Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7268870
Users Today : 2658
This Month : 116712
This Year : 406589
Views Today : 13336
Who's Online : 33

Христос за вярата

Христос за вярата

Христос за вярата

Контактьор: Аrchitect

28 март 2023

Контактьор: Здравей, Христос. Добре дошъл! За какво би искал да говорим днес?

Христос: Здравей, мила! Здравейте, търсачи на духовни истини! Днес бих искал да поговоря с вас за вярата. Защото без вяра не можем да изминем дълъг път. И защо смятам, че вярата сега е недостатъчна дори в най-силните пробудени.

К.: Веднага възниква въпросът: вяра в кого или в какво? Нали всеки вярва в различни неща. Струва ми се, че някои читатели не толкова вярват, колкото притежават знания, събрани къс по къс от религиите, езотеризма и ченълингите. Може да се каже, че те вярват на информацията, от която са съставили своята картина на света. Но това не е вярата, за която говориш, нали?

X.: Смятам да обсъдим точно това, да караме по ред (усмихва се). Нека започнем с признаците на слаба вяра в човека.

Хората със слаба вяра често се опитват да се хванат за някой друг. Те вярват, че обединението е безусловно благо, че то еднозначно укрепва всички участници. Но често наблюдавам различна картина. Има групи от хора, които оприличавам на здраво свързана мрежа със зеленчуци. Изглежда сякаш всички вътре са по-щастливи и се чувстват по-безопасно заедно. Но ако тази мрежа бъде хвърлена във водата, те все пак потъват заедно. А водачите им са като най-тежкия зеленчук, от тежестта им цялата мрежа потъва по-бързо.

Може да изглежда като намеса на враждебна воля, когато нечия силна ръка разкъса тази мрежа и всички зеленчуци са разпилени в различни посоки. Но това е шанс за всеки, макар и сам, да доплува до сушата и да се спаси. Не е нужно да КЪРПИТЕ такива мрежи. Всичко, което се къса през последните години, и всичко, което се къса сега, е за добро, колкото и да е страшно за тези, които не мислят за своя път в усамотение.

И така, кога липсва вяра: когато нямаш сили да вървиш сам; когато желанието за обединение е толкова силно, че избираш за съюзници слаби и объркани личности, когато вървиш напред само докато някой силен те води.

Случва се човек да има сили, може да върви, но не знае накъде. Вече ти беше обяснено, че така се проявява липсата на стремеж. Такова явление също отнасям към недостиг на вяра.

Представете си семе, което има всичко необходимо, за да пусне корени, да поникне и да се устреми към слънцето. Но не може да се реши. Все чака някакви външни знаци. Чака някой да го насочи. Но това не е процес, който се инициира отвън. Импулсът за разгръщане на спящия потенциал идва в семето отвътре.

Какво не му достига? Вяра в себе си? Вяра в посоката, където може да насочи своите филизи? Или може би му липсва вяра, че активността му има някакъв смисъл? Но ако семето не разгърне потенциала си в определен благоприятен период, то може просто да изсъхне и да изгние в земята. Едно вече независимо семе ще претърпи трансформация и ще стане храна за други по-решителни растения, които активно ще се разрастват и ще увеличават обема. И земята щедро ще ги нахрани със своите сокове, защото самият живот се стреми да расте и да се преумножи чрез тези растения.

Душата и разумът на човек са като семе, което може да разгърне своя потенциал. Но ако по някаква причина не действа в благоприятен за него етап, способността му да се разширява постепенно угасва. Настъпва време новите семена да опитат късмета си и да пуснат филизи към слънцето.

Животът е непрекъсната поредица от трансформации на Бог. Бог променя своите форми, проявления и направления. Той търси най-добрите семена, от които биха израснали най-здравите и красиви растения. И когато ги открие, пренасочва соковете на земята към тях, така че тези растения да имат всичко необходимо за тяхното благоденствие.

Но ако човешката душа е част от Бог, тогава кой избира кои семена ще отдадат своя неразгърнат потенциал, за да хранят други растения, и кои ще пораснат сами и ще се насочат към разгръщане? Човек сам взема такива решения за своята съдба за Бога. Разумът на човека в единство с душата избира: дали да остане бездействен, или да се стреми да разгърне възможностите си. И тук са важни: вярата в своя потенциал; визията за своята бъдеща сила и красота; изборът на посоки, в които душата ще се устреми за растеж.

Тоест човек сам решава, че той е това семе, чрез което животът уверено ще се разгърне. Но това не е толкова интелектуално решение, колкото чувство. И това чувство може да бъде в началото ненатрапчиво, като плаха птица, която прелита под прозореца: чурулика малко, погалва ухото и след това отлита. За да се възцари отново тишината.

Това чувство трябва да развивате в себе си – оставете птицата да стане близка и да живее до човека. Можете редовно да отделяте време за размисъл върху своя потенциала. Представете си как се разгръща, втурва се в бъдещето – като дърво, което расте със силна корона.

Разбира се, мисленето и въображението не са достатъчни – това е само първата важна стъпка. Втората важна стъпка е да вложите усилия в онези варианти, които допринасят за разширяването на душата и я водят в далечното бъдеще.

И така, какво прави едно пътуване наистина дълго, чисто и продуктивно? Каква сила подтиква душите да разгръщат своя потенциал, насочвайки мечтите далеч напред? Тази загадъчна сила можем да наречем семена на вярата, които са били достатъчно смели, решителни, обичащи живота, за да започнат своя път към превръщане в нещо по-голямо – устремени, силни, прекрасни.

Представете си каква сила е това, разгръщаща потенциала отвътре: отначало разрушава защитната обвивка на семето, след това прокарва корените и стъблата през гъстата почва и след това ги кара да се разширят, да увеличават обема си. Тази сила трябва да действа редовно: хранене – разширяване, хранене – разширяване, хранене – разширяване. Ако човек наистина иска да се развива, важно е да осъзнае, че в такъв процес е добре да не прави дълги паузи.

Тази сила може да се нарече неуморност. Но тя няма нищо общо с бездействието или с прекомерен разход на ресурси, с интензивното преодоляване на естествената умора. Говоря за спокойна концентрация, за бдителност, които помагат да поддържате на тонуса си, вътрешната си готовност за разширяване. Дори в неблагоприятни периоди, когато трябва търпеливо да изчакате условията да се подобрят, пак е нужно редовно да разглеждате дървото си от разгърнат потенциал. Помислете какво може да се подобри в него, с какво да работите допълнително и къде се очертават нови точки на растеж. Човек като че ли измива елементите на своето дърво със соковете на живота, като обръща внимание на всеки от тях. Дори ако почвата все още не осигурява допълнително хранене и дървото се облива със собствените си ресурси, това му помага да поддържа добър тонус и готовност за възможно разгръщане. Това означава, че между периодите на хранене и разширяване трябва да не се забравя за равномерното преразпределение на вече наличната храна.

Периодичното обгръщане на личните ресурси в собствения ви затворен цикъл, така че да не загубят своята жизненост, е процес, необходим за растежа на душата, но неочевиден за хората. Дори напредналите практикуващи често си позволяват резки спадове в мотивацията за развитие. Периодите на продуктивна работа върху себе си се заменят с периоди на прекомерна слабост. По-добре е да не допускаме такива резки минимуми, да ги изравняваме малко по малко, да намаляваме амплитудата надолу. За да направите това, не е нужно да прибягвате до суперусилия, достатъчно е да обърнете повече внимание на състоянието си и да сте по-концентрирани. Ако човек не усеща своите потоци и все още не знае как да ги управлява, не е беда. Дори начинаещ може да се занимава с тази практика. Управлението на живота започва с управлението на вниманието. Ако редовно обръщаме внимание на дървото на разгърнатия си потенциал, човек помага на себе си да расте и да се развива.

Най-важният инструмент за многомерното разширяване на душата е познанието. Познанието помага за придобиване на нови интереси, насища душата със свеж потенциал и допринася за последващото му разгръщане – човек придобива желание да преживее един или друг опит. Редовното познание на новото прави възможно постоянно разширяване на душата.

Има още един проблем – нерационалното пилеене на собствения потенциал. Може да бъде трудно за човек да разграничи празната от продуктивната дейност. За да изясните ситуацията, може да си зададете следните въпроси за всяко ваше действие, за всяка загуба на енергия:

– Защо правя това?

– Може ли тази дейност да разшири моите перспективи в бъдеще?

– Мога ли да обединя всички мои разнообразни дейности в система, която в крайна сметка да служи на общите цели на моето развитие?

Добър знак е, ако дървото на разгърнатите потенциали на човек се окаже здраво и всяка негова стъпка, всяко действие работи за укрепване на това дърво. В този случай душата има големи шансове да измине дълъг продуктивен път и да постигне значителен напредък в своето развитие.

Нека изброим признаците на липса на вяра.

  1. Нямаш сили да вървиш напред.
  2. Желанието да се обединиш е толкова силно, че избираш слаби и объркани съюзници.
  3. Вървиш напред само докато някой силен те води.
  4. Неподвижност, неясни посоки на движение.

А също така съпътстващият проблем: лъжливи направления, безполезни усилия.

Когато се обединявате с хората, трябва да помните, че караваните с голям брой пътници са склонни да се движат бавно. Всеки човек има различни нужди и цялата група ще спре всеки път, когато някой от тях има проблем. Освен това намеренията на пътуващите също могат да бъдат различни. Възможно е целта на групата в крайна сметка да се окаже съвместно вълнуващо пътуване, а дестинацията да се превърне в мъглив ориентир. Всичко това трябва да се има предвид, ако човек се стреми към по-динамично разгръщане на своите възможности и сериозно е планирал да стигне до набелязаното място.

Когато човек следва силен лидер, той рискува да следва чужд път, нечия чужда (тоест лъжлива) цел. Затова проявата на самостоятелност се приветства – това свидетелства за укрепването на вярата на човека в себе си и в своя път. Много интересни възможности в живота му просто няма да дойдат, докато не прекрати своите отношения на зависимост.

Нека пътят на човека към Бога е без посредници. Не е нужно да си нечия опашка. Опашката не показва накъде отива главата. Опашката не може да бъде сигурна, че главата е мъдра. Няма друг начин, освен да станете главата и да си проправите свой път.

Без опашки светът ще оцелее, без глави – не. Много мъдри глави, обединени от една цел, ще успеят да преодолеят всякакви предизвикателства.

Неподвижността, равнодушието, слабият интерес към последователно движение са признаци на липса на подходящи потенциали в душата или в тяхната ниска интензивност. Ключовата мисъл за такива хора е: „В какво да вярвам, ако всичко това не ме вдъхновява?“ Тук съществува риск в близко бъдеще във времевите линии на тази душа да има задънена улица. Ако човек иска да разшири пътя си, да съхрани себе си и резултатите от развитието си, той се нуждае от по-интензивни познания, разширяване на интересите и активността. Може да се наложи да преодолеете такава задънена улица чрез „не искам“. Това може да отнеме много усилия и на човек ще му се стори, че не върви по пътя, а копае тунел в земята, за да продължи напред. Периодите в живота са различни и тези също. Такива периоди можете да ги преживеете и да стигнете до равен участък от пътеката, когато краката ви сами ще ви носят напред към вдъхновяващи цели. Най-важното е да не подхранвате лошите си мисли и да не се отказвате.

След тези обяснения стана ли ти по-ясно за какво безверие говоря?

К.: Да. Доколкото разбирам, ти даде универсално разбиране за вярата, което ще удовлетвори много хора независимо от техните религиозни и философски възгледи.

Х.: Така е. Тъй като чрез теб дадоха новаторска нерелигиозна система на мироглед, съм длъжен да звуча в унисон с нея и да не е фалшиво (усмихва се).

К.: Но нали имаш и собствено мнение?

Х.: За хората е трудно да разберат какво е многоизмерен ум, но аз действително имам в себе си разнообразни системи от вярвания. Не е нужно да избирам само една за себе си. По-скоро синтезирам различни духовни възгледи, натрупвам ценни мисли и идеи, за да обогатя съществуващите системи или да създам нови. Но цялата ми творческа дейност има ясна цел – да помагам и подкрепям развиващите се души в областта на вярата. За всяка душа се стремя да намеря думи, които да я вдъхновят, да я развеселят, да ѝ помогнат да се справи с трудностите.

Но всички хора са различни. Това означава, че няма универсални думи, които да звучат еднакво убедително за всяка душа. Така че не се изненадвайте, ако избера различни подходи за различните аудитории. Просто искам да намеря за всеки човек онези думи, които са му близки.

Информацията, която обсъдихме днес, е адресирана и до хора, които продължават своето развитие на Земята и преминават към следващите нива. Разгръщането на потенциала на душата започва с третото ниво. Можем да кажем, че именно тук се намира почвата, в която трябва да поникнат корените, за да задържат ствола и короната. Но корените не растат във въздуха. Следователно е важно душата вече да разгръща определен потенциал тук за последващо израстване до нови нива. Човек трябва да постави стабилна основа, откривайки за себе си области на дейност, които да доразвие след Прехода.

