Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
5643844
Users Today : 77
This Month : 8791
This Year : 92041
Views Today : 915
Who's Online : 4
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Притча за доброто което не виждаме

Притча за доброто, което не виждаме

Притча за доброто, което не виждаме

В далечните времена, когато нямало още електричество, уличните фенери се палели ръчно. Имало един дребничък старец-фенерджия, който обикалял всяка вечер улиците, драскал клечки кибрит в подметката си и палел светлина във всяко ъгълче.
Той нямал семейство и бил от онези тихи и незабележими хора, които околните игнорират. Децата му се присмивали и го наричали „джудже“, а възрастните го мислели за лентяй, защото се подавал навън едва късно вечер.
Всеки път, когато дребният фенерджия драскал клечка в подметката си, той се смалявал на ръст. Веднъж при него дошъл един от малкото хора, които го забелязвали и знаели какво върши, и го попитал:
– Слушай, защо продължаваш? Съкращаваш живота си, за да правиш добро, а в замяна получаваш само едни оскърбления.
– Ако не паля фенерите, хората ще останат на тъмно – отвърнал старецът. – А това е лошо! Представи си как някой се опитва нощем да стигне до дома си, но няма светлина и се лута цяла нощ из улиците. А когато е светло, ще се прибере по живо по здраво вкъщи и вътре в душата си ще ми каже „благодаря“. Това ми стига.
И той продължил да драска кибритени клечки в подметката си, да пали уличните фенери и да се смалява ден след ден, докато накрая не изчезнал съвсем.
Никой не забелязал, че е изчезнал.
Но всички възнегодували, че е тъмно.
https://woman.bg/po-zhenski/pritcha-za-dobroto-koeto-ne-vizhdame.60526.html
Последни публикации
Последни коментари
За контакти