За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6225587
Users Today : 98
This Month : 11352
This Year : 11352
Views Today : 1103
Who's Online : 10
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Минимума, който трябва да знаете за егото2

Минимума, който трябва да знаете за егото2

Скритата сила, освобождаваща от объркването

Послание на Исус дадено на 25 август 2006 година
Осъзнавам напълно, че повечето хора, изучаващи искрено беседите за егото, ще са доста объркани. Ще им се стори много трудно да различат, какво е дуалистична „его-истина”, а какво е реалния Христов разум. Ще им се стори много трудно да разберат, кога действията им са мотивирани от егото, и кога не. Някои дори ще усетят безнадеждност, ще им се струва, че никога няма да успеят да преодолеят егото и капаните му.
Разбирам тези чувства и се надявам да мога да ви помогна да разберете, че това е необходим етап от духовния път, който трябва да изминат всички търсещи, преди да преодолеят егото. Всеки, който някога е постигнал Христовото съзнание, е преминал през този етап, включително и аз. Затова се надявам да мога да ви помогна да осъзнаете, че не сте самотни, и че действително е важно да преминете през този етап, макар да ви се струва понякога безнадеждно.
Това, което искрено се надявам да ви помогна да разберете, че състоянието на откровено объркване в действителност е освобождаващо съзнанието състояние. Вместо да изпитвате отчаяние или разочарование, трябва да се поздравите с удържаната важна победа. С желанието да влезете в състоянието на обърканост, сте направили важна крачка по пътя към освобождението ви от егото. Защо това е така?
В беседите за егото опитвах да обясня, че егото изпитва неутолимо желание да контролира всяка ситуация. Опитва се постоянно да се възвиси като властна фигура, която не бива да се поставя под съмнение или на която не бива да се противоречи. Обаче, властната фигура е подложена постоянно на изкушението, което е заставило много, искрени във всичко останало хора (особено в областта на политиката), да провалят своите мисии в живота. И разбира се, егото не притежава никакъв метод, как да се опази от това изкушение. Изкушението е, че ако сте властна личност, ви се струва, че винаги трябва да сте прави. Ако ние сте прави, авторитета ви е поставен под съмнение, а това предизвиква опасението, че можете да загубите своето положение и привилегии.
Егото живее в постоянен страх, че ако го признаят като истинско, ще загуби контрола над вас и ще умре. Това е обоснован страх в смисъл, че щом Съзнателния Аз започне да осъзнава погрешността на дуалистичното, основано на страха и стремящо се към контрол его-мислене, то ще загуби властта си над вас и в края на краищата ще умре.
Тук има тънка разлика. Пътя към освобождаването от егото е, че Съзнателния Аз трябва да престане да се отъждествява с егото и дуалистичните убеждения. Ако човек се отъждествява напълно с егото си, ще изпита страх от загубата на контрол. Затова ще изпитва потребност да защитава его-убежденията си, все едно, че е въпрос на живот и смърт. С други думи, човек ще си мисли, че е изключително важно да не си признава, че не е прав.
Как егото се опитва да избегне доказателствата за своите заблуди? Като създава убеждения, основани или на чернобялото мислене, или на сивото мислене. Егото определя представите за света и докато го приемат, никога няма да го признаят за заблудено. Всеки човек винаги е в състояние да обърне всяка ситуация или аргумент така, че да изглежда винаги безгрешен.
Наблюдавате ли последствията от този подход в живота? Той действително дава на човека усещането за увереност и може да ги накара да повярват, че винаги са прави, което им създава убеждението, че превъзхождат другите. Но това е лъжлива увереност, която е подложена на постоянна опасност от разрушаване, която не може да предотврати нито човека, нито егото му.
Точно това лъжливо чувство за увереност съм имал предвид, когато съм казал:
26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;
27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо. (Матея, 7гл.)
Когато човек се отъждествява напълно с егото си, използва чернобялото или сивото мислене за да опровергае всяка идея или гледна точка, която подлага на съмнение дуалистичните его-представи за света. Затова такъв човек е недостъпен за духовния учител, който по никакъв начин не може да му докажа заблудите му.
Разбирате ли сега мисълта ми? Когато се отъждествявате с егото, имате его-повърхностна увереност, която не допуска никакво объркване. Затова никога не можете да се почувствате объркани, защото егото има готови отговори за всичко. Затова факта, че сте объркани и готови да признаете, че не знаете, какво да правите, е очевидно потвърждение, че Съзнателния ви Аз е готов да не се отъждествява с егото.
Признанието на истинския учител
Разбирам, че изчезването на повърхностната его-увереност ще създаде усещането за загуба, но това е само от ограничена гледна точка. Щом се отдръпнете и започнете да виждате гората вместо отделните дървета, разбирате, че да сте объркани е най-важната крачка напред, защото вече сте станали достъпни за Христовия си Аз и за духовните си учители. А както казва старата поговорка: „Когато ученикът е готов, се появява и учителя”. Така, вместо да се оглеждате назад към „добрите стари времена”, когато сте си мислили, че всичко знаете, и че живота ви е под контрол, трябва да пренасочите вниманието си и да търсите учителя, който е до вас и е готов да ви помогне да направите следващата крачка.
Виждам много духовно търсещи, които най-после разпознават лъжливата увереност на егото и са готови да изоставят безопасността на старата система от убеждения на егото или от представите му за света. Но го правят много неохотно и веднага тръгват да търсят някакъв друг източник на безопасност. Затова тичат при гуру или организация, които имат много крайни, дори абсолютни изказвания. Това често им дава усещането, че щом са вече с истинския гуру или със спасителя, могат отново да се чувстват в безопасност. Очевидно е, че такъв подход само продължава живота на егото, защото то ще използва новата система от убеждения за да ви пороби отново.
Виждам също така някои търсещи, които се отказват от безопасността на старата система от убеждения, но приемат нова, която ги кара да мислят, че са на пътя към просветлението. Мислят си, че щом постигнат това състояние, ще се почувстват отново в безопасност и ще имат отново увереността, че знаят всичко. Но дори просветения човек не знае всичко, както скоро ще поясня.
Това което искам да вида като свършен факт, е търсещите да преодолеят необходимостта от външна увереност и безопасност, като установят съзнателна връзка с последния учител, с вътрешния Христов Аз, а чрез него със своите възнесени учители. Смисълът на казаното от мен е, че царството Божие е във вас, че имате възможност да влезете в царството Божие, в Христовото съзнание, само чрез вътрешен процес. От това следва, че за завършването на този процес, трябва да влезете във връзка с вашия вътрешен учител.
Не осъждам външния учител или учение, защото и те могат да бъдат много полезни. Казвам, че винаги може да привлечете към себе си истински учител, който да ви помогне да направите следващата крачка и лъжливия, който да ви кара да чувствате, че няма нужда от следваща крачка. Ако се стремите към сигурност, неизбежно ще привлечете лъжлив учител. Само ако имате желание да останете объркани, ще намерите истинския учител. Защо това е така?
Егото се стреми да ви управлява, да ви контролира и последното, което би искало е да станете самодостатъчни и духовно независими. В замяна на това, че позволявате да бъдете управлявани, егото ви предлага лъжливата увереност, че винаги сте прави, че гарантирано сте спасени, че превъзхождате другите или всичко, от което имате нужда. Напротив, истинския учител иска да бъдете самодостатъчни и никога не се опитва да ви управлява. Вместо да ви предлага повърхностна самоувереност, истинския учител ви предлага истинския, вътрешен път и това е непрекъснатия процес на разширяване съзнанието ви.
Пътя никога не свършва, а това означава, че няма предел, колко можете да израснете в осъзнаването и разбирането. А какво означава това? Ако сте отворени за безкрайно израстване в осъзнаването, това означава, че не съществува никакво убеждение или гледна точка, която може да се смята за абсолютна или безгрешна. С други думи, истинският вътрешен път не ви предлага повърхностна увереност на егото, че едно или друго външно убеждение е абсолютно. Напротив, по вътрешния път няма никакви абсолютни убеждения, всяко убеждение може да бъде разширявано или да бъде заменено с по-широко разбиране.
Това води до два важни извода:
· Същността на вътрешния път не е да станете зависими от вътрешния учител. Същността е да постигнете самодостатъчност и повече да нямате нужда от Христов Аз. Това означава, че истинския учител няма да ви казва, какво да правите, но егото и лъжливия учител ще го направят с удоволствие. Истинския учител ще ви даде повече разбиране, за да имате по-добър избор. Но само ВИЕ трябва да избирате, защото само ако правите избор можете да израствате в самодостатъчността. Ако не искате да вземате решения, можете да не обръщате внимание на вътрешния учител, но така ще продължите обърканото си състояние.
· На вътрешния път няма увереност и безопасност. Затова е важно да развивате вътрешното чувство за увереност и безопасност. Егото се опитва да каже, че докато вярвате на непогрешимите доктрини, всичко е наред. Това, което е нужно да постигнете, е да преодолеете тази потребност от външна безопасност и да намерите вътрешния извор на безопасност. Това е следващото, което ще разгледаме.
Постигане на вътрешна безопасност
Ключа за постигането на вътрешната увереност лежи в следното мое указание:
Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. (Матея, 6:33)
Вместо да търсите човешкото чувство за увереност, като вярвате на изкуствена доктрина или живеейки в рамките на установените от хората правила, търсите Божията истина. Но, често изпускания момент е, че няма да намерите Христовата истина, докато не изоставите его-увереността, и не пожелаете да бъдете объркани. Трябва да пожелаете да позволите на его-увереността да умре, както аз позволих физическото ми тяло да умре на кръста. Едва тогава ще сте готови да направите крачка в неизвестното, като пожелаете да бъдете объркани известно време и ще почнете да виждате зад дуалната завеса, създадена от егото. Точно затова съм казал:
Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. (Матея 19:21)
Това не означава, че буквално трябва да раздадете всичко, което имате. Духовното значение е да имате готовност да изоставите его-увереността и да сте объркани известно време. Както се опитах да обясня в предишните беседи, Христовата истина изцяло е извън пределите на дуалните „истини” създадени от разума на антихриста. Но понеже сте израснали в свят, който е под силното влияние на антихриста, ще ви е нужно известно време, ще ви е нужно известно време за да се освободите от влиянието му.
В действителност, това означава, че трябва да преминете през етап, когато ще ви се струва, че няма нищо, в което да сте сигурни, нищо, което да е достоверно за вас. Както обяснявах, това трябва да се възприема като положителен признак, че започвате да преодолявате егото си и трябва да се стремите да държите разума си отворен за по-високо разбиране. За съжаление, много търсещи отварят ума си само за кратко време, което е достатъчно само Христовия Аз да ги насочи към външно учение или учител. Но щом навлязат в тази „безопасна зона”, отново затварят своя ум за вътрешно насочване и се съсредоточават изцяло върху външното ръководство.
Вместо това, трябва винаги да се стремите да държите разума си отворен за вътрешно насочване. Специфичното е, че вътрешното насочване винаги ще се стреми да ви възвиси над сегашните ви ментални ограничения, като подлага на съмнение „неоспоримите” ви убеждения. Фактически има някои хора, които отхвърлят истинския учител като заплаха за безгрешните им убеждения и се вкопчват в егото и лъжливия учител, без да подложат на съмнение най-заветните си очаквания.
Само едно може да ви избави от всичките тези реакции и от цялата потребност от външна безопасност, а именно, откриването на вътрешния извор на безопасност. Ключа за постигането на това лежи в разбирането на много проста, но много дълбока истина. Зад желанието на егото да се утвърди като непогрешим авторитет се крие вътрешната незащитеност на егото. Егото усеща, че по своята природа не е ценно и това е вярно, защото никога не е създавано от Бога. Но то не го разбира и не може да го признае и точно затова се опитва да създаде видимост за своята значимост, като използва всички достъпни средства в материалния свят. Егото се стреми да изгради кулата на непогрешимостта, която неизбежно се превръща във Вавилонска кула. Тя никога няма да стигне до небесата и в края на краищата ще се разпадне от собственото си тегло.
Проблема е в това, че докато се отъждествявате с егото, ще се чувствате недостойни и ще се страхувате, че сте неприемливи в очите на Бога и ще горите в ада или както наричате там най-силния удар на съдбата. Когато повече не можете да поддържате увереността на егото, вашия вътрешен страх от осъждане ще излезе на повърхността и ще си имате работа с него. Някои се отказват от това и така се хвърлят в друга външна система от убеждения, която им предлага временна сигурност. Но все пак, в някакъв момент от живота си, трябва да се срещнете с този призрак и настоятелно ви препоръчвам да не го чакате до смъртния одър.
Ключа за преодоляването на недостойността лежи в осъзнаването, че сърцевината на вашето низше същество е Съзнателния ви Аз, а той е много повече от егото ви. Фактически, Съзнателния ви Аз е повече от цялата ви идентичност. Съзнателния ви Аз е разширение на собственото битие на Бога и затова е достоен по соята природа. Вие сте достойни, защото Бог ви е създал от своето собствено Същество.
Осъзнавам, че можете да не се чувствате достойни, и че съобщението за вашата достойност не може да има голям ефект докато сте объркани. Нека да се опитаме да излезем от това объркване. За мнозина концепцията за Съзнателния ви Аз може да изглежда абстрактна, но ако видите, значи да се убедите. Когато усетите Съзнателния си Аз, ще знаете, че сте повече от низшето чувство за идентичност. И е факт, че ако признаете объркването си, вече сте усетили Съзнателния си Аз.
Егото ви никога не усеща объркване, защото то просто ще замени едно неудачно абсолютно убеждение с друго. Но Съзнателния ви Аз има способност за самоосъзнаване и затова може да осъзнае своята несигурност и да се интересува, достоен ли е. егото ви е неспособно за самонаблюдение, а това означава, че не може да погледне отстрани живота ви и да направи извода, че иска да се променя. Но Съзнателния ви Аз може да го направи и самият факт, че изучавате духовно учение, означава, че сте започнали да се разграничавате от егото. Започнали сте да осъзнавате, че сте духовно същество, което е повече от земната ви идентичност.
Искам да кажа, че вече чувствате Съзнателния си Аз, защото само той може да погледне живота ви отстрани и дори да размишлява, че имате его, и че сте повече от егото си. Само това разбиране ще ви доведе до знанието за духовния път и за интереса ви да го следвате. Необходимо ви е само задълбочаването на този опит така, че да започнете да разбирате, че сте ПОВЕЧЕ от вашите външни гледни точки и убеждения. Това има много важен психологичен ефект.
Повече сте от вашите убеждения
В действителност, егото няма вродено или самодостатъчно чувство за идентичност. Егото ИМА система от убеждения и гледни точки. Точно затова трябва да обосновава своето чувство за идентичност и достойнство върху своите убеждения. И ако едно от тези убеждения е заплашено, егото има чувството, че достойнството, дори съществуването му е под заплаха. Затова хората, които се отъждествяват с егото си, са готови да убиват, за да премахнат заплахата за системата им от убеждения.
В Съзнателния ви Аз има вродено чувство за идентичност и достойнство, които не са в зависимост от външните убеждения, от мненията и гледните точки. Когато започнете да се фокусирате върху Съзнателния си Аз, постепенно можете да се съедините с този чист дух на битието. Дори можете да изпитате състояние на съзнанието, в което знаете, но съзнанието ви е свободно от конкретни мисли. Усещате чистото съзнание и когато преживявате такъв трансцедентен или мистичен опит, знаете, че сте повече от съдържанието на разума си.
Всички духовно търсещи са изпитали поне проблясък от това чисто съзнание, иначе не биха се стремили към нещо извън пределите на този свят. Но не всички търсещи осъзнато разбират, какво са изпитали в действителност. Мнозина дори смятат, че тия преживявания се подразбират от само себе си, защото им се струват толкова естествени или защото никога не им обяснявано, какво означават. Но ако започнете да размишлявате над тези понятия, ще стигнете до извода, че сте сигурни, че сте повече от убежденията си.
Когато узнавате повече за себе си, за намиращото се в съзнанието ви, естествено ставате по-малко привързани към това съдържание. Започвате да разбирате, че към каквато и да е гледна точка или убеждение да се придържате на Земята, е само частен случай от истината. Но като сте повече от разума си, така и истината е повече от всеки частен случай. Точно затова съм казал:
Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. (Йоан 4:24)
Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. (Йоан 14:17)
Когато осъзнавате, че истината е МНОГО ПОВЕЧЕ от каквото и да е нейно определение, което може да се намери на Замята, как можете да останете привързани към някакъв частен случай? Така се освобождавате от страха да се освободите от сегашното си разбиране за истината и разрешавате замяната му с по-високо разбиране.
Когато престанете да се държите за дуалистичните убеждения на егото, постепенно ще станете по-отворени за не дуалистичното разбиране на Христовия ви Аз и духовните учители. В края на краищата това ще ви доведе до съзнателна връзка с вселенския Христов разум и ще започнете да изграждате фундамента, на който ще можете да избегнете отрицателните аспекти от объркването, а именно усещането, че не знаете, кое е правилно, и кое неправилно, истина или лъжа. Започвате непосредствено да усещате Духа на истината и това премахва объркването, макар и да не увеличава увереността ви, както си въобразяват мнозина.
Да не си прав, без да не си прав
Най-голямата полза от промяната в съзнанието е, че се освобождавате от страха да не сте прави. Отделете няколко секунди за да погледнете отстрани, колко тежко бреме ви е възложило егото, а също и от възпитанието ви. Погледнете обективно, как света се върти около натрапчивото желание винаги да е прав. Забележете, колко конфликти създава това между хората, дори често води до войни. Вижте, колко конфликти създава това вътре във вас, като често ви насочва към хлъзгавия път, където цялата ви енергия е насочена да доказвате, колко сте прави, а така не ви остава време да се наслаждавате на живота.
Това маниакално желание да сте винаги прави произлиза от вярата ви, че ако се признаят его-възгледите за погрешни, значи са го признали за не право. И тази вяра е много точна за егото. Но тя не е вярна за Съзнателния ви Аз, защото сте повече от възгледите си. Така, ако един от възгледите ви е признат за грешен, това не означава автоматично, че не сте прави или, че сте лош човек. А това означава, че можете да захвърлите целия този товар, да бъдете винаги прави.
Мога да ви уверя, че щом го направите, ще усетите облекчение, все едно света е свален от раменете ви. Ще се усетите родени отново и получили шанс да започнете живота си отново. Затова съм казал:
Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. (Марко 10:15)
Погледнете детето, което се учи да ходи. То не носи такова бреме – да бъде винаги съвършено или да трябва да се чувства виновно затова, че пада. То просто става и опитва отново, смеейки се на грешките си и учейки се от тях. Когато се дистанцирате от потребността да бъдете прави постоянно, можете също така да бъдете такова радостно малко дете и тогава духовният път става радостно пътешествие, а не път на страданието.
Забележете, че децата винаги се стремят към познанието, защото не си мислят, че всичко знаят или, че са длъжни да знаят всичко. Затова при тях липсва всякаква съпротива за научаването на нещо ново. Егото винаги ще се съпротивлява на признаването убежденията му за погрешни, но щом се свържете с този, който сте, може да смятате за привилегия, да имате някакво убеждение, което е погрешно. Вместо да продължавате да живеете с ограниченията и неверните убеждения, можете да се издигнете на по-високо ниво на разбиране, което само ще обогати живота ви. Така признаването на убеждение за погрешно се превръща в стъпало за израстване, а не е загуба.
Изоставете увереността и се възползвайте от освобождаващото объркване
Егото иска да си мислите, че ако едно от вашите убеждения се окаже погрешно, че ще загубите нещо и ще свършите в черна дупка. Причина за това е, че чувството за идентичност се основава на неговите убеждения, и затова, ако се лиши от някое, ще загуби част от своята идентичност. Обаче, щом осъзнаете, че Съзнателния ви Аз е ПОВЕЧЕ от убежденията ви, ще можете вече да избягвате този капан.
Вместо това ще забележите, че загубата на ограничено убеждение никога няма да ви постави във вакуум, защото ограниченото убеждение винаги се заменя с по-широко разбиране. Вашият вътрешен учител подлага на съмнение ограничените ви убеждения, но никога не ви оставя опустошени. Винаги ще ви предложи по-високо разбиране, с което да замените ограниченото. И когато приемете този процес, никога няма да чувствате загуба. Вместо това, живота ви ще стане постоянен процес от открития, който води до все по-голямо разбиране на живота.
Но за да се случи всичко това, трябва да знаете за страха на егото от загубата и съзнателно да изберете да се освободите от него. Вместо него трябва да приемете истинския вътрешен път като безкрайно пътуване, което никога не завършва. По истинския път никога вече няма да имате външна безопасност, основана на определени убеждения и гледни точки. В замяна на това ще развиете вътрешна увереност, която е основана на знанието, кои сте в действителност, и че този, който сте е напълно достоен в очите на Бога.
Истинския духовен път е Реката на Живота, и тя винаги тече. Всички, които са в Реката на Живота, постоянно се усъвършенстват и стават ПОВЕЧЕ. Егото не може да бъде част от този процес, но Съзнателния Аз може, ако искате да течете заедно с реката, вместо да й се съпротивлявате. Хората, които се отъждествяват с егото си се съпротивляват на реката, отказват да текат с нея.
Приличат на хора, които отчаяно опитват да се хванат за нещо на брега. Мислят си, че да се носиш по реката е опасно и затова се вкопчват в усещането за безопасност и стабилност, които изглежда, че съществуват на брега. От време на време течението става толкова силно, че се изморяват да стискат това, в което са се хванали и се пускат. Изпадат в паника и отчаяно опитват да се хванат за нещо, което може да им даде усещането за сигурност. Така целия им живот е завладян от заплахата и съпротивлението на собственото им израстване.
Мъдрите духовно търсещи разбират, че истинското духовно израстване означава, никога да не се спирате и затова нямате потребност от измамно чувство за безопасност, което може да дойде само от спирането. Вместо това търсещите се включват в процеса и започват да се наслаждават на пътешествието вместо да се предадат на страха от загубата на безопасност или от неизвестността на предназначението. Те пускат доброволно всичко, за което са се стискали на брега и избират с любов самата река. Решават да се носят по течението, а не да му се съпротивляват. И скоро разбират, че да се носят по течението е много по-приятно и спокойно, отколкото да се борят с него, което само се стреми да ги отнесе в океана.
Действително мъдрите разбират дори, че океана съвсем не е толкова важен, колкото самото пътешествие. В края на краищата, океана се състои от вода, а реката също. Затова, в океана няма да се намокрите повече отколкото в реката. В действителност, има особено удоволствие да се слеете с водния поток. Ако се слеете с него, няма да се страхувате, че брега се отдалечава от вас, а също така не усещате своето несъвършенство докато се стремите към океана. Ще усетите в потока своята цялостност и ще се наслаждавате, как пътешествието разкрива всички тайни около и вътре във вас. Тогава СТАВАТЕ ЕДИННИ с Реката на Живота и така сте единни със Създателя в постоянния танц на самоусъвършенстването.
Повече не съществува увереността, че единството с Духа на Истината, е основан на външни убеждения. В действителност, в единството с постоянно самоусъвършенстване няма никакви убеждения, които да не могат да бъдат разширени. Защото, ако сегашното ви разбиране не може да бъде разширено, как бихте могли да се усъвършенствате? А ако няма усъвършенстване, нима живота не би престанал да тече? Затова застоя никога не е реалност, а само илюзия, създадена от егото.
Приемете жизнения процес и се движете с потока. Колкото по-бързо се избавите от потребността да сте винаги прави или уверени, толкова по-бързо ще приемете състоянието на освобождаващо объркване. Това означава, че нямате никаква външна увереност, а само вътрешна от знанието, че сте в единство с Реката на Живота.
За да ви помогнем да разберете, че обърканото състояние е необходим и полезен етап от пътя, искам Ким да опише собствения си опит по пътя. Ким, колко дълго се намираше в объркано състояние, преди да започнеш да усещаш ясно Духа на Истината?
Ким: Вероятно, най-малко десет години. Узнах за духовния път, когато бях на 18, като прочетох „Автобиографията на един йога”. За мен Йогананда беше пример на човек, освободен от егото и той винаги е бил готов да върви напред. Но тогава все още не го разбирах напълно, защото не изпитвах потребност от външна безопасност. Намерих я в Трансцеденталната медитация, която имаше много интелектуално учение за творческия разум и за сътворението на Вселената. Разбрах го интелектуално и това ми даде усещането за външна безопасност, дори усещането на гордост, че съм го постигнал със собствения си ум.
В продължение на две години имах някои интуитивни преживявания, които ми помогнаха да осъзная, че лидера на ТМ, Махариши, не е истински духовен учител и напуснах движението. Много се разстроих от това и се чувствах глупак за това, че съм повярвал на перспективни обещания. Така, фактически, бях объркан в продължение на няколко години, но не бих го нарекъл освобождаващо объркване, защото не бях много отворен за изучаването на нещо ново. В действителност, се кълнях, никога повече да не се хващам на въдицата на някаква духовна организация.изучавах както и преди някои духовни учения, но не бях толкова отворен за вътрешно ръководство, колкото беше по-рано и разглеждам този период като най-слабо продуктивния в живота ми.
Но знаех интуитивно, че трябва да се върна на духовния път, така че, когато чух за възнесените владици, неохотно приех учението на Самит Лайтхауз, а също АЗ СЪМ Движението. В продължение на първите няколко години, това отново ми върна чувството за увереност, но постепенно започнах да разбирам, че ученията на владиците подлагат постоянно на съмнение старите ми убеждения. И от някакъв момент, от началото на 1990-те години, бях в състояние, когато буквално чувствах, че не знам нищо със сигурност.
Това не приличаше на завладяване от съмнения и да не знаеш какво да мислиш. Както и преди продължавах да водя много духовен живот и никога не поставях под съмнение съществуването на Бога или реалността на духовния път. Но доброволно подлагах на съмнение всичките си външни убеждения, а сега разбирам, че не винаги този процес е бил приятен, но водеше към много бързо израстване. Но също така си спомням, че все още се държах за определени убеждения и се съпротивлявах слабо на процеса, като че ли се страхувах да напредвам прекалено бързо.
По-късно, когато имах вече опит за пълно самоотдаване, преодолях тази вътрешна съпротива и сега чувствам, че зная, кой съм и къде се намирам, но това не се основава на някакви външни убеждения или на нещо, което мога да го определя с думи.
Исус: Имаш ли сега някакви убеждения, които смяташ за непогрешими или смяташ, че никога не могат да бъдат опровергани?
Ким: Не, разбирам, че във всеки един момент можеш да ми дадеш по-дълбоко разбиране на някакъв аспект от живота, което и правиш почти всеки ден, и тогава сегашните ми убеждения могат да бъдат признати или за погрешни, или за прекалено ограничени.
Исус: Имаш ли някакви убеждения, които смяташ, че не може повече да се разширяват?
Ким: Не, дори ида имах, това би означавало, че съм затворил разума си и тогава не бих бил в потока, който наричаш Река на Живота. Не бих бил повече способен на обучение, а последното, което бих пожелал, е да съм недостъпен за ръководството ти и да изпусна възможността да се издигам заедно с теб.
Исус: Това е подхода, който могат да имат като пример всички искрени духовно търсещи. Той ще доведе до максимално израстване и ще сте поразени, колко може да се промени живота ви, за относително кратък период от време. Но може да се движите и извън времевите ограничения, като напълно не се безпокоите за времето, а просто да се носите непрестанно с реката и да се наслаждавате на момента, без да сте обременени с грижа за миналото и бъдещето. Както съм казвал:
И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. (Матея 6:34)
Разбира се, това твърдение беше направено за хора, които са извън Реката на Живота, а когато действително се приспособите към нея, ще осъзнаете: „Предостатъчно е за всеки ден наличното в момента БЛАГО”.
Вземане решение за живот или за смърт
Послание на Исус предадено на 29 август 2006 година
Достигнахме до повратен момент в беседите ми за егото. Първите ми девет беседи от „Минимума, който трябва да знаете за егото” оформят полярността Алфа. Последната ми беседа за освобождаващото объркване е пресечната точка на осморката, а сега навлизаме в долната част на фигурата – в полярността на Омега.
Първите беседи дават обща представа, общ план, основа за разбирането, че сте повече от егото. Това беше опит да ви покажа гората, без да се съсредоточавате на отделните дървета. Защо започнах с това? Защото не сте просто човек, загубил се в гората, вие сте хора, израснали в гората. И затова възпитанието ви не ви е дало ясно разбиране за реалната причина, която превръща живота ви в постоянна борба.
Затова ми се наложи да ви покажа отначало, че сте се заблудили, но отвъд гората има нещо. Само след като признаете, че сте се заблудили, ще може да започнете да търсите изход вместо да усещате безизходност или дори удовлетвореност в сянката на дърветата. Разбирате ли, че сърцевината на вашата идентичност е Съзнателния ви Аз, и че сте ПОВЕЧЕ от земната си идентичност, създадена от егото ви.
Трябва да признаете, че вече ви е известно, че сте повече от егото си, защото именно Съзнателният ви Аз е изучил предишните ми беседи за егото. Направили сте го, защото искате да сте повече, от това, което сте сега. Нали не си мислите, че егото ви е накарало да четете тези доста дълги и сложни беседи за егото? Така че, трябва да си признаете, че отвъд гората има нещо.
Но да имаш мислена представа за гората не е същото като да си извън нея. Както и преди трябва да вървите по пътечката, която ви извежда от гората и известно време на гледката извън гората ще пречат отделни дървета. Затова, в този раздел ще разгледаме отделните дървета, а именно, игрите, които са създадени от егото, за да ви задържа в капана на гората. Стратегията на егото е да ви обърка с клонките на едно или повече дървета, за да забравите накъде сте тръгнали.
Позволете ми да ви уверя, че егото се занимава с това отдавна и ако сте осъзнали, че сте в освобождаващо объркване – това вече е постижение. Първите ми беседи бяха разработени за да действат като филтър, за да пресеят тези, които не са готови да се разделят с егото си. Не осъждам по никакъв начин тези хора; просто твърдя, че не всеки е готов да го разпознае и да се откаже от него.
В действителност, всеки човек на тази планета, е заслепен в някаква степен от егото си. Но преобладаващото болшинство не е готово да признае дори съществуването на егото, да не говорим за внимателното вглеждане в огледалото и за признанието: „Аз имам его и трябва да го преодолея!” Такива хора ще минат по един от „лесните пътища”, за които споменах между редовете в първите беседи, и егото им ще намери оправдание за спирането. Но всеки, който започне да действа последователно, ще посее определени семена, те ще покълнат и своевременно ще се покажат на повърхността на съзнанието така, че да може да погледне по друг начин на егото.
Искам да кажа, че ако искрено сте изучили предишните ми беседи, сте готови да започнете да различавате его-игрите. Реално, вече сте преодолели някои от тези игри, иначе не бихте престанали да се отъждествявате с егото и няма да сте отворени за това учение. Така, с напредване в описанието, надявам се да започнете да признавате, че като духовно търсещ сте преодолели някои от най-разрушителните му игри.
Надявам се, това да подкрепи осъзнаването ви, че е възможно да сте стигнали по-далеч, отколкото си мислите. Дори да сте преодолели най-елементарната его-игра, намирате се в много по-добра ситуация, отколкото да сте в капана на тази игра. Затова се надявам да признаете, че щом сте преодолели една игра, ще можете да преодолеете и останалите, защото те наистина са от едно тесто. Както обяснявам по-нататък, егото използва само една игра, но използва различни маски, коя от коя по-хитра. Но щом разберете основната стратегия на егото, вече ви е много по-лесно да разобличите останалите его-игри.
Разобличаването на его-игрите в този раздел ще започна с най-примитивните и постепенно ще премина към най-незабележимите. Надявам се, че ще погледнете честно на себе си и ще осъзнаете, кои от игрите сте оставили назад и ще създадете позитивно натрупване. Създавайки това натрупване и подхождайки към първата игра, трябва да си признаете, че все още не сте я преодолели напълно. А след това ще използвате своето натрупване за да избегнете отрицателната реакция – такава като усещането на вина или отрицание – после стигнете до извода, че щом сте успели да преодолеете една или повече его-игри, несъмнено ще преодолеете и следващата.
Ако продължите да увеличавате постиженията си, ще усилите натрупването си, докато то се превърне в непреодолима сила, която да ви изведе от гората като просто поваля дърветата, които се изпречват на пътя ви. Преди да успеете да го разберете, ще видите светлината, която се процежда през дърветата, и преодолявайки последния храсталак ще излезете в открито поле, където пред очите ви ще се разкрие хоризонта на Битието.
Помислете, не прилича ли това на изгубване в гората? Най-големият проблем е, че нямате абсолютно никакъв ориентир, никакъв хоризонт, а само много ограничено полезрение. Виждате само дървета и нямате никаква възможност да разберете, в каква посока да се движите, за да излезете от гората. Но отсичайки едно по едно отделните дървета, в края на краищата ще видите проблясването на светлина и вече ще имате вярното направление. Отначало, преодоляването на егото може да ви се стори безнадеждна работа, но ако продължавате да преодолявате отделните его-игри, ще направите пробив към собственото си Висше Битие. И вече никога няма да се заблудите в гората.
Главната его-игра
Макар да се каня да опиша индивидуални его-игри, ще започна с описанието на главната. Сега все още не сте в състояние да я различите ясно, но искам да посея семена в разума ви, които да израснат и да пробият до съзнателното ви различаване.
