Брояч
5481887
Users Today : 229
This Month : 5663
This Year : 5724
Views Today : 861
Who's Online : 2
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

ЗА ДУАЛНОСТТА

ЗА ДУАЛНОСТТА

  Дуалността е масова – повече от 90% от хората са програмирани за черно-бяло мислене, т.е. възможна е само една истина за нещо. Останалите също мислят дуално, но, в по-голяма или по-малка степен, допускат и други възможности, т.е. напатили са се от едностранчивото виждане за живота и търсят по-обективна и реалистична представа. Истински многоцветно или многомерно мислене имат малцина, т.е. редки изключения.

Дуалния възприема всяка преценка като присъда/крайност, нали не може да допусне, че всеки има право на своя гледна точка и веднага се впуска да се защитава и опровергава. Той не може да си представи, че е възможна неутрална констатация, без осъждане и хвалебствия, т.е. без поляризиране на енергиите, което неизбежно води до енергийно взаимодействие – привличане или отблъскване.

Дуалния се обижда лесно, защото е комплексар и това, което посяга на илюзиите му, го кара да губи почва под краката. Многомерния не може да се обиди, защото уважава правото, всеки да има свое мнение, което да е различно от неговото.

Дуалния привърженик/праведника не се чувства комфортно в златната среда, тя е неопределена, ни рак, ни риба и създава дискомфорт в него. Всеки, който иска да е сигурен в знанията си, е затънал до гуша в дуалността. Обзема ме отчаяние, когато ми кажат: „Искам да съм сигурна в информацията, защото водя хора и те разчитат на мен“. Типичното „слепец води слепци“. Защо никой не иска да съобрази, че желанието за сигурност се предизвиква от страха да не сгреши – дори когато го посочвам многократно на някои, те продължават да смятат страха си за разумен довод. За дуалния няма златна среда – дуалните програми го захвърлят постоянно от една крайност в друга, т.е. не може да бъде продължително хармоничен и уравновесен, щастлив.

Като типична дуална реакция съм наблюдавал вече хиляди, които щом забележат нещо в мен, което да не им хареса, веднага произнасят присъдата: НЕ ЗАСЛУЖАВА ДОВЕРИЕ. Разбира се, явно не са готови за промяната, която бих могъл да провокирам, но когато станат готови, аз няма да разполагам със свободното време, каквото съм имал тогава.

При отказа от дуалност, може да намерите нещо полезно, дори и в най-тъмните послания, нали за да въздействат, в тях е вложена голяма доза истина, иначе няма кой да им повярва. Също така, можете да избегнете изкривяванията в светлите послания, които неизбежно се появяват следствие несъвършенствата на автора – няма съвършени автори, такива няма как да се задържат в материалния свят, нали несъвършенствата ни крепят тук.

Дуалния е програмиран да противопоставя тъмни и светли сили, да се страхува от тъмните, за да могат по-лесно да го манипулират. Ако имате желание, може да приемете като гледна точка кредото на Майка Тереза: „Съществува само Бог и аз“ – т.е. приемате всеобщото единство и преставате да сте уязвими за дуалните програми, които внушават, че съществува борба между тъмни и светли. Но Бог е хармония и не може да има противоречие в него, дисхармония. А църквата внушава, че дявола е отделно от Бога, т.е. Бога не е всичко и не е всемогъщ, създавайки по този начин дуалистичното мислене. За Бога няма зло, за него всичко е енергия с разни свойства, инструменти, които вършат различни неща.

Преставайки да абсолютизирате истината, преставате да осъждате, защото всяко осъждане на някого и опита да му внушите, колко не е прав, е основано на убеждението, че знаете по-добре, че вашата истина е по-истинска, абсолютна, базирана на общоприетото в обществото. Многомерното съзнание може да сподели гледна точка, но не оценява, кое е по правилното. Така изчезва от само себе си конкуренцията и състезанието да си по- и най-, защото всеки е уникален.

Абсолютната вяра е едно много подвеждащо понятие: създава безропотните пионки в религиите (и в науката), робуващи на догмите и на тези, които се възползват от това. Когато човека се съмнява, това често го хвърля от една крайност в друга – ту вярва, ту се съмнява. Това предизвиква много разрушителното разочарование. Но, в края на краища, на човека му писва да се мята насам-натам и се опитва да примири двете крайности. Срещнах едно много показателно стихче, което според темата бих нарекъл „Златната среда“ или „Многомерно съзнание“:

Живота ме научи да съчетавам крайности:
Да обичам хората, а да съм равнодушна.
Да правя добро, а да очаквам зло.
Да се надявам на най-доброто, а да очаквам най-лошото.
Да вярвам в хората, но да не се доверявам.
Да съм оптимист с реалистични възгледи.
Да живея с отворено сърце и да не пускам никого в него.
Някаква моя част обича мира и му се възхищава, а друга, очаква удар и е готова за война…
Анастасия Соловьова

    Това уравновесяване на крайностите в златна среда, създава постепенно една наистина непоколебима вяра, която може да се каже, че е диаметрална противоположност на църковната и научната. Как смятате, можели човек с такава вяра да бъде манипулиран? Коя вяра е по-достоверна, когато сами избирате, в какво да вярвате или някой друг решава, какво е истина, и кой има интерес да вярвате, че не сте способни сами да прецените, а обезателно трябва да слушате другите? От години наблюдавам, колко много хора се запалват бързо по духовното и също толкова бързо губят интерес. Защо ли?
Дуално мислещите имат потребност, търсят, изискват доказателства – многомерно мислещия е наясно, че доказателствата са илюзия, т.е. не доказват нищо.
Колкото сте по-далеко от дуалността, толкова повече се разширява съзнанието ви, толкова по-многомерна информация осъзнавате.
Почитанието/параграф 2 (Не си създавай кумир, нито на небето, нито на земята) е дуалност. Почитанието е производно на егото: признайте, уважението на висшето е едно, а почитането е подмазване, правене на мили очички и т.н. Обърнете внимание, какво ви мотивира в молитвите, не се ли опитвате да умилостивявате висшите сили?
Дуално мислещи се манипулират лесно – типичен пример: мъжете под чехъл.
Дуалността е нагледен пример, как се изкривява действителността от тъмните сили, за да я използват в свой интерес, дърпането на чергата към себе си. В основата на дуалнстта е заложено енергийното начало: плюса и минуса, мъжкото и женското, но те са хармонично единство и не създават противоречия, докато дуалността е постоянен източник на конфликти. В този смисъл, дуалността препятства обединението и създава егото.

Създадено: 01/09/2017 • 11:29
Обновено : 01/09/2017 • 11:36
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 764 пъти

Последни коментари
За контакти