Осъзнавам напълно, че повечето хора, изучаващи искрено беседите за егото, ще са доста объркани. Ще им се стори много трудно да различат, какво е дуалистична „его-истина”, а какво е реалния Христов разум. Ще им се стори много трудно да разберат, кога действията им са мотивирани от егото, и кога не. Някои дори ще усетят безнадеждност, ще им се струва, че никога няма да успеят да преодолеят егото и капаните му.
Разбирам тези чувства и се надявам да мога да ви помогна да разберете, че това е необходим етап от духовния път, който трябва да изминат всички търсещи, преди да преодолеят егото. Всеки, който някога е постигнал Христовото съзнание, е преминал през този етап, включително и аз. Затова се надявам да мога да ви помогна да осъзнаете, че не сте самотни, и че действително е важно да преминете през този етап, макар да ви се струва понякога безнадеждно.
Това, което искрено се надявам да ви помогна да разберете, че състоянието на откровено объркване в действителност е освобождаващо съзнанието състояние. Вместо да изпитвате отчаяние или разочарование, трябва да се поздравите с удържаната важна победа. С желанието да влезете в състоянието на обърканост, сте направили важна крачка по пътя към освобождението ви от егото. Защо това е така?
В беседите за егото опитвах да обясня, че егото изпитва неутолимо желание да контролира всяка ситуация. Опитва се постоянно да се възвиси като властна фигура, която не бива да се поставя под съмнение или на която не бива да се противоречи. Обаче, властната фигура е подложена постоянно на изкушението, което е заставило много, искрени във всичко останало хора (особено в областта на политиката), да провалят своите мисии в живота. И разбира се, егото не притежава никакъв метод, как да се опази от това изкушение. Изкушението е, че ако сте властна личност, ви се струва, че винаги трябва да сте прави. Ако ние сте прави, авторитета ви е поставен под съмнение, а това предизвиква опасението, че можете да загубите своето положение и привилегии.
Егото живее в постоянен страх, че ако го признаят като истинско, ще загуби контрола над вас и ще умре. Това е обоснован страх в смисъл, че щом Съзнателния Аз започне да осъзнава погрешността на дуалистичното, основано на страха и стремящо се към контрол его-мислене, то ще загуби властта си над вас и в края на краищата ще умре.
Тук има тънка разлика. Пътя към освобождаването от егото е, че Съзнателния Аз трябва да престане да се отъждествява с егото и дуалистичните убеждения. Ако човек се отъждествява напълно с егото си, ще изпита страх от загубата на контрол. Затова ще изпитва потребност да защитава его-убежденията си, все едно, че е въпрос на живот и смърт. С други думи, човек ще си мисли, че е изключително важно да не си признава, че не е прав.
Как егото се опитва да избегне доказателствата за своите заблуди? Като създава убеждения, основани или на чернобялото мислене, или на сивото мислене. Егото определя представите за света и докато го приемат, никога няма да го признаят за заблудено. Всеки човек винаги е в състояние да обърне всяка ситуация или аргумент така, че да изглежда винаги безгрешен.
Наблюдавате ли последствията от този подход в живота? Той действително дава на човека усещането за увереност и може да ги накара да повярват, че винаги са прави, което им създава убеждението, че превъзхождат другите. Но това е лъжлива увереност, която е подложена на постоянна опасност от разрушаване, която не може да предотврати нито човека, нито егото му.
Точно това лъжливо чувство за увереност съм имал предвид, когато съм казал:
26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;
27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо. (Матея, 7гл.)
Когато човек се отъждествява напълно с егото си, използва чернобялото или сивото мислене за да опровергае всяка идея или гледна точка, която подлага на съмнение дуалистичните его-представи за света. Затова такъв човек е недостъпен за духовния учител, който по никакъв начин не може да му докажа заблудите му.
Разбирате ли сега мисълта ми? Когато се отъждествявате с егото, имате его-повърхностна увереност, която не допуска никакво объркване. Затова никога не можете да се почувствате объркани, защото егото има готови отговори за всичко. Затова факта, че сте объркани и готови да признаете, че не знаете, какво да правите, е очевидно потвърждение, че Съзнателния ви Аз е готов да не се отъждествява с егото.
Признанието на истинския учител
Разбирам, че изчезването на повърхностната его-увереност ще създаде усещането за загуба, но това е само от ограничена гледна точка. Щом се отдръпнете и започнете да виждате гората вместо отделните дървета, разбирате, че да сте объркани е най-важната крачка напред, защото вече сте станали достъпни за Христовия си Аз и за духовните си учители. А както казва старата поговорка: „Когато ученикът е готов, се появява и учителя”. Така, вместо да се оглеждате назад към „добрите стари времена”, когато сте си мислили, че всичко знаете, и че живота ви е под контрол, трябва да пренасочите вниманието си и да търсите учителя, който е до вас и е готов да ви помогне да направите следващата крачка.
Виждам много духовно търсещи, които най-после разпознават лъжливата увереност на егото и са готови да изоставят безопасността на старата система от убеждения на егото или от представите му за света. Но го правят много неохотно и веднага тръгват да търсят някакъв друг източник на безопасност. Затова тичат при гуру или организация, които имат много крайни, дори абсолютни изказвания. Това често им дава усещането, че щом са вече с истинския гуру или със спасителя, могат отново да се чувстват в безопасност. Очевидно е, че такъв подход само продължава живота на егото, защото то ще използва новата система от убеждения за да ви пороби отново.
Виждам също така някои търсещи, които се отказват от безопасността на старата система от убеждения, но приемат нова, която ги кара да мислят, че са на пътя към просветлението. Мислят си, че щом постигнат това състояние, ще се почувстват отново в безопасност и ще имат отново увереността, че знаят всичко. Но дори просветения човек не знае всичко, както скоро ще поясня.
Това което искам да вида като свършен факт, е търсещите да преодолеят необходимостта от външна увереност и безопасност, като установят съзнателна връзка с последния учител, с вътрешния Христов Аз, а чрез него със своите възнесени учители. Смисълът на казаното от мен е, че царството Божие е във вас, че имате възможност да влезете в царството Божие, в Христовото съзнание, само чрез вътрешен процес. От това следва, че за завършването на този процес, трябва да влезете във връзка с вашия вътрешен учител.
Не осъждам външния учител или учение, защото и те могат да бъдат много полезни. Казвам, че винаги може да привлечете към себе си истински учител, който да ви помогне да направите следващата крачка и лъжливия, който да ви кара да чувствате, че няма нужда от следваща крачка. Ако се стремите към сигурност, неизбежно ще привлечете лъжлив учител. Само ако имате желание да останете объркани, ще намерите истинския учител. Защо това е така?
Егото се стреми да ви управлява, да ви контролира и последното, което би искало е да станете самодостатъчни и духовно независими. В замяна на това, че позволявате да бъдете управлявани, егото ви предлага лъжливата увереност, че винаги сте прави, че гарантирано сте спасени, че превъзхождате другите или всичко, от което имате нужда. Напротив, истинския учител иска да бъдете самодостатъчни и никога не се опитва да ви управлява. Вместо да ви предлага повърхностна самоувереност, истинския учител ви предлага истинския, вътрешен път и това е непрекъснатия процес на разширяване съзнанието ви.
Пътя никога не свършва, а това означава, че няма предел, колко можете да израснете в осъзнаването и разбирането. А какво означава това? Ако сте отворени за безкрайно израстване в осъзнаването, това означава, че не съществува никакво убеждение или гледна точка, която може да се смята за абсолютна или безгрешна. С други думи, истинският вътрешен път не ви предлага повърхностна увереност на егото, че едно или друго външно убеждение е абсолютно. Напротив, по вътрешния път няма никакви абсолютни убеждения, всяко убеждение може да бъде разширявано или да бъде заменено с по-широко разбиране.
Това води до два важни извода:
· Същността на вътрешния път не е да станете зависими от вътрешния учител. Същността е да постигнете самодостатъчност и повече да нямате нужда от Христов Аз. Това означава, че истинския учител няма да ви казва, какво да правите, но егото и лъжливия учител ще го направят с удоволствие. Истинския учител ще ви даде повече разбиране, за да имате по-добър избор. Но само ВИЕ трябва да избирате, защото само ако правите избор можете да израствате в самодостатъчността. Ако не искате да вземате решения, можете да не обръщате внимание на вътрешния учител, но така ще продължите обърканото си състояние.
· На вътрешния път няма увереност и безопасност. Затова е важно да развивате вътрешното чувство за увереност и безопасност. Егото се опитва да каже, че докато вярвате на непогрешимите доктрини, всичко е наред. Това, което е нужно да постигнете, е да преодолеете тази потребност от външна безопасност и да намерите вътрешния извор на безопасност. Това е следващото, което ще разгледаме.
Постигане на вътрешна безопасност
Ключа за постигането на вътрешната увереност лежи в следното мое указание:
Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. (Матея, 6:33)
Вместо да търсите човешкото чувство за увереност, като вярвате на изкуствена доктрина или живеейки в рамките на установените от хората правила, търсите Божията истина. Но, често изпускания момент е, че няма да намерите Христовата истина, докато не изоставите его-увереността, и не пожелаете да бъдете объркани. Трябва да пожелаете да позволите на его-увереността да умре, както аз позволих физическото ми тяло да умре на кръста. Едва тогава ще сте готови да направите крачка в неизвестното, като пожелаете да бъдете объркани известно време и ще почнете да виждате зад дуалната завеса, създадена от егото. Точно затова съм казал:
Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. (Матея 19:21)
Това не означава, че буквално трябва да раздадете всичко, което имате. Духовното значение е да имате готовност да изоставите его-увереността и да сте объркани известно време. Както се опитах да обясня в предишните беседи, Христовата истина изцяло е извън пределите на дуалните „истини” създадени от разума на антихриста. Но понеже сте израснали в свят, който е под силното влияние на антихриста, ще ви е нужно известно време, ще ви е нужно известно време за да се освободите от влиянието му.
В действителност, това означава, че трябва да преминете през етап, когато ще ви се струва, че няма нищо, в което да сте сигурни, нищо, което да е достоверно за вас. Както обяснявах, това трябва да се възприема като положителен признак, че започвате да преодолявате егото си и трябва да се стремите да държите разума си отворен за по-високо разбиране. За съжаление, много търсещи отварят ума си само за кратко време, което е достатъчно само Христовия Аз да ги насочи към външно учение или учител. Но щом навлязат в тази „безопасна зона”, отново затварят своя ум за вътрешно насочване и се съсредоточават изцяло върху външното ръководство.
Вместо това, трябва винаги да се стремите да държите разума си отворен за вътрешно насочване. Специфичното е, че вътрешното насочване винаги ще се стреми да ви възвиси над сегашните ви ментални ограничения, като подлага на съмнение „неоспоримите” ви убеждения. Фактически има някои хора, които отхвърлят истинския учител като заплаха за безгрешните им убеждения и се вкопчват в егото и лъжливия учител, без да подложат на съмнение най-заветните си очаквания.
Само едно може да ви избави от всичките тези реакции и от цялата потребност от външна безопасност, а именно, откриването на вътрешния извор на безопасност. Ключа за постигането на това лежи в разбирането на много проста, но много дълбока истина. Зад желанието на егото да се утвърди като непогрешим авторитет се крие вътрешната незащитеност на егото. Егото усеща, че по своята природа не е ценно и това е вярно, защото никога не е създавано от Бога. Но то не го разбира и не може да го признае и точно затова се опитва да създаде видимост за своята значимост, като използва всички достъпни средства в материалния свят. Егото се стреми да изгради кулата на непогрешимостта, която неизбежно се превръща във Вавилонска кула. Тя никога няма да стигне до небесата и в края на краищата ще се разпадне от собственото си тегло.
Проблема е в това, че докато се отъждествявате с егото, ще се чувствате недостойни и ще се страхувате, че сте неприемливи в очите на Бога и ще горите в ада или както наричате там най-силния удар на съдбата. Когато повече не можете да поддържате увереността на егото, вашия вътрешен страх от осъждане ще излезе на повърхността и ще си имате работа с него. Някои се отказват от това и така се хвърлят в друга външна система от убеждения, която им предлага временна сигурност. Но все пак, в някакъв момент от живота си, трябва да се срещнете с този призрак и настоятелно ви препоръчвам да не го чакате до смъртния одър.
Ключа за преодоляването на недостойността лежи в осъзнаването, че сърцевината на вашето низше същество е Съзнателния ви Аз, а той е много повече от егото ви. Фактически, Съзнателния ви Аз е повече от цялата ви идентичност. Съзнателния ви Аз е разширение на собственото битие на Бога и затова е достоен по соята природа. Вие сте достойни, защото Бог ви е създал от своето собствено Същество.
Осъзнавам, че можете да не се чувствате достойни, и че съобщението за вашата достойност не може да има голям ефект докато сте объркани. Нека да се опитаме да излезем от това объркване. За мнозина концепцията за Съзнателния ви Аз може да изглежда абстрактна, но ако видите, значи да се убедите. Когато усетите Съзнателния си Аз, ще знаете, че сте повече от низшето чувство за идентичност. И е факт, че ако признаете объркването си, вече сте усетили Съзнателния си Аз.
Егото ви никога не усеща объркване, защото то просто ще замени едно неудачно абсолютно убеждение с друго. Но Съзнателния ви Аз има способност за самоосъзнаване и затова може да осъзнае своята несигурност и да се интересува, достоен ли е. егото ви е неспособно за самонаблюдение, а това означава, че не може да погледне отстрани живота ви и да направи извода, че иска да се променя. Но Съзнателния ви Аз може да го направи и самият факт, че изучавате духовно учение, означава, че сте започнали да се разграничавате от егото. Започнали сте да осъзнавате, че сте духовно същество, което е повече от земната ви идентичност.
Искам да кажа, че вече чувствате Съзнателния си Аз, защото само той може да погледне живота ви отстрани и дори да размишлява, че имате его, и че сте повече от егото си. Само това разбиране ще ви доведе до знанието за духовния път и за интереса ви да го следвате. Необходимо ви е само задълбочаването на този опит така, че да започнете да разбирате, че сте ПОВЕЧЕ от вашите външни гледни точки и убеждения. Това има много важен психологичен ефект.
Повече сте от вашите убеждения
В действителност, егото няма вродено или самодостатъчно чувство за идентичност. Егото ИМА система от убеждения и гледни точки. Точно затова трябва да обосновава своето чувство за идентичност и достойнство върху своите убеждения. И ако едно от тези убеждения е заплашено, егото има чувството, че достойнството, дори съществуването му е под заплаха. Затова хората, които се отъждествяват с егото си, са готови да убиват, за да премахнат заплахата за системата им от убеждения.
В Съзнателния ви Аз има вродено чувство за идентичност и достойнство, които не са в зависимост от външните убеждения, от мненията и гледните точки. Когато започнете да се фокусирате върху Съзнателния си Аз, постепенно можете да се съедините с този чист дух на битието. Дори можете да изпитате състояние на съзнанието, в което знаете, но съзнанието ви е свободно от конкретни мисли. Усещате чистото съзнание и когато преживявате такъв трансцедентен или мистичен опит, знаете, че сте повече от съдържанието на разума си.
Всички духовно търсещи са изпитали поне проблясък от това чисто съзнание, иначе не биха се стремили към нещо извън пределите на този свят. Но не всички търсещи осъзнато разбират, какво са изпитали в действителност. Мнозина дори смятат, че тия преживявания се подразбират от само себе си, защото им се струват толкова естествени или защото никога не им обяснявано, какво означават. Но ако започнете да размишлявате над тези понятия, ще стигнете до извода, че сте сигурни, че сте повече от убежденията си.
Когато узнавате повече за себе си, за намиращото се в съзнанието ви, естествено ставате по-малко привързани към това съдържание. Започвате да разбирате, че към каквато и да е гледна точка или убеждение да се придържате на Земята, е само частен случай от истината. Но като сте повече от разума си, така и истината е повече от всеки частен случай. Точно затова съм казал:
Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. (Йоан 4:24)
Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. (Йоан 14:17)
Когато осъзнавате, че истината е МНОГО ПОВЕЧЕ от каквото и да е нейно определение, което може да се намери на Замята, как можете да останете привързани към някакъв частен случай? Така се освобождавате от страха да се освободите от сегашното си разбиране за истината и разрешавате замяната му с по-високо разбиране.
Когато престанете да се държите за дуалистичните убеждения на егото, постепенно ще станете по-отворени за не дуалистичното разбиране на Христовия ви Аз и духовните учители. В края на краищата това ще ви доведе до съзнателна връзка с вселенския Христов разум и ще започнете да изграждате фундамента, на който ще можете да избегнете отрицателните аспекти от объркването, а именно усещането, че не знаете, кое е правилно, и кое неправилно, истина или лъжа. Започвате непосредствено да усещате Духа на истината и това премахва объркването, макар и да не увеличава увереността ви, както си въобразяват мнозина.
Да не си прав, без да не си прав
Най-голямата полза от промяната в съзнанието е, че се освобождавате от страха да не сте прави. Отделете няколко секунди за да погледнете отстрани, колко тежко бреме ви е възложило егото, а също и от възпитанието ви. Погледнете обективно, как света се върти около натрапчивото желание винаги да е прав. Забележете, колко конфликти създава това между хората, дори често води до войни. Вижте, колко конфликти създава това вътре във вас, като често ви насочва към хлъзгавия път, където цялата ви енергия е насочена да доказвате, колко сте прави, а така не ви остава време да се наслаждавате на живота.
Това маниакално желание да сте винаги прави произлиза от вярата ви, че ако се признаят его-възгледите за погрешни, значи са го признали за не право. И тази вяра е много точна за егото. Но тя не е вярна за Съзнателния ви Аз, защото сте повече от възгледите си. Така, ако един от възгледите ви е признат за грешен, това не означава автоматично, че не сте прави или, че сте лош човек. А това означава, че можете да захвърлите целия този товар, да бъдете винаги прави.
Мога да ви уверя, че щом го направите, ще усетите облекчение, все едно света е свален от раменете ви. Ще се усетите родени отново и получили шанс да започнете живота си отново. Затова съм казал:
Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. (Марко 10:15)
Погледнете детето, което се учи да ходи. То не носи такова бреме – да бъде винаги съвършено или да трябва да се чувства виновно затова, че пада. То просто става и опитва отново, смеейки се на грешките си и учейки се от тях. Когато се дистанцирате от потребността да бъдете прави постоянно, можете също така да бъдете такова радостно малко дете и тогава духовният път става радостно пътешествие, а не път на страданието.
Забележете, че децата винаги се стремят към познанието, защото не си мислят, че всичко знаят или, че са длъжни да знаят всичко. Затова при тях липсва всякаква съпротива за научаването на нещо ново. Егото винаги ще се съпротивлява на признаването убежденията му за погрешни, но щом се свържете с този, който сте, може да смятате за привилегия, да имате някакво убеждение, което е погрешно. Вместо да продължавате да живеете с ограниченията и неверните убеждения, можете да се издигнете на по-високо ниво на разбиране, което само ще обогати живота ви. Така признаването на убеждение за погрешно се превръща в стъпало за израстване, а не е загуба.
Изоставете увереността и се възползвайте от освобождаващото объркване
Егото иска да си мислите, че ако едно от вашите убеждения се окаже погрешно, че ще загубите нещо и ще свършите в черна дупка. Причина за това е, че чувството за идентичност се основава на неговите убеждения, и затова, ако се лиши от някое, ще загуби част от своята идентичност. Обаче, щом осъзнаете, че Съзнателния ви Аз е ПОВЕЧЕ от убежденията ви, ще можете вече да избягвате този капан.
Вместо това ще забележите, че загубата на ограничено убеждение никога няма да ви постави във вакуум, защото ограниченото убеждение винаги се заменя с по-широко разбиране. Вашият вътрешен учител подлага на съмнение ограничените ви убеждения, но никога не ви оставя опустошени. Винаги ще ви предложи по-високо разбиране, с което да замените ограниченото. И когато приемете този процес, никога няма да чувствате загуба. Вместо това, живота ви ще стане постоянен процес от открития, който води до все по-голямо разбиране на живота.
Но за да се случи всичко това, трябва да знаете за страха на егото от загубата и съзнателно да изберете да се освободите от него. Вместо него трябва да приемете истинския вътрешен път като безкрайно пътуване, което никога не завършва. По истинския път никога вече няма да имате външна безопасност, основана на определени убеждения и гледни точки. В замяна на това ще развиете вътрешна увереност, която е основана на знанието, кои сте в действителност, и че този, който сте е напълно достоен в очите на Бога.
Истинския духовен път е Реката на Живота, и тя винаги тече. Всички, които са в Реката на Живота, постоянно се усъвършенстват и стават ПОВЕЧЕ. Егото не може да бъде част от този процес, но Съзнателния Аз може, ако искате да течете заедно с реката, вместо да й се съпротивлявате. Хората, които се отъждествяват с егото си се съпротивляват на реката, отказват да текат с нея.
Приличат на хора, които отчаяно опитват да се хванат за нещо на брега. Мислят си, че да се носиш по реката е опасно и затова се вкопчват в усещането за безопасност и стабилност, които изглежда, че съществуват на брега. От време на време течението става толкова силно, че се изморяват да стискат това, в което са се хванали и се пускат. Изпадат в паника и отчаяно опитват да се хванат за нещо, което може да им даде усещането за сигурност. Така целия им живот е завладян от заплахата и съпротивлението на собственото им израстване.
Мъдрите духовно търсещи разбират, че истинското духовно израстване означава, никога да не се спирате и затова нямате потребност от измамно чувство за безопасност, което може да дойде само от спирането. Вместо това търсещите се включват в процеса и започват да се наслаждават на пътешествието вместо да се предадат на страха от загубата на безопасност или от неизвестността на предназначението. Те пускат доброволно всичко, за което са се стискали на брега и избират с любов самата река. Решават да се носят по течението, а не да му се съпротивляват. И скоро разбират, че да се носят по течението е много по-приятно и спокойно, отколкото да се борят с него, което само се стреми да ги отнесе в океана.
Действително мъдрите разбират дори, че океана съвсем не е толкова важен, колкото самото пътешествие. В края на краищата, океана се състои от вода, а реката също. Затова, в океана няма да се намокрите повече отколкото в реката. В действителност, има особено удоволствие да се слеете с водния поток. Ако се слеете с него, няма да се страхувате, че брега се отдалечава от вас, а също така не усещате своето несъвършенство докато се стремите към океана. Ще усетите в потока своята цялостност и ще се наслаждавате, как пътешествието разкрива всички тайни около и вътре във вас. Тогава СТАВАТЕ ЕДИННИ с Реката на Живота и така сте единни със Създателя в постоянния танц на самоусъвършенстването.
Повече не съществува увереността, че единството с Духа на Истината, е основан на външни убеждения. В действителност, в единството с постоянно самоусъвършенстване няма никакви убеждения, които да не могат да бъдат разширени. Защото, ако сегашното ви разбиране не може да бъде разширено, как бихте могли да се усъвършенствате? А ако няма усъвършенстване, нима живота не би престанал да тече? Затова застоя никога не е реалност, а само илюзия, създадена от егото.
Приемете жизнения процес и се движете с потока. Колкото по-бързо се избавите от потребността да сте винаги прави или уверени, толкова по-бързо ще приемете състоянието на освобождаващо объркване. Това означава, че нямате никаква външна увереност, а само вътрешна от знанието, че сте в единство с Реката на Живота.
За да ви помогнем да разберете, че обърканото състояние е необходим и полезен етап от пътя, искам Ким да опише собствения си опит по пътя. Ким, колко дълго се намираше в объркано състояние, преди да започнеш да усещаш ясно Духа на Истината?
Ким: Вероятно, най-малко десет години. Узнах за духовния път, когато бях на 18, като прочетох „Автобиографията на един йога”. За мен Йогананда беше пример на човек, освободен от егото и той винаги е бил готов да върви напред. Но тогава все още не го разбирах напълно, защото не изпитвах потребност от външна безопасност. Намерих я в Трансцеденталната медитация, която имаше много интелектуално учение за творческия разум и за сътворението на Вселената. Разбрах го интелектуално и това ми даде усещането за външна безопасност, дори усещането на гордост, че съм го постигнал със собствения си ум.
В продължение на две години имах някои интуитивни преживявания, които ми помогнаха да осъзная, че лидера на ТМ, Махариши, не е истински духовен учител и напуснах движението. Много се разстроих от това и се чувствах глупак за това, че съм повярвал на перспективни обещания. Така, фактически, бях объркан в продължение на няколко години, но не бих го нарекъл освобождаващо объркване, защото не бях много отворен за изучаването на нещо ново. В действителност, се кълнях, никога повече да не се хващам на въдицата на някаква духовна организация.изучавах както и преди някои духовни учения, но не бях толкова отворен за вътрешно ръководство, колкото беше по-рано и разглеждам този период като най-слабо продуктивния в живота ми.
Но знаех интуитивно, че трябва да се върна на духовния път, така че, когато чух за възнесените владици, неохотно приех учението на Самит Лайтхауз, а също АЗ СЪМ Движението. В продължение на първите няколко години, това отново ми върна чувството за увереност, но постепенно започнах да разбирам, че ученията на владиците подлагат постоянно на съмнение старите ми убеждения. И от някакъв момент, от началото на 1990-те години, бях в състояние, когато буквално чувствах, че не знам нищо със сигурност.
Това не приличаше на завладяване от съмнения и да не знаеш какво да мислиш. Както и преди продължавах да водя много духовен живот и никога не поставях под съмнение съществуването на Бога или реалността на духовния път. Но доброволно подлагах на съмнение всичките си външни убеждения, а сега разбирам, че не винаги този процес е бил приятен, но водеше към много бързо израстване. Но също така си спомням, че все още се държах за определени убеждения и се съпротивлявах слабо на процеса, като че ли се страхувах да напредвам прекалено бързо.
По-късно, когато имах вече опит за пълно самоотдаване, преодолях тази вътрешна съпротива и сега чувствам, че зная, кой съм и къде се намирам, но това не се основава на някакви външни убеждения или на нещо, което мога да го определя с думи.
Исус: Имаш ли сега някакви убеждения, които смяташ за непогрешими или смяташ, че никога не могат да бъдат опровергани?
Ким: Не, разбирам, че във всеки един момент можеш да ми дадеш по-дълбоко разбиране на някакъв аспект от живота, което и правиш почти всеки ден, и тогава сегашните ми убеждения могат да бъдат признати или за погрешни, или за прекалено ограничени.
Исус: Имаш ли някакви убеждения, които смяташ, че не може повече да се разширяват?
Ким: Не, дори ида имах, това би означавало, че съм затворил разума си и тогава не бих бил в потока, който наричаш Река на Живота. Не бих бил повече способен на обучение, а последното, което бих пожелал, е да съм недостъпен за ръководството ти и да изпусна възможността да се издигам заедно с теб.
Исус: Това е подхода, който могат да имат като пример всички искрени духовно търсещи. Той ще доведе до максимално израстване и ще сте поразени, колко може да се промени живота ви, за относително кратък период от време. Но може да се движите и извън времевите ограничения, като напълно не се безпокоите за времето, а просто да се носите непрестанно с реката и да се наслаждавате на момента, без да сте обременени с грижа за миналото и бъдещето. Както съм казвал:
И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. (Матея 6:34)
Разбира се, това твърдение беше направено за хора, които са извън Реката на Живота, а когато действително се приспособите към нея, ще осъзнаете: „Предостатъчно е за всеки ден наличното в момента БЛАГО”.
Вземане решение за живот или за смърт
Послание на Исус предадено на 29 август 2006 година
Достигнахме до повратен момент в беседите ми за егото. Първите ми девет беседи от „Минимума, който трябва да знаете за егото” оформят полярността Алфа. Последната ми беседа за освобождаващото объркване е пресечната точка на осморката, а сега навлизаме в долната част на фигурата – в полярността на Омега.
Първите беседи дават обща представа, общ план, основа за разбирането, че сте повече от егото. Това беше опит да ви покажа гората, без да се съсредоточавате на отделните дървета. Защо започнах с това? Защото не сте просто човек, загубил се в гората, вие сте хора, израснали в гората. И затова възпитанието ви не ви е дало ясно разбиране за реалната причина, която превръща живота ви в постоянна борба.
Затова ми се наложи да ви покажа отначало, че сте се заблудили, но отвъд гората има нещо. Само след като признаете, че сте се заблудили, ще може да започнете да търсите изход вместо да усещате безизходност или дори удовлетвореност в сянката на дърветата. Разбирате ли, че сърцевината на вашата идентичност е Съзнателния ви Аз, и че сте ПОВЕЧЕ от земната си идентичност, създадена от егото ви.
Трябва да признаете, че вече ви е известно, че сте повече от егото си, защото именно Съзнателният ви Аз е изучил предишните ми беседи за егото. Направили сте го, защото искате да сте повече, от това, което сте сега. Нали не си мислите, че егото ви е накарало да четете тези доста дълги и сложни беседи за егото? Така че, трябва да си признаете, че отвъд гората има нещо.
Но да имаш мислена представа за гората не е същото като да си извън нея. Както и преди трябва да вървите по пътечката, която ви извежда от гората и известно време на гледката извън гората ще пречат отделни дървета. Затова, в този раздел ще разгледаме отделните дървета, а именно, игрите, които са създадени от егото, за да ви задържа в капана на гората. Стратегията на егото е да ви обърка с клонките на едно или повече дървета, за да забравите накъде сте тръгнали.
Позволете ми да ви уверя, че егото се занимава с това отдавна и ако сте осъзнали, че сте в освобождаващо объркване – това вече е постижение. Първите ми беседи бяха разработени за да действат като филтър, за да пресеят тези, които не са готови да се разделят с егото си. Не осъждам по никакъв начин тези хора; просто твърдя, че не всеки е готов да го разпознае и да се откаже от него.
В действителност, всеки човек на тази планета, е заслепен в някаква степен от егото си. Но преобладаващото болшинство не е готово да признае дори съществуването на егото, да не говорим за внимателното вглеждане в огледалото и за признанието: „Аз имам его и трябва да го преодолея!” Такива хора ще минат по един от „лесните пътища”, за които споменах между редовете в първите беседи, и егото им ще намери оправдание за спирането. Но всеки, който започне да действа последователно, ще посее определени семена, те ще покълнат и своевременно ще се покажат на повърхността на съзнанието така, че да може да погледне по друг начин на егото.
Искам да кажа, че ако искрено сте изучили предишните ми беседи, сте готови да започнете да различавате его-игрите. Реално, вече сте преодолели някои от тези игри, иначе не бихте престанали да се отъждествявате с егото и няма да сте отворени за това учение. Така, с напредване в описанието, надявам се да започнете да признавате, че като духовно търсещ сте преодолели някои от най-разрушителните му игри.
Надявам се, това да подкрепи осъзнаването ви, че е възможно да сте стигнали по-далеч, отколкото си мислите. Дори да сте преодолели най-елементарната его-игра, намирате се в много по-добра ситуация, отколкото да сте в капана на тази игра. Затова се надявам да признаете, че щом сте преодолели една игра, ще можете да преодолеете и останалите, защото те наистина са от едно тесто. Както обяснявам по-нататък, егото използва само една игра, но използва различни маски, коя от коя по-хитра. Но щом разберете основната стратегия на егото, вече ви е много по-лесно да разобличите останалите его-игри.
Разобличаването на его-игрите в този раздел ще започна с най-примитивните и постепенно ще премина към най-незабележимите. Надявам се, че ще погледнете честно на себе си и ще осъзнаете, кои от игрите сте оставили назад и ще създадете позитивно натрупване. Създавайки това натрупване и подхождайки към първата игра, трябва да си признаете, че все още не сте я преодолели напълно. А след това ще използвате своето натрупване за да избегнете отрицателната реакция – такава като усещането на вина или отрицание – после стигнете до извода, че щом сте успели да преодолеете една или повече его-игри, несъмнено ще преодолеете и следващата.
Ако продължите да увеличавате постиженията си, ще усилите натрупването си, докато то се превърне в непреодолима сила, която да ви изведе от гората като просто поваля дърветата, които се изпречват на пътя ви. Преди да успеете да го разберете, ще видите светлината, която се процежда през дърветата, и преодолявайки последния храсталак ще излезете в открито поле, където пред очите ви ще се разкрие хоризонта на Битието.
Помислете, не прилича ли това на изгубване в гората? Най-големият проблем е, че нямате абсолютно никакъв ориентир, никакъв хоризонт, а само много ограничено полезрение. Виждате само дървета и нямате никаква възможност да разберете, в каква посока да се движите, за да излезете от гората. Но отсичайки едно по едно отделните дървета, в края на краищата ще видите проблясването на светлина и вече ще имате вярното направление. Отначало, преодоляването на егото може да ви се стори безнадеждна работа, но ако продължавате да преодолявате отделните его-игри, ще направите пробив към собственото си Висше Битие. И вече никога няма да се заблудите в гората.
Главната его-игра
Макар да се каня да опиша индивидуални его-игри, ще започна с описанието на главната. Сега все още не сте в състояние да я различите ясно, но искам да посея семена в разума ви, които да израснат и да пробият до съзнателното ви различаване.
Както обясних в първите си беседи, Съзнателния ви Аз е създал егото с решението да не взема решения. Това е илюстрирано в старата приказка за спящата красавица. Принцесата е Съзнателния ви Аз, който е станал жертва на заговор, който е замислен от злата кръстница, а именно, княза на този свят. Така принцесата е заспала и около замъка й е пораснала непроходима гора. Разбира се, гората е егото, а отделните дървета са илюзиите на егото, игрите на егото. Появява се принцът, промъква се през гората и с целувка събужда принцесата. Принцът е символ на Живия Христос, който може да приеме множество образи – както външен, така и вътрешен учител, вашият Христов Аз. Независимо от формата, Живият Христос винаги служи за пробуждане на Съзнателния ви Аз за нуждата от постоянно усъвършенстване.
В приказката, от тогава принцът и принцесата живеят щастливо и приказката започва да се разминава с действителността. В реалния свят, след като Съзнателния ви Аз се пробуди, не става автоматично свободен. Той трябва лично да изсече всички дървета, които обкръжават замъка и едва тогава ще може да заживее щастливо.
Главната стратегия на егото е изградена от два елемента. Първият – егото ще направи всичко възможно да попречи на Съзнателния ви Аз да се пробуди за осъзнаването, че е възможно съществуването на нещо повече, от вашата сегашна идентичност. За повечето хора тази стратегия продължава да работи и те продължават да се отъждествяват с идентичността, която егото е създало в материалния свят. Фактът, че четете това послание е показателен, че сте духовно търсещи, а това означава, че първата стратегия на егото ви, вече не работи. Вече знаете, че съществува нещо повече от сегашната ви идентичност и вие го търсите активно.
Така се превръщате в цел на втората его-стратегия, която трябва да ви попречи да разчистите гората около замъка. Всяко от тези дървета представлява решение, основано на антихристовия разум, на дуалния разум, на разделението. На това място искам да изоставя аналогията с приказката и да използвам аналогията с вита стълба. Всяко решение основано на антихристовия разум, ви спуска надолу по стълбата, която ви отделя с тъмнина от висшето ви Битие. Библията го нарича „долината на смъртните сенки” (Псалтир 22:4).
Разделянето от вашето АЗ СЪМ Присъствие и от истинската ви идентичност наистина е съзнанието на духовната смърт. Така решенията, основани на антихристовия разум, са ви отвели дълбоко в смъртното съзнание. Трябва съзнателно да се изкачите по стълбата и да преразгледате всяко решение, което ви е отвеждало надолу. И егото ще направи всичко възможно, което е по силите му, да ви попречи да го направите.
За да направите крачка нагоре по стълбата, трябва да успеете да разпознаете дуалната илюзия, която ви е отвела надолу. Можете да го направите само чрез Христовата истина, която да неутрализира илюзията, която да ви направи свободни. След това, трябва да предпочетете Христовата истина пред истината на антихриста. Трябва да предпочетете живота пред смъртта. Иска ми се да нарека всяко такова решение, „решение на Живота”.
Надявам се да ви помогна да разберете, че егото ще направи всичко възможно, за да ви попречи да вземате тези решения на Живота. И за постигането на тази цел егото (и силите на антихриста), са измислили множество хитри игри. Целта е да ви държат объркани в определена илюзия, че да не можете да се освободите от нея и да направите следващата крачка нагоре.
Какво е решението на Живота?
Когато говоря за решения на Живота, нямам предвид такива незначителни, като дали да си вземете чадъра или какво да обядвате. Не говоря също така за големи решения в материалния ви живот, от рода, каква професия да си изберете или за кого да се ожените. Имам предвид решения, влияещи на виждането за себе си, за Бога, за света и взаимовръзката между тези три фактора в живота ви. Говоря за решения, които определят чувството ви за идентичност.
Както поясних в предишни беседи, когато се спускате с едно стъпало по витата стълба, старата ви идентичност умира и се ражда нова. Така, за да се изкачите с едно стъпало, старата ви, човешка идентичност, трябва да умре и трябва да се роди нова, по-духовна. Точно затова съм казал:
5. Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;
6. роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. (Йоан, 3 гл.)
Това духовно възраждане изисква доброволно и съзнателно (ако не е съзнателно, няма да е доброволно), да позволите на старата ви човешка идентичност да умре и да признаете, че се възраждате с по-високо духовно чувство за идентичност. За да го направя по-малко абстрактно, позволете ми да ви преведа пример.
Много хора се борят с алкохолизма и използват различни програми, от рода на „Анонимни Алкохолици”, за да се справят с този проблем. Някои могат да прекратят пиенето, като използват съзнателната си воля за подтискане на влечението им към алкохола. Това е похвално, но трябва да се плати известна цена, а именно – с всички сили да поддържат решението си през целия си останал живот. Организация от рода на АА твърди, че сте алкохолик за цял живот и трябва да подтискате желанието си за пиене. Не осъждам този метод за хора от определено ниво, но има по-висок метод.
Виждате, че има само една причина, поради която можете да станете възприемчиви, на първо място към алкохолизма, а именно, приели сте чувството за идентичност на човек, който няма жизнена цел и няма сили да се справи с проблемите си. Така, ако не можете да преодолеете проблема (да прекратите страданието), понеже не струвате нищо, напълно е подходящо да притъпявате болката с алкохол.
След това постепенно попадате под физическа и емоционална зависимост, но идва момент, когато Съзнателния ви Аз се пробужда и разбира, че не може да продължавате така, че ще умрете. Така стигате до програма за лечение и използвате силата на волята си за подтискане на смятаното за причина на проблема, а именно, желанието ви да си пийнете. Но реалната причина е чувството ви за идентичност на нищожен човек, живота на който няма никаква по-висока цел.
Реалното решение е да преодолеете това състояние на съзнанието, а можете да го направите като усвоите Христовата истина, че сте уникално, духовно същество, безкрайно любимо на Бога и пристигнало на Земята с определена духовна цел. Щом приемете това ново чувство за идентичност и позволите на старата ви идентичност да умре, ще видите, че сте достойни и живота ви има мисия, която е прекалено важна, за да позволите на алкохола да пречи на нейното реализиране.
По този начин, не само подтискате желанието си за пийване, което е следствие, а не причина, но и приемате по-високо чувство за идентичност. За новия човек, който сте вече, пиенето е просто немислимо. Това дори не е избор, а егото и княза на този свят, нямат никакъв шанс да ви изкушат да пиете. Толкова сте съсредоточени върху мисията си, че въобще не забелязвате изкушенията им. (Това ги принуждава да престанат и да измислят друго изкушение, което да работи на новото ви съзнателно ниво. Но независимо от това, сте направили значителен прогрес и за тях е по-трудно да ви изкушават.)
Различавате ли общата его-стратегия? Спускали сте се по стълбата, като сте приемали по-ниска идентичност от действителната ви на уникално духовно същество. Признали сте се за човек с определени ограничения. Егото се опитва да ви попречи да се избавите от ограниченото ви чувство за идентичност и да приемете по-високо. Прави го, като или ви държи в духовна слепота (и по този начин не забелязвате ограниченията си и наличието на алтернатива), или ви прави толкова привързани към това ви чувство за идентичност, че нямате никакво желание да се избавите от него.
Сегашното ви чувство за идентичност се основава върху светското или материалното ви чувство за идентичност. Затова егото се опитва да ви държи толкова объркани или привързани към „нещата от този свят”, че да не видите и приемете истинската си духовна идентичност. Егото се опитва да го постигне чрез индивидуални игри, всяка от които е разработена, да ви държи съсредоточени върху нещо в материалния свят, че да нямате никакво желание да надзърнете извън ограниченията. Да нямате желание да изоставите ограниченото си чувство за идентичност и да се възвисите към по-свободно чувство за идентичност. Да не сте в състояние или не искате да промените своите убеждения, че сте по-ниска идентичност, и че няма нищо друго освен тази идентичност.
Как сте се спускали по стълбата на живота?
Нека да разгледаме спускането ви по стълбата, която ви е довела до сегашното състояние на съзнанието ви. Приказката, и дори Библията, дават невярна представа за този процес. Библията описва човешкото Падение като важно събитие. В известен смисъл, това е вярно – загубата на връзка с духовния ви учител е важно събитие, но това е следствие на постепенен процес.
Много религии и учения от Новата Епоха, си представят падението като единично събитие и метода за решаването му, както им се струва на тях, е спасението. Това е една от илюзиите, създадени от князът на този свят. Той иска да вярвате, че ако принадлежите към правилната християнска църква и вярвате на доктрините й, аз или по-точно, църковния идолопоклонически образ на Христос, ще слезе от небето и ще ви спаси. Или иска да вярвате, че щом сте достатъчно любящи и добри към всеки, ще се пробудите самопроизволно някой ден и ще станете просветени.
И двете философии, а и доста други, които са основани на това състояние на съзнанието, преследват една и съща цел – да ви приспят така, че да не осъзнавате, къде се намира истинският ключ за спасението, за духовното израстване, за просветлението или както и да го наречете. Ключът се намира в разбирането, как се спускате и издигате по витата стълба и ролята на Жизнените избори. Позволете ми да поясня.
Съзнанието на антихриста е доста развито, което означава, че Падението не е в резултат на само едно решение от ваша страна. Започнали сте постепенно да експериментирате с дуалистичния ум и сте се спускали постепенно по витата стълба. В някакъв момент Съзнателният ви Аз е взел действително важно решение – повече да не управлява живота ви, но повечето хора са го направили без да осъзнават напълно, какво са заложили на карта. Били са вече толкова заслепени от дуалното съзнание на антихриста и не са разбирали добре, какво се случва. Не са разбрали, че в действителност са вземали решение за Смърт.
Сравнете го със спускането по стълбата. Когато слизате надолу, при всяка крачка усещате твърда повърхност и знаете, че сте се спуснали с едно стъпало. Усещате всяка крачка като отделно, индивидуално събитие и знаете, че сте се спуснали с едно стъпало надолу. А сега си представете, че сте легнали на стълбата и позволявате на тялото си да се плъзга надолу. Просто се плъзгате и понеже тялото ви е върху няколко стъпала, е трудно да различите слизането с още едно стъпало, като отделно събитие. В края на краищата, на кое стъпало сте се спуснали – на това, което е под главата ви или под краката ви? И когато не можете да разграничите ясно, че сте направили крачка надолу, можете да се изпързаляте доста надолу по стълбата, преди да се усетите, какво е станало.
Искам да разберете, че когато сте се спускали по стълбата на съзнанието, не сте разбирали ясно, какво се е случвало. Не сте разбирали, че всяка крачка е отделно събитие, което е карало старото ви чувство за идентичност да умира и да се роди ново, по-ограничено. Причината, поради която не сте го забелязвали, е заслепението от дуалистичната логика на антихриста, както Ева е била заслепена от змията в райската градина, като е казала: „Не, няма да умрете!”
Виждате ли, че това е същата лъжа, която е зад всяка крачка, направена надолу по стълбата? Мислите си, че вероятно няма да умрете, когато вземате решението на смъртта. В края на краища, вече сте изминали част от пътя, предложена от нея и не сте умрели – защо да не опитате още малко. Това е логиката, която ви е накарала да се спуснете по витата стълба, докато престанете да виждате изхода горе и дори сте забравили, че съществува такъв. Това е този момент, когато Съзнателният ви Аз е приел чувството за идентичност като човешко същество, вместо духовно същество.
На това място трябва да коригираме още веднъж приказката. Вярно е, че Съзнателният ви Аз спи, но само метафорично. Спите в този смисъл, че не виждате реалността в живота, а именно, че сте повече от материално, човешко същество, и че светът е много повече от материалната вселена. Но не спите в този смисъл, че не осъзнавате нищо. Защото мъчително осъзнавате последствията от решенията на егото, и не можете да ги избегнете. Тук трябва подробно да разгледаме, какво точно означава фактът, че Съзнателният ви Аз е престанал да взема решения.
Как можете да не вземате решения, без да вземате решения
В предишните си беседи казах, че в някакъв момент Съзнателният ви Аз е престанал да взема решения, като това е позволило егото да взема решения вместо вас. Това е вярно, но има по-дълбоко разбиране, което трябва да разкрием сега.
Работата е там, че има някои решения, които могат да бъдат взети от егото и някои, които могат да бъдат взети само от Съзнателния ви Аз. Съзнателният ви Аз е разширение на АЗ СЪМ Присъствието и искра от Божественото Битие. Той е изпратен в материалния свят с повелята да преумножава и да управлява. Това означава, че трябва да преумножите чувството си за идентичност като съ-творец, а само Съзнателният ви Аз може да взема решения за вашата идентичност. Само Съзнателният Аз може да взема решенията на Смъртта – решения, които водят до по-ниско чувство за идентичност. Егото не може да взема такива решения, но може да влияе върху вземането на решението.
За да го илюстрираме, ще разгледаме компания, която принадлежи на един човек. Собственикът не иска да се занимава постоянно с управлението и е назначил генерален директор за да му управлява бизнеса, докато той прекарва времето си в къщи или в клуба. Генералният директор може да взема повечето решения, свързани с управлението, но все пак някои решения могат да се вземат само от собственика. През годината генералният директор е взел няколко неправилни решения и компанията търпи загуби. Но той не си признава за това на собственика. Вместо това измисля план, според който да изглежда, че състоянието на пазара е довело до загубите, и ако собственикът одобри заем от банката, компанията ще се прегрупира и ще бъде доста по-силна през следващата година.
Понеже на собственикът не му се иска никак да управлява сам компанията, вярва на генералния директор и одобрява заема. Очевидно е, че това е крачка надолу по стълбата на дълговете, но собственикът си мисли, че това е само временен неуспех и отново се оттегля в собствения си свят. През следващата година компанията отново няма печалба, но генералният директор измисля убедителен план и собственикът, който никак не иска да напуска собствения си свят, отново одобрява заем.
Очевидно е, процесът може да продължава до тогава, докато собственикът вярва на генералния директор. Докато генералният директор е в състояние да избегне разклащането на доверието към него, може да излиза сух от водата доста дълго време и компанията може да се окаже пред фалит, преди собственикът да разбере, какво става в действителност. Щом ситуацията стане толкова лоша, че собственикът да не може повече да я игнорира, той трябва да се пробуди и сам да управлява компанията. Но какво е нужно за да се стигне до този момент? Това зависи от баланса на желанието му да си остане в собствения си свят и желанието му да не загуби компанията. Докато не се случи някакво извънредно събитие, което да разруши илюзиите на собственика, падението може да продължи неопределено дълго.
В какво тук е реалният проблем? Макар собственикът да се е отказал от управлението на компанията, той не е в пълна изолация. Както и преди усеща липсата на печалба, както и преди трябва да взема най-важните решения. Дори да си мисли, че не трябва да взема решения – това е само илюзия. Той продължава да взема решенията на Смъртта, които водят компанията на по-ниско ниво – това, което той НЕ прави е, да поеме отговорност за събирането на информация, КОЯТО ДА ДОВЕДЕ ДО РЕАЛНИ РЕШЕНИЯ. Той позволява на генералния директор да му предоставя манипулирана информация за състоянието на нещата, а след това на тази база взема решения за Живота или за Смъртта.
Това е точната динамика на отношенията между Съзнателния ви Аз и егото. Съзнателният ви Аз решава, че не иска да управлява повече живота ви и позволява на егото да взема ежедневните решения. Но егото не може да определя чувството ви за идентичност, и затова може да взема решения само в рамките на вашето виждане за себе си. Решенията на егото са основани на дуалното съзнание, което означава, че обезателно ще доведат до нежелателни последствия.
Съзнателният ви Аз ще изпита на гърба си тези последствия, но егото ще представи „отчета на компанията”, от който се вижда, че това е само временно неблагополучие. Вие сте жертва на обстоятелствата, които не зависят от вас, но ако вземете решението, препоръчано от егото, ще видите, че всичко ще се оправи. Егото ще ви представи своето виждане за ситуацията, което е основано на дуалистичното мислене. Егото действително си мисли, че решенията му ще свършат работа, но дуални решения не решават проблемите създадени от дуалността.
Но ако не искате да поемете отговорността за управлението, можете да вярвате на егото. Това е вземане решението на Смъртта, което ще ви отведе до по-ниско чувство за идентичност. Може да не осъзнавате, какво се случва, но егото ще започне да взема решения от това още по-ниско чувство за идентичност. С по-ниското си чувство за идентичност давате още по-голяма свобода на егото, а това води до още по-неприятни следствия. Така подготвяте почвата за следващата криза.
Разбирате ли механиката? Вземате решението на Смъртта, което ви води до по-ниско ниво на идентичност. Егото поема властта и започва да взема незначителни решения, базирани върху това по-ниско решение за идентичност. Всяко от тези решения води до неприятни последствия и за да избягвате тези последствия, вземате (докато се отказвате да управлявате живота си) ново решение на Смъртта, което ви спуска още по-надолу по стълбата.
Когато дойде време за следващия отчет на компанията, егото ви представя розова картина, от която разбирате, че егото няма никаква вина за плачевното положение и разбира се, вие също нямате никаква вина. Безусловно, сега положението е лошо, но непременно всичко ще се оправи. А през това време, защо пък обновеното ЧОВЕШКО същество, да не се чувства комфортно, да не се наслаждава на това, което предлага материалния свят. Престанете да се тревожите за разни жизнени цели и се повеселете малко. Поживейте си, докато не е дошло време за умиране.
Единственият изход
Щом забравите за своята висша идентичност, не можете вече да виждате изхода от дилемата. Не разбирате, че неприятните последствия са неизбежен резултат от решения, базирани на дуалното съзнание. Забравили сте, че има алтернатива на това съзнание, и затова си мислите, че единственият начин да избегнете неприятните последствия, е да приемате по-добри дуалистични решения. Мислите си, че е възможно да си решите проблемите, без да надминете сегашното си чувство за идентичност, което е основната причина за проблемите ви. А точно това искат егото ви и княза на този свят, да продължите да вярвате. Те искат да продължите да вярвате на илюзията, че можете да решавате проблемите си в състоянието на съзнание, с което сте ги създали. (Това е тяхната вяра.)
В някакъв момент, на Съзнателният ви Аз ще се струпат толкова лоши последствия, че ще се пробуди и ще каже: „Не може да продължава така, трябва нещо да се промени”. Но дори след пробуждането, егото ще направи всичко възможно да ви попречи да осъзнаете реалността, която описах току-що. Тази реалност съдържа следните компоненти:
· Само Съзнателният ви Аз може да взема решенията за Живот и Смърт, решенията, които ви предвижват нагоре или надолу по стълбата на идентичността.
· Спускали сте се по тази стълба, защото сте вземали решенията на Смъртта.
· Приемали сте такива решения, защото сте позволили на егото да ви информира, и върху тази информация сте базирали решенията си.
· Понеже егото може да борави само с разума на антихриста, цялата му информация е дуалистична по своята природа и може да създава само допълнителни проблеми.
· ЕДИНСТВЕНИЯТ изход е да започнете да вземате решенията на Живота.
· Тези решения трябва да се основават на Христовия разум, а не на илюзиите на антихриста.
· Само Съзнателният ви Аз може да ви свърже с Христовия разум. Егото НИКОГА не може да го направи.
· Съзнателният ви Аз има избор да постигне Христовия разум. Независимо, колко надолу сте се спуснали по стълбата, можете отново да поемете ръководството. Когато ученикът е готов, ВИНАГИ се появява учителят и дава на ученика това, от което има нужда, за да направи следващата крачка нагоре по витата стълба. Вашето изпитание е в признаването на учителя и готовността ви да го/я следвате.
Проблемът е там, че преди да се възползвате от тази отворена врата, която „никой човек не може да затвори”, вие, т.е. Съзнателният ви Аз, трябва да вземе решението, че поема отговорност за живота си. Трябва да си върнете отговорността за вземането решенията за Живот, трябва да си върнете отговорността за събиране на информацията, върху която да основавате решенията си. Трябва да престанете да позволявате на егото да ви притиска в ъгъла, когато ви се струва, че трябва да избирате между две крайности, определени от разума на антихриста. Не трябва да позволявате да ви манипулират и да ви поставят в ситуация, когато трябва да избирате по-малкото зло. Трябва да си върнете отговорността да правите разлика между Христовата истина и илюзиите на антихриста.
Такова е моето виждане като цяло. Щом вземете решението да се откажете от управлението, позволявате на егото да ви подбира информацията, на базата на която да вземате своите решения и без да разбирате, какво става, се плъзгате надолу по стълбата. Усещате го мъгливо, а не като редица отделни събития, всяко от които предизвиква смъртта на стария ви аз и раждането на нов. НО ПО СЪЩИЯ НАЧИН НЕ МОЖЕТЕ ДА ТРЪГНЕТЕ НАГОРЕ. Не може да се плъзгате нагоре, нагоре трябва да вървите, като ПОЛАГАТЕ СОБСТВЕНИ УСИЛИЯ. Не можете да разчитате, че духовният учител ще ви влачи нагоре по стълбата, както егото ви е влачило надолу. Трябва да се изправите и да вземете решение да вървите със своите собствени усилия.
Истинският ключ се намира в разбирането, че изкачването по стълбата изисква множество отделни и индивидуални крачки. За да се изкачите на следващото стъпало, трябва да вдигнете и двата си крака от старото, т.е. да решите да го изоставите завинаги. Нужно е, доброволно да позволите на старото си чувство за идентичност да умре и да си позволите да се възродите отново. Павел го е описал така:
22. да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти,
23. да се обновите с духа на своя ум
24. и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината. (Към Ефесяни 4 гл.)
За всяка крачка нагоре по витата стълба, ВИЕ трябва да вземате решение. Това решение трябва да бъде основано на следното:
· Виждате, че сте на сегашното си ниво в резултат на решения, които сте вземали ВИЕ.
· Виждате, че решението е било основано на антихристовия разум, представен от егото.
· Виждате, защо тази илюзия е погрешна, и защо тя може да даде само неприятни последствия.
· Виждате го, защото сте познали Христовата истина, която ви е направила свободни от илюзията.
· Вече съзнателно и без съжаление или привързаност избирате да се избавите от илюзията и да приемете и усвоите Христовата истина.
След като вземете това решение на Живота, позволявате на старата си идентичност да умре и да се възродите в нова идентичност. Това съвсем не означава, че вече сте спасени и от сега нататък ще живеете щастливо. Това означава, че сте се изкачили само с едно стъпало по витата стълба и сте готови да се изправите пред следващото изпитание. Едва когато се справите с всяко решение, което ви е накарало да слезете надолу, когато стигнете до върха, тогава можете да заживеете щастливо.
Окончателното решение на Живота
Позволете ми да обобщя основното в тази беседа: Можете да преминете спейки пътя си, надолу по витата стълба на живота, но не можете по същия начин да изминете обратния път! Можете да се спускате като приемате неосъзнати решения, но можете да се изкачите САМО, приемайки осъзнати решения.
Позволете ми да се върна към аналогията със собственика на компанията. След няколко години на лоши финансови резултати, собственикът, най-накрая се събужда и разбира, че генералният директор му е представял невярна информация за положението на компанията. Вече отново е пред важно решение – да поеме ли сам управлението или да уволни некадърния генерален директор и да наеме друг, като по този начин отново се оттегли в своя личен свят. Решава да наеме нов генерален директор. Но не подозира, че в действителност, това е стария директор, който само е променил външния си вид и се представя за друг човек.
Като духовно търсещи вие вече сте приели някои от решенията на Живота, с всяко решение сте уволнявали егото, а това ви е позволявало да се издигнете до по-високо чувство за идентичност. Проблемът е, че егото веднага променя външността си и се представя за квалифициран генерален директор, който е способен да управлява новата ви компания вместо вас. Мнозина духовно търсещи са направили значителен прогрес, но все още не са стигнали до точката, когато да вземат окончателното си решение за Живот.
Това решение е твърдото поемане на отговорност за своя живот и запазването на тази отговорност. Ще приемате важни решения и ще поемете отговорност да постигнете Христовото виждане. Ще продължите да вземате едно след друго решенията на Живота и ще го правите докато стигнете до върха на витата стълба. Вече никога няма да позволите на егото си да ви уговори да се откажете от отговорността да различавате между Христовата реалност и нереалността на антихриста.
Сега, преди да изпаднете в униние и да започнете да чувствате, че да преодолеете всички его-илюзии е неизпълнима задача, позволете ми да поясня, с какво си имате работа. Можете честно да погледнете себе си и да забележите, че има доста още да поработите, преди да се освободите от егото си. И в сегашното си състояние на объркване, вероятно ще ви бъде доста трудно да разпознаете его-илюзиите. Но някой някога да е казал, че трябва да разпознаете всички его-илюзии наведнъж или да трябва да го направите със сегашното си ниво на съзнание?
Защо си мислите, че продължавам да говоря за витата стълба? Ключът за изкачването е да правите крачка след крачка, и всичко, което трябва да направите е, да се съсредоточите върху стъпалото, върху което стоите в момента и върху следващото. Не трябва да гледате към последното стъпало и да преодолеете стълбата с гигантски скок. Трябва да правите крачка след крачка, и ако го правите, ще стигнете до върха. Егото може да ви създава проблеми, само върху едно конкретно стъпало.
Да кажем, витата стълба има 33 стъпала. Оценявате живота си и стигате до извода, че се намирате на десетото стъпало. На този етап нямате Христовото различаване и проницателност, за да разпознаете его-илюзията, която е препятствие преди 33-то стъпало. Но разпознаването на тази илюзия не е належащо. Необходимо ви е да разпознаете илюзията, която ви пречи да се изкачите на единадесето стъпало. Мога да ви уверя, че разполагате с всичко необходимо, за да преодолеете тази илюзия. Трябва да се помолите за Христовото виждане, от което имате нужда, и ако го направите с отворен разум, ще получите отговор.
Това е духовен закон, когато ученикът е готов, появява се учителят. Той може да бъде както вътрешен учител – Христовия ви Аз или външен учител, който може да изглежда по най-различен начин. Но учителят винаги ще намери начин да ви даде разбирането, от което имате нужда, за да се изкачите на следващото стъпало. Ако разумът ви е отворен, ще разпознаете Божественото ръководство и ще го използвате, за да постигнете по-висока идентичност. И щом постигнете тази по-висока идентичност, ще разполагате с всичко необходимо, за да се освободите от следващата илюзия и да направите следващата крачка нагоре.
Надявам се, че вече разпознавате главната стратегия на егото. Тя има за цел да ви попречи да вземете поредното и окончателното решение на Живота. Точно за тази цел, егото и князът на този свят са измислили множество игри, които са разработени за да заседнете на определено ниво. Започвайки изучаването на тези игри, ще видите, че вече сте преодолели някои от тях. И това трябва да ви даде вътрешната увереност, че сте способни да се справите с всичките до една, само като правите крачка след крачка.
Разбирам, че все още може да ви изглежда неизпълнима задача изкачването на стълбата. Но факта, че четете това учение, е показателен, че не сте най-долу. Как сте успели да стигнете до сегашното си ниво? Направили сте го, защото Живият Христос под някаква форма ви е подпомогнал. Приели сте указанията на учителя и сте ги използвали за да вземете решението на Живота, което ви е изкачило на горното стъпало. И сте продължили докато сте стигнали до сегашното си ниво.
Същността е, че досега е имало учител при всяка ваша крачка. Съдейки по този опит, трябва ли да се съмнявате, че няма да има учител и при следващите ви стъпки? Целесъобразно ли е да си мислите, че няма да следвате учителя и по-нататък? Защо да не осъзнаете, че вече сте стъпили на истинския път и докато продължавате да вървите по него, постигайки все по-високо Христово виждане, ще ПРЕМИНЕТЕ целият път до в Къщи? Сега трябва да разгледаме целия цитат, който частично използвах по-рано:
Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват. (Псалтир, 22:4)
Повярвайте, учителят ще е с вас на всяка крачка по пътя и продължавайки да се движите, ще стигнете до целта. Както гласи старата поговорка: „Пътешествие от хиляди мили започва с първата крачка”. Но завършват пътешествието само тези, които не се спират.
Как да вземате решенията на Живота
Послание на Исус дадено на 2 септември 2006 година
Разбирам, че много хора след като прочетат последната ми беседа, ще си зададат въпроса, как се вземат решения на Живота. За много хора е трудно да променят поведението си или възгледа си за живота и често имат усещането, че колкото са по-настоятелни, толкова по-трудно им се удава. Някои вече са взели решението да направят някои определени промени в своя живот, но бързо се плъзгат отново назад към старите си навици. Някои решават да се занимават с духовни практики и да изучават духовни учения, но през някакъв период от време – дълъг или кратък – имат усещането, че не се случва нищо. Затова ми позволете да ви предложа някои мисли, как да вземате решения на Живота. Ще повторя някои неща от казаните в предишната беседа, но ще го кажа по друг начин с надеждата да помогна на тези, които чувстват, че не са усвоили много добре, как се вземат решенията на Живота.
Първото, което трябва да разберете – невъзможно вземането на Жизнено решение с външния разум и воля. Това решение трябва да дойде отвътре, от самия Съзнателен Аз. Затова не можете да осъществите решение на Живота с външната воля, не можете да го ускорите, не можете да превземете Небесата със сила. Но също така, не можете да вземете решение на Живота като очаквате пасивно, че ще се реализира от само себе си. Може да се каже, че не можете да го форсирате, независимо какви усилия прилагате, но няма и да се осъществи, ако не опитвате.
Имам предвид, че решението на Живота е естествено, дори спонтанно и е резултат от правилна умствена нагласа, а именно, когато ви е ясно всичко. Когато разберете, какво ви причинява вреда, спонтанно ще вземете решение на Живота и ще освободите някаква его-игра. Представете си, мислите, че държите в ръката си въженце, но изведнъж виждате, че това е змия. Няма да започнете да разсъждавате, какво да правите; просто ще пуснете змията. Затова ключът е, да приведете разума си в такова състояние, в което да сте възприемчиви към интуитивното разбиране, то може да предизвика спонтанно решение. Но не трябва пасивно да очаквате по-ясно виждане. Можете да вземете активни мерки за неговото постигане, но това трябва да са правилни мерки.
Да разбираш по-добре
Владиката Ел Мория обича изречението: „Ако хората разбираха по-добре, биха постъпвали по-добре”. Това е истинско твърдение, когато знаете, че да „разбираш по-добре”, не става въпрос за външно, интелектуално знание, а за усвоено знание. В последната беседа казах, че реалният проблем е, че сте приели нисше чувство за идентичност, основано на недостига на истински знания. Когато усвоявате знанието, то става част от вашата идентичност, а след това разширявате тази идентичност. И когато приемате тази нова идентичност, започвате да постъпвате съответно с нея, т.е. без някакви специални усилия ще постъпвате много по-добре, отколкото е било възможно със старото ви чувство за идентичност.
Например, всеки има външното знание, че пушенето е опасно за здравето. Но тези, които продължават да пушат, не са усвоили това знание. В действителност, те не знаят, защото не са разбрали докрай, какво е влиянието на пушенето върху тях. Фактически „не виждат”, че пушенето им причинява вреда и затова продължават да пушат. Но щом усетите интуитивно преживяване, което ви показва, как ви влияе пушенето, изведнъж осъзнавате: „Защо го правя?” В този момент ще ви бъде лесно да се откажете, защото разбирате, че пушенето и вие сте несъвместими повече.
Тръгвайки от тази гледна точка, става възможно да се види под друг ъгъл основната стратегия на егото. Това, което егото и князът на този свят се опитват в действителност да направят, е да ви попречат да разбирате по-добре. Ако действително виждате, че имате его, че то не е реалния ви аз, и че всичко, което правите води до страдания, веднага бихте се посветили на преодоляване на егото – така вземате главното решение на Живота, което ви отвежда на духовния път. Ако действително виждате природата и последствията от конкретна игра на егото, веднага бихте се отказали да играете тази игра, като така бихте взели индивидуално решение на Живота, което ще ви изкачи с едно стъпало по витата стълба.
Вече можем да видим, че оцеляването на егото зависи, доколко остава неизвестно за Съзнателния ви Аз. Егото процъфтява в сянката и за да оцелее, и дори да разшири властта си, трябва да си остане скрито. Сега е ясно, че егото ще направи всичко възможно, за да ви попречи да го различите и да разобличите игрите му. То иска да продължите да си мислите, че вие сте егото, вместо да разберете, че Съзнателният ви Аз е отделен от егото. Иска да ви попречи да различите игрите му и последствията им.
Егото има няколко нива на защита, която трябва да ви пречи да го разгледате и да забележите влиянието му върху живота ви. За да го илюстрираме, ми позволете да се върна отново към примера с алкохолика. Малко са хората, които решават съзнателно: „Каня се да ставам алкохолик”. Те се плъзгат към това постепенно, като използват често алкохола за приглушаване на болката, предизвикана от проблем, който не могат или не желаят да решат. Но притъпяването на болката, вместо решаването на проблема, предизвиква още по-силна болка, и тогава изпитват потребност да пият още повече, а така изграждат навик, който завладява живота им.
Каква е първата крачка към оздравяване? Много хора пият прекалено много, което е очевидно за всички, освен самите тях. Те винаги ще отричат, че пиянството им е проблем и ще отказват да се признаят за алкохолици. Така, както ще ви каже всеки лекар, първата крачка към оздравяването, е осъзнаване съществуването на проблема. Затова е толкова ценно, когато обществото признава съществуването на този проблем и го отнася към заболяванията, а след това отделя повече внимание на проблема и последствията му за хората и обществото. Такива организации като АА, извършиха огромна работа, като съсредоточиха вниманието си върху алкохолизма и даването на помощ. За съжаление, западната цивилизация все още не е признала съществуването на проблем с егото, но това ще се промени през следващите едно-две десетилетия.
Първата отбранителна линия на егото има за цел да ви попречи да осъзнаете, че съществува нещо такова като егото или да разберете, че е причина за страданията ви. Повечето хора изобщо не подозират за егото и си мислят, че страданията са в реда на нещата и дори са неизбежни. Те не са разбрали, че егото е проблема и затова дори не могат да започнат да го преодоляват. За мнозина е така, защото никога не са им говорили за егото в разбираема за тях форма. За останалите – защото дори нямат желание да допуснат, че страданията им са предизвикани от тях самите. И продължават да се виждат като жертви на външни сили и имат оправдание, за да не поемат управлението на Живота си.
Едва след като признаете съществуването на проблема, идва следващата крачка, че ВИЕ също имате този проблем. Точно на това място егото е най-успешно в опитите си да избудалка хората. Толкова е лесно да забележиш прашинката в окото на брата си, а колко по-трудно е да видиш гредата в собственото. И егото е голям майстор да накара хората да си мислят, че нямат вина, което ще разгледаме, когато изследваме его-игрите. Много духовни хора са постигнали интелектуално разбиране на егото, но напълно не „виждат”, че имат его, което управлява живота им.
Щом признаете съществуването на проблема и той се отнася и до вас, трябва да си признаете, че ако искате да се справите с него, точно ВИЕ сте тези, които трябва да вземете тези решения и трябва да започнете СЕГА. Егото ще направи всичко възможно, за да изглежда, че няма никаква нужда от преодоляването му. Някои могат дори да сметнат, че егото е външно обстоятелство, което им е неподвластно. Това много напомня на алкохолика, който си мисли, че е жертва на болест, която е нелечима, а само може да бъде подтисната.
Друга област, в която егото преуспява е, когато успява да накара хората да отложат (понякога за неопределено време) решаването на проблема с него. Егото е майстор на отлагането и ще се стреми да ви намери разни други по-належащи работи, че да не ви остане време да се разправите с него. Или ще ви подхвърли мисълта, че днес не е подходящо да се занимавате с него, това може да се направи и утре, а това утре никога не настъпва.
След като признаете, че проблемът е в егото, че то ви вреди, че трябва да решите този проблем и то веднага, какво ви е нужно още? Трябва да разберете, с какво си имате работа, и как най-добре да се справите с него. Това означава разбиране на природата и произхода на егото и разпознаване на игрите му. Последното е още една от областите, където егото успява много успешно да баламосва хората. Често е много трудно да бъде разпозната играта в изглеждащия като напълно невинен навик и да осъзнаете, че сте в капана на тази игра.
Хората са много приспособими, което е положително качество, а то им позволява да се справят с много различни обстоятелства. Но егото може да се възползва от приспособимостта, за да ви накара да бъдете търпеливи с игрите му. Толкова сте свикнали с тях, че ги смятате безобидни или дори напълно нормални. Добрият стар аргумент, щом всички правят така, това не може да бъде погрешно, все още е много убедителен за повечето хора. Но щом всички са заслепени от егото, тогава всички ще грешат.
Каква е целта на изброяването от мен на методите, с които егото се опитва да ви пречи да вземете мерки и решения на Живота? Просто да ви дам знания за тези места, където егото се опитва да се скрие, така че да започнете разбирането на механизма, как егото се опитва да ви заслепи и да ви усмири. Надявам се да стигнете до разбиране, че произходът на егото е следствие отказа на Съзнателния ви Аз да бъде осъзнаващ. Затова, ключът за преодоляването му е да си върнете осъзнаването и да разширите разбирането. В действителност, егото няма никаква реална власт над вас и може да ви влияе, само ако не забелязвате, какво се случва. Когато осъзнаете егото и игрите му, заставате на правилния път към преодоляването им. Но трябва да се стремите към правилно осъзнаване.
Какво да търсите
Има външно и вътрешно знание. Има интелектуално знание и истинско разбиране. Има дуалистична, относителна „истина” на антихриста, а има единна Христова истина. Докато гледате живота през филтъра на дуалистичния ум, егото винаги ще успява да се покрие. За да го разобличите, трябва да излезете извън его-съзнанието. Трябва да постигнете вертикално знание вместо интелектуално. Някои психолози владеят обширни интелектуални познания за душата, но не са по-близо до забелязването на егото в себе си. Някои духовно търсещи имат обширни интелектуални знания на духовните учения, но така и не разбират важния елемент от пътя, че трябва да преодолеят егото си.
Да разгледаме следната ситуация от Библията:
3. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,
4. рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;
5. а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?
6. Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
7. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
8. И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
9. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред. (Йоан, 8гл.)
Имаме група хора, които са напълно убедени в своята правота, но в действителност са заслепени от егото си. Аз като представител на Христовия разум, като Живия Христос трябваше да изведа хората от духовната им слепота и да им помогна да видят ситуацията без филтъра на егото. Така те постигнаха нова яснота и избягнаха не хуманни действия. Съжалявам, че не успях да бъда толкова успешен в много други ситуации, но уви, хората са толкова заслепени от егото си и никак не им се иска да надникнат през завесата на илюзиите си. Както и да е, какво е нужно да преодолеете собственото си его – ново виждане, което да ви даде възможност да видите това, което преди не сте забелязвали.
Нека да разгледаме историята за Гордиевия Възел, история, която вдъхнових Ким да използва няколко пъти. Хитро завързания възел бил поместен в древен храм и оракула предсказал, че: „Този, който разплете възела, ще стане властелин на цяла Азия”. Много хора са се опитвали да го развържат, накрая млад човек, на име Александър, извадил меча си и разсякъл възела. Александър, който станал Александър Велики и покорил Азия, не се хванал да разплита възела. Той погледнал на проблема по друг начин и намерил единственото практично решение. Така се справил с възела, както предсказал оракула.
Изводът от историята е такъв, че не можете да решите проблема, докато сте в състояние на съзнанието, предизвикало този проблем. Всички ваши сегашни проблеми са се появили, защото сте вземали решения на Смъртта, решения базирани на дуалистичната логика на антихриста, предложена ви от егото. Ако се опитате да решите проблемите със същата умствена нагласа, ще си отворите още повече проблеми. Трябва да внесете нещо ново, което да замени илюзиите.
Това е илюстрирано със старата аналогия, че не можете да изгоните тъмнината от стаята, защото е нематериална. Както и да анализирате, все ще си оставате в тъмнина. ЕДИНСТВЕНИЯТЗХОД е да разберете, че тъмнината сама по себе си не е субстанция, а липсата на нещо. Щом допуснете това, което липсва, тъмнината изчезва. Аналогично, разума на антихриста не е реален, а липса на реалния Христов разум.
Точно затова Алберт Айнщайн е казал: „Ако продължавате да правите едно и също, а очаквате различни резултати, сте безумци”. Повечето хора са заети с безсмислени опити да решат проблемите, създадени от егото, използвайки его-съзнанието. Това е невъзможно.
Дзен Будизмът е известен с коаните си – кратки, много често противоречиви твърдения, построени така, че да дадат тласък на разума да погледне по различен начин на ситуацията. Коана няма за цел да ви даде информация или разбиране. В действителност, трябва да направи късо съединение на стереотипното мислене, за да излезете извън рамките на обичайните умствени конструкции. Коана е разработен да ви помогне в разбирането, че съществува състояние на съзнанието, което е над и извън дуалистичния ум, който е норма за повечето хора.
Често съм използвал подобни твърдения, защото исках хората да се свържат с Христовия разум. Казал съм:
Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. (Йоан, 4:24)
Егото мисли напълно хоризонтално, т.е. не е в състояние да се издигне над ограниченията на някакво ниво. Все едно егото е затворено в мазата на един дом и не вижда, че над него има още нещо. Но в Дома на Отеца има много обители и напълно различно мислене, което е над дуалистичното мислене на егото. Това е начин на мислене, за който трябва да знаете и трябва да отворите разума си за интуитивни прозрения, които да го избавят от собствените му стереотипи.
Повечето хора не искат да мислят, да излязат извън рамките на ограниченията и затова умът им е затворен през по-голямата част от времето. Те искат всяка нова идея да съответства на вече съществуващите им убеждения, да се побира в сегашната им ментална структура. Но вие можете да вземете решение, да осъзнавате склонността на ума си да бъде затворен и да се противопоставяте на тази тенденция. Можете да решите да сте във възприемчиво състояние на ума, винаги да сте отворени за истината, която егото ви не вижда. Може да решите да търсите гредата в собственото си око и да бъдете бдителни за опити на егото ви да ви накара да насочите вниманието си към нещо друго. Това е състояние на внимаваща благодат и за нея съм казал по следния начин:
Който има уши да слуша, нека слуша! (Матея, 11:15)
Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват; (Матея, 13:16)
Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. (Марко, 10:15)
Като осъзнавате все повече необходимостта да напуснете умствените ограничения на егото, ще доведете разума си в състояние на възприемчивост и ще започнете да получавате прозрения, които ще изградят основа за вашите решения на Живота. Отбележете си – това не е пасивно състояние на ума. Не просто да очаквате истината да ви намери. Вие активно търсите истината, като изучавате всичко, което ви е достъпно за егото, за психологията и духовността. Но не се учите да получавате интелектуално, хоризонтално знание. Учете се да постигнете интуитивен пробив, евристични преживявания, кои то ви дават вертикални прозрения.
Винаги гледайте отвъд дуалността
Главният ключ тук е в разбирането, че трябва винаги да се стремите да разширявате виждането си и да усилите различаването, за да можете да виждате отвъд его-игрите. И както ще видим има няколко нива на его-игри. Отначало няма да можете да разпознаете всички илюзии на егото, защото все още ще вземате дуалистични решения, но някои от тях ще бъдат по-малко разрушителни от други. Не може да се каже, че дуалистичните решения са задължително лоши. Някои от тях могат да бъдат крачка в правилното направление, но няма да се издигнете истински над проблема докато не вземете решението на Живота.
Да използваме отново предишния ми пример с алкохолика; има много хора, които пият прекалено, но не са готови да си признаят: „Аз съм алкохолик и ми е нужна помощ!”. Така осъзнаването е очевидна крачка в правилното направление, защото това е по-високо ниво на съзнание. Очевидно е, че ще е полезно за човека да започне лечебен курс или чрез други начини да сложи край на пиянството. Но да прекара останалата част от живота си с идентичност, „аз съм пияница”, съвсем не е добър изход.
Да постигнеш осъзнаването „аз съм алкохолик” не е решение на Живота. Но ако го развиете, като разширите духовното си разбиране, може да стигнете до извода, че сте духовно същество. И приемайки тази нова идентичност, приемате решение на Живота. Позволявате на старата си идентичност да умре, а да се роди нова в съответствие с която, пиянството е невъзможно. Дори няма да изпитате желание да пиете, защото това е несъвместимо с вас, с представата ви за света.
Можете да стигнете до приемане на решение за Живот и по друг начин. Трябва да разширите съзнанието си, което има два аспекта:
· Аспектът Алфа включва разбирането на духовната страна на живота, включително и факта, че сте духовно същество, което има уникална мисия на тази планета. Осъзнавате егото и виждате, че сте повече от него.
· Аспектът Омега включва разбирането, защо и как определен модел на поведение оказва влияние върху вас и другите хора. Осъзнавате игрите на егото като такива.
Много хора стигат до разбирането, че някои навици имат отрицателни последствия, но не разбират, че това са его-игри. Затова трябва да водят напрегната борба за преодоляване на навика. Но ако работите и над двата аспекта за разширяване на съзнанието, ще ви стане много по-лесно да се избавите от старото мислене. Причина за това е, че няма да имате усещането, че се разделяте с нещо. Много хора, които престават да пият, имат усещането, че са изгубили нещо, което им е доставяло удоволствие и изпитват вътрешна загуба или празнота. Но щом достигнете по-високо духовно разбиране, можете да се избавите от илюзията за загуба.
Вместо празнота ще имате ново чувство за идентичност, и затова не губите нищо. Просто позволявате на нещо старо да си иде, защото е заменено с нещо по-добро. Това е подобно на годините, когато сте израствали, когато изведнъж сте разбрали: „Вече не съм дете!”. В момента, когато сте приели новата идентичност, става лесно да изоставите играчките. Не ви се е наложило да се заставите да зарежете куклите или автомобилчетата, просто сте загубили интерес и сте пренасочили вниманието си върху нови играчки, които съответстват на новата ви идентичност като младеж.
Знам, някой ще каже, че е по-добре да запазите привързаността си към детските играчки, но порастването е необходима крачка към възрастния живот. В края на краищата, престанали сте да се виждате деца и сте се признали за възрасни. Същността е, че вече сте приели много решения на Живота, които са ви издигнали на по-високо чувство за идентичност. С други думи, вземането на решение не е нещо непостижимо. Просто трябва да станете по-осведомени за подобни решения, а след това да насочите вниманието си върху следващата крачка. Трябва да позволите на старата идентичност като „обикновен” възрастен да си иде и да приемете нова идентичност на духовно същество. Когато го направите, по съвсем естествен начин ще престанете да правите това, което правят обикновените възрастни и ще започнете да правите това, което правят духовните същества.
Противодействие на израстването
Много хора усещат, че има противодействие на решението им, все едно нещо ги влече обратно към старите стереотипи. Някои хора, дори с опит във вземането на решения за Живот, отново се завръщат към старите модели. Причина за това е действителното съществуване на притегляне, което ви тегли надолу по витата стълба. Тази сила се състои от няколко компонента и сега ще ги разгледаме.
В центъра на всяка его-игра се намира илюзорно убеждение, основано на дуалистичния разум на антихриста, а не на Христовия разум. Докато това убеждение остава в съзнанието ви, ще привлича разума ви и буквално ще ви влачи към стереотипните мисли, чувства и действия. Не можете да се избавите от тях, докато не преодолеете илюзорното убеждение. Но това е доста трудно, защото убеждението може да има няколко нива. Може да се каже, че съществува дълбоко убеждение, което е скрито от няколко по-малки убеждения, също както малките камъчета задържат на едно място голямата скала. Докато не освободите малките камъчета, не можете да помръднете скалата.
Както съм обяснявал на друго място, материалната вселена има четири нива, които отговарят на четири нива от вашия разум:
· Ниво на идентичност – убежденията ви, кой сте и какво представлява света.
· Ментално ниво – убежденията ви, какво можете и какво не можете да правите. Нивото, където са убежденията, какво имате право и нямате право да правите.
· Емоционално ниво – чувствата, които предизвикват действията ви. Но чувствата могат да бъдат предизвикани и от външни обстоятелства и така да бъдат пречка или да ви заставят да направите нещо, което не искате.
· Физическо ниво – тялото и външния разум, с който решавате, какви физически действия да предприемете. Ниво, където са убежденията ви, как действията ви влияят на вас и на другите хора.
В повечето случаи его-играта има различни елементи и на четирите нива и за да се избавите от играта, трябва да се справите с всичките.
Като пример, да се върнем отново към алкохолика. На съзнателно ниво човекът има убеждението: „Не съм алкохолик, не прекалявам много с алкохола. Мога да го контролирам, мога да спра всеки един момент!”. Но на физическо ниво преживява последствия, които му е трудно да отрече. Например, пиещият може да загуби работата си, да разруши отношенията си или да чуе от лекаря, че ако не престане да пие, може да умре до шест месеца. Това може да го накара да изостави убеждението, което посочих и да престане да пие.
Разбира се, това е крачка в правилното направление, но човекът е започнал да пие не заради убежденията си, че не е алкохолик и може винаги да се спре. Щом не излиза извън пределите на външния ум, убежденията от по-високите нива винаги ще му влияят и затова ще се бори цял живот с алкохолизма. На емоционално ниво може да съществува убеждението: „Не трябва да изпитвам тази болка, но понеже съм нейна жертва, трябва да я заглуша с алкохол. Имам нужда от облекчение”. Очевидно е, че докато съществува това убеждение в емоционалното тяло и докато изпитва болка, ще го тегли към алкохола и ще трябва ежедневно да се бори с нея.
На ментално ниво може да съществува убеждението: „Не мога да се справя с този проблем, защото не мога да се избавя от болката, която нося. И понеже съм безсилен пред този проблем, имам нужда от известно облекчение, което трябва да получа веднага”. Това убеждение ще действа постоянно, докато не бъде премахнато. Най-накрая, в тялото на идентичността може да съществува следното убеждение: „Аз съм само един жалък човек, без никаква стойност. Животът ми няма определена цел и няма смисъл.’’Това е убеждение-скала и ако можете да го засилите, би отнесло и по-малките ви убеждения.
Напълно е възможно, Съзнателният ви Аз да се отстрани от сегашната ви ситуация, да открие невярното убеждение на ниво идентичност и да го премахне. Така, по-слабите убеждения ще нападат като плочки от домино. Проблемът тук е, че Съзнателният ви Аз трябва да погледне на ситуацията отстрани. Трябва да видите гората, вместо отделните дървета. А егото ще опитва да насочи вниманието ви към някое от по-ниските нива.
Докато човек пие прекалено много, вниманието му е съсредоточено на физическо ниво. Интересува го само поредната доза алкохол и как да избегне последствията от пиянството. Затова може да се наложи да се избави от навика преди да може да пренасочи вниманието си отвъд физическото ниво. Аналогично, някои хора толкова са съсредоточени върху емоционалните проблеми, че никога не могат да се дистанцират и да разберат, че чувствата им са предизвикани от мислите им. И разбира се, някои толкова са съсредоточени на ментално и интелектуално ниво, че не разбират, че мислите им са следствие от чувството им за идентичност.
Същността е, че стремейки се към интуитивно разбиране, за което говорих в предишните раздели, можете да се отстраните напълно и да откриете илюзорното убеждение на ниво идентичност, което е причина за проблемите ви. Ако извадите запушалката на ваната, всичката мръсна вода ще изтече. Но в много от случаите, за хората е прекалено трудно да изчистят ума си от натрупаното по ниските нива. Затова, вероятно е най-добре да се съсредоточите да преодолеете илюзорното убеждение на ниво съзнателен ум, на емоционално или ментално ниво. Само след като освободите ума си от привързаността си към някое от тези нива, ще можете да погледнете проблема като цяло.
Енергийна връзка
Както е обяснено на друго място, всичко е енергия. Четирите нива на разума ви формират енергийно поле, и вие сте живи и съзнателни благодарение на потока енергия, който тече от вашето АЗ СЪМ Присъствие през четирите ви низши „тела”. Всичките ви умствени процеси използват тази светлина и неизбежно е „оцветена” от убежденията, които пазите в тези четири нива на разума си. Убеждение, основано на антихриста, ще понижи вибрацията на светлината ви така, че да не може да протича обратно към вашето АЗ СЪМ Присъствие.
Част от тази „лъжеквалифицирана” енергия ще се натрупва в личното ви енергийно поле, често наричано подсъзнателен ум. Понеже тази енергия е електромагнитна, проявява електромагнитна сила и въздейства на мислите и емоциите ви, като ги увлича в определени клишета. Ако често реагирате на определена ситуация с гняв, тогава тази енергия оцветена от гнева, ще се натрупа в емоционалното ви тяло и ще доведе до по-бързата ви реакция с гняв. Колкото повече енергия е натрупана, толкова по-лесно ще реагирате с гняв.
Същността е там, че ако в личното ви поле има много лъжеквалифицирана енергия от определен тип, тази енергия ще има двоен ефект:
· Енергията ще действа като магнит, който ще отвлича вниманието ви от виждането на общата картина. Прекалено сте съсредоточени върху действия, чувства или мисли, които съответстват на тази енергия. В действителност, не избирате свободно своите действия, чувства и мисли, защото клишето притегля вниманието ви и го ангажира. Така, за Съзнателният ви Аз е много по-трудно да се отстрани и да каже: „Защо продължавам да правя всичко това?”
· Енергията формира завеса, която пречи на Съзнателния ви Аз да се настрои с вашия Христов Аз, с духовните учители и АЗ СЪМ Присъствието. Също така ще ви бъде трудно да получавате интуитивен опит или виждане на основната истина в духовното учения, което четете.
Ако се обобщи накратко, енергията притегля съзнанието ви към по-ниски действия и пречи да получавате прозрения, за да знаете по-добре. Вече става очевидно, че трябва да направите нещо, за да се избавите от тази натрупана енергия и най-ефективния начин е използването на духовната техника, разработена с тази цел. Очевидно е, че препоръчваната от мен техника са розариите на Майка Мария, предназначени да трансформират негативната енергия и да ви помага при решаването на дуалистичните убеждения. Така получавате от розариите двоен ефект.
Честно казано, много малко хора няма да имат полза от използването на розариите като подготовка за вземането решения на Живота. И толкова много хора имат лъжеквалифицирана енергия, че просто не могат да вземат решение на Живота, докато не се избавят от по-голямата й част, за да освободят съзнанието си от притеглянето й. едва тогава ще имат достатъчно самосъзнание, за да преодолеят менталните ограничения, създадени от егото.
Другото следствие от натрупаната лъжеквалифицирана енергия в личното ви поле е, че създава връзка между ума ви и масовото съзнание. Представете си, че преминавате покрай здание, в което се намира огромен електромагнит. Тялото ви не се привлича от магнита, затова не чувствате нищо. А сега си представете, че джобовете ви са пълни с железни предмети. Вече осезаемо усещате привличането. Така, ако в аурата ви има много лъжеквалифицирана енергия, ще усещате привличането на масовото съзнание и това ще усложни много приемането решение на Живота. Ще повторя, единствения изход е да трансформирате лъжеквалифицираната енергия с използването на духовна техника. Тогава князът на този свят ще дойде и няма да намери нищо свое, с което да ви привлече в саморазрушително клише.
Преди да изоставим темата, какво ви държи в старите клишета, позволете ми да обърна внимание и на навиците. Подсъзнателният ум функционира подобно на компютър. Щом веднъж програмата е създадена ще продължи да работи, докато не я изтриете от твърдия диск. Може да вземете решение на Живота, което да премахне заблудата, която е създала програмата, но все още имате определени навици, съществуващи в подсъзнателния ви ум. Щом в джунглата е прекарана пътека, животните ще тръгнат по нея и това ще я разшири, което означава, че още повече животни ще минават по нея. Аналогично, пътеката в подсъзнателния ви ум заставя вашите мисли и чувства да следват определено клише. Пътеката е оформена от повторенията и са нужни повторения, за да се избавите от нея.
Искам да кажа, че след вземане решение на Живота, все още трябва да се избавите от навиците, които са се появили при старото убеждение. Това изисква време и затова трябва да имате готовност да потвърждавате решенията на Живота, многократно след като го приемете. В действителност, някои хора са се ангажирали с премахването на клишета от масовото съзнание и ще трябва да потвърждават определени решения на Живота в продължение на доста време, понякога и цял живот. Затова не си струва да унивате по този повод, а просто да потвърждавате решенията всеки път, когато нещо ви привлича към старо клише.
Правилни отношения между вас и вашите убеждения
Ако погледнете света, ще видите, че някои хора са готови да умрат за убежденията си или да убиват другите, за да унищожат, това, което смятат, че е заплаха за убежденията им. Някои от тези хора дори изглеждат герои с отстояването на своите възгледи, а някои се мислят, че аз искам да умрат за моята кауза. Това е неправилно разбиране.
Убежденията са нещо изразено с думи, а това, което е изразено с думи, произлиза от дуалността, където попада под най-различни интерпретации. Ето пример за убеждение: „Моята религия е единствено истинската и затова Бог иска всички останали да бъдат премахнати и затова убийството им е оправдано”. Накратко казано, никога не трябва да искате да убивате или да умирате заради убеждения.
Можете да отстоявате принципите си и аз точно това съм направил, като позволих да бъда разпънат. Но аз не съм го направил поради някакъв егоистичен интерес или привързаност. Направил съм го за да подбудя другите, като им покажа, че убежденията им са противоречиви. Те твърдят, че вярват на религията, която казва „не убивай”, но искаха да ме убият за да запазят религията си. Как може да запазите ненасилствена религия чрез насилие?
Нямам намерение да започвам сложна философска дискусия и затова ще оставя някои неща необяснени. Целта ми е да ви покажа основния принцип, който е зад решенията на Живота. Работата е там, че сте заслепени от дуалните илюзии на егото и затова не виждате Христовата истина. Виждането ви на истината е блокирано от сегашните ви убеждения. Затова, за да постигнете Христовото виждане, което прави решенията на Живота естествени и лесни, трябва да имате готовност да излезете извън рамките на сегашните си убеждения. Но не можете да го направите, докато сте привързани към тях. Готовност да убивате или да умирате за убежденията си, е крайна форма на такава привързаност.
Има много хора, които ще забележат, че четейки тези беседи за егото, изпитват тревога някъде в ума си. Ако се вгледате внимателно ще видите, че липсва желание да признаете сегашните си убеждения за погрешни. Може дори да съществува страх, че ако подложите на съмнение убежденията си, ще се случи нещо лошо или ще загубите нещо. Какво ще остане от вас, ако загубите убежденията си?
Не обвинявам по никакъв начин хората, които споделят тези чувства, просто споделям, че докато ги имате ще направите духовния си път много по-труден, отколкото може да бъде. Имам желание да видя всички искрени духовно търсещи, да се предвижват по пътя, колкото се може по-бързо и безболезнено. И за да го направите, трябва само да промените вижданията си за живота. Трябва леко да завъртите ръчката на съзнанието, за да погледнете от друга гледна точка на убежденията си.
Какво е това ново виждане? Докато съществува във вас каквато и да е привързаност към сегашните ви убеждения, отказът от тях ще ви причини болка. С всяка крачка по духовния път трябва да се избавите от някакво погрешно убеждение, а това означава, че всяка крачка ще ви причинява болка. Ако се освобождавате с нежелание от погрешните убеждения, това е защото някаква част от вас се идентифицира с тях. Тази част е егото, което няма желание да израствате и използва съществуващите убеждения за да ограничава израстването ви.
Какво е скритото послание на егото? Че не трябва да се освобождавате от някакво убеждение, защото извън него няма нищо непогрешимо. Затова, ако позволявате на егото си да ви привързва към определени убеждения, в действителност, отказвате да разширявате разбирането си и да постигнете по-широко виждане, водещо до решение на Живота. Твърдя ли, че трябва да се освободите от всичките си убеждения? Не е задължително, но АЗ СЪМ говоря, че трябва ДА БЪДЕТЕ ГОТОВИ ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ ОТ ВСИЧКИТЕ СИ УБЕЖДЕНИЯ. Ако има убеждения, които не желаете да подложите на съмнение, това желание произлиза от привързаност, а привързаността произлиза САМО от егото.
Как да избегнете този капан? Буквално има само един начин. Съзнателният ви Аз трябва да осъзнае, че СТЕ ПОВЕЧЕ ОТ УБЕЖДЕНИЯТА СИ! Както обяснявах, Съзнателният ви Аз е индивидуализация на Божието Битие, а без съмнение Бог е над всички убеждения на този свят. Бог е Духа на Истината и затова трябва да му се покланяте в Дух и Истина, вместо да го правите чрез дуалистичните убеждения и земните доктрини. Духът на Бог е над ВСЯКО убеждение, което може да бъде изразено чрез думи. Тънкостта е, че само Съзнателният ви Аз може да усети Духа на Истината, а егото никога не може да го направи.
Ако можете да направите тази промяна в съзнанието си, ще разберете, че реалният ви Аз никога не може да загуби нещо, като се избави от погрешното убеждение. Какво можете да загубите, ако се избавите от убеждение, което ви ограничава и ви заключва в затвора на лъжливото чувство за идентичност, което предизвиква постоянно страдание? Само егото може да загуби, когато се избавите от лъжливите убеждения, тъй като повече няма да може да ви управлява.
Разбирате ли, колко много може да облекчи тази промяна пътя ви? Когато знаете, че сте повече от убежденията си, бързо можете да преодолеете целия страх да разгледате критично убежденията си, целия страх, че може да се случи нещо, ако грижливо пазеното убеждение бъде признато за погрешно. Вместо да се съпротивлявате на процеса за разобличаване на своите погрешни убеждения, вие го търсите активно. Разделяте се постепенно със своите привързаностти и се посвещавате на непрекъснатия процес за постепенно разобличаване на всяко невярно убеждение, което някога е влизало в разума ви. И щом видите такова убеждение, ще можете да го пуснете толкова лесно, както пускате змия. Тогава ще започнете да вземате спонтанни решения на Живота и предвижването по пътя ви ще се ускори и ще надмине очакванията ви.
Отвореност за обучение
Като последни размисли, как можете да постигнете състояние на разума, когато ще можете да вземате спонтанно решения на Живота, задайте си следните въпроси: Отворен ли съм за обучение? Готов ли съм да следвам истинския духовен учител, който разобличава лъжливите ми убеждения? Или предпочитам да следвам лъжливия учител, който ми казва това, което ми се иска да чуя (в действителност, егото ви)?
Това е най важния въпрос, който отделя истински духовно търсещите от тези, които твърдят, че са много духовни или религиозни, но не са разбрали, какво е в действителност духовния път или не са поели задължението да израстват духовно. Това буквално отделя агнетата от овцете.
Ситуацията е безспорна. За да се движите по духовния път, за да се изкачите на следващото стъпало по витата стълба, трябва да преодолеете заблужденията си, които са ви накарали да се спускате надолу до сегашното ви ниво. Ако можете да видите погрешността на тези илюзии, не бихте били на нивото, на което сте и бихте се върнали обратно. Така, съществува нещо, което не сте в състояние да разберете, което пречи на израстването ви и докато не го разберете, ще седите в капана.
Пътят за излизане от задънената улица е да получите решаващото прозрение, което ще ви покаже погрешността на сегашното ви убеждение и ще го замени с истина, която да ви направи свободни. Откъде ще се появи това прозрение? То не може да дойде от вашия собствен ум, от собствената ви ментална структура. Ако разбирането, от което имате нужда е в тази структура, вече бихте го открили. Погледнете от друг ъгъл на моето твърдение:
А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? (Лука 6:41)
Защо на хората им е толкова лесно да виждат това, което става в живота на другите, а им е толкова трудно да видят същия проблем в собствения си живот? Защото, когато се намирате в менталните рамки, създадени от егото, не можете да виждате собствената си ситуация толкова ясно, както когато гледате отстрани. Така, разбирането, от което имате нужда, трябва да дойде от източник извън вашия ум, и който е над дуалността. Този източник е духовен учител.
Това не означава, че задължително трябва да установите съзнателна връзка с същество от духовното царство. Както казва Ел Мория: „Учителят може да бъде и мравка, внимавайте за него”. Смисълът е, че често учителят се появява в неочаквано скромен вид. Учител може да стане книга или друг човек, който ви посочва това, което сами не забелязвате. И както вече споменах, когато ученикът е готов, ПОЯВЯВА СЕ учителят. Така, с вас ВИНАГИ има учител, който може да ви даде това, от което имате нужда, за да направите следващата крачка по пътя си. Главният въпрос е – ще признаете ли учителя и ще се вслушате ли в посланието му?
Това, което можете да направите сега, е да поемете задължението, винаги да търсите учител. И да му позволите да ви говори за това, което не виждате сами, това, което егото ви не иска да види. Трябва да търсите истински учител, който да ви казва истината в очите, вместо лъжлив учител, който да ви осигурява комфорт сред собствените ви илюзии. Може да решите да сте отворени за обучение през целия си живот, винаги да търсите учителя, който да ви издигне на по-високо ниво. Може да решите, че имате уши, за да слушате и очи, за да виждате.
Пътят е непрекъснат процес
Много са хората, които стават жертва на тенденцията егото да търси автоматично или гарантирано спасение, както обяснявах в първата серия беседи. Те си мислят, че има някакво окончателно учение, информация или разбиране, и щом го намерят, ще постигнат освобождението. Мислят си, че само едно вълшебно изречение е достатъчно за да се възнесат на върха на витата стълба.
Но докато се намирате във въплъщение, ще си имате работа с разума на антихриста. Не можете да се освободите от собственото си его и продължавате да сте под въздействието на масовото съзнание. Затова е важно да сте с нагласата, в която виждате пътя като непрекъснат процес. Вместо да търсите крайно решение, постигате постепенно нарастващо разбиране през целия си останал живот.
Ако го постигнете не търсите повече някакво окончателно учение, а това означава, че егото повече не може да ви накара да повярвате, че сте намерили непогрешимата истина и можете да престанете да търсите. Така егото не може да ви накара да се спрете на определено стъпало, с мисълта, че няма нужда от други крачки. В последната беседа казах, че не трябва да позволявате на егото да ви снабдява с информация, върху която да основавате решенията си. Ако го направите, егото ще ви ИЗНУДИ да повярвате, че няма къде да отивате по-нататък, защото вече сте спасени. Така ще стигнете до извода, че това е последната крачка, която трябва да направите.
Мрежата от илюзии, изплетена от егото, е много фина и трябва да отчитате, че пътя има няколко нива. Затова, вместо да позволявате на егото да ви устрои комфортно на сегашното ви ниво, трябва винаги да гледате отвъд пределите му. В действителност, ще започна да описвам индивидуалните игри на егото и ще ги разделя в съответствие с четирите нива на разума. Това ще ви помогне да разберете, че трябва да продължите докато не стигнете до най-високото ниво и не преодолеете лъжливата си идентичност. Това ще ви бъде и подкрепа, защото разбирате, че сте се издигнали над най-ниското ниво.
Има тънка разлика, над която трябва да се замислите. Егото ще се опитва да ви накара да се чувствате комфортно със сегашните си убеждения, за да нямате желание да продължите нагоре. Но борбата с тази тенденция съвсем не означава, че трябва да преживеете останалата част от живота си в неудовлетворено състояние или ограничени. Щом осъзнаете, че сте повече от убежденията си, изоставянето на старите убеждения няма да ви причини болка. Ще се усетите по-свободни, което ще ви даде усещането за радост. Така ще можете да се наслаждавате на пътешествието, без да попадате в капана на комфорта, който спира израстването ви. И когато достигнете тази детска невинност, ще можете да продължите по пътя с възбудата, като дете, което е открило нова детска площадка, която трябва да се изследва. В този момент навлизате в Небесното Царство, дори да не сте стигнали до върха на стълбата.
Позволете ми отново да се върна на твърдението си, че не можете да осъществите решение на Живота, независимо колко усилия влагате, но това няма да се случи и ако не опитвате. Виждаме, че докато опитвате, използвайки разума на антихриста, не може да постигнете Христово виждане, което е основа за решение на Живота. Но ако чакате пасивно, въобще нищо няма да постигнете. Ключът е в средния път между опитите за използване на човешкия разум и неправенето на нищо.
Този тесен път е в постигането на нагласата да откриете първо Царството Божие – Христовото виждане – а след това си позволявате всичко останало – включително и решенията на Живота – ще се получат спонтанно. Това е състоянието на внимаваща благодат, когато превръщате разума си в чаша и позволявате Божията истина да тече в нея и да освети тъмнината. Виждате, запазването на его-илюзиите е постоянна борба. Постигането на Христовата истина е възможно, само ако престанете да се борите. И това е истинския смисъл на детския разум. Дистанцирате се от стремежа на егото да контролира всичко и вместо това, както казва Мория – ОПИТВАТЕ, като позволявате ДА ВИ РЪКОВОДИ БОГ. Позволявате на Бога вътре във вас да бъде творец, вместо вас.
Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. (Йоан 5:30)
Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. (Йоан 14:10)
Опитайте да прочетете тези две изречения с усещането, че вие сте Христос, който ги изрича. И обърнете внимание, как егото ви им се съпротивлява.
Его игри 1 Бъди като всички
Исус: Някои игри са много специфични и е относително лесно да бъдат разобличени, когато преиграват в определени ситуации. Други, по-общи его игри, е много по-трудно да бъдат разобличени, защото се използват в множество различни ситуации,дори при всички ситуации. Тези общи игри, в повечето случаи, подготвят почвата за специфичните игри и по този начин отслабват способността ви да ги разпознаете и преодолеете. Затова ще започна с една от общите игри на егото.
За да бъде разбрана тази игра, ще направя равносметка на това, което обяснявах в предишните две беседи:
Егото иска да ви направи слепи за съществуването на по-висока реалност, която е отвъд дуалистичното мислене на егото.
Заслепявайки ви с тази илюзия се стреми да ви задържи в нея до безкрайност.
Егото иска да отивате там, където му е нужно, без да осъзнавате, какво се случва. Иска да се спускате по стълбата на живота толкова плавно, че дори да не забележите.
Ако се откажете да се спускате повече, егото иска да ви задържи на това ниво. Дори и да започнете да се изкачвате, то се стреми да ви задържи на всяко едно ниво.
Изисква се специално решение за да се изправите и да започнете изкачването нагоре. Егото ще направи всичко възможно за да ви попречи да вземете това решение.
Какво е главното оръжие на егото при опита му да ви попречи да вземате жизнени решения и да направите следващата крачка нагоре по стълбата на живота. Това е стремежа на егото да ви накара да приемете норма за така нареченото „нормално поведение”. Тогава егото ще успее да проектира в съзнателния ви ум убеждението, че докато сте в пределите на нормата, няма никакви причини да правите нещо необичайно, от рода на жизнено важни решения и извършването на крачка нагоре по стълбата. С други думи, егото иска да вярвате, че плъзгането надолу или спирането на някакво ниво е нормално, а изкачването нагоре – ненормално, и затова е излишно, опасно, забранено или невъзможно. Посланието е следното: „Не клатете лодката – бъдете нормални като всички останали!”
В този стремеж егото има силен съюзник, а именно това, което някои психолози наричат колективно безсъзнателно. Бихме могли и да го наречем масово съзнание или планетерно его. Ако погледнете обществото, ще забележите, че повечето хора живеят целия си живот в пределите на нормите на конкретното общество, следвайки сляпо стандартите за нормално поведение във всичко, от религията до модните тенденции.
Ако се обърнете към историята ще забележите, че много общества са назначавали различни наказания за нарушаването на нормите. Могат да бъдат много жестоки, като смъртното наказание, заточение, лишаване от свобода или изпращане в концентрационен лагер. Или могат да са по-малко драматични, и затова по-трудни за разобличаване – методи, действащи в пределите на семейния и обществен натиск или просто да не се обучават хората на друг начин на живот.
Щом обществото стигне до състоянието повечето хора да се страхуват да се опълчат на нормата или да я подложат на съмнение, то става консервативно и неподвижно. Остават много малко възможности за вътрешна промяна и това е причината за разложението на такива общества, което води до крах чрез вътрешна диктатура или външен враг, който ги завоюва. Римската империя е типичен пример, но страниците на историята изобилстват с такива.
Историята свидетелства, че много малко общества са имали норми, които са позволявали следването на духовен път. Повечето общества са пречели на това, и особено, религиозните общества. Точно затова бях отхвърлен, подложен на натиск и нападки от всички страни, когато започнах да изразявам своето Христово битие. Затова всички искрени духовно търсещи трябва да очакват, че трябва да излязат извън нормите на обществото, за да могат да следват докрай духовния си път. С други думи, духовните хора трябва да признаят, че духовното развитие не е обществена норма в този момент. Затова трябва да бъдете готови да бъдете ненормални с всички произлизащи от това последствия в конкретното ви обкръжение и затова не сте особено чувствителни към фините опити на егото ви да ви накара да останете в пределите на нормата, да останете в стадото.
Освен натиска на обществото ви, не трябва да забравяте и за вътрешния натиск, създаден от самото ви его. Вашата лична норма, неизбежно е подложена да околното влияние, в което сте израсли, но също така има и своите индивидуални особености, които егото ви прецизно е създавало в продължение на много въплъщения. Те са разработени за да бъдете удържани в рамките на определената от егото ви норма, и затова духовно търсещия трябва да е готов да изследва своите норми, а също и тези на обкръжаващите. С други думи, за духовно търсещия, излизането от нормите трябва да се смята за нормално поведение.
Тоягата и моркова
Понятието норма подразбира средно значение, някаква средна величина. Но средата съществува само относително две крайности, доколкото средното се намира между тях. Затова егото се стреми да определи своята норма като установява минимум и максимум:
· Моркова е най-високото, което може да се постигне, най-смелата мечта, най-висшето ви усещане за щастие според егото. Но понеже егото не може да вижда по далеч от дуалността, определя максимума само върху това ограничено виждане. Или определя начин за постигането на това най-висше състояние, основавайки се на илюзиите си. Например, много духовни хора имат отчасти вярна представа за, че крайната цел на живота е постигането на възвишено състояние в духовното царство. Но егото им често успява да ги убеди, че е възможен автоматичен път за постигането на тази цел, както обяснявах в предишни беседи. Един очевиден пример е вярата ви, че ако на думи признавате Исус Христос за свой Господ и Спасител, аз автоматично ще приема на себе си всичките ви грехове и ще ви взема на небесата.
· Тоягата са най-големите ви страхове, най-лошите ви предположения, какво може да се случи с вас. И отново това се определя от егото, основавайки се на илюзиите си и затова винаги може да се наблюдава ирационален елемент. Фактически, целия страх е ирационален, защото, когато действително опознаете реалността на Бога, истината ще ви освободи от всякакъв страх.
Същността е в това, че в действителност нормата е ментален затвор, който трябва да ви задържа в определени граници, където егото има усещането, че може да ви управлява. Егото представя нормата като безопасна зона, която ви гарантира, че можете да постигнете най-високата си мечта и ви защитава от най-лошите ви предположения. Използвайки предишния ми пример, докато вярвате, че Исус ще ви спаси, ще бъдете спасени. И докато не се съмнявате в доктрината за изкуплението на чуждата вина, ще се опазите от адския огън.
Извода е прост. Докато не подложите на съмнение нормата, включително тоягата и моркова, оставате в рамките на ментална структура, която е определена от егото ви – никакъв духовен ръст не е възможен. Невъзможно е духовното ви израстване, ако не подложите на съмнение нормите на егото си. Разбира се, егото ще направи всичко възможно за да ви убеди, че подлагането на съмнение на нормата е опасно и затова трябва да сте готови да поставите под съмнение причините, защо не трябва да се усъмнявате в нормата.
Както споменах, всички страхове са ирационални, а ирационалността може да бъде премахната чрез правилно разбиране. Така истинския ключ към всяко израстване е търсенето на разбиране. Както е казано в Библията: „Главното е в мъдростта: постигни мъдростта и с цялото си име постигни разума”. Затова често съм говорил за тези, „които имат уши да слушат и очи за да виждат”. По същата причина съм казвал, че „който търси, ще намери, ако помоли, ще му се даде, ако почука, ще му се отвори”. Знам, че страха да се подложи на съмнение нормата е много убедителен, затова ми позволете да внеса яснота, която ще ви помогне да го преодолеете.
Защо е опасно ДА НЕ СЕ ПОДЛАГА на съмнение нормата?
Като пример ще използвам традиционната християнска терминология. Повечето християнски църкви са на мнение, че имате нужда от спасение, защото сте грешни. Но защо можете да грешите, нима Бог не би могъл да ви създаде без тази възможност, за да не възниква въпроса за вашето спасение?
Повечето църкви биха се съгласили също така, че за да се спасите, ще трябва да направите някои избори. Но често се разминават в мнението, какво трябва да направите, което тук не е толкова важно. Самият факт, че няма да бъдете спасени автоматично, и че трябва да направите нещо за своето спасение, е показателен, че Бог ви е дал свободна воля. Доколкото имате свободна воля, можете да изберете да нарушавате Божествените закони и по този начин да грешите и да подлагате на заплаха спасението си, или можете да изберете да се съобразявате с законите на Бог и да сте спасени.
Самият факт, че Бог ви е дал свободна воля е показателен, че независимо от желанието му, да влезете в царството му, няма желание да принуждава да го направите. Ако е принуждаващ Бог, би ви създал без право да грешите, за да бъдете автоматично в Божието царство. Затова логическия извод е: Бог не ви е създавал като роботи, а иска да влезете в царството му по съзнателен и доброволен избор.
Какво се иска от вас за доброволното влизане в Божието царство? Нужно ви е разбирането, че това е действителна ваша потребност, ваш най-голям интерес. Трябва да преодолеете всякакъв страх, усещането, че сте принудени да се спасите, в противен случай ще се окажете в ужасно място. Трябва да преодолеете всякакви свои задължения, чувството, че трябва да се откажете от своите земни удоволствия, от усещането, че губите някакви земни ценности.
Влизането в Божието царство трябва да бъде напълно свободен избор, а ще можете да го направите само след като имате пълно разбиране, какви са последствията. Трябва да сте в състояние да виждате, защо предпочитате Божието царство, и че то е ваша лична заинтересованост. Трябва да разбирате, че не губите нищо, а получавате нещо много по-ценно, от това, което имате на Земята. Ако нямате това пълно разбиране, просто няма да можете да направите свободен избор. Избора основан дори на частично невежество, не може никога да бъде свободен.
Извода е ясен. Бог иска да направите свободен избор и затова ви е дал свободна воля. Той знае много добре, че когато имате пълно разбиране на действителността, ще предпочетете с любов Царството Божие, пред каквото и да е на Земята. И затова Бог иска да имате пълно разбиране на действителността. С други думи, Бог няма какво да крие и той не се опитва да го прави. Могат да ви пречат само сили, които се стремят да ви държат извън Божието Царство и да ви пречат да постигнете пълно разбиране.
Това са егото и княза на този свят, които се опитват да ви държат в невежество, като ви заставят да повярвате, че задаването на определени въпроси е опасно. Тези сили използват често религията, за да попречат на хората да задават въпроси, но през този век е възможно хората да се издигнат над този страх и да потърсят пълната истина за своите отношения с Бога. Реалното положение е такова, че Бог никога не се опитва да ви пречи да узнаете истината, която ще ви направи свободни. Затова, винаги, когато се сблъсквате с всякакво вътрешно и външно противодействие разширяването на разбирането ви, трябва да знаете, че това е работа на егото и на княза на този свят. Затова, бъдете готови да подложите на съмнение нормата, бъдете готови да я превъзхождате, да бъдете ПОВЕЧЕ от това, което се определя от нормата или от решението ви да бъдете.
Нормата, двоен стандарт
За преобладаващото количество хора, нормата установена от егото им е рамката, която определя, какво е нормално поведение в обществото. Очевидно е, че различните култури и общества имат различни критерии, какво е нормално, и затова нормите в различните части на света могат да се различават доста. Но всичките имат един общ смисъл – не трябва да правите нищо излизащо от определените рамки. Просто бъдете обикновен човек и ще постигнете всяка поставена цел. Например, бъдете добър християнин и следвайте доктрините на църквата ви и тогава ще бъдете спасени.
Повечето хора са удовлетворени от „обикновения” живот, като се придържат към стандартите, които се смятат за нормални. Но във всяко общество има хора, които не са удовлетворени от „нормалното” и жадуват нещо изключително в живота си. По тази причина са увлечени често в искрена борба за превъзходство и се стремят да се възвисят над „обикновените” хора чрез различни способи.
За съжаление, повечето от тези хора се намират в капана на друга игра на егото, а именно, съперничеството между тях. Макар борбата им за превъзходство да има потенциал за израстване в духовния път, в действителност не преодоляват егото си, докато са ангажирани с играта на сравнения. Егото обича да се чувства над другите, затова определя за тези хора друга норма. Съгласно нея, вместо да се смесват с тълпата, тези хора трябва да се отличават от нея. За тях е нормално да са по-добри от другите.
В крайната си форма тази норма може да накара хората да повярват, че са отделна категория хора, висша класа, която е много над останалите. За тях превъзходството е утвърдена норма и живота им е погълнат от търсенето на доказателства за това превъзходство с всякакви средства, били чрез власт, интелект, образование, спорт, пари, красота или някакъв друг начин.
Очевидно е, че духовните интереси не ви предпазват от чувството за превъзходство. Много духовни хора са се оказали в капана на цел, определена от егото им, често като гарантиран път към спасението. Докато следвате външните правила, определени от една или друга духовна организация, ще се възвисите над другите – нашепва егото.
Фактически, преобладаващото мнозинство от духовни организации, които съществуват на тази планета, имат норми, понякога много ясно определени, а понякога неизказани гласно, които се определят от лидерите и членовете на организацията. Просто егото успява да накара такива хора да приемат норма, какво означава да си духовен човек.
Зад всички норми има основно послание – за вас никога няма да бъде нормално да се издигнете над човешкото битие – както се определя от дуалното съзнание. Егото ще ви позволи да се издигнете толкова високо, доколкото пожелаете, докато оставате в пределите на дуалистичната игра да се сравнявате с другите или с някакъв стандарт. Това, което егото не иска да види е, началото на съюза с вашето АЗ СЪМ Присъствие и стремежа да бъдете тук на Земята разширение на това Битие, което сте вече в духовното царство.
Егото е наясно, че щом започнете да осъзнавате духовното си битие, ще започнете да различавате всеки земен стандарт и ще пожелаете да бъдете ПОВЕЧЕ от това, което ви предлага Земята или егото. Ще започнете да не се привързвате към цели и норми, определени от егото и това постепенно ще ви позволи да поемете властта над собствения си ум и битие. Ще можете да последвате първоначалната повеля към всички съ-творци – да преумножавате и да управлявате Земята. По този начин всяка норма определена от егото, преследва основната цел да ви попречи да следвате този недуалистичен подход към живота. Егото ще ви позволи да бъдете произволен тип, какъвто ида пожелаете, но няма да иска да бъдете тук долу това, което сте там горе.
Нормата – постоянно усъвършенстваща се цел
За духовно търсещите е важно да разберат, че нормата на егото не е нещо непроменяемо. С израстването ви по духовния път, егото ви ще се приспособява към новите ви убеждения, към новата ви представа за света. Разбира се, егото би предпочело да ви държи по-далеко от духовния път и да ви ангажира вниманието с материалистичните си игри, които ще опиша в следващи беседи. Но ако не може да го направи, просто ще промени нормата си, приемайки духовните ви убеждения като ги изкривява фино за да оставате, както и преди, в границите на човешкото съществуване.
Вече описах опитите на егото да създава илюзията за автоматичното спасение и за всички духовно търсещи е важно да разпознаят – хваща ли ги егото в капана на нормата, която да удовлетворява духовните им убеждения, като така възпрепятства всяко сериозно духовно израстване.
Реалното положение на нещата е, че докато имате нещо във вас от егото, то ще се опитва да приспособява норма, включително и „тоягата и моркова” към сегашното ви ниво на съзнание. Целта е винаги да ви пречи да се издигнете над постигнатото ниво на съзнание. Точно затова за духовно търсещия е толкова важно да разбере, че нямате право да се спирате никога. Спирането означава егото да ви овладее като създаде нова норма, която да създаде видимост, че сегашното ниво на духовния ви път е всичко, което възможно да се постигне. И затова трябва да се чувствате комфортно на нивото, на което сте и да не се интересувате от продължаване на развитието.
Знайте, че колкото повече се издигате по пътя, толкова по изкусно става егото ви. Изучавайки духовните понятия, едновременно обучавате и егото си и то ще ги използва за създаването на норма, която да изглежда изключително убедителна. Тази норма ще приглася на всичките ви духовни убеждения и може да съдържа много истини. Но винаги присъства малко изкривяване, което ще ви пречи да надминете сегашното си състояние на съзнанието.
Точно затова не трябва да се спирате, не трябва да си позволявате прекалено комфортното усещане. Ако честно погледнете на духовните организации, ще забележите, че във всичките се откроява определен модел. Много членове започват активно да следват всеки път, предложен от организацията. Посвещават се изцяло на това и постигат големи успехи. Но с повишаването на статуса им във външната организация, все повече стават заинтересовани от външното положение на нещата, отколкото от вътрешното израстване.
Затова се опитват да отстояват позициите си вместо да ги превъзхождат, а това е признак на егото. Това е верен показател, че са приели нова норма, която укрепва вярата им, че са много духовни, защото съответстват на всички външни характеристики, приети от дуалистичното его. Много духовни организации са извратени по този начин и са загубили своите първоначални трансформиращи качества. Вместо това се опитват да примамят хората в капана на определено ниво и да им попречат да надминат нормата – явна или скрита, определена от организацията.
Подлагане нормата на съмнение
Резултата от действието на нормата е да ви накара „да не правите нищо” – или по-точно, да правите едно и също с усещането, че не трябва да променяте себе си или който и да е аспект от живота си. Точно затова изключително много хора се пробуждат духовно тогава, когато преживеят голяма криза в живота си. Едва когато някакво външно събитие разруши усещането им, че всичко е нормално, че всичко е както трябва, ще се пробудят и осъзнаят, че трябва нещо да променят.
Огледайте се, колко хора достигат постепенно до такава криза и всеки, който е до тях, вижда накъде са се засилили, но самите те не го виждат. А те не го виждат, защото все още нищо не налага да подложат нормата на съмнение, не е разтревожило усещането им, че нещо не е наред, че е възможно да се случи нещо лошо, докато продължават да правят това, което вече е изпитано, проверено и утвърдено. Колкото повече хора са заслепени от нормите на своите его, толкова по-сериозна криза е нужна за да ги пробуди и да предизвика желанието им за промяна.
За духовно търсещия винаги е печално да гледа, как хората се плъзгат към криза, пренебрегвайки всички предупредителни сигнали. Те просто зариват главата си в пясъка и отказват да обърнат внимание на хора или събития, сигнализиращи, че е време да се промени курса. Като духовен учител, много ми се иска, всички искрени духовно търсещи да избягнат този капан, но единственото, което може да го предотврати е осъзнаването на его-нормата и желанието да я подложат на съмнение.
Същността е, че его-нормата е винаги предназначена да ви задържи на определено ниво. Просто, не можете да се издигнете над това ниво, докато не видите какво ви задържа, а именно, нормата създадена от дуалистичния ум. Затова, за всички духовно търсещи е важно да знаят за съществуването на нормата и винаги да са отворени за да я подложат на съмнение.
Това се отнася до всички съставни части на нормата, включително високата, средната и ниската:
· Средна. За повечето хора може да се смята за нормално да постъпват или да вярват по определен начин, но не може да се каже, че това е нормално за духовно търсещите. Ако действително разбирате духовния път, целта ви трябва да е постоянно да се развивате, да се превъзхождате, защото това е стандарта, към който трябва да се предържате. Ще ви помогнат ли нормите, към които се придържате да растете духовно или ще ви привържат към определено ниво, което може и да е комфортно, но не води до израстване? Трябва винаги да помните, че винаги съществува изкушението да се разположите удобно на всяко едно ниво от духовния път. Затова, ако усетите, че започвате да се успокоявате и да мислите, че няма нужда да се развивате повече, или че можете да продължите да правите едно и също, бъдете нащрек и започнете да подлагате на съмнение нормата, която предизвиква такива мисли и чувства. Самонадминаването означава, че нямате право до безкрайност да продължавате да правите или мислите едно и също. Ще дойде момента, когато трябва да вземете решението на ЖИВОТА и да се издигнете на напълно ново ниво.
· Висока. Подложете на съмнение най-високите си мечти или представи и пожелайте да навлезете навътре и да търсите по-високо виждане на Христовия ви Аз. Помнете, егото ви никога не може истински да разбере духовния път, затова няма как да определи вашата максимално възможна цел. Тази цел е определена вече в Божествения план и трябва само да я разкриете, но за да успеете, трябва да погледнете отвъд ограниченията на егото. Също така, трябва да подложите на съмнение начина, по който егото смята да постигне целите си. Егото никога не може да разбере самонадминаването, и затова ще използва външни критерии за постигането на всичко цели, които имате. Бъдете готови да виждате отвъд тях. Изучавайте духовните учения и молете за ръководството на Христовия ви Аз, за да можете да подобрите представата си, как можете да постигате целите си. И преди всичко, постоянно се стремете към по-високо виждане, отколкото имате в момента, т.е. никога не се задоволявайте с постигнатото.
· Ниска. Стремете се да разберете, че всеки страх произлиза от илюзия. Травмиращия ефект на страха е, че ви заставя да се страхувате да разгледате причините, които пораждат страха и затова не можете да различите, че страха се поражда от илюзии. Първата крачка за преодоляването на сраха е разбирането на неговата ирационалност. Задайте си въпроса: „Кое е най-лошото, което може да ми се случи? Дали би ми попречило да науча уроците си и да надмина сегашното си ниво?”. Виждате, че когато погледнете отвъд рамките на егоистичните норми, виждате, че истинската ви цел е духовно израстване, а това означава, че можете да се учите от всяка ситуация. При много хора се наблюдава значително израстване след тежки трагически ситуации. Не може да се каже, че трябва да искате трагични ситуации, но трябва да разберете, че дори да се случи най-лошото, това не означава край на духовното израстване. Щом започнете да смятате, че и най-лошите очаквания на егото ви са се оправдали, това ускорява вашето израстване, защото започвате да преодолявате парализиращия ефект на его-страховете. Съзнателния ви аз няма никакви страхове. Само егото се страхува, затова щом започнете да се разграничавате от него, повече не могат да ви владеят страховете му, защото виждате, колко са ирационални и параноидни.
Защо реших да ви разкажа за тази игра преди по-специфичните игри на егото? Защото за всяка специфична игра има специфична норма. Когато сте завладени от определена его-игра си мислите, че играта е нормален начин на действие и затова не можете да забележите, че нещо не е наред. Не виждате, как ви ограничава това или дори ви причинява вреда, да не говорим за другите хора. Просто не виждате гредата в собственото си око и затова е очевидно, че не можете да започнете да я вадите.
Така, преди да имате възможност да започнете да разпознавате специфичните игри на егото, трябва да преодолеете илюзията, че играта е нормален начин на действие. Трябва да разберете, че дори това да е нормално за повечето хора, е ненормално за духовно търсещите, за човека, който жадува за духовна свобода. Трябва да разберете, че участието ви в тази игра ви лишава от свобода, което ви стимулира да се разграничите от тази специфична игра и в края на краищата, да я преодолеете завинаги. По този начин, ключовия момент за преодоляването на всяка игра е момента на истината, когато ви става ясно, какво вършите в действителност, и че това е игра на егото, а след това идва и спонтанното решение: „Повече не може да продължава така, трябва да се променя”.
В началото, такъв момент на истината, може да ви шокира, защото все още силно се идентифицирате с егото. Разбирането, че сте хванати в капана на его-игрите, може да ви причини някаква емоционална болка и да засегне гордостта ви. Но с разграничаването ви от егото, тези проблеми ще бъдат все по-слаби докато започнете да разкривате его-игрите без никакви лични проблеми. Просто разбирате какво представлява играта и я изоставяте без никакво съжаление.
Създавайки този момент на разпознаване и освобождение от его-игрите, облекчавате преминаването по пътя. За да продължите този процес, ще продължа да ви разказвам за някои материалистични игри на егото, игри, с които се сблъскват повечето духовно търсещи. Така се надявам да ви помогна да видите, че вече сте създали такъв момент. Трябва само да разберете, как да го приложите към игрите, които все още не сте различили и така ще можете да ги преодолеете без болка. Духовния път не е болезнен, а радостен процес на освобождаване от ограниченията, за да усетите по-голяма свобода.
Его игри 2. Основна игра на оцеляване
Историята за доктор Франкенщайн е вила вдъхновена от Възнесените Владици, за да илюстрират едно от фундаменталните свойства на егото. Сюжета е пределно прост. Доктора, както изглежда, с добри намерения, зашива заедно части от мъртво тяло и ги съживява. Но щом творението е живо, проявява инстинкт за оцеляване, който предизвиква в него желанието да убива всеки, който застане на пътя му, дори собствения си създател. Понеже доктора няма желание да има работа със собственото си творение, в края на краищата загива, както и рожбата му.
Това е главната особеност на вашето его. Вземали сте „мъртви” идеи, т.е. идеи и убеждения, които произлизат от съзнанието на антихриста и сте ги свързали в единно цяло. След това сте използвали творческите си способности за да им вдъхнете живот, за да може „творението ви” да може да взема повечето решения вместо вас и по този начин, както ви се струва, да ви освободи от отговорност.
Това, което е трябвало да ви служи, е получило самостоятелен живот и сега се опитва да контролира всеки аспект от вашия живот. При това има силен инстинкт за оцеляване и ще направи всичко за да остане на власт, дори да решите, че нямате повече нужда от него. В своята най-примитивна форма, за да остане живо, егото е готово да направи всичко, дори да убива хора, които го разобличават. Егото е готово да убие дори и вас – то не разбира, че това води до собственото му унищожение. Главната цел на егото е собственото му оцеляване и за него никаква цена не е прекалено висока, стига да оцелее.
Егото прави всичко, което сметне за нужно за своето оцеляване, и ако направите сравнение. Ако съпоставите това с предишното ми учение, че раждането на егото е резултат на отделението от Бога, ще видите опасен коктейл. Както съм обяснявал, всичко е създадено от Божественото Битие – без това нищо не може да бъде, от това, което е. Затова свързващото звено между всички самоосъзнаващи се същества е Бог. Когато разбирате, че сте част от битието на Бог, разбирате, че и другите хора са част от Него и затова знаете на фундаментално ниво, че ако причините вреда на другите, причинявате вреда на себе си. Както съм казвал:
А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. (Матея, 25:40)
Наистина, само когато признаете, че имате някаква връзка с Бога, ще можете да следвате моята заповед да постъпвате с другите така, както искате те да постъпват с вас. Точно затова, хората, които се отъждествяват с егото си не искат да следват тази повеля и дори го разглеждат като примитивно и неубедително твърдение.
Доколкото егото е родено от отделението ви от Бога, то се вижда напълно отделено от другите хора. И затова вярва, че може да причинява вреда на другите, без това да се отразява върху него и това поставя началото на най-примитивната му игра, а именно, елементарното му физическо оцеляване.
Физическото оцеляване водещо до духовна смърт
В предишните послания описах способността на съзнателния аз да се отъждествява с всичко възможно. Същото е вярно и за егото. Сравнил съм го с гора и различните видове дървета ще определят поведението на егото. Когато човек деградира до най-низко ниво на съзнание, егото му се идентифицира с физическото тяло и се отъждествява с него. По такъв начин, оцеляването и запазването на физическото тяло се превръща в много важна цел за егото. Човек ще направи всичко за да постигне тази цел, включително и убийството на всеки, който е заплаха за оцеляването на тялото.
В предишните послания го сравнявах с операционната система на компютъра – когато хората се отъждествяват с физическото си тяло, компютърната програма на егото става едно с програмата заложена във физическото тяло. Човешкото тяло/ мозъка – както добре разбират повечето съвременни хора – е много сложен механизъм. Много учени предполагат, че всички аспекти на човешкото съзнание са резултат на физически процеси в мозъка и нервната система. И макар това да не е вярно, в известна степен е разбираемо, защо учените са стигнали до този извод. Мозъка и нервната система действително са толкова сложни, че дават началото на много мисли и чувства. Фактически, при хората забравили своята духовна идентичност и се отъждествяват с физическото си тяло, всички мисли и чувства се произвеждат от мозъка и нервната система, които получават и донякъде модифицират импулсите на масовото съзнание.
Така, когато егото се свързва с „телесния компютър”, компютърните програми заложени във физическото тяло, започват да доминират над его-компютъра. Не е трудно да се досетите, че програмите на физическото тяло са съсредоточени изцяло около оцеляването на физическото тяло. Не може да се каже, че това е определено добро или лошо не съм съгласен с традиционните представи на много религиозни хора, включително и много християни, че тялото е зло. Лъвът не е зъл, той просто прави това, което трябва да прави за да оцелее. По същия начин и тялото прави всичко, което е нужно за да оцелее. Проблема е там, че компютъра на тялото, в действителност, не може да мисли.
Той има само физически живот, но не и духовен. При него липсва самосъзнание, и следователно, няма способност да различава истината от лъжата. По такъв начин, при него липсват всякакви етични или морални проблеми и е неспособно да разсъждава за това, какво е нужното за неговото оцеляване, какво може да бъде „погрешно” или да има дългосрочни последствия за съществото, живеещо в това тяло. В резултат, възниква играта на егото, която е програмирана да осигури краткосрочното и дългосрочно оцеляване на физическото тяло.
През вековете тази игра на егото е приемала много различни форми. Като пример, може да вземем, че през средните векове повечето мъже са се движили с мечове. Най-малкото предизвикателство се е приемало като заплаха за честа на човека и в резултат – смъртоносен дуел. Много хора са били избити, без причината да е реална заплаха за физическото тяло, а само се е възприемала като такава. Но реално е станала заплаха с установяването на традиция за урегулиране на споровете чрез дуел. Други очевидни примери – хора убиват други хора, за да им отнемат храната или някаква друга собственост. Това често води до автоматичното избиване на тези, които могат да са потенциална заплаха за собствеността.
Разглеждайки това в по-голям мащаб, виждаме войните като пример, как някои войници стават съвършени машини за убиване. Те убиват автоматично всеки враг, без да се съобразяват с някакви морални или етически последствия. Наблюдаваме подобна тенденция при организираната престъпност, дори в популярните кино-образи на криминален авторитет, убиващ всеки, който по някакъв начин заплаши империята му, която отъждествява като разширение на собственото му тяло.
В още по-голям мащаб, цели нации или цивилизации си създават свои варианти на играта за оцеляване. Те създават образ, според който други нации са заплаха и са готови да използват всяко достъпно оръжие или методи, за да гарантират победата. Това може да бъде разширено до представа, че някаква раса или етническа група е заплаха за друга раса или нация. Хитлеристкия геноцид против евреите е очевиден пример за основната игра на оцеляване, доведена до крайност. Но бомбардировките на граждански обекти в немските градове от войските на коалицията, са показател, че нито една нация не е свободна от тази игра.
Друг аспект на тази игра – за дългосрочното оцеляване на физическото тяло е нужно размножаване – а когато това е доведено до крайност, имаме изнасилване. В голям мащаб, имаме множество форми за подтискане на жените, които се подхранват от потребността на мъжкото его за дългосрочно оцеляване на физическото тяло. Това води до необходимостта, жените да бъдат достъпни за главната роля, която мъжкото его смята, че трябва да изпълняват – за размножаване.
Издигане над физическото оцеляване
Очевидно е, че мога до безкрайност да привеждам примери, как тази игра води до безсмислени злодеяния. Тя е в основата на повечето злодеяния известни на историята, в които престъпниците са имали чувството, че трябва да унищожават „врага”, за да са сигурни в собственото си оцеляване. Както гласи старата поговорка: „Или аз, или мен!”
Надявам се, че повечето духовно търсещи ясно виждат примитивната природа на тази игра. Причината, поради която виждате това, е че повечето посетители на този сайт са се издигнали над най-примитивната игра на егото. В действителност, започнах да описвам тази примитивна игра, за да ви помогна да видите, че вече сте преодолели някои от его-игрите. Разбира се, не бихте убили без причина, без непосредствена заплаха за живота си, и да се надяваме, че няма да убиете никого независимо от ситуацията. Това е ясен признак, че сте започнали да разграничавате съзнателния си аз от пълната индентификация с егото. Само с продължаването на този процес, в крайна сметка, ще удържите победа в постигането на Христовото съзнание.
Но за да успеете да завършите процеса, трябва съзнателно да разберете, как да се разграничите от егото. Безсъзнателно сте направили първата крачка, но за да станете зрял духовен ученик, трябва да постигнете осъзнато знание и разбиране на духовния път и на следствията от него. Без съзнателно разбиране, можете да стигнете само до определено ниво. За да продължите нагоре, трябва точно да разбирате, по какъв начин егото се крие зад дърветата в гората.
Как може човек да започне да преодолява най-примитивната игра на егото и да се издигне над функциите на примитивно животно, като стане духовно същество във физическо тяло? Несъмнено е, че същността на процеса е, съзнателния аз да започне да разбира, че е нещо повече от физическото тяло, а след това, че е повече от егото си. Но когато един човек се отъждествява напълно с егото си, а егото му се отъждествява напълно с физическото тяло, остават много малко възможности да бъде достигнат с някакво духовно послание. Затова много хора могат да бъдат пробудени едва след многократната гибел на физическото им тяло, докато съзнателния аз не съобрази накрая, че не е тялото. Това се случва, защото насилствената смърт оставя белег в душата на човека, който остава в паметта (частично подсъзнателно) през следващите животи за да му напомня, че продължава да съществува и след смъртта на тялото.
Както обяснявам навсякъде на този сайт, материалната вселена действа като своеобразно огледало, което отразява обратно физическите обстоятелства, които съответстват на съзнанието ви. Когато се идентифицирате с тялото си и се отъждествявате с него, попадате в капана на играта обезпечаваща оцеляването – тогава влизате в състояние на съзнанието, което постоянно открива заплахи за тялото. Изпращате подсъзнателно съобщение, че живеете в свят, където всичко е потенциална заплаха и така вселената послушно ви отговаря с обстоятелства, в които се сблъсквате с такива проблеми. Например, много хора свързани с банди или организирана престъпност, проявяват постоянна възможност да се намират под заплаха и всички, които участват, просто играят своите роли в колективната драма, която са създали в умовете си. Те са се събрали заедно, защото имат еднаква настройка и се заплашват едни други за да отиграят вътрешните си конфликти.
Същността е в това, че основната игра на оцеляване ще накара хората да предизвикат физически обстоятелства, където вероятно ще загинат телата им. Ако се стремите да спасите живота си, ще го загубите, както съм казал преди 2000 години. Фактически, това е механизъм за безопасност, чрез който вселената отиграва умствените нагласи на хората, като им дава възможност да ги преодолеят. След като човека е многократно убиван, съзнателното му аз, между въплъщенията, започва да разбира едно от двете състояния:
· Че е повече от тялото си.
· Че му е омръзнало от играта на оцеляване и постоянната борба с другите хора.
При следващото въплъщение е с усещането, че е повече от тялото си или, че няма желание да се бори повече с другите хора. Това е началото на възходящата спирала. Понеже съзнателния аз на човека, понякога в продължение на много въплъщения, все повече и повече престава да се отъждествява с тялото си и материалния свят, ще дойде във въплъщение със съзнателното разбиране, че има стремеж към нещо отвъд този свят. Това ще го подтикне да потърси духовно учение и съзнателно да поеме по пътя към по-широко разбиране.
Като духовен учител ми се иска да видя, че хората се пробуждат от основната игра за оцеляване, без да бъдат многократно убивани, но за съжаление, това е нереален сценарий. Повечето хора попаднали в капана на тази игра, могат да израстват едва тогава, когато школата на суровите удари им нанесе толкова много удари, че да започнат да си мислят, че би трябвало и да има и по-добър път. Някои хора, буквално трябва да бъдат удряни по едната буза, толкова много пъти, преди да започнат да разбират, че ако не обърнат другата буза, ударите ще продължат. Причината е, че вселената отразява обратно това, което й изпращате и така предизвиквате ударите – няма значение, че ги получавате от други хора.
Обръщането на другата страна – единствената възможност за прекратяване играта на оцеляване
Както казах, егото е просто компютър и то безкрайно и безсмислено ще продължава да се бори с външния враг, без да разбира, че начина на мислене е врага, който поражда врага. Така, само съзнателния аз на човека има разбирането, което позволява да стигне до извода, че ако обърне другата буза, в края на краищата, вселената ще престане да изпраща врагове. Но за да се случи това, съзнателния аз трябва да се пробуди и да реши да поеме отговорността за вземането на решения. Точно отказа от отговорност е създал егото, а след това постепенно е довел до основната игра на оцеляване.
Преди човек да успее да изостави напълно основната игра на оцеляване, съзнателния му аз трябва да бъде готов да признае, че сам създава собствената си реалност. Той трябва да разбере, че вселената действително е огледало и затова физическите условия, с които се сблъсква, няма да се променят, докато не се промени съзнанието му. А за да започне този процес, съзнателния аз трябва съзнателно да се откаже от програмираното его. Егото ще продължава сляпо да се бори с външния враг и в някои случаи, наличието на този враг е основното оправдание за не приемане отговорност за живота ви. Когато съзнателния аз се отъждествява с егото, той си мисли, че докато има външен враг, трябва да съсредоточи всичките си възможности в борбата с него, и така не остава време и внимание за поемането на отговорност и промяна на съзнанието. В разгара на битката, войника не е много отворен за работа над психологическите си проблеми. Унищожението на врага заради собственото оцеляване е приоритетно в сравнение с всичко останало.
Надявам се, че хората отворени за този сайт, са способни да видят, как това се превръща в капан. Вие създавате външния враг благодарение състояние на съзнанието си. И щом врага се появи, съществуването му става оправдание, да не обръщате внимание на съзнанието си. Това е прекрасно оправдание да се вглеждате в прашинката в чуждото око и да се откажете да различите гредата в своето собствено. Очевидно е, че врага няма да си иде, докато не промените състоянието на съзнанието си и не подложите другата си страна, под ударите на врага.
Виждате ли вече по-дълбокото разбиране, което се крие зад повелята ми да обърнете другата страна? Напълно осъзнавам, че повечето хора не са успели да го разберат преди 2000 години, а и преобладаващото мнозинство продължава да не го разбира. Но мнозина са готови да разберат, че щом много въплъщения са били в състояние на борба с външния враг – има само един начин да разрушат този стереотип. Трябва да престанат да се борят с външните врагове, да позволят да ги ударят по едната буза, а след това съзнателно да подложат другата, без да отговарят на ударите.
Само по този начин могат да изпратят ново послание на комическото огледало, като дадат да се разбере, че не искат да се борят повече с външния враг. И когато това се случи достатъчно много пъти – навярно ще си спомните, че съм казвал на учениците си да прощават до 77 пъти – старият стереотип, създаден в продължение на много въплъщения, ще бъде преодолян и вселената ще отрази обстоятелства, които да съответстват на новото ниво на съзнание. Независимо, че все още много хора са в капана на основната игра на оцеляване, няма повече да се сблъсквате с тях и ще живеете на по-високо ниво, намирайки се все още на планетата.
По-фините версии на играта за оцеляване
Както пояснявах на друго място, съществуват четири нива на този свят, четири нива на вашия разум. Най-ниското ниво е физическото, което съответства на подсъзнателния и съзнателния ви ум. Следващото ниво е емоционалното, което очевидно съответства на чувствата ви. Следва менталното ниво, съответстващ на мислите ви, но на по-високите мисли за причината и логиката. И накрая, ефирното ниво или нивото на идентичност, което е вашето чувство за идентичност и определя виждането ви за себе си, за Бога и света.
До сега говорих за играта на оцеляване само като физическо явление, касаещо оцеляването на тялото. Но тази игра има своите версии на всяко по-високо ниво и ще ги разгледаме по-отделно. Над физическото ниво достигаме до по-дълбоки слоеве, до причините, които са в основата на тази игра. Тогава ще забележим, че физическото оцеляване не е само физическо. В много от случаите, хората убиват, защото са под влиянието на много силни емоции, такива като страха и гнева. А тези емоции възникват следствие определени убеждения, които произлизат от човешката идентичност.
Следващото, след физическото ниво е емоционалното и не съществува ясно разграничаване между хората хванати в борба за физическо оцеляване и хората борещи се за емоционално оцеляване. Очевидно е, че ако сте в състояние на война и силния враг идва при вас с оръжие, живота ви е подложен на физическа опасност. Но много хора, които са завладени от тази игра на оцеляване, ще убиват, дори когато няма реална заплаха за живота им, но се страхуват, че може да бъдат изненадани. Някои, без да се замислят, ще убиват тези, които предизвикват гнева или страха им.
По голямата част от цивилизования свят се е издигнал над нивото на съзнание, където физическото убийство се смята за недопустимо. Затова много хора са се издигнали над физическото оцеляване, затова няма да убиват автоматически тези, които им се струват заплаха. Но мнозина от тези хора ограничават физическите си действия, без да са решили психологическите си проблеми, които ги подтикват към действия. С други думи, както и преди ги управляват силни и нерешени емоции, и ако са много изплашени или гневни, няма да могат да контролират повече своите физически действия и е възможно да убият някого в пристъп на ярост.
Но също така има и много хора, които са достигнали до ниво на развитие, когато дори най-силния гняв няма да ги накара да стигнат до физическо убийство. Но тези хора все още са готови да убиват емоционално.
Убийство с психическа енергия
Възнесените Владици се удивяват постоянно, че макар да се знае във съвременния свят, че всичко е енергия, но хората не осъзнават философското значение на този факт. Ако вашето емоционално и умствено състояние може да оказва (както многократно е доказвано), влияние на физическото здраве, като или води до болест или пречи на възстановяването, следователно, мислите и чувствата на другите хора могат да оказват влияние върху вас, както и обратно.
Както съм обяснявал на друго място, тялото ви е обкръжено с енергийно поле, което е свързано с разума ви, затова потенциално е възможно в това поле да проникнат импулси енергия, породени от мислите и чувствата на другите хора. Фактически е възможно психическото убийство, чрез интензивни вълни психическа енергия, като това може да доведе до болест или нещастен случай. Така има хора, които толкова силно са хванати в капана на емоционалната борба за оцеляване, че без да го осъзнават, ще се стремят да убият някого емоционално, като му изпращат силен гняв.
Също така има и такива, които се стремят да управляват другите чрез емоциите им и това е разширен вариант на оцеляването. Стремите се да управлявате другите, за да им попречите да станат заплаха. Например, много хора се опитват да управляват близките си чрез чувството на вина, като ги карат да са длъжни да се грижат за потребностите им. На някои се удава да манипулират постоянно своите въображаеми „любими”, като не им позволяват да излязат извън определени рамки, защото биха се почувствали заплашени. Съществува безкрайно количество индивидуални версии на такива контролиращи игри.
Също така има емоционален вариант на борбата за оцеляване, който има за цел да възбуди определени емоции, за да може манипулатора да кради духовната им енергия. Когато човек се потопява все по-дълбоко в дълбините на дуалното съзнание, той не може да получава повече духовна светлина непосредствено от своето АЗ СЪМ Присъствие. Тази светлина е нужна за оцеляването му, и затова е принуден да кради енергия или светлина от тези, които продължават да я получават свише. Това може да се направи чрез управляване емоциите на другите, например, като ги накарат да се гневят. Когато изкривявате енергията в гняв, другите хора могат буквално да го откраднат и да го използват за оцеляването си на по-ниско ниво на съзнанието. Има хора, които са толкова изкусни в тази емоционална игра, че стават буквално енергийни вампири, които регулярно доят определени хора, като предизвикват емоциите им. Като пример, наблюдавайте как някой се опитва да ви въвлече в спор, и това продължава докато на другия му писне. Причината е, че този, който предизвиква е получил своята енергийна порция и ви оставя на мира докато „огладнее” отново.
Накратко казано, ако осъзнавате, че редовно изпитвате силни емоции, особено страх и гняв, произлизащи от усещането, че сте заплашени от другите, трябва да си признаете, че все още не сте преодолели емоционалния вариант на играта за оцеляване. На още нещо трябва да обърнете внимание, колко тежко се чувствате, когато другите изразяват силни емоции. Има хора, които смятат, че контролират емоциите си, но те просто са се научили да ги подтискат. Но при определени обстоятелства емоциите им ще се възбуждат и това е показател, че не сте постигнали равновесие. Тогава трябва да използвате инструменти за постигане на по-голяма яснота, включително и множеството достъпни сега терапии, розариите на Майка Мария, за да преодолеете енергиите, които ви задържат в капана на емоционалното оцеляване.
Ментална игра на оцеляване
На ментално ниво имаме работа с идеи и убеждения, например, вашите религиозни убеждения. Историята е пълна с примери, как хората се избиват едни други заради идеята. Ако си милите, че религията ви е единствено истинската, и че дявола ви напада чрез другите хора, тогава сте готови да убивате, дори да е очевидно, че не ви заплашват физически. Същото се отнася и за хората с твърди политически идеи, такива като лидерите на някои страни с комунистически и фашистки режими.
Зад готовността да се убива в името на идеята стои убеждението, че целта оправдава средствата. Това убеждение е използвано за оправдаването на безчислено число злодеяния, включително и много версии, когато хората са имали чувството, че се борят за правдата, и че това оправдава убийството. Може да откриете много примери, когато се е смятало, че оцеляването на идеята е по-важно от човешкия живот. Дори демокрацията се е родила от кръвопролитие. Но зад това са илюзиите, че убийството е единствения начин да се опази идеята. Погледнете примера, който се опитах да дам чрез своята мисия. Говорех на хората да не се съпротивляват на злото и да обръщат другата страна. Демонстрирах нежелание да убивам другите и позволих да убият мен, което обезпечи оцеляването на идеята, която исках да посея.
Напълно осъзнавах усещанията на много християни, че оправдават убийството на другите. Но можете ли да смятате сериозно, като имате предвид току що посочения пример, че одобрявам такива действия? Идеята, че целта оправдава средствата, произлиза от съзнанието на антихриста и това е очевиден факт. Тази умствена настройка е базирана на разделението, което позволява да се разделят целта и средствата за постигането й, като се стига до твърдението, че ефективните средства са оправдани, дори в обичайния живот да не са допустими. В Христовия разум това разделение е невъзможно и затова не е допустимо използването на средства, които влизат в противоречие с Божествения закон, такъв като заповедта „Не убивай!”. Но чрез Христовия разум можете да намерите мирни способи за предвижване на идеята ви, начини, които са недостъпни за разума на хора, завладени от дуалността на антихриста. Затова такива хора мислят, че насилието е единствения начин осигуряващ оцеляването на идеите.
От друга страна, съвременната цивилизация не позволява да се убиват физически противниците на убежденията. Затова мнозина са ограничили опитите си да убиват физически. Но както и при емоциите, мислите ви също са импулси енергия, които могат да бъдат изпратени като стрели в ума, в енергийните полета на другите хора. Затова има много хора въвлечени в умствената игра за оцеляване, която ги кара да се чувстват заплашени от всеки, който не споделя убежденията им, които разглеждат като абсолютна и непогрешима истина.
Има много хора, които се смятат за добри, любящи и мирни, защото са с убеждението, че никога не биха убили физически. Това е вярно фактически, но мнозина не желаят да си признаят, че са въвлечени в игра, която има за цел разрушаването убежденията на другите. Някои настойчиво се опитват да убеждават другите, че възгледите им са погрешни, а някои са готови да разрушат вярата на другите с произволни средства, в името защитата на собствените си убеждения. Например, виждате много хора с научно ориентиран ум, които съзнателно и настойчиво се опитват да разрушат религиозната вяра на другите. Но също така виждате и хора, които искат да разрушат вярата на хора от другите религии.
Такава „ментална война” може да има форма на словесен спор, но хората хванати в капана на борбата за оцеляване, често имат агресивни намерения. Тези хора, понякога умишлено, а понякога без да осъзнават, изпращат определени мисли в подсъзнателния ум на другите с цел отслабване на умовете им. Тази форма на агресивно ментално внушение, често изкарва хората от релси – те не могат да се концентрират и да подредят мислите си, и затова са неефективни при споровете (много политически деятели и журналисти имат много голям опит в използването на тази форма на черна магия). Но има и ментална версия на краденето енергия от другите. Тя ги кара да се съмняват в убежденията си, което предизвиква страх и гняв, подбужда ги към изкривяване на енергията, която може да бъде открадната от другите хора.
Не казвам, че отстояването на своите убеждения е неправилно. Но има много тънка разлика, която трябва да се прави. Бог е дал на всички хора свободна воля, и затова другия човек има право да вярва в каквото си поиска. Вие също имате право да вярвате в каквото искате и имате право да убеждавате другите в правилността на възгледите ви. Но ако действията ви са основани на заплаха или на чувството за собствено превъзходство, неизбежно ще опитвате, по скрит или директен начин, да заставите другия човек да приеме убежденията ви. И агресивното ментално внушение е очевидно нарушение на Закона за Свободната Воля – а постъпвайки така, създавате карма, независимо, колко благи смятате намеренията си.
Реалната разлика е, дали се стремите да убедите другите, защото изпитвате потребност да защитите своите крехки убеждения, за които усещате заплаха (само крехките убеждения могат да са уязвими на заплаха) или се ръководите от искреното желание да помогнете на другите да направят по-добри избори? Да просветите другите ли се стремите, като им позволявате да направят произволен избор или се стремите да ги накарате да се съгласят с вас, защото така ще се чувствате по-спокойни. Как можете да разпознаете, дали не сте попаднали в капана на ментална игра за оцеляване? Задайте си следните въпроси:
· Усещате ли заплаха, когато другите хора поставят под съмнение или не се съгласяват с вашите възгледи или система от убеждения? Повече от 90% от духовните и религиозни хората на тази планета усещат заплаха за своята духовна/религиозна система от убеждения.
· Оказвате ли се постоянно в ситуации, когато трябва да защитавате убежденията си или когато критикувате убежденията на другите? Увлече ни ли сте или сте погълнати от дуалистичната борба против убежденията на другите хора?
· Имате ли усещането, че мисията ви е да обръщате другите в правата вяра, и че усилията ви имат епическа важност в космическото сражение между доброто и злото?
· Имате и усещането, че системата ви от убедения е единствено вярната и превъзхожда останалите, и че другите хора нямат шанс да се спасят докато не приемат вашата система от убеждения?
· Ставате ли доста настойчиви, дори агресивни, когато защитавате системата си от убеждения?
· Изпитвате ли силни отрицателни емоции, когато усещате системата си от убеждения заплашена? Всички отрицателни емоции са породени от страх. Гнева е просто замаскиран опит да се ликвидира заплахата, предизвикваща страха.
· Колко далеко сте готови да стигнете, за да опровергаете аргументите на другите хора? Готови ли сте в спора да разрушите убежденията им?
· Имате ли усещането, че ако позволите на другите хора да ви говорят, в какво вярва, че може да се окажат прави?
· Страхувате ли се, че някакво откритие може да повлияе или да заплаши вашите убеждения?
· Можете ли да разпознаете тенденцията да отблъсквате или оправдавате всякакви въпроси или съмнения за системата ви от убеждения? Възможно е да проявявате безразличие, а това означава, че липсата на чувствителност е вашия неагресивен начин да опазите вашите убеждения – ако не изпитвате нищо, не изпитвате и заплаха.
· Основана ли е духовната ви и религиозна представа за света на нещо външно, на нещо от този свят, някаква определена религия, доктрина или дори гуру? Имате ли опасението, че ако вашата религия, свещено писание или гуру са поставяни под сериозно съмнение, то духовната ви представа за света може да рухне?
· Дава ли ви системата ви от убеждения усещането за безопасност – усещането, че сте спасени, след като принадлежите към тази система от убеждения? Способни ли сте да видите, че докато чувството ви за безопасност е основано на нещо от този свят, че то може да бъде заплашено? Причината е, че този дом е построен на пясък.
Единствения начин да преодолеете чувството, че убежденията ви са заплашени е да се насочите навътре и да установите пряка връзка с своето АЗ СЪМ Присъствие. Можете да сте истински във вътрешен мир, само когато замените външните убеждения с вътрешно знание, кои сте в действителност, тъй като вашите мисли са продукт на вашето усещане за идентичност. Фактор, който определя, на тесния и прав път ли сте, който води към вечния живот или на широкия, който води към смъртта, е точно начина по който се идентифицирате. В известен смисъл физическите, емоционалните и ментални игри на оцеляване, са просто опити да защитите основаното на егото съзнание за идентичност. Приемате ли чувството за идентичност, което егото е създало за вас или приемате идентичността, с която сте били създадени? Вашата идентичност на неща от този свят ли се основава или не?
Играта за оцеляване на идентичността
Както е било разкрито на Мойсей, името на Бог е „АЗ СЪМ”. Така, основен начин да се споменава името на Бога е да се прибави към думите „АЗ СЪМ” понятие, което да ограничи вашата идентичност върху нещо от този свят. Обърнете внимание, как използват хората думите „аз съм”. Аз съм мъж, аз съм жена, аз съм евреин, аз съм чернокож, аз съм християнин, аз съм будист, аз съм американец, аз съм французин, аз съм доктор, аз съм фермер, аз съм това, аз съм онова. Всичките тези твърдения „аз съм” сочат, че преобладаващото число от хора на тази планета си е създало чувство за идентичност, което се определя от външни разлики и свойства на този свят.
Но всички мирски идентичности са смъртни и трябва да умрат преди да влезете в Божието Царство. Това съм казал толкова ясно, колкото е било възможно със следното твърдение:
Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери. (Матея 16:25)
Живота, който трябва да загубите е чувството за идентичност, основано на този свят. Само ако загубите това възприемане на живота, само ако позволите на мирското си чувство за идентичност да умре, ще постигнете вечния живот на Христовото съзнание, в което се идентифицирате като духовно същество, като син или дъщеря на Бога. Понеже християнството е станало сектантска религия, а не универсално духовно движение, каквото го планирах, думата „Христос” е придобила сектантски оттенък. Но първоначално е било универсален термин, който е обозначавал нещо, което е изцяло извън пределите на този свят.
Доста много хора се наричат християни и си мислят, че са единствените, на които ще е разрешено да се въздигнат на небесата. Но абсолютната реалност е, че на небесата няма никакви християни, поне не според определението „християнин”, което се използва на Земята. На небесата има само същества, които постоянно са надминавали дуалното съзнание, съзнанието на антихриста. А как можете да го направите? Може да го направите само, ако изоставите всичките земни, дуалистични идентичности, като им позволите да умрат. Така, ако се идентифицирате като християнин – противоположност на не християните – тази дуалистична идентичност ще ви пречи да се възкачите на небесата.
Тогава, кои сте вие? Вие сте съ-творци на Бога и сте тук за да управлявате Земята, вместо да позволявате Земята да ви управлява, като ви заставя да определяте своята идентичност, основана на мирското разделение. На небесата няма християни, на небесата ще намерите само Христови същества. Няма християни на небесата – само Христоси.
Христовото същество е надминало всички мирски идентичности, защото всяка такава идентичност създава пропаст между съзнателния ви аз и АЗ СЪМ Присъствието. Тази пропаст ще пречи да развиете истинската, Христоподобна идентичност, която описах с възклицанието: „Аз и Отец ми сме едно!” (Йоан 10:30). Като Христово същество повече не се идентифицирате на каквито и да е характеристики от Земята. Характеризирате се като индивидуализация, като разширение на Създателя си и знаете, че сте тук за да донесете живот и Божията истина в този свят, тук сте за да бъдете светлина.
Обърнете внимание на тънката разлика – разлика, която не може да бъде разбрана от егото. Егото се стреми да поддържа отделено чувство за идентичност, съгласно което сте независимо същество, отделно от Бога, и затова можете да правите всичко, каквото искате. Вие сте закона сами за себе си, вместо да реализирате Божествения закон. Точно тази отделна, дуалистична идентичност трябва да умре, преди да успеете да възстановите своята истинска идентичност като съ-творци на Бога.
Егото не може никога да позволи на тази идентичност да умре и винаги ще се стреми да измисля окончателни и безпогрешни аргументи, защо не трябва да позволявате на тази идентичност да умира. Ще се опитва да ви накара да повярвате, че ако мирската ви идентичност умре, и ВИЕ е умрете. Докато вярвате на тези аргументи, вие сте в капана на основната игра на оцеляване – оцеляване на дуалистичната идентичност за отделеност, основано на илюзиите и лъжите на антихриста. Затова буквално, сте един жив мъртвец, мъртъв духовно, защото нямате истински, духовен Христов живот в себе си. Стремите се да осигурите оцеляването на идентичност, изцяло основана на илюзии, и затова не можете в крайна сметка да оцелеете.
Заети сте с нереално търсене на безсмъртие за смъртната идентичност и вярвате на егото, което разглежда Живия Христос като враг, който е дошъл да го унищожи. И така е в действителност, Живия Христос е ДОШЪЛ да унищожи егото, за да можете да се освободите от илюзията, че сте смъртна идентичност, отделна от този свят. Христос е дошъл да възстанови истинската идентичност като безсмъртно духовно същество. Затова, тези, които се стремят да спасят смъртния си живот, ще го загубят, докато тези, които са готови да позволят на смъртното си същество да умре, ще се възродят в нова духовна идентичност, ще намерят вечния живот в своята нова Христоподобна идентичност. Можем да кажем също така, че стремежа да защитите смъртната си идентичност е всепоглъщаща задача, която буквално поглъща живота ви и ви пречи да имате изобилен живот на Земята. Така защитавайки живота на егото, губите изобилния живот на Земята и вечния живот отвъд пределите й.
Виждате ли иронията, колкото по-силно се стискате за живота, толкова е по-вероятно да го загубите? Единствения начин истински да се държите за живота, е да се освободите всичко в този свят. Можете да видите това, което съм казал преди 2000 години, но малцина са разбрали посланието ми:
59. Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
60. Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.
61. А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.
62. Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие. (Лука, 9гл.)
Дошло е времето да събирам реколтата от посеяното на Земята. Ще бъдете ли един от тези, които са готови да се разделят със смъртния живот, за да ме последват в изобилния живот?
Его игри 3. Играйте игрите си безкрайно
Целия свят е театър, в който всички роли се определят от егото
Диктовка дадена на 7 април 2007 година по време на Великденската конференция на Шанграла-мисията.
Възлюбени мои, понеже това е работно занятие, не можем да ви дадем повече време за размисъл. Затова, аз, Исус, искам да ви предам послание и това ще е послание за една от най-основните игри на егото. За една игра, която е същността на егото, която то не може никога да преодолее, но която ВИЕ можете да преодолеете, когато разбирате, че сте нещо повече от егото, защото сте се свързали с любовта на вашето вътрешно битие.
И така, възлюбени мои, преди ви разказах една чудесна история за жена, която знаела, че се канят да я изнасилват, но се отказала да играе ролята на жертва. И насилника не успял да осъществи намеренията си. Тази история е самата същност на основната игра на егото – сражение с противник в дуалистична борба на живот и смърт.
Както знаете, възлюбени мои, егото е родено от дуалността и никога не може да мисли извън пределите й. а в дуалността съществуват две полярности, две противоположности, две крайности. А щом това са противоположности, те се въвличат в постоянна борба. И виждате, че князът на този свят, точно по този начин е успял да примами почти всеки на Земята в капана на дуалистичната борба, която пречи на свързването им с вътрешното им битие.
Виждате, че княза на този свят трябва само да насочи някакво агресивно действие към някого в този свят, и ако някой се почувства заплашен, ако се почувства жертва, ако се чувства преследван, има усещането, че постъпват с него несправедливо – тогава този човек незабелязано навлиза в дуалистично умонастроение и ще играе ролите на една от дуалистичните идентичности, които са създавани в продължение на дълъг период от тези, които вече са попаднали в капана на дуалността.
Изпълнение на предопределената роля
Възлюбени мои, сега не можете да намерите на Земята по-дълбоко учение, от даденото в книгата на Майтрея, където разказва за същества, които паднали в по-високите сфери и създали определена идентичност, основана на дуалността. Тези идентичности могат да се оприличат на ролите в театрална постановка, където някои играят злодеи, други герои, а някои са жертви. Виждате, че този, който е хванат в капана на дуалността, вече без да осъзнават, се намират във властта на една от дуалистичните идентичности, една от функциите, една от ролите в тази пиеса.
И когато изпълняват ролята на агресор по отношение на невинни, които все още не са били в тази роля, има вероятност, голяма вероятност, невинните деца да се чувстват жертви на агресора и така ще приемат тази роля. Така попадат в капана на дуалната его-игра. Вече се виждат в опозиция спрямо някого, който е в противоположна роля. Така, без да го осъзнават, незабележимо навлизат в една от тези дуалистични роли, като например, ролята на жертва. А други влизат в други роли – на желаещите отмъщение, на търсещите правосъдие или на тези, които отмъщавайки за грешки в миналото, създават грешка в настоящето.
Виждате, възлюбени мои, базовата структура на егото винаги играе една от тези дуалистични роли, приемайки една от тези дуалистични идентичности. И затова трябва да станете мъдри като змии, за да виждате нереалността на змийския ум, на змийската логика, която е създала тези различни дуалистични роли и идентичности. За да разберете, какво правите, трябва да си представите, че в театъра обличате костюм, гримирате се, слагате си изкуствени зъби, перука или гърбица, за да съответствате на ролята си, която се каните да играете.
По този начин, когато видите нереалността на това, когато сте мъдри като змии, по-мъдри и от змиите, разбирате, че не сте ролята, която играете, че сте нещо много повече от тази роля. И тогава можете да започнете да се дистанцирате от ролята, дори да се дистанцирате от цялата пиеса, дори в крайна сметка можете да излезете от театъра и да кажете: „Достатъчно съм играл тази стара, изхабена роля. Намерете си някой друг, ще минете и без мен. Стига ми толкова. Достатъчно!”
Играта свършва, когато решите да я прекратите
Възлюбени мои, вдъхнових този посланик да каже на някого преди време: „Кога ще свърши твоята борба?”. Нали имате свободна воля, нали така? И кога ще свърши вашата борба? Тогава, когато решите – СЕГА! Това решение можете ли да го вземете сега? Или по-късно? Но ви казвам, ще настане момента, когато ще можете да вземете решението, ако решите, и това ще стане сега.
Както разбирате, вселената е огледало. Това означава, че всичко, което й изпращате, трябва да се върне обратно. И затова, когато се съгласявате да играете определена роля в играта, в дуалистичната игра, вселената мисли, че искате да изпитате външните условия, които отговарят на ролята. И ако се чувствате жертва на живота или на външните обстоятелства, подсъзнателното послание, което изпращате в космическото огледало е, че имате желание да изпитате, какво е да си жертва. Затова, колкото повече се чувствате жертва, толкова повече се разстройвате и вселената може да го изтълкува само по един начин: „О, той иска да изпита още повече борба, още повече иска да е жертва”.
Възлюбени мои, защо вселената тълкува това по този начин? Защото космическото огледало има абсолютно уважение към свободната ви воля. И затова, докато се намирате в тази роля, в идентичността на жертва, вселената може да го изтълкува само по един начин, а именно, че не сте прекратили да играете роля на жертва. Все още искате да усетите по-пълно, какво е да си жертва. И естествено вселената ще ви даде това, което искате. И ще продължава да го прави, дори ще ускорява процеса, докато не достигнете до момента да поемете отговорност и не кажете: „Добре, дълго време бях жертва, но то е, защото така съм решил, да приема съзнанието на жертва. Аз съм се съгласил на тази роля, сам съм облякъл този костюм. Но стига толкова!” И така решавате да не играете повече тази роля.
Възлюбени мои, позволете ми да ви уверя, че вселената е основана на свободната воля, а това означава, че когато решите, когато ви омръзне, ще напуснете театъра. Дори това да е преди самата премиера, свободни сте да си идете и да кажете: „Стига толкова безумие!” И затова трябва да бъдете мъдри като змии. Защото змията ще направи всичко възможно, за да ви накара да повярвате в лъжата, че по една или друга причина не можете да си идете, просто не можете да се откажете от ролята. Щом веднъж сте се съгласили на нея, това е завинаги, не може да си идете или поне искат да вярвате в това.
Затова са измислили толкова много тънки илюзии, включително и основното християнско заблуждение, че не можете да се спасите сами, а само Исус, като външен спасител, може да ви спаси. Още веднъж повтарям, всички християни си мислят, че са се насочили направо към небесата. Но както и преди са в съзнанието на жертва, все така убедени, че съществува някаква външна сила, която ги води или към ада, или към небесата, докато в действителност, самите те, в собственото си съзнание, се стремят нагоре или надолу. Защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. (Матея, 6:21)
Егото не може да стане кротко като гълъб
И така, възлюбени мои, егото винаги ще бъде в плен на тази дуалистична игра, като изпълнява или ролята на агресора, на злодея, или на жертвата, на героя, на някаква друга роля, която е част от тази борба между противниците, между двете страни. Казвам ви, че повечето религии и хора на Земята са жертви на това съзнание. Макар и да може да се каже, че съществува епична борба между доброто и злото, но е неправилно разбрана в света, защото се намира под влиянието на дуалистичното съзнание, което е превърнало борбата между доброто и злото в дуалистична. Така, независимо каква роля играете в тази борба, само увековечавате самата борба и затъвате в нея.
Стигнахме до втората част на моето твърдение, че когато станете мъдри като змии, започвате да разбирате какво става в действителност, разбирате дуалистичната игра – тогава можете да изпълните второто изискване и да станете незлобиви като гълъби. (Матея, 10:16). Виждате, че докато си мислите, че трябва да изкорените злото, просто сте в капана на дуалистичната игра. Докато си мислите, че трябва да служите на външен Бог, докато религиозното ви търсене, както говорихме вчера, се основава върху желанието да служите на външен Бог, вместо да служите на вътрешния Бог, който е в целия живот – както и преди сте част от борбата.
Единствения начин да се избегне борбата е да станете кротки като гълъби, изоставяйки желанието за правосъдие, за отмъщение, наказването за едни или други грешки, като по този начин правите нови. Единственият начин е безусловното отдаване, безусловната любов. И именно това разказват историите, които ви прочетоха по-рано – хора в най-напрегнати и опасни за живота ситуации, вместо да се борят, вместо да се съпротивляват, вместо да се чувстват жертва, просто отстъпвали. При това отдаване са ставали кротки като гълъби.
И затова Светия Дух, изобразяван често като гълъб, има възможност да слезе и да промени ситуацията така, че изглеждащото безизходно положение, просто не се случва. Така, благодарение на човека, който е отказал да играе ролята на жертва, другия, който е искал да играе ролята на агресор, е получил възможност да види отвъд играта и да разбере, че е повече от ролята, която е играл. И затова няма нужда да я разиграва във всички подобни случаи по сценария, написан от княза на този свят.
Освободете всички, които отказват да играят роли
Виждате, възлюбени мои, като откажете да играете ролята си в дуалистична борба, можете да послужите за вдъхновение към разбирането, че има алтернатива, има път извън борбата, нещо отвъд пределите, нещо повече в живота, повече от дуалистичната борба. И това е истинската същност на моето учение, на моя личен пример. Виждате, че ако искрено погледнете на живота ми, основавайки се на разбирането, което току що ви предложих, ще забележите, че аз също се отказах да играя определената ми роля. Отказах да съответствам на еврейските очаквания, какъв трябва да бъде Месията.
Погледнете книжниците и фарисеите, които искаха да се приспособя към менталните ограничения, които са създали, като се основават на старите свещени писания, опиращи се на традицията. Така са използвали традицията за да създадат представа, как един Месия трябва да изпълни ролята си. Те са си мислели, че когато Живия Христос дойде на Земята, ще си избере една от дуалистичните роли и ще участва в дуалистичната игра. Виждате, че ако съответствах на очакванията им, само бих потвърдил тези очаквания. Тогава, как бих успял да преодолея тези ограничения?
Надявам се, че ще започнете да разбирате, че когато Живия Христос се появи на Земята, първата му и най-важна задача е да се откаже да съответства на произволна дуалистична роля, написана за театралната постановка със заглавието Земя, в класическата трагедия или по-точно, комедия (смях). И действително, ако погледнете на Земята, ще признаете, че всичко е толкова зле, че или трябва да се смеете или да плачете (смях). Така, някои предпочитат да се смеят, други да плачат.
Но казвам ви, че Живия Христос трябва да се разграничи от всичко това и да каже: „Не съм тук за да укрепвам човешките илюзии, а съм тук да им хвърля предизвикателство!” И ги предизвиквате, само когато отказвате да играете ролята, които са ви определили, каквато и да е, от вашето семейство, от обществото ви, от религията ви. Както виждате, невъзможно е израстването на Земята, ако нямате обкръжение, в което някой или някаква организация, да нямат предписания за ролята, която отчаяно искат да изпълнявате.
Предизвикателството към всички вас като духовни хора е да се избавите от това програмиране, да изоставите ролите, които са ви определили в живота или ролите, които сте играли в предишни животи, които ви заставят да създавате определени убеждения и програми в подсъзнателния си ум, които все още са там и не ви дават покой. Когато мислите, че трябва да играете тази роля, всякак се стремите да я изпълните, каквато и да е.
Разпознаването на по-незабележимите роли
Виждате, че не е трудно да различите ролята на агресора, ролята на злодея – дори не е трудно да разберете, че да си жертва, също е роля. Но мнозина ли от вас са способни да различат, че дори ролята на герой е дуалистична? Казвам ви, това е специално предизвикателство. Както знаете, мнозина от вас са се спуснали отгоре за спасителна мисия. Така сте дошли за да станете принца на белия кон, който влиза в града и освобождава хората от лошите момчета.
Но в кинофилмите и в масовата култура, дори и това е превърнато в дуалистична роля – героя е този, който се бори със злодеите. Но това не е реално освобождение на хората от дуалността. Както знаете, много евреи са очаквали, Месията да бъде един от царете-войни от Вехтия Завет, който да ги поведе на въстание срещу римляните. И мнозина ме отхвърлиха, когато отказах да играя тази роля.
Виждате, че никак не е лесно да разпознаете дуалистичните роли, които са създадени за да ви примамят в капана на безкрайните дуалистични игри. Необходима е проницателност. А къде е източника на тази проницателност? Без съмнение, източника е само един – Живото Слово. И така, отново се връщаме към СЛОВОТО. Обезателно ще ви дам учение на тази тема, ако позволи времето през тази конференция или след това.
А засега ви оставям да обмислите простия въпрос: „Харесва ли ви ролята, която сега играете в драмата на Земята?”
Ако не, казвам ви: Свободни сте да се откажете от нея във всеки един момент. Както казах преди 2000 години: „Божието Царство е близко”, а това означава – избора, който ви е достъпен сега, е достъпен и във всеки един момент в бъдещето.
Но не ви препоръчвам да изтълкувате неправилно концепцията ВЕЧНОТО СЕГА, да си мислите, че имате вечност за приемане на решение за освобождаване от старото, да се откажете от ролите, които сте играли. В края на краища се намирате в свят на време и пространство и там няма вечност.
Казвам ви, вие сте актьори в космическа пиеса и можете да свалите грима, костюма, гърбицата, перуката, големия нос и кривите зъби, да захвърлите всичко това в кошчето и да напуснете театъра с думите: „Довиждане, всичко добро, защото разбрах думите на Исус: „Няма значение, какво е било, върви след мен”.
Users Today : 1139
This Month : 91731
This Year : 506676
Views Today : 8559
Who's Online : 177