К.: Как човек може да разбере, дали дейността, с която се занимава в момента, ще е търсена на новото ниво?

Х.: Има много дейности, които могат да бъдат продължени на нови нива: както вече съществуващи направления, така и такива, които още се формират. Идейните хора често сами създават нови вектори.

Устойчивият стремеж има характерен признак: човек развива един от своите интереси наистина дълбоко и за дълго време. Този интерес е свързан с всяка сфера на човешкото познание.

Понякога душите сами си измислят посоката на развитие. И дейността, с която ще се занимават на ново ниво, ще бъде резултат от техния устойчив интерес към някакви уникални явления от живота, които са решили да изследват.

К: Мисля, че сега е трудно за всички хора да са наясно със своя потенциал и посоки за растеж. За тези, които преминават на ново ниво, е трудно да си представят какъв е този друг начин на съществуване.

Тези, които влизат в новия Земен цикъл на трето ниво, също може да не виждат своето бъдеще поради всички тези разрушителни събития.

Х: Ти говориш за външни обстоятелства. Но разгръщането на потенциалите идва отвътре – това винаги е първично за душата.

К: Но семената не покълват при екстремни условия. Имат нужда от благоприятна среда.

Х: Така е. И тази среда ще бъде създадена по индивидуален начин за всеки човек. Свойствата на земното пространство вече са изменени. То стана по-податливо и ви позволява да започнете процесите на нов растеж. Затова сега е моментът да се вгледате в своите желания и в своите възможности. Да осъзнаете в какви направления е способна да се разширява душата.

Говорейки за вътрешни възможности, имам предвид вече натрупания полезен опит в едно или друго направление. Например, ако човек цял живот е искал да стане писател и е работил упорито, за да усъвършенства уменията си, това е посоката за последващо разширяване на душата, по която вече е събран определен потенциал. Ако по-рано човек не е успявал да се реализира заради външни неблагоприятни условия, всичко е наред. Писателството е реално направление. Човек трябва да разбере за себе си какво вече е постигнал и какви следващи стъпки са възможни, ако външните обстоятелства се подобрят.

Друго нещо е, ако човек е мечтал да стане писател, но не е положил никакви усилия в тази област – тук все още няма потенциал. Това е просто привлекателна идея в главата ми. Но потенциалът в тази посока може да започне да се натрупва и развива, като инвестирате своя труд, време и внимание в избрания бизнес.

Сега всеки човек трябва да си изясни своите вътрешни възможности и желаните насоки на развитие. Пътят към бъдещето се очертава повече скокообразен, отколкото плавен. И за да направи този скок, душата трябва да събере сили и да се съсредоточи. Преминаването към нови условия на развитие няма да се случи от само себе си. Душата ще трябва да задейства същата тази сила, която разгръща нейните потенциали. Тази сила трябва да бъде насочена към бъдещето.

Избирайки за себе си перспективни направления, човек се доближава до подстъпите на моста от старото време към новото. Когато има стремеж към новите направления, вярва в тях и в себе си, човек започва да се движи по този мост – отива там, където ще може по-пълно да разгърне своя потенциал в бъдеще.

Сегашните свойства на земното пространство са благоприятни за смелите и неблагоприятни за заклещените в собствената си неподвижност. Ако човек сам не може да реши и детайлно да обмисли от какво има нужда, животът ще реши вместо него. И мястото, светът, където ще отиде душата, може да я разочарова. Затова не си струва да оставате пасивни сега.

Приканвам всички да съберат смелост и да помислят за своите възможности и перспективи дори да са в разрив с външните обстоятелства. И също така, ако е възможно, направете реални стъпки в избраните посоки. Всичко това засилва стремежа на човек към този вариант на бъдещето, който най-добре отговаря на неговите нужди. Ако сега хората приемат сериозно този вид самоизследване, резултатите от него ще помогнат на учителите да изградят за душите на Земята по-благоприятно пространство за тяхното бъдещо развитие.

Благодаря на всички за днешното взаимодействие.

С вас говореше Христос.

С любов към търсещите.

Превод от руски: Жана

https://absolutera.ru/article14830-hristos-o-vere

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: