Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234991
Users Today : 2420
This Month : 82833
This Year : 372710
Views Today : 6489
Who's Online : 41

Как да се адаптирате към неочаквани промени

Как да се адаптирате към неочаквани промени

Как да се адаптирате към неочаквани промени в живота си

Трябва да признаем, че се случват мощна промяна и трансформация по света. Свързана е с преустройството на всички процеси: финансови, икономически, обществени, социални, политически. Засега нямаме представа, какво ще се случи точно, но ясно разбираме, че светът се променя стремително.
В такава ситуация е полезно, да си спомним стадиите на реакциите към неизбежното.
Те са 5 и са познати на мнозина:
Стадий 1. Отрицание.
Стадий 2. Гняв.
Стадий 3. Пазарлък.
Стадий 4. Депресия.
Стадий 5. Приемане.
Стадия на отричането
Съществуват множество варианти на отрицанието. Сред популярните са: увереност, че всичко скоро ще си иде по местата, генериране на разни конспираторски теории.
Подобни реакции са доста подобни на детските. Например, позната ли ви е ситуация, когато малко дете се крие зад перде, убедено, че не го виждат?
Възрастните, разбира се, разбират, къде е и се правят, че не го откриват.
Ако търсите повод, да кажете „всичко ще е като преди, всичко е за малко“, вероятно, много силно спирате (да, ще сме цинични!) своя възможен бъдещ успех. Когато продължавате, да си затваряте очите за случилите се промени, си правите огромна мечешка услуга.
Каква базова емоция доминира през стадия отрицание? Страх. Когато човек се бои, да погледне в своите страхове, най-лесно му е, да избере отрицанието. Признаваме: страхуваме се от загуби, които могат да се случат.
Какво може да се направи в този случай?
Вземате хартия и писалка и пишете смело: „Страхувам се, да загубя това, това и това“. Честно изброявате всичко. А след това, за всяко изброено си задавате въпрос от „позицията на страничен наблюдател“: „Какво ще стане в живота ми, ако липсва?“ И отбелязваме поне няколко точки.
Помнете: страхът е блокираща емоция. Случва се, стадия на отрицанието, да продължава не месеци, а години.
Важно е, прилагането на всевъзможни усилия, за да излезете стремително от стадия на отрицанието. За целта може, например, да се ядосате.
Може дори, да усилите страха си временно, да му позволите, да ви изпълни, и в крайна сметка, все едно „взивявате“ този страх. В НЛП се нарича „взрив на компулсията“.
Ако спортувате и бягате, ви препоръчваме:
По време на бягането, в периферията на съзнанието си, превъртайте списъка, какво се страхувате да загубите.
На скорост 8, 9, 10, 11, 12 км/ч. И в някакъв момент, мозъкът ви ще възкликне: „По дяволите!?“ А това е излизане на ново ниво.
Или използвайте прост и ефективен способ: включете музика, която ви активира и се доведете до състояние на гневен изблик.
Това помага надеждно, да трансформирате страха в гняв.Стадий гняв
Гневът се появява, когато се сблъскаме със заплаха, за някаква значителна наша потребност!
Например, ако разбираме, че са ни затворили в напълно нови условия. Ние протестираме, ядосваме се, дразним се.
Не си струва, да потискате гнева постоянно в себе си. Избягвайте натрупването му. В противен случай, ще си го изкарвате на близки или колеги, което може да разруши отношенията.
Освен това, може да започнете, да упреквате себе си, което не е по-малко опасно. За щастие, гневът може да се пренасочи доста лесно – с помощта на образи. В НЛП се нарича „работа със субмодалности“.
Позволете си, да усетите гневното си състояние, в конкретна ситуация. Може да вземете хартия и да излеете на нея целия си гняв, описвайки всичко, което ви ядосва. В някои случаи, може да се повят сълзи от гняв. Протича взрив на натрупаната емоция. Важно е, да постигнете такова състояние.
Задайте си следните въпроси:
Къде в тялото „усещам“ гняв? Много често го откривате в шията или гърдите.
Ако гнева има цвят, какъв е? Червен или е, възможно, черен?
Каква е температурата на гнева ми (ако има)?
Ако издава звук, как би изглеждал?
По този начин, чрез въпросите създавате изчерпателно (визуално, звуково, кинестетично) описание на състоянието гняв. Оформя се някакъв образ, който мислено може, да превърнете в примка (или стрела, или кукичка) и да я хвърлите на необходимата ви цел. Не се учудвайте, ако ви напомня на техниката, описана в един от романите на Виктор Пелевин („Тайните изгледи на планината Фудзи“), – той е изучавал много години психотехнологии.
Следва, да се отбележи, случило се е това, което в НЛП наричат „промяна размера на временния фрейм“. Времето се е свило и много от нас, могат да го управляват, максимум седмица.
Сега е важно, да събирате гнева си и да го хвърляте на много близки цели – в продължение на три, пет, седем дни.
Друг общоизвестен начин да изпразните гнева си, е физическата активност.

Стадий пазарлък

Стадият пазарлък е разни договорености със себе си, е добре позната и неприятна за мнозина дисциплина. Когато наоколо цари хаос, може, най-лесно, да се уравновеси с вътрешна дисциплина. По този начин, се постига някакъв баланс.
Между другото, щом сте стигнали до стадия пазарлък, той е вече „светлина в тунела“. Ако погледнете ситуацията като компютърна игра, вече сте успели да намерите „ключа“ и да преминете няколко нива. И докато другите се лутат, вие уверено напредвате.
„Do what you can, with what you have, where you are“ („Прави, каквото можеш, с каквото разполагаш, там, където си“) Теодор Рузвелт
Всякакви договорености със себе си вършат работа, защото подпомагат дисциплинирането на ума. Практикуваме I promise. Обещаваме си, например, да практикуваме йога 1,5 часа или ежедневно, да учим китайски – играем си със своя разум и воля.
В нашата ситуация, режимът на сън, спорт и хранене е истинско спасение. Следващото, са ритуалите. Религиозните/езотерични/духовни практики са крайно необходими инструменти, нали вграждат нови убеждения.
Но е необходимо, да сте наясно, че следващия стадий, също е неизбежен.
Стадий депресия
Важно е да се отбележи, че това не е депресия като разстройство на личността, а само психологическа ситуация, когато „отпускаме ръце“. Защо е неизбежен стадий? Работата е там, че емоцията печал, е силно свързана с гнева.
С други думи, гневът често преминава естествено в печал.
Затова, ако се ядосвате (на себе си, на други, на света), неизбежно изпадате в печал.
За такова развитие трябва, да сте готови. Не забравяйте: това състояние е близко до приемането. Нали казват, че преди разсъмване е най-тъмно.

Стадий на приемане

Да действат с реална полза за себе си и света, могат тези, които са стигнали, до стадия приемане. Защо е необходимо, да пропуснете през себе си страх, гняв, печал и да стигнете до беземоционално приемане? Мозъкът е устроен така, че или се даваме на емоциите, или вземаме уравновесени решения. Неокортексът, отговарящ за разума, и лимбическата система, координираща емоциите, действат често като антагонисти. Крайно важно е, да не се самозалъгвате и да потискате емоциите в себе си.
Алуника Доброволская
Превод: Йосиф Йоргов
https://alunika.com/kak-adaptirovatsya-k-neozhidannym-izmeneniyam-v-zhizni/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: