Брояч
5480015
Users Today : 72
This Month : 3791
This Year : 3852
Views Today : 294
Who's Online : 6
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

ЗА УМА

ЗА УМА

     Ще трябва да започна отдалеч, за да мога да обхвана тази тема комплексно. И така, умът е прекрасен инструмент, и както всяко нещо си има добрата и лоша страна. За да правим съзнателен избор, какво точно искаме да постигнем, трябва добре да познаваме тези страни.
Умът е много необходим на Бога творчески инструмент, който позволява разкриването на непознати свои качества. Бог е любопитен (съдете по себе си – нали Божественото любопитство е във вас) и много обича да си играе на ситуацията: „какво би станало, ако…“. Когато сме във всеобщото единство, всеки един въпрос получава/привлича веднага отговор, нещо подобно на чичко Гугъл, но с многократно повече информация/опита на Цялото. Разбира се, както и при Гугъл, има въпроси/области, за които няма отговори, а това много човърка Бога – нали зад това неизвестното може да има много интересни изненади и възможности. За да реши този проблем, Бог създава ума, който чрез аналогията (намиране на прилики/общи закономерности в опита), да успее да намери неизвестни преди решения, т.е. разгръщане на творчеството. За целта му се налага да изолира част от себе си от Цялото – така тази част, нямайки достъп до вселенския гугъл, е принудена да решава интензивно проблемите си, развивайки ума/аналогията. И колкото по-разнообразен е опита, на колкото се може повече осъзнаващи се отделно същества, толкова е по-голяма вероятността, да измислят нещо оригинално и перспективно, да поемат в посока на развитие, която да разкрие и реши много неизвестни и най-вече да даде усещането за удовлетвореност в Бога, задоволявайки временно, някакво любопитство.
Получаването на отделно от Бога съзнание и в крайна сметка, на ефективен ум, става чрез ограничаване на енергийното захранване. Недостига на енергия поражда конкуренция и страх, които водят до борба за оцеляване и страдания, а страданията са обезателно необходимия инструмент за намаляване на вибрационните честоти, т.е. за създаването на по-ниски/по-груби светове/измерения. Това ни е известно като разширяване на Вселената или като Божествено дишане. Това вселенско разширяване/понижаване на вибрациите най-после успява да създаде материалния свят, където е възможно пълното отделяне на индивидуалното съзнание от всеобщото, т.е. страданията и стремежа за оцеляване развиват интензивно ума.
Конкретно за експеримента на Земята, където са смесени много генетични линии, от най-различни вече съществуващи извънземни цивилизации, необходимо многообразие за да се получат неочаквани и изключителни резултати („какво би станало, ако…“). Но основен генетичен код е на рептилоидите, които в своята еволюция са постигнали голямо потискане на чувствата (интуицията), за сметка на което са се развили, изключително много, умствено. За да не се превърнем напълно в роботи, са добавени гени от духовно развити цивилизации, като Плеяди, Сириус, Арктур. Резултата е много обнадеждаващ, получили са се много изобретателни и творчески индивиди, въпроса е, как получените способности да се запазят най-дълго време, за да се решат, колкото се може повече творчески задачи. Основния проблем е, че страданието прави тези способности много нестабилни и малотрайни. Освен това, съществуват вселенски ритми, с които няма как да не се съобразяват: дъното, възможно най-ограниченото енергийно състояние, известно ни като Кали юга, завърши и неизменно следва повишаване на енергиите с всички произлизащи от това следствия: намаляване на недостига, на страха, на страданията. Това увеличаване на енергията води и до намаляване на конкуренцията и до изчезване на борбата за оцеляване, което неизменно намалява развитието на ума. Затова имаме много важната задача за решаване, как да съчетаем запазването на ума, като намалим неговата нестабилност и малотрайност.
Основен инструмент за намаляване на страданията е пренасочване на вниманието/съзнанието от ума (било необходимо при развитието, за да го захранваме максимално с енергия) към усещанията/чувствата си (затова се настоява за спиране на мислите/ бърборенето на ума). По този начин се постигат най-малко две предимства: ума престава да работи на празни обороти, да създава безброй страхове/да се прави на предвидлив и насочвайки съзнанието си към чувствата, го правим по-чувствително/обръщаме внимание на интуицията. Това позволява да се използват едновременно положителните страни на ума и съобразяване/взаимодействие с Цялото, което води до избягване плуването срещу течението/намаляване на страданията. Но за целта, трябва да се изчистят всички умствени програми за оцеляване, с други думи, трябва да заменим принципа: „Човек за човека е вълк“ на мускетарския: „Един за всички и всички за един“. Това, на практика, е замяна на нагласите, създаващи ада в нас, с такива, които създават рай, т.е. смяна на мирогледа „всеки сам за себе си“ с „всички сме братя и сестри“, т.е. приемането на Единоначалието, на Божието царство и неговите принципи.
За избавянето от страданията е обезателно необходимо избавянето от стандартното дуално мислене (създадено за по-лесното манипулиране на хората – съществува само една истина, тази, която е наложена масово – стадния инстинкт) и заменена с многомерно мислене, което има за цел балансираното отношение (златната среда). Но това е много трудно и бавно, защото програмираните за една истина, никак не са привлечени от средния път/златната среда, където всичко е толкова неопределено, „нито рак, нито риба“ и не могат да се избавят от натрапения им страх, че могат да сгрешат в избора на „единствената“ ИСТИНА. Тук разбира се, малцина се замислят, че докато търсят „единствената истина“, никога няма да се чувстват свободни, просто, защото сами се отказват да правят постоянно свободни избори.
Когато пиша за ползата от страданието в развитието на ума, не ви карам да се примирявате с него. Напротив, убеден съм, че като космически цикъл, „му е минало времето“ и трябва да се лекува на най-високи нива. Висшите измерения са много инертни, т.е. променят се бавно и развивайки убеждението, че трябва да се излекувате от страданието, създавате програма за все по-рядкото използване на страданието за бързо развитие. Точно това убеждение задвижва свиването на Вселената, т.е. намалява грубите/материални светове и всичко се хармонизира дотолкова, докато успее да се слее с Върховния Абсолют.
Егото са умствените убеждения, които да направили възможно развитието на ума, т.е. са създали „завесата“ в съзнанието, чрез която си въобразяваме, че сме отделно от Цялото. Тези убеждения са изключително много и са различни при всеки един човек. Тези убеждения са толкова ефективни в разделението, защото изобщо не допускаме за тази им способност – ума им е измислил хиляди полезни и необходими функции, и затова са наречени „илюзии“. Понеже това са наши убеждения, които сме приели съвсем съзнателно, т.е. изобщо не ги подлагаме на съмнение, т.е. даваме им голяма тежест, не се съмняваме, и много трудно се разделяме с тях. И затова трябва да си направим ясна равносметка: устройва ли ни досегашния ни живот, а ако не ни устройва, няма как да го променим, докато не променим убежденията си (това, което определя живота ни), т.е. да поемем отговорност за личния си ад и да ги променим по начин, който да ни създаде рай. Тези, които имат интереса, да се запази старото положение на нещата, са се постарали да създадат множество капани, които да пречат за промяната. Например, подхвърлили са множество странични интереси, като кучешките гумени играчки, за да има съзнанието, с какво да се баламосва и да не се занимава с избавяне от илюзиите. Тези кучешки играчки за човешкото съзнание са изключително духовни, благородни, необходими, интелектуални и т.н., само дето не водят до никаква реална промяна.
За да има реална промяна, всеки сам трябва да осъзнае, какво точно е маскирано зад илюзиите, иначе няма как да ги обезцени и да ги изключи от живота си. Обезателно условие за осъзнато съществуване, е постоянното самонаблюдение и въпросите: защо постъпвам така, защо мисля така, защо имам такива убеждения? Само честните отговори разобличават, свалят красивата обвивка на илюзиите. За съжаление 99,99% от духовните хора се занимават с външни неща и така пропиляват живот след живот – в безкрайното подхвърляне на интелектуалните залъгалки.

Създадено: 28/04/2017 • 12:14
Обновено : 28/04/2017 • 12:14
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1036 пъти

Последни коментари
За контакти