Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235019
Users Today : 2448
This Month : 82861
This Year : 372738
Views Today : 6966
Who's Online : 49

Битката между «трябва» и «искам»

Битката между «трябва» и «искам»

Битката между «трябва» и «искам»: как порастваме?

Всеки от нас си има своя представа, как «трябва да бъде». И колкото повече остаряваш, толкова по-отчетливо долавяш разликата между «трябва», «искам», и как е «в действителност».
Помните ли, какво казват на студентите в първи курс? «Забравете всичко, което са ви учили в училище». Това съвсем не означава, че трябва да изключите от паметта си такива основни неща като азбуката и таблицата за умножение. Означава да се откажете от начина на мислене, с който сте свикнали.
Имаме два пътя за развитие. Един от тях е пътя на адаптацията. Т.е. следването на нормите и правилата, които ни диктува социума. Това е средностатистическата рецепта за щастие. Ако следвате този път, опитвайки се да отговаряте на чуждите желания, по теория, би трябвало да стигнете до щастието.
Но на практика, всичко се случва по съвсем друг начин. Оказва се, във всяка култура, във всеки град и дори семейство, си има свои представи, как трябва да се живее. И тук живота ви поставя не лесната задача: да се харесате на максимално количество хора или да сте «лошия» за някого от тях? А ако не съответствате на нечии очаквания, как да изберете, на какви точно?
Ако се е случило така, че тази задача сте я подминавали дълго време, в някакъв момент, най-вероятно, ще се сблъскате с много неприятни следствия.
Ето, купили сте «необходимото». Работите на «правилната» и дори «престижна» работа. Оженили/омъжили сте се в «подходящата» възраст. Наплодили сте «достатъчно» количество деца. И дори телефоните и нотбуците са ви «каквито трябва». А усещането за пълнота у удовлетвореност от живота все го няма…
Втория път – самореализацията. По същността си е противоположен на първия вариант. Т.е. вместо да изпълните «правилната» програма, пращате «по дяволите» всички тези условности и опитвате да се намерите в нещо друго. Търсите начин да живеете, търсите свои рецепти за щастие и вдъхновение.
Но за да тръгнете по самостоятелен път, ще трябва да се окажете от всички общоприети норми. А сега си представете, какъв смут настава във вашето безсъзнателно. Нали още от най-ранно детство ни говорят, че основата на нашата «добрина» е в следването на правилата. Ако започнем да нарушаваме правилата, все едно разрушаваме основата на цялата си Аз-концепция. Получава се, че когато търсите свой път, означава да сте лоши, неудобни и неправилни. Ето защо е толкова трудно да отделим своите желания от натрапените ни. При откъсването от социума, при дори най-малък опит да намерим своя, индивидуален, не приличащ на никой, подходящ само за вас, начин на живот, веднага пред вас изникват собствените ви психологически защити и започват да се сражават яростно за образа на Вас Добрия.
Да и обкръжението ви едва ли ще ви подкрепи в това решение. Ще почнат да ви сочат с пръст, да ви се надсмиват, да ви поучават, да ви натрапват мнението си… Съмнителна перспектива, нали.
За свободата се налага да се плаща. И не на всички е по джоба.
Но се намират смелчаци, които са готови да рискуват. Но и по този път си има своите трудности. Случва се, на този (по същество – пубертетен) етап от развитието, хората «блокират», изпадайки в обезценяване и отричане на всякакви норми и правила. Освен това, за да се измъкнат от оковите на социалната кутия, е необходим гняв. Само с помощта на тази разрушителна енергия, можем да се отделим. Понякога гнева ни завладява напълно. Този път създава дистанция с хората и от смелчага често се отказват приятели и близки. Понякога се получава, търсенето на себе си да ни направи зависими от… свободата.
Докато сме расли, родителите, възпитателите и други представители на социума, са създавали в главите ни сценария за щастието. И в началото е било лесно. Учиш се добре – браво, ще бъдеш щастлив и правилен. Помагаш на родителите в къщи – същата работа. А ако носиш двойки, обличаш се, както ти се иска, не се вчесваш, смееш да имаш собствени желания и други начини за проява на собствената индивидуалност – тогава си лошото момиче/момче, и няма как да намериш щастието си. И ще работиш чистачка, да.
На децата (и хората с инфантилна психика), в този смисъл, им е лесно. Дадена им е честна и конкретна координатна система, в която света е светъл и тъмен, добър и лош.
В пубертетната психология, т.е. в процеса на скъсването с общоприетите норми в посока на собствен път, вече е много по-трудно. Но и в този случай, общата логика е доста линейна: «Живея, не както са ме учили. И ще оцелея напук на всички». Правилата, традициите и законите стават чужди, губят всякаква ценност и предизвикват агресия, просто, защото са натрапени. И търсещия себе си е обсебен от агресията. За такива хора е трудно да оценят даровете, които има в културата и социума. За тях е трудно да са благодарни и да се наслаждават на момента: вътрешния революционер е винаги в бойна готовност, постоянно се планира въстание.
А зрелостта идва с трудностите и дилемите. Границата между доброто и злото постепенно се заличава, обраства с нюанси и подробности, а света изглежда несигурен. Неопределеността и нееднозначността са цената, която плащаме за порастването си.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/bitva_mezhdu_nado_i_khochu_kak_my_stanovimsja_vzroslymi/2015-12-06-5841
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: