отговора.
Предайте са на живот в радост, кефете се в момента
Някога исках отношения, много исках да се омъжа и да имам деца. Всичките ми приятелки бяха омъжени или си имаха приятели, а при мен не се получаваше.
С този проблем в главата ходех постоянно, мислех, че нещо не ми е наред и трябва да стана по-добра. Развивах се постоянно, подобрявах се вътрешно, четях разни книги, как да стана по-добра, по-общителна, комуникативна, открита, как да не се страхувам от запознанства, как да подобря външния си вид.
А всичко това беше заради отношенията.
Затъвайки във всичко това, се отдалечавах все повече от себе си.
Имах отношения, които, в крайна сметка, ми причиняваха само болка, зарязваха ме. И отново потъвах в размисъл, какво не правя както трябва, за да съм по-добра следващия път и т.н.
И в един момент се получи да превключа, да се отпусна и да се предам на живота.
Важен момент! Ако до този момент опитвах да разбера, как мога да получа, след това започнах да давам. Да давам радост, добро настроение, просто да се кефя. Наоколо имаше приятели, които го подхванаха и се завъртя…
Просто започнах да живея, да живея интересно, доколкото е възможно.
Реших, че щом не ми се получават отношения, семейство, просто ще получавам удоволствие. Исках сериозни отношения, но реших да се радвам и на несериозните, ако ми създават радост. Просто ще живея.
И в такова пълноценно състояние срещнах бъдещия си мъж.
Зацикленост върху проблема. Как да се избавите
Изглежда, че искаме нещо, което не противоречи на душевните желания, но в някакъв момент дотолкова се амбицираме, че забравяме за себе си.
Въпросът става по-важен от самите нас. Въпрос заради въпроса.
Изглежда, че живеем, и практики използваме, и връзка с висшия аз, но по същество, не забелязваме, че сме затънали във този въпрос: “как може да се реши, какъв е начина?”.
Едва отворили очи сутрин и веднага се заемаме с него. Вкопчване, което живее редом с нас като фон.
А това просто трябва да се пусне.
Същото е и с отслабването: издирвате начини за отслабване, занимавате се със спорт, коригирате храненето, издирвате психологически причини за излишните килограми. А просто трябва да погледнете отгоре, дотолкова, колкото ви позволи да видите решението.
Да и решение засега не е нужно – първо трябва да приемете тялото си такова, каквото е.
Ако нямате пари, работа, приемете напълно ситуацията, че нямате пари и работа. Сега е така.
Няма отношения, няма мъж – така е.
Приемайки факта, не се съгласявате да е завинаги. Така е за момента.
Ако сте неразположена, настинала, имате повишена температура, признайте го – разболях се. Не изпадате в депресия, не твърдете, че винаги ще е така. Сега е така и го признавам.
Излишни килограми? Да, има такива и го приемам. Приемането означава да признаете реалността, да не я избягвате: “ой, глупости, няма такова нещо”. Но го има.
Приемаш, успокояваш се и започваш да живееш в състояние приемане. Намирате точно сега, какво може да ви радва, да ви изпълни.
Решаването на задачата няма да изчезне. Дават ни трудности не заради трудностите, не за да ги решаваме само, а за да надникнем в себе си, да се върнем при себе си.
А не трябва да ги смятаме за трудности, в действителност, това е начина на душата, да привлече вниманието.
Не е важна целта, а усещането
Много години живеех по принципа “поставям си цел, постигам я, следващата”. Всичко това беше чрез насилие, вкопчвайки се в резултата. Всичко бе като решаване на задача.
А като цяло, искаме да получим резултат на всяка цена?
Щастие, хармония, удовлетворение. По същество, нямаме нужда от цел, а от усещането ѝ. Необходимо ни е самото състояние.
Но може да се подходи и обратно, да се върнете в себе си, да се изпълните с любов и да излъчвате това щастие и хармония. Такова е достъпно винаги, просто трябва да го изберете.
А после, когато сте в такова състояние, много задачи се решават по чудесен начин, от само себе си, обстоятелства се подреждат така, че успявате да решите нерешим въпрос.
И излишното тегло изчезва, и отношения се получават, идва и дете, и любима работа, и самореализация.
Защото, докато сте в хармония, в радост, в щастие повечето време, ги излъчвате наоколо и ви се връща преумножено.
Но и не попадайте в капан. Ето, ще медитирам, ще се радвам на птичките, на цветята, а Вселената ще ми даде мъж или пари.
Завърнете се в себе си за себе си, да бъдете, за да дарявате. Не чакайте наготово.
Действия в състояние на равновесие и хармония, и действия поради недостиг, от отчаяние, може да са еднакви, но разните вибрации, разните мотиви, съответно, дават разни резултати.
Наталия Прокофиева
Превод: Йосиф Йоргов
https://kluchimasterstva.ru/zacziklennost-na-probleme-obresti-dushevnoe-ravnovesie?utm_campaign=coschedule&utm_source=pinterest&utm_medium=%D0%9A%D0%BB
Бърнаутът започва с мисли като
Мартин Колев, психотерапевт: Бърнаутът започва с мисли като „Не ми плащат достатъчно, за да върша това“
Мартин Колев е клиничен психолог, невроучен и психотерапевт. Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Част е от екипа на Института за психично здраве и развитие – неправителствена организация, която предлага диагностика, терапия и подкрепа на деца и възрастни при проблеми с психичното здраве.
Професионалното прегаряне е състояние, за което се говори от 70-те години на миналия век, но според статистиките в последното десетилетие има бум на страдащи от него. На какво се дължи резкият скок на случаите?
– Исторически синдромът на професионалното прегаряне се свързва с професиите, в които има високо емоционално претоварване. Идентифицирането му започва покрай войната във Виетнам, когато завръщащите се ветерани се нуждаят от интензивната грижа след преживените психически и физически травми. Не че и преди това хората не са „прегаряли“, но тогава в САЩ се правят наблюдения върху медицинския и социалния персонал, който, поемайки грижата за пострадалите, започва да проявява психологически, поведенчески, дори телесни симптоми.
Причината е, че интензивната грижа черпи ресурс. А човешкият мозък е като „Ферари“ – харчи доста. Колкото повече човек го „настъпва“, толкова повече харчи. И като всеки автомобил, ако няма гориво, не само няма да се движи, но и има риск да започне да страда двигателят.
Днес от статистики знаем, че прегарянето се простира не само до медицински и обгрижващи специалисти, но до почти всички професии – полицаи, лекари, учители, психолози, специални педагози, социални работници и много други.
Има обаче и втори фактор, за който рядко се говори: кой точно е човекът, упражняващ професията. В днешно време много хора работят нещо, което не харесват, предимно за да изкарват пари, а това в някакъв момент разболява. За мнозина работата за чуждестранни фирми, които откриха в последните години офиси в България, е примамлива. Казват си: „Абе, не ми се работи това, ама ще ходя, те ще ме квалифицират, може да няма нужда и от образование.“ Това води до задължителност – някой се е погрижил за теб и сега трябва да му върнеш жеста с труда си.
Доколко ще се „слугува“ на работодателя зависи от човека – от това как се отнася към авторитети, как вижда задълженията си, как може или не може да поставя граници. Но всичко се сглабя в един възел – средата, контекстът, конкретният човек, професията му, за кого се работи, в каква посока. Върху този възел се наслояват нови и нови брънки и много рядко хората се опитват да ги развързват. Така се стига до ситуация, в която едва при телесни симптоми, като упорито главоболие например, човек допуска, че може би нещо се случва.
Има и един важен аспект на културално-историческата ни принадлежност: в България ако човек не се труди стриктно, нещо не му е наред – мързелив е, лигльо е
Това разбиране засяга повече мъжете, но в резултат на еманципацията жените започват да усещат същите нива на бърнаут.
А как се обяснява прегарянето при хора, които обичат работата си и не се чувстват притиснати от обстоятелствата, които описвате?
– Харесването на работата е относително застраховащ фактор – ако ми харесва какво правя, вероятността да прегоря е по-малка. Обаче има и скрит аспект тук – вероятността да започна да прекалявам да правя това, което харесвам. Отивам на работа и си казвам: „Колко хубаво, работя най-вълнуващото нещо на света, намерил съм си мястото.“ И седя до полунощ, защото много ме бива и нещата ми се получават. На следващия и по-следващия ден – пак. След това започвам да си изяждам половината събота, после – цялата Тези отдаденост и удоволствие при правилен избор на професионална ангажираност могат да се превърнат от благословия в проклятие, без човек да усети.
Има и социален фактор: екипите бързо надушват хората, които работят с удоволствие, и често околните започват да връчват на ангажирания колега още малко отговорност и още малко, и още малко Това се натрупва и човек няма техническо време да преработи натоварването. То е директно свързано със свободното време – по време на разходка, тренировка или занимание с хоби на мозъка несъзнавано се дава възможност да обработи натрупаните в работните дни единици информация и процеси и да ги сложи по местата им.
Все по-често се случва хора, които харесват работата си, напреднали са в кариерата и дори могат да си осигурят по-дълго свободно време, да не знаят какво да правят с него. Те започват да преживяват задушаваща тревога и в невъзможността да измислят какво да правят в свободното си време, пак започват да работят.
Кои са първите симптоми, с които тялото и психиката дават сигнал, че нещо не е наред и трябва да се вземат мерки?
– Едно от първите неща е незадоволеност от влаганите усилия и получаваната отплата.
На много хора се е случвало в държавна институции да попаднат на „сърдити“ служители. Отивате да си извадите нова лична карта, обърквате нещо в бланката и като поискате нова, се сблъсквате с много раздразнена реакция, която приемате сякаш ви се карат. Всъщност е много възможно човекът отсреща да е в бърнаут, защото е натоварен всекидневно с много задължения например. Факт е, че никога не знам историята на отсрещния.
Доста необичаен поглед към тази добре позната ситуация…
– Важно е да се разбере, че служителят изглежда сърдит, но може да не е на нас. Естествено, имаме право да реагираме, но пък тогава вероятно биха ни отвърнали: „А Вие знаете ли какво ми се случи от сутринта, с колко глупости се сблъсках?“ Съчувствието в тази ситуация е полезно. В някакви граници, разбира се.
При силно натоварване и малко време за възстановяване човек може да чуе в главата си автоматизирани мисли като „това сега за какво го правя“ или още по-честото: „Никой не ми плаща достатъчно, за да се занимавам с тези неща.“
Стартовите етапи на бърнаута се простират до тази незадоволеност, покачена раздразнителност, включително и вкъщи, незадоволеност от заплатата и получените привилегии. Телесните симптоми идват в малко по-задълбочения вариант и са сигнал от тялото да спрем да правим нещо или поне да го променим.
За съжаление, голяма част от съвременната медицина акцентира на симптоматичното вместо на каузалното лечение. Какво се получава, ако навържем всички компоненти в история? Човек отива на работа и много се труди, защото му харесва или защото е принуден. Претоварва се, стига до бърнаут. В един момент се обажда културалният слой, който казва: „Я не се излагай! Я се стегни малко!“ Парадоксът е, че всъщност има нужда от отпускане, а не от стягане. Но човекът се стяга и работи ли, работи. Има емоционален дискомфорт, незадоволеност. Прибира се вкъщи и казва: „Много ме боли глава.“ И най-честият отговор не е „От какво?“, а „Искаш ли един аспирин?“. Това „замазва“ симптома до следващия ден, когато човекът рестартира същия цикъл, като го задълбочава.
Колко време човек може да функционира сравнително нормално, без да обръща внимание на симптомите и да вземе мерки?
– Има хора, които прекарват в бърнаут години, дори целия си професионален живот, без да си дават сметка за това.
Добре е, разбира се, този процес да продължи колкото може по-кратко. Затова в много компании, основно по-големи, отдавна има специалисти по човешки ресурси или психолози, наблюдаващи за признаци, които хората невинаги могат сами да идентифицират. Там по-честият сценарий е не сам да реагираш, а да дойде човек, който отговаря за човешкия ресурс, и да попита какво става, защо продуктивността ти варира, а ти изглеждаш уморен. След което да се потърси решение.
А ако човек не работи в подобна компания и спасението е в собствените му ръце, как може да идентифицира проблема?
– Ако човек има ресурс за самонаблюдение, би идентифицирал, че 5-6 дни се прибира неизменно изнервен и уморен, макар на работа да е спокойно, спи прекалено много или прекалено малко и се храни странно. Но трябва да се подчертае, че емоционалното прегаряне влияе на мисловния процес, т.е. инструментът, с който можем да се самопроследим, че сме в бърнаут, се влияе от наличието на бърнаут и може да се окажем в завързана ситуация.
В добрия сценарий човек забелязва какво се случва с емоционалните му процеси, дава си сметка, че мисли като „Уф, не ми стигат парите, дето ми плащат, за да го върша това“ не са обичайни за него, усеща, че нещо с тялото му не е съвсем наред. На професионален жаргон – да обърнеш фара на съзнанието си навътре. Ако този фар има енергия да свети добре, ще свърши работа. Но хората, които се озовават с болестни състояния, неоценявайки какво им се случва в стартовите етапи на прегаряне, не са малко.
Напоследък все по-популярни стават историите на хора, които след тежко прегаряне променят напълно живота си – професията, ритъма на работа, местоживеенето. Това ли е решението?
– Сменянето из основи на житейските навици работи за някои хора. Но има един много важен факт, който не трябва да се забравя – където и да отиде, човек занася и себе си. Ако имаш вътрешен конфликт, и на Марс ще го отнесеш и реактивираш, ако се създадат условия за това.
Отделно в еволюцията психиката е развила хитри защитни процеси. Като свръхкомпенсацията, когато човек балансира някаква незадоволеност, акцентирайки силно върху нещо, което е под контрола му. Може да се преместиш в Испания, защото това зависи от теб. Създава се впечатление, че хващаш отново юздите на живота си, но там трябва отново да си намериш работа, половинка, приятелски кръг и вероятността да се озовеш в сходна на досегашната ситуация не е малка. Може да се окаже, че не си възстановил контрола, а просто си сменил държавата.
Бих насърчил хората, които планират голяма промяна, да премислят откъде идва желанието за нея.
Ако не успяват сами, нека да го обсъдят със специалист или с близък човек, защото в разговор си даваме сметка за неща, които иначе не осъзнаваме. Импулсивните решения са симпатични, дори романтични, но въпросът е дали в крайна сметка човек няма да стигне до: „Олеле, какво направих?“
Обратната страна на това, за което говорите, е невъзможността за промяна в работната и житейската среда поради финансови или лични причини. Което пък води до още по-тежко прегаряне. Има ли изход от този капан?
– За някои хора това е животът, за съжаление. Но промяна от някакъв вид, дори миниатюрна, винаги може да бъде привнесена и много често е някакво решение. Понякога 2-3-5% промяна в цялостното функциониране може да доведе до добри процеси и домино ефект впоследствие.
Ако си представим, че един влак минава по едни и същи релси в продължение на години, в някакъв момент те ще се износят, траверсите ще се счупят и има риск от дерайлиране. Дърпането на една ръчка, която да премести стрелките и влакът да завие наляво – толкова малка промяна, може да предизвика като домино ефект поредица от събития, които да са от полза.
Но нека не забравяме, че хората не харесваме промените и се променяме бавно и трудно. Обикновено ни е страх дали ефектът няма да е в лоша посока, да изоставим познатия модел, но понякога е добре да се замислим дали няма вариант след първоначалните несгоди да дойде нещо по-добро.
Анна Христова
https://www.dnevnik.bg/intervju/2023/12/15/4565404_martin_kolev_psihoterapevt_burnautut_idva_s_misli_kato/
Всичко, което си длъжна, си длъжна първо на себе си
Всичко, което си длъжна, си длъжна първо на себе си
Всичко, което си длъжна, си длъжна преди всичко на себе си. Жено, ако искаш да си щастлива в своето женско тяло, в живота си, в своята реализация, първо трябва да се избавиш от представата, какво е правилно да си като жена.
Всичко, което си длъжна, си длъжна първо на себе си, защото си точно този огън в огнището, ти си проводник на творческа енергия и главната ти задача е, това огнище да гори, за да може този огън да очисти първо теб самата, а след това — всички наоколо.
Ако самата не гориш — наоколо всичко помръква.
Второ, твоето щастие не зави от мъж. Само ако си способна да се изпълниш сама, да се погрижиш за себе си и да се чувстваш добре от това (а не «аз съм жена и мъж»), си достатъчно пълноценна, да избираш сама, на кого да кажеш «да», а на кого «не», кого си готова да последваш, а кого — не.
Ако следваш мъж по Земята — това не е унижение, а възможност да защитаваш тила и да нарастваш светлината си. Но само в тила на такъв мъж, с който можеш да израснеш, който е наясно, накъде и защо отива, с когото си в една посока.
Възможно е, да не го срещнеш, но това не означава, че ще останеш нереализирана. Има много дела по Земята, които се нуждаят от светлината ти. Но ако ти е съдбата да си в двойка, стани самата себе си, очиствайки се от всичко фалшиво и чуждо, колкото и правилно да ти се струва. Защото, само истинската ти може да срещне истински мъж, иначе няма да може да те разпознае зад бронята ти.
Да светиш, не означава да си винаги добра. Светлината може да е мека, и рязка, и ласкава, и бодлива, и потискаща, и отстъпваща, важното е да си наясно, защо го правиш.
Откажи се от идеята да управляваш хората, да им влияеш – да управляваш себе си — това е твоята женска сила. Женска енергия в ръцете на майсторка, твори чудеса.
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.greatpicture.org/dolzhna-snachala-samoy-sebe/
10 признака, че редом е правилния човек
10 признака, че редом е правилния човек
Когато срещнете мъж, който харесвате, може да е трудно да определите дали този човек е правилният избор. Дори само защото страстта заслепява. Или защото се съмнявате във всички мъже, защото сте били наранени в минали връзки…
И все пак, когато в живота ви се появи добър мъж, има и признаци, които показват, че сте на прав път…
1. Той ви вдъхновява да се развивате.
Ако сте с човек, който ви насърчава да правите повече за себе си, значи сте срещнали добър човек. Един от най-хубавите признаци на здравословната връзка е, че човекът ще ви насърчи да станете по-добра версия на себе си.
2. Той ви уважава.
Уважението трябва да е очевидно. Моля, не се задоволявайте с такива, които не ви уважават.
3. Той уважава вашите близки.
Когато срещнете човек, който наистина харесвате, едно от желанията ви ще бъде да го представите на приятели и семейството си. Ако обаче той не проявява уважение, това е сериозно Червено знаме.
Напротив, ако той е добър с вашите близки и се отнася с уважение към тях, тогава продължете!
4. Той е мил със сервитьорите и животните.
Наблюдавайте, как се справя с животните и обслужващия персонал. Често хората изливат гнева и разочарованието си върху онези, които не го заслужават или не могат да окажат достойна съпротива. Това е стресване.
Ако мъжът проявява състрадание, ако проявява уважение, това е знак, че е достоен партньор.
5. До него се чувствате красиви.
Ако мъжът ви кара да се чувствате красиви както отвътре, така и отвън, той е подходящия за вас. Едно от най-прекрасните неща на света е да бъдете с някой, който те насърчава да блестиш.
6. Той винаги подкрепя.
Подкрепя ли вашите цели и стремежи? Ако е така, той вероятно е добър човек. Още повече, ако той ви подкрепя в подходящите моменти. Допълнителни точки, ако подкрепя емоционално.
7. Развита емоционална интелигентност.
Човек с развита емоционална интелигентност е трудно да се намери в наше време. Обикновено не сме научени или разработени правилните емоционални инструменти за разпознаване и управление на нашите емоционални състояния.
8. Той е внимателен към вашите желания.
Мисли ли за вашите чувства, преди да действа или да говори? Ако е така, той е добър човек. Например, ако той е планирал да резервира пътуване за вас и е избрал място, което искате да посетите, това показва, че той е мислил за вас, преди да вземе решение.
9. Той има здрави амбиции.
Има ли стремежи и се движи към целите си? Това е невероятен качествен знак, защото показва, че мъжът знае, как да постигне това, което иска.
10. Действията му се определят от неговите ценности.
Много хора не се замислят за основните си ценности. Ако не го правите, вероятно ще продължите да правите сериозни грешки, които ще доведат до конфликт със себе си. Затова изберете мъж, който разбира, какво е важно за него. Ако той не може да определи житейските си ценности, вероятно не е подходящ за вас.
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2023/12/10-priznakov-chto-ryadom-s-vami-pravilnyj-chelovek/
Навици ускоряващи остаряването на които не обръщате внимание
Навици ускоряващи остаряването на които не обръщате внимание
Съществуват някои навици, които въздействат незабележимо върху здравето и благополучието, приближавайки стремително старостта. Ето някои от тях:
Недостатъчна физическа активност
Заседналия начин на живот води до загуба на мускулна маса, намаляване гъвкавостта и влошаване на общото физическо състояние. Регулярните физически упражнения помагат за поддържане на телесното здраве и енергията.
Не балансирано хранене
Хранене бедно на хранителни вещества и богато на обработени продукти, може да се отрази негативно на общото здраве. Старайте се да включвате пресни плодове и зеленчуци, белтъци и ядки.
Недостатъчно сън
Недостатъчният сън може да влияе върху физическото и психическото здраве. Регулирайте режима си на сън, създавайте си комфортни условия за почивка.
Лоша стойка
Продължителното седене пред компютъра или телевизора може да предизвика схваната стойка. Обърнете внимание и правете упражнения за раздвижване на гърба и кръста.
Недостатъчно общуване
Социалната изолация може да повлияе върху психическото здраве. Старайте се да поддържате връзка със семейството и приятели.
Липса на ментална активност
Стимулирайте мозъка си с регулярно четене, решаване на кръстословици, с обучение на нови навици.
Поддържайки здравословни навици, може да подобрите качеството си на живот и активността през пенсионната възраст. Бъдете бодри и здрави!
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/krasota-i-zdorove/2023/11/6-privychek-kotorye-uskoryayut-starenie-no-vy-ne-obrashhaete-vnimaniya/
«Дяволски вързанки»: пусни ситуацията — и тя ще те пусне
«Дяволски вързанки»: пусни ситуацията — и тя ще те пусне
Когато умеем да пускаме, да приемем ситуацията и да престанем да се борим с нея, се избавяме от стрес и негативни емоции, породени от тази ситуация. Това може да означава приемане на неизбежни промени или просто отношението към случващото се.
Пускане на ситуацията не е безразличие, по-често е свързано с разбирането, че има неща, които не можем да контролираме, но можем да избираме, как да се отнасяме към тях….
За това, колко обичаме да се вкопчваме в рамките и ограниченията си, и какво можем да направим с тях, пише Екатерина Холодова.
В психологическото, в менталното поле действа закона за «Дяволските вързанки». Това го забелязах във филма за Хари Потър. И от тогава го споменавам често като показателна метафора, какво се случва реално във вашата ситуация.
Дяволските вързанки е вид дърво-растение. Ако човек попадне в него, започва да го стяга. А колкото по-силно опитва да се избави от тях, толкова повече го стягат. А, в края на краища, може да го убие.
Но при това, ако попадналия си позволи да се отпусне напълно, да се разслаби, вързанките веднага отпускат хватката си.
Същата метафора присъства и при Вадим Зеланд в «Трансерфинг на реалността». Но там е обозначена като «Потенциал с прекалена важност». С други думи, ако човек е прекалено загрижен за нещо и му придава прекалено голяма важност (в това число, и несъзнателно), то никога няма да му се получи. Ако ще да се скъса.
Най-разумното е, да пусне ситуацията. Или, както казва Вадим Зеланд, просто «без да бърза, да крачи към желаното».
За да различите, кога трябва просто да «крачите бавно», а къде да спрете напълно, е достатъчно да обърнете внимание на собствената си реакция.
Ако емоционално кипите само при мисълта — това е точно дяволска вързанка. Ако ви се качва кръвното и спите лошо. Или губите апетит или, напротив, прекалявате с яденето. Тогава е точно дяволска вързанка.
Т. е. трябва да се отпуснете напълно. А главното, да съобразите, че колкото повече напъвате, толкова повече стяга.
Отпускане на ситуацията — това е да се смирите, да приемете поражение.
Да, представете си! Да приемете мирно: «да, в този случай няма да се получи. Загубих». Позволете си да губите, да не получите желаното.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2023/11/dyavolskie-cilki-otpusti-situacziyu-i-ona-tozhe-otpustit-tebya/
Как да включите светлината в живота си
Как да включите светлината в живота си: съвет, който е полезен за всеки
Фразата «живеем само веднъж» е глупост. «Един път» умираме, а «живеем» всеки ден…
Това е напомняне, колко е важно да цените всеки миг от живота си и да не изпускате възможността, да сте щастливи. Вместо да чакате особени моменти, е важно да намирате радост в ежедневието и да не отлагате за после това, което може да ви даде удовлетворение и смисъл в живота. Не се терзайте в очакване на бъдещето или съжалявайки за миналото… Това е напомняне да живеете пълноценен живот, независимо, че животът е кратък…
Дипломатът Арт Гаспаров споделя съвет, който веднъж «включил светлината в живота му». Благодарение на него в живота му се появило много повече осъзнати, щастливи и успешни дни. Ето този съвет, може да ви свърши работа.
Веднъж, един мъдър дипломат ми каза: «Всеки си има своята истина. Просто един човек го отвежда на едно место, а друг — на друго. Важното не е, кой е прав, а кой се разпорежда най-добре с възможностите».
И знаете ли, напълно съм съгласен с него. Всеки си има определен набор ресурси, които формират персоналната реалност. Реалността, която ни обкръжава. Този, който живее именно в своята реалност, живее в момента, има всички шансове да включи светлината в живота си. Съветът е.
За големи победи, за щастие и успех в живота, не си струва да завиждате на съседа или да опитвате да повторите нечий успех. Не бива да мислите само за утре, да живеете заради утре. Трябва да следвате своя собствен път и да се разпореждате по най-добрия начин с това, с което разполагате. И да се наслаждавате през всеки изминал ден на живота си.
Преместете фокуса на вниманието си от това което нямате, към какво имате в момента. Помислете, как може да разполагате с наличните ресурси, за да сте щастливи и успешни днес.
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2023/11/kak-vklyuchit-svet-v-svoej-zhizni-sovet-kotoryj-prigoditsya-kazhdomu/
Дигитален детокс
Дигитален детокс? Как е най-добре да се „изключим“
Все повече хора търсят начин да си направят „дигитален детокс“, уморени от постоянното скролване из новинарски сайтове, социални мрежи, видеосайтове, електронни пощи и чат-канали. Но пълното, генерално изключване на всичко не е най-ефективното решение. Има по-добър метод, съветват учените.