Както обясних в първите си беседи, Съзнателния ви Аз е създал егото с решението да не взема решения. Това е илюстрирано в старата приказка за спящата красавица. Принцесата е Съзнателния ви Аз, който е станал жертва на заговор, който е замислен от злата кръстница, а именно, княза на този свят. Така принцесата е заспала и около замъка й е пораснала непроходима гора. Разбира се, гората е егото, а отделните дървета са илюзиите на егото, игрите на егото. Появява се принцът, промъква се през гората и с целувка събужда принцесата. Принцът е символ на Живия Христос, който може да приеме множество образи – както външен, така и вътрешен учител, вашият Христов Аз. Независимо от формата, Живият Христос винаги служи за пробуждане на Съзнателния ви Аз за нуждата от постоянно усъвършенстване.
В приказката, от тогава принцът и принцесата живеят щастливо и приказката започва да се разминава с действителността. В реалния свят, след като Съзнателния ви Аз се пробуди, не става автоматично свободен. Той трябва лично да изсече всички дървета, които обкръжават замъка и едва тогава ще може да заживее щастливо.
Главната стратегия на егото е изградена от два елемента. Първият – егото ще направи всичко възможно да попречи на Съзнателния ви Аз да се пробуди за осъзнаването, че е възможно съществуването на нещо повече, от вашата сегашна идентичност. За повечето хора тази стратегия продължава да работи и те продължават да се отъждествяват с идентичността, която егото е създало в материалния свят. Фактът, че четете това послание е показателен, че сте духовно търсещи, а това означава, че първата стратегия на егото ви, вече не работи. Вече знаете, че съществува нещо повече от сегашната ви идентичност и вие го търсите активно.
Така се превръщате в цел на втората его-стратегия, която трябва да ви попречи да разчистите гората около замъка. Всяко от тези дървета представлява решение, основано на антихристовия разум, на дуалния разум, на разделението. На това място искам да изоставя аналогията с приказката и да използвам аналогията с вита стълба. Всяко решение основано на антихристовия разум, ви спуска надолу по стълбата, която ви отделя с тъмнина от висшето ви Битие. Библията го нарича „долината на смъртните сенки” (Псалтир 22:4).
Разделянето от вашето АЗ СЪМ Присъствие и от истинската ви идентичност наистина е съзнанието на духовната смърт. Така решенията, основани на антихристовия разум, са ви отвели дълбоко в смъртното съзнание. Трябва съзнателно да се изкачите по стълбата и да преразгледате всяко решение, което ви е отвеждало надолу. И егото ще направи всичко възможно, което е по силите му, да ви попречи да го направите.
За да направите крачка нагоре по стълбата, трябва да успеете да разпознаете дуалната илюзия, която ви е отвела надолу. Можете да го направите само чрез Христовата истина, която да неутрализира илюзията, която да ви направи свободни. След това, трябва да предпочетете Христовата истина пред истината на антихриста. Трябва да предпочетете живота пред смъртта. Иска ми се да нарека всяко такова решение, „решение на Живота”.
Надявам се да ви помогна да разберете, че егото ще направи всичко възможно, за да ви попречи да вземате тези решения на Живота. И за постигането на тази цел егото (и силите на антихриста), са измислили множество хитри игри. Целта е да ви държат объркани в определена илюзия, че да не можете да се освободите от нея и да направите следващата крачка нагоре.
Какво е решението на Живота?
Когато говоря за решения на Живота, нямам предвид такива незначителни, като дали да си вземете чадъра или какво да обядвате. Не говоря също така за големи решения в материалния ви живот, от рода, каква професия да си изберете или за кого да се ожените. Имам предвид решения, влияещи на виждането за себе си, за Бога, за света и взаимовръзката между тези три фактора в живота ви. Говоря за решения, които определят чувството ви за идентичност.
Както поясних в предишни беседи, когато се спускате с едно стъпало по витата стълба, старата ви идентичност умира и се ражда нова. Така, за да се изкачите с едно стъпало, старата ви, човешка идентичност, трябва да умре и трябва да се роди нова, по-духовна. Точно затова съм казал:
5. Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;
6. роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. (Йоан, 3 гл.)
Това духовно възраждане изисква доброволно и съзнателно (ако не е съзнателно, няма да е доброволно), да позволите на старата ви човешка идентичност да умре и да признаете, че се възраждате с по-високо духовно чувство за идентичност. За да го направя по-малко абстрактно, позволете ми да ви преведа пример.
Много хора се борят с алкохолизма и използват различни програми, от рода на „Анонимни Алкохолици”, за да се справят с този проблем. Някои могат да прекратят пиенето, като използват съзнателната си воля за подтискане на влечението им към алкохола. Това е похвално, но трябва да се плати известна цена, а именно – с всички сили да поддържат решението си през целия си останал живот. Организация от рода на АА твърди, че сте алкохолик за цял живот и трябва да подтискате желанието си за пиене. Не осъждам този метод за хора от определено ниво, но има по-висок метод.
Виждате, че има само една причина, поради която можете да станете възприемчиви, на първо място към алкохолизма, а именно, приели сте чувството за идентичност на човек, който няма жизнена цел и няма сили да се справи с проблемите си. Така, ако не можете да преодолеете проблема (да прекратите страданието), понеже не струвате нищо, напълно е подходящо да притъпявате болката с алкохол.
След това постепенно попадате под физическа и емоционална зависимост, но идва момент, когато Съзнателния ви Аз се пробужда и разбира, че не може да продължавате така, че ще умрете. Така стигате до програма за лечение и използвате силата на волята си за подтискане на смятаното за причина на проблема, а именно, желанието ви да си пийнете. Но реалната причина е чувството ви за идентичност на нищожен човек, живота на който няма никаква по-висока цел.
Реалното решение е да преодолеете това състояние на съзнанието, а можете да го направите като усвоите Христовата истина, че сте уникално, духовно същество, безкрайно любимо на Бога и пристигнало на Земята с определена духовна цел. Щом приемете това ново чувство за идентичност и позволите на старата ви идентичност да умре, ще видите, че сте достойни и живота ви има мисия, която е прекалено важна, за да позволите на алкохола да пречи на нейното реализиране.
По този начин, не само подтискате желанието си за пийване, което е следствие, а не причина, но и приемате по-високо чувство за идентичност. За новия човек, който сте вече, пиенето е просто немислимо. Това дори не е избор, а егото и княза на този свят, нямат никакъв шанс да ви изкушат да пиете. Толкова сте съсредоточени върху мисията си, че въобще не забелязвате изкушенията им. (Това ги принуждава да престанат и да измислят друго изкушение, което да работи на новото ви съзнателно ниво. Но независимо от това, сте направили значителен прогрес и за тях е по-трудно да ви изкушават.)
Различавате ли общата его-стратегия? Спускали сте се по стълбата, като сте приемали по-ниска идентичност от действителната ви на уникално духовно същество. Признали сте се за човек с определени ограничения. Егото се опитва да ви попречи да се избавите от ограниченото ви чувство за идентичност и да приемете по-високо. Прави го, като или ви държи в духовна слепота (и по този начин не забелязвате ограниченията си и наличието на алтернатива), или ви прави толкова привързани към това ви чувство за идентичност, че нямате никакво желание да се избавите от него.
Сегашното ви чувство за идентичност се основава върху светското или материалното ви чувство за идентичност. Затова егото се опитва да ви държи толкова объркани или привързани към „нещата от този свят”, че да не видите и приемете истинската си духовна идентичност. Егото се опитва да го постигне чрез индивидуални игри, всяка от които е разработена, да ви държи съсредоточени върху нещо в материалния свят, че да нямате никакво желание да надзърнете извън ограниченията. Да нямате желание да изоставите ограниченото си чувство за идентичност и да се възвисите към по-свободно чувство за идентичност. Да не сте в състояние или не искате да промените своите убеждения, че сте по-ниска идентичност, и че няма нищо друго освен тази идентичност.
Как сте се спускали по стълбата на живота?
Нека да разгледаме спускането ви по стълбата, която ви е довела до сегашното състояние на съзнанието ви. Приказката, и дори Библията, дават невярна представа за този процес. Библията описва човешкото Падение като важно събитие. В известен смисъл, това е вярно – загубата на връзка с духовния ви учител е важно събитие, но това е следствие на постепенен процес.
Много религии и учения от Новата Епоха, си представят падението като единично събитие и метода за решаването му, както им се струва на тях, е спасението. Това е една от илюзиите, създадени от князът на този свят. Той иска да вярвате, че ако принадлежите към правилната християнска църква и вярвате на доктрините й, аз или по-точно, църковния идолопоклонически образ на Христос, ще слезе от небето и ще ви спаси. Или иска да вярвате, че щом сте достатъчно любящи и добри към всеки, ще се пробудите самопроизволно някой ден и ще станете просветени.
И двете философии, а и доста други, които са основани на това състояние на съзнанието, преследват една и съща цел – да ви приспят така, че да не осъзнавате, къде се намира истинският ключ за спасението, за духовното израстване, за просветлението или както и да го наречете. Ключът се намира в разбирането, как се спускате и издигате по витата стълба и ролята на Жизнените избори. Позволете ми да поясня.
Съзнанието на антихриста е доста развито, което означава, че Падението не е в резултат на само едно решение от ваша страна. Започнали сте постепенно да експериментирате с дуалистичния ум и сте се спускали постепенно по витата стълба. В някакъв момент Съзнателният ви Аз е взел действително важно решение – повече да не управлява живота ви, но повечето хора са го направили без да осъзнават напълно, какво са заложили на карта. Били са вече толкова заслепени от дуалното съзнание на антихриста и не са разбирали добре, какво се случва. Не са разбрали, че в действителност са вземали решение за Смърт.
Сравнете го със спускането по стълбата. Когато слизате надолу, при всяка крачка усещате твърда повърхност и знаете, че сте се спуснали с едно стъпало. Усещате всяка крачка като отделно, индивидуално събитие и знаете, че сте се спуснали с едно стъпало надолу. А сега си представете, че сте легнали на стълбата и позволявате на тялото си да се плъзга надолу. Просто се плъзгате и понеже тялото ви е върху няколко стъпала, е трудно да различите слизането с още едно стъпало, като отделно събитие. В края на краищата, на кое стъпало сте се спуснали – на това, което е под главата ви или под краката ви? И когато не можете да разграничите ясно, че сте направили крачка надолу, можете да се изпързаляте доста надолу по стълбата, преди да се усетите, какво е станало.
Искам да разберете, че когато сте се спускали по стълбата на съзнанието, не сте разбирали ясно, какво се е случвало. Не сте разбирали, че всяка крачка е отделно събитие, което е карало старото ви чувство за идентичност да умира и да се роди ново, по-ограничено. Причината, поради която не сте го забелязвали, е заслепението от дуалистичната логика на антихриста, както Ева е била заслепена от змията в райската градина, като е казала: „Не, няма да умрете!”
Виждате ли, че това е същата лъжа, която е зад всяка крачка, направена надолу по стълбата? Мислите си, че вероятно няма да умрете, когато вземате решението на смъртта. В края на краища, вече сте изминали част от пътя, предложена от нея и не сте умрели – защо да не опитате още малко. Това е логиката, която ви е накарала да се спуснете по витата стълба, докато престанете да виждате изхода горе и дори сте забравили, че съществува такъв. Това е този момент, когато Съзнателният ви Аз е приел чувството за идентичност като човешко същество, вместо духовно същество.
На това място трябва да коригираме още веднъж приказката. Вярно е, че Съзнателният ви Аз спи, но само метафорично. Спите в този смисъл, че не виждате реалността в живота, а именно, че сте повече от материално, човешко същество, и че светът е много повече от материалната вселена. Но не спите в този смисъл, че не осъзнавате н