Статии
Брояч от 3.2006г.
5681994
Users Today : 67
This Month : 4964
This Year : 130191
Views Today : 413
Who's Online : 6
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Хората ги манипулират като плъхове

Хората ги манипулират като плъхове

Хората ги манипулират като плъхове

Паразитите манипулират човешкото съзнание с помощта на лъжата.
Паразитите ни дресират (манипулират съзнанието ни) точно по същия начин, както дресират плъхове. Занимават се с разчовечване на хората и довеждането им до животинско състояние. За да оцелеете, трябва да устоите на тези програми…
Историка А.Тойнби
Манипулацията е инструмент за управление на човека, следствие на която, управляемото лице не би постъпило или би се въздържало от действия.
Лъжата е естественият спътник и най-честия маркер на манипулацията, защото опитите да управляват хората, без тяхно съгласие, неизменно се натъква на съпротива. И в този случай, пред инициатора на манипулацията, има два пътя:
а) да опита да застави за изпълнението, т.е. да сломи съпротивата (открито управление);
б) да маскират управлението, за да не предизвиква възражение (скрито управление).
Морално ли е тайното управление на човека против волята му? Зависи от морала на управляващия. Ако целта му е да получи лична изгода за сметка на жертвата, безусловно, е аморално. Но тъй като манипулирането с добри намерения е по-скоро изключение, отколкото правило, смятаме, че манипулирането е управление на човека против волята му, даващо едностранни преимущества на манипулатора.
Затова, манипулирането е скрито управление, нанасящо вреда на жертвата (материална или психологическа).
Манипулирането е невъзможно без създаване на съответните условия, описани в книгата „Просветено сърце“ на Бруно Бетелгейм (Bruno Bettelheim), от която може да се цитира цял регламент за манипулиране, състоящ се от следните правила:
Правило 1. Застави човека да се занимава с безсмислена работа;
Правило 2. Въведи взаимоизключващи се правила, нарушаването на които е неизбежно;
Правило 3. Въведи колективна отговорност;
Правило 4. Застави хората да повярват, че от тях не зависи нищо;
Правило 5. Застави хората да се правят, че не виждат и не чуват нищо.
Правило 6. Застави хората да престъпват последната вътрешна черта.
Абсолютно неосъзнато, но не по-малко настойчиво, манипулатора винаги опитва да създаде конфликтна атмосфера, когато homo homini lupus est (човек за човека е вълк) и не съществува понятието „свой“. За да постигне всичко това, трябва да пречупи нравствеността. Показател за пречупената нравственост е поведението, когато човека предава и заяжда най-близкия.
Дресировка на плъхове
Най-ярък и пълнокръвен пример за манипулиране, който днес се практикува повсеместно върху homo sapiens, прилаган от най-древни времена при борба с конкурентите, са плъховете:
„Тези животни, на първо място, са известни със невероятната си способност за оцеляване. Основата на тази жизненост е в социалната им сплотеност. Те се занимават колективно, помагат си едни други, защитават се при възможност, отнасят ранените. Плъховете се държат като единен организъм. Бързо обменят информация, бързо предупреждават за опасност, предават си защитни навици. В такова поведение не съществува индивидуална изгода. Защитният механизъм има нравствена природа“.
Експериментите, проведени от американски биолози са показателни, че плъховете помагат целенасочено на попадналите в беда и дори споделят с тях лакомство, което биха могли да изядат сами. Плъховете се освобождават едни други от капаните, дори в случаите, когато освободения се оказва в друго помещение и наблюдаваното просоциално поведение не може да се обясни с желанието да се избавят от самота. Очевидно е, че хванатия предизвиква в плъховете отрицателни емоции, от които могат да се избавят само, ако му помогнат.
Един от най-ефективните начини за борба със плъховете е основан върху разрушаване на защитата. Тъй като, защитата е основана на нравствеността, способа разрушава нравствеността. Невъзможно е всеобщо разрушаване на нравствеността. Може само при единици, и то не изведнъж. Разрушават я постепенно. За целта, създават условия, когато рационалната логика придобива решаващо значение. Главното е, да се направи първата крачка – действието, което е било абсолютно табу.
Вземат голям силен плъх, държат го продължително гладен, а след това му подхвърлят току-що убит плъх. След известни съмнения, изяжда мъртвия събрат. Рационалната логика подсказва: това повече не е събрат, това е храна. На него му е все толкова, а аз трябва да оцелея. Затова, трябва да се наям.
При втория експеримент, нивото на безнравственост се повишава още повече. В клетката подхвърлят полуживо животно. Новата „храна“ все още е жива. И отново, рационалната логика подсказва решение. Той ще умре, а аз трябва да оцелея. И плъхът изяжда себеподобния, който, практически, е жив.
Третият път, в клетката подхвърлят напълно жива и здрава „храна“, слабо плъхче. При силния плъх отново се включва рационалната логика. Няма какво друго да се яде, какъв е смисъла да загиват и двамата? И оцелява най-силния.
На плъхът, всеки път, му е трябвало все по-малко време за вземане на решение. При това, нивото на безнравственост, всеки път е по-голямо. След известно време, плъхът изобщо не се замислял повече – отнасял се към себеподобните като с храна. След като получи нов плъх, веднага го изяжда – нравствеността била разрушена. След това го върнали в общество, откъдето са го взели и вече бил съвсем егоистично същество. Но обкръжаващите се доверявали напълно. А плъхоеда вече не търсел друга храна.
Дресировка на хората
Точно по същата схема от практиките за борба с плъховете, става дресирането на потребителите. Логика е проста. Потребителското общество изисква потребление. Всякакви ограничения на потреблението е опасно и подлежи на незабавна и безжалостна утилизация. Всичко, пречещо на потреблението, направо в пещта. Живей днес! Вземай от живота всичко! Обичай се! Деца? Не сега, по-късно, някога… а най-добре – никога. Родителите? Отживелица! В старческия дом.
Потребителското общество учи: в природата няма свои. Всичките са потенциална храна. Най-достъпни са тези, които те смятат за близък. Дори не подозират, че ги смяташ за храна.
Човешката същност се противи естествено на такова поведение. Задейства се тежката артилерия:
Колко милиона телезрители застават пред екана на предаването „Последен герой“! А нали парадигмата му е абсолютно людоедска – попадайки в екстремални условия, там, където би трябвало да са сплотени за да оцелеят, хората са длъжни всеки ден да „изядат“ един от „събратята по нещастие“. Технологията за отглеждане на канибали е възпроизведена до най-малки подробности – всичко е насочено за разрушаването на нравствеността.
Свои не може да има, дори в семейството. Особено – в семейството! Може да се полюбувате на подхода – задайте въпроса на търсачката „как да стана курва“ и се полюбувайте на заглавията:
„Искам да съм курва! – Пособие за истински жени“;
„От полов парцал до мечтана жена“;
„Отдавна отминаха времената, когато „курва“ звучеше оскърбително“.
И текстове под такива заглавия:
„Предизвикваща мъжките желания и ненавистта, а понякога и завистта на жените – напредва по живота леко и непринудено, без много да се замисля и да съжалява.“
„Ако сте готови да продължите, без угризения на съвестта и ясното осъзнаване, че не се отнася до вас, че не ви е нужно – тогава напред, смело тръгнете към мечтата си!“
А като естествено продължение, обучение – конкурси за красота, които много ми се иска да нарека „конкурси за плъхове“, както и всевъзможни варианти на реалити-шоу, където се смята за главно достойнство умението своевременно да стреляш в гърба на ближния и да се утвърдиш на върха.
Нищо лично – само бизнес
Същата философия, лесно и безпроблемно се пренася и в икономиката, където, толкова необходимата кооперация и взаимна подкрепа се заменя с канибалското: „Нищо лично – само бизнес“. А разбира се, и в политиката, където, тихомълком, бавно но сигурно, както възпитават плъхоеди, политтехнолозите отглеждат канибали:
„Първия етап, изяждане на труп, е обещаване на неща, чието изпълнение е нереално. Логиката: ако не обещаваш, няма да те изберат. Ще изберат друг, по-лош от теб, но обещаващ. Щом, при всички случаи, обществото ще бъде излъгано, но в единия случай ще се окажеш глупака, а в другия случай, ще си в числото на избраните, по-добре, да е втория вариант.
Аналог на втория етап при унищожаването на нравствеността, изяждането на полужив събрат, е търговията с местата в своята партия. Логиката също е разбираема, за изборите са необходими пари. Ако се правиш на „ученичка“, парите ще вземат конкурентите. В крайна сметка, някой ще вземе парите и ще бъде избран. След като е неизбежно, най-добре да съм аз.
Третият етап, изяждане на жив и здрав събрат – лобиране на закони, които са във вреда за хората. Логиката е същата. Ако се откажеш от прекия грабеж, ще го направят други. Канибалския закон, все едно ще мине, по-добре, да не изпускам шанса.
Като следствие, днешния политически сектор представлява сборище от „плъхове“, в последен стадий на деградация. За тях няма нищо свято, нищо лично, само бизнес. И този процес не може да бъде спрян. Той се усъвършенства, подчинявайки се на рационалната логика“.
А при търсене в търсачката „политиците за народа“, очите ти се разминават от циничните откровения на властта: от инфантилното „как може да не обещаеш“ до канибалското „народа е добитък, който има нужда от ясла“. Всичко е правилно. Всичко е закономерно. Храната не трябва да се обича, защото няма да можеш да я изядеш.
Проблемът на канибалите са два, но глобални и нерешими.
1. Канибалът се страхува постоянно. Защото, изяждайки ближния, рискува постоянно да се окаже главното блюдо. Дори зъбите да са ти здрави и да имаш хищнически инстинкт, не дай бог – да оставиш гърба си незащитен, не дай бог – да се отпуснеш за малко… Някъде, съвсем редом, броди друг канибал с по-мощна челюст и оглежда много внимателно обкръжаващите, избирайки неопитните… Затова, нищо чудно, че олигарсите имат такива напрегнати лица, лица на осъдени да бъдат изядени живи.
2. Възпроизводството на канибалите се поддържа постоянно, защото сами не се размножават, но прекрасно се възпитават. Но поддържайки такова възпроизводство, се повишава конкуренцията за място под слънцето.
А тези, които още не са готови да ходят по трупове? Какво да правят? Как да оцеляват в условия, където, количеството канибали в мегаполиса, превишава квадратните му метри? Във филма „Пришълецът“, извънземния звяр се разпознава външно лесно, а тези изглеждат, държат се и дори миришат като истинските, дори по-добре. И ето главният, ако дори не е единствения маркер, който отличава канибала сред обикновените хора – болезнената страст да манипулира обкръжаващите, с причина и без. Имащия очи ще забележи.
Плъховете срещу плъхоедите или, как се съпротивлява природата
„Когато в обществото на плъховете не остане съмнение, че сред тях има „вълк в овча кожа“, просто напускат мястото. При това, в 100% от случаите. Животните се страхуват да не се заразят от флуидите на трансформирания плъх. Страхуват се да не станат същите. Инстинктивно усещат: ако в съзнанието им проникнат нови нагласи, обществото им ще стане без спирачки, общество от предатели, общество от потребители. Безнравствената атмосфера разрушава социалната защита и загиват всички“.
Примерно, засега неосъзнато, на ниво рефлексия, се демонстрира от човешкия социум. Дауншифтинг, т.е. съзнателен преход от по-осигурените слоеве, където количеството канибали са повече, към по-бедните, където са рядко явление – това е инстинктивното, но абсолютно вярно подражание на природната мъдрост в обществото на плъховете. Още повече, дауншифтинг не е ново явление. Диоген, Диоклетиан, Лев Толстой са най-известните съзнателни дауншифтери.
Днес, инстинктивните дауншифтери са огромна част от младежите, които отказват да се включат в „състезанията“ за кариера и пари. На тях им е скучно да се занимават с дребни интриги при борбата за мястото на 4-тия помощник на 5-ия менажер. Искат свобода от дресьорите на плъхове. Всичко това е все още неосъзната рефлексия, но и сами разглеждат проблема с оцеляването на цивилизацията.
Напълно е възможно, да се намери и по-ефективно лекарство. Трябва да се намери. Поне, защото егоизма, въпреки уверенията на мизантроп-хедонистите, изобщо не се поощрява от природата:
„Открихме, че еволюцията ни наказва, ако сме егоистични и жестоки“, казва водещия автор на изследването, професорът по микробиология и молекулярна генетика Кристоф Адами. „В краткосрочна перспектива и против някои специфични опоненти, някои егоистични организми могат да получат преимущество. Но егоистичното поведение не получава подкрепа в мащабите на еволюцията“.
Статията с резултатите от изследването е била публикувана в списание „Nature Communications“ и е основана върху теорията за игрите, която се използва в биологията, в икономиката, в политологията и в много други дисциплини. По-голямата част от това изследване, през последните 30 години е била концентрирана върху произхода на кооперирането, понеже е забелязано при много жизнени форми, от едноклетъчните организми до хората.
Авторите на това изследване, Кристоф Адами и Аренд Хинтц имали съмнения, че следването стратегията на нулевата детерминанта (ZD), фактически унищожава кооперацията и поражда свят, пълен с егоистични същества. Затова са използвали компютърни изчисления, за да проведат стотици хиляди експериментални игри, и открили, че ZD-стратегиите не са може по никакъв начин да са породени от еволюцията. В същото време, такива стратегии дават преимущество, когато се прилагат против опоненти, които не ги използват, но действат лошо против други ZD-играчи.
„В еволюционна ситуация с разни стратегии, ви е необходима допълнителна информация, за да се различавате точно един от друг“, казва Адами.
„Единствената надежда за оцеляване при ZD-играча е разбирането, кой е опонента му“, разказва Хинтц. „И дори, ако ZD-играча печели, докато не останат само ZD-играчи, в дългосрочна перспектива, ще трябва да изоставят егоистичните си стратегии и да станат по-кооперативни. По този начин, престават да са ZD-играчи.“
Сътрудничеството е неразделен признак, както за човешкото общество, така и за животинския свят. Мравките живеят на колонии. Лъвовете ловуват колективно. Пчелите се трудят за всички и дори загиват, защитавайки кошера.
Конфликтът между индивидуалните интереси и обществената полза е озадачавал учените много десетилетия. Трио изследователи (освен Флат, в него бил математика Тимоти Килингбек и швейцарския програмист и популационен биолог Джонас Бери (Jonas Bieri), разработило уникален, не приличащ на нито един друг модел, който, теоретически, е способен да обясни ползата от сътрудничеството. Според изчисленията им, алтруистите не просто оцеляват, но процъфтяват и поддържат своята численост в далечна перспектива. Достойнството на новия модел, според главния създател Флат, се крие, преди всичко, в необикновената простота и едновременно, в универсалния подход, който може да се прилага при сътрудничество на всички биологически нива „от бръмбърчето до човека“. (Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.)
В същото време, американския антрополог Самуел Боулс (Samuel Bowles), обобщавайки всички достъпни археологически и етнографски данни, е стигнал до извода, че нивото на междогруповата агресия при палеолитичните ловци-събирачи е било доста високо, за да бъде разпространена в човешката популация гените, отговорни за вътрегруповия алтруизъм. Независимо, че носителите на „алтруистичните гени“ са загивали по-често и са оставяли по-рядко потомство в сравнение с егоистите, все пак са успели да се разпространят, ако самоотвержени герои-алтруисти са повишавали шансовете при война със съседите.
А, ако съвсем деградираме, ще се учим от нашите малки братя:
Експерименти с малки деца и млади шимпанзета показали, че и едните и другите са готови безкористно да помогнат на човек, попаднал в трудна ситуация, ако успеят да разберат, каква е трудността, и как да я преодолеят. Безкористният алтруизъм при шимпанзетата е зарегистриран за пръв път в строг експеримент. Предишните такива опити се проваляли, защото, за да демонстрират алтруизъм, шимпанзетата трябвало да споделят храната си. Но този път, експериментаторите не искали такива ужасни жертви и всичко се получило. (Felix Warneken, Michael Tomasello. Altruistic Helping in Human Infants and Young Chimpanzees // Science. 2006. V. 311. P. 1301-1303.)
Надявам се, да се получи и при нас.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/ljudmi_manipulirujut_kak_krysami/2019-06-30-71828
Последни публикации
Последни коментари
За контакти