Събуждаш се. Грабваш телефона си. Проверяваш всички съобщения, които са пристигнали през нощта. Преглеждаш новинарските канали. Превърташ Facebook и Instagram. Сядаш да работиш. Чатиш с колеги в Slack и пишеш имейли. Гледаш случайни видеоклипове в TikTok. После ги изпращаш на приятелите си през WhatsApp. И, ако в крайна сметка гледаш безсмислена риалити телевизия вечерта, надничаш в социалните мрежи, за да видиш дали и познатите ти са впечатлени от последните лудории на ТВ участниците.
Не е лошо, нали? Но не е и добре. Човек лесно попилява часове в безсмислено превъртане на екраните, гледайки неща, без които спокойно може да живее.
Звучи ли познато? Мнозина осъзнават абсурдността на ситуацията. Някои се опитват да се „излекуват“, като се отдават на „дигитален детокс“ – време на тотално „изключване“ от дигиталната среда и пълно откъсване от водопада на времегубещите „глупости“ в социалните мрежи.
Но пълното изключване не е най-доброто решение да си върнем усещането за нормален и щастлив живот, съветват учени.
Важни въпроси
За да се отскубнем от усещането за мизерията, която ни причиняват дигиталните устройства, първо трябва да разберем защо наистина искаме да „се изключим“.
Времето, прекарано пред екрана, вече има лоша слава. Склонни сме да хвърлим вината върху големия обем съдържание с отрицателен знак. Лоши новини, скандали, кампании за помощ за бедстващи хора – негативно е, нали? Сочим това като причина за несгодата си, от умората до намаляването на концентрацията и появата на депресия и тревожност.
Ала има все повече доказателства, които сочат, че намаляването на времето, прекарано пред екрана, само по себе си няма да направи никого по-щастлив – и че общото време на използване на устройства изобщо не е фактор за това как се чувстваме. Голямо проучване от 2019 г. на Оксфордския университет установи, че количеството време, прекарано от подрастващите в използване на цифрови устройства, има слабо въздействие върху психичното им здраве. Проблемът не е непременно във времето, което прекарваме в скролване, а в същината на това, което четем и гледаме.
„Много от твърденията в заглавията са доста подвеждащи. Всъщност действително значение има това как използвате социалните медии или технологии, както и кой сте, какви са вашата история и вашата мотивация“, казва Ейми Орбен от отдела за когнитивни и мозъчни науки на MRC в университета от Кеймбридж, Обединеното кралство, съавтор на изследването.
Хората също имат склонност да злоупотребяват по начин, който прави използването на интернет да изглежда опасно и нездравословно, казва Теодора Зютън, дигитален антрополог от Обединеното кралство, която е прекарала солидно количество време с хора, правещи си „дигитален детокс“, във връзка със своята докторска степен. „Намирам, че хората могат да бъдат твърде критични към тези неща“, добавя тя. „Хората просто трябва да се забавляват, ако искат да се забавляват.“
Нужно е внимателно да обмислим как прелистването на видеоклипове в социалните мрежи и преглеждането на емисиите с новини ни кара да се чувстваме. То може да ни помогне да определим дали има причини да спрем изцяло – и да ни попречи да правим безсмислени радикални промени, казва Дейвид Елис, професор по поведенчески науки в университета в Бат в Обединеното кралство. Той е участник в доклад от 2019 г. за ефектите от социалните медии и използването на екрана върху здравето на младите хора.
Например, посочва професорът, няма нужда да се подлагаме на пълен „дигитален детокс“, ако това, което ни кара да се чувстваме зле, са само публикациите в Instagram. Тогава може би е по-добре да си зададем ограничение за времето, което прекарваме в конкретното приложение. „От друга страна следва да помислим: всъщност технологията ли е проблемът, или по-скоро това, което ни дразни, е човекът, с когото си пишем в WhatsApp?“ реторично пита професорът.
Начало на границите
След като изолираме основната причина за неудовлетворението си – независимо дали това е конкретен човек, който ни досажда, видът на съдържанието, което срещаме в конкретно приложение, или просто желанието да прекарваме повече време в реалния свят – можем да си зададем граници, които ни карат да се чувстваме по-добре.
„Може да се окаже полезно да третирате използването на интернет на принципа на периодичното гладуване“, казва Анна Лембке, професор по психиатрия в Станфордското училище по медицина. Това означава да приложим стратегии, при които си позволяваме да ровим онлайн само в определени часове, дори не всеки ден. „Опитайте да изтриете приложенията, които ви карат да се лутате из части от интернет, които не искате да посещавате. Направете си конкретен списък със задачи за нещата, които искате да свършите онлайн, преди да влезете в мрежата“, добавя тя. „Придържайте се стриктно към този списък.“
Край на порочния кръг
За мнозина надничането в дадено приложение е въпрос на навик – удобно разсейване или начин за убиване на времето, когато на човек му е скучно. Но можем да се отървем от навика и да го заменим с по-здравословни практики. Джуд Брюър, директор по изследванията и иновациите в Центъра за осъзнатост на университета Браун, препоръчва процес от три стъпки за прекъсване на порочния цикъл.
Първата стъпка е да осъзнаем, че се намираме в „цикъл на навика“. Какво значи това? Почти всички имаме импулс да преглеждаме служебните си имейли дори по време на почивка, например. Ето това значи да сме подвластни на навика. „Запишете тези проблеми, за да можете да имате наум с какво искате да се преборите“, съветва Брюър. Следващата стъпка е нещо, което той нарича „ключов въпрос“. Той всъщност може да се приложи към всяко поведение: „Какво постигам по този начин?“
Нашите мозъци са устроени така, че продължаваме да правим нещата, които ни носят някакво „възнаграждение“, независимо дали става въпрос за пушене, хранене или проверка на социалните медии, обяснява експертът. „Ако дадена дейност ни носи усещането за възнаграждаване, то ние ще продължим да я правим. Така че всъщност можете да подкопаете тази доминираща парадигма, като накарате хората да обърнат внимание колко точно възнаграждаващо е даденото поведение. Това ще ви помогне да разпознаете кое ви действа добре и кое е чиста загуба на време“.
Третата и последна стъпка включва идентифициране на по-голямата, по-добра оферта – по-удовлетворяващото „възнаграждение“, което ни помага да прекъснем порочния „цикъл на навика“. Важно е да се запитаме какво всъщност чувство ни носи проверяването на социалните медии. След това можем да сравним чувството с това, което изпитваме, когато четем книга или спортуваме, например. Така ще определим коя е по-“възнаграждаващата“ дейност, обяснява Брюър.
Излизането от несгодите на безкрайното скролване изисква внимателно обмисляне, но е възможно. Мненията на експертите показват колко е важно е човек да се осъзнае и да се запита дали наистина иска да гледа много истории в Instagram, публикувани от хора, които дори не харесва, или предпочита да се посвети на малък брой важни статии, които си е записал в отметките. Така човек става по-внимателен, по-концентриран и по-съзнателен относно това, с което си позволява да „храни мозъка си“ от своя екран.
https://technews.bg/article-156014.html
Смартфони и здраве
Смартфони и здраве. Подводните камъни през епохата на цифровата зависимост
През технологичното ни време смартфоните са станали неразделна част от ежедневието ни, осигурявайки ни незабавен достъп до информация, връзка с приятели и възможност за контрол над света чрез натискането ня няколко икони. Но независимо от всичките су удобства, съществуват редица сериозни научни изследвания, посочващи негативното въздействие на смартфоните върху физическото и психическото здраве.
Сън и мозъчна активност
Един от основните проблеми, свързани с използването на смартфоните, е въздействието им върху качеството на съня. Екраните на смартфоните излъчват синя светлина, която потиска изработването на мелатонин – хормона, отговарящ за регулирането на съня. Изследвания показват, че използване на смартфоните преди сън може да предизвика неспокоен сън и безсъние, които на свой ред влияят на общото физическо и психическо здраве.
Физическо здраве
Продължителното използване на смартфоните може също да окаже негативно въздействие върху физическото здраве. Постоянно наведената напред глава при гледане в екрана, може да предизвика т.н. „синдром на схванатия врат“, предизвикващ болки и напрежение във врата и гърба. Освен това, прекаленото време в статично положение, може да предизвика проблеми със сухожилия и мускули.
Психическо благополучие
Социалните мрежи и достъпността им чрез смартфона оказват също влияние върху психическото здраве. Прекалената ангажираност със социалните мрежи може да предизвика стрес, тревога и депресия. Непрекъснатото въздействие на съобщенията и информационния поток може да предизвика претоварване на мозъка и влошаване на концентрацията.
Въздействие върху зрението
Продължителното използване на смартфоните може също да предизвика проблеми със зрението. Например, синята светлина на екрана може да предизвика развитие на цифрово напрежение в очите, да предизвика изсъхване, раздразнение и дори проблем с фокусирането.
Изследвания посочват също, че постоянното многозадачно използване на смартфоните може да се отрази негативно върху когнитивните ни способности. Преходът от една към друга задача, прекъсвани от съобщения и постоянен стремеж да сте в курса на събитията, могат да доведат до намалена концентрация и внимание. Това е особено актуално в образователни и професионални сфери, където ефективността на когнитивните процеси е ключов фактор за успех.
Риск за безопасността
Смартфоните също могат да създават риск за физическата безопасност. Шофьори, използващи смартфони докато шофират, излагат себе си и околните на сериозна опасност. Съществува също и риск от травми при използване на смартфона в движение, защото хората се заплесват и не обръщат внимание на околната ситуация.
Емоционална зависимост и междуличностни отношения
Виртуалните връзки често се конкурират с реалното общуване. Хората може с часове да взаимодействат с екрана, за сметка на реален живот със семейство и приятели. Това може да предизвика отчуждение и чувство за самота.
Зависимост и социални аспекти
Едно от сериозните предизвикателства пред съвременното общество, е зависимостта от смартфоните. Хората може да се сблъскват с проблеми, заради улисването във виртуалния свят, като откъсване от реалността и загуба на усещане за време. Такава зависимост може да оказва негативно въздействие върху работоспособността и качеството на живота.
Риск за деца и подрастващи
Деца и подрастващи в цифровата епоха, са по-уязвими за негативните последствия от използването на смартфон. Изследвания показват, че продължителното прекарване във виртуалния свят, може да влияе върху развитието на мозъка, върху социалните навици и общата емоционална стабилност. Освен това, децата рискуват да създадат проблеми със зрението и водят заседнал живот вместо активни игри и физическа активност.
Стратегии за смекчаване на негативното въздействие
Макар смартфоните да предлагат много полезни възможности в живота, е важно осъзнаването и справянето с потенциалните негативни последствия. Това включва налагане на самоограничения, на редовни почивки, на безопасно използване, както и активно насърчаване за реално, а не виртуално общуване.
Всестранното въздействие върху здравето на човека е сложен проблем, изискващ внимание от страна на обществото, от производителите и индивидите. Осъзнатото и умерено използване на технологиите, съчетани с образование и подкрепа, може да намали максимално негативните аспекти и да направи цифровия ни живот по-здравословен и умерен.
Автор: Аум Нюз
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/smartfony_i_zdorove_podvodnye_kamni_v_ehpokhu_cifrovoj_zavisimosti/2023-11-23-52559
P.S. И да допълня: не се споменава електро-магнитното излъчване, което е най-вредния фактор – както винаги, за най-вредното дори не се подозира. Йосиф Йоргов
Елитна школа
Елитна школа. Ченълинг от висшите сили
Контактьор: Елена Лозинская
Висшите сили: Привет, скъпи читатели! Приемете искреното ни намерение и подкрепа през този сложен период.
А момента сега действително е сложен – само спящ може да си въобразява, че всичко е както преди.
Искаме да акцентираме, че всички задействани сега висши сили, включително и индивидуалните ви групи за подкрепа, учители и наставници, влагат доста много усилия, за да осигурят най-добри условия за преминаване през този период.
А когато казваме най-добри условия, това не означава, че ви облекчават живота и ви «постилат сено». Става въпрос, вашите екипи на фино ниво да постигнат максимална ефективност в учебния ви процес, за да се справите с всички уроци и да издържите успешно изпитите за следващото ниво.
Намират ви най-добрите учители, създават изключително точни ситуации, за да усвоите максимално урока. Може да се каже, че вашата група за подкрепа ви намира допълнителни «репетитори». Но само с единствената цел – помощ да се справите със задачите си, да излезете на следващото ниво в битието като душа и висша същност.
Нашето искрено пожелание е, да обръщате повече внимание на всичко, което присъства в учебното ви пространство, кой ви създава индивидуалните уроци, провежда тестовете и практическите занимания. Всички «учители» и «репетитори» заслужават вашата благодарност и признателност. И разбира се, забелязвайте успехите си, отлично сдадените «контролни» и прехода на следващото ниво. Ако сега сте на Земята, автоматично сте ученици на най-елитната школа във Вселената.
С възхищение, благодарност и подкрепа.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article15875-elitnaya-shkola-chenneling-ot-vysshih-sil
10 тайни правила за комфорт в японските апартаменти
10 тайни правила за комфорт в японските апартаменти
Като цяло японските апартаменти се отличават с това, че са създадени със специален подход към дизайна и организацията на пространството. Тяхната философия за комфорт се крие в простота, хармония, функционалност и връзка с природата. Комбинацията от тези елементи създава атмосфера на комфорт и спокойствие. Нека поговорим за това по-подробно.
Изкуството на минимализма
Японските апартаменти са известни със своя хармоничен дизайн, където всяко нещо има своето място. В стаите има само най-необходимите неща. Японците не обичат да трупат вещи.
)
Трансформиращи се мебели
Японците често използват трансформиращи се мебели. Така могат да използват най-ефективно наличното пространство. Има различни видове от това оборудване, по този начин могат да създадат различен дизайн в апартаментите си.
Оазис у дома
Японците често украсяват апартаментите си в живи растения и създават ъгли с миниатюрни градини. Това внася допълнителен кислород в пространството, а също така идеално разнообразява обстановката. Японците ценят цветята и растенията в пъти повече от фигурките, които само събират прах.
Черешов цвят
Сакура е символът на Япония и създава невероятна гледка с розовите си цветя през пролетта. Ето защо японците активно я използват в интериора. Често можете да я видите на фототапет или върху спално бельо. Продават се и така наречените изкуствени клони на сакура – поставят се във ваза и става страхотен интериорен аксесоар.
Игра на сенки
Японските апартаменти обикновено използват различни източници на светлина, като традиционни хартиени фенери и неонови лампи, за да създадат уникална атмосфера. Харесват и подови лампи, част от които са направени от доста евтини материали, но в действителност изглеждат невероятно оригинални в интериора.
)
Татами
Татами са традиционни японски постелки, които се поставят на пода и създават уют. Японците използват татамито за хранене, работа и почивка. Освен това е лесно да бъдат преместени или премахнати, което още повече улеснява собствениците на апартамента.
)
Фудон
Това е традиционно японско легло, което се поставя на пода. Състои се от матрак поставен върху дървени палета. Това добавя простота към японските спални, а също така и уникалност, тъй като е други страни този дизайн не е толкова разпространен.
Фън Шуй
Японците прилагат принципите на фън шуй, за да създадат хармонично и енергично пространство. Според тях простите нюанси в поставянето на мебели и декор могат да повлияят на цялостната атмосфера в апартамента. Ето защо, когато обзавеждат апартамента си, японците обръщат голямо внимание на това в кой ъгъл да сложат леглото и къде да разположат дивана, за да има в семейството пари, късмет и безсънието да не присъства.
Медитация
Японците често създават специални кътчета за дзен медитация у дома, където можете да намерите спокойствие и вътрешна хармония. Някой поставят просто красиви килими за това, други оборудват мястото директно върху татамито. Това отличава интериора на японските апартаменти от останалите.
)
Аранжировка
Икебана е японското изкуство за аранжиране на цветя, което набляга на симетрията и хармонията. Може да оживи интериора и да създаде атмосфера в японски стил. Следвайки принципите на това изкуство, японците най-компетентно поставят цветни аранжировки в пространството, които не са забележителни, но въпреки това идеално разнообразяват атмосферата.
Снимки: Freepik