САМО ДА НАПОМНЯ

САМО ДА НАПОМНЯ

Published 25.01.2024 | By Йосиф

САМО ДА НАПОМНЯ

В масовото съзнание, душата съществува като някакъв въображаем поетичен израз. Някои дори се опитват да я описват като биохимични процеси в мозъка. Но душата си е напълно реално съществуваща и няма нищо общо с мозъка, понеже е енергийна конструкция. Преди повече от 20 години писах, че астралното тяло може да се нарече и животинска душа, понеже грубо казано, съдържа и управлява животинските инстинкти в човека. А менталното/умственото тяло наричам човешка душа, съдържаща всички правила и догми, внушавани от семейството, от обкръжението и обществото като цяло, накратко: его. А душевното тяло или божествената душа е единна с цялото и се съобразява с вселенските закони и цели (така наречения висш Аз).
Затова е целесъобразно да различаваме три нива в съзнанието си: инстинкти като например физическото оцеляване и сексуалния нагон. Второто ниво се поражда от егото/ума и се определя от оцеляването в условия на конкуренция – всевъзможни въображаеми страхове и притеснения. А третото ниво са усещанията на божествената душа: такива като радост, щастие, любопитство, интерес, любов и много други.
Например, депресията е типичен вътрешен конфликт: човека е убеден, че постъпва правилно според всеобщите стандарти, а душата страда, защото проваля въплъщението, т.е. ума не допуска стремежите и интересите на душата, защото противоречат на здравия смисъл, на стандартите – затова и се получава психологическо (на душата) гърчене.
Много е озадачаващ стремежа на хората да търсят щастието в материални придобивки, след като щастието е преживяване на душата – състоянието, когато успява да изпълнява планираното за въплъщението. Имали нещо общо между едното и другото? Материалните придобивки са наложени на обществото от потребителските стремежи, от рекламите. А запланираното за въплъщението се проявява като интерес, като вдъхновение, които, ако се открият и реализират, създават усещане за екстаз, както казват: душата ми пее.
Но това са много редки явления, а сивото ежедневие се диктува от конкуренцията, която създава успешни и неуспешни, което се отразява на самочувствието като възгордяване и комплекси. А колкото е по-силна конкуренцията, толкова е по-голямо залитането в тези крайности. Ниското самочувствие е много депресиращо, затова хората се защитават като издирват, с какво да се похвалят, т.е. започват да играят въображаеми роли, да позират и да се правят на такива, каквито не са. Но това няма как да ги направи щастливи и доволни, защото е самозалъгване на ума, илюзии. А душата не се радва на такива илюзии. Но ума постоянно опитва да доказва, че е по- и най- за да заглуши вътрешния дискомфорт, но осъзнава ясно, че се самозалъгва и тогава започва да търси спасение в замъгляване на осъзнаването с алкохол и наркотици. Така се получава постоянно залитане в крайности между терзанията на душата и поредната илюзия на ума, което не дава никакви обнадеждаващи перспективи и надежди.
Но все пак такива има, достатъчно е да съобразим, че в наложените масови ценности няма нищо, което да радва душата и да започнем да да наблюдаваме и съобразяваме, какво ни създава удоволствие, какво ни вдъхновява – точно това се душевните реакции на умствената дейност. Т.е. трябва да премахнем диктата на ума и да приемем водещата роля на душата: това би трябвало да е лесно умозаключение, но го няма в масовото съзнание и затова малцина го постигат. Все пак, масовите ценности се разминават в много голяма степен с индивидуалните интереси на душата ни, затова е много по-разумно да се съобразяваме със собствените желания, а не с нечии други.
Затова, душата трябва да е като управляваща партия, а ума като опозиция – управляващите гледат оптимистично на всичките си начинания, а опозицията им търси слабостите – така се получава равновесие и успешно управление. Но ако опозицията е слаба (комплексар), се получава вятърничав, витаещ в небесата човек, който пърха като муха без глава насам-натам, без никаква практическа полза.
Затова решението е винаги в златната среда: в избягване на крайностите, на максимализма и минимализма, в съзнателно търсене на уравновесеност и умереност във всичко. Откажете се постепенно от търсене на еднозначната истина, от дуалността (всичко е многомерно, съдържа най-различни варианти на истина, всичко е едновременно и положително, и отрицателно), затова трябва вече да търсите ОПТИМАЛНОТО СЪОТНОШЕНИЕ на всичките съставки съобразно вашите цели.