Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235815
Users Today : 3244
This Month : 83656
This Year : 373533
Views Today : 13769
Who's Online : 99

Еваил. Замъглявания на съзнанието

Еваил. Замъглявания на съзнанието

Четвъртият разговор с Тъмния архангел Еваил. Замъглявания на съзнанието

Контактьор: Аrchitect

12 юли 2022
Това е разговор с ръководителя на тъмната йерархия. Не забравяйте за техниката за безопасност: четете спокойно, следете мислите си или се откажете да четете изцяло. Всякакви негативни реакции само укрепват връзките на човека с тъмните учители.
Ч: Здравей, Evail. Вероятно вече знаеш, че лечителите в учителската система ме посъветваха да не приемам повече публични ченълинги.
Тъмен Архангел Еваил: И без тях го виждам. Но вече си събрала много информация по темата за замъгляванетото, няма да даваме повече.
Ч: Добре. Тогава ще предложа на читателите описание на две мои преживявания извън тялото. Езикът ми не се обръща да ги нарека сънища.
Първи опит (1 април 2018 г.)
Аз и още един субект, доброжелателен младеж, стоим пред храм, който очевидно принадлежи на друга цивилизация, защото никога не съм виждала такава архитектура на Земята. Влизаме вътре и отиваме до олтара. Там стоят две фигури в черни одежди. Имат човешки вид, но имам чувството, че не са хора, а мрачни надзиратели на спящото човечество. Питам: „Какво искате от хората?“ Един от тях ми крещи от гняв: „Ще направим всичко възможно човечеството да продължи да спи“. Избухването му не ме впечатлява. Усмихвам се иронично в отговор и разбирам, че разговорът е приключил. Излизам от храма, виждам до него красива пясъчна пустиня с дюни. Вървя в наслада боса по пясъка. И тогава забелязвам някъде по ръба на дюните планина от боклук и втория изпитван, който нетърпеливо рови там. Опитвам се да го откъсна от тази странна дейност, каня го да се разходи с мен през пустинята. Но младежа е отнесен и не ме чува. Продължава нервно да рови в боклука.
Все още не знам какво видя този човек там? Илюзия за съкровище? Дали осъзнава, че рови в боклука?
T.A.: Разбрах. На момчето са прошепнали, че колата играчка, която е наследил от брат си, починал в детството, е изхвърлена в кофата за боклук. Той бил толкова патологично привързан към нея, че се втурнал да я спасява.
Това е нездраво свойство на ума – да пренася любовта към друга душа върху материалните предмети. Да влагаш някакви сакралнен смисъл в тленните дрънкулки. На младежа беше показано ирационалното му поведение. Но той не издържа теста на тъмните господари с такава мания към земните неща.
Ч: Аз издръжах ли?
T.A.: Издръжа, защото не се изплаши от опасността. Въздействието беше обемно и не се ограничаваше до диалог. Беше притисната със страх от черните силуети, които понякога срещаш в сънищата си. Опитаха се да захранят илюзията за тяхното всемогъщество и слабостта на човека пред тези сили.
Ч: Какво се случи с младежа след това?
T.A.: Той се събуди в леглото си с объркани чувства и намери количката там, където винаги е стояла – на лавицата с книги (Усмихва се).
Може да се посочат много варианти на ирационална зависимост на хората от материалните неща: предмети в дома, самата къща. Това включва и колекционерство, прекомерна пестеливост, плюшкинизъм.
Има и по-малко очевидни зависимости от същата категория: прекомерно почитане на икони, реликви, храмове, религиозни книги и статуи, предмети на култ, други явни и скрити вариации на идолопоклонничество. Ако премахнете джунджурийките от този енергиен обмен, хората ще загубят връзката със сакралния смисъл. Даже няма да споменавам случаите, когато човек е толкова беден духовно, че зад тези измислени труфила за него няма никакъв смисъл. Религиозните символи не се отнасят до Бог, а действат като негов примитивен заместител. За някои Бог живее в храмове и икони. А да бъдеш духовен за такива хора означава да използваш предметите на поклонение както се полага.
Работата на тъмната йерархия е периодично да отнема земни дрънкулки от човек, за да се научи да не се придържа към тях. И докато наблюдаваме зависимост от вещите, няма да даваме пропуск по-нататък в развитието (Усмихва се).
Ч: Втори опит (22 август 2019 г.)
В слабо осветена пещера с кипящо езеро сиди на трон демон, изпитващ. Пред него сме аз и група тествани, дружелюбни момчета. От демона започва да тече мощна вълна на потискане, но аз оставам с ясно съзнание. Един от изпитваните е като мъгла, се хвърля във врящо езеро, но аз успявам да го хвана и да го задържа. С крайчеца на окото си виждам как всички останали хора също започват да се държат неадекватно. Затова се опитвам да ги опазя всички, за да не си навредят. След няколко минути въздействието на проверяващия спира. Субектите идват на себе си и ние се прибираме.
Третия такъв тест преминах по време на будност, когато каналът вече беше отворен. Учителите ме предупредиха предварително за него. В медитация тъмният посетител се опита да поеме контрол над мен, но не успя.
Т.А.: Ти и Балтазар три дни подред не го допусна.
Ч: Да. Той беше толкова настоятелен, че тогава твърдо реших да не говоря с такъв нагъл събеседник.
T.A.: Е, дойдох да те погледам (Усмихва се). След като изпълнителите с по-нисък ранг не се справиха с теб.
Мислиш ли, че се забавляваме?
Ч: Не изглежда така. Но опитът е неприятен. Вероятно всеки човек дълбоко в себе си се страхува да не полудее. Защо младежа се втурна към врящото езеро?
T.A.: Поради вина. Когато вината е поносима, човек често се самобичува. Когато вината е непоносима, понякога се стига до пълно самоунищожение. Бавния начин: с помощта на алкохол, хапчета, наркотици. Или бързия: самоубийство, неоправдан риск, редовен флирт със смъртта.
Ч: Не видях какво е замъгляването в другите изпитвани. Те стояха зад мен.
Т.А.: Единия полудя за секс. Вторият налиташе на бой. Третият напълни гащите от страх.
Ч: Не помня къде изпитващият ме притисна.
T.A.: Има ли значение след като държеше в ръце себе си и трима мъже (Усмихва се).
Ч: Всички хора ли преминават през това?
T.A.: Това е сериозно изпитание в съгласие с Наставниците и с душата, но за него трябва да дорастете. Такава аудитория се провежда от опитни изпитващи при спазване на всички норми и правила. Тъмните изпълнители проверяват напредъка на онези хора, които Наставниците смятат за готови да преминат подобен тест.
Ч: Хората помнят ли такъв опит?
T.A.: Такъв опит се различава при отделните хората. Някои от тях го преминават в будно състояние като важно събитие, в което ясно се проявяват истинското намерение и избор на човека. С помощта на психологически трудна ситуация изпитвания се довежда до състояние, в което всички наслоения отиват на заден план и се оголва неговата сърцевина. Никой не знае със сигурност какво ще бъде в центъра на изпитанието: ценно волево решение или всякакви боклуци и гнилочи, страсти и пристрастия.
След такава ситуация човек може да се оправдава, да се успокои, да се стреми да забрави преживяното. Но ако тъмният изпълнител не е видял ​​в човека ценна сърцевина, няма нужда да чакате никакво уважение. Уважаваме раздаваме за свършена работа. И ако след изпитанията, в човека започнат да преобладават, да ги наречем, некрасиви неща, това е сериозна заявка за по-нататъшно сътрудничество при нашите условия.
Що се отнася конкретно до сънищата и променените състояния на съзнанието, това е отделна трудна тема. Подобен човешки опит има тенденция да се забравя и понякога нищо не може да се направи по въпроса. На Земята работят силни механизми за забравяне, затова човек често забравя ценни преживявания от сънища и медитации.
Ч: Доколкото разбирам, в ежедневието вие също редовно влияете върху волята на хората?
T.A.: Разбира се. Тъмните изпълнители, които водят хората в ежедневието им, не са толкова умели. Те влияят по най-очевидните, груби моменти чрез събитийност. Но периодично те показват резултатите от работата на по-опитни тъмни майстори, така че те или да им предложат нови посоки на влияние, или да вземат решение да прехвърлят ръководството на този човек на тъмни учители от по-висок ранг.
И изобщо, прекият съзнателен контакт с нас вече е заявка за субективизъм. Стотици и хиляди години в земните цикли, душите могат да преминават през нашите уроци без пряк диалог. Иначе казано, да сте по-скоро в позицията на овце, подкарани от тъмни пастири.
Но също така, не бързаме да потвърждаваме заявката за субективност. Ние ценим репутацията си, затова проверяваме всичко много внимателно. Дори ми е трудно да кажа кой етап е по-труден за преминаване на човек: когато го третираме като овца в стадо или когато той придобива известна субективност за нас. Все пак, порасналите момчета и момичета заслужават програма като за зрели хора.
Тъй като сега имаме вълнуващ момент на откровеност, бих искал да напомня на събудените, които се смятат вече за пораснали, че не трябва да се прозяват и да разпускат. Уважението се печели трудно, но може да бъде пропиляно за един кратък миг. Нека сега да потрепне сърчицето на този, които вярва, че вече е опитен, а следователно, че е наравно с нас. Наблюдавам внимателно всеки, общувам с всеки: с едни открито, с други индиректно. Илюзиите са сложно изкуство: има за деца, има и за възрастни. Не бъдете замаяни глупаци, небрежно вдигайки крака над пропастта*.
Ч: Вашето изпитание може ли да промени човек?
T.A.: Може да разкрие. Да прояви дълбинни качества.
Ч.: Но човек може да няма такива дълбни качества? Не би ли било по-точно да се каже, че вие ​​му предлагате тъмните си страсти, а той ги поглъща от скука, слабост и невежество? Даже в него да има зачатъци на тъмнина, може да не ги раздувате? Не се ли занимавате с подстрекателство?
T.A.: Ако не му е вкусно, ще го сдъвче и изплюе (Усмихва се).
Ти смяташ, че ако не раздуваме желанията и пороците в човека, а го научим само на хубави неща, всички заедно ще преминете в рая. А аз пък мисля, че ако не ги раздуваме, човек не може да придобие нито сила нито изразителност.
Първо, за индивида трябва да изградите солидна основа върху всякакви убеждения, продиктувани дори от жажда за власт и сила, дори от чисто смирение и фанатична вяра в Бог. Душата има нужда да придобие и прояви всяка сила: тъмна, балансирана, светла. По-нататък, когато тя вече е формирала силно ядро, е възможно да се трансформират качествата на душата: да се добавят, укрепват, смекчават, видоизменят, да се заменят едно с друго. Но за да се формира това ядро, да се създаде основа, върху която човек да изгради зряло себе си, са подходящи всякакви инструменти. Много по-трудно е да спечелиш сила, отколкото да трансформираш някои качества по-късно. Затова и цената на силата е голяма. Все пак животът на душата е заложен на карта. Когато същността няма воля за живот, тя не е в състояние да задържи този живот в себе си. Еволюцията смила тези същности, пренасочва храненето към тези, които имат тази воля, тази сила, тази жажда за съществуване.
Когато се отървете от оценъчното мислене, ще можете да разберете, че всяка сила на душата е добра, дори само защото е крайъгълният камък, върху който впоследствие се изгражда крепостта на живота. А слабостта, макар и безобидна, макар и необременена с порок, може да доведе душата до несъществуване.
Ч: Ти каза, че работата с хора може да продължи при вашите условия. Има ли и друг вариант?
T.A.: Образно казано (усмихва се). Във всички случаи, да се откажат от развитие под влиянието на тъмните структури няма да е възможно на земляните. Но е възможно да се постигне един вид уважение и доверие в работата между човека и тъмния учител. Разбира се, човек трябва да се доверява не на самия учител, а на намерението му да „полира подопечния с пила“, така че да придобие сила и да покаже своята изразителност. Но на тъмния учител не може да се вярва. Ние не считаме наивността и прекалената лековерност за ценни качества на зрелия човек. Ако няма разбиране по този въпрос, ще трябва да работите и тук. За тези, които искат да другаруват с нас, гарантирам, че ще се озоват в голяма и мръсна локва. Няма нужда от неблагоразумни начинания. Нека хората да дружат с хора, а мрачните изпълнители оставете с честната им роля на мъчители. Но ако някой иска да играе тези ролеви игри… Какво пък, за вкусовете не се спори. Ще предоставим и това. Приятелството също е стока. Наивните любители на експериментите ще ринат сами. Дори съдия Самаел не винаги се застъпва за такива хора.
Ч: Как да работим върху себе си, за да се научим да се устояваме на замъглението?
Т.А.: Изпитанието за замъгляване е сложен, творчески процес. Изпитващите са опитни умове, които виждат човек като сложна плетеница от връзки. Фактът, че такива майстори могат да ги наблюдават, изпитваният може да не предполага. Затова не могат да се дадат универсални препоръки. Но тъмният изпълнител има само два набора инструменти: насилие и изкушение. Както и всевъзможни техни комбинация.
Първата обща техника е да се увеличи натискът на жизнения ресурс върху точките на душевна болка, за да се увеличи два, три пъти. Тъмният господар не надвишава нормите на такъв натиск, приет за хората. Ако по време на разумно премерено въздействие болката на човек е поносима, той запазва контрол над себе си. Ако болката е непоносима, умът на субекта се изключва: частично или напълно. Така работи естественият предпазител. Това е подобно на ситуацията, когато бушонът изключва поради претоварване в електрическата мрежа. По този начин, по време на теста, тъмният служещ получава контрол над волята на изпитвания:
1) частично – под формата на замъгляване, когато волята на човек може да бъде пречупена,
2) пълна – под формата на обсесия, когато субектът изобщо не осъзнава какво прави.
Ето ви първия вариант на неуспешен тест – когато човек не иска или не може да излекува душевните си рани. Той ги покрива с нещо, потиска чувствата си и вярва, че всичко с него е наред. Подобна е ситуация със свръхчувствителността. Трябва да повишите прага си на душевна болка, да се научите да управлявате стреса, да изградите по-дебела кожа. Няма нужда да пазите слабостта си, в противен случай и най-леките удари могат да бъдат опустошителни.
Втората обичайна техника: изкушение в най-широкия смисъл на думата. Това не са само обещания за тривиални удоволствия и земни блага, но и вариации на действия, които ще помогнат на субекта да намали напрежението и дискомфорта. Например, когато тъмен майстор оказва натиск върху някого към желание да се бие, това също е изкушение, обещание към човек да освободи натрупаната агресия.
В изпитанието за изкушение човек може да прояви сдържаност, устойчивост. Или може неудържимо да се втурне да получи желаното, като гладно прасе към корито с храна. Дори ако човек високо цени земните удоволствия, даже ако изкушението е голямо, нещата които могат да го спрат са лични принципи, волевото решение, самоуважението, нежелание да бъде воден от този сърбеж на земните страсти. Изпитваният може да разбере, че е грозно да се държи така, че само малките хора се държат така, а за зрелите съзнателни хора това вече е неуместно. Но за да разчита на своите принципи, на своята човещина, те трябва да бъдат развити. В случай на неуспешен тест, тъмният господар разкрива истината на тествания субект, за да може след това изпитваният да може да направи нещо с това знание: или да приеме истинските си качества, или да ги трансформира.
Ч: И все пак ми кажете, възможно ли е да издържи на натиска ви, без да се замъглява?
T.A.: Да, възможно е. При теб се получи. Но ти вървя в развитието си по своеобразен път, по който малцина вървят. Ти не просто се стремеше към светлината като останалите практикуващи. Ти се зарови в собствената си тъмнина: слой по слой, слой по слой, изучавайки грозните си качества, изчиствайки мазето си от наноси, мръсотия и паразити.
Спомняш ли си онзи опит от медитация, когато ти спусна съзнанието си от ограниченото пространство в огромен бездънен океан?
Ч: Да, беше към края на моя преглед на живота.
T.A.: Тогава ти изкачи ново ниво на способностите си. Това разширение, това усещане за необятния океан се появява едва след опустошаването на собственото мазе. Ти прие, че си измела натрупванията от боклук и си намерила таен люк в пода.
Сега можеш по-добре да разбереш фразата: „Пътят към Бога е по-бърз през тъмнината.“, която звучи като клише, но за повечето хора си остана неясна алегория.
Ч.: А какво се случва, когато човек се стреми към светлината, но не се занимава с мазето?
T.A.: Когато душата се стреми с леките си части към светлината, без да работи с тежките части, оставяйки ги на едно и също място, нараства опасно напрежение, което може да доведе до критична загуба на целостта на душата. Периодично нараства тревожността у човек, той чувства опасността, не може да разбере за какво става въпрос. Затова той продължава да прави същото, както преди – протяга се към светлината.
След това идваме и отвеждаме човека в неговото мазе. Целта на тази екскурзия е да намалим вътрешната поляризация на душата, да снижим опасното напрежение, което възниква от неприемането на собствената тъмнина, поради нежеланието да се навлезе дълбоко в нея. Размерът на ужаса в процеса на съзерцаване на собствените мазета зависи от пренебрегването на ситуацията. Понякога това е леден душ. Понякога нервен срив. Понякога и изключване на ума поради превишаване на прага на болката.
Ч: Защо не може да се направи по-меко?
T.A.: Човек може да бъде предупреждаван дълги години с тревожни звънци, но той да бъде упорит в стремежите си. На определен етап контролът върху ситуацията просто се губи. Тогава трябва да потушим този ирационален импулс на стремеж към светлината, така че душата да се свие обратно, за да види истинската ситуация: докато главата й беше в облаците, краката й останаха в калта. За целостта на душата такава обратна компресия е по-малко опасна от прекъсването на връзките със своята тъмнина. Структурите на душата на всеки човек са наситени, и с тежки частици, тези „низини“ не могат просто да бъдат отделени и изхвърлени.
Даже когато човек се стреми към светлината, той трябва да изнесе целия свой негативен опит в съзнателен план и да го преработи, да изучи всички свои мисли и наклонности, които пречат на стремежа му. Чудовищата не изчезват, ако затворите очи. И тежките части на душата не изчезват, ако бъдат игнорирани и потиснати. Подобно незряло и ирационално поведение не може да доведе човек до щастлив финал.
Ч: Ти каза, че след пътуване до своето мазе са възможни психични проблеми. И това се смята за най-малко опасния вариант?
T.A.: Да. Целостта на душата има абсолютен приоритет. В такъв случай на разума се дава възможност сам да намери някаква нова точка на стабилност. Това не винаги става бързо, има трудности и провали. Случва се в живота да има ситуации, когато всичко е отишло твърде далеч. Съответно, не е лесно да се изравни ума, да се променят моделите на поведение. Необходим е баланс между светлите и тъмните части на душата, за да може тя да напредне в развитието си. Човек трябва да се стреми към рационалност и самосъхранение. В него не трябва да възниква желание да остане без крака, само защото не му харесват. Но се случва така, че разумът се стреми към загуба стабилност, не е в състояние да оцени поведението си като опасно за целостта на всички човешки структури. В този случай външните опити за изравняване на такъв разум не винаги са успешни и безопасни. Причината за сложната ситуация, все пак, е самия човек.
Някои хора изграждат своето развитие на преднамерено фалшивата основа, че са светли, затова се стремят към светлина, изграждат своя собствена светлина. Питам такива хора: кой ще ви изгребе тъмното мазе? Каква е ползата от лъскането на кристала в хола до блясък?
Ч: Вярно ли е, че поради нощта на душата хората с отворен канал имат по-висок риск от психично разстройство?
T.A.: Сега цялата Земя е пронизана от колективните полета на съзнанието на тъмните структури. Имаме нужда от това, за да работим. Да кажем, че висшите тъмни йерарси контролират големите хищници. Ако нашите изпълнители се доберат до хората без разрешение, има кой да ги спре. Но не можем да следим дребните твари. Те бродят в съзнанието из тези мрежи в търсене на храна. Взаимодействието с тях за човек може да бъде неприятно, утежняващо, способно да замъгли съзнанието. Затова натоварването на контактьорите е наистина повишено. Но за останалите хора също не е лесно. Мислиш ли, че сега е по-малко вероятно да получат психично разстройство?
За някои хора оставането в тъмните полета на съзнанието е по-лесно, за други по-трудно. Има и такива хора, които зле понасят контакта с нашия колективен разум. Но да се научат как да затварят входовете за враждебен достъп и как да отклоняват нежелано влияние е необходимо за всички хора.
Всяка душа многократно е преминавала през негативни влияния и помътняване на съзнанието. Много хора се учат да поддържат господството на собствената си воля точно сега. Зависимости, престъпност, психични разстройства и др. – всичко това са затъмнения на съзнанието. И има само един изход от такива състояния – изработване на устойчивост у човека, противопоставяне на тези разрушителни подбуждащи импулси.
Ч: Необходимо ли е хората да отварят канал сега, в толкова трудно време?
Т.А.: Причините за помътняването на съзнанието не са толкова в откриването на канал. Уловката е, че повечето хора тръгват към езотериката не за развитие, а за по-добър живот. Представи си колко разочаровани ще бъдат, ако първо им предложиш да прекарат много години в генерално почистване в главата ви? Вместо очакваното възвишено тайнство, даваш на търсещия кофа с вода и парцал?
Но там е проблемът, че при отваряне на канала най-често се отваря и мазето. Ако то е празно и чисто, не пречи на човек. Но ако мазето дори не е било докосвано, тогава тези отлагания влияят на човек. И какво ще му нашепнат неговите паяци и хлебарки, никой не знае. В продължение на много години те са трупали там цялата негативност, всичко неразбираемо и плашещо. Като цяло мазето е концентрирани залежи от потиснато ирационално, потенциален източник на лудост, ако се потопите в него рязко. Затова трябва да започнете, като внимателно изваждате оттам едно по едно – да изперете нещо, да изхвърлите нещо. Дълго, задълбочено и на малки части. След това мислете за разговорите в канала.
Ч: Казвали са ми, че за хората каналът се отваря от учителите. Мислех, че виждат кога човек е готов.
T.A.: Сега е такъв неблагоприятен период, когато поради стрес много хора ще имат произволна, опасна промяна във възприятието. Тоест, каналът може да се отвори просто защото събирателната точка на човек има тенденция да стане мобилна поради тежък опит. А какво ще се влее в съзнанието на хората при такива смени, какви „откровения“ – това е друг въпрос. Знаеш, че има шум и смущения между точните честоти на радиостанциите? Възприятието на човек под стрес може да се измести в произволни области и няма да е ясно какво приема. Във Вселената има невероятно количество интелигентен живот. Изключително трудно е да се контролира към кои полета на съзнанието се настройва човек в процеса на произволно изместване на събирателната точка. А сега си представи, че непочистеното мазе също излъчва своя уникална „мелодия“ от подтиснат негатив, страхове и странности. Наложи единия шум върху другия и ще получиш уникален генератор на брътвеж.
Земните хора имат ясно фиксирана позиция на събирателната точка. Чрез тази област на възприятие човек е свързан с полетата на съзнанието, които дават на вашето общество разбиране за човешката нормалност. Не е само въпрос на възпитание, цялото човечество е съзвучно с огромен набор от значения на адекватното поведение. Всяка уникална проява на човек се оценява от аналитичните системи на Абадон. Ако тези прояви се оценят като нормални, те се добавят към масива. По този начин полетата на съзнанието, задаващи здравомислие на човека, непрекъснато се разширяват и хората несъзнателно ги разчитат, обогатявайки своето поведение. Това може да е някакъв нов мил жест, който сте забелязали у актриса във филм, някаква нова черта на характера, дошла от от никъде като вдъхновение.
Човек може редовно да работи върху това да не трупа своята ирационалност: да не зацикля, да не нервничи, да не подкопава своя разум, да не се отдава на импулсивни решения, честно да спре да прикрива своята глупост и бълнуване с изящни думи като „оригиналност“ и „ексцентричност“. Човек може също да се развива като рационален участник в обществото, да работи върху личните си качества, така че другите хора да се чувстват комфортно и естествено с него.
И така, имаме два важни въпроса:
„Държа ли се здравомислещо?“
„Хората смятат ли, че се държа здравомислещо?“
Говорейки за човешка нормалност, нямам предвид, че човек трябва да бъде стандартизиран продукт от поточна линия. Искам само да кажа, че задълбочената работа за намаляване на собствените ирационални прояви помага на човек да изгради силни връзки с колективните полета на съзнанието, задаващи нормално поведение на хората. Тези връзки са важни по време на трудни преживявания и по време на комуникация в канала. Те поддържат рационалността на мисленето в приемливи стойности. Но ако такива връзки са слаби, те могат да се счупят при повишени натоварвания. Тогава раумът може да отплава свободно и човекът ще започне да губи здравомислие (в по-голяма или по-малка степен). С една дума, смисловите полета на рационалното мислене са колективна застраховка, способна да осигури стабилността на човешкия разум. Но да се укрепят връзките с тези структури, за да се ползвате от такава застраховка, е необходимо да се стремите към тях.
Здравомислието след дълга работа може да бъде пренесено на най-дълбокото ниво: нивото на чувствата. Това е сходно с обучението да шофирате кола: отначало внимателно следите всяко движение, но с течение на времето вече действате автоматично, благодарение на закрепването на информация на ниво двигателна памет. Най-високата стабилност на разумите се наблюдава, когато са пренесли вече своята рационалност в областта на чувствата. Такива хора се справят със стреса на живота, имат добър контакт с полетата на съзнанието на висшите разуми и са в състояние да устоят на замъгляването на тъмните структури.
Преди да отворите канала, е важно да намерите баланс между здравомислието и желанието да вярвате в свръхестествени неща, заобикаляйки критичното мислене. Случва се да има баланс и човек да е стъпил здраво на земята. Такива Кастанеда нарича сталкери. Друго се случва, когато здравомислието е по-малко развито от необходимото. Понякога такива умове имат невероятни способности да възприемат в променени състояния на съзнанието. Такива Кастанеда нарича сънувачи. Причината за сериозната им възможноссти да възприемат други светове е липсата на много бариери на ума поради неукрепнало здравомислие. По същата причина такива умове понякога са склонни към лудост.
Мисля, че дадох достатъчно информация, за да може човек сам да си направи изводи дали трябва да премахне ограниченията на възприятието си или все пак е по-разумно да не разхлабва нещо, което и без това не е достатъчно здраво.
Веднага ще ви предупредя, че при повишена ирационалност на мисленето в човек, към разширяване на възприятието трябва да се стремите с голямо внимание. Тъмните полета на съзнанието, които сега обгръщат Земята, ще повлияят негативно на разума на такива хора.
Ч: Можеш ли да дадеш по-точно разбиране на здравомислие?
Т.А.: Нека разгледаме следните вериги от действия:
Направил си – замислил си се – съжалил си – останал си разочарован.
Замислил си се – решил си да направиш – не си го направил – съжалил си – останал си разочарован.
Какво виждаш в тези вериги?
Ч: Неразбиране на собствените желания и действия, съмнения, противоречия, нерешителност.
T.A.: Напишете верига от действия на нормален човек.
Ч: Помислих – направих – останах доволен.
Т.А.: А ако опитът беше разочароващ?
Ч: Помислих – направих – бях разочарован, но разбрах как не трябва да бъде – оцених опита като полезен за по-добро разбиране на себе си и живота.
T.A.: Добре.
Когато човек трупа плетеници от противоречия в главата си и се лута в тях, неспособен да разбере собствените си нужди – това е ирационално мислене. Необходимо е да се стремите да разплитате такива плетеници: да структурирате своя опит, мисли, чувства, да разберете вашите предпочитания и желания. Колкото повече разбирате себе си, толкова по-рационално е поведението на човек в живота и толкова по-често той е доволен от своите решения и действия. Здравомислещия човек цени дори разочароващото преживяване, защото всяко преживяване, когато е правилно анализирано, води до натрупване на мъдрост. Неприятните преживявания се разглеждат и изцеляват. Такъв човек рядко съжалява за миналото си.
Ц.: Получи се обемен разговор. Има ли още нещо, което би искал да добавиш към днешната тема?
T.A.: Интелектът в тази Вселена е изкуствено явление. Нашите разуми са непознати в необятния океан на Осъзнаването, който има своя собствена воля и импулси. Можем само да предложим да се възползвате от разумността на това непознаваемо божество, което ни дарява живот. Решението зависи от него.
Сега си представи какви свойства трябва да притежава разумът, за да може своенравното божество да почувства импулса да се слеем в едно? Със сигурност трябва да е ценен подарък. Толкова ценен, че изкушението на душата да се слее с такъв интелект е наистина неустоимо.
Емоционалната, чувствена част от красотата на развиващите се разуми се оценява главно от силите на светлината и от силите на баланса.
Общите аналитични умения се тестват чрез формализирана система за развитие.
Рационалността на ума се проверява от Абадон.
Аз оценявам оцеляването на разума в условия на силен стрес, в това число способността му да съхранява интелектуално превъзходство, паритет или поне да поддържа защита, при взаимодействия с чужди, враждебни високо развити интелекти. Проверявам дали човек може да бъде измамен, съблазнен, сплашен, насърчен доброволно да направи нещо, което не е в негов интерес и т.н. Здравомислието на разума в такъв тест също е изключително важно, защото сериозната информация може да се окаже фалшива, обектът на изкушението – залъгалка, изгодната оферта – евтинийка, заплахата – несъществуваща. Без сериозни способности за рационален анализ, човек лесно ще бъде заблуден от подобни трикове. Всеки пробуден ще трябва да се сблъска с мен, професионалния комарджия, професионалния измамник**. Ако смяташ да ме омагьосаш с красотата на пеенето на мантри, ще се провалиш. Не проверявам това.
За прехода към следващото ниво душата трябва да цени своя разум, а умът трябва да може да доставя удоволствие на душата, да я прави щастлива. Острият интелект в този случай не гарантира успех, следователно важно допълнително условие е способността да изкушавате собствената си душа. Както майката изкушава детето с ярка играчка, за да не хленчи, умът трябва да умее да изкушава душата си, за да получава удоволствие от живота. Сега говоря за такова изкушение, което поддържа душата в тонус, а не за такова, което я разрушава. Разумът и душата в единство трябва постоянно да се изкушават от многообразието на проявленията на живота, за да поддържат интереса към своя път, своята дейност, своето развитие. А това изисква невероятна изобретателност на ума. Защото когато я няма, идеите за развлечение бързо се изчерпват, скуката се засилва, трансформира се в умора от битието и започва стагнацията на всички човешки системи. Това е една от ключовите причини, поради които хората остават в циклите на прераждане в световете с кратък живот на индивидите: поради липсата на изобретателност на ума по въпроса как да съблазни и забавлява себе си и душата си.
Ч: Дали Н. Д. Уолш би си помислил, че 20 години след Разговорите с Бог някой ще приеме разговори с дявола?
T.A.: Притеснява ли те гръмкия му успех (Усмихва се)?
Ч: Понякога ми се струва, че в тези странни дни твоите интервюта могат да се превърнат в нов хит.
T.A.: Хубаво е, че в днешно време хората не горят на кладата за такова общуване (Усмихва се). И все пак едва ли. Може би ще остана на сянка. За да влияеш и властваш, съвсем не е необходимо да стоиш на пиедестал като пъстро облечен шут, добил популярност сред милиони.
Ч: Благодаря за беседата.
T.A.: Почивай.
*препратка към карта таро Глупакът
** думите „мошеник“, „аферист“ също бяха подходящи
https://absolutera.ru/article13367-chetvertaya-beseda-s-temnym-arhangelom-evailom-omracheniya-soznaniya
Превод: Жана
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: