Брояч
5481483
Users Today : 126
This Month : 5259
This Year : 5320
Views Today : 1112
Who's Online : 5
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Бърза помощ

Минимума, който трябва да знаете за живота

Минимума, който трябва да знаете за живота
Ким Майкълс

1. Разбиране, защо имате нужда от отговори
Тази книга e за хора, които търсят отговори на фундаментални въпроси за живота. Защо имат нужда от отговори? Има две основни причини:
• Търсите духовното, в смисъл, че имате вътрешна потребност от отговори, за да разширите разбирането за себе си и живота.
• Не сте доволни от обстоятелствата в живота си и искате да се научите как да променяте тези обстоятелства.
Първата причина може да изглежда по-философска, докато втората е по-практична. В действителност, и двете причини имат един подтик, а именно усещането, че трябва да има нещо повече в живота, което ви кара да искате подобряване преживяването на живота. Точно какъв е жизнения ви опит?
Представете си двама души, които са в много подобни външни обстоятелства, такива като загуба на работа и поставени пред необходимостта от промяна на кариерата. Единият реагира като жертва и обвинява работодателя, късмета, съдбата или Бог. Този човек върви по спирала надолу и по-късно гледа на тази ситуация като нещото, което е разрушило живота му. Другият приема ситуацията като позвъняване за събуждане и възможност да премисли живота си и да направи някои промени. Тази личност по-късно гледа назад към ситуацията като най-доброто нещо, което му се е случило някога, защото е породило промяна, която е насочила неговия или нейния живот в по-добра посока.
И двамата са пред подобни обстоятелства, при все, че тяхното вътрешно преживяване е почти диаметрално противоположно. Вашите вътрешни обстоятелства – начина, по който гледате и реагирате на външни обстоятелства – оформят жизнения ви опит. И все пак, как е възможно двама души да преживяват едни и същи външни обстоятелства, като единият има позитивен жизнен опит, а другия негативен жизнен опит? Причината е, че двамата са реагирали различно на външните обстоятелства. Каква е причината единия да има негативен жизнен опит, а другия е успял да обърне същите обстоятелства в позитивен жизнен опит? Възможно ли е единият да е разбрал нещо, което другия не е знаел? И поради това прозрение, той или тя е могъл да избере по-добър жизнен опит? Единият човек е успял да управлява своя жизнен опит, докато другия е станал жертва?
Сега ни става ясно защо хората търсят отговори на фундаментални въпроси за живота – те искат да подобрят своя жизнен опит! Каква е връзката на това с причините споменати по-горе:
Имате вродена потребност да откривате отговори. Намирате смисъл да знаете повече за себе си и за живота. Знанието, кой си и защо си тук, може да ти даде по-дълбоко усещане за цел. Животът придобива по-дълбок смисъл и също така виждате определена посока в собствения си живот. Това очевидно подобрява жизнения ви опит, дори нищо да не се е променило във външните обстоятелства.
Искате да подобрите външните си обстоятелства. Когато знаете повече за себе си, за живота и за това как си взаимодействате с живота, можете да придобиете сила да направите позитивни промени на вашите външни обстоятелства. Това очевидно ще подобри жизнения ви опит.
Имайки това предвид, нека да погледнем, какво трябва да знаете, преди да започнете да променяте жизнения си опит.
2. Разбиране на борбата за свобода
Историята на човечеството може да се разглежда като непрекъсната борба за свобода, свобода от страдания, ограничения, бедност, празнота или всички възможни проблеми възникващи пред хората. Основният аспект на тази борба е превъзмогване на невежеството. Обитателите на пещерите били много ограничени във възможностите за подобряване на условията им, тъй като са имали много ограничено знание за себе си и материалната вселена. Не са знаели достатъчно за законите на природата, за да променят своите външни обстоятелства така, както съвременните хора са го направили. Нито са знаели достатъчно за своите собствени души, за да променят начина, по който са реагирали на живота, така както съвременните хора имат възможността да го правят.
Необходимо е подобряване, както на вътрешните, така и на външните обстоятелства и разширяване на разбирането за себе си, и на живота като цяло. Това е истина и на колективно и на индивидуално ниво. Ако искате да подобрите своя личен жизнен опит, трябва да тръгнете да търсите по-голямо разбиране. Трябва да се запознаете със знанията, които са налични в съвременния свят, знания, които просто не ги е имало в миналото.
Помислете само, колко сте щастливи да живеете във време, когато толкова много информация е налична и достъпна, отколкото когато и да било преди в писаната история. Действително, вие живеете във време, когато всеки, който желае може да намери достатъчна информация и практически инструменти, систематично да променя своя жизнен опит, да стане това, което иска да бъде. Тази книга е опит, да осигури тази информация в много сбита форма, но има много други по-обширни източници.
Логичен е въпроса, защо не ви е била дадена тази информация докато сте пораствали? Защо не сте били научени как да управлявате жизнения си опит, ако това наистина е възможно? Защо човечеството се бори от хилядолетия с човешките ограничения, подтисничество и страдания? Защо животът ви е борба за постигане на лична свобода от външни и вътрешни ограничения? Логичният отговор е, има сили – и вътре и извън вас – които не искат да имате знания.
Един кратък поглед към историята показва – съществуват външни сили във формата на диктатори и режими (дори политически, религиозни и научни институции), които агресивно са се опитвали да ограничават знанието и да не го дават на основното население. Като очевиден пример – една религиозна институция е държала интелектуалния живот на Европа в желязна хватка, и е създала, така наречената тъмна епоха. Мотив за криенето на знанията е възможността, индивидуално и колективно, хората да бъдат контролирани. Контролирането на хора с физически средства е прекалено очевидно и води до бунтове. Много по-ефективно е да се контролират умовете им. Ако хората не познават по-доброто, може да не осъзнават, че са подтискани или да не знаят как да постигнат свободата.
Заключението е ясно. Ако някой иска да ви контролира, той трябва да пречи да узнаете, че можете да се освободите от контрола му. Коя е информацията, която може да ви помогне да преодолеете всички форми на контрол върху умовете? Това е знанието, че вашият жизнен опит НЕ Е автоматичен продукт на външните обстоятелства. Действително, чрез получаване на по-голямо разбиране за това, кои сте, и от къде идвате, добивате сила за да поемете контрола върху своя живот. Имате възможност да избирате своя жизнен опит, вместо да се оставите на външните обстоятелства и вашата собствена психология да ви контролират.
Ако може живота се разглежда като борба за свобода, сега вече осъзнаваме, че ключа за свободата е разбирането. Истината ще ви направи свободни, защото когато знаете, кои сте, и как работи света, можете да правите по-добри избори. Тази книга е предназначена да ви помогне да започнете да управлявате своя жизнен опит. Тя ще ви даде пълната истина в концентрирана форма. Все пак, тази истина ще бъде дадена постепенно, за да се избегне взривяването на умовете ви. Така че, нека да започнем с разглеждането важността на избора.
3. Минимума, който трябва да знаете за избора
Главното послание на всички истински духовни учители е: МОЖЕТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ СВОЯ ЖИВОТ! Какво е нужно затова? Алберт Айнщайн е казал: „Безумие е да правите едно и също, а да очаквате различен резултат”. Ако искате живота ви да се промени, трябва нещо да промените. Ако продължавате да правите едни и същи неща, как тогава животът ви може да се промени?
Има два основни подхода към живота. Тези, които постоянно правят едно и също, и живеят с мечтата, че някога късметът, съдбата, вълшебството или божеството ще промени живота им. И тези, които осъзнават, че ако искат живота им да се промени, трябва активно да правят нещо друго за да предизвикат промените. Трябва да започнат с това, което е във възможностите им да променят.
Всички истински духовни учители говорят за вечния закон, че не можете да промените живота си, без да промените себе си. За да промените външната ситуация, трябва да сте готови да промените вътрешната. Трябва да пожелаете да погледнете в огледалото. Трябва да сте готови да намерите и премахнете гредата от собственото си око.
За да промените живота си, трябва да осъзнаете могъществото на свободната воля. Трябва да направите избор, за да промените съществуващата ситуация. Трябва да предпочетете нарастването на комфортта. Трябва да предпочетете живота пред смъртта. Животът е процес на постоянен избор и само вие можете да вземете решения, с които да промените живота си.
Избирате постоянно и никога не можете да избягате от отговорността да правите избори. Може да престанете да вземате решения, но за да го направите, трябва да вземете такова решение. Може да позволите други хора или учреждения да вземат решение вместо вас, но и за това трябва да вземете това решение. И можете да поддържате това състояние, само като продължавате да вземате решение, да не вземате решение.
Решението да не вземате решение ви прави духовно мъртви. Може да продължавате да сте физически живи, но в същото време сте духовно мъртви. Не можете да оставате духовно живи, ако не правите избор. Животът е избор. Животът е избор да бъдете повече. Смъртта е избор да бъдете по-малко.
Избор не се прави на празно място. Всички избори имат последствия. Да сте духовно мъртви не ви прави неосъзнаващи. Това не ви предпазва от последствията, независимо от това, кой прави избора. Съотношението е просто. Или правите свои собствени избори или позволявате да ги прави някой друг вместо вас. Във всички случаи, за вас са последствията. Само ако вземате собствени решения, може да влияете на последствията.
Има два типа последствия. Едните последствия ви ограничават и оказват отрицателно въздействие на жизнения ви опит. Другите ви освобождават и обогатяват жизнения ви опит. Последствията правят живота ви повече или по-малко.
Ограничаващите последствия са резултат от избори, основани на непълно или неправилно знание. Освобождаващите последствия са основани на пълно разбиране. Истината ще ви освободи да бъдете повече. Недостатъчната истина ще ви ограничи и ще превърне живота ви в борба.
Промяната трябва да започне с желание за промяна и уравнението е елементарно. Трябва да пожелаете промените толкова силно, че да сте готови да достигнете до по-високо разбиране, което да предизвика тези промени. Какво е нужно за да стигнете до този момент? За това може да ви помогне знанието за възможните варианти.
4. Минимума, който трябва да знаете за възможните варианти
Имате избор между два основни варианта. Животът ви може да бъде възходяща спирала, постоянно разширяващ се жизнен опит, който води до по-нататъшно развитие, щастие и душевно спокойствие. Или животът ви може да бъде низходяща спирала, ограничаваща жизнения ви опит, водеща до липса на елементарни неща, до разочарования, до страх, гняв и усещането за борба. Разликата е във изборите, които правите. Въпросът е в това – съзнателни или несъзнателни решения вземате.
Ако правите избори, основани на непълно разбиране, изпитвате ограничаващи следствия. Сблъсквайки се с тези последствия, вероятно ще направите други неосъзнати избори и това ще доведе до още ограничаващи следствия. Ако това продължава дълго време, може да доведе до убеждението, че всички възможни варианти водят до ограничаващи следствия. Това е състояние на невежество, на духовна слепота. Възприето като крайност ви кара да се чувствате, че нямате никакви възможности за избор, никакви варианти в живота. Това е състояние на духовно безсилие, на духовна смърт.
Изборите основани на невежеството, водят до още повече невежество и това е низходящата, самоподдържаща се спирала и може да бъде прекъсната само с волево усилие. Трябва да решите да си върнете властта и да правите съзнателни избори. Само когато правите съзнателни избори, можете да избегнете невежеството и духовната смърт.
Ако сте обхванати в низходяща спирала е необходимо усилие за да се измъкнете на свобода. Не можете да преодолеете такава спирала, като прилагате един и същ подход към живота, който ви е вкарал в тази спирала. Не можете да решите проблема с това състояние на съзнанието, което е създало проблема. Затова трябва да поискате да промените нещо.
Ако животът ви трябва да бъде променен, трябва да имате готовност за това. Трябва да промените отношението и подхода си към живота. Трябва да сте готови да стигнете до разбиране, което нямате в момента. „Стремете се с цялото си същество към разбиране”.
За да промените живота си, трябва да се научите да правите съзнателни избори, водещи до освобождаващи последствия. Такива избори са основани на по-високо разбиране на живота, за да намерите това разбиране, трябва да излезете извън своите сегашни знания и убеждения, зад предела на сегашната си ментална конструкция.
Ако хората не могат да се измъкнат на свобода от низходящата спирала, за това може да има само една причина. Станали са ментално или емоционално привързани към някаква конкретна система от вярвания или представа за света и не желаят да погледнат отвъд съществуващата ментална конструкция, за да намерят по-високо разбиране. Тази привързаност към днешните вярвания, отказът да бъде изоставен менталния затвор, е главния фактор, който задържа много хора в капана на еднообразното, механично повторение на борба и страдание.
Ключът към целият прогрес, който се наблюдава в човешката история е, че във всяко поколение има хора, които искат да постигнат по-високо разбиране за живота, искат да мислят по-широко от менталните ограничения. Обаче, във всяко поколение, повечето хора се отказват да изоставят своя ментален затвор. Затова, първият избор, който трябва да направите по пътя към по-високото разбиране на живота, е желанието да гледате отвъд умствените си ограничения. Трябва да решите да намерите разбиране, което да излиза извън пределите на сегашните ви убеждения. Трябва да сте готови да стигнете до истината, която ще ви направи свободни.
За да започнете процеса на съзнателно избиране, трябва да разберете, че не правите избора си на празно място. Всеки направен избор е отражение на сегашното състояние на съзнанието ви. Изборът е израз на това, какъв се виждате, как си представяте света и отношението ви към него. Общата ви представа за света, основната ви парадигма, сте я изграждали за продължителен период от време и върху този процес са повлияли много идеи, някои от които ограничени и погрешни. Ключът към промяната в живота ви е откриването на грешните идеи и замяната им с по-високо разбиране. Ако хората не са в състояние да подобрят живота си, това ВИНАГИ е защото са се вкопчили в ограничена или грешна идея и отказват да я подложат на съмнение.
Вероятно са били програмирани да се страхуват, че ще се случи нещо „лошо”, ако подложат на съмнение „непогрешимостта” на някоя догма. Или вероятно, са попаднали под изкушението на гордостта, че вярата им е най-висшата – абсолютната истина и затова няма нужда да се подлага на съмнение.
Уравнението е много просто. На всеки въпрос, който можете да си зададете, има отговор, който ще разшири разбирането ви за съответната тема. На някои въпроси няма преки отговори, защото са формулирани поради непълни знания. Дори на такива въпроси има отговори, които да разширят разбирането ви и по този начин да можете да зададете по-добри въпроси. Ако имате въпрос и не сте намерили отговора, може да има само едно обяснение. Не сте търсили там където трябва, не сте попитали с нужната настройка на ума.
Причина за това е, че сте ограничили ума си в ментални рамки, които често се определят от външни вярвания. Докато не се откажете да търсите отговора вътре в тези рамки сте в задънена улица, в духовен капан. Не сте в състояние да избегнете това безсилие, докато не се решите да потърсите отговора извън тези вярвания.
5. Минимума, който трябва да знаете, къде можете да намерите нужните отговори
Главният проблем, който препятства прогреса на човечеството, се състои в мисленото и емоционално привързване на хората към сегашните си представи за света и отказа да ги подложат на съмнение или да ги заменят с по-високо разбиране. Това може да доведе хора и организации до консерватизъм, до липса на гъвкавост, до отказ да се стремят към истината, която ще ги направи свободни. При повечето хора има определени любими убеждения, представи, определени ментални „свещени крави”, които не се пипат, най-често защото хората предполагат, че представляват абсолютно доказана истина.
Това неизбежно ви поставя в нагласа, която препятства търсенето на отговорите, които ще разширят възприятието ви на живота. Съотношението е просто. Или ще прекарате целия си живот в защитаване на някаква система от убеждения, като прекъснете разширяването на разбирането си за живота? Или ще прекарате живот, в който честно и искрено търсите разбиране, дори ако трябва да преминете отвъд разбиранията приети от обществото? Невъзможно е да правите и едното, и другото. Или ограничавате разума си, или му позволявате да се движи свободно.
Непрекъснатото израстване е закон на живота. Живеете във Вселена на безкрайни възможности, в която няма абсолютни граници. Ако допуснете да попаднете в капана на старото мислене, че някаква идея е абсолютна и безгрешна истина, тази идея формира стена около разума ви. Вижте историята и ще се убедите, че нито една идея (каквато и да е по природа – религиозна, политическа или научна) не е издържала изпитанието на времето. Причината е, дори и с нежелание, все пак, човечеството се занимава с търсенето на по-високо разбиране. Когато това разбиране е постигнато, могат да се формулират много по-добри въпроси, което води и до добри отговори. Така, с времето, произволна идея се заменя с нова идея, която да носи по-голям смисъл и практическо приложение.
Ако се вкопчвате в идеята, която е натрупала прах през времето, ще се отделите от потока на живота. От свобода ви лишават идеи, които отказвате да подложите на съмнение, те ограничават приемането в живота ви. Когато хората се чувстват безсилни, все едно нямат никакъв избор в живота си, това ВИНАГИ е, защото отказват да подлагат на съмнение определени „непогрешими” убеждения.
Съзнанието в духовна смърт е втвърдено, защото е основано на отказ да подложи на съмнение представите си за света, парадигмите си. Това води до умствено замръзване. Много хора, дори много организации, се посвещават на защитата на определени ограничени системи от убеждения, вместо да търсят истината, която ще ги освободи от заблудите им или наследените ограничения.
Първият избор, пред който заставате: „действително ли искам да променя живота си?” Ако отговорът е „да”, тогава трябва да си признаете факта, че за да промените живота си, трябва да достигнете до по-високо разбиране за него. За да намерите това разбиране, трябва да имате желание да надскочите сегашните си ментални ограничения. Трябва да сте готови да подложите на съмнение своите неоспорими вярвания и парадигми.
Уравнението е просто. Ако днешната ви система от убеждения и представи за света ви дава разбиране, как да промените живота си, вече бихте имали това разбиране и живота ви би се променил. Самият факт, че искате да промените живота си показва, че не разбирате нещо и имате нужда от промяна. Така единственото възможно логическо заключение е: за да намерите нещо, което го нямате във вас, трябва да търсите извън. Трябва да дадете възможност за разширение на съзнанието, достигайки до по-високо разбиране, което да ви освободи от съществуващите ограничения.
Вечният закон: когато ученикът е готов, се появява учителят. Ако молите за по-високо разбиране, ВИНАГИ ще получавате такова. Въпросът е – ще можете ли да признаете учителя, да признаете новото разбиране? Отговорът зависи от гъвкавостта на ума ви, привързани ли сте към вече приетото или имате желание да го преразгледате.
Само вие можете да решите, искате ли да продължавате да правите неосъзнати избори или ще отворите разума си и ще започнете да правите съзнателни избори. Благословени са кротките. Благословени са тези с гъвкави умове – които не смятат, че знаят всичко – защото те трябва да наследят Земята.
Имате два варианта. Животът ви може да бъде или във възходяща, или в низходяща спирала. Ако не осъзнавате какви избори правите, животът ви е в низходяща спирала, която води от криза в криза. Какво е нужно за да стигнете до момента, когато желанието ви за промени стане толкова силно, че да бъдете готови да отворите разума си за по-високо разбиране, което да доведе до промени? За много хора е нужна толкова сериозна криза, че достигат до предел. Неочаквано разбират: „Не мога повече да продължавам така, трябва нещо да се промени!”
Обаче достигането до криза не е единствения начин да се промените. Можете във всеки един момент да вземете съзнателно решение, да започнете да търсите по-високо разбиране на живота, така ще разберете, как да правите по-добри избори, как да правите съзнателен избор. Теоретически, можете да го направите веднага. Но готови ли сте да направите този избор?
Какво определя готовността? Това е баланса между желанието за промяна и желанието да се държите за съществуващите вярвания и подходи към живота. За да се промените, желанието ви за промяна трябва да е по-голямо от страха, че ще загубите нещо ценно. За да стигнете до тази точка е полезно да разбирате в какво се състои щастието.
6. Минимума, който трябва да знаете за щастието
Какво искате в действителност от живота? Повечето хора биха казали, че искат щастие. Обаче, ако ги попиташ, как могат да постигнат щастието, най-често описват редица външни условия, удовлетворяването на които ще ги направи щастливи. „Ако имах това и онова, и още нещо, ще съм щастлив”. Проблемът при такъв начин на разсъждение или липса на разсъждение е, че поставя щастието ви в зависимост от някакви външни условия, които много трудно се поддават на контрол.
Твърдението, че щастието е резултат от външни условия, и че ако имате желаните неща, ще сте щастливи, е лъжа. Тази лъжа е програмирана в умовете ви от тези, които искат да ви продадат нещо или да ви контролират. „Ако купите продукта ни ще бъдете щастлив.” „Ако следвате религията ми или политическата система, ще сте щастливи.” „Следвайте ме и аз ще ви заведа в рая (на Земята или някъде другаде)”.
Някои от тези хора могат да имат и добри намерения, но тяхното намерение да ви направят щастливи е основано на фундаментално неразбиране на причините за щастието. Какво е това щастие? Това е чувство, което живее във вас, състояние на разума. Къде е логиката да приемете, че вътрешното състояние – състояние, което се ражда във вашия разум – е продукт на нещо извън ума ви?
Слънцето е способно да произвежда светлина благодарение на вътрешните си процеси. То няма нужда от нищо извън себе си за да произвежда светлина. Вашият разум има потенциала да стане слънце, да започне да излъчва щастие, мир и любов, също както слънцето излъчва светлина.
Настроили са ви да мислите, че има логика във възможността щастието да дойде отвън. Програмирането е толкова фино и убедително, че повечето хора не са си направили никога труда да се вгледат внимателно в тази логика. В резултат на това продължават живота си, преследвайки химера. През целия си живот са погълнати от безкрайното преследване на външните условия, които както се предполага, трябва да дадат вътрешното състояние на щастие.
Някои успяват да създадат ред условия, които би трябвало да ги направят щастливи. Обаче, когато осъзнаят, че все още не се чувстват щастливи, стигат до извода, че им трябва още нещо или имат нужда от по-голямо количество от това, което вече имат – повече пари, повече имущество, повече секс или каквото и да е там. Но нима е логично, ако нещо не ви прави щастливи, имайки го в по-голямо количество, дали е възможно тогава да сте щастливи?
Ако сте жертва на такава ситуация, приличате на магарето, което се стреми да стигне до моркова, който е завързан за него пред муцуната му. Стремейки се към моркова, само го бута още по-напред. Може да прекарате остатъка от живота си, преследвайки невъзможната мечта да постигнете щастието с външни условия или да потърсите друг подход. Може да решите да потърсите по-високо разбиране за щастието и как да го постигнете.
Може да започнете като наблюдавате тези, които вече са го постигнали. Тези хора са достигнали до точката, от която са се отказали да търсят щастие извън себе си. Разбрали са, че щом щастието е вътрешно състояние, то може да бъде намерено само вътре, в самите себе си. Това отново ни връща на избора и стигаме до потресаващо заключение: ЩАСТИЕТО Е В ИЗБОРА!
Сигурен съм, че са ви програмирали да отхвърлите тази идея. Настроили са ви на убеждението, че не можете да се направите сами щастливи, че е нужно още нещо извън вас самите. Така ли е в действителност? И ще се намери ли смелост във вас да разгледате този въпрос? Ако отговора ви е да, трябва да започнете с разбирането на отношенията си със Вселената, в която живеете.
7. Минимума, който трябва да знаете за Вселената
Погледнете от друга страна на казаното от Алберт Айнщайн: „Безумие е да правите едни и същи неща, а да очаквате различен резултат”. Като учен, Айнщайн е разбрал фундаментален закон на природата, закон, който Исус е изказал по следния начин: „Затова постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас”. Също така е казал: „Не съдете за да не бъдете съдени. Защото както съдите, така и вас ще съдят, с каквато мярка мерите, с такава ще ви отмерят”. Какво е казал Исус в действителност? Казал е същото като Айнщайн, но с други думи.
Всички духовни учители са твърдели едно и също, ясно послание: ВСЕЛЕНАТА Е ОГЛЕДАЛО! Каквото и да изпратите, неизбежно ще се върне при вас от космическото огледало. Щом продължавате да изпращате едно и също, да използвате един и същи подход към живота – какво очаквате да отразява космическото огледало?
Представете си човек, който стои пред истинско огледало с нещастно изражение на лицето. Питате го защо и той ви обяснява, че много време стои пред огледалото и очаква образа в него да му се усмихне. А вие му обяснявате: „Ако искаш образа да ти се усмихне, първо му се усмихни ти!” А той отговаря: „Глупости! Не мога да се усмихвам на огледало без причина, и не мога да имам докато то не ми се усмихне”.
Очевидно сте помислили, че този човек е откачен. Но нима не е безумие, че толкова много хора използват същият подход към живота? Искат да бъдат щастливи, но си мислят, че зависят от някакви външни условия, за да бъдат щастливи. Затова продължават да правят едно и също, като очакват живота да ги направи щастливи. Обаче, как космическото огледало може да отрази обратно изобилния живот, ако не му изпращат осъзнаване на изобилие?
Повечето хора знаят Златното правило и ще кажат, че са съгласни с него. Но така или иначе, не могат да постъпват в съответствие с него. Продължават да изискват другите хора да се отнасят добре с тях, преди да започнат те да го правят. Очакват животът да се отнася добре с тях, преди да изпратят вибрацията на щастието.
Уравнението е просто. Ако продължавате да правите едни и същи неща, ако продължавате да използвате един и същ подход към живота – животът ви не може да се промени. Ако искате да се промени животът ви, трябва ДА ЗАПОЧНЕТЕ СЪС СЕБЕ СИ! Само тогава космическото огледало ще отрази друг образ.
Ако погледнете честно на света, ще видите, че повечето хора сега са в капана на тази форма на безумие и очакват света да се промени без те да направят опит сами да се променят. Посланията на всички истински духовни учения и всички начини за самоусъвършенстване в психологията сочат, че има алтернатива на този подход.
Независимо, колко трудна ви се струва ситуацията, винаги има нещо, което може да се направи за нейното подобряване. Може да ви се струва, че сте обкръжени от обстоятелства, които не можете да промените и действително, в много от случаите нямате непосредствен контрол над определени външни обстоятелства. И все пак няма такава ситуация, в която да нямате абсолютно никакви възможности да промените някои от аспектите на ситуацията.
Това ни насочва към другата огромна лъжа, в която са ви заставили да повярвате. Тя върви ръка за ръка с лъжата, че щастието е резултат от външни условия. Тази лъжа твърди, че състоянието на разума ви, вашето вътрешно състояние, е резултат от външни обстоятелства. Същността на това твърдение е, че разумът ви е къща без ключалки на вратите. Така, това което става във външните обстоятелства, автоматично ви прави щастливи или нещастни.
Желаещите да ви управляват, искат да вярвате в тази лъжа. Те не искат вие да откриете истината, че разумът ви е незащитен само до тогава, докато правите неосъзнати избори, докато позволявате някой друг да прави избори вместо вас. Те не искат да знаете, че имате алтернатива на този подход, защото, ако действително знаете, че Вселената е огледало, ще знаете как да промените своите външни обстоятелства, като промените съзнанието си. Вместо да бъдете роб на външните обстоятелства, можете да поемете управлението над вътрешния си живот, над ума си. За да го направите ефективно, трябва да разберете Уравнението на Живота.
8. Минимума, който трябва да знаете за Уравнението на Живота
Щастието е вътрешно състояние; това е опит, който има място във вашия разум. Ако правите неосъзнати избори, отказвате да поемете управлението, да господствате над ума си. Оставяте вратата отворена и всеки с агресивни намерения, може да влезе и да управлява състоянието на разума ви, начина, по който възприемате живота. Алтернативата е в това, да осъзнаете, че можете да направите избор, да поемете отговорност да станете пазач на своя разум.
Правейки съзнателни избори, можете да решавате какво да допуснете. И можете да разберете, как да поемете управлението над това, което става в разума ви. Тогава ще откриете, че няма никаква пряка връзка между вътрешните и външните обстоятелства. Неприятните външни условия не е задължително автоматично да ви правят нещастни. Напротив, има възможност да бъдете щастливи, независимо от външните обстоятелства. Фактически, никога няма да бъдете истински щастливи, докато съдбата ви зависи от каквито и да е външни условия.
За да постигнете това състояние, трябва да осъзнаете, че между външните обстоятелства и разума ви, трябва да има защитен щит. Този пазач сте вие, когато поемете отговорност да правите осъзнати избори. За да поемете напълно тази отговорност, трябва да осъзнаете, че щастливи или нещастни не ви правят външните обстоятелства, а вашето отношение към тях. Щастието е вътрешно преживяване и само вътрешното състояние на вашият разум определя, как възприемате живота. Във всяка ситуация, с която се сблъсквате, има два елемента, които влияят на отношението ви към тази ситуация:
– Фактическите, физически обстоятелства, с които се сблъсквате.
– Вътрешните обстоятелства, а по-точно, това което става в разума ви, в душата ви.
Съществува живот, който става извън вашия разум. Съществува възприятие на живота, което става във вашия разум.
Точно вашите възприятия правят ситуацията приятна или неприятна. Страданието е състояние на ума. Щастието е състояние на душата. Повечето хора са се научили да вярват, че ако нещо „лошо” се случва с тях, единствената възможност е да се чувстват зле. Това е лъжа – всички истински духовни учители учат, че можете да се научите да управлявате реакциите си в живота.
Верният път към управляването на собствения живот започва с поемане управлението за възприемането му. Само когато се научите да се усмихвате на Вселената, тя ще ви се усмихне в отговор. За да го направите, трябва да разберете уравнението на живота. Много хора са научени да смятат, че уравнението на живота трябва да прилича на следното:
Външните обстоятелства+другите хора=вашето възприемане на живота.
Действителното уравнение е:
Външни обстоятелства+другите хора+вътрешните ви обстоятелства=възприемането ви за живота.
Когато разберете това, ще забележите, как ще се заемете с промяната в живота си. Точно вашето възприятие за живота, което е отдясно на знака за равенство, прави вашия живот щастлив или борба. За да измените резултата на математическото уравнение, трябва да промените само едно от събираемите. Например:
2+4+2=8, може да се промени, като промените само едно число намиращо се вляво от равенството: 2+4+10=16
Посланието е просто. Не винаги е възможно, поне в обозрима перспектива, да се променят външните обстоятелства или другите хора. Но винаги можете да промените своето отношение към тях. И ако го направите, ще се случат две неща:
– Вашето възприятие за живота ще се промени. Когато разберете по-добре живота и себе си, ще започнете да виждате всичко в друга светлина. Сегашните ви убеждения и разбиране формират ограничения (ментални рамки) около ума ви. Когато гледате живота заседнали в рамките, той ви изглежда много ограничен и ще прилича на борба. Когато излезете извън менталните рамки, ще достигнете до по-широка перспектива и възприемането на живота ви ще стане много по-позитивно. Ако не вярвате в това, вижте живота на много хора, които са сред постоянни трудности, но срещнали се с позитивния подход, преживяват ситуациите с голямо душевно спокойствие.
– Външната ви ситуация ще се промени. Природният закон е такъв, че Вселената ще ви върне всичко, което й изпращате. Затова, когато променяте това, което изпращате, космическото огледало неизбежно ще отрази друга реалност в определено време. Вселената има вградено забавяне на отговора. Това ви защитава от мигновено разрушаване, но също така задържа и положителния отговор. Затова е нужно постоянство.
Умът ви е програмиран да отхвърля тази истина, но все пак това е истина, която е повтаряна в най-различни варианти, от всички истински духовни учители. Затова бихме могли да го наречем Тайна на Живота.
9. Минимума, който трябва да знаете за Тайната на Живота
Зад всички религиозни и духовни учения, и учения за самоусъвършенстване, които могат да бъдат открити на тази планета, стои една тайна. Всички те говорят за едно и също, но по различен начин.
Например, погледнете човек, който се съжалява и възприема целия свят настроен срещу него. Посланието, което носи е, че животът е борба. Космическото огледало е устроено така, че дава на хората това, което искат. Обаче то не следи човешките мисли, а съди по човешките отношения и постъпки, по това, което изпращат. Това прилича на огледало, което не може да каже, какво е нужно, за да ви се усмихне. Може само да ви отговори на това, което проектирате върху него.
Ако вярвате, че животът е борба, ще изпратите ментален образ, че животът е борба. Космическото огледало ще си каже: „О, този човек иска да изпита борбата” и ще ви отрази обратно всички обстоятелства, които ще направят живота ви борба.
Намирайки се в такива обстоятелства, хората реагират негативно и изпращат този негатив в огледалото. Огледалото мисли: „О, искат още повече борба” и изпълняват желанието. По този начин, негативните убеждения на хората за живота стават самореализирани пророчества и животът им се превръща в низходяща спирала.
Когато Буда е обучавал на това казал, че животът ще бъде страдание, докато не развиете правилно желание чрез непривързаност. Исус също е обучавал на това и е казал: „Казвам ви, не се съпротивлявайте на злото”. Работата е там, че когато се съпротивлявате на злото, изпращате отрицателно съобщение – съобщение за убеждението ви, че трябва да се борите с противника – и космическото огледало може само да отрази обратно тази ситуация. Какво е решението на Исус, главният му ключ, с който може да се прекъсне тази негативна, самореализаща се спирала? Решението е много просто, но все пак изключително дълбоко: „Ако някой те удари по дясната страна, обърни и другата”.
Красотата на това наставление се състои в това, че ако успеете да отговорите позитивно на някаква ситуация, космическото огледало ще остане с убеждението, че искате позитивен опит. В съответното време, неизбежно ще отрази положителни обстоятелства. Ако откажете да се борите с противника, огледалото ще си каже: „Този човек не иска да се бори повече; ще му изпратя условия, където няма противник”. Исус е знаел, че това не може да даде грешка, ако вярвате в процеса и сте готови фундаментално да се промените, да промените отношението и подхода си към живота.
Посланията на всички истински духовни учения се състоят в това, че действително можете да се промените. Има отделни убедителни учения, които могат да ви дадат разбиране и практическите инструменти, които са ви нужни, за да направите тези промени. Какво е нужно да имате – необходимо е желание, желание да престанете да правите едно и също, желание да се дистанцирате от общото безумие и да започнете да се променяте. Ако имате такова желание, реализирайте го в живота. Ако го нямате, бъдете честни със себе си. Престанете да постъпвате със себе си като лицемери, предполагайки, че не можете да промените нищо в живота си. Поне си признайте, че ако не поемате властта да правите съзнателни избори, го правите в резултат на съзнателно решение, а не защото нямате други възможности. Престанете да злоупотребявате с изтърканото оправдание: „Нямам друг избор”.
Най-фундаменталния факт в живота е, че винаги имате избор, винаги имате повече от една възможност. Възможно е да не можете да промените външните обстоятелства, но ВИНАГИ можете да промените реакцията си на тези обстоятелства. Правейки го, веднага променяте своето възприятие на живота. Факт е, че прочитайки това, губите право да вървите през живота, като се смятате жертва. Не можете да твърдите повече, че „не сте имали избор”.
Сега знаете, че имате право на избор, да вземате осъзнати решения. Имате право да игнорирате този избор, но не можете повече да обвинявате другите хора, живота, съдбата, липсата на късмет или Бога за собствения ви – вече съзнателен – избор. Защото повече не можете да живеете в илюзията, че нямате алтернатива. Защо поне не се откажете от усещането да се чувствате жертва? Защо да не приемете удивителната възможност да живеете истински, да направите живота си по-добър и да създадете прекрасни условия на планетата. Всичко, което е нужно, е съзнателното решение да правите съзнателни избори.
Възможно е, да ви се стори страшно да правите такива избори, но това става поради недостатъчното разбиране. Когато имате правилно разбиране, разбиране, което ви кара да правите съзнателни избори – повече не е страшно вземането на решение. Това е привилегия и радост. Ако сте готови да се учите да правите най-добрите избори, започнете с разглеждането на въпроса, къде да намерите разбиране, което ще ви даде възможност да правите просветени избори.
10. Минимума, който трябва да знаете за външното знание, в сравнение с вътрешното разбиране
Всички истински духовни учения казват едно и също. Казват, че реалния път към промяна в живота ви е НЕВЪЗМОЖНО да намерите извън себе си; може да го откриете само ако се насочите навътре. Исус го е посочил ясно: „Няма да кажат: ето тука е, или ето там, защото Божието Царство е вътре във вас” (Лука 17:21). Истинският смисъл, ключът за промяна на живота ви, дори на външните обстоятелства е промяна състоянието на съзнанието ви.
Тези, които се опитват да ви продадат нещо или да ви контролират, искат да предполагате, че единственият начин да промените живота си, единственият начин да постигнете щастие, е да намерите нещо или някого извън себе си. Вас са ви възпитали, програмирали, да вярвате на тази лъжа, но вече е крайно време да я изоставите.
Как можете да правите правилни избори, които са правилни за вас, сега? Знаейки фундаменталната истина, че ключът към най-добрите избори е увеличаване на разбирането ви, би трябвало да ви стане ясно, че има разлика между външните знания и вътрешното познание. Има много хора, които владеят напълно достатъчни външни, интелектуални знания, обаче в живота им никога и нищо не се променя. Можете да ги срещнете навсякъде. Например, много вярващи хора – във всяка религия – знаят външните доктрини на своята религия в най-подробни детайли, но както и преди, не могат да отговарят на всяка ситуация с любов – не могат да приложат на практика това, което проповядва религията им. Аналогично, много психолози и гурута на самоусъвършенстването владеят обширни знания по психология, но все още не са преодолели своите собствени ограничения.
Повечето хора стоят пред вечната дилема, описана от Павел: „Доброто, което искам, не го правя, а злото, което не искам – правя” (Рим. 7:11). Знанието, как да постъпвате правилно не е едно и същото, с това, което сте готови да направите, защото повечето хора не са в състояние да отидат по-далеч от приказките. Откъде идва това несъответствие между знанията и действията? Причината е във външното знание, то не е достатъчно убедително за да промените вашите действия.
Както ще обясня по-късно, действията произлизат от по-дълбокото ниво на душата, от нивото, където се пазят вашите знания. По този начин, за да промените ефективно вашите действия, знанието трябва да произлиза от по-дълбоко ниво, от това, което мотивира ежедневието ви. Казано накратко, само дълбоко усвоеното знание, преобразува ефективно действията ви. Когато знанието е усвоено, то става част от вашето същество, става мъдрост и разбиране. Както казва Библията: „Главното е мъдростта: трупайте мъдрост и с цялото си същество постигнете разум” (Прит. 4:7).
Вашите действия са резултат (работа) на цялото ви съзнание, включително и това, което е под нивото на съзнателно възприемане. Ако действително искате щастие, престанете да се правите на магарето, което бяга след моркова. Престанете да търсите външното, което както си мислите, ще ви направи щастливи. Вместо това търсете мъдростта, истината, вътрешното разбиране, което ще изкара щастието отвътре, от разума ви. Вместо да се опитвате да управлявате своите обстоятелства и действия с помощта на външния ум, стремете се да промените фундаментално възгледа си за живота. Тогава по-добрите действия ще следват естествено новото състояние на разума ви.
С какво да започнете? Започнете с осъзнаването, че имате вградена способност да познавате истината, да различавате, какво е правилно действие. Исус го нарича „ключ за разбиране”. Буда го нарича „просветление”, много съвременни хора го наричат „интуиция”. Това е способ за познание и той е извън интелекта. Интелектът използва основно аналитичното мислене, което означава, че сравнява новата мисъл с това, което вече знае. Стреми се да прономерова всичко и да го подреди в съответната категория, което му дава впечатлението, че всичко е под контрол.
Напротив, интуицията не е аналитична дейност: това е цялостен подход, който ви позволява да видите гората и да не се заблудите сред дърветата. Интуицията ви позволява да надскочите това, което вече знаете и така, това е единствения способ да излезете извън менталните ви ограничения. Не можете просто да използвате интелекта, за да напуснете менталните рамки, които са създадени от самия интелект, защото интелектът не е способен да види ограниченията – не вижда, че рамките са станали затвор. Интуицията е основа на целия революционен прогрес, известен на човечеството, и следва да знаете, че има две основни форми на прогрес:
Революционният прогрес ви позволява да видите по-дълбоките връзки и по този начин да възвисите още повече разбирането си за живота, към още по-високо ниво. Позволява ви също така да разберете, че идеята е ефективна, дори аналитичният ум да не намира потвърждение в своите база данни и по такъв начин да „провери” законността й. Този процес ви позволява да развивате нова представа за света. Например, революционен пробив е дал на човечеството възможност да преодолее представата, че Земята е плоска.
Еволюционният прогрес ви дава възможност да постигнете по-практично разбиране на детайлите в новата представа за света. Може да бъде много полезен и да подтиква учените да създават много полезни технологии. Но това може да се случи само след като разширят представата си за света, основана на революционния пробив. Ограниченията на аналитичния ум са в способността му да отрича или не разбира това, което не се съгласува със съществуващите му знания, с базата данни. По този начин аналитичният подход може да стане капан, който да задържа вашето развитие. Това води до ментално израждане.
За да можете действително да избегнете своите текущи ограничения и да се научите да вземате правилни решения, трябва (отново) да активизирате своите интуитивни способности и да се научите да им се доверявате. Трябва да се научите да разбирате, кога аналитичният ви ум трябва да остане настрани, и кога да позволявате на висшата част на ума си, да ви възвиси до ново ниво на разбиране. Когато започнете да осъзнавате повече интуицията си, ще започнете и повече да се доверявате на надеждността й. Ще засилите различаването между външното знание и по-дълбокото разбиране.
Съществен момент е, че не съществува никакъв механичен начин да разберете, как да вземате правилни решения. Аналитичният ум си мисли, че ако успее да анализира всичко и да го сортира по категории, ще успее да разработи безгрешна система. Докато успявате да приспособявате ситуацията към системата, можете винаги да вземате правилни решения, обаче историята доказва, че „животът” упорито отказва да се вписва във всякакви рамки, създадени от човешкия интелект. Затова е непостижима мечта и много хора са обрекли целия си живот на преследването й, без да успеят да намерят Чашата на Светия Граал.
Много по-конструктивно е да се избавите от тази мечта и да я заместите със следване на вътрешните указания, дори да е нужно време за да развиете интуицията си. Когато се предвижвате напред, дори учейки се от собствените си грешки, в крайна сметка ще стигнете до точка, където благодарение на вътрешното знание ще разберете, кое е максимално точния отговор за всяка ситуация.
Ключът е в осъзнаването, че истинското вътрешно разбиране, истинското познание, трябва да се появи отвъд пределите на интелекта. Трябва да дойде от висшата част на вашето същество. За да се свържете с висшата си част, трябва да разберете фундаменталната истина, че сте сложно, дори смесено същество. Много повече сте от това, което се вижда с очи. Ако пожелаете да надникнете отвъд пределите на повърхностния си ум, ще изследваме реалното Аз в следващите раздели.
Ако сте готови да продължите, отделете една минута за да усетите победата. Ако сте признали необходимостта да търсите висше разбиране отвъд пределите на сегашните си ментални ограничения, сте успели да преодолеете главния препъни камък, който пречи на повечето хора да намерят щастието. Позволете си да усетите, че животът ви е променил посоката си, и че сте на стартовата линия на възходящата спирала. Намирате се на пътя за реализиране на древния, но вечен призив: „Човеко, познай себе си – своето Аз!”
11. Представата ви за света ограничава или разширява жизнения ви опит?
Разбирането е ключът към прогреса. От времето на първобитните хора, човечеството е направило много голям прогрес и причината за това е, че представата за света се е разширила. Исторически процеса е преминал през няколко стадия. Една престава за света постепенно се е развивала известно време, след което се е сменяла чрез революционна промяна. Винаги хората са били склонни да мислят, че имат максимално възможната и завършена представа за Вселената. Но нито една представа не е издържала изпитанието на времето; всички системи от убеждения, в крайна сметка са били заменяни с по-напреднало разбиране.
Израснали сте с определена представа за света, и тези, които са ви я дали, вероятно са твърдели, че е най-истинската, дори е възможно да са смятали, че е безгрешна. Ако вярвате на това твърдение, нямате нужда от тази книга. Очевидно е – ако представата ви за света е пълна и безгрешна, може да ви даде всичко, което ви е необходимо за управление на жизнените ви обстоятелства.
Но ако сте отворени за възможността да разширявате представата си за света, тогава можете да започнете с разглеждането на възможните елементи, които ограничават жизнения ви опит. Това не означава, че трябва да изоставите своята представа за света. Но независимо от това, трябва да я разширявате така, че да не препятства повече да поемете управлението на живота си.
С порастването ви, представата ви за света незабележимо формира вашите чувства и ежедневен опит. Вашите физически сетива имат ограничени способности. Например, на науката са известни много различни видове светлинни лъчи, които са невидими за очите ви. Зад пределите на сетивата ви има нещо, което не можете да възприемате, но едва доловимото съобщение, изпратено от вашите чувства, ви подсказва, че вариантите за промяна в живота ви, са ограничени от реалността, която можете да възприемате.
Чувствата ви дават информация за свят, който се състои предимно от плътно вещество, наречено „материя”. Освен това осъзнавате, че физическото ви тяло има много ограничени възможности за да променя материята. Тези възможности могат да бъдат разширени благодарение на съвременната технология, но дори технологията има установени граници, доколко може да променяте физическите си обстоятелства. Изглежда, че материята се подчинява на закони, които почти не се поддават на контрол, и затова можете да направите много малко за да промените материалния свят. Според вашите усещания, разума ви не може да промени материалните обстоятелства.
Израствайки, забелязвате, че сте обкръжени с обстоятелства, които не можете да промените. Не можете да промените месторождението си, родителите, обществото. Не можете да промените миналото си, и изглежда, че имате ограничени възможности да промените бъдещето си. Едва доловимото съобщение, което програмира разума ви, чувствата и ежедневния опит, ви подсказва, че сте ограничено същество, което, реално, не може да променя външните обстоятелства.
Това води до неизбежна дилема. В първата част беше пояснено, че щастието е вътрешно състояние, и че жизнения ви опит не е автоматичен резултат от външни обстоятелства. Тази книга няма просто да ви представи някои „дразнещи” идеи, как да бъдете щастливи, докато сте в жалко положение. Неизбежният проблем в човешкото съществуване е, как да подобрим живота си и трябва да включва два елемента – вътрешните и външните обстоятелства. За да управлявате напълно своя жизнен опит, ви е нужен контрол над външните обстоятелства.
Целта на първата част на книгата бе да ви покаже, че всяка промяна в жизнения опит трябва да започне с промяна на вътрешните обстоятелства. За да подобрите живота си, трябва да установите контрол над тази част от живота си, която е най-лесно да управлявате, а именно това, което става в душата ви. Целта на втората част е да ви покаже, че ако имате контрол над ума си, имате реална основа да използвате възможностите му, за да установите контрол над външните обстоятелства.
За да повярвате, че това е възможно, трябва да разширите представата си за света по такъв начин, че да разберете, как в действителност е устроена материалната вселена. Тогава ще видите връзката между ума и външните обстоятелства, връзката между ума и материалната вселена. Това дава разбирането, че превъзходството на разума над материята предоставя големи възможности.
12. Първа крачка към представата за света, която разширява живота
Повечето хора имат шизофренична представа за света, представа, която има определени несъответствия и противоречия. Причина за това е, че са израсли в общество, което е фронтовата линия, където се сражават два начина на мислене. Всяка система от възгледи е мироглед, който както твърдят е всеобхватен и безгрешен. Обаче, тези две представи за света са взаимоизключващи се. Доколкото повечето хора са били под влиянието и на двата начина на мислене, имат определени несъответствия в представите си за света.
Тези два начина на мислене са, разбира се, науката и религията, особено материалистичната наука и християнската религия. Основната разлика между тях – науката твърди, че вселената се е зародила чрез напълно случаен процес, докато църквата твърди, че е била създадена от всемогъщия Бог, така, както е описано в християнската Библия. От повърхностна гледна точка изглежда, че щом двете системи имат несъвместими представи, то едната трябва да е права, а другата не. Точно това заявяват спорещите – всяка страна твърди, че в крайна сметка ще победи и ще опровергае противоположния начин на мислене.
Ами, ако е възможна и по-възвисена перспектива? Исторически, всяка система от убеждения, която е твърдяла, че има пълна и безгрешна представа за света, винаги е била замествана от по-добра. Възможно ли е, и двата начина на мислене, които доминират в западното общество, да са непълни, и в крайна сметка да бъдат заменени от нови представи за света, които да разширят разбирането на хората? Целта на тази книга е, да очертае такава нова представа за света.
Защо трябва да се излезе отвъд рамките на тези традиционни системи от убеждения и ментални структури, създадени от всяка система? Материалистичната наука твърди, че няма и не може да има нищо извън това, което може да бъде открито чрез съвременния научен инструментариум. Щом науката не е открила нищо извън материалната вселена, означава, че зад този свят няма нищо. Ортодоксалното християнство твърди, че няма и не може да се научи нищо повече за Вселената, освен това, което е описано в християнската Библия. Доколкото Библията е непогрешимото слово на Бога, то не може да се разбере за Вселената нищо повече, освен това, което е разкрил Бог, преди хиляди години.
Ако се смятате за последователи на всяка от системите и сте убедени напълно в достоверността на твърденията й, то тази книга е безполезна за вас. Всяка система би трябвало да ви дава отговори на фундаменталните въпроси за живота, но ако въпросите ви нямат отговори, тогава това е само поради неправилно зададените въпроси. Би трябвало също така, всяка система да ви дава знания, как да подобрите живота си. Ако живота ви не се подобрява следствие това знание, значи подобрението просто е невъзможно. Същността е в това, че след като четете тази книга, би трябвало да знаете – чрез вътрешното знание за съществуването на нещо повече, което може да се узнае за живота, отколкото може да ви предложи всяка от двете системи. Избирайки тази книга доказвате, че сте отворени за разширена представа за света.
Проблем при двата традиционни начина на мислене е, че са затворени системи. Всяка определя много твърди граници, какво могат хората да знаят за Вселената и самите себе си. Или не съществува никакво знание отвъд пределите, определени от системата, или всяко такова знание е работа на дявола. Ако се осмелите да надзърнете зад рамките на системата, строгите привърженици на всяка от системите ще ви осъдят като малоумен или като заслужаващ ада.
Исторически, всяка мисловна система, която е налагала ограничения върху познанието, винаги е признавана за погрешна. В крайна сметка се е появявало ново знание, което разширявало или премахвало границите, установени от старата система. По този начин, първата крачка към новата представа за света е решението да надникнете отвъд рамките на днешната система от убеждения и ментални структури, които са изградени в разума ви.
13. Разтворила ли е науката вратата към нова представа за света?
Ако погледнете историята, как хората достигат до знанието, ще забележите, че никоя друга мисловна система не се е развивала толкова бързо, както науката. Нови теории и нови видове инструменти се развиват постоянно. Учените вече могат да наблюдават субатомните частици и космическото излъчване на отдалечени галактики, за които предишните поколения дори не са подозирали. Този бърз прогрес е очевиден признак, колко е неблагоразумно да се налагат граници, какво е възможно да бъде открито чрез науката. Също така е неблагоразумно твърдението, че щом няма научни доказателства за нещо, то не съществува. Кой може да каже, какво ще бъде открито утре?
Научните знания се развиват толкова бързо, че повечето учени, да не говорим за обикновените хора, срещат трудности да са информирани на високо ниво. Фактически, повечето учени са станали специалисти, посветили се на тясна област от знанието. Малцина имат достатъчно време за да разгледат общата картина, да не говорим за обобщения на философските последствия от последните научни открития. Това обяснява, защо повечето хора (дори западното общество като цяло) не са развили нова представа за света, основана на последните научни открития. За щастие, не всеки е длъжен да бъде учен или философ, за да започне този процес.
В края на деветнадесети век повечето физици са вярвали, че представата им за света е пълна, с изключение на някои незначителни детайли, които все още не са намерили обяснение. Обаче през 1905 година Алберт Айнщайн разруши тази им вяра със знаменитото си уравнение E=m.c2. Старата представа за света е основана на Нютоновите закони и теорията на относителността не доказва тяхната погрешност. Вместо това доказва, че съществува много по-сложно ниво на реалността, отколкото това, където действат Нютоновите закони. А това доказва, че света описан чрез законите на Нютон е непълен. Трябвало е да бъде развита нова представа за света, но за съжаление, философското й значение не проникнало в ежедневието на хората.
До Айнщайн учените, имали дуалистична представа за света. Смятали са, че материалната вселена се състои от два елемента – плътно вещество и вибрираща енергия. Тези две субстанции можели да си взаимодействат, но едната не можела да бъде преобразувана в другата. Съществувало царство на материята, отделено от царството на енергията. С едно драсване на перото Айнщайн разрушил тази представа за света. Той доказал, че света не е дуалистичен, а е направен само от една субстанция. Така наречената плътна материя е свързана чрез определена форма или поле, което я прави плътна за нашите сетивни органи и за повечето научни инструменти.
Много хора знаят, че разцепвайки атома, твърдото вещество може да бъде преобразувано в енергия. Но повечето хора не са допуснали в представите си за света, че плътното вещество се състои от вибрираща енергия. Затова не допускат, че зад видимото ниво на материята има по-фино ниво на реалността. Материята не се появява от нищото. Създаването й започва в невидимото царство, в което има само вибрираща енергия. Тази вибрираща енергия образува, така нареченото от хората, плътно вещество.
Науката е открила закони, които действат само в материалното царство. Но е открила също така и някои от законите, които действат в царството на енергията. И щом материята се състои от енергия, тогава тези по-дълбоки закони също оказват влияние върху нея. Свойствата и поведението на материята се определят от по-други енергийни закони. Това прилича на законите в обществото. Една страна има търговски закони, но те са част от по-голяма структура – конституцията на страната.
Какво отношение може да има тези факти, към възможността ви да подобрите жизнения си опит? Съгласно старата представа за света, между царството на материята и царството на енергията е имало непроницаема бариера. Очевидно, външните ви условия се намират в царството на материята, а вътрешните условия, мисли и чувства, във царството на енергията. Ако имаше непроницаема бариера, не бихте имали никакъв шанс да подобрите външните условия, като подобрявате вътрешните. Не би имало никаква връзка между разума и материята, затова не бихте имали никаква възможност да управлявате живота си, като управлявате ума.
Очевидно е, че много хора – включително и много учени – се предържат все още към дуалистичната представа за света и отричат всякаква възможна връзка между разума и материята. Но откакто Айнщайн е публикувал своите теории, това отрицание не е обосновано научно. Простото уравнение на Айнщайн разрушава бариерата между материята и разума. Айнщайн е доказал теоретичната възможност за съществуване на връзка между разума и материята.
Също така е доказал, че царството на енергията е по-фундаментално ниво, от царството на материята. Затова енергийните закони са по-могъщи и по този начин имат потенциал да отменят материалните закони. Следователно, съществува възможност, ако се научите да прилагате енергийните закони, разума ви да влияе върху условията в материалния свят. Отначало това може да ви изглежда нереално, но както ще видим, самата наука е направила открития, които потвърждават това.
14. Защо науката не може повече да игнорира гласа на разума
Досега науката се опитва да игнорира връзката между материя и разум, дори се опитва да я отрича. Причината се корени още в основите на съвременната наука, в средновековна Европа. По това време интелектуалния живот е бил във властта на католическата църква, която твърди, че доктрините й са непогрешими. Една от тези доктрини твърдяла, че Земята е център на Вселената, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Когато първите учени направили открития, които противоречали на тази представа за света, били жестоко преследвани от църквата. Дори един учен бил изгорен на клада за своите „еретични” възгледи.
Това преследване заставило науката да се дистанцира от религията и тези два обществени института разделили сферите на влияние. Учените се придържали към мнението, че религиозната вяра е творение на ума и разликите между религиозните вярвания – по това време Европа била раздирана от разкола между католици и протестанти – доказвали, че разума е напълно субективен. Вместо това, учените се опитвали да развиват науката като обективна дейност, от което се подразбирало, че не се влияе от субективността на човешкия ум.
Научния метод е основан върху провеждането на експерименти, които да не се влияят от никакви субективни фактори. Затова резултата от тези експерименти, би трябвало да е независим от мнението и убежденията на учения. Когато учения провежда наблюдения, иска да наблюдава явления, които са независими от него и не са подложени на въздействие от страна на наблюдателя. Това изискване за обективност е основен камък на материалистичната наука и някои учени вярват в него с такъв плам, с какъвто много религиозни хора вярват в непогрешимостта на доктрините. Това обяснява защо повечето учени игнорират факта, че Айнщайн е искал да раздели света на субективен – това, което става в човешкия разум и обективен – това, което става извън него.
Това обяснява защо повечето учени игнорират факта, че новата наука, квантовата физика, лишила напълно от смисъл твърдението, че разума на учения не влияе на научните наблюдения. Квантовите физици взели теорията на Айнщайн и създали нова наука за света на субатомните частици. Скоро направили открития, които дори Айнщайн трудно би приел, а най-удивителното откритие на квантовата физика е, че няма отчетлива граница между разума и материята.
Учените постоянно откриват все по-дълбоки нива на реалността. Ако започнете от нивото, което се възприема от сетивните органи, ще видите безброй различни форми и вещества. Обаче, цялото множество от форми, които виждате, е създадено от ограничено число молекули. Съществуват много типове молекули, но всичките са създадени само от 108 различни атома. Но дори и атомите не са първичните строителни тухлички, както се е смятало някога. Атомите се състоят от още по-малки елементи, наречени субатомни частици. Отначало учените смятали, че съществуват само три вида такива частици – протони, неутрони и електрони. Обаче, квантовите физици открили още много субатомни частици и никой не знае със сигурност, колко още ще бъдат открити.
Учените разработили различни способи за изучаването на субатомните частици, включително и най-големите и скъпоструващи научни инструменти, които са били създавани някога, обикновено наричани ускорители на елементарни частици. Отначало квантовите физици смятали, че изучаването на частиците е като да изучаваш Луната. Учените наблюдавали физическо явление и наблюденията им не оказвали никакво влияние на самото явление. Но скоро забелязали, че на ниво субатомни частици, такова предположение е погрешно.
Квантовите физици открили и доказали с многочислени експерименти, че когато наблюдавате субатомна частица, се получава така наречената „обща измерителна ситуация”. Тази ситуация съдържа три елемента – частици, инструмент и разума на учения.
С други думи, не е възможно да бъде извършено наблюдение, без да влияете със съзнанието си на това, което виждате. Причината е, че не виждате обективното явление, което съществува преди да направите наблюдението. Когато провеждате наблюдението, в действителност, съ-творявате наблюдаваното от вас явление. Карате субатомната частица да се появи и съзнанието ви е част от този процес.
Това откритие потресло научното общество, но било почти напълно игнорирано. Или било „ограничено” само в света на субатомните частици, и затова нямало отношение към другите науки. Обаче, ако човешкия разум може да влияе на фундаменталното ниво на материята, как може да се твърди, че някакъв клон от науката или материята, не е подложен на влиянието на разума?
В края на краищата, всяка научна теория започва в разума на учения и никое научно наблюдение няма практическо приложение, докато не бъде обяснено с това, което става и в разума на учения. Логическия извод е следния: представата за света, към която се придържа научното общество, може да оказва голямо влияние върху избора за изследване и начина на интерпретиране на наблюденията. Действително ли може да се твърди, че науката е обективна, докато се отказва приемането на факта, че самият научен процес е подложен на влиянието на разума? Квантовата физика признава несъстоятелността на твърдението, че науката може да пренебрегва разума и да претендира за обективност.
Какво значение имат откритията на квантовата физика при търсенето на отговори на фундаментални въпроси за живота и подобряването на жизнения опит? За помощниците на режисьора, това означава, че науката вече е доказала – разумът е един от главните играчи в драмата, наречена живот. Затова, ако действително искате да подобрите живота си, трябва да разберете, как работи разума и как взаимодейства с материалния свят. Вземете под внимание, че нивото на субатомните частици е най-фундаменталното ниво на материалната вселена, т.е. цялата материя се състои от субатомни частици. Откритията на квантовата физика повдигат въпроса, възможно ли е някаква човешка дейност (включително и науката), да е незасегната от влиянието на разума. Щом съзнанието може да взаимодейства на фундаментално материално ниво, какво му пречи да влияе върху всички аспекти на материалната вселена, включително и на плътното ниво, достъпно за сетивните органи? Възможно е, субатомните частици действително да оформят огледало, което да ви връща обратно всички условия, които разумът ви проектира в него. Тази идея скоро ще бъде разгледана по-подробно.
15. Как енергията се превръща в материя
Другото озадачаващо откритие, направено от квантовите физици е, че както изглежда субатомните частици имат индивидуалност. Понякога се държат като много малки билярдни топки, които се въртят около центъра на атома, а понякога се държат като вълни от енергия, като на повърхността на океана. Дори изглежда, че когато учените търсят частица, субатомното същество се държи като частица, а когато търсят вълна, се държи като вълна. Това е още един признак, че човешкия разум може да влияе на „материала”, от който е направен света.
С какво може да се обясни това двойствено поведение? Айнщайн доказа, че материята е сътворена от енергия, като има предвид, че атомите са създадени чрез процес, при който енергията се проявява като плътна материя. Учените имат много информация, как се държат енергийните вълни, но не могат да дадат точно определение, какво е енергия. Най-много могат да кажат, че енергията е вид вибрация.
От това следва, че материята е създадена от разновидност на чистата енергия. Ако енергията е вибрация, тогава тази чиста енергия трябва да има вибрация, по-висока от вибрацията на материалните частици. Когато вибрацията на енергията намалява или става по-плътна, чистата енергия се държи като твърда частица. Това се потвърждава от наблюденията на квантовите физици, че частица може да се появи там, където изглежда като празно пространство. Изведнъж частицата се появява от „никъде”, дели се на няколко частици, които се сблъскват една с друга и отново изчезват, откъдето са дошли.
Откъде могат да се появят субатомните частици? Квантовите физици открили, че е невъзможно да се предскаже точния резултат, от който и да е експеримент, свързан със субатомни частици. Може да се предскаже само някакъв вероятен резултат. Това заставило учените да предположат, че докато не е извършено наблюдението, субатомната частица не съществува в материалното царство, в царството на веществото. Съществуват само в областта на вероятността. В тази област съществува множество вероятности за проявата на определен вид частици на определено място. Когато наблюдението е в ход, една такава вероятност става реалност и „твърдата” частица се появява в царството на материята, където може да бъде забелязана.
От това става ясно, че философските изводи на квантовата физика водят до представа за света, която се състои от следните елементи:
Би трябвало да съществува нещо отвъд пределите на това, което учените наричат материална вселена. Може да бъде наречено сфера на вероятностите, квантово поле, царство на чистата енергия, други измерения, паралелна вселена или по някакъв друг начин. Но трябва да съществува царство с по-високи вибрации, в което има само чиста енергия и няма нито физическа материя, нито физическа енергия. Когато вибрационните свойства на тези чисти енергии се понижат, се проявяват като субатомни частици (които след това формират изграждащите тухлички на цялата материя) или физически енергийни вълни, такива като светлината, например.
• Между тези две царства не съществува непроницаема бариера. Фактически, материалното царство е създадено и се поддържа от „поток” енергия, която тече от висшето царство към материалното.
• Процеса, чрез който енергията приема материална форма, изглежда неизбежно свързан с някаква форма на съзнание. Квантовите физици открили, че никакво вещество не може да бъде създадено без участието на съзнателен разум. Дори спорят, дали е възможна реална вселена, ако никой не я гледа.
• Човешкият разум може да взаимодейства с най-фундаменталните нива на материята, и очевидно, може да взема участие в привличането на енергия от по-висшите нива в материалното царство, дори да застави тази енергия да приеме определена форма.
Последствията от тези научно доказани факти са, че науката достига до представа за света, която прилича на представите на много духовни учения, съществували хиляди години. Очевидно е, че духовните учения използват напълно различна терминология, прибягвайки често до митове и разкази, приспособени за съзнанието на по-примитивни култури, от съвременното общество. Обаче изглежда, че главната разлика между научната и духовна представа за света е в словесния израз. Може ли да бъде намерен нов подход за обединяването на двете страни?
Обърнете внимание, не става въпрос някаква конкретна религия да бъде призната от науката. В действителност, представата за света, описана накратко по-горе, изисква повечето традиционни религии да изоставят някои от най-милите им доктрини. Много религии се основават на идеята, че Бог обитава по-висше царство, а хората не могат да влязат самостоятелно в това царство. Затова се нуждаят от външна религия или от спасител, за да „бъдат спасени”. Новата представа за света прави очевидна необходимостта за отказване от такава представа.
Човешкият разум може директно да взаимодейства с царството, което е отвъд материята. Очевидно е, че нямате нужда от нищо външно, за да се свържете с духовното царство. В действителност, на това са учили много духовни учители. Например, Буда казва, че причината за страданието се намира в ума и е форма на невежеството. Затова, пътя за преодоляване на страданието, е развиването на по-високо състояние на съзнанието, освободено от невежеството. Исус също е учил, че нямате нужда от външни организации, за да влезете в царството Божие. Казал е: „Царството Божие е вътре във вас” (Лука 17:21). Науката открива сега фундаменталната истина за човешкия разум, истина, която Буда и Исус са казали на различни езици.
16. Радикално нова представа за света
Вече става възможно да се разработи нова представа за света, която разкрива огромни възможности за поемане на властта над вашите вътрешни и външни условия. Главната идея е, че многото и различни форми, които виждате в материалната вселена – физическо вещество или физическа енергия – се състои от една и съща базова „субстанция”. Тази субстанция е наречена от науката енергия, но тази форма на енергията има вибрационни показатели, които ги няма в материалния спектър.
За съществуването на такава базова субстанция се говори в много духовни учения. Например, Книгата Битие твърди, че първият акт на сътворението, са думите на Бог: „Да бъде светлина” (Битие 1:3). Това потвърждава факта, че преди да може да бъде създадена каквато и да е форма, трябва да има някаква безформена субстанция, която да има потенциала да бъде „формирана” във всякаква форма. Доколкото тази базова субстанция се използва за създаването на материалния свят, може да бъде наречена енергия, светлина или „Майчина Светлина”.
Втората идея се състои в разделянето на Вселената на нива. Във физиката за началното училище учат, че червената светлина има по ниска честота, отколкото виолетовата. Обаче има и по-високи от виолетовите честоти, макар и да не могат да се наблюдават с очи. Аналогично, музикалната гама разделя звуците на групи, наречени октави. Това дава концепцията, че Вселената има няколко измерения или нива, основани на вибрационните свойства на Майчината Светлина. Има множество царства, но най-голямата разлика е между материалното царство и по-висшето, а именно, духовното царство.
Материалното царство било създадено, като Майчината Светлина в духовното царство, била понижена до честоти, които да станат физическа енергия и физическа материя. Съгласно квантовата физика, този процес изглежда непрекъснат, т.е. от духовна енергия се „произвежда” постоянно физически материя и енергия. Макар да изглежда, че противоречи на някои физични закони, това може да обясни останалите без отговори въпроси в господстващата теория за произхода на Вселената, известна като теорията за Големия Взрив.
Тази теория твърди, че в далечното минало, цялото вещество на Вселената било пресовано в една безкрайно малка точка, наречена сингулярност. След това се взривила и продължава да се разширява и до сега. От първоначалния хаос започнали да се оформят частици вещество, които постепенно започнали да образуват по-сложни структури. В крайна сметка, този процес изградил безкрайно сложните структури, които са видими днес, такива като галактиките и човешкият мозък. Развитието на сложните структури ставало случайно без участието на разум, под управлението на природните закони. Науката е процес на постепенно откриване на все по-дълбоки и по-сложни закони, които да разкриват основния ред.
Но теорията за Големия Взрив повдига и много въпроси, на които не може да си отговори сама, а така също противоречи и на философските изводи на квантовата физика. Съгласно квантовата физика, при преобразуването на чистата енергия в субатомни частици, е въвлечен съзнателен ум. Обаче теорията за Големия Взрив, не му отрежда никакво място. Предполага, че по това време не са съществували никакви разумни същества, докато случайния процес на еволюцията не създал хората, което станало много милиарди години след Големия Взрив. Ако материалната вселена не съществува, докато няма наблюдаващ, и ако хората са единствените същества с разум, които могат да взаимодействат със субатомните частици, тогава как е могла да бъде създадена, преди да създаде хората?
Ако се погледне отвъд менталните структури на традиционните религии и материалистическата наука, е възможно да се отговори на тези въпроси. Това е много кратко описание на основните компоненти в новата представа за света. Отделните компоненти могат да бъдат обяснени по-подробно в следващи части на тази книга.
Как може цялото вещество на вселената, почти безкрайно по обем, да бъде пресовано в една точка? В действителност, такова нещо не се е случвало. В началото не е съществувало никакво вещество, дори физическа енергия не е имало. Съществували са само висшите вибрации на духовното царство. След това тази чиста енергия е понижавала вибрациите си, докато не стане енергията, която предизвикала разширяващата се Вселена. В крайна сметка, тази енергия се обединила в субатомни частици, които формирали атомите, молекулите и видимите форми.
Как може Вселената да се разширява постоянно? Ако съществува само ограничено количество енергия, какво поддържа това разширение? Макар физиката да е твърдяла дълго време, че енергията не може да бъде създадена или унищожена, изглежда, че квантовата физика опровергава тази представа. В действителност, в духовното царство има много повече енергия, отколкото в материалната вселена. Част от тази енергия се преобразува непрекъснато в материална енергия и това поддържа разширението на материалната вселена.
Между другото, това може да хвърли светлина върху така наречената в космологията „тъмна материя”. Възможно е, това да е невидимата форма на материята, която е нужна за да се обясни разширяването на Вселената. Форма ли е тъмната материя на духовната енергия, която образува полярност с енергията и материята на физическата вселена?
Как може предполагаемият случаен и неразумен процес да породи толкова безкрайно сложна Вселена, с толкова присъщия й ред? В действителност, Вселената не е сътворена от случаен и неразумен процес. Квантовата физика посочи, че „създаването” на субатомните частици изисква съзнателен разум. Разум, който е положил началото на творческия процес, в повечето религии е наречен Бог. Обаче, изначалният Творец е създал множество разумни Същества, които живеят в духовното царство и са играли роля при създаването на материалната вселена.
Как механичните закони на природата могат да създадат толкова сложна и многообразна Вселена? Създателя е определил природните закони, но те не работят като машина. А се използват съзнателно от разумните Същества в духовното царство. По този начин природните закони не могат да произвеждат механично сложни структури, такива като човешкия мозък, например. Духовното Същество трябва отначало да си представи определена форма или структура. След това използва силата на разума си, за да копира тази структура върху Майчината Светлина. Това намалява вибрациите на Майчината Светлина, докато най-накрая формата се появи в материалното царство.
Възможно ли е, случаен процес да обезпечи последователното нарастване на толкова сложната Вселена? Защо Вселената не се е разпаднала отдавна? Причина за това е, че духовните Същества постоянно насочват нарастването. А тези факти изискват разширяването на традиционните религиозни доктрини, които твърдят, че Бог е съвършен и изначално е създал такава Вселена, каквато е. Тази нова представа за света води до средния, междинен вариант между религиозната представа за сътворението и научната теория за еволюцията.
Несъстоятелно е твърдението, че Бог сътворил Земята в сегашната й форма преди 6000 години. Никой, който погледне обективно на вкаменелостите и геологичните формации, не може да отрича, че Земята е създадена чрез постепенен процес. Обаче, и никой, който погледне обективно на получените от квантовата физика данни, не може да твърди с основание, че еволюцията е случаен процес, не управляван от разум. Средния вариант е следния: Вселената действително е създадена чрез постепенен прогрес, но този процес се управлява постоянно от разумни Същества. Някои от тези Същества живеят в духовното царство, но някои от тях живеят и в материалното?
17. Кои сте вие и защо сте тук
Сега може да се даде кратък отговор на два фундаментални въпроса в живота, а именно: „Кои сте вие?” и „Защо сте тук?”. Тези въпроси ще бъдат разгледани по-подробно по-късно. Отговорите са основани на два факта:
• Квантовата физика доказва, че човешкия разум е способен да взаимодейства на най-фундаментално ниво с материята. Това означава, че разума ви е способен да бъде част от процес, който привлича духовната енергия в материалното царство и я заставя да приеме определена форма. Разума ви е способен да състави мисловен образ и да го наложи върху Майчината енергия, като кара светлината да приеме физическа форма.
• Книгата Битие обяснява, че Бог е създал хората по свой образ и подобие. А след това им е било казано да се размножават и да властват над Земята. Повечето други религии също поддържат такива идеи.
• Извода е, вие сте създадени да бъдете съ-творци заедно с Бог. По същество, имате същите творчески способности, като Бога, само не притежавате толкова съзидателна мощ. Разликата е в количеството, а не в качеството.
Бог е установил духовни и физически закони, а представителите Му са ги ползвали за създаването на планетата Земя. Обаче създаването на планетата не било окончателно завършено от духовните Същества. Били изпратени други духовни същества, за да влязат в човешки тела и да увеличат своите творчески способности, като участват в управлението на материалното царство. Постигайки надмощие на разума над материята, тези съ-творци имали възможност да довършат работата започната от Бог и представителите му в духовното царство.
Земята е строителен полигон, върху който съ-творците в човешки тела, могат обединени да строят всичко, което поискат. Това може да даде отговор на друг фундаментален въпрос от живота – защо на Земята има толкова много страдание. Дали Бог е създал това страдание, иска ли добрият и любящ Бог хората да страдат? Отговора е: Бог не е създавал човешкото страдание – направили са го хората.
Повечето духовни учения съдържат концепцията, че хората са паднали или спуснали до по-ниско състояние на съзнанието, от това, с което са били създадени първоначално. Библията разказва историята за Едемската градина и Падението на Човека. Символично това отразява, че повечето хора са забравили за своя произход и целта, с която са дошли на Земята. Забравили са също и за творческите си способности и как да ги ползват съзнателно. Както беше обяснено по-рано, това накарало хората да правят неосъзнати избори, които създали низходящата спирала, довела до увеличението на страданията.
В продължение на продължителен период от време, хората използвали своите творчески способности за да създават низходящата спирала на планетата и това е истинският произход на човешките страдания. На лично ниво става ясно, защо можете да се окажете пред ограничаващи обстоятелства и защо се чувствате безсилни да ги промените. Причината е, че сте създали тези обстоятелства, без да разбирате, какво правите. Използвали сте творческите си способности неосъзнато.
Добрата новина е в това, че осъзнавайки възможностите си, можете да обърнете посоката на низходящата спирала. Може да започнете да създавате възходяща спирала, която да доведе до по-добри външни обстоятелства. Но за да стане това, първо трябва по-добро разбиране на вътрешното състояние на собствената си душа. Трябва да разбирате, кои сте и как е устроен разума ви, за да успеете да овладеете ума си. Тогава ще можете да използвате творческата сила на разума си, за да поемете контрола над жизнените си обстоятелства. Само тогава ще успеете да изпълните ролята си в космическата драма, за която сте били определени – съзнателни съ-творци, поели управлението на Земята – по-точно, на материалното царство.
18. Пътуването обратно
Основа на по-дълбокото разбиране за себе си – на собственият Аз – е осъзнаването, че живеете в свят с две взаимосвързани реалности. Живеете в материална вселена, а отвъд нея е духовната реалност. Всичко в материалната вселена произлиза от духовната реалност. Енергията в духовната реалност е понижила вибрациите си и е била използвана от интелигентни същества за създаването на такива структури като галактиките и слънчевите системи, които са над възможностите на човека. Вие също сте били създадени от Същество в духовната реалност. Затова произхождате от по-висока реалност и част от вашата цялостна същност се е спуснала във физическо тяло на Земята.
Материалната вселена е създадена от същата основна „съставка”, както духовната реалност. Майчината Светлина просто е била понижена в по-нисък вибрационен спектър и физическите сетива, дори външния ум, я виждат като твърдо вещество, вместо като вибрираща енергия. Затова възниква илюзията за разделение между Дух и материя.
В действителност, духовната реалност и материалната вселена се взаимопроникват. Духовната реалност е точно тук с вас, точно както радиовълните на различни честоти проникват в стаята, в която четете тази книга. Вие не виждате духовната реалност, защото радиостанцията в ума ви е настроена на станция наречена „материална вселена”. Все пак, умът ви има потенциала да се настрои на духовната реалност и вашето по-висше същество.
След като хората са слезли във физически тела на Земята, са загубили спомена за духовния си произход. Загубили осъзнаването на своите истински творчески способности и целта, поради която са дошли на Земята. Тогава са започнали да правят несъзнателни избори и човечеството колективно създало низходяща спирала, която води до ограничения и страдание. Сами сте създали своята низходяща спирала, която причинява страданията ви.
Ако се дистанцирате от спецификата на собствената си ситуация, дори и в масовите религии, виждате общия проблем на хората – загубили са осъзнаването на истинския си произход, на творческия си потенциал и причините за съществуването си. Затова на земния живот може да се гледа като на пътуване, първата крачка на което е, да се върнете обратно в състоянието на съзнание, с което първоначално сте слезли на Земята. Щом се завърнете обратно на първоначалната точка, може да създадете позитивна спирала, която да ви доведе до постигането на първоначалната ви цел.
Тази концепция противоречи на традиционната християнска доктрина, според която, човешките същества са създадени несъвършени, с тенденция да съгрешават. Все пак, тази доктрина не е успяла да обясни, как или защо, един, според общото мнение добър и съвършен Бог, би създал несъвършени същества, чиято съдба е да живеят в страдания? В действителност, не сте създадени несъвършени. Създадени сте като духовни същества и сте били изпратени на Земята с двойна цел:
За да растете в самоосъзнаване, да се учите, как да използвате творческите си способности и да станете самоосъзнат съ-творец с Бога.
Щом веднъж овладеете творческите си способности – умът си – можете да го използвате, за да овладеете Земята и да съ-творите по-добър свят – ума да владее материята.
Не сте били създадени като несъвършени същества, създадени сте като неопитни същества. Необходимо ви е първо да се научите, как да използвате своите творчески способности така, че да не наранявате себе си или другите съставки на живота. Не сте създадени с тенденция да съгрешите, но сте създадени със свободна воля, което означава, че имате потенциала да използвате своите творчески способности и по начин, който нарушава законите на Бога и да наранява вас и другите части на живота. Това се получава в резултат на неразумни, а често и несъзнателни, избори, като постепенно сте загубили осъзнаването на духовния си произход. Накрая сте започнали да вярвате, че сте човешко същество, което е или грешник по природа или високоеволюирало животно.
В действителност, не сте човешко, а духовно същество. Така, както има две нива на вселената, има две нива и на вашата същност. Част, която постоянно пребивава в духовната реалност и затова може да бъде наречена духовния ви аз. Тази духовна същност е изпратила част от себе си в материалната вселена и това е вашето по-низше аз.
Целта на тази книга е да ви помогне да завършите пътуването на живота и да си върнете пълното съзнание, кои сте в действителност, и защо вашата по-висша част е избрала да слезе на Земята. Тогава ще знаете, какво значение има животът като цяло, и защо имате своя специфична цел и мисия.
© 2005 by Kim Michaels
http://www.askrealjesus.com/
http://www.flamerose.net/

Минимума, който трябва да знаете за егото3

Как да постъпвате с хора, които се опитват да разрушават духовните ви убеждения

Учение дадено на 12 август 2006 г.
Ким: Исусе, имах размяна на писма по електронната поща с един човек и бих благодарен за твоите коментари, защото имам усещането, че не разбирам всичко, както трябва. Възможно е, отговорът ти да бъде полезен и за други духовно търсещи, които се сблъскват с хора, негативно настроени към духовните им убеждения. Ето първото писмо на този човек:
Скъпи Ким Майкълс,
Чувствам, че сайтът ти е ръководен от Мария Клер Профит.
Четох всички молитви в продължение на една година и не видях промяна в живота си или в обстоятелствата. Почувствах се прекаран. Затова продължих търсенето си и в края на краищата намерих истинския Бог и Исус Христос на най-забележителния сайт, който се нарича Пътя на Христос – www.christway.co.za.
Това е сайт, който идва пряко от Бога и ти помага чрез Исус Христос да развиеш индивидуална връзка с Бога без участието на Майка Мария, Сен Жармен или всякакви там глупави индуски богове и богини.
Моля те, прочети седемте писма продиктувани от Христос и промени живота си, Майкълс, защото злите духове не те водят, където трябва.
Спаси се, докато не е прекалено късно. Твоят дух, който се представя за Исус, само обезценява образа на Исус, защото не прави нищо, а само диктува послания и го прави постоянно. Само си дай сметка, всичките тези розарии, толкова дълги – просто е глупаво да се повтарят. Не чета повече молитви, защото вече лично разговарям с Бога, задавам му въпроси и не преставам да благодаря за всичките му благословения. Направих откритие за себе си, настанало е време да се гради и да се носи полза за този свят, а не да се повтарят глупави мантри, продиктувани от някакви индуски и християнски зли духове, които само това искат, да повтаряш механично.
Моля те, откажи се от това, посети този истински сайт и промени живота си завинаги. Поне на жена си кажи, тя да види и й позволи да стигне до Небесата, ако самият ти не се интересуваш.
Публикувал съм сто книги с писма за Християнския Път и ги разпространявам безплатно за различни хора оттук до Индия.
Ако имаш разсъдък и не си фанатик, ако имаш мъжество да направиш това, което ти казах, ще прозреш!!!
Ким: Можеш ли да коментираш това писмо?
Исус: Първо искам да те питам, защо си се почувствал задължен да му отговаряш?
Ким: Мисля, че главната причина е, че цяла година е чел повели и розарии и както изглежда, е положил значителни усилия. Стори ми се, че това все пак е нещо, отколкото тези, които директно отхвърлят сайта, без да направят опит, и затова се разстроих малко, защото, както изглежда този човек не е постигнал резултати. Исках да му кажа, че ми е известно за сайта, който посочва. Надявах се, че това ще му помогне да осъзнае, че между сайтовете няма противоречия. С други думи, изглежда странно, че човекът приема сайта Христовия Път, а смята, че този сайт, който е смятал за истински в продължение на година, изведнъж е станал управляван от зли духове.
Исус: Вероятно, това е външната причина, поради която си решил да му отговориш, но какво лежи в основата?
Ким: Навярно не я виждам, затова моля да ми кажеш, какво виждаш ти.
Исус: Предполагам, че това писмо малко се различава от многото други, които си получавал през всичките тези години. Почти точно повтаря писмата, които си получавал от християните-фундаменталисти, които те обвиняваха в заговор с лъжливите духове. С други думи, това писмо има отчетлив обвинителен и осъждащ тон. Няколко пъти се опитва да убедиш такива хора, но поне някога имал ли си успех да промениш мнението им?
Ким: Не, нямах.
Исус: Тогава, защо опитваш отново? Имам предвид, защо си се почувствал задължен да отговаряш на този човек?
Ким: Усетих осъждащия му тон, но някои негови твърдения бяха толкова неверни, че се почувствах задължен да ги поправя.
Исус: Не, това е само предлог, който използва външния ти ум. Има по-дълбока причина, която искам да видиш. Според мен си прав, че този човек има осъждащ тон, и че твърденията му не са верни. Но това не е истинската причина за твоя отговор. Ти му отговори не за да му помогнеш. Позволи ми да попитам, какво изпитваш, когато получаваш такива обвинителни писма?
Ким: Изпитвам разочарование, защото изглежда, не може да се стигне до съзнанието на тези хора. Прав си, че цял живот се сблъсквам с хора, които е невъзможно да ги убедиш в нещо друго. Това изглежда като да не можеш да погледнеш човека в очите, дори не можеш да говориш на един език, просто е невъзможна разумна беседа с някои хора. Някои хора могат да бъдат убеждавани дори цяла вечност, но както изглежда до тях не достига нищо и след известно време прекратяваш разговора, като се чудиш, защо си си загубил напразно времето.
Исус: Приближаваме към реалния проблем, спомни си, какво каза току що и кажи, в какво е проблема.
Ким: Не съм сигурен, че те разбирам.
Исус: Първите ти думи бяха: „Изпитвам разочарование”. В това е същността на проблема. Причината, поради която си се почувствал задължен, и повтарям „почувствал задължен”, а не „решил” да му отговориш, се крие не в изказването на другия, а в твоето собствено разочарование.
Точно този проблем засяга милиони искрени духовно търсещи. Като духовни хора, живеещи в съвременния западен свят, неминуемо се сблъсквате с хора, които категорично отхвърлят духовните ви убеждения. Сблъсквате се с противодействие на атеистите или материалистите, на ортодоксалните християни и дори други, на вид много духовни хора, които смятат, че техният гуру, философия или организация са единствено истинските.
Виждам толкова искрени търсещи, които се сблъскват с негативна реакция на убежденията им и начина им на живот, а реагират на това с разочарование. В много случаи това въвлича хората в спорове, които обикновено не водят до нищо. Това обикновено води до неудовлетворение и от двете страни, до неправилно квалифицирана енергия, без да може да се стигне до някакво решение.
Ким: Предполагам, че това е сценарий, познат на всеки духовен човек, но какво е решението?
Исус: Като искрени духовно търсещи, трябва да признаете една фундаментална истина за духовния път. Реалната цел е извисяването над дуалното съзнание, както съм обяснил в беседите за егото. Когато се издигнете действително над дуалните илюзии на антихриста, ще достигнете до това, което Буда нарича просветление, и в това състояние ще изпитвате пълно спокойствие в разума си. Но както обяснява Буда, ключът за постигането на това спокойствие в разума е преодоляване на ВСИЧКИ пристрастия към каквото и да е на Земята.
Според мен, като духовно търсещи, трябва да откриете всички пристрастия, които може да имате. Както съм казвал преди 2000 години:
Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Матея 7:5)
Затова, когато видите някакво пристрастие, трябва да погледнете в огледалото и да осъзнаете дуалното убеждение, което е причина за пристрастието ви. Тогава можете да достигнете до Христовата истина, която ще освободи гората от дуалните илюзии, които Буда е нарекъл Мая. Всеки път, когато осъзнавате, че губите спокойствието си по някаква причина, трябва да откриете това, което е в основата и да извадите гредата от своето око. В твоя случай Ким, изпитваш разочарование заради реакциите на някои хора и посочва, че трябва да се освободиш от пристрастието.
В началните етапи на духовния път, доста често хората са уязвими пред негативните реакции на хората, които подлагат на съмнение или осъждат убежденията им. Това е разбираемо, основна причина е, че все още не са твърдо убедени в своите духовни убеждения. Не се усещат в безопасност, защото на някакво ниво осъзнават, че в разбирането им за света има някои противоречия, че са останали въпроси, на които засега не са намерили отговори и засега не са интегрирали напълно учението в ежедневния си живот.
Като резултат, дълбоко в такива хора остава страх, че може да се заблуждават, че може да са тръгнали след лъжливо учение или, че целия духовен път може да се окаже илюзия. И затова са естествено уязвими пред хора с изявено осъдителен подход – тъжно е, но е факт, много хора са напуснали духовния път под натиска на негативно настроени хора.
В действителност, съществува цял легион тъмни духове, наричани Спойлери, които постоянно се опитват да накарат хората да изоставят пътя. Често тези духове работят чрез хора, които не са преодолели съмненията си. Такива хора в тези случаи стават „невангелисти”, които смятат за свое задължение да посочват слабостите в убежденията на другите.
Ако хората се поддават на това изкушение, те също стават инструменти на тези тъмни духове и започват да въздействат на другите хора и това може да се разпространява като кръговете по водата. Цели духовни организации, които са били действащи и в някои случаи са били подкрепяни от Възнесените Владици, са били разрушени от хора, които са били инструменти на Спойлерите. В действителност, в цитираното в началото писмо, отчетливо се различава вибрациите на Спойлерите.
Хора, които издържат на тази първична атака върху убежденията им, стават закотвени в себе си. В твоя случай Ким, наложило ти се да преминеш през интензивна подготовка, преди да можеш да започнеш публичната си мисия с този сайт. Ти знаеш, кой си, ти знаеш, че АЗ СЪМ реалния Исус, и затова не изпитваш заплаха от нападенията на негативно настроени хора. Същото е валидно и за много други зрели духовно търсещи.
С натрупването на опит по духовния път, започвате да преодолявате собствените си ограничения и това по естествен начин ви насочва да помагате на другите хора. Но това ви изправя лице в лице с по-високо ниво изпитания, които са свързани с реакциите ви на негатива от хора, на които опитвате да помогнете с най-добри намерения. В твоя случай, подобно на много други търсещи, все още не си преминал през такова изпитание. Сега разбираш ли причината, която предизвиква разочарование в теб, когато се сблъскваш с негативно настроени хора?
Ким: Първото, което осъзнавам, че винаги съм искал да бъда в добри отношения с хората. Предпочитам цивилизованата беседа без обвинения, че не си прав и ще се отправиш директно в ада. Възможно е, причината да е отчасти, желанието ми да се харесвам на хората, но си мисля, че имам искреното желание да взаимодействам с хората на по-високо ниво. Т.е., не мога да си представя Възнесените Владици да се занимават с осъждане и обвинение един към друг, а имам мечтата и на Земята да възникне такова общество, където хората да се отнасят един към друг, както вие се отнасяте на Небесата.
Исус: Това е искреното желание, което се споделя от всички духовно зрели хора. Както казваш, това е вътрешната памет за взаимоотношенията в духовното царство. Имаше време, когато някои духовни същества са били негативно настроени, започвали са да обвиняват и да осъждат, както е описано в Откровението:
И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. (Откровение 12:10)
В края на краищата, тези същества бяха изпратени в материалния свят, част от тях като безплътни духове, а част като хора във въплъщение. Както преди, денонощно обвиняват хората. Но вече не го правят пред истинския Бог, а пред лъжливия бог, създаден от тях.
Реалната цел е в това, че всички духовно зрели хора са се възвисили над необходимостта да осъждат и обвиняват другите хора. Само тогава между такива хора са възможни цивилизовани отношения без усещането, че някаква единствена система от убеждения или организация, трябва да бъде над останалите или трябва да е единствено истинската. Напълно очевидно е, че човека, изпратил цитираното писмо, не е преодолял желанието да осъжда, като се основава на външни признаци.
И така, Ким, какво още осъзна?
Ким: Мисля, че в основата на всичко лежи вярата, че е възможно да бъде убеден всеки човек. Само ако мога да намеря правилния начин за да дам по-високо разбиране, хората биха откликнали положително. Мисля, че зад всичко това стои, както казваш ти, нагласата ми винаги да търся гредата в собственото си око. Затова, когато срещам хора, които ми е трудно да убедя или, с които не мога да общувам, струва ми се, че не съм достатъчно добър, за да намеря необходимото за тези хора и да го поднеса в такава форма, която ще отвори очите им.
Исус: Точно това ми се иска да забележиш, защото с този капан се сблъскват и много други искрени търсещи.
По духовния път се срещат определени повратни моменти. Един от тези важни моменти, е желанието ви да погледнете по-широко на сегашните си убеждения и да обмислите нови идеи. За някого това е напускане на религията, в която са израсли и търсят нови духовни учения и организации. Други остават в религията си, но променят подхода си към нея. При всички случаи, началния период на този стадий се характеризира с твърди убеждения, че е възможно съществуването само на един истински гуру, учение или организация, а всички останали са лъжливи.
В основата на тези убеждения лежи усещането, че не можете да спасите сами себе си, и затова ви е нужна странична помощ. Няма нищо страшно, че такива хора се придържат към това убеждение (макар самото убеждение да не е вярно), защото това е началния период, през който преминават всички хора. Проблема е, че когато са в ментални ограничения, се придържат към чернобял възглед за света. Това кара хората да смятат, че са напълно прави и всеки, който не е съгласен с тях се заблуждава, действа под влиянието на зли духове или го определят по някакъв друг начин. Очевидно е, че човека написал горното писмо, все още е в такива ментални ограничения.
През този стадий тези хора действително не са готови да приемат пълна отговорност за пътя и спасението си. И затова отхвърлят отговорността си, колкото се може по-далеч от себе си. Ето защо смятат, че изпълняването на духовни техники може магически да реши всичките им проблеми. Все още не са готови да признаят факта, че преди да се промени външната им ситуация, трябва да променят вътрешната си ситуация.
Следващия голям повратен момент настъпва, когато тези хора станат достатъчно зрели, че да започнат да търсят гредата в собственото си око, вместо да търсят прашинката в очите на другите. До този момент хората се учат от външни учения и на собствения си жизнен опит. Това е така да се каже, школата на суровите удари. Като духовен учител, очаквам този момент, когато жизнепотока стане способен за обучение, в смисъл, че той или тя са готови за пряк вътрешен контакт с духовния учител. Това се случва, когато постъпите в школата на вътрешното ръководство, вместо на външните удари.
Основен елемент на този вътрешен път е, постоянното поглеждане в огледалото и размисъл, как да усъвършенствате себе си. Преставате да търсите недостатъците на другите хора, които да използвате като оправдание за собственото си нежелание за усъвършенстване. Точно готовността сами да се променяте, ви прави способни за обучение, и затова е прекрасно качество и в никакъв случай не го порицавам.
С израстването ви, трябва да осъзнавате, че тенденцията ви за постоянно самоусъвършенстване може да стигне прекалено далеч и това е особено вярно, когато се случва при взаимоотношенията ви с другите хора. Като искрени търсещи сте склонни да предполагате, че ако в живота ви съществуват разногласия, конфликти и дори разминаване с мнението на другите, трябва да усъвършенствате себе си. А това е истина само до определен момент, защото докато сте привързани, не сте спокойни и ИЗПИТВАТЕ НУЖДА от самоусъвършенстване.
Но независимо от това, не трябва да усъвършенствате способността си да убеждавате другите хора, а способността си да различавате тези случаи, когато хората не са способни на обучение. И когато установите, че човека не подлежи на обучение, трябва да изоставите всякакво желание да учите този човек и да сте в пълен мир с факта, че този човек е напълно убеден във вашата заблуда, и че нищо не можете да направите, за да промените мнението му. Трябва просто да се освободите от това и да продължите нататък.
Разбирам напълно, че много зрели духовно търсещи се подвеждат от искреното си желание да помагат на другите хора. Самите те са преодолели чернобялото мислене, и затова виждат лесно, кога хората попадат в ментални ограничения. Знаят, че такова мислене ще им донесе само болка, но знаят също така, че хората трябва да излязат от тези рамки, за да могат да им помогнат да израснат колкото се може по-бързо и да избягнат всякакви страдания. Все пак трябва да осъзнавате, че докато човек е затънал в чернобялото мислене, той не подлежи на обучение, не е отворен за по-високото духовно учение, което възприемате вие.
Разбирам изкушението. Виждате грешката в аргументите на човека и можете да намерите такъв аргумент, който, според вас, може да внесе смисъл и ясно показва несъвършенствата в убежденията на другите. Затова си мислите, че ако му предложите този аргумент, той ще реагира, както сте реагирали самите вие. Но трябва да знаете, понеже човека не е на същото ниво на съзнание, няма да получи същото разбиране.
Аргументите ви няма да имат същата тежест, защото той или тя не са се извисили над чернобялото мислене. Затова, най-доброто, което можете да направите, да оставите тези хора в школата на суровите удари, докато не се сетят да попитат: „Кой е там? Не се ли опитва някой да ми каже нещо с тези удари?”
Трябва да разберете, че планетата Земя е ученически клас и е мъдро замислена да приема широк кръг ученици. Начинаещите преминават през школата на суровите удари и трябва да останат в нея, докато не са готови да продължат нататък. А като зрели духовно търсещи трябва да избягвате такива взаимодействия, където опитвате да промените състоянието на съзнанието им. Вместо това трябва да се съсредоточите върху хора, които са се издигнали до ниво да бъдат обучаеми.
Като помощ за такива действия се замислете над моите твърдения:
Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. (Йоан 18:37)
Това е ролята на тези, които представляват Христовото съзнание и всички искрени търсещи трябва да се стремят към това. Но за да представяте истинския Христос, трябва да се стремите да постигнете не ангажираност. Правите го като размишлявате над закона за свободната воля. Бог е дал на всички хора свободна воля. Това означава, че ако срещнете човек, който осъжда и обвинява вас или убежденията ви, той има пълното право да има и изразява това мнение. Ако мнението е основано на чернобялото мислене и тенденциозно е неточно, трябва добре да разбирате, че има право да бъде на това ниво на съзнание.
След това осъзнавате също, че и вие имате право да се предържате към своите убеждения и да живеете своя живот, като оставате неуязвими за тези, които не са съгласни с вас. Когато можете да приемете своето право да живеете живота си съобразно своите убеждения, можете да избегнете усещането за заплаха от страна на тези, които не са съгласни с вас. Можете също така да избегнете усещането, че сте длъжни да ги спасявате от тях самите. Така можете да излагате висшата истина, която разбирате, без да бъдете ангажирани с приемането й от другите хора, дори да не изпитвате желание, те да реагират по някакъв определен начин.
Разбирате ли, за какво става въпрос? Има тънка, но много важна разлика между излагането на истината с цел да убеди другите хора и излагането й с пълна не ангажираност. И в двата случая може да излагате една и съща истина, възможно е, с едни и същи думи, но намерението ви вече е друго. И когато намерението ви е напълно чисто, нямате привързаност и към резултата. Правилно действие извършвате тогава, когато не сте привързани към резултата.
Позволете ми да внеса яснота – това е целта, към която трябва да се стремите, и не трябва да се осъждате, когато не можете да постигнете веднага тази цел. Когато се намирате в материалния свят, много лесно се оказвате под натиска на многобройните му въздействия. И аз не съм успявал винаги да бъда не привързан, когато ходех по Земята преди 2000 години. Ето защо се сърдех, когато обръщах сергиите на търговците, защо бях понякога прекалено суров с книжниците и фарисеите, защо бях избухлив понякога със своите ученици. Но независимо от това, важното е, зрелите духовно търсещи да разбират значението на пълната не безпристрастност и да се стремят да я постигнат, а не да си мислят, че трябва да се научат по-добре да убеждават другите хора. Връщайки се към твоя въпрос, бих искал да цитираш отговора си на този човек.
Отговора на Ким: Скъпи Е., сайта за който говорите, намерих преди 3 години и го прочетох изцяло и усетих неговата истинност. Не виждам никакви противоречия между материалите в „Христовия път” и материалите поместени на www.askrealjesus.com, това са същите учения, изказани с различни думи, защото са предназначени за разни аудитории. Дори чрез мен Исус е препоръчвал този сайт и предполагам, ще се съгласите, че зъл дух не би го направил.
Щастлив съм, че сте намерили това, което да ви помага, но това не означава, че всеки човек има нужда от едно и също. Ето защо винаги са съществували различни религии, и защо по-зрелите духовно търсещи не виждат между себе си никаква конкуренция.
Самият факт на обвиненията ви към това, което повече не ви харесва, че е плод на зли духове, е показателен, че не е достатъчно развито при вас Христовото различаване или имате недостатъчно любещо сърце, за да не причинявате вреда на другите. Надявам се скоро да преодолеете своя гняв и страх, който ви кара да се чувствате заплашени.
Що се отнася за повторението на молитвите, за моите 30 годишни наблюдения върху духовно търсещите, не съм срещал някой, който да е постигнал сериозен напредък без прилагането на духовни техники, които да се повтарят регулярно.
Исус: Като имаш предвид казаното по-горе от мен, какво мислиш за своя отговор.
Ким: Ако съм те разбрал правилно, казваш, че написалия писмото е хванат в капана на чернобялото мислене и затова неговите аргументи са толкова категорични. С други думи, той е прав, а аз и сайта не. Но вместо да го различа, аз привеждам аргументи, които да излязат извън чернобялото мислене. И независимо, че тези аргументи ми изглеждат напълно разумни, те нямат никакъв шанс да променят възгледите на този човек.
По своята същност, отговорът ми е бил безполезен, защото няма никакъв шанс да помогне на другия човек. Също така съм позволил да ме завладее разочарованието и съм започнал да го изразявам. Вместо това, би следвало да се справя с това разочарование и едва след това да реша дали си струва да отговарям и по какъв начин. Мисля, имаш предвид, че изобщо не би трябвало да отговарям?
Исус: Определено мисля, че не трябва да отговаряш, докато не преодолееш разочарованието си, защото, както и сам виждаш, такъв отговор няма шанс да постигне положителен ефект.
Не казвам, че не трябва да отговаряш, защото не искам хората, които четат този материал, да останат с впечатлението, че изобщо не трябва да се отговаря на чернобялото мислене. В много случаи, отговора ще бъде безполезен и само е разход на време и енергия. Но в някои случаи, отговора е приемлив за да се засвидетелства по-високата истина, която разбирате. И когато се издигнете над разочарованието си, ще имате свободата да разчитате на интуитивното си усещане, което ще ви подскаже, кога да отговорите и кога да си траете.
Искам също да поясня, че не следва да използвате външния си разум, за да прецените дали човека е отворен за обучение или не. Не попадайте в изкушението да съдите по външни признаци. Например, факта, че хората са отворени за нови идеи, съвсем не означава, че са поели пълна отговорност за себе си и дори са осъзнали, че промяната на външната ситуация минава през вътрешна промяна. Има хора, които се лутат от един гуру при друг, от едно учение при друго, без да стигнат до разбиране, което да ги направи способни за обучение. Има дори хора, които са от десетилетия в някоя организация, подкрепяна от Възнесените Владици и съвсем не са готови за обучение, защото просто не желаят да погледнат в огледалото. Затова трябва да се излезе от рамките на външния разум и да се следва вътрешното ръководство.
Сега ми се иска да цитираш първата част на отговора му на твоя отговор:
Второ писмо: Скъпи мистър Майкълс, гневен съм, защото увлякох във всичко това и жена си, а също и някои близки приятели, а един от тях загуби голяма сума пари, въпреки, че цяла година повтаря повелите към виолетовия пламък. И щом при никого не се получи напредък, попаднах в глупава ситуация. Тогава им казах: „Стига толкова! Достатъчно! Щом това не работи, нека да опитаме друго!”
Имат ли те вече доверие към мен и моите думи? Затова сайта измами моите очаквания. Само празни обещания. Море от думи, море от диктовки, а ефект никакъв. Всеки месец – нов розарий, и толкова дълъг, че изглежда Майка Мария смята, че ние хората няма какво друго да правим, освен да декламираме розарии, освен това, в твоя статия Жармен казва, че повече не командва виолетовия пламък, и че някакъв Кутхуми го е взел. Майтапи. Все едно Исус да каже, че времето му е свършило и предава света на Буда или Кришна. Ще бъде много забавно, когато разумни хора като мен разгадаят тайния замисъл, а наивници като теб се хванат на въдицата и започнат да пеят Харе Рама, Харе Кришна Бхаджан – това ще е края на света.
Исус: Това е съвършена илюстрация, как чернобялото мислене примамва в духовния капан, от който много трудно можете да се избавите.
На най-ниското ниво на чернобялото мислене хората вярват, че религията, в която са израсли единствено вярната. С други думи, те не са я избирали и никога не са се съмнявали в истинността й. На това ниво може да се постигне малко израстване, защото хората не са отворени за нови идеи.
На следващото по-високо ниво, хората са отворени за нови идеи. Често изоставят религията, в която са възпитани и приемат нова. Но все още не са се разделили с чернобялото мислене и затова заклеймяват старата си религия като лъжлива, а новата смятат за истинска. Потенциално, това е крачка напред, защото хората са започнали поне движение. Но съществува риска егото да ги насочи по обходен път, по който да загубят много време. Психологическият механизъм се състои в изоставяне на старата система, като я обявяват за лъжлива, т.е., че хората са били излъгани с фалшиви идеи.
В повечето случаи хората променят съзнателно религията си, като прехвърлят цялата отговорност на старата, като казват, че са манипулирани, били са под натиск, че са промивали мозъка им, и какво ли не още. Но на подсъзнателно ниво знаят, че ако са ги излъгали веднъж, могат да го направят отново. Затова, независимо, че са постигнали прогрес, чернобялото им мислене подразбира, че този прогрес им е струвал много и са получили дълбока вътрешна неувереност.
За да се справят с тази несигурност, за хората е много важно да бъдат прави. С други думи, трябва да бъдат прави като осъждат предишната си религия и я обявяват за лъжлива. Трябва да бъдат прави, като обявят новата си религия за неподлежаща на съмнение. Тази неувереност се използва от егото, за да контролира хората и те да не успеят да стигнат до ниво, на което да поемат отговорност за себе си и да се откажат от чернобялото мислене.
Както обяснявам в беседите за егото, принципа му е да обяви на конкретните идеи статус за непогрешимост, и затова да не ги подлагате на съмнение. Затова убеждава хората да не допускат никога да не са прави, защото ако се случи, ще е нещо ужасно. Така се появява стереотип, при който постоянно се чувстват заплашени и постоянно се стремят да отхвърлят идеите или възгледите, които могат да ги накарат да се усъмнят. Това прави невъзможно осъзнаването на собствените заблуждения, а ако не го направите, как бихте могли да се учите от тях и да израствате?
Хората си създават начин на мислене, който изцяло е посветен на доказването тяхната правота. Един от аспектите на това мислене, е потребността от проповядване. Какво по-добро доказателство за собствената правота, ако успеете да обърнете целия свят в своята вяра – тогава егото ще може да се почувства, че е право. Затова хората започват агресивно да пропагандират сегашните си възгледи, но поради чернобялото мислене не се ограничават само с позитивните моменти на вярата си. Изпитват потребност да подчертават слабостите във вярванията на другите хора. Егото разчита, че ако унищожите системата от убеждения на другия човек, той ще приеме вашата система като единствено вярна.
Такива хора са влезли в състояние на конфликт с всички останали, които не са съгласни с тях. Те трябва да опровергават всичко, което може да бъде заплаха за убежденията им, и затова трябва да разрушават вярата на другите. До това води самата философия на егото – целта оправдава средствата. Макар хората да се оправдават с аргумента, че искат да спасяват другите от ада, но действителността сочи, че се намират изцяло под властта на егото си, а освен това, често и под влиянието на тъмните духове, които нарекох Спойлери. Така са готови да разрушават вярата на другите хора, за да запазят собствената си.
В действителност, егото на такива хора не се опитва да събира аргументи в ползата на единствено вярната. Егото се опитва да привлече вниманието върху външни неща, за да не могат да го открият и да започнат да вадят гредата от собственото си око. По същия начин постъпват и тъмните духове – не се опитват да докажат превъзходството на някаква система от убеждения. Просто се опитват да вкарат хората в постоянни конфликти заради убежденията им, за да получават енергията, която им е нужна за оцеляването им.
Смятам, че ако сте зрели духовно търсещи, трябва да си признаете, че ако се занимавате с такива хора и опитвате да ги обедите, колко се заблуждават – поставяте под заплаха фундаменталния им подход към живота. Защото, да са винаги прави, за тях е въпрос на живот и смърт. Първи аспект: ако се стремите да поправяте твърденията им, дори очевидно да са неправилни – тези хора ще опитват да отхвърлят всичко, което казвате, без да разглеждат сериозно аргументите ви. Просто не преценяват доводите ви, а чернобялото мислене може ВИНАГИ да опровергае всеки аргумент, даден от по-високо ниво на съзнание.
Втория аспект: когато поставяте под заплаха убежденията на такива хора, в отговор ще ви нападат. Ако хората действително са в капана на страха, ще са готови да ви унищожат, само и само да запазят илюзията за своята правота. Ако не са засегнати много силно от страха, ще се стремят да разрушат убежденията ви и вярата ви като цяло. Трябва да осъзнавате, че повечето такива хора не могат да се контролират. Затова си имате работа с човек, който не може да разсъждава. Имате работа с егото му и/или с тъмни духове, които използват този човек. Ето защо ще се сблъсквате с агресивни и злобни нападки. Не се опитвам да оправдавам подобни нападения, само посочвам, че тези хора не могат да се контролират. Така, трябва да разбирате, че ако доближите до бясно куче, не се чудете, ако ви ухапе. И действително, не трябва да обвинявате такъв човек, защото знаете, с какво си имате работа.
Сега да се върнем към второто писмо на този човек. То разкрива, че егото го е заставило да ти напише. Този човек от известно време е преминавал от учение на учение с надеждата, че най-после ще открие това единственото, което ще промени външната му ситуация, без да изисква вътрешни промени от него. Това, което усеща на подсъзнателно ниво е, че нещо не му достига. В действителност, този човек е на прага да поеме отговорност за себе си и да стане обучаем. Но все още не го осъзнава на съзнателно ниво, защото отказва да се освободи от мечтата за автоматичното спасение. Това е довело до вътрешно напрежение, което се проявява като неувереност.
За да скрие тази неувереност, вместо да направи промени, които да го избавят от тази неувереност, застава в ролята на висш съдия, който казва, кое е истина и кое е лъжа, поне в сферата на собственото си влияние. Така е принуждавал семейството си и приятелите си да използват повелите и розариите, които са поместени на този сайт и на сайта на Майка Мария. Но понеже не се е разделил с чернобялото мислене, от самото начало се е настроил на неуспех.
Това може да се забележи в следните изречения: „Четох молитвите в продължение на година и не видях промени в живота си или в обстоятелствата” и „един от тях загуби значителна сума пари, а в продължение на година повтаряше повелите към виолетовия пламък”. Тези фрази демонстрират, как хората с чернобяло мислене подхождат към всеки вид духовна техника, в това число и към молитвите. Мислят си, че Бог е цар или джина от бутилката и могат да се спазарят с него. Ако потъркат вълшебната лампа с молитви, палени на свещи или с четене на розарии – Бог трябва да изскочи от лампата и да им даде това което искат.
В действителност, нито на този сайт, нито на сайта на Майка Мария не обещаваме, че ако използвате предлаганите инструменти, ще видите конкретни външни промени след някакъв конкретен период от време. Напротив, с всички сили се опитваме да обясним, че истинския ключ за да заработи някаква духовна техника е осъзнаването, че за да се промени някаква външна ситуация, отначало трябва да се промените вие. Истинската цел на розариите е да ви помогнат да се промените, а конкретни външни промени, никой не ви е обещавал.
По този начин, такъв чернобял подход е накарал този човек да проектира очакванията си върху учението и духовните инструменти, които даваме. Сайта не дава лъжливи обещания, този човек си е дал сам лъжливи обещания, обещал е на семейството си и приятелите си. Затова, когато обещаните резултати не се появяват, е усетил страх и вместо да реши, че трябва да промени подхода си, е прибягнал към стария стереотип за избягване от отговорност. Така е проектирал на сайта собствените си лъжливи обещания.
Това показва още един аспект на чернобялото мислене – ако никой не ви докаже, че не сте прави, никога няма да видите истината. Вместо това трябва да избягвате идеите, които имат другите хора и го правите, като винаги проектирате нещо свое върху тях и техните идеи. Действително е така, много често проектирате собствените си постъпки върху другите. В дадения случай, този човек проектира на сайта дадените от него лъжливи обещания, но само той е давал лъжливи обещания.
Очевиден пример за това е твърдението: „Почувствах се прекаран”. В действителност, този сайт е предложение към хората. Никой не заставя хората да го четат и не сме предприемали дори един опит хората да останат с впечатление, че ако не приемат сайта, ще попаднат в ада. Този човек е намерил сайта, защото е търсил и по своя воля е решил да го изучи и да използва инструментите му. И сега проектира на сайта, че по някакъв начин е бил заставен да прави това, което е правил. Това е особено показателен пример за неспособността да поема отговорност за собствения си избор, а прехвърля отговорността на други.
Искам да кажа, че когато си имате работа с такива хора, трябва да знаете, че те ще проектират върху вас собственото състояние на съзнанието си. И затова не трябва да се учудвате, че ще ви обвиняват в това, което самите те правят. Казвам ви го, защото, когато знаете, какво да очаквате, може да избегнете въвличането в безсмислени спорове, като се поддавате на желанието да опровергаете, което е невъзможно, докато хората се придържат към чернобелия подход.
Това не означава, че не можете да помагате на такива хора в издигането на разума им. Но за да го направите, трябва да ги удивите с това, че не постъпвате, както очакват от вас. Такива хора очакват, че когато ви обвинят, ще се стремите да ги опровергаете и те на свой ред ще ви обвиняват. Ако искате да имате някаква реална възможност да стигнете до реалния човек, който е зад всички защитни позиции, трябва да го поразите като не реагирате, както очаква. Това е една от причините, поради която съм казвал, хората да не се противят на злото и да подлагат другата буза. Това буквално шокира понякога хората, като ги кара да преосмислят действията и мисленето си.
Същността е, ако по-зрелите духовно търсещи искат да се заемат с хора, намиращи се в състояние на чернобяло мислене, трябва да знаят с какво си имат работа. Често това е неблагодарна работа с много малка вероятност за позитивни промени. Затова ще е по-конструктивно, преди всичко да го приемате като изпитание на самите себе си за чистотата на намеренията и за собственото ви ниво на не ангажираност. Разглеждайте го като поучителен опит за собственото си израстване. Оставете израстването на другите хора изцяло на тяхната свободна воля.
Знам, че много може да бъде казано в отговор, но в действителност, няма никакъв смисъл да се коментират такива частни събития.
Ким: Имам още дин въпрос. Винаги казваш, когато ученика е готов, се появява учител, как е могъл този човек да намери сайта, ако не е готов за това?
Исус: А кой е твърдял, че той не е готов да получи нещо от сайта. Но това не се е оказало това, което е очаквал външния ум.
Позволи ми да отбележа, че когато публикуваш учение на сайта, не можеш да контролираш тези, които ще го открият. Срещат се хора, които го намират и без да са готови за него. Но когато човека изучава ученията и използва инструментите продължително време, определено е готов, поне за някои посвещения, които са дадени на този сайт.
В случая с човека, написал писмото, определено е готов да направи важен скок за освобождаване от чернобялото мислене и за приемане на отговорност за своя път чрез стремежа си към промяна на вътрешната ситуация, вместо да се фокусира върху външните си обстоятелства. Но за съжаление, външния ум на този човек е толкова съсредоточен върху постигането на конкретни външни резултати, че не е успял да различи истинския урок, който е трябвало да научи от този сайт.
Затова, независимо, че е използвал розариите, не ги е използвал по начин, по който биха дали резултат. Ако използвате правилно розариите, правите го за да промените психологията си. Въвличате сърцето си и по този начин неизбежно усещате потока от духовна енергия, което се освобождава в момента на произнасянето на думите. Изпитвате такъв духовен подем, който сам по себе си е награда за четенето на розариите. Но когато се заставяте да повтаряте розариите и го правите механично, няма да изпитате тази награда. И когато нямате желание да променяте съзнанието си, ще имате усещането, че трябва да изпълнявате рутинен ритуал. Но рутинен го прави собственото ви нежелание да включите сърцето си. На калпавия дърводелец, инструментите му са виновни.
Позволете ми да поясня – никога не съм имал намерение да представям този сайт като единственото и окончателно духовно учение. Затова и не поддържам идеята, тези, които го намират, обезателно да се заемат с изучаването му и използването на инструментите му в продължение на неопределен период от време. Има хора, които намират сайта, понеже им е нужна само една идея, която ще им помогне да разобличат илюзията, която задържа прогреса им. Щом усвоят тази идея, възможно е да предпочетат да преминат към други учения или към други сфери на служене.
Ако хората, намиращи този сайт, не могат да научат урока, който е трябвало да научат, възможно е, най-добре да продължат да търсят. Затова се надявам, че човека написал писмото, ще използва намереното учение – което е истинско учение и е подкрепяно от Възнесените Владици – да премине през това посвещение, което блокира процеса. Надявам се, че няма да използва новото учение за да се настрои на ново падение.
Този човек и преди е писал на този сайт и му дадох напълно удовлетворителен отговор, който не е успял да усвои. Затова не давам това учение с надеждата да помогна на този човек или подобните на него. Давам го на зрелите духовно търсещи, които често са разочаровани, когато си имат работа с хора, затънали в чернобялото мислене.
Ако плисвате бензин на тлеещ огън, трябва да сте готови за избухването на пламък, който може да ви опърли. Но ако се отдръпнете и оставите огъня да затихне, ще можете да си препечете хляб.
Въпроси и отговори
Въпрос: Скъпи Исусе, защо на този сайт се говори толкова много за дявола и тъмните сили, в които бях решила да не вярвам? Защо посланията да не са съсредоточени върху светлината, върху любовта и радостта? Несъмнено, така бихме познали много по-добре тези страни на живота! Запозната съм с много ченълинг информация от книги и касети на движението „Ню Ейдж”; където се набляга предимно на светлината и позитивната енергия и там рядко става въпрос за „негативна енергия”. Защо е така? Мисля си, че създаваме всичко, на което съсредоточаваме вниманието си, и ако четем за такива енергии, не ги ли създаваме в живота си?Откакто посещавам този сайт, имам чувството, че злите духове са навсякъде около мен, възможно ли е, сама да създавам такава ситуация, като чета за тях или, както казваш ти, тези тъмни енергии се опитват да ми пречат да стигна до Бога? Вероятно съм наивна, като си мисля, че тук е представена само вярна информация. Тук информацията се различава много от изданията на „Ню Ейдж”. Тя ме грабна. Това е всичко, което искам да питам. С любов. Дона. 9.9.2005г.
Отговор на Исус: Готовността да позволи на духовното учение да го „грабне” е главната характерна черта на истинския духовно търсещ. Желанието да помоли за пояснение, вместо да отрече незабавно това, което противоречи на сегашните му убеждения, също не е по-малко важно.
Искам да обърна внимание на факта, че това е много обширен и сложен сайт. Много хора не биха се съгласили с вашата оценка, че се набляга на дявола и тъмните сили. Някои биха твърдели, че акцента е именно на светлината и любовта. Затова, помислете, защо ви се струва, че е акцентирано на тъмните сили? Като истински духовно търсещ би трябвало да знаеш, че всичко, с което се сблъсквате, носи в себе си потенциално послание и възможност за научаването на нещо ново. Затова, намирането от вас на този сайт точно сега, не е случайно. Най-вероятно, по духовния ви път е настанал момент, когато трябва да се сблъскате лице в лице с тъмните сили, за да се избавите от влиянието, което оказват в живота ви.
Виждате ли, духовното израстване е винаги извисяване над човешките илюзии. Затова, дали е реален дявола или не, истинския духовно търсещ, неизбежно си има работа с концепцията за дявола. Трябва да стигнете до този момент, когато дори вашите представи за дявола да не занимават разума ви. А избягвайки концепцията за дявола или омаловажавайки я, няма да можете да се избавите от нея. Ще останете в капана на дявола, дори да следвате мнението, че дявол не съществува. Само когато представата ви за дявола бъде заменена с вътрешно знание, ще можете да се издигнете над всички илюзии.
В моето разбиране на този сайт, ударението се поставя върху личното Христово битие. А за да го проявите, неизбежно ще си имате работа с тъмните сили. Ако не се сблъскате с тях, няма да може да преодолеете дуалната лъжа, която им дава власт над вашия разум. Така не можете да стигнете до момента, когато можете да кажете: „Княза на този свят дойде и не намери нищо свое в мен”. И направо казано, не можете да проявите личното си Христово битие, ако княза на този свят, т.е. дуалното съзнание, съзнанието на антихриста, има нещо свое във вас.
Казвате: „Откакто посещавам този сайт, имам чувството, че злите духове са навсякъде около мен, възможно ли е, сама да създавам такава ситуация, като чета за тях?” Разглеждали ли сте възможността, тъмните сили винаги да са ви „обкръжавали”, но просто да не сте знаели за това, преди да намерите този сайт? Преди време учените открили бактериите и разбрали, че могат да предизвикват заболявания. С откритието си ли са създали учените бактериите или те са съществували винаги?
Суровата действителност е, че 99% от хората на тази планета се намират под негативното влияние на тъмните сили. Израза „това, за което нямате представа, не може да ви навреди” не е произлязъл от Възнесените Владици; давате ли си сметка, чие внушение е? Както доказва откриването на бактериите, това за което си нямате представа, може доста да ви навреди. Така заставате пред избора: ще продължавате ли да позволявате на тъмните сили да ограничават духовния ви ръст или ще пожелаете „да хванете дявола за рогата” и да се извисите над влиянието на тъмните сили.
Казвате: „Мисля си, че създаваме всичко, на което съсредоточаваме вниманието си, и ако четем за такива енергии, не ги ли създаваме в живота си?” Това е разбираем въпрос, но на този сайт не моля да се фокусирате върху тъмните сили и да им отдавате енергията си. Моля ви да бъдете в течение, по какъв начин ви влияят, за да можете да се избавите от тях. Знаете за съществуването на бактериите, но позволявате ли на това знание да ангажира живота ви. Просто предприемате нужните предпазни мерки за да избегнете инфекциите и да живеете щастливо с мисълта, че когато сте защитени, бактериите не могат да ви навредят по никакъв начин.
Осведомен съм напълно, че много учения на „Ню Ейдж” са фокусирани върху светлината, любовта и радостта. Позволете ми да поясня, Възнесените Владици смятат хората от „Ню Ейдж” за най-добрия потенциал, с който разполагат, за да се постигне широко мащабно духовно пробуждане на тази планета. Причина за това е, че повечето от тези хора са отворени за необходимостта да разпространяват новите духовни учения през този век, което, за съжаление, не може да се каже за повечето християни. Проблема е, че засега потенциала на движението „Ню Ейдж” си остава само потенциал, а не действителност, както обяснявах на друго място. Една от главните причини е, че прекалено много от тези хора, отказват да вършат „мръсната работа” и искат да се занимават само с това, което е приятно, удобно и лесно.
Малките деца обикновено играят в прахта и пъхат ръка в устата. Като отговорен възрастен се опитвате да ги отучите да правят това, защото знаете за вредното въздействие на бактериите, които могат да разболеят детето и дори да го погубят. Малките деца не са способни да разберат концепцията за бактериите, и затова възрастните използват други методи за да откажат детето да лапа пръстите си. Тези методи могат да ограничат естественото развитие на детето и да му внуши различни видове страхове. Човек с типичен подход на „Ню Ейдж” би казал, че не трябва да ограничаваме детската любов към игрите, а да ги оставите да ядат кал, и ако тя ги убие, това е част от живота. Такава реакция е безотговорна.
Не мога да разбера по никакъв начин, как е възможно да живеете в съвременния свят, да виждате зверства, извършвани от хора, и да отричате съществуването на тъмните сили и факта, че могат да оказват влияние и дори да овладяват човека. Как може да виждате насилници на деца и серийни убийци и да предполагате, че великодушния Бог е създал хора с наклонности за такива действия? Как може да си помислите, че ако игнорираме злото и се концентрираме върху светлината и любовта, някой ден хората ще се пробудят съвършени? Защо си мислите предизвиквах тъмните сили, включително изгонвах бесове, вместо да говоря на учениците си, че трябва да се обича всичко?
Това, което в действителност съм говорил на моите ученици е, да реагират на всяка ситуация с любов, т.е. с Божествена любов. Обяснявал съм, какво означава Божествена любов, но за съжаление, много от хората в „Ню Ейдж” не са разбрали природата на Божествената любов. Те са създали образа на идол, златен телец, какво представлява любовта, но това, около което танцуват, е форма на човешката любов, която винаги е мека, и затова никога не отправя предизвикателства към някакви несъвършенства, включително и към тъмните сили и егото на хората. Очевиден факт е, щом не забелязвате гредата в собственото си око и не желаете да се избавите от егото си, нямате никакво желание друг да ви напомня за него. Така създавате стандарт, според който, истинския духовен лидер трябва да бъде „любящ” и никога да не предизвиква ничие его. Но ако духовния учител не предизвиква вашите его, по какъв начин може да ви помогне в преодоляването му?
Божествената любов е основната съзидателна сила и затова е най-мощната сила във Вселената. Точно Божествената любов е дала вътрешния импулс за творчество, защото е подбудила Създателя да стане нещо повече чрез вас. По такъв начин, в самата природа на Божествената любов е заложено всичко да става повече; и никога няма да пожелае да остави някого или нещо в несъвършено или ограничено състояние. Затова, ако не искате да предизвиквате тъмните сили, човешкото его или несъвършенствата в човешкото общество, не сте съсредоточени върху Божествената любов. Как може да се прояви Златния Век, който правилно се предвижда от мнозина в „Ню Ейдж”, ако отначало не очистим планетата от мръсотията? Как можем да започнем това, докато нужният брой хора не решат в себе си, че на тази планета съществуват неща, с които не можем да се примирим, както съм пояснявал по-подробно на друго място.
Горчивата истина е, че много хора от „Ню Ейдж” не реализират истинския си потенциал, да бъдат позитивна сила за промени на тази планета. Причина за това е, че не са се издигнали над състоянието, в капана на което, са толкова много ортодоксални християни и християни-фундаменталисти, т.е. над тенденцията да съдят всичко, като се основават на човешките, на дуалните стандарти, мотивирани от страха.
Постоянно виждам християни, които намират този сайт, но щом забележат да казвам нещо, което не е казано в Библията или в интерпретациите на Библията, веднага обявяват, че не съм реалния Исус. Постоянно виждам хора от „Ню Ейдж”, които намират този сайт, но щом забележат, че отправям предизвикателства или казвам нещо, което излиза извън представата им за любовта, веднага заявяват, че не съм реалния Исус. По същество, реакцията на тези две групи е еднаква, но от различни гледни точки. Позволете ми да поясня.
Основната цел на този сайт е да покаже, какво огромно количество хора са в капана на дуалното съзнание, в съзнанието на антихриста. Това съзнание е базирано на усещането за отделеност от Бога и създава основния дуален капан, който кара хората да вярват, че Бог го няма там, където е. Както поясних на друго място, дуалността се определя от две относителни противоположности, такива като добро и зло. Проблема е там, че дуалното съзнание идва със свои собствени определения за добро и зло, но и двете определения се различават от Божията реалност, която можете да опознаете само чрез Христовото съзнание. Христовото съзнание е „Единородния Син на Отеца”, защото е съзнание на Същество, единно с Бога и Божествената Истина.
В резултат от дуалното съзнание се появява човешкото его, което по своята природа преценява всичко в съответствие с дуалните стандарти, основани на „нещата от този свят”, а не на Христовата истина. Ето защо религиозните хора вярват, че убийството на тези, които се противопоставят на (единствено истинската) религия, може да бъде оправдано в очите на Бога. Казано направо, ако не различавате или отричате тази склонност на хората да дефинират „истината” в съответствие на своите его-нужди, все още не сте тръгнали сериозно по духовния път.
Както обяснява и Майка Мария, всичко е създадено от разширяващата сила на Отеца и ограничаващата сила на Майката. Работата е там, че християните-фундаменталисти са привикнали да съдят, основавайки се само на едната крайност, а именно, изкривявайки Отеца. Те твърдят, че всичко, което не е в съответствие с буквалното тълкуване на Библията е от дявола, и смятат за свой дълг да изкореняват злото. Точно това е причина за кръстоносните походи, за инквизицията и другите зверства, извършвани от тези, които са се обявили за мои последователи, но са нямали личното желание да следват учението ми.
Много хора от движението „Ню Ейдж” имат тенденция да съдят, основавайки се на противоположните крайности, като изкривяват Бога-Майка. Те са създали лъжлив образ на любовта – мека и никога не предизвикваща никого, в това число, разбира се, и собственото им его. Предполагат, че щом престанат да предизвикват всякакви несъвършенства и фактически си затварят очите за всичко, което им е неприятно, за всичко, което предизвиква дискомфорт, ще бъдат спасени и ще възвисят планетата. По същия начин и християните са убедени, че ако игнорират или избягват дявола, ще бъдат спасени и ще установят на Земята Небесното Царство.
Уверен съм, че най-възприемчивите търсещи могат да разберат, че по същество, това е една и съща реакция, основана на две относителни крайности, определени от дуалното съзнание. Казвате ли, че всичко, което не е по Библията е от дявола или твърдите, че дявол не съществува – и в двата случая се отказвате да постигнете Христовия разум, който ще ви позволи да различите Христовата истина от дуалната лъжа. Същността е, че много хора от движението „Ню Ейдж” предполагат, че ако винаги са меки, няма да са толкова критични като християните-фундаменталисти. Но тези от „Ню Ейдж” с нищо не се отличават от своите опоненти, просто са приели друг стандарт, а именно, човешката любов, с който мерят всички и всичко.
Затова, когато попаднат на този сайт и се срещнат с моята огнена Божествена любов, която не оставя спокоен никого в мрежите на своите илюзии, незабавно осъждат мен, думите ми и вибрациите ми. Ако не отговарям на „стандарта им” за любещо Същество, по никакъв начин не съм реалния Исус, не усещат любовта в посланията ми или стигат до извода, че тази информация не може да има Божествена природа. Да, не усещате Божествената любов, защото сте позволили златния телец на човешката любов, да замени пламъка на Божествената любов в сърцата си. Във вас няма нищо, което да резонира с моята Божествена любов, и затова не мога да достигна до съзнанието ви, точно по същия начин, както и до книжниците и фарисеите. Те също са си мислили, че знаят всичко, но са имали само интелектуално знание, което не съдържа истина.
В „Ню Ейдж”, действително има много хора, които са изучили множество най-различни учения. Разбрали са много неща на интелектуално ниво и прилагат „любящ” подход към всичко. Следователно, след като правят впечатление на много знаещи и любящи хора, как е възможно тогава да грешат? Добре, приятелю мой, преди 2000 години живееха много юдеи, които разсъждаваха точно по този начин, а аз ги предизвиквах да видят гредата в своето око и да отправят предизвикателство на егото си.
Тези хора винаги са постъпвали правилно съгласно външната религия, както и сега много хора от„Ню Ейдж” постъпват правилно съгласно собствения им дуален стандарт. Но ако погледнете по-дълбоко, ще забележите тънко осъждане на всеки или всичко, което не се придържа към техния стандарт. Ще забележите липсата гъвкавост на разума им и нежелание да признаят, че убежденията им не са непогрешими. Това е просто „пътя, който изглежда на човека прав, но края му е път към смъртта”. (Притчи Соломонови 14:12)
Защо това е път към смъртта? Защото смъртта е неподвижност, докато живота, любовта, е процес, в който никога не престава самоусъвършенства. Божествената любов никога не осъжда, но винаги се стреми към собствена трансформация. Осъждането се стреми да наложи дуален образ на другите, дори се опитва да накара цялата Вселена да живее според дуалния образ. Щом веднъж нещо е осъдено, не подлежи на преразглеждане, както се потвърждава с тези хора, които отхвърлят този сайт след първото прочетено изречение, с което не са съгласни. Напротив, Божествената любов не се придържа никога към някакъв застинал образ. Тя вижда само Христовия образ, вижда всеки и всичко в процеса на постоянно усъвършенстване. Затова християните-фундаменталисти, които не искат да усъвършенстват своето тълкуване на Библията, хората от „Ню Ейдж”, които не искат да усъвършенстват своето разбиране за любовта, се намират в капана на смъртоносното съзнание.
Обърнете внимание, духовния път е вертикален процес. Някои хора си мислят, че могат да се изкачват по него като трупат външни, интелектуални, хоризонтални знания, но това съвсем не е така. Ако водите разговори, а седите на едно място, няма да стигнете никъде, дори и да успеете да убедите себе си и другите, че сте много напреднали, съгласно собствения ви дуален стандарт.
Позволете ми да бъда пределно откровен. Има хора, които не трябва да се безпокоят от тъмните сили. За това могат да съществуват две главни причини. Първата е, че все още са на нисък стадий от духовния път. Следователно, все още не са достигнали до нивото, където трябва да устоят и да се противопоставят на тъмните сили. Това не означава, че върху тях не действат тъмните сили, но те не са достатъчно силни да им се противопоставят. Другата възможност е, хората, които са се издигнали над това ниво, където са под влиянието на тъмните сили. Но всеки, който е постигнал такова ниво, никога няма да отрича съществуването на тъмните сили, нито необходимостта търсещите да се издигнат над тях. Затова, хората, които отричат съществуването на тъмните сили и твърдят пред всички, че нямат нищо общо с тях, са показателни, че все още не са ги преодолели. Те постъпват така или поради невежество, или преднамерено се опитат да заблуждават хората.
Всеизвестен факт е, че най-доброто оръжие на дяволските сили е невежеството. Ако нямате представа за тъмните сили или не признавате съществуването им, много трудно ще избегнете влиянието им, както е трудно да избегнете заразните заболявания, когато не знаете за съществуването на бактериите.
Преднамереното игнориране на нещо е реакция предизвикана от страх, че няма да можете да се опазите. Но точно на този сайт давам разбиране и практически съвети, които са нужни за да се защитите от тъмните сили, докато успеете да преодолеете дуалните си убеждения, които ги правят уязвими. Затова, ако искате да постигнете разбиране и сте готови да използвате тези инструменти, можете да признаете без страх съществуването на тъмните сили.
Главното е, че по вашия духовен път ще настане момент, когато няма да можете да продължите нататък, докато не се справите с влиянието на тъмните сили, които са тъмните духове извън вас и егото ви вътре във вас, които се опитват да ви попречат да проявите своето Христово битие. Горчивия факт е, че човешкото его е основано на сделка с дявола и дуалното съзнание. За да се издигнете на по-високо ниво от духовия път и да проявите своето Христово битие, трябва съзнателно и преднамерено да скъсате личния си договор с дявола. Обърнете внимание, не можете „съзнателно и преднамерено” да развалите тази сделка, ако пренебрегвате или отричате съществуването на дявола. Нищо не е за предпочитане от дявола повече, от хора, които са пожелали да не вярват в него и по този начин да се откажат от потенциала си да се издигнат над съзнанието на антихриста (което е истинския смисъл на дявола) и да проявят своето Христово битие.
Много духовни и религиозни хора на тази планета си мислят, че правят само правилни неща, но в действителност спират духовното си израстване, защото имат сделка с дявола. Очевидно е, че тези хора нямат съзнателно виждане, за сключената сделка, а мнозина са направили тази сделка преди много животи. Но независимо от това, сурова истина е, че са сключили следната сделка: ако не се издигат над определено ниво на духовния път, ако не проявяват действително своето Христово битие (като отправят предизвикателства към своето его) или да го изразяват (като отправят предизвикателство на антихриста, където и да се намира), тогава дявола и всичките тъмни сили ще ги оставят на мира. И действително, ако не се опитвате да станете Христос, дявола не се занимава с вас, защото не сте заплаха за него или за контрола му над тази планета. По този начин можете да се съсредоточите върху внасянето на светлина и любов, като си внушавате, че наистина сте духовен човек, без да осъзнавате, че духовността ви е ограничена от външни рамки.
Ето защо толкова много хора, като християните-фундаменталисти и хората от „Ню Ейдж”, имат усещането, че нямат проблеми с тъмните сили. Това е измамно чувство за безопасност, което ви държи в капана на своята ограниченост, като позволява на дявола да контролира живота ви. И това е истинската причина, с която „привличате” тези сили, когато се опитате да напуснете ограничителните рамки, поставени със сделката. Щом направите опит да се измъкнете клетката, създадена с тази сделка, тъмните сили ще опитат да ви попречат с всички възможни средства. Това може да стане чрез страха или много фина, едва забележима заблуда, която да ви накара да прегърнете лъжливия образ на любовта. Тези сили са много изобретателни в опитите си да ви попречат да се измъкнете от установените граници и да ви попречат да постигнете своето Христово битие – княза на този свят използва всичко свое, което открие във вас.
Ключа за преодоляването на тези сили е в осъзнаването, че те нямат власт над вас, освен тази, която съзнателно им предоставите. А за да ги преодолеете, трябва съзнателно да използвате свободната си воля. Мнозина са се отказали от съзнателните избори, като пренебрегват съществуването на тъмните сили и собственото си его. И само това ви задържа зад завесата на илюзиите и не може да се измъкнете на свобода, докато не си върнете съзнателното използване на свободната воля и не започнете да правите прогресивни избори, основани на Христовото различаване, което отделя лъжата от истината.
За съжаление, много хора се отказват да го направят като се вкопчват в определения на истината създадени от човека или дори от дявола, независимо дали става въпрос за буквалното тълкуване на Библията или определение на любовта при хората от „Ню Ейдж”. Това е поклонение на идола и макар да ви дава да се чувствате комфортно и да сте сигурни, че сте спасени, няма да направи нищо за да ви извиси над дуалното мислене. А единственото спасение е в по-високото разбиране, в просветлението или както и да го наречете, за да се избавите от илюзиите.
За преодоляване на егото си и външните сили, които опитват да ви държат в капана, ви е нужно разбиране и твърда воля. Ще давам разбиране за тези неща на сайта, но вие трябва да се запасите със силна воля. Не се занимавам с вземането на решения вместо вас – оставям това на дявола, който с удоволствие ще се възползва от свободната ви воля, дори няма да разберете, какво става.
Същността на тази моя дълга беседа е проста. Както и да го приемате, не се оправдавам за многото неща, казани на този сайт, които са предизвикателство, както и към традиционните християни, така и към членовете на движението „Ню Ейдж”. Целта ми е да помагам на всички, които са готови да вървят напред, към по-високи етапи от духовния път, като давам разбирането и инструментите, от които имат нужда. Това не е сайт за тези, които имат желание да остават в каквито и да е илюзии, които да им създават усещането за комфорт. Това е сайт за тези, които искат да развалят сделката, която егото им е сключило с дявола и да постигнат Христовото съзнание, като приемат единственият правилен изход от дуалните илюзии, които произлизат от съзнанието на антихриста.
Когато бродих по Земята преди 2000 години, казвах: „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.” (Матея 7:13,14) Сега съм тук за да се убедя, че всеки, който е готов да гледа отвъд пределите на дуалността, ще открие тези „тесни са вратата и стеснен е път”, които водят към Христовото съзнание.
На този сайт, вече съм ви показал началните етапи от този път и ще продължавам да разкривам следващите. А вашата задача е да осъзнаете, че аз не мога да ви освободя от тъмницата на егото, ако не отправям предизвикателства към илюзиите му, а също и към лъжите на дявола, които ви държат в тази тъмница. Ако не ми позволите да отправя предизвикателства към убежденията ви, ваше право е да останете там, където егото ви се чувства комфортно (защото е спокойно, че не е загубило контрола над вас).
И все пак, обмислете един от законите, който ръководи духовното израстване: „Когато ученикът е готов, появява се учителя”. Самият факт, че сте открили този сайт, е показателен, че вече сте готови да се възползвате от предлаганото там и да се изкачите на съвършено ново ниво от духовния път. Единствения въпрос е, ще пожелае ли външния ви разум да признае вътрешната реалност и да постъпва като се съобразява с нея. По този начин се надявам, че всеки, който чете това послание, ще се замисли сериозно, каква сделка е сключило егото му с дявола. Помолете се на мен или Христовия ви Аз да ви разкрием тази сделка и след това да се потрудите да я разтурите веднъж за винаги.
Въпрос: Възлюбени Исусе, по-рано ни учеше да се освобождаваме от всичко земно. Казваше ни, колко е важно, да усещаме през цялото време единство с теб и своето АЗ СЪМ Присъствие. И все пак, не можем да се избавим от земните си дела и мирските грижи. Не е ли опасно да продължаваме земните си дела и да се намираме в състояние на отричане от тях, от работата си, бъдейки духовно същество?
Отговор на Исус: Искам да повторя още веднъж: преди 2000 години моите ученици бяха в състояние на съзнанието, което имаха хората през това време. По това време, хората бяха заловени много по-силно в капана на чувството за отделеност от Бога. И затова, в това състояние на съзнанието, действително трябваше да се отделят за известно време да се отстранят от мирските дела докато не се освободят от ангажиментите си, за да не служат на мамона, а на Бог, който е в тях.
Точно затова вече 2000 години продължава традицията на манастирите, където духовно търсещите се оттеглят от света и се изолират напълно от мирските грижи. В днешния свят, такова поведение не е висока цел. Не казвам, че сега хората не трябва да се откъсват за известно време от мирските грижи, ако изпитват такава необходимост. Но идеала на човека през епохата на Водолея не е да се оттегля от света за постигането на духовност, а да се оттегля навътре в себе си, а след това да проявява тази духовност в земната си дейност. Това се касае и семейството, и учението, професионалната и всяка друга дейност.
Затова, както казах по-рано, истинския въпрос е: свободни ли сте? Можете ли с любов да вършите материалните си задължения? Или имате усещането, че земната ви дейност нарушава вътрешния ви покой, прави ви пристрастни или ви въвлича в ситуации, където не изпитвате любов – в тези случаи, това е вашия избор. Бихте могли да започнете с наблюдение: кое е това във вашата психология, което ви привързва, а след това трябва да лекувате тази рана, за да се освободите от пристрастието си.
И все пак, в някои случаи, вероятно ще трябва да си кажете, че конкретната ви дейност не подпомага воденето на духовен живот. Това може да бъде поради спецификата на работата ви или ви отнема прекалено много време и внимание, така че не успявате да поддържате нужния баланс между вътрешната духовна работа и външните постъпки. Но това ще е вашият баланс, който всеки трябва да намери сам.
Ключа към баланса е не пристрастието. Ако сте не пристрастни, ще имате усещането, че Божествената любов струи през вас и тогава можете и трябва да взаимодействате със света по различни начини, за да обезпечите себе си и семейството си. Но което е още по-важно – ще изявявате своя Бого-пламък пред останалите хора, които срещате в ежедневието си. Но ако смятате, че дейността ви нарушава душевното ви равновесие, тогава, най-вероятно, ще трябва да я промените. И за някои хора все още може да бъде правилно да се държат настрани от мирските грижи и да се съсредоточат върху духовното си развитие. Отново, това е много индивидуално.
Има доста духовно търсещи, които са пристигнали в този свят с много специфичен божествен план, а именно, да подпомагат пробуждането на човечеството през този век. Много от тези души притежават големи способности и висок интелект. И са напълно способни да водят бизнес. Но воденето на успешен бизнес може да не е част от божествения им план, и ако това е така, трябва да навлезете навътре в себе си и да се свържете с Христовия ви Аз, с АЗ СЪМ Присъствието ви и божествения план, така че да знаете точно, кога ще настъпи времето да се занимавате с бизнес или да намерите друг път, при който ще ви остава време и внимание за реалния ви бизнес – делата на Отец ви, които сте длъжни да свършите, за да постигнете вътрешна удовлетвореност, щастие и своето призвание.
Ако сте духовен поток, никакво количество успех, пари или слава няма да удовлетвори дълбокото ви усещане, че сте тук с някаква цел. Едва, когато откриете в себе си своя божествен план и го изпълните, ще знаете, че се намирате на нужното място и в нужното състояние на съзнанието. Ако това е вярно за вас, повтарям отново – това е много индивидуално – вероятно ще трябва да изоставите мрежите си и да последвате Христос, който е във вас, докато не се окажете на Божествения връх, откъдето ще видите ясно, по кой път трябва да минете през живота.
Някои хора могат да са толкова увлечени в мирските си дела, че да не им остава никакво време и внимание, да вникнат в божествения си план. И действително, в някои случаи ще трябва да изоставите мрежите си и да прекрачите в неизвестното, преди да узнаете за истинския си път. Но за много хора е възможно паралелно да се занимават и със семейството си, и с управлението на бизнес, следвайки увлеченията и кариерата си.
Но никога не забравяйте, че не може да служите на двама господари, не може да служите и на Бог и на мамона. Затова, ако имате усещането, че сте привързани прекалено към богатството, тогава трябва да направите пауза и да осъзнаете, че Съзнателния ви Аз е духовно същество, и че трябва да престанете да се идентифицирате с мамона и да влезете в синхрон с този, който сте действително.
Въпрос: Ако имате приятели, които също са на духовния път и забелязвате в тях нещо подобно на его, от което не искат да се избавят, отговорни ли сме в такива случаи, да ги накараме да го разберат? Или трябва да работим над своето его, преди да започнем да разискваме този въпрос?
Отговор на Исус: Винаги ви е задължение, отначало да погледнете в себе си, да погледнете в огледалото. Знаете приказката ми за тези, които виждат прашинката в чуждото око, а не забелязват гредата в собственото си. Като духовно търсещ, винаги сте длъжни да наблюдавате това, което се случва в самите вас. Но с напредването по пътя, ще стигнете до точка, ще стигнете до ясно различаване на ставащото във вас, и следователно, по-ясно ще виждате, какво се случва в психиката на другия. Затова и ще настане момент, когато сте отговорни да обърнете внимание то на другите върху това, което не успяват да забележат сами.
Истинските духовно търсещи, които се намират в правилно разположение на духа, могат значително да си помогнат един на друг, тъй като всеки човек си има слаби места, които не може да забележи сам, но са очевидни за другите. Така, с любов посочвайки проблемите, можете много да си помагате един на друг по пътя.
Реална проверка, която всеки сам трябва да направи е, усещате ли се привързани към това, което виждате в другия човек. Безпокои ли ви това? Ядосвате ли се от него? Страхувате ли се? Изпитвате ли желание да заставите другия човек да види недостатъците си; имате ли усещането, че губите нещо или нещо се руши, ако другия човек не забелязва проблема? Ако разпознавате такива чувства в себе си, тогава би трябвало да допуснете, че все още не сте излекували напълно своята психология.
Затова вероятно, най-добре да не говорите за това с другия човек, защото може да се предполага, че докато имате тези пристрастност и негативни чувства, те да пречат на ясното ви виждане, какво в действителност се случва в другия човек. В такива случаи, трябва да поработите над себе си, докато не получите по-голяма яснота, която идва с безпристрастието ви и едва след това трябва да проведете разговора с другия човек.
Можем да кажем също така, че ако успеете да поясните проблема с чиста любов, тогава обезателно го направете. Но ако откривате в себе си други чувства, въздържайте се известно време, гледайте в огледалото и наблюдавайте: може другия човек да проявява нещо от собствените ви проблеми, от които трябва да се избавите за да станете свободни и да продължите нататък.
Както много пъти съм повтарял, ключа е в баланса и не ангажираността. Ако сте уравновесени, ясно виждате и не сте подбуждани от егоцентрични чувства. Ако не сте привързани, можете да разговаряте без да се обиждате, ако той или тя не са съгласни с вас и не се променят. Винаги имайте предвид Божествения закон за свободната воля. ВАША е отговорността да дадете на другия човек възможност да се промени, като му кажете вашите наблюдения. И НЕ Е ВАША отговорността да правите избор вместо другия човек, как да постъпи с предлаганата от вас информация.
Обяснете на другия човек и останете неангажирани с отговора. Ако забелязвате в себе си пристрастност към отговора, използвайте факта за да откриете гредата в собственото си око. Когато реакцията ви е като отговор на собствените ви проблеми, винаги трябва да потърсите отговора в себе си. Затова нищо не можете да загубите, като говорите за това което виждате в другите. Само ще бъдете отворени за откриването на нещо в самите себе си, дори те да не приемат възможността да се поучат от ситуацията.
Въпрос: Когато душата се отделя от АЗ СЪМ Присъствието, изгражда около себе си своето его. Как да се научи да обича себе си така, че да възстанови единството си със своето АЗ СЪМ Присъствие? Защо е толкова трудно за всички нас, хората, да се научим да се обичаме, преди да се научим да обичаме още някого?
Отговор на Исус: Полезно е да се направи разграничение между вас и душата ви. Душата е посредник, който осигурява пътешествието ви в материалния свят. Душата прави възможно взаимодействието ви с физическото ви тяло и неговите плътни енергии. Но в много предишни учения за духовността и психологията, термина „душа” се използва като много обобщено понятие и понякога се смята, че хората разбират природата на душата. Но душата има най-различни аспекти и вие сте повече от душата си, независимо, че много хора, дори много духовни хора предполагат, че душата е цялото им същество.
Всички сте запознати с концепцията за АЗ СЪМ Присъствието като Висшия ви Аз, но някои си мислят, че АЗ СЪМ Присъствието е част от душата им, но това съвсем не е така. Душата е създадена от по-ниските енергии на материалното царство, докато АЗ СЪМ Присъствието е от по-високи вибрации на Духовното царство и никога не слиза по-надолу от духовните октави. Така, когато разберете тази концепция, ви става ясно, че АЗ СЪМ Присъствието е над и извън душата. Но АЗ СЪМ Присъствието не слиза на тези ниски вибрации и затова не е паднало в дуалното съзнание, а в действителност, това, което повечето хора наричат душа, все още не е съществувала, и се е появила за да направи възможно пътешествието ви в по-ниските вибрации на материалната вселена, а също и в дуалното съзнание.
Тогава, кой е поискал да опита плода за познание на относителното добро и зло? Това не е било АЗ СЪМ Присъствието, защото то не може да падне. Не е бил също така и Христовия Аз, защото винаги е единен с Отеца. Затова е трябвало да съществува друга ваша част, която да не е АЗ СЪМ Присъствието, но да е по-нисък посредник. И действително, тази част ви дава самосъзнание. Майка Мария обяснява това детайлно в книга, която предстои да излезе, и нарича тази част от вас, която прави съзнателните избори, „Съзнателен Аз”. Това е мястото на свободната ви воля, точно тази ваша част е взела решението да експериментира с дуалното съзнание.
И така, да се върнем на въпроса. Може да се каже, че душата няма да се научи да обича себе си, защото е посредник при вашето пътешествие в по-ниското царство, а там никой не може да приеме напълно безусловната Божия любов. Затова душата не разбира концепцията за безусловната любов, но Съзнателния ви Аз разбира.
Това, върху което трябва да помислите е какво е Съзнателния ви Аз. Ако помилите достатъчно, ще стигнете до извода, че сте повече от душата си. И уникалното на Съзнателния ви Аз е способността да се идентифицира с всичко, което си избере. Това е мястото на свободната ви воля, и затова може да се идентифицира като син или дъщеря на Бога, съ-творец с Бога, какъвто е в действителност. Или може да си мисли, че е смъртен човек, дори грешник, който е недостоен да се приближи до Бога.
В действителност, съзнателния ви аз може да реши, че е камък или дърво. Или, че е Исус Христос или Наполеон или всяко друго същество. В психиатричните клиники виждате хора, които се отъждествяват с тези, които не са и това е пример за възможностите на Съзнателния ви Аз, защото има свободна воля и неограничено въображение.
Затова не можете да научите душата си да обича себе си или да обича вас. Трябва да установите връзка със Съзнателния ви Аз, но как можете да го направите, ако самите вие сте Съзнателния си Аз, а точно това трябва да разберете. Виждате, че когато ви даваме концепцията, например за АЗ СЪМ Присъствието, лесно ви е да си представите, че е над вас и извън вас, като отделно от вас. В известен смисъл това е вярно, защото докато сте в дуалното съзнание, вие сте на по-ниско вибрационно ниво, отколкото АЗ СЪМ Присъствието. Но Съзнателния ви Аз може напълно да се идентифицира с вашето АЗ СЪМ Присъствие. И това е факт, когато казвате: „Аз и Отец ми сме едно!”
И така, преди да успеете да се научите да обичате себе си, трябва да познаете себе си. Трябва да познаете Съзнателния си Аз. И след това трябва да разберете, че Съзнателния ви Аз е мястото на свободната ви воля, и че трябва да решите, с кого да се идентифицирате.
Ако се отъждествявате с душата си, която е по-низкия посредник, няма да можете да обичате себе си, защото, както казах, душата не може да постигне безусловната Божия любов. А само тази любов е съвършена, само тя изгонва всичките страхове и може да ви даде усещането, че сте достойни за любовта на Бога. И само тогава можете да приемете Божествената любов.
Когато размишлявате над това и започвате да осъзнавате, кой сте в действителност като съзнателно същество, което прави избори, постепенно можете да стигнете до разбирането, че за да се обичате, трябва да се приемете такива, каквито сте, а именно, индивидуализации на Бога. И едва тогава можете да признаете, че любовта на Бога е безусловна. Едва тогава ще можете да се отделите от по-низките идентификации с по-низките посредници, независимо дали е душата, егото, плътския ум или физическото тяло, и дори от нещата от този свят.
Помислете над това, докато не получите пълното учение на Майка Мария, която го дава толкова дълбоко и детайлно, че излиза отвъд рамките на всичко, давано по-рано по тази тема, и затова е прекалено сложно, за да го разгледаме подробно тук.
© 2006 by Kim Michaels
http://www.askrealjesus.com/
http://www.flamerose.net/

Минимума, който трябва да знаете за егото2

Скритата сила, освобождаваща от объркването

Послание на Исус дадено на 25 август 2006 година
Осъзнавам напълно, че повечето хора, изучаващи искрено беседите за егото, ще са доста объркани. Ще им се стори много трудно да различат, какво е дуалистична „его-истина”, а какво е реалния Христов разум. Ще им се стори много трудно да разберат, кога действията им са мотивирани от егото, и кога не. Някои дори ще усетят безнадеждност, ще им се струва, че никога няма да успеят да преодолеят егото и капаните му.
Разбирам тези чувства и се надявам да мога да ви помогна да разберете, че това е необходим етап от духовния път, който трябва да изминат всички търсещи, преди да преодолеят егото. Всеки, който някога е постигнал Христовото съзнание, е преминал през този етап, включително и аз. Затова се надявам да мога да ви помогна да осъзнаете, че не сте самотни, и че действително е важно да преминете през този етап, макар да ви се струва понякога безнадеждно.
Това, което искрено се надявам да ви помогна да разберете, че състоянието на откровено объркване в действителност е освобождаващо съзнанието състояние. Вместо да изпитвате отчаяние или разочарование, трябва да се поздравите с удържаната важна победа. С желанието да влезете в състоянието на обърканост, сте направили важна крачка по пътя към освобождението ви от егото. Защо това е така?
В беседите за егото опитвах да обясня, че егото изпитва неутолимо желание да контролира всяка ситуация. Опитва се постоянно да се възвиси като властна фигура, която не бива да се поставя под съмнение или на която не бива да се противоречи. Обаче, властната фигура е подложена постоянно на изкушението, което е заставило много, искрени във всичко останало хора (особено в областта на политиката), да провалят своите мисии в живота. И разбира се, егото не притежава никакъв метод, как да се опази от това изкушение. Изкушението е, че ако сте властна личност, ви се струва, че винаги трябва да сте прави. Ако ние сте прави, авторитета ви е поставен под съмнение, а това предизвиква опасението, че можете да загубите своето положение и привилегии.
Егото живее в постоянен страх, че ако го признаят като истинско, ще загуби контрола над вас и ще умре. Това е обоснован страх в смисъл, че щом Съзнателния Аз започне да осъзнава погрешността на дуалистичното, основано на страха и стремящо се към контрол его-мислене, то ще загуби властта си над вас и в края на краищата ще умре.
Тук има тънка разлика. Пътя към освобождаването от егото е, че Съзнателния Аз трябва да престане да се отъждествява с егото и дуалистичните убеждения. Ако човек се отъждествява напълно с егото си, ще изпита страх от загубата на контрол. Затова ще изпитва потребност да защитава его-убежденията си, все едно, че е въпрос на живот и смърт. С други думи, човек ще си мисли, че е изключително важно да не си признава, че не е прав.
Как егото се опитва да избегне доказателствата за своите заблуди? Като създава убеждения, основани или на чернобялото мислене, или на сивото мислене. Егото определя представите за света и докато го приемат, никога няма да го признаят за заблудено. Всеки човек винаги е в състояние да обърне всяка ситуация или аргумент така, че да изглежда винаги безгрешен.
Наблюдавате ли последствията от този подход в живота? Той действително дава на човека усещането за увереност и може да ги накара да повярват, че винаги са прави, което им създава убеждението, че превъзхождат другите. Но това е лъжлива увереност, която е подложена на постоянна опасност от разрушаване, която не може да предотврати нито човека, нито егото му.
Точно това лъжливо чувство за увереност съм имал предвид, когато съм казал:
26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;
27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо. (Матея, 7гл.)
Когато човек се отъждествява напълно с егото си, използва чернобялото или сивото мислене за да опровергае всяка идея или гледна точка, която подлага на съмнение дуалистичните его-представи за света. Затова такъв човек е недостъпен за духовния учител, който по никакъв начин не може да му докажа заблудите му.
Разбирате ли сега мисълта ми? Когато се отъждествявате с егото, имате его-повърхностна увереност, която не допуска никакво объркване. Затова никога не можете да се почувствате объркани, защото егото има готови отговори за всичко. Затова факта, че сте объркани и готови да признаете, че не знаете, какво да правите, е очевидно потвърждение, че Съзнателния ви Аз е готов да не се отъждествява с егото.
Признанието на истинския учител
Разбирам, че изчезването на повърхностната его-увереност ще създаде усещането за загуба, но това е само от ограничена гледна точка. Щом се отдръпнете и започнете да виждате гората вместо отделните дървета, разбирате, че да сте объркани е най-важната крачка напред, защото вече сте станали достъпни за Христовия си Аз и за духовните си учители. А както казва старата поговорка: „Когато ученикът е готов, се появява и учителя”. Така, вместо да се оглеждате назад към „добрите стари времена”, когато сте си мислили, че всичко знаете, и че живота ви е под контрол, трябва да пренасочите вниманието си и да търсите учителя, който е до вас и е готов да ви помогне да направите следващата крачка.
Виждам много духовно търсещи, които най-после разпознават лъжливата увереност на егото и са готови да изоставят безопасността на старата система от убеждения на егото или от представите му за света. Но го правят много неохотно и веднага тръгват да търсят някакъв друг източник на безопасност. Затова тичат при гуру или организация, които имат много крайни, дори абсолютни изказвания. Това често им дава усещането, че щом са вече с истинския гуру или със спасителя, могат отново да се чувстват в безопасност. Очевидно е, че такъв подход само продължава живота на егото, защото то ще използва новата система от убеждения за да ви пороби отново.
Виждам също така някои търсещи, които се отказват от безопасността на старата система от убеждения, но приемат нова, която ги кара да мислят, че са на пътя към просветлението. Мислят си, че щом постигнат това състояние, ще се почувстват отново в безопасност и ще имат отново увереността, че знаят всичко. Но дори просветения човек не знае всичко, както скоро ще поясня.
Това което искам да вида като свършен факт, е търсещите да преодолеят необходимостта от външна увереност и безопасност, като установят съзнателна връзка с последния учител, с вътрешния Христов Аз, а чрез него със своите възнесени учители. Смисълът на казаното от мен е, че царството Божие е във вас, че имате възможност да влезете в царството Божие, в Христовото съзнание, само чрез вътрешен процес. От това следва, че за завършването на този процес, трябва да влезете във връзка с вашия вътрешен учител.
Не осъждам външния учител или учение, защото и те могат да бъдат много полезни. Казвам, че винаги може да привлечете към себе си истински учител, който да ви помогне да направите следващата крачка и лъжливия, който да ви кара да чувствате, че няма нужда от следваща крачка. Ако се стремите към сигурност, неизбежно ще привлечете лъжлив учител. Само ако имате желание да останете объркани, ще намерите истинския учител. Защо това е така?
Егото се стреми да ви управлява, да ви контролира и последното, което би искало е да станете самодостатъчни и духовно независими. В замяна на това, че позволявате да бъдете управлявани, егото ви предлага лъжливата увереност, че винаги сте прави, че гарантирано сте спасени, че превъзхождате другите или всичко, от което имате нужда. Напротив, истинския учител иска да бъдете самодостатъчни и никога не се опитва да ви управлява. Вместо да ви предлага повърхностна самоувереност, истинския учител ви предлага истинския, вътрешен път и това е непрекъснатия процес на разширяване съзнанието ви.
Пътя никога не свършва, а това означава, че няма предел, колко можете да израснете в осъзнаването и разбирането. А какво означава това? Ако сте отворени за безкрайно израстване в осъзнаването, това означава, че не съществува никакво убеждение или гледна точка, която може да се смята за абсолютна или безгрешна. С други думи, истинският вътрешен път не ви предлага повърхностна увереност на егото, че едно или друго външно убеждение е абсолютно. Напротив, по вътрешния път няма никакви абсолютни убеждения, всяко убеждение може да бъде разширявано или да бъде заменено с по-широко разбиране.
Това води до два важни извода:
· Същността на вътрешния път не е да станете зависими от вътрешния учител. Същността е да постигнете самодостатъчност и повече да нямате нужда от Христов Аз. Това означава, че истинския учител няма да ви казва, какво да правите, но егото и лъжливия учител ще го направят с удоволствие. Истинския учител ще ви даде повече разбиране, за да имате по-добър избор. Но само ВИЕ трябва да избирате, защото само ако правите избор можете да израствате в самодостатъчността. Ако не искате да вземате решения, можете да не обръщате внимание на вътрешния учител, но така ще продължите обърканото си състояние.
· На вътрешния път няма увереност и безопасност. Затова е важно да развивате вътрешното чувство за увереност и безопасност. Егото се опитва да каже, че докато вярвате на непогрешимите доктрини, всичко е наред. Това, което е нужно да постигнете, е да преодолеете тази потребност от външна безопасност и да намерите вътрешния извор на безопасност. Това е следващото, което ще разгледаме.
Постигане на вътрешна безопасност
Ключа за постигането на вътрешната увереност лежи в следното мое указание:
Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. (Матея, 6:33)
Вместо да търсите човешкото чувство за увереност, като вярвате на изкуствена доктрина или живеейки в рамките на установените от хората правила, търсите Божията истина. Но, често изпускания момент е, че няма да намерите Христовата истина, докато не изоставите его-увереността, и не пожелаете да бъдете объркани. Трябва да пожелаете да позволите на его-увереността да умре, както аз позволих физическото ми тяло да умре на кръста. Едва тогава ще сте готови да направите крачка в неизвестното, като пожелаете да бъдете объркани известно време и ще почнете да виждате зад дуалната завеса, създадена от егото. Точно затова съм казал:
Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. (Матея 19:21)
Това не означава, че буквално трябва да раздадете всичко, което имате. Духовното значение е да имате готовност да изоставите его-увереността и да сте объркани известно време. Както се опитах да обясня в предишните беседи, Христовата истина изцяло е извън пределите на дуалните „истини” създадени от разума на антихриста. Но понеже сте израснали в свят, който е под силното влияние на антихриста, ще ви е нужно известно време, ще ви е нужно известно време за да се освободите от влиянието му.
В действителност, това означава, че трябва да преминете през етап, когато ще ви се струва, че няма нищо, в което да сте сигурни, нищо, което да е достоверно за вас. Както обяснявах, това трябва да се възприема като положителен признак, че започвате да преодолявате егото си и трябва да се стремите да държите разума си отворен за по-високо разбиране. За съжаление, много търсещи отварят ума си само за кратко време, което е достатъчно само Христовия Аз да ги насочи към външно учение или учител. Но щом навлязат в тази „безопасна зона”, отново затварят своя ум за вътрешно насочване и се съсредоточават изцяло върху външното ръководство.
Вместо това, трябва винаги да се стремите да държите разума си отворен за вътрешно насочване. Специфичното е, че вътрешното насочване винаги ще се стреми да ви възвиси над сегашните ви ментални ограничения, като подлага на съмнение „неоспоримите” ви убеждения. Фактически има някои хора, които отхвърлят истинския учител като заплаха за безгрешните им убеждения и се вкопчват в егото и лъжливия учител, без да подложат на съмнение най-заветните си очаквания.
Само едно може да ви избави от всичките тези реакции и от цялата потребност от външна безопасност, а именно, откриването на вътрешния извор на безопасност. Ключа за постигането на това лежи в разбирането на много проста, но много дълбока истина. Зад желанието на егото да се утвърди като непогрешим авторитет се крие вътрешната незащитеност на егото. Егото усеща, че по своята природа не е ценно и това е вярно, защото никога не е създавано от Бога. Но то не го разбира и не може да го признае и точно затова се опитва да създаде видимост за своята значимост, като използва всички достъпни средства в материалния свят. Егото се стреми да изгради кулата на непогрешимостта, която неизбежно се превръща във Вавилонска кула. Тя никога няма да стигне до небесата и в края на краищата ще се разпадне от собственото си тегло.
Проблема е в това, че докато се отъждествявате с егото, ще се чувствате недостойни и ще се страхувате, че сте неприемливи в очите на Бога и ще горите в ада или както наричате там най-силния удар на съдбата. Когато повече не можете да поддържате увереността на егото, вашия вътрешен страх от осъждане ще излезе на повърхността и ще си имате работа с него. Някои се отказват от това и така се хвърлят в друга външна система от убеждения, която им предлага временна сигурност. Но все пак, в някакъв момент от живота си, трябва да се срещнете с този призрак и настоятелно ви препоръчвам да не го чакате до смъртния одър.
Ключа за преодоляването на недостойността лежи в осъзнаването, че сърцевината на вашето низше същество е Съзнателния ви Аз, а той е много повече от егото ви. Фактически, Съзнателния ви Аз е повече от цялата ви идентичност. Съзнателния ви Аз е разширение на собственото битие на Бога и затова е достоен по соята природа. Вие сте достойни, защото Бог ви е създал от своето собствено Същество.
Осъзнавам, че можете да не се чувствате достойни, и че съобщението за вашата достойност не може да има голям ефект докато сте объркани. Нека да се опитаме да излезем от това объркване. За мнозина концепцията за Съзнателния ви Аз може да изглежда абстрактна, но ако видите, значи да се убедите. Когато усетите Съзнателния си Аз, ще знаете, че сте повече от низшето чувство за идентичност. И е факт, че ако признаете объркването си, вече сте усетили Съзнателния си Аз.
Егото ви никога не усеща объркване, защото то просто ще замени едно неудачно абсолютно убеждение с друго. Но Съзнателния ви Аз има способност за самоосъзнаване и затова може да осъзнае своята несигурност и да се интересува, достоен ли е. егото ви е неспособно за самонаблюдение, а това означава, че не може да погледне отстрани живота ви и да направи извода, че иска да се променя. Но Съзнателния ви Аз може да го направи и самият факт, че изучавате духовно учение, означава, че сте започнали да се разграничавате от егото. Започнали сте да осъзнавате, че сте духовно същество, което е повече от земната ви идентичност.
Искам да кажа, че вече чувствате Съзнателния си Аз, защото само той може да погледне живота ви отстрани и дори да размишлява, че имате его, и че сте повече от егото си. Само това разбиране ще ви доведе до знанието за духовния път и за интереса ви да го следвате. Необходимо ви е само задълбочаването на този опит така, че да започнете да разбирате, че сте ПОВЕЧЕ от вашите външни гледни точки и убеждения. Това има много важен психологичен ефект.
Повече сте от вашите убеждения
В действителност, егото няма вродено или самодостатъчно чувство за идентичност. Егото ИМА система от убеждения и гледни точки. Точно затова трябва да обосновава своето чувство за идентичност и достойнство върху своите убеждения. И ако едно от тези убеждения е заплашено, егото има чувството, че достойнството, дори съществуването му е под заплаха. Затова хората, които се отъждествяват с егото си, са готови да убиват, за да премахнат заплахата за системата им от убеждения.
В Съзнателния ви Аз има вродено чувство за идентичност и достойнство, които не са в зависимост от външните убеждения, от мненията и гледните точки. Когато започнете да се фокусирате върху Съзнателния си Аз, постепенно можете да се съедините с този чист дух на битието. Дори можете да изпитате състояние на съзнанието, в което знаете, но съзнанието ви е свободно от конкретни мисли. Усещате чистото съзнание и когато преживявате такъв трансцедентен или мистичен опит, знаете, че сте повече от съдържанието на разума си.
Всички духовно търсещи са изпитали поне проблясък от това чисто съзнание, иначе не биха се стремили към нещо извън пределите на този свят. Но не всички търсещи осъзнато разбират, какво са изпитали в действителност. Мнозина дори смятат, че тия преживявания се подразбират от само себе си, защото им се струват толкова естествени или защото никога не им обяснявано, какво означават. Но ако започнете да размишлявате над тези понятия, ще стигнете до извода, че сте сигурни, че сте повече от убежденията си.
Когато узнавате повече за себе си, за намиращото се в съзнанието ви, естествено ставате по-малко привързани към това съдържание. Започвате да разбирате, че към каквато и да е гледна точка или убеждение да се придържате на Земята, е само частен случай от истината. Но като сте повече от разума си, така и истината е повече от всеки частен случай. Точно затова съм казал:
Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. (Йоан 4:24)
Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. (Йоан 14:17)
Когато осъзнавате, че истината е МНОГО ПОВЕЧЕ от каквото и да е нейно определение, което може да се намери на Замята, как можете да останете привързани към някакъв частен случай? Така се освобождавате от страха да се освободите от сегашното си разбиране за истината и разрешавате замяната му с по-високо разбиране.
Когато престанете да се държите за дуалистичните убеждения на егото, постепенно ще станете по-отворени за не дуалистичното разбиране на Христовия ви Аз и духовните учители. В края на краищата това ще ви доведе до съзнателна връзка с вселенския Христов разум и ще започнете да изграждате фундамента, на който ще можете да избегнете отрицателните аспекти от объркването, а именно усещането, че не знаете, кое е правилно, и кое неправилно, истина или лъжа. Започвате непосредствено да усещате Духа на истината и това премахва объркването, макар и да не увеличава увереността ви, както си въобразяват мнозина.
Да не си прав, без да не си прав
Най-голямата полза от промяната в съзнанието е, че се освобождавате от страха да не сте прави. Отделете няколко секунди за да погледнете отстрани, колко тежко бреме ви е възложило егото, а също и от възпитанието ви. Погледнете обективно, как света се върти около натрапчивото желание винаги да е прав. Забележете, колко конфликти създава това между хората, дори често води до войни. Вижте, колко конфликти създава това вътре във вас, като често ви насочва към хлъзгавия път, където цялата ви енергия е насочена да доказвате, колко сте прави, а така не ви остава време да се наслаждавате на живота.
Това маниакално желание да сте винаги прави произлиза от вярата ви, че ако се признаят его-възгледите за погрешни, значи са го признали за не право. И тази вяра е много точна за егото. Но тя не е вярна за Съзнателния ви Аз, защото сте повече от възгледите си. Така, ако един от възгледите ви е признат за грешен, това не означава автоматично, че не сте прави или, че сте лош човек. А това означава, че можете да захвърлите целия този товар, да бъдете винаги прави.
Мога да ви уверя, че щом го направите, ще усетите облекчение, все едно света е свален от раменете ви. Ще се усетите родени отново и получили шанс да започнете живота си отново. Затова съм казал:
Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. (Марко 10:15)
Погледнете детето, което се учи да ходи. То не носи такова бреме – да бъде винаги съвършено или да трябва да се чувства виновно затова, че пада. То просто става и опитва отново, смеейки се на грешките си и учейки се от тях. Когато се дистанцирате от потребността да бъдете прави постоянно, можете също така да бъдете такова радостно малко дете и тогава духовният път става радостно пътешествие, а не път на страданието.
Забележете, че децата винаги се стремят към познанието, защото не си мислят, че всичко знаят или, че са длъжни да знаят всичко. Затова при тях липсва всякаква съпротива за научаването на нещо ново. Егото винаги ще се съпротивлява на признаването убежденията му за погрешни, но щом се свържете с този, който сте, може да смятате за привилегия, да имате някакво убеждение, което е погрешно. Вместо да продължавате да живеете с ограниченията и неверните убеждения, можете да се издигнете на по-високо ниво на разбиране, което само ще обогати живота ви. Така признаването на убеждение за погрешно се превръща в стъпало за израстване, а не е загуба.
Изоставете увереността и се възползвайте от освобождаващото объркване
Егото иска да си мислите, че ако едно от вашите убеждения се окаже погрешно, че ще загубите нещо и ще свършите в черна дупка. Причина за това е, че чувството за идентичност се основава на неговите убеждения, и затова, ако се лиши от някое, ще загуби част от своята идентичност. Обаче, щом осъзнаете, че Съзнателния ви Аз е ПОВЕЧЕ от убежденията ви, ще можете вече да избягвате този капан.
Вместо това ще забележите, че загубата на ограничено убеждение никога няма да ви постави във вакуум, защото ограниченото убеждение винаги се заменя с по-широко разбиране. Вашият вътрешен учител подлага на съмнение ограничените ви убеждения, но никога не ви оставя опустошени. Винаги ще ви предложи по-високо разбиране, с което да замените ограниченото. И когато приемете този процес, никога няма да чувствате загуба. Вместо това, живота ви ще стане постоянен процес от открития, който води до все по-голямо разбиране на живота.
Но за да се случи всичко това, трябва да знаете за страха на егото от загубата и съзнателно да изберете да се освободите от него. Вместо него трябва да приемете истинския вътрешен път като безкрайно пътуване, което никога не завършва. По истинския път никога вече няма да имате външна безопасност, основана на определени убеждения и гледни точки. В замяна на това ще развиете вътрешна увереност, която е основана на знанието, кои сте в действителност, и че този, който сте е напълно достоен в очите на Бога.
Истинския духовен път е Реката на Живота, и тя винаги тече. Всички, които са в Реката на Живота, постоянно се усъвършенстват и стават ПОВЕЧЕ. Егото не може да бъде част от този процес, но Съзнателния Аз може, ако искате да течете заедно с реката, вместо да й се съпротивлявате. Хората, които се отъждествяват с егото си се съпротивляват на реката, отказват да текат с нея.
Приличат на хора, които отчаяно опитват да се хванат за нещо на брега. Мислят си, че да се носиш по реката е опасно и затова се вкопчват в усещането за безопасност и стабилност, които изглежда, че съществуват на брега. От време на време течението става толкова силно, че се изморяват да стискат това, в което са се хванали и се пускат. Изпадат в паника и отчаяно опитват да се хванат за нещо, което може да им даде усещането за сигурност. Така целия им живот е завладян от заплахата и съпротивлението на собственото им израстване.
Мъдрите духовно търсещи разбират, че истинското духовно израстване означава, никога да не се спирате и затова нямате потребност от измамно чувство за безопасност, което може да дойде само от спирането. Вместо това търсещите се включват в процеса и започват да се наслаждават на пътешествието вместо да се предадат на страха от загубата на безопасност или от неизвестността на предназначението. Те пускат доброволно всичко, за което са се стискали на брега и избират с любов самата река. Решават да се носят по течението, а не да му се съпротивляват. И скоро разбират, че да се носят по течението е много по-приятно и спокойно, отколкото да се борят с него, което само се стреми да ги отнесе в океана.
Действително мъдрите разбират дори, че океана съвсем не е толкова важен, колкото самото пътешествие. В края на краищата, океана се състои от вода, а реката също. Затова, в океана няма да се намокрите повече отколкото в реката. В действителност, има особено удоволствие да се слеете с водния поток. Ако се слеете с него, няма да се страхувате, че брега се отдалечава от вас, а също така не усещате своето несъвършенство докато се стремите към океана. Ще усетите в потока своята цялостност и ще се наслаждавате, как пътешествието разкрива всички тайни около и вътре във вас. Тогава СТАВАТЕ ЕДИННИ с Реката на Живота и така сте единни със Създателя в постоянния танц на самоусъвършенстването.
Повече не съществува увереността, че единството с Духа на Истината, е основан на външни убеждения. В действителност, в единството с постоянно самоусъвършенстване няма никакви убеждения, които да не могат да бъдат разширени. Защото, ако сегашното ви разбиране не може да бъде разширено, как бихте могли да се усъвършенствате? А ако няма усъвършенстване, нима живота не би престанал да тече? Затова застоя никога не е реалност, а само илюзия, създадена от егото.
Приемете жизнения процес и се движете с потока. Колкото по-бързо се избавите от потребността да сте винаги прави или уверени, толкова по-бързо ще приемете състоянието на освобождаващо объркване. Това означава, че нямате никаква външна увереност, а само вътрешна от знанието, че сте в единство с Реката на Живота.
За да ви помогнем да разберете, че обърканото състояние е необходим и полезен етап от пътя, искам Ким да опише собствения си опит по пътя. Ким, колко дълго се намираше в объркано състояние, преди да започнеш да усещаш ясно Духа на Истината?
Ким: Вероятно, най-малко десет години. Узнах за духовния път, когато бях на 18, като прочетох „Автобиографията на един йога”. За мен Йогананда беше пример на човек, освободен от егото и той винаги е бил готов да върви напред. Но тогава все още не го разбирах напълно, защото не изпитвах потребност от външна безопасност. Намерих я в Трансцеденталната медитация, която имаше много интелектуално учение за творческия разум и за сътворението на Вселената. Разбрах го интелектуално и това ми даде усещането за външна безопасност, дори усещането на гордост, че съм го постигнал със собствения си ум.
В продължение на две години имах някои интуитивни преживявания, които ми помогнаха да осъзная, че лидера на ТМ, Махариши, не е истински духовен учител и напуснах движението. Много се разстроих от това и се чувствах глупак за това, че съм повярвал на перспективни обещания. Така, фактически, бях объркан в продължение на няколко години, но не бих го нарекъл освобождаващо объркване, защото не бях много отворен за изучаването на нещо ново. В действителност, се кълнях, никога повече да не се хващам на въдицата на някаква духовна организация.изучавах както и преди някои духовни учения, но не бях толкова отворен за вътрешно ръководство, колкото беше по-рано и разглеждам този период като най-слабо продуктивния в живота ми.
Но знаех интуитивно, че трябва да се върна на духовния път, така че, когато чух за възнесените владици, неохотно приех учението на Самит Лайтхауз, а също АЗ СЪМ Движението. В продължение на първите няколко години, това отново ми върна чувството за увереност, но постепенно започнах да разбирам, че ученията на владиците подлагат постоянно на съмнение старите ми убеждения. И от някакъв момент, от началото на 1990-те години, бях в състояние, когато буквално чувствах, че не знам нищо със сигурност.
Това не приличаше на завладяване от съмнения и да не знаеш какво да мислиш. Както и преди продължавах да водя много духовен живот и никога не поставях под съмнение съществуването на Бога или реалността на духовния път. Но доброволно подлагах на съмнение всичките си външни убеждения, а сега разбирам, че не винаги този процес е бил приятен, но водеше към много бързо израстване. Но също така си спомням, че все още се държах за определени убеждения и се съпротивлявах слабо на процеса, като че ли се страхувах да напредвам прекалено бързо.
По-късно, когато имах вече опит за пълно самоотдаване, преодолях тази вътрешна съпротива и сега чувствам, че зная, кой съм и къде се намирам, но това не се основава на някакви външни убеждения или на нещо, което мога да го определя с думи.
Исус: Имаш ли сега някакви убеждения, които смяташ за непогрешими или смяташ, че никога не могат да бъдат опровергани?
Ким: Не, разбирам, че във всеки един момент можеш да ми дадеш по-дълбоко разбиране на някакъв аспект от живота, което и правиш почти всеки ден, и тогава сегашните ми убеждения могат да бъдат признати или за погрешни, или за прекалено ограничени.
Исус: Имаш ли някакви убеждения, които смяташ, че не може повече да се разширяват?
Ким: Не, дори ида имах, това би означавало, че съм затворил разума си и тогава не бих бил в потока, който наричаш Река на Живота. Не бих бил повече способен на обучение, а последното, което бих пожелал, е да съм недостъпен за ръководството ти и да изпусна възможността да се издигам заедно с теб.
Исус: Това е подхода, който могат да имат като пример всички искрени духовно търсещи. Той ще доведе до максимално израстване и ще сте поразени, колко може да се промени живота ви, за относително кратък период от време. Но може да се движите и извън времевите ограничения, като напълно не се безпокоите за времето, а просто да се носите непрестанно с реката и да се наслаждавате на момента, без да сте обременени с грижа за миналото и бъдещето. Както съм казвал:
И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. (Матея 6:34)
Разбира се, това твърдение беше направено за хора, които са извън Реката на Живота, а когато действително се приспособите към нея, ще осъзнаете: „Предостатъчно е за всеки ден наличното в момента БЛАГО”.
Вземане решение за живот или за смърт
Послание на Исус предадено на 29 август 2006 година
Достигнахме до повратен момент в беседите ми за егото. Първите ми девет беседи от „Минимума, който трябва да знаете за егото” оформят полярността Алфа. Последната ми беседа за освобождаващото объркване е пресечната точка на осморката, а сега навлизаме в долната част на фигурата – в полярността на Омега.
Първите беседи дават обща представа, общ план, основа за разбирането, че сте повече от егото. Това беше опит да ви покажа гората, без да се съсредоточавате на отделните дървета. Защо започнах с това? Защото не сте просто човек, загубил се в гората, вие сте хора, израснали в гората. И затова възпитанието ви не ви е дало ясно разбиране за реалната причина, която превръща живота ви в постоянна борба.
Затова ми се наложи да ви покажа отначало, че сте се заблудили, но отвъд гората има нещо. Само след като признаете, че сте се заблудили, ще може да започнете да търсите изход вместо да усещате безизходност или дори удовлетвореност в сянката на дърветата. Разбирате ли, че сърцевината на вашата идентичност е Съзнателния ви Аз, и че сте ПОВЕЧЕ от земната си идентичност, създадена от егото ви.
Трябва да признаете, че вече ви е известно, че сте повече от егото си, защото именно Съзнателният ви Аз е изучил предишните ми беседи за егото. Направили сте го, защото искате да сте повече, от това, което сте сега. Нали не си мислите, че егото ви е накарало да четете тези доста дълги и сложни беседи за егото? Така че, трябва да си признаете, че отвъд гората има нещо.
Но да имаш мислена представа за гората не е същото като да си извън нея. Както и преди трябва да вървите по пътечката, която ви извежда от гората и известно време на гледката извън гората ще пречат отделни дървета. Затова, в този раздел ще разгледаме отделните дървета, а именно, игрите, които са създадени от егото, за да ви задържа в капана на гората. Стратегията на егото е да ви обърка с клонките на едно или повече дървета, за да забравите накъде сте тръгнали.
Позволете ми да ви уверя, че егото се занимава с това отдавна и ако сте осъзнали, че сте в освобождаващо объркване – това вече е постижение. Първите ми беседи бяха разработени за да действат като филтър, за да пресеят тези, които не са готови да се разделят с егото си. Не осъждам по никакъв начин тези хора; просто твърдя, че не всеки е готов да го разпознае и да се откаже от него.
В действителност, всеки човек на тази планета, е заслепен в някаква степен от егото си. Но преобладаващото болшинство не е готово да признае дори съществуването на егото, да не говорим за внимателното вглеждане в огледалото и за признанието: „Аз имам его и трябва да го преодолея!” Такива хора ще минат по един от „лесните пътища”, за които споменах между редовете в първите беседи, и егото им ще намери оправдание за спирането. Но всеки, който започне да действа последователно, ще посее определени семена, те ще покълнат и своевременно ще се покажат на повърхността на съзнанието така, че да може да погледне по друг начин на егото.
Искам да кажа, че ако искрено сте изучили предишните ми беседи, сте готови да започнете да различавате его-игрите. Реално, вече сте преодолели някои от тези игри, иначе не бихте престанали да се отъждествявате с егото и няма да сте отворени за това учение. Така, с напредване в описанието, надявам се да започнете да признавате, че като духовно търсещ сте преодолели някои от най-разрушителните му игри.
Надявам се, това да подкрепи осъзнаването ви, че е възможно да сте стигнали по-далеч, отколкото си мислите. Дори да сте преодолели най-елементарната его-игра, намирате се в много по-добра ситуация, отколкото да сте в капана на тази игра. Затова се надявам да признаете, че щом сте преодолели една игра, ще можете да преодолеете и останалите, защото те наистина са от едно тесто. Както обяснявам по-нататък, егото използва само една игра, но използва различни маски, коя от коя по-хитра. Но щом разберете основната стратегия на егото, вече ви е много по-лесно да разобличите останалите его-игри.
Разобличаването на его-игрите в този раздел ще започна с най-примитивните и постепенно ще премина към най-незабележимите. Надявам се, че ще погледнете честно на себе си и ще осъзнаете, кои от игрите сте оставили назад и ще създадете позитивно натрупване. Създавайки това натрупване и подхождайки към първата игра, трябва да си признаете, че все още не сте я преодолели напълно. А след това ще използвате своето натрупване за да избегнете отрицателната реакция – такава като усещането на вина или отрицание – после стигнете до извода, че щом сте успели да преодолеете една или повече его-игри, несъмнено ще преодолеете и следващата.
Ако продължите да увеличавате постиженията си, ще усилите натрупването си, докато то се превърне в непреодолима сила, която да ви изведе от гората като просто поваля дърветата, които се изпречват на пътя ви. Преди да успеете да го разберете, ще видите светлината, която се процежда през дърветата, и преодолявайки последния храсталак ще излезете в открито поле, където пред очите ви ще се разкрие хоризонта на Битието.
Помислете, не прилича ли това на изгубване в гората? Най-големият проблем е, че нямате абсолютно никакъв ориентир, никакъв хоризонт, а само много ограничено полезрение. Виждате само дървета и нямате никаква възможност да разберете, в каква посока да се движите, за да излезете от гората. Но отсичайки едно по едно отделните дървета, в края на краищата ще видите проблясването на светлина и вече ще имате вярното направление. Отначало, преодоляването на егото може да ви се стори безнадеждна работа, но ако продължавате да преодолявате отделните его-игри, ще направите пробив към собственото си Висше Битие. И вече никога няма да се заблудите в гората.
Главната его-игра
Макар да се каня да опиша индивидуални его-игри, ще започна с описанието на главната. Сега все още не сте в състояние да я различите ясно, но искам да посея семена в разума ви, които да израснат и да пробият до съзнателното ви различаване.
Както обясних в първите си беседи, Съзнателния ви Аз е създал егото с решението да не взема решения. Това е илюстрирано в старата приказка за спящата красавица. Принцесата е Съзнателния ви Аз, който е станал жертва на заговор, който е замислен от злата кръстница, а именно, княза на този свят. Така принцесата е заспала и около замъка й е пораснала непроходима гора. Разбира се, гората е егото, а отделните дървета са илюзиите на егото, игрите на егото. Появява се принцът, промъква се през гората и с целувка събужда принцесата. Принцът е символ на Живия Христос, който може да приеме множество образи – както външен, така и вътрешен учител, вашият Христов Аз. Независимо от формата, Живият Христос винаги служи за пробуждане на Съзнателния ви Аз за нуждата от постоянно усъвършенстване.
В приказката, от тогава принцът и принцесата живеят щастливо и приказката започва да се разминава с действителността. В реалния свят, след като Съзнателния ви Аз се пробуди, не става автоматично свободен. Той трябва лично да изсече всички дървета, които обкръжават замъка и едва тогава ще може да заживее щастливо.
Главната стратегия на егото е изградена от два елемента. Първият – егото ще направи всичко възможно да попречи на Съзнателния ви Аз да се пробуди за осъзнаването, че е възможно съществуването на нещо повече, от вашата сегашна идентичност. За повечето хора тази стратегия продължава да работи и те продължават да се отъждествяват с идентичността, която егото е създало в материалния свят. Фактът, че четете това послание е показателен, че сте духовно търсещи, а това означава, че първата стратегия на егото ви, вече не работи. Вече знаете, че съществува нещо повече от сегашната ви идентичност и вие го търсите активно.
Така се превръщате в цел на втората его-стратегия, която трябва да ви попречи да разчистите гората около замъка. Всяко от тези дървета представлява решение, основано на антихристовия разум, на дуалния разум, на разделението. На това място искам да изоставя аналогията с приказката и да използвам аналогията с вита стълба. Всяко решение основано на антихристовия разум, ви спуска надолу по стълбата, която ви отделя с тъмнина от висшето ви Битие. Библията го нарича „долината на смъртните сенки” (Псалтир 22:4).
Разделянето от вашето АЗ СЪМ Присъствие и от истинската ви идентичност наистина е съзнанието на духовната смърт. Така решенията, основани на антихристовия разум, са ви отвели дълбоко в смъртното съзнание. Трябва съзнателно да се изкачите по стълбата и да преразгледате всяко решение, което ви е отвеждало надолу. И егото ще направи всичко възможно, което е по силите му, да ви попречи да го направите.
За да направите крачка нагоре по стълбата, трябва да успеете да разпознаете дуалната илюзия, която ви е отвела надолу. Можете да го направите само чрез Христовата истина, която да неутрализира илюзията, която да ви направи свободни. След това, трябва да предпочетете Христовата истина пред истината на антихриста. Трябва да предпочетете живота пред смъртта. Иска ми се да нарека всяко такова решение, „решение на Живота”.
Надявам се да ви помогна да разберете, че егото ще направи всичко възможно, за да ви попречи да вземате тези решения на Живота. И за постигането на тази цел егото (и силите на антихриста), са измислили множество хитри игри. Целта е да ви държат объркани в определена илюзия, че да не можете да се освободите от нея и да направите следващата крачка нагоре.
Какво е решението на Живота?
Когато говоря за решения на Живота, нямам предвид такива незначителни, като дали да си вземете чадъра или какво да обядвате. Не говоря също така за големи решения в материалния ви живот, от рода, каква професия да си изберете или за кого да се ожените. Имам предвид решения, влияещи на виждането за себе си, за Бога, за света и взаимовръзката между тези три фактора в живота ви. Говоря за решения, които определят чувството ви за идентичност.
Както поясних в предишни беседи, когато се спускате с едно стъпало по витата стълба, старата ви идентичност умира и се ражда нова. Така, за да се изкачите с едно стъпало, старата ви, човешка идентичност, трябва да умре и трябва да се роди нова, по-духовна. Точно затова съм казал:
5. Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;
6. роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. (Йоан, 3 гл.)
Това духовно възраждане изисква доброволно и съзнателно (ако не е съзнателно, няма да е доброволно), да позволите на старата ви човешка идентичност да умре и да признаете, че се възраждате с по-високо духовно чувство за идентичност. За да го направя по-малко абстрактно, позволете ми да ви преведа пример.
Много хора се борят с алкохолизма и използват различни програми, от рода на „Анонимни Алкохолици”, за да се справят с този проблем. Някои могат да прекратят пиенето, като използват съзнателната си воля за подтискане на влечението им към алкохола. Това е похвално, но трябва да се плати известна цена, а именно – с всички сили да поддържат решението си през целия си останал живот. Организация от рода на АА твърди, че сте алкохолик за цял живот и трябва да подтискате желанието си за пиене. Не осъждам този метод за хора от определено ниво, но има по-висок метод.
Виждате, че има само една причина, поради която можете да станете възприемчиви, на първо място към алкохолизма, а именно, приели сте чувството за идентичност на човек, който няма жизнена цел и няма сили да се справи с проблемите си. Така, ако не можете да преодолеете проблема (да прекратите страданието), понеже не струвате нищо, напълно е подходящо да притъпявате болката с алкохол.
След това постепенно попадате под физическа и емоционална зависимост, но идва момент, когато Съзнателния ви Аз се пробужда и разбира, че не може да продължавате така, че ще умрете. Така стигате до програма за лечение и използвате силата на волята си за подтискане на смятаното за причина на проблема, а именно, желанието ви да си пийнете. Но реалната причина е чувството ви за идентичност на нищожен човек, живота на който няма никаква по-висока цел.
Реалното решение е да преодолеете това състояние на съзнанието, а можете да го направите като усвоите Христовата истина, че сте уникално, духовно същество, безкрайно любимо на Бога и пристигнало на Земята с определена духовна цел. Щом приемете това ново чувство за идентичност и позволите на старата ви идентичност да умре, ще видите, че сте достойни и живота ви има мисия, която е прекалено важна, за да позволите на алкохола да пречи на нейното реализиране.
По този начин, не само подтискате желанието си за пийване, което е следствие, а не причина, но и приемате по-високо чувство за идентичност. За новия човек, който сте вече, пиенето е просто немислимо. Това дори не е избор, а егото и княза на този свят, нямат никакъв шанс да ви изкушат да пиете. Толкова сте съсредоточени върху мисията си, че въобще не забелязвате изкушенията им. (Това ги принуждава да престанат и да измислят друго изкушение, което да работи на новото ви съзнателно ниво. Но независимо от това, сте направили значителен прогрес и за тях е по-трудно да ви изкушават.)
Различавате ли общата его-стратегия? Спускали сте се по стълбата, като сте приемали по-ниска идентичност от действителната ви на уникално духовно същество. Признали сте се за човек с определени ограничения. Егото се опитва да ви попречи да се избавите от ограниченото ви чувство за идентичност и да приемете по-високо. Прави го, като или ви държи в духовна слепота (и по този начин не забелязвате ограниченията си и наличието на алтернатива), или ви прави толкова привързани към това ви чувство за идентичност, че нямате никакво желание да се избавите от него.
Сегашното ви чувство за идентичност се основава върху светското или материалното ви чувство за идентичност. Затова егото се опитва да ви държи толкова объркани или привързани към „нещата от този свят”, че да не видите и приемете истинската си духовна идентичност. Егото се опитва да го постигне чрез индивидуални игри, всяка от които е разработена, да ви държи съсредоточени върху нещо в материалния свят, че да нямате никакво желание да надзърнете извън ограниченията. Да нямате желание да изоставите ограниченото си чувство за идентичност и да се възвисите към по-свободно чувство за идентичност. Да не сте в състояние или не искате да промените своите убеждения, че сте по-ниска идентичност, и че няма нищо друго освен тази идентичност.
Как сте се спускали по стълбата на живота?
Нека да разгледаме спускането ви по стълбата, която ви е довела до сегашното състояние на съзнанието ви. Приказката, и дори Библията, дават невярна представа за този процес. Библията описва човешкото Падение като важно събитие. В известен смисъл, това е вярно – загубата на връзка с духовния ви учител е важно събитие, но това е следствие на постепенен процес.
Много религии и учения от Новата Епоха, си представят падението като единично събитие и метода за решаването му, както им се струва на тях, е спасението. Това е една от илюзиите, създадени от князът на този свят. Той иска да вярвате, че ако принадлежите към правилната християнска църква и вярвате на доктрините й, аз или по-точно, църковния идолопоклонически образ на Христос, ще слезе от небето и ще ви спаси. Или иска да вярвате, че щом сте достатъчно любящи и добри към всеки, ще се пробудите самопроизволно някой ден и ще станете просветени.
И двете философии, а и доста други, които са основани на това състояние на съзнанието, преследват една и съща цел – да ви приспят така, че да не осъзнавате, къде се намира истинският ключ за спасението, за духовното израстване, за просветлението или както и да го наречете. Ключът се намира в разбирането, как се спускате и издигате по витата стълба и ролята на Жизнените избори. Позволете ми да поясня.
Съзнанието на антихриста е доста развито, което означава, че Падението не е в резултат на само едно решение от ваша страна. Започнали сте постепенно да експериментирате с дуалистичния ум и сте се спускали постепенно по витата стълба. В някакъв момент Съзнателният ви Аз е взел действително важно решение – повече да не управлява живота ви, но повечето хора са го направили без да осъзнават напълно, какво са заложили на карта. Били са вече толкова заслепени от дуалното съзнание на антихриста и не са разбирали добре, какво се случва. Не са разбрали, че в действителност са вземали решение за Смърт.
Сравнете го със спускането по стълбата. Когато слизате надолу, при всяка крачка усещате твърда повърхност и знаете, че сте се спуснали с едно стъпало. Усещате всяка крачка като отделно, индивидуално събитие и знаете, че сте се спуснали с едно стъпало надолу. А сега си представете, че сте легнали на стълбата и позволявате на тялото си да се плъзга надолу. Просто се плъзгате и понеже тялото ви е върху няколко стъпала, е трудно да различите слизането с още едно стъпало, като отделно събитие. В края на краищата, на кое стъпало сте се спуснали – на това, което е под главата ви или под краката ви? И когато не можете да разграничите ясно, че сте направили крачка надолу, можете да се изпързаляте доста надолу по стълбата, преди да се усетите, какво е станало.
Искам да разберете, че когато сте се спускали по стълбата на съзнанието, не сте разбирали ясно, какво се е случвало. Не сте разбирали, че всяка крачка е отделно събитие, което е карало старото ви чувство за идентичност да умира и да се роди ново, по-ограничено. Причината, поради която не сте го забелязвали, е заслепението от дуалистичната логика на антихриста, както Ева е била заслепена от змията в райската градина, като е казала: „Не, няма да умрете!”
Виждате ли, че това е същата лъжа, която е зад всяка крачка, направена надолу по стълбата? Мислите си, че вероятно няма да умрете, когато вземате решението на смъртта. В края на краища, вече сте изминали част от пътя, предложена от нея и не сте умрели – защо да не опитате още малко. Това е логиката, която ви е накарала да се спуснете по витата стълба, докато престанете да виждате изхода горе и дори сте забравили, че съществува такъв. Това е този момент, когато Съзнателният ви Аз е приел чувството за идентичност като човешко същество, вместо духовно същество.
На това място трябва да коригираме още веднъж приказката. Вярно е, че Съзнателният ви Аз спи, но само метафорично. Спите в този смисъл, че не виждате реалността в живота, а именно, че сте повече от материално, човешко същество, и че светът е много повече от материалната вселена. Но не спите в този смисъл, че не осъзнавате нищо. Защото мъчително осъзнавате последствията от решенията на егото, и не можете да ги избегнете. Тук трябва подробно да разгледаме, какво точно означава фактът, че Съзнателният ви Аз е престанал да взема решения.
Как можете да не вземате решения, без да вземате решения
В предишните си беседи казах, че в някакъв момент Съзнателният ви Аз е престанал да взема решения, като това е позволило егото да взема решения вместо вас. Това е вярно, но има по-дълбоко разбиране, което трябва да разкрием сега.
Работата е там, че има някои решения, които могат да бъдат взети от егото и някои, които могат да бъдат взети само от Съзнателния ви Аз. Съзнателният ви Аз е разширение на АЗ СЪМ Присъствието и искра от Божественото Битие. Той е изпратен в материалния свят с повелята да преумножава и да управлява. Това означава, че трябва да преумножите чувството си за идентичност като съ-творец, а само Съзнателният ви Аз може да взема решения за вашата идентичност. Само Съзнателният Аз може да взема решенията на Смъртта – решения, които водят до по-ниско чувство за идентичност. Егото не може да взема такива решения, но може да влияе върху вземането на решението.
За да го илюстрираме, ще разгледаме компания, която принадлежи на един човек. Собственикът не иска да се занимава постоянно с управлението и е назначил генерален директор за да му управлява бизнеса, докато той прекарва времето си в къщи или в клуба. Генералният директор може да взема повечето решения, свързани с управлението, но все пак някои решения могат да се вземат само от собственика. През годината генералният директор е взел няколко неправилни решения и компанията търпи загуби. Но той не си признава за това на собственика. Вместо това измисля план, според който да изглежда, че състоянието на пазара е довело до загубите, и ако собственикът одобри заем от банката, компанията ще се прегрупира и ще бъде доста по-силна през следващата година.
Понеже на собственикът не му се иска никак да управлява сам компанията, вярва на генералния директор и одобрява заема. Очевидно е, че това е крачка надолу по стълбата на дълговете, но собственикът си мисли, че това е само временен неуспех и отново се оттегля в собствения си свят. През следващата година компанията отново няма печалба, но генералният директор измисля убедителен план и собственикът, който никак не иска да напуска собствения си свят, отново одобрява заем.
Очевидно е, процесът може да продължава до тогава, докато собственикът вярва на генералния директор. Докато генералният директор е в състояние да избегне разклащането на доверието към него, може да излиза сух от водата доста дълго време и компанията може да се окаже пред фалит, преди собственикът да разбере, какво става в действителност. Щом ситуацията стане толкова лоша, че собственикът да не може повече да я игнорира, той трябва да се пробуди и сам да управлява компанията. Но какво е нужно за да се стигне до този момент? Това зависи от баланса на желанието му да си остане в собствения си свят и желанието му да не загуби компанията. Докато не се случи някакво извънредно събитие, което да разруши илюзиите на собственика, падението може да продължи неопределено дълго.
В какво тук е реалният проблем? Макар собственикът да се е отказал от управлението на компанията, той не е в пълна изолация. Както и преди усеща липсата на печалба, както и преди трябва да взема най-важните решения. Дори да си мисли, че не трябва да взема решения – това е само илюзия. Той продължава да взема решенията на Смъртта, които водят компанията на по-ниско ниво – това, което той НЕ прави е, да поеме отговорност за събирането на информация, КОЯТО ДА ДОВЕДЕ ДО РЕАЛНИ РЕШЕНИЯ. Той позволява на генералния директор да му предоставя манипулирана информация за състоянието на нещата, а след това на тази база взема решения за Живота или за Смъртта.
Това е точната динамика на отношенията между Съзнателния ви Аз и егото. Съзнателният ви Аз решава, че не иска да управлява повече живота ви и позволява на егото да взема ежедневните решения. Но егото не може да определя чувството ви за идентичност, и затова може да взема решения само в рамките на вашето виждане за себе си. Решенията на егото са основани на дуалното съзнание, което означава, че обезателно ще доведат до нежелателни последствия.
Съзнателният ви Аз ще изпита на гърба си тези последствия, но егото ще представи „отчета на компанията”, от който се вижда, че това е само временно неблагополучие. Вие сте жертва на обстоятелствата, които не зависят от вас, но ако вземете решението, препоръчано от егото, ще видите, че всичко ще се оправи. Егото ще ви представи своето виждане за ситуацията, което е основано на дуалистичното мислене. Егото действително си мисли, че решенията му ще свършат работа, но дуални решения не решават проблемите създадени от дуалността.
Но ако не искате да поемете отговорността за управлението, можете да вярвате на егото. Това е вземане решението на Смъртта, което ще ви отведе до по-ниско чувство за идентичност. Може да не осъзнавате, какво се случва, но егото ще започне да взема решения от това още по-ниско чувство за идентичност. С по-ниското си чувство за идентичност давате още по-голяма свобода на егото, а това води до още по-неприятни следствия. Така подготвяте почвата за следващата криза.
Разбирате ли механиката? Вземате решението на Смъртта, което ви води до по-ниско ниво на идентичност. Егото поема властта и започва да взема незначителни решения, базирани върху това по-ниско решение за идентичност. Всяко от тези решения води до неприятни последствия и за да избягвате тези последствия, вземате (докато се отказвате да управлявате живота си) ново решение на Смъртта, което ви спуска още по-надолу по стълбата.
Когато дойде време за следващия отчет на компанията, егото ви представя розова картина, от която разбирате, че егото няма никаква вина за плачевното положение и разбира се, вие също нямате никаква вина. Безусловно, сега положението е лошо, но непременно всичко ще се оправи. А през това време, защо пък обновеното ЧОВЕШКО същество, да не се чувства комфортно, да не се наслаждава на това, което предлага материалния свят. Престанете да се тревожите за разни жизнени цели и се повеселете малко. Поживейте си, докато не е дошло време за умиране.
Единственият изход
Щом забравите за своята висша идентичност, не можете вече да виждате изхода от дилемата. Не разбирате, че неприятните последствия са неизбежен резултат от решения, базирани на дуалното съзнание. Забравили сте, че има алтернатива на това съзнание, и затова си мислите, че единственият начин да избегнете неприятните последствия, е да приемате по-добри дуалистични решения. Мислите си, че е възможно да си решите проблемите, без да надминете сегашното си чувство за идентичност, което е основната причина за проблемите ви. А точно това искат егото ви и княза на този свят, да продължите да вярвате. Те искат да продължите да вярвате на илюзията, че можете да решавате проблемите си в състоянието на съзнание, с което сте ги създали. (Това е тяхната вяра.)
В някакъв момент, на Съзнателният ви Аз ще се струпат толкова лоши последствия, че ще се пробуди и ще каже: „Не може да продължава така, трябва нещо да се промени”. Но дори след пробуждането, егото ще направи всичко възможно да ви попречи да осъзнаете реалността, която описах току-що. Тази реалност съдържа следните компоненти:
· Само Съзнателният ви Аз може да взема решенията за Живот и Смърт, решенията, които ви предвижват нагоре или надолу по стълбата на идентичността.
· Спускали сте се по тази стълба, защото сте вземали решенията на Смъртта.
· Приемали сте такива решения, защото сте позволили на егото да ви информира, и върху тази информация сте базирали решенията си.
· Понеже егото може да борави само с разума на антихриста, цялата му информация е дуалистична по своята природа и може да създава само допълнителни проблеми.
· ЕДИНСТВЕНИЯТ изход е да започнете да вземате решенията на Живота.
· Тези решения трябва да се основават на Христовия разум, а не на илюзиите на антихриста.
· Само Съзнателният ви Аз може да ви свърже с Христовия разум. Егото НИКОГА не може да го направи.
· Съзнателният ви Аз има избор да постигне Христовия разум. Независимо, колко надолу сте се спуснали по стълбата, можете отново да поемете ръководството. Когато ученикът е готов, ВИНАГИ се появява учителят и дава на ученика това, от което има нужда, за да направи следващата крачка нагоре по витата стълба. Вашето изпитание е в признаването на учителя и готовността ви да го/я следвате.
Проблемът е там, че преди да се възползвате от тази отворена врата, която „никой човек не може да затвори”, вие, т.е. Съзнателният ви Аз, трябва да вземе решението, че поема отговорност за живота си. Трябва да си върнете отговорността за вземането решенията за Живот, трябва да си върнете отговорността за събиране на информацията, върху която да основавате решенията си. Трябва да престанете да позволявате на егото да ви притиска в ъгъла, когато ви се струва, че трябва да избирате между две крайности, определени от разума на антихриста. Не трябва да позволявате да ви манипулират и да ви поставят в ситуация, когато трябва да избирате по-малкото зло. Трябва да си върнете отговорността да правите разлика между Христовата истина и илюзиите на антихриста.
Такова е моето виждане като цяло. Щом вземете решението да се откажете от управлението, позволявате на егото да ви подбира информацията, на базата на която да вземате своите решения и без да разбирате, какво става, се плъзгате надолу по стълбата. Усещате го мъгливо, а не като редица отделни събития, всяко от които предизвиква смъртта на стария ви аз и раждането на нов. НО ПО СЪЩИЯ НАЧИН НЕ МОЖЕТЕ ДА ТРЪГНЕТЕ НАГОРЕ. Не може да се плъзгате нагоре, нагоре трябва да вървите, като ПОЛАГАТЕ СОБСТВЕНИ УСИЛИЯ. Не можете да разчитате, че духовният учител ще ви влачи нагоре по стълбата, както егото ви е влачило надолу. Трябва да се изправите и да вземете решение да вървите със своите собствени усилия.
Истинският ключ се намира в разбирането, че изкачването по стълбата изисква множество отделни и индивидуални крачки. За да се изкачите на следващото стъпало, трябва да вдигнете и двата си крака от старото, т.е. да решите да го изоставите завинаги. Нужно е, доброволно да позволите на старото си чувство за идентичност да умре и да си позволите да се възродите отново. Павел го е описал така:
22. да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти,
23. да се обновите с духа на своя ум
24. и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината. (Към Ефесяни 4 гл.)
За всяка крачка нагоре по витата стълба, ВИЕ трябва да вземате решение. Това решение трябва да бъде основано на следното:
· Виждате, че сте на сегашното си ниво в резултат на решения, които сте вземали ВИЕ.
· Виждате, че решението е било основано на антихристовия разум, представен от егото.
· Виждате, защо тази илюзия е погрешна, и защо тя може да даде само неприятни последствия.
· Виждате го, защото сте познали Христовата истина, която ви е направила свободни от илюзията.
· Вече съзнателно и без съжаление или привързаност избирате да се избавите от илюзията и да приемете и усвоите Христовата истина.
След като вземете това решение на Живота, позволявате на старата си идентичност да умре и да се възродите в нова идентичност. Това съвсем не означава, че вече сте спасени и от сега нататък ще живеете щастливо. Това означава, че сте се изкачили само с едно стъпало по витата стълба и сте готови да се изправите пред следващото изпитание. Едва когато се справите с всяко решение, което ви е накарало да слезете надолу, когато стигнете до върха, тогава можете да заживеете щастливо.
Окончателното решение на Живота
Позволете ми да обобщя основното в тази беседа: Можете да преминете спейки пътя си, надолу по витата стълба на живота, но не можете по същия начин да изминете обратния път! Можете да се спускате като приемате неосъзнати решения, но можете да се изкачите САМО, приемайки осъзнати решения.
Позволете ми да се върна към аналогията със собственика на компанията. След няколко години на лоши финансови резултати, собственикът, най-накрая се събужда и разбира, че генералният директор му е представял невярна информация за положението на компанията. Вече отново е пред важно решение – да поеме ли сам управлението или да уволни некадърния генерален директор и да наеме друг, като по този начин отново се оттегли в своя личен свят. Решава да наеме нов генерален директор. Но не подозира, че в действителност, това е стария директор, който само е променил външния си вид и се представя за друг човек.
Като духовно търсещи вие вече сте приели някои от решенията на Живота, с всяко решение сте уволнявали егото, а това ви е позволявало да се издигнете до по-високо чувство за идентичност. Проблемът е, че егото веднага променя външността си и се представя за квалифициран генерален директор, който е способен да управлява новата ви компания вместо вас. Мнозина духовно търсещи са направили значителен прогрес, но все още не са стигнали до точката, когато да вземат окончателното си решение за Живот.
Това решение е твърдото поемане на отговорност за своя живот и запазването на тази отговорност. Ще приемате важни решения и ще поемете отговорност да постигнете Христовото виждане. Ще продължите да вземате едно след друго решенията на Живота и ще го правите докато стигнете до върха на витата стълба. Вече никога няма да позволите на егото си да ви уговори да се откажете от отговорността да различавате между Христовата реалност и нереалността на антихриста.
Сега, преди да изпаднете в униние и да започнете да чувствате, че да преодолеете всички его-илюзии е неизпълнима задача, позволете ми да поясня, с какво си имате работа. Можете честно да погледнете себе си и да забележите, че има доста още да поработите, преди да се освободите от егото си. И в сегашното си състояние на объркване, вероятно ще ви бъде доста трудно да разпознаете его-илюзиите. Но някой някога да е казал, че трябва да разпознаете всички его-илюзии наведнъж или да трябва да го направите със сегашното си ниво на съзнание?
Защо си мислите, че продължавам да говоря за витата стълба? Ключът за изкачването е да правите крачка след крачка, и всичко, което трябва да направите е, да се съсредоточите върху стъпалото, върху което стоите в момента и върху следващото. Не трябва да гледате към последното стъпало и да преодолеете стълбата с гигантски скок. Трябва да правите крачка след крачка, и ако го правите, ще стигнете до върха. Егото може да ви създава проблеми, само върху едно конкретно стъпало.
Да кажем, витата стълба има 33 стъпала. Оценявате живота си и стигате до извода, че се намирате на десетото стъпало. На този етап нямате Христовото различаване и проницателност, за да разпознаете его-илюзията, която е препятствие преди 33-то стъпало. Но разпознаването на тази илюзия не е належащо. Необходимо ви е да разпознаете илюзията, която ви пречи да се изкачите на единадесето стъпало. Мога да ви уверя, че разполагате с всичко необходимо, за да преодолеете тази илюзия. Трябва да се помолите за Христовото виждане, от което имате нужда, и ако го направите с отворен разум, ще получите отговор.
Това е духовен закон, когато ученикът е готов, появява се учителят. Той може да бъде както вътрешен учител – Христовия ви Аз или външен учител, който може да изглежда по най-различен начин. Но учителят винаги ще намери начин да ви даде разбирането, от което имате нужда, за да се изкачите на следващото стъпало. Ако разумът ви е отворен, ще разпознаете Божественото ръководство и ще го използвате, за да постигнете по-висока идентичност. И щом постигнете тази по-висока идентичност, ще разполагате с всичко необходимо, за да се освободите от следващата илюзия и да направите следващата крачка нагоре.
Надявам се, че вече разпознавате главната стратегия на егото. Тя има за цел да ви попречи да вземете поредното и окончателното решение на Живота. Точно за тази цел, егото и князът на този свят са измислили множество игри, които са разработени за да заседнете на определено ниво. Започвайки изучаването на тези игри, ще видите, че вече сте преодолели някои от тях. И това трябва да ви даде вътрешната увереност, че сте способни да се справите с всичките до една, само като правите крачка след крачка.
Разбирам, че все още може да ви изглежда неизпълнима задача изкачването на стълбата. Но факта, че четете това учение, е показателен, че не сте най-долу. Как сте успели да стигнете до сегашното си ниво? Направили сте го, защото Живият Христос под някаква форма ви е подпомогнал. Приели сте указанията на учителя и сте ги използвали за да вземете решението на Живота, което ви е изкачило на горното стъпало. И сте продължили докато сте стигнали до сегашното си ниво.
Същността е, че досега е имало учител при всяка ваша крачка. Съдейки по този опит, трябва ли да се съмнявате, че няма да има учител и при следващите ви стъпки? Целесъобразно ли е да си мислите, че няма да следвате учителя и по-нататък? Защо да не осъзнаете, че вече сте стъпили на истинския път и докато продължавате да вървите по него, постигайки все по-високо Христово виждане, ще ПРЕМИНЕТЕ целият път до в Къщи? Сега трябва да разгледаме целия цитат, който частично използвах по-рано:
Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват. (Псалтир, 22:4)
Повярвайте, учителят ще е с вас на всяка крачка по пътя и продължавайки да се движите, ще стигнете до целта. Както гласи старата поговорка: „Пътешествие от хиляди мили започва с първата крачка”. Но завършват пътешествието само тези, които не се спират.
Как да вземате решенията на Живота
Послание на Исус дадено на 2 септември 2006 година
Разбирам, че много хора след като прочетат последната ми беседа, ще си зададат въпроса, как се вземат решения на Живота. За много хора е трудно да променят поведението си или възгледа си за живота и често имат усещането, че колкото са по-настоятелни, толкова по-трудно им се удава. Някои вече са взели решението да направят някои определени промени в своя живот, но бързо се плъзгат отново назад към старите си навици. Някои решават да се занимават с духовни практики и да изучават духовни учения, но през някакъв период от време – дълъг или кратък – имат усещането, че не се случва нищо. Затова ми позволете да ви предложа някои мисли, как да вземате решения на Живота. Ще повторя някои неща от казаните в предишната беседа, но ще го кажа по друг начин с надеждата да помогна на тези, които чувстват, че не са усвоили много добре, как се вземат решенията на Живота.
Първото, което трябва да разберете – невъзможно вземането на Жизнено решение с външния разум и воля. Това решение трябва да дойде отвътре, от самия Съзнателен Аз. Затова не можете да осъществите решение на Живота с външната воля, не можете да го ускорите, не можете да превземете Небесата със сила. Но също така, не можете да вземете решение на Живота като очаквате пасивно, че ще се реализира от само себе си. Може да се каже, че не можете да го форсирате, независимо какви усилия прилагате, но няма и да се осъществи, ако не опитвате.
Имам предвид, че решението на Живота е естествено, дори спонтанно и е резултат от правилна умствена нагласа, а именно, когато ви е ясно всичко. Когато разберете, какво ви причинява вреда, спонтанно ще вземете решение на Живота и ще освободите някаква его-игра. Представете си, мислите, че държите в ръката си въженце, но изведнъж виждате, че това е змия. Няма да започнете да разсъждавате, какво да правите; просто ще пуснете змията. Затова ключът е, да приведете разума си в такова състояние, в което да сте възприемчиви към интуитивното разбиране, то може да предизвика спонтанно решение. Но не трябва пасивно да очаквате по-ясно виждане. Можете да вземете активни мерки за неговото постигане, но това трябва да са правилни мерки.
Да разбираш по-добре
Владиката Ел Мория обича изречението: „Ако хората разбираха по-добре, биха постъпвали по-добре”. Това е истинско твърдение, когато знаете, че да „разбираш по-добре”, не става въпрос за външно, интелектуално знание, а за усвоено знание. В последната беседа казах, че реалният проблем е, че сте приели нисше чувство за идентичност, основано на недостига на истински знания. Когато усвоявате знанието, то става част от вашата идентичност, а след това разширявате тази идентичност. И когато приемате тази нова идентичност, започвате да постъпвате съответно с нея, т.е. без някакви специални усилия ще постъпвате много по-добре, отколкото е било възможно със старото ви чувство за идентичност.
Например, всеки има външното знание, че пушенето е опасно за здравето. Но тези, които продължават да пушат, не са усвоили това знание. В действителност, те не знаят, защото не са разбрали докрай, какво е влиянието на пушенето върху тях. Фактически „не виждат”, че пушенето им причинява вреда и затова продължават да пушат. Но щом усетите интуитивно преживяване, което ви показва, как ви влияе пушенето, изведнъж осъзнавате: „Защо го правя?” В този момент ще ви бъде лесно да се откажете, защото разбирате, че пушенето и вие сте несъвместими повече.
Тръгвайки от тази гледна точка, става възможно да се види под друг ъгъл основната стратегия на егото. Това, което егото и князът на този свят се опитват в действителност да направят, е да ви попречат да разбирате по-добре. Ако действително виждате, че имате его, че то не е реалния ви аз, и че всичко, което правите води до страдания, веднага бихте се посветили на преодоляване на егото – така вземате главното решение на Живота, което ви отвежда на духовния път. Ако действително виждате природата и последствията от конкретна игра на егото, веднага бихте се отказали да играете тази игра, като така бихте взели индивидуално решение на Живота, което ще ви изкачи с едно стъпало по витата стълба.
Вече можем да видим, че оцеляването на егото зависи, доколко остава неизвестно за Съзнателния ви Аз. Егото процъфтява в сянката и за да оцелее, и дори да разшири властта си, трябва да си остане скрито. Сега е ясно, че егото ще направи всичко възможно, за да ви попречи да го различите и да разобличите игрите му. То иска да продължите да си мислите, че вие сте егото, вместо да разберете, че Съзнателният ви Аз е отделен от егото. Иска да ви попречи да различите игрите му и последствията им.
Егото има няколко нива на защита, която трябва да ви пречи да го разгледате и да забележите влиянието му върху живота ви. За да го илюстрираме, ми позволете да се върна отново към примера с алкохолика. Малко са хората, които решават съзнателно: „Каня се да ставам алкохолик”. Те се плъзгат към това постепенно, като използват често алкохола за приглушаване на болката, предизвикана от проблем, който не могат или не желаят да решат. Но притъпяването на болката, вместо решаването на проблема, предизвиква още по-силна болка, и тогава изпитват потребност да пият още повече, а така изграждат навик, който завладява живота им.
Каква е първата крачка към оздравяване? Много хора пият прекалено много, което е очевидно за всички, освен самите тях. Те винаги ще отричат, че пиянството им е проблем и ще отказват да се признаят за алкохолици. Така, както ще ви каже всеки лекар, първата крачка към оздравяването, е осъзнаване съществуването на проблема. Затова е толкова ценно, когато обществото признава съществуването на този проблем и го отнася към заболяванията, а след това отделя повече внимание на проблема и последствията му за хората и обществото. Такива организации като АА, извършиха огромна работа, като съсредоточиха вниманието си върху алкохолизма и даването на помощ. За съжаление, западната цивилизация все още не е признала съществуването на проблем с егото, но това ще се промени през следващите едно-две десетилетия.
Първата отбранителна линия на егото има за цел да ви попречи да осъзнаете, че съществува нещо такова като егото или да разберете, че е причина за страданията ви. Повечето хора изобщо не подозират за егото и си мислят, че страданията са в реда на нещата и дори са неизбежни. Те не са разбрали, че егото е проблема и затова дори не могат да започнат да го преодоляват. За мнозина е така, защото никога не са им говорили за егото в разбираема за тях форма. За останалите – защото дори нямат желание да допуснат, че страданията им са предизвикани от тях самите. И продължават да се виждат като жертви на външни сили и имат оправдание, за да не поемат управлението на Живота си.
Едва след като признаете съществуването на проблема, идва следващата крачка, че ВИЕ също имате този проблем. Точно на това място егото е най-успешно в опитите си да избудалка хората. Толкова е лесно да забележиш прашинката в окото на брата си, а колко по-трудно е да видиш гредата в собственото. И егото е голям майстор да накара хората да си мислят, че нямат вина, което ще разгледаме, когато изследваме его-игрите. Много духовни хора са постигнали интелектуално разбиране на егото, но напълно не „виждат”, че имат его, което управлява живота им.
Щом признаете съществуването на проблема и той се отнася и до вас, трябва да си признаете, че ако искате да се справите с него, точно ВИЕ сте тези, които трябва да вземете тези решения и трябва да започнете СЕГА. Егото ще направи всичко възможно, за да изглежда, че няма никаква нужда от преодоляването му. Някои могат дори да сметнат, че егото е външно обстоятелство, което им е неподвластно. Това много напомня на алкохолика, който си мисли, че е жертва на болест, която е нелечима, а само може да бъде подтисната.
Друга област, в която егото преуспява е, когато успява да накара хората да отложат (понякога за неопределено време) решаването на проблема с него. Егото е майстор на отлагането и ще се стреми да ви намери разни други по-належащи работи, че да не ви остане време да се разправите с него. Или ще ви подхвърли мисълта, че днес не е подходящо да се занимавате с него, това може да се направи и утре, а това утре никога не настъпва.
След като признаете, че проблемът е в егото, че то ви вреди, че трябва да решите този проблем и то веднага, какво ви е нужно още? Трябва да разберете, с какво си имате работа, и как най-добре да се справите с него. Това означава разбиране на природата и произхода на егото и разпознаване на игрите му. Последното е още една от областите, където егото успява много успешно да баламосва хората. Често е много трудно да бъде разпозната играта в изглеждащия като напълно невинен навик и да осъзнаете, че сте в капана на тази игра.
Хората са много приспособими, което е положително качество, а то им позволява да се справят с много различни обстоятелства. Но егото може да се възползва от приспособимостта, за да ви накара да бъдете търпеливи с игрите му. Толкова сте свикнали с тях, че ги смятате безобидни или дори напълно нормални. Добрият стар аргумент, щом всички правят така, това не може да бъде погрешно, все още е много убедителен за повечето хора. Но щом всички са заслепени от егото, тогава всички ще грешат.
Каква е целта на изброяването от мен на методите, с които егото се опитва да ви пречи да вземете мерки и решения на Живота? Просто да ви дам знания за тези места, където егото се опитва да се скрие, така че да започнете разбирането на механизма, как егото се опитва да ви заслепи и да ви усмири. Надявам се да стигнете до разбиране, че произходът на егото е следствие отказа на Съзнателния ви Аз да бъде осъзнаващ. Затова, ключът за преодоляването му е да си върнете осъзнаването и да разширите разбирането. В действителност, егото няма никаква реална власт над вас и може да ви влияе, само ако не забелязвате, какво се случва. Когато осъзнаете егото и игрите му, заставате на правилния път към преодоляването им. Но трябва да се стремите към правилно осъзнаване.
Какво да търсите
Има външно и вътрешно знание. Има интелектуално знание и истинско разбиране. Има дуалистична, относителна „истина” на антихриста, а има единна Христова истина. Докато гледате живота през филтъра на дуалистичния ум, егото винаги ще успява да се покрие. За да го разобличите, трябва да излезете извън его-съзнанието. Трябва да постигнете вертикално знание вместо интелектуално. Някои психолози владеят обширни интелектуални познания за душата, но не са по-близо до забелязването на егото в себе си. Някои духовно търсещи имат обширни интелектуални знания на духовните учения, но така и не разбират важния елемент от пътя, че трябва да преодолеят егото си.
Да разгледаме следната ситуация от Библията:
3. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,
4. рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;
5. а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?
6. Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
7. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
8. И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
9. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред. (Йоан, 8гл.)
Имаме група хора, които са напълно убедени в своята правота, но в действителност са заслепени от егото си. Аз като представител на Христовия разум, като Живия Христос трябваше да изведа хората от духовната им слепота и да им помогна да видят ситуацията без филтъра на егото. Така те постигнаха нова яснота и избягнаха не хуманни действия. Съжалявам, че не успях да бъда толкова успешен в много други ситуации, но уви, хората са толкова заслепени от егото си и никак не им се иска да надникнат през завесата на илюзиите си. Както и да е, какво е нужно да преодолеете собственото си его – ново виждане, което да ви даде възможност да видите това, което преди не сте забелязвали.
Нека да разгледаме историята за Гордиевия Възел, история, която вдъхнових Ким да използва няколко пъти. Хитро завързания възел бил поместен в древен храм и оракула предсказал, че: „Този, който разплете възела, ще стане властелин на цяла Азия”. Много хора са се опитвали да го развържат, накрая млад човек, на име Александър, извадил меча си и разсякъл възела. Александър, който станал Александър Велики и покорил Азия, не се хванал да разплита възела. Той погледнал на проблема по друг начин и намерил единственото практично решение. Така се справил с възела, както предсказал оракула.
Изводът от историята е такъв, че не можете да решите проблема, докато сте в състояние на съзнанието, предизвикало този проблем. Всички ваши сегашни проблеми са се появили, защото сте вземали решения на Смъртта, решения базирани на дуалистичната логика на антихриста, предложена ви от егото. Ако се опитате да решите проблемите със същата умствена нагласа, ще си отворите още повече проблеми. Трябва да внесете нещо ново, което да замени илюзиите.
Това е илюстрирано със старата аналогия, че не можете да изгоните тъмнината от стаята, защото е нематериална. Както и да анализирате, все ще си оставате в тъмнина. ЕДИНСТВЕНИЯТЗХОД е да разберете, че тъмнината сама по себе си не е субстанция, а липсата на нещо. Щом допуснете това, което липсва, тъмнината изчезва. Аналогично, разума на антихриста не е реален, а липса на реалния Христов разум.
Точно затова Алберт Айнщайн е казал: „Ако продължавате да правите едно и също, а очаквате различни резултати, сте безумци”. Повечето хора са заети с безсмислени опити да решат проблемите, създадени от егото, използвайки его-съзнанието. Това е невъзможно.
Дзен Будизмът е известен с коаните си – кратки, много често противоречиви твърдения, построени така, че да дадат тласък на разума да погледне по различен начин на ситуацията. Коана няма за цел да ви даде информация или разбиране. В действителност, трябва да направи късо съединение на стереотипното мислене, за да излезете извън рамките на обичайните умствени конструкции. Коана е разработен да ви помогне в разбирането, че съществува състояние на съзнанието, което е над и извън дуалистичния ум, който е норма за повечето хора.
Често съм използвал подобни твърдения, защото исках хората да се свържат с Христовия разум. Казал съм:
Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. (Йоан, 4:24)
Егото мисли напълно хоризонтално, т.е. не е в състояние да се издигне над ограниченията на някакво ниво. Все едно егото е затворено в мазата на един дом и не вижда, че над него има още нещо. Но в Дома на Отеца има много обители и напълно различно мислене, което е над дуалистичното мислене на егото. Това е начин на мислене, за който трябва да знаете и трябва да отворите разума си за интуитивни прозрения, които да го избавят от собствените му стереотипи.
Повечето хора не искат да мислят, да излязат извън рамките на ограниченията и затова умът им е затворен през по-голямата част от времето. Те искат всяка нова идея да съответства на вече съществуващите им убеждения, да се побира в сегашната им ментална структура. Но вие можете да вземете решение, да осъзнавате склонността на ума си да бъде затворен и да се противопоставяте на тази тенденция. Можете да решите да сте във възприемчиво състояние на ума, винаги да сте отворени за истината, която егото ви не вижда. Може да решите да търсите гредата в собственото си око и да бъдете бдителни за опити на егото ви да ви накара да насочите вниманието си към нещо друго. Това е състояние на внимаваща благодат и за нея съм казал по следния начин:
Който има уши да слуша, нека слуша! (Матея, 11:15)
Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват; (Матея, 13:16)
Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. (Марко, 10:15)
Като осъзнавате все повече необходимостта да напуснете умствените ограничения на егото, ще доведете разума си в състояние на възприемчивост и ще започнете да получавате прозрения, които ще изградят основа за вашите решения на Живота. Отбележете си – това не е пасивно състояние на ума. Не просто да очаквате истината да ви намери. Вие активно търсите истината, като изучавате всичко, което ви е достъпно за егото, за психологията и духовността. Но не се учите да получавате интелектуално, хоризонтално знание. Учете се да постигнете интуитивен пробив, евристични преживявания, кои то ви дават вертикални прозрения.
Винаги гледайте отвъд дуалността
Главният ключ тук е в разбирането, че трябва винаги да се стремите да разширявате виждането си и да усилите различаването, за да можете да виждате отвъд его-игрите. И както ще видим има няколко нива на его-игри. Отначало няма да можете да разпознаете всички илюзии на егото, защото все още ще вземате дуалистични решения, но някои от тях ще бъдат по-малко разрушителни от други. Не може да се каже, че дуалистичните решения са задължително лоши. Някои от тях могат да бъдат крачка в правилното направление, но няма да се издигнете истински над проблема докато не вземете решението на Живота.
Да използваме отново предишния ми пример с алкохолика; има много хора, които пият прекалено, но не са готови да си признаят: „Аз съм алкохолик и ми е нужна помощ!”. Така осъзнаването е очевидна крачка в правилното направление, защото това е по-високо ниво на съзнание. Очевидно е, че ще е полезно за човека да започне лечебен курс или чрез други начини да сложи край на пиянството. Но да прекара останалата част от живота си с идентичност, „аз съм пияница”, съвсем не е добър изход.
Да постигнеш осъзнаването „аз съм алкохолик” не е решение на Живота. Но ако го развиете, като разширите духовното си разбиране, може да стигнете до извода, че сте духовно същество. И приемайки тази нова идентичност, приемате решение на Живота. Позволявате на старата си идентичност да умре, а да се роди нова в съответствие с която, пиянството е невъзможно. Дори няма да изпитате желание да пиете, защото това е несъвместимо с вас, с представата ви за света.
Можете да стигнете до приемане на решение за Живот и по друг начин. Трябва да разширите съзнанието си, което има два аспекта:
· Аспектът Алфа включва разбирането на духовната страна на живота, включително и факта, че сте духовно същество, което има уникална мисия на тази планета. Осъзнавате егото и виждате, че сте повече от него.
· Аспектът Омега включва разбирането, защо и как определен модел на поведение оказва влияние върху вас и другите хора. Осъзнавате игрите на егото като такива.
Много хора стигат до разбирането, че някои навици имат отрицателни последствия, но не разбират, че това са его-игри. Затова трябва да водят напрегната борба за преодоляване на навика. Но ако работите и над двата аспекта за разширяване на съзнанието, ще ви стане много по-лесно да се избавите от старото мислене. Причина за това е, че няма да имате усещането, че се разделяте с нещо. Много хора, които престават да пият, имат усещането, че са изгубили нещо, което им е доставяло удоволствие и изпитват вътрешна загуба или празнота. Но щом достигнете по-високо духовно разбиране, можете да се избавите от илюзията за загуба.
Вместо празнота ще имате ново чувство за идентичност, и затова не губите нищо. Просто позволявате на нещо старо да си иде, защото е заменено с нещо по-добро. Това е подобно на годините, когато сте израствали, когато изведнъж сте разбрали: „Вече не съм дете!”. В момента, когато сте приели новата идентичност, става лесно да изоставите играчките. Не ви се е наложило да се заставите да зарежете куклите или автомобилчетата, просто сте загубили интерес и сте пренасочили вниманието си върху нови играчки, които съответстват на новата ви идентичност като младеж.
Знам, някой ще каже, че е по-добре да запазите привързаността си към детските играчки, но порастването е необходима крачка към възрастния живот. В края на краищата, престанали сте да се виждате деца и сте се признали за възрасни. Същността е, че вече сте приели много решения на Живота, които са ви издигнали на по-високо чувство за идентичност. С други думи, вземането на решение не е нещо непостижимо. Просто трябва да станете по-осведомени за подобни решения, а след това да насочите вниманието си върху следващата крачка. Трябва да позволите на старата идентичност като „обикновен” възрастен да си иде и да приемете нова идентичност на духовно същество. Когато го направите, по съвсем естествен начин ще престанете да правите това, което правят обикновените възрастни и ще започнете да правите това, което правят духовните същества.
Противодействие на израстването
Много хора усещат, че има противодействие на решението им, все едно нещо ги влече обратно към старите стереотипи. Някои хора, дори с опит във вземането на решения за Живот, отново се завръщат към старите модели. Причина за това е действителното съществуване на притегляне, което ви тегли надолу по витата стълба. Тази сила се състои от няколко компонента и сега ще ги разгледаме.
В центъра на всяка его-игра се намира илюзорно убеждение, основано на дуалистичния разум на антихриста, а не на Христовия разум. Докато това убеждение остава в съзнанието ви, ще привлича разума ви и буквално ще ви влачи към стереотипните мисли, чувства и действия. Не можете да се избавите от тях, докато не преодолеете илюзорното убеждение. Но това е доста трудно, защото убеждението може да има няколко нива. Може да се каже, че съществува дълбоко убеждение, което е скрито от няколко по-малки убеждения, също както малките камъчета задържат на едно място голямата скала. Докато не освободите малките камъчета, не можете да помръднете скалата.
Както съм обяснявал на друго място, материалната вселена има четири нива, които отговарят на четири нива от вашия разум:
· Ниво на идентичност – убежденията ви, кой сте и какво представлява света.
· Ментално ниво – убежденията ви, какво можете и какво не можете да правите. Нивото, където са убежденията, какво имате право и нямате право да правите.
· Емоционално ниво – чувствата, които предизвикват действията ви. Но чувствата могат да бъдат предизвикани и от външни обстоятелства и така да бъдат пречка или да ви заставят да направите нещо, което не искате.
· Физическо ниво – тялото и външния разум, с който решавате, какви физически действия да предприемете. Ниво, където са убежденията ви, как действията ви влияят на вас и на другите хора.
В повечето случаи его-играта има различни елементи и на четирите нива и за да се избавите от играта, трябва да се справите с всичките.
Като пример, да се върнем отново към алкохолика. На съзнателно ниво човекът има убеждението: „Не съм алкохолик, не прекалявам много с алкохола. Мога да го контролирам, мога да спра всеки един момент!”. Но на физическо ниво преживява последствия, които му е трудно да отрече. Например, пиещият може да загуби работата си, да разруши отношенията си или да чуе от лекаря, че ако не престане да пие, може да умре до шест месеца. Това може да го накара да изостави убеждението, което посочих и да престане да пие.
Разбира се, това е крачка в правилното направление, но човекът е започнал да пие не заради убежденията си, че не е алкохолик и може винаги да се спре. Щом не излиза извън пределите на външния ум, убежденията от по-високите нива винаги ще му влияят и затова ще се бори цял живот с алкохолизма. На емоционално ниво може да съществува убеждението: „Не трябва да изпитвам тази болка, но понеже съм нейна жертва, трябва да я заглуша с алкохол. Имам нужда от облекчение”. Очевидно е, че докато съществува това убеждение в емоционалното тяло и докато изпитва болка, ще го тегли към алкохола и ще трябва ежедневно да се бори с нея.
На ментално ниво може да съществува убеждението: „Не мога да се справя с този проблем, защото не мога да се избавя от болката, която нося. И понеже съм безсилен пред този проблем, имам нужда от известно облекчение, което трябва да получа веднага”. Това убеждение ще действа постоянно, докато не бъде премахнато. Най-накрая, в тялото на идентичността може да съществува следното убеждение: „Аз съм само един жалък човек, без никаква стойност. Животът ми няма определена цел и няма смисъл.’’Това е убеждение-скала и ако можете да го засилите, би отнесло и по-малките ви убеждения.
Напълно е възможно, Съзнателният ви Аз да се отстрани от сегашната ви ситуация, да открие невярното убеждение на ниво идентичност и да го премахне. Така, по-слабите убеждения ще нападат като плочки от домино. Проблемът тук е, че Съзнателният ви Аз трябва да погледне на ситуацията отстрани. Трябва да видите гората, вместо отделните дървета. А егото ще опитва да насочи вниманието ви към някое от по-ниските нива.
Докато човек пие прекалено много, вниманието му е съсредоточено на физическо ниво. Интересува го само поредната доза алкохол и как да избегне последствията от пиянството. Затова може да се наложи да се избави от навика преди да може да пренасочи вниманието си отвъд физическото ниво. Аналогично, някои хора толкова са съсредоточени върху емоционалните проблеми, че никога не могат да се дистанцират и да разберат, че чувствата им са предизвикани от мислите им. И разбира се, някои толкова са съсредоточени на ментално и интелектуално ниво, че не разбират, че мислите им са следствие от чувството им за идентичност.
Същността е, че стремейки се към интуитивно разбиране, за което говорих в предишните раздели, можете да се отстраните напълно и да откриете илюзорното убеждение на ниво идентичност, което е причина за проблемите ви. Ако извадите запушалката на ваната, всичката мръсна вода ще изтече. Но в много от случаите, за хората е прекалено трудно да изчистят ума си от натрупаното по ниските нива. Затова, вероятно е най-добре да се съсредоточите да преодолеете илюзорното убеждение на ниво съзнателен ум, на емоционално или ментално ниво. Само след като освободите ума си от привързаността си към някое от тези нива, ще можете да погледнете проблема като цяло.
Енергийна връзка
Както е обяснено на друго място, всичко е енергия. Четирите нива на разума ви формират енергийно поле, и вие сте живи и съзнателни благодарение на потока енергия, който тече от вашето АЗ СЪМ Присъствие през четирите ви низши „тела”. Всичките ви умствени процеси използват тази светлина и неизбежно е „оцветена” от убежденията, които пазите в тези четири нива на разума си. Убеждение, основано на антихриста, ще понижи вибрацията на светлината ви така, че да не може да протича обратно към вашето АЗ СЪМ Присъствие.
Част от тази „лъжеквалифицирана” енергия ще се натрупва в личното ви енергийно поле, често наричано подсъзнателен ум. Понеже тази енергия е електромагнитна, проявява електромагнитна сила и въздейства на мислите и емоциите ви, като ги увлича в определени клишета. Ако често реагирате на определена ситуация с гняв, тогава тази енергия оцветена от гнева, ще се натрупа в емоционалното ви тяло и ще доведе до по-бързата ви реакция с гняв. Колкото повече енергия е натрупана, толкова по-лесно ще реагирате с гняв.
Същността е там, че ако в личното ви поле има много лъжеквалифицирана енергия от определен тип, тази енергия ще има двоен ефект:
· Енергията ще действа като магнит, който ще отвлича вниманието ви от виждането на общата картина. Прекалено сте съсредоточени върху действия, чувства или мисли, които съответстват на тази енергия. В действителност, не избирате свободно своите действия, чувства и мисли, защото клишето притегля вниманието ви и го ангажира. Така, за Съзнателният ви Аз е много по-трудно да се отстрани и да каже: „Защо продължавам да правя всичко това?”
· Енергията формира завеса, която пречи на Съзнателния ви Аз да се настрои с вашия Христов Аз, с духовните учители и АЗ СЪМ Присъствието. Също така ще ви бъде трудно да получавате интуитивен опит или виждане на основната истина в духовното учения, което четете.
Ако се обобщи накратко, енергията притегля съзнанието ви към по-ниски действия и пречи да получавате прозрения, за да знаете по-добре. Вече става очевидно, че трябва да направите нещо, за да се избавите от тази натрупана енергия и най-ефективния начин е използването на духовната техника, разработена с тази цел. Очевидно е, че препоръчваната от мен техника са розариите на Майка Мария, предназначени да трансформират негативната енергия и да ви помага при решаването на дуалистичните убеждения. Така получавате от розариите двоен ефект.
Честно казано, много малко хора няма да имат полза от използването на розариите като подготовка за вземането решения на Живота. И толкова много хора имат лъжеквалифицирана енергия, че просто не могат да вземат решение на Живота, докато не се избавят от по-голямата й част, за да освободят съзнанието си от притеглянето й. едва тогава ще имат достатъчно самосъзнание, за да преодолеят менталните ограничения, създадени от егото.
Другото следствие от натрупаната лъжеквалифицирана енергия в личното ви поле е, че създава връзка между ума ви и масовото съзнание. Представете си, че преминавате покрай здание, в което се намира огромен електромагнит. Тялото ви не се привлича от магнита, затова не чувствате нищо. А сега си представете, че джобовете ви са пълни с железни предмети. Вече осезаемо усещате привличането. Така, ако в аурата ви има много лъжеквалифицирана енергия, ще усещате привличането на масовото съзнание и това ще усложни много приемането решение на Живота. Ще повторя, единствения изход е да трансформирате лъжеквалифицираната енергия с използването на духовна техника. Тогава князът на този свят ще дойде и няма да намери нищо свое, с което да ви привлече в саморазрушително клише.
Преди да изоставим темата, какво ви държи в старите клишета, позволете ми да обърна внимание и на навиците. Подсъзнателният ум функционира подобно на компютър. Щом веднъж програмата е създадена ще продължи да работи, докато не я изтриете от твърдия диск. Може да вземете решение на Живота, което да премахне заблудата, която е създала програмата, но все още имате определени навици, съществуващи в подсъзнателния ви ум. Щом в джунглата е прекарана пътека, животните ще тръгнат по нея и това ще я разшири, което означава, че още повече животни ще минават по нея. Аналогично, пътеката в подсъзнателния ви ум заставя вашите мисли и чувства да следват определено клише. Пътеката е оформена от повторенията и са нужни повторения, за да се избавите от нея.
Искам да кажа, че след вземане решение на Живота, все още трябва да се избавите от навиците, които са се появили при старото убеждение. Това изисква време и затова трябва да имате готовност да потвърждавате решенията на Живота, многократно след като го приемете. В действителност, някои хора са се ангажирали с премахването на клишета от масовото съзнание и ще трябва да потвърждават определени решения на Живота в продължение на доста време, понякога и цял живот. Затова не си струва да унивате по този повод, а просто да потвърждавате решенията всеки път, когато нещо ви привлича към старо клише.
Правилни отношения между вас и вашите убеждения
Ако погледнете света, ще видите, че някои хора са готови да умрат за убежденията си или да убиват другите, за да унищожат, това, което смятат, че е заплаха за убежденията им. Някои от тези хора дори изглеждат герои с отстояването на своите възгледи, а някои се мислят, че аз искам да умрат за моята кауза. Това е неправилно разбиране.
Убежденията са нещо изразено с думи, а това, което е изразено с думи, произлиза от дуалността, където попада под най-различни интерпретации. Ето пример за убеждение: „Моята религия е единствено истинската и затова Бог иска всички останали да бъдат премахнати и затова убийството им е оправдано”. Накратко казано, никога не трябва да искате да убивате или да умирате заради убеждения.
Можете да отстоявате принципите си и аз точно това съм направил, като позволих да бъда разпънат. Но аз не съм го направил поради някакъв егоистичен интерес или привързаност. Направил съм го за да подбудя другите, като им покажа, че убежденията им са противоречиви. Те твърдят, че вярват на религията, която казва „не убивай”, но искаха да ме убият за да запазят религията си. Как може да запазите ненасилствена религия чрез насилие?
Нямам намерение да започвам сложна философска дискусия и затова ще оставя някои неща необяснени. Целта ми е да ви покажа основния принцип, който е зад решенията на Живота. Работата е там, че сте заслепени от дуалните илюзии на егото и затова не виждате Христовата истина. Виждането ви на истината е блокирано от сегашните ви убеждения. Затова, за да постигнете Христовото виждане, което прави решенията на Живота естествени и лесни, трябва да имате готовност да излезете извън рамките на сегашните си убеждения. Но не можете да го направите, докато сте привързани към тях. Готовност да убивате или да умирате за убежденията си, е крайна форма на такава привързаност.
Има много хора, които ще забележат, че четейки тези беседи за егото, изпитват тревога някъде в ума си. Ако се вгледате внимателно ще видите, че липсва желание да признаете сегашните си убеждения за погрешни. Може дори да съществува страх, че ако подложите на съмнение убежденията си, ще се случи нещо лошо или ще загубите нещо. Какво ще остане от вас, ако загубите убежденията си?
Не обвинявам по никакъв начин хората, които споделят тези чувства, просто споделям, че докато ги имате ще направите духовния си път много по-труден, отколкото може да бъде. Имам желание да видя всички искрени духовно търсещи, да се предвижват по пътя, колкото се може по-бързо и безболезнено. И за да го направите, трябва само да промените вижданията си за живота. Трябва леко да завъртите ръчката на съзнанието, за да погледнете от друга гледна точка на убежденията си.
Какво е това ново виждане? Докато съществува във вас каквато и да е привързаност към сегашните ви убеждения, отказът от тях ще ви причини болка. С всяка крачка по духовния път трябва да се избавите от някакво погрешно убеждение, а това означава, че всяка крачка ще ви причинява болка. Ако се освобождавате с нежелание от погрешните убеждения, това е защото някаква част от вас се идентифицира с тях. Тази част е егото, което няма желание да израствате и използва съществуващите убеждения за да ограничава израстването ви.
Какво е скритото послание на егото? Че не трябва да се освобождавате от някакво убеждение, защото извън него няма нищо непогрешимо. Затова, ако позволявате на егото си да ви привързва към определени убеждения, в действителност, отказвате да разширявате разбирането си и да постигнете по-широко виждане, водещо до решение на Живота. Твърдя ли, че трябва да се освободите от всичките си убеждения? Не е задължително, но АЗ СЪМ говоря, че трябва ДА БЪДЕТЕ ГОТОВИ ДА СЕ ОСВОБОДИТЕ ОТ ВСИЧКИТЕ СИ УБЕЖДЕНИЯ. Ако има убеждения, които не желаете да подложите на съмнение, това желание произлиза от привързаност, а привързаността произлиза САМО от егото.
Как да избегнете този капан? Буквално има само един начин. Съзнателният ви Аз трябва да осъзнае, че СТЕ ПОВЕЧЕ ОТ УБЕЖДЕНИЯТА СИ! Както обяснявах, Съзнателният ви Аз е индивидуализация на Божието Битие, а без съмнение Бог е над всички убеждения на този свят. Бог е Духа на Истината и затова трябва да му се покланяте в Дух и Истина, вместо да го правите чрез дуалистичните убеждения и земните доктрини. Духът на Бог е над ВСЯКО убеждение, което може да бъде изразено чрез думи. Тънкостта е, че само Съзнателният ви Аз може да усети Духа на Истината, а егото никога не може да го направи.
Ако можете да направите тази промяна в съзнанието си, ще разберете, че реалният ви Аз никога не може да загуби нещо, като се избави от погрешното убеждение. Какво можете да загубите, ако се избавите от убеждение, което ви ограничава и ви заключва в затвора на лъжливото чувство за идентичност, което предизвиква постоянно страдание? Само егото може да загуби, когато се избавите от лъжливите убеждения, тъй като повече няма да може да ви управлява.
Разбирате ли, колко много може да облекчи тази промяна пътя ви? Когато знаете, че сте повече от убежденията си, бързо можете да преодолеете целия страх да разгледате критично убежденията си, целия страх, че може да се случи нещо, ако грижливо пазеното убеждение бъде признато за погрешно. Вместо да се съпротивлявате на процеса за разобличаване на своите погрешни убеждения, вие го търсите активно. Разделяте се постепенно със своите привързаностти и се посвещавате на непрекъснатия процес за постепенно разобличаване на всяко невярно убеждение, което някога е влизало в разума ви. И щом видите такова убеждение, ще можете да го пуснете толкова лесно, както пускате змия. Тогава ще започнете да вземате спонтанни решения на Живота и предвижването по пътя ви ще се ускори и ще надмине очакванията ви.
Отвореност за обучение
Като последни размисли, как можете да постигнете състояние на разума, когато ще можете да вземате спонтанно решения на Живота, задайте си следните въпроси: Отворен ли съм за обучение? Готов ли съм да следвам истинския духовен учител, който разобличава лъжливите ми убеждения? Или предпочитам да следвам лъжливия учител, който ми казва това, което ми се иска да чуя (в действителност, егото ви)?
Това е най важния въпрос, който отделя истински духовно търсещите от тези, които твърдят, че са много духовни или религиозни, но не са разбрали, какво е в действителност духовния път или не са поели задължението да израстват духовно. Това буквално отделя агнетата от овцете.
Ситуацията е безспорна. За да се движите по духовния път, за да се изкачите на следващото стъпало по витата стълба, трябва да преодолеете заблужденията си, които са ви накарали да се спускате надолу до сегашното ви ниво. Ако можете да видите погрешността на тези илюзии, не бихте били на нивото, на което сте и бихте се върнали обратно. Така, съществува нещо, което не сте в състояние да разберете, което пречи на израстването ви и докато не го разберете, ще седите в капана.
Пътят за излизане от задънената улица е да получите решаващото прозрение, което ще ви покаже погрешността на сегашното ви убеждение и ще го замени с истина, която да ви направи свободни. Откъде ще се появи това прозрение? То не може да дойде от вашия собствен ум, от собствената ви ментална структура. Ако разбирането, от което имате нужда е в тази структура, вече бихте го открили. Погледнете от друг ъгъл на моето твърдение:
А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? (Лука 6:41)
Защо на хората им е толкова лесно да виждат това, което става в живота на другите, а им е толкова трудно да видят същия проблем в собствения си живот? Защото, когато се намирате в менталните рамки, създадени от егото, не можете да виждате собствената си ситуация толкова ясно, както когато гледате отстрани. Така, разбирането, от което имате нужда, трябва да дойде от източник извън вашия ум, и който е над дуалността. Този източник е духовен учител.
Това не означава, че задължително трябва да установите съзнателна връзка с същество от духовното царство. Както казва Ел Мория: „Учителят може да бъде и мравка, внимавайте за него”. Смисълът е, че често учителят се появява в неочаквано скромен вид. Учител може да стане книга или друг човек, който ви посочва това, което сами не забелязвате. И както вече споменах, когато ученикът е готов, ПОЯВЯВА СЕ учителят. Така, с вас ВИНАГИ има учител, който може да ви даде това, от което имате нужда, за да направите следващата крачка по пътя си. Главният въпрос е – ще признаете ли учителя и ще се вслушате ли в посланието му?
Това, което можете да направите сега, е да поемете задължението, винаги да търсите учител. И да му позволите да ви говори за това, което не виждате сами, това, което егото ви не иска да види. Трябва да търсите истински учител, който да ви казва истината в очите, вместо лъжлив учител, който да ви осигурява комфорт сред собствените ви илюзии. Може да решите да сте отворени за обучение през целия си живот, винаги да търсите учителя, който да ви издигне на по-високо ниво. Може да решите, че имате уши, за да слушате и очи, за да виждате.
Пътят е непрекъснат процес
Много са хората, които стават жертва на тенденцията егото да търси автоматично или гарантирано спасение, както обяснявах в първата серия беседи. Те си мислят, че има някакво окончателно учение, информация или разбиране, и щом го намерят, ще постигнат освобождението. Мислят си, че само едно вълшебно изречение е достатъчно за да се възнесат на върха на витата стълба.
Но докато се намирате във въплъщение, ще си имате работа с разума на антихриста. Не можете да се освободите от собственото си его и продължавате да сте под въздействието на масовото съзнание. Затова е важно да сте с нагласата, в която виждате пътя като непрекъснат процес. Вместо да търсите крайно решение, постигате постепенно нарастващо разбиране през целия си останал живот.
Ако го постигнете не търсите повече някакво окончателно учение, а това означава, че егото повече не може да ви накара да повярвате, че сте намерили непогрешимата истина и можете да престанете да търсите. Така егото не може да ви накара да се спрете на определено стъпало, с мисълта, че няма нужда от други крачки. В последната беседа казах, че не трябва да позволявате на егото да ви снабдява с информация, върху която да основавате решенията си. Ако го направите, егото ще ви ИЗНУДИ да повярвате, че няма къде да отивате по-нататък, защото вече сте спасени. Така ще стигнете до извода, че това е последната крачка, която трябва да направите.
Мрежата от илюзии, изплетена от егото, е много фина и трябва да отчитате, че пътя има няколко нива. Затова, вместо да позволявате на егото да ви устрои комфортно на сегашното ви ниво, трябва винаги да гледате отвъд пределите му. В действителност, ще започна да описвам индивидуалните игри на егото и ще ги разделя в съответствие с четирите нива на разума. Това ще ви помогне да разберете, че трябва да продължите докато не стигнете до най-високото ниво и не преодолеете лъжливата си идентичност. Това ще ви бъде и подкрепа, защото разбирате, че сте се издигнали над най-ниското ниво.
Има тънка разлика, над която трябва да се замислите. Егото ще се опитва да ви накара да се чувствате комфортно със сегашните си убеждения, за да нямате желание да продължите нагоре. Но борбата с тази тенденция съвсем не означава, че трябва да преживеете останалата част от живота си в неудовлетворено състояние или ограничени. Щом осъзнаете, че сте повече от убежденията си, изоставянето на старите убеждения няма да ви причини болка. Ще се усетите по-свободни, което ще ви даде усещането за радост. Така ще можете да се наслаждавате на пътешествието, без да попадате в капана на комфорта, който спира израстването ви. И когато достигнете тази детска невинност, ще можете да продължите по пътя с възбудата, като дете, което е открило нова детска площадка, която трябва да се изследва. В този момент навлизате в Небесното Царство, дори да не сте стигнали до върха на стълбата.
Позволете ми отново да се върна на твърдението си, че не можете да осъществите решение на Живота, независимо колко усилия влагате, но това няма да се случи и ако не опитвате. Виждаме, че докато опитвате, използвайки разума на антихриста, не може да постигнете Христово виждане, което е основа за решение на Живота. Но ако чакате пасивно, въобще нищо няма да постигнете. Ключът е в средния път между опитите за използване на човешкия разум и неправенето на нищо.
Този тесен път е в постигането на нагласата да откриете първо Царството Божие – Христовото виждане – а след това си позволявате всичко останало – включително и решенията на Живота – ще се получат спонтанно. Това е състоянието на внимаваща благодат, когато превръщате разума си в чаша и позволявате Божията истина да тече в нея и да освети тъмнината. Виждате, запазването на его-илюзиите е постоянна борба. Постигането на Христовата истина е възможно, само ако престанете да се борите. И това е истинския смисъл на детския разум. Дистанцирате се от стремежа на егото да контролира всичко и вместо това, както казва Мория – ОПИТВАТЕ, като позволявате ДА ВИ РЪКОВОДИ БОГ. Позволявате на Бога вътре във вас да бъде творец, вместо вас.
Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. (Йоан 5:30)
Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. (Йоан 14:10)
Опитайте да прочетете тези две изречения с усещането, че вие сте Христос, който ги изрича. И обърнете внимание, как егото ви им се съпротивлява.
Его игри 1 Бъди като всички
Исус: Някои игри са много специфични и е относително лесно да бъдат разобличени, когато преиграват в определени ситуации. Други, по-общи его игри, е много по-трудно да бъдат разобличени, защото се използват в множество различни ситуации,дори при всички ситуации. Тези общи игри, в повечето случаи, подготвят почвата за специфичните игри и по този начин отслабват способността ви да ги разпознаете и преодолеете. Затова ще започна с една от общите игри на егото.
За да бъде разбрана тази игра, ще направя равносметка на това, което обяснявах в предишните две беседи:
Егото иска да ви направи слепи за съществуването на по-висока реалност, която е отвъд дуалистичното мислене на егото.
Заслепявайки ви с тази илюзия се стреми да ви задържи в нея до безкрайност.
Егото иска да отивате там, където му е нужно, без да осъзнавате, какво се случва. Иска да се спускате по стълбата на живота толкова плавно, че дори да не забележите.
Ако се откажете да се спускате повече, егото иска да ви задържи на това ниво. Дори и да започнете да се изкачвате, то се стреми да ви задържи на всяко едно ниво.
Изисква се специално решение за да се изправите и да започнете изкачването нагоре. Егото ще направи всичко възможно за да ви попречи да вземете това решение.
Какво е главното оръжие на егото при опита му да ви попречи да вземате жизнени решения и да направите следващата крачка нагоре по стълбата на живота. Това е стремежа на егото да ви накара да приемете норма за така нареченото „нормално поведение”. Тогава егото ще успее да проектира в съзнателния ви ум убеждението, че докато сте в пределите на нормата, няма никакви причини да правите нещо необичайно, от рода на жизнено важни решения и извършването на крачка нагоре по стълбата. С други думи, егото иска да вярвате, че плъзгането надолу или спирането на някакво ниво е нормално, а изкачването нагоре – ненормално, и затова е излишно, опасно, забранено или невъзможно. Посланието е следното: „Не клатете лодката – бъдете нормални като всички останали!”
В този стремеж егото има силен съюзник, а именно това, което някои психолози наричат колективно безсъзнателно. Бихме могли и да го наречем масово съзнание или планетерно его. Ако погледнете обществото, ще забележите, че повечето хора живеят целия си живот в пределите на нормите на конкретното общество, следвайки сляпо стандартите за нормално поведение във всичко, от религията до модните тенденции.
Ако се обърнете към историята ще забележите, че много общества са назначавали различни наказания за нарушаването на нормите. Могат да бъдат много жестоки, като смъртното наказание, заточение, лишаване от свобода или изпращане в концентрационен лагер. Или могат да са по-малко драматични, и затова по-трудни за разобличаване – методи, действащи в пределите на семейния и обществен натиск или просто да не се обучават хората на друг начин на живот.
Щом обществото стигне до състоянието повечето хора да се страхуват да се опълчат на нормата или да я подложат на съмнение, то става консервативно и неподвижно. Остават много малко възможности за вътрешна промяна и това е причината за разложението на такива общества, което води до крах чрез вътрешна диктатура или външен враг, който ги завоюва. Римската империя е типичен пример, но страниците на историята изобилстват с такива.
Историята свидетелства, че много малко общества са имали норми, които са позволявали следването на духовен път. Повечето общества са пречели на това, и особено, религиозните общества. Точно затова бях отхвърлен, подложен на натиск и нападки от всички страни, когато започнах да изразявам своето Христово битие. Затова всички искрени духовно търсещи трябва да очакват, че трябва да излязат извън нормите на обществото, за да могат да следват докрай духовния си път. С други думи, духовните хора трябва да признаят, че духовното развитие не е обществена норма в този момент. Затова трябва да бъдете готови да бъдете ненормални с всички произлизащи от това последствия в конкретното ви обкръжение и затова не сте особено чувствителни към фините опити на егото ви да ви накара да останете в пределите на нормата, да останете в стадото.
Освен натиска на обществото ви, не трябва да забравяте и за вътрешния натиск, създаден от самото ви его. Вашата лична норма, неизбежно е подложена да околното влияние, в което сте израсли, но също така има и своите индивидуални особености, които егото ви прецизно е създавало в продължение на много въплъщения. Те са разработени за да бъдете удържани в рамките на определената от егото ви норма, и затова духовно търсещия трябва да е готов да изследва своите норми, а също и тези на обкръжаващите. С други думи, за духовно търсещия, излизането от нормите трябва да се смята за нормално поведение.
Тоягата и моркова
Понятието норма подразбира средно значение, някаква средна величина. Но средата съществува само относително две крайности, доколкото средното се намира между тях. Затова егото се стреми да определи своята норма като установява минимум и максимум:
· Моркова е най-високото, което може да се постигне, най-смелата мечта, най-висшето ви усещане за щастие според егото. Но понеже егото не може да вижда по далеч от дуалността, определя максимума само върху това ограничено виждане. Или определя начин за постигането на това най-висше състояние, основавайки се на илюзиите си. Например, много духовни хора имат отчасти вярна представа за, че крайната цел на живота е постигането на възвишено състояние в духовното царство. Но егото им често успява да ги убеди, че е възможен автоматичен път за постигането на тази цел, както обяснявах в предишни беседи. Един очевиден пример е вярата ви, че ако на думи признавате Исус Христос за свой Господ и Спасител, аз автоматично ще приема на себе си всичките ви грехове и ще ви взема на небесата.
· Тоягата са най-големите ви страхове, най-лошите ви предположения, какво може да се случи с вас. И отново това се определя от егото, основавайки се на илюзиите си и затова винаги може да се наблюдава ирационален елемент. Фактически, целия страх е ирационален, защото, когато действително опознаете реалността на Бога, истината ще ви освободи от всякакъв страх.
Същността е в това, че в действителност нормата е ментален затвор, който трябва да ви задържа в определени граници, където егото има усещането, че може да ви управлява. Егото представя нормата като безопасна зона, която ви гарантира, че можете да постигнете най-високата си мечта и ви защитава от най-лошите ви предположения. Използвайки предишния ми пример, докато вярвате, че Исус ще ви спаси, ще бъдете спасени. И докато не се съмнявате в доктрината за изкуплението на чуждата вина, ще се опазите от адския огън.
Извода е прост. Докато не подложите на съмнение нормата, включително тоягата и моркова, оставате в рамките на ментална структура, която е определена от егото ви – никакъв духовен ръст не е възможен. Невъзможно е духовното ви израстване, ако не подложите на съмнение нормите на егото си. Разбира се, егото ще направи всичко възможно за да ви убеди, че подлагането на съмнение на нормата е опасно и затова трябва да сте готови да поставите под съмнение причините, защо не трябва да се усъмнявате в нормата.
Както споменах, всички страхове са ирационални, а ирационалността може да бъде премахната чрез правилно разбиране. Така истинския ключ към всяко израстване е търсенето на разбиране. Както е казано в Библията: „Главното е в мъдростта: постигни мъдростта и с цялото си име постигни разума”. Затова често съм говорил за тези, „които имат уши да слушат и очи за да виждат”. По същата причина съм казвал, че „който търси, ще намери, ако помоли, ще му се даде, ако почука, ще му се отвори”. Знам, че страха да се подложи на съмнение нормата е много убедителен, затова ми позволете да внеса яснота, която ще ви помогне да го преодолеете.
Защо е опасно ДА НЕ СЕ ПОДЛАГА на съмнение нормата?
Като пример ще използвам традиционната християнска терминология. Повечето християнски църкви са на мнение, че имате нужда от спасение, защото сте грешни. Но защо можете да грешите, нима Бог не би могъл да ви създаде без тази възможност, за да не възниква въпроса за вашето спасение?
Повечето църкви биха се съгласили също така, че за да се спасите, ще трябва да направите някои избори. Но често се разминават в мнението, какво трябва да направите, което тук не е толкова важно. Самият факт, че няма да бъдете спасени автоматично, и че трябва да направите нещо за своето спасение, е показателен, че Бог ви е дал свободна воля. Доколкото имате свободна воля, можете да изберете да нарушавате Божествените закони и по този начин да грешите и да подлагате на заплаха спасението си, или можете да изберете да се съобразявате с законите на Бог и да сте спасени.
Самият факт, че Бог ви е дал свободна воля е показателен, че независимо от желанието му, да влезете в царството му, няма желание да принуждава да го направите. Ако е принуждаващ Бог, би ви създал без право да грешите, за да бъдете автоматично в Божието царство. Затова логическия извод е: Бог не ви е създавал като роботи, а иска да влезете в царството му по съзнателен и доброволен избор.
Какво се иска от вас за доброволното влизане в Божието царство? Нужно ви е разбирането, че това е действителна ваша потребност, ваш най-голям интерес. Трябва да преодолеете всякакъв страх, усещането, че сте принудени да се спасите, в противен случай ще се окажете в ужасно място. Трябва да преодолеете всякакви свои задължения, чувството, че трябва да се откажете от своите земни удоволствия, от усещането, че губите някакви земни ценности.
Влизането в Божието царство трябва да бъде напълно свободен избор, а ще можете да го направите само след като имате пълно разбиране, какви са последствията. Трябва да сте в състояние да виждате, защо предпочитате Божието царство, и че то е ваша лична заинтересованост. Трябва да разбирате, че не губите нищо, а получавате нещо много по-ценно, от това, което имате на Земята. Ако нямате това пълно разбиране, просто няма да можете да направите свободен избор. Избора основан дори на частично невежество, не може никога да бъде свободен.
Извода е ясен. Бог иска да направите свободен избор и затова ви е дал свободна воля. Той знае много добре, че когато имате пълно разбиране на действителността, ще предпочетете с любов Царството Божие, пред каквото и да е на Земята. И затова Бог иска да имате пълно разбиране на действителността. С други думи, Бог няма какво да крие и той не се опитва да го прави. Могат да ви пречат само сили, които се стремят да ви държат извън Божието Царство и да ви пречат да постигнете пълно разбиране.
Това са егото и княза на този свят, които се опитват да ви държат в невежество, като ви заставят да повярвате, че задаването на определени въпроси е опасно. Тези сили използват често религията, за да попречат на хората да задават въпроси, но през този век е възможно хората да се издигнат над този страх и да потърсят пълната истина за своите отношения с Бога. Реалното положение е такова, че Бог никога не се опитва да ви пречи да узнаете истината, която ще ви направи свободни. Затова, винаги, когато се сблъсквате с всякакво вътрешно и външно противодействие разширяването на разбирането ви, трябва да знаете, че това е работа на егото и на княза на този свят. Затова, бъдете готови да подложите на съмнение нормата, бъдете готови да я превъзхождате, да бъдете ПОВЕЧЕ от това, което се определя от нормата или от решението ви да бъдете.
Нормата, двоен стандарт
За преобладаващото количество хора, нормата установена от егото им е рамката, която определя, какво е нормално поведение в обществото. Очевидно е, че различните култури и общества имат различни критерии, какво е нормално, и затова нормите в различните части на света могат да се различават доста. Но всичките имат един общ смисъл – не трябва да правите нищо излизащо от определените рамки. Просто бъдете обикновен човек и ще постигнете всяка поставена цел. Например, бъдете добър християнин и следвайте доктрините на църквата ви и тогава ще бъдете спасени.
Повечето хора са удовлетворени от „обикновения” живот, като се придържат към стандартите, които се смятат за нормални. Но във всяко общество има хора, които не са удовлетворени от „нормалното” и жадуват нещо изключително в живота си. По тази причина са увлечени често в искрена борба за превъзходство и се стремят да се възвисят над „обикновените” хора чрез различни способи.
За съжаление, повечето от тези хора се намират в капана на друга игра на егото, а именно, съперничеството между тях. Макар борбата им за превъзходство да има потенциал за израстване в духовния път, в действителност не преодоляват егото си, докато са ангажирани с играта на сравнения. Егото обича да се чувства над другите, затова определя за тези хора друга норма. Съгласно нея, вместо да се смесват с тълпата, тези хора трябва да се отличават от нея. За тях е нормално да са по-добри от другите.
В крайната си форма тази норма може да накара хората да повярват, че са отделна категория хора, висша класа, която е много над останалите. За тях превъзходството е утвърдена норма и живота им е погълнат от търсенето на доказателства за това превъзходство с всякакви средства, били чрез власт, интелект, образование, спорт, пари, красота или някакъв друг начин.
Очевидно е, че духовните интереси не ви предпазват от чувството за превъзходство. Много духовни хора са се оказали в капана на цел, определена от егото им, често като гарантиран път към спасението. Докато следвате външните правила, определени от една или друга духовна организация, ще се възвисите над другите – нашепва егото.
Фактически, преобладаващото мнозинство от духовни организации, които съществуват на тази планета, имат норми, понякога много ясно определени, а понякога неизказани гласно, които се определят от лидерите и членовете на организацията. Просто егото успява да накара такива хора да приемат норма, какво означава да си духовен човек.
Зад всички норми има основно послание – за вас никога няма да бъде нормално да се издигнете над човешкото битие – както се определя от дуалното съзнание. Егото ще ви позволи да се издигнете толкова високо, доколкото пожелаете, докато оставате в пределите на дуалистичната игра да се сравнявате с другите или с някакъв стандарт. Това, което егото не иска да види е, началото на съюза с вашето АЗ СЪМ Присъствие и стремежа да бъдете тук на Земята разширение на това Битие, което сте вече в духовното царство.
Егото е наясно, че щом започнете да осъзнавате духовното си битие, ще започнете да различавате всеки земен стандарт и ще пожелаете да бъдете ПОВЕЧЕ от това, което ви предлага Земята или егото. Ще започнете да не се привързвате към цели и норми, определени от егото и това постепенно ще ви позволи да поемете властта над собствения си ум и битие. Ще можете да последвате първоначалната повеля към всички съ-творци – да преумножавате и да управлявате Земята. По този начин всяка норма определена от егото, преследва основната цел да ви попречи да следвате този недуалистичен подход към живота. Егото ще ви позволи да бъдете произволен тип, какъвто ида пожелаете, но няма да иска да бъдете тук долу това, което сте там горе.
Нормата – постоянно усъвършенстваща се цел
За духовно търсещите е важно да разберат, че нормата на егото не е нещо непроменяемо. С израстването ви по духовния път, егото ви ще се приспособява към новите ви убеждения, към новата ви представа за света. Разбира се, егото би предпочело да ви държи по-далеко от духовния път и да ви ангажира вниманието с материалистичните си игри, които ще опиша в следващи беседи. Но ако не може да го направи, просто ще промени нормата си, приемайки духовните ви убеждения като ги изкривява фино за да оставате, както и преди, в границите на човешкото съществуване.
Вече описах опитите на егото да създава илюзията за автоматичното спасение и за всички духовно търсещи е важно да разпознаят – хваща ли ги егото в капана на нормата, която да удовлетворява духовните им убеждения, като така възпрепятства всяко сериозно духовно израстване.
Реалното положение на нещата е, че докато имате нещо във вас от егото, то ще се опитва да приспособява норма, включително и „тоягата и моркова” към сегашното ви ниво на съзнание. Целта е винаги да ви пречи да се издигнете над постигнатото ниво на съзнание. Точно затова за духовно търсещия е толкова важно да разбере, че нямате право да се спирате никога. Спирането означава егото да ви овладее като създаде нова норма, която да създаде видимост, че сегашното ниво на духовния ви път е всичко, което възможно да се постигне. И затова трябва да се чувствате комфортно на нивото, на което сте и да не се интересувате от продължаване на развитието.
Знайте, че колкото повече се издигате по пътя, толкова по изкусно става егото ви. Изучавайки духовните понятия, едновременно обучавате и егото си и то ще ги използва за създаването на норма, която да изглежда изключително убедителна. Тази норма ще приглася на всичките ви духовни убеждения и може да съдържа много истини. Но винаги присъства малко изкривяване, което ще ви пречи да надминете сегашното си състояние на съзнанието.
Точно затова не трябва да се спирате, не трябва да си позволявате прекалено комфортното усещане. Ако честно погледнете на духовните организации, ще забележите, че във всичките се откроява определен модел. Много членове започват активно да следват всеки път, предложен от организацията. Посвещават се изцяло на това и постигат големи успехи. Но с повишаването на статуса им във външната организация, все повече стават заинтересовани от външното положение на нещата, отколкото от вътрешното израстване.
Затова се опитват да отстояват позициите си вместо да ги превъзхождат, а това е признак на егото. Това е верен показател, че са приели нова норма, която укрепва вярата им, че са много духовни, защото съответстват на всички външни характеристики, приети от дуалистичното его. Много духовни организации са извратени по този начин и са загубили своите първоначални трансформиращи качества. Вместо това се опитват да примамят хората в капана на определено ниво и да им попречат да надминат нормата – явна или скрита, определена от организацията.
Подлагане нормата на съмнение
Резултата от действието на нормата е да ви накара „да не правите нищо” – или по-точно, да правите едно и също с усещането, че не трябва да променяте себе си или който и да е аспект от живота си. Точно затова изключително много хора се пробуждат духовно тогава, когато преживеят голяма криза в живота си. Едва когато някакво външно събитие разруши усещането им, че всичко е нормално, че всичко е както трябва, ще се пробудят и осъзнаят, че трябва нещо да променят.
Огледайте се, колко хора достигат постепенно до такава криза и всеки, който е до тях, вижда накъде са се засилили, но самите те не го виждат. А те не го виждат, защото все още нищо не налага да подложат нормата на съмнение, не е разтревожило усещането им, че нещо не е наред, че е възможно да се случи нещо лошо, докато продължават да правят това, което вече е изпитано, проверено и утвърдено. Колкото повече хора са заслепени от нормите на своите его, толкова по-сериозна криза е нужна за да ги пробуди и да предизвика желанието им за промяна.
За духовно търсещия винаги е печално да гледа, как хората се плъзгат към криза, пренебрегвайки всички предупредителни сигнали. Те просто зариват главата си в пясъка и отказват да обърнат внимание на хора или събития, сигнализиращи, че е време да се промени курса. Като духовен учител, много ми се иска, всички искрени духовно търсещи да избягнат този капан, но единственото, което може да го предотврати е осъзнаването на его-нормата и желанието да я подложат на съмнение.
Същността е, че его-нормата е винаги предназначена да ви задържи на определено ниво. Просто, не можете да се издигнете над това ниво, докато не видите какво ви задържа, а именно, нормата създадена от дуалистичния ум. Затова, за всички духовно търсещи е важно да знаят за съществуването на нормата и винаги да са отворени за да я подложат на съмнение.
Това се отнася до всички съставни части на нормата, включително високата, средната и ниската:
· Средна. За повечето хора може да се смята за нормално да постъпват или да вярват по определен начин, но не може да се каже, че това е нормално за духовно търсещите. Ако действително разбирате духовния път, целта ви трябва да е постоянно да се развивате, да се превъзхождате, защото това е стандарта, към който трябва да се предържате. Ще ви помогнат ли нормите, към които се придържате да растете духовно или ще ви привържат към определено ниво, което може и да е комфортно, но не води до израстване? Трябва винаги да помните, че винаги съществува изкушението да се разположите удобно на всяко едно ниво от духовния път. Затова, ако усетите, че започвате да се успокоявате и да мислите, че няма нужда да се развивате повече, или че можете да продължите да правите едно и също, бъдете нащрек и започнете да подлагате на съмнение нормата, която предизвиква такива мисли и чувства. Самонадминаването означава, че нямате право до безкрайност да продължавате да правите или мислите едно и също. Ще дойде момента, когато трябва да вземете решението на ЖИВОТА и да се издигнете на напълно ново ниво.
· Висока. Подложете на съмнение най-високите си мечти или представи и пожелайте да навлезете навътре и да търсите по-високо виждане на Христовия ви Аз. Помнете, егото ви никога не може истински да разбере духовния път, затова няма как да определи вашата максимално възможна цел. Тази цел е определена вече в Божествения план и трябва само да я разкриете, но за да успеете, трябва да погледнете отвъд ограниченията на егото. Също така, трябва да подложите на съмнение начина, по който егото смята да постигне целите си. Егото никога не може да разбере самонадминаването, и затова ще използва външни критерии за постигането на всичко цели, които имате. Бъдете готови да виждате отвъд тях. Изучавайте духовните учения и молете за ръководството на Христовия ви Аз, за да можете да подобрите представата си, как можете да постигате целите си. И преди всичко, постоянно се стремете към по-високо виждане, отколкото имате в момента, т.е. никога не се задоволявайте с постигнатото.
· Ниска. Стремете се да разберете, че всеки страх произлиза от илюзия. Травмиращия ефект на страха е, че ви заставя да се страхувате да разгледате причините, които пораждат страха и затова не можете да различите, че страха се поражда от илюзии. Първата крачка за преодоляването на сраха е разбирането на неговата ирационалност. Задайте си въпроса: „Кое е най-лошото, което може да ми се случи? Дали би ми попречило да науча уроците си и да надмина сегашното си ниво?”. Виждате, че когато погледнете отвъд рамките на егоистичните норми, виждате, че истинската ви цел е духовно израстване, а това означава, че можете да се учите от всяка ситуация. При много хора се наблюдава значително израстване след тежки трагически ситуации. Не може да се каже, че трябва да искате трагични ситуации, но трябва да разберете, че дори да се случи най-лошото, това не означава край на духовното израстване. Щом започнете да смятате, че и най-лошите очаквания на егото ви са се оправдали, това ускорява вашето израстване, защото започвате да преодолявате парализиращия ефект на его-страховете. Съзнателния ви аз няма никакви страхове. Само егото се страхува, затова щом започнете да се разграничавате от него, повече не могат да ви владеят страховете му, защото виждате, колко са ирационални и параноидни.
Защо реших да ви разкажа за тази игра преди по-специфичните игри на егото? Защото за всяка специфична игра има специфична норма. Когато сте завладени от определена его-игра си мислите, че играта е нормален начин на действие и затова не можете да забележите, че нещо не е наред. Не виждате, как ви ограничава това или дори ви причинява вреда, да не говорим за другите хора. Просто не виждате гредата в собственото си око и затова е очевидно, че не можете да започнете да я вадите.
Така, преди да имате възможност да започнете да разпознавате специфичните игри на егото, трябва да преодолеете илюзията, че играта е нормален начин на действие. Трябва да разберете, че дори това да е нормално за повечето хора, е ненормално за духовно търсещите, за човека, който жадува за духовна свобода. Трябва да разберете, че участието ви в тази игра ви лишава от свобода, което ви стимулира да се разграничите от тази специфична игра и в края на краищата, да я преодолеете завинаги. По този начин, ключовия момент за преодоляването на всяка игра е момента на истината, когато ви става ясно, какво вършите в действителност, и че това е игра на егото, а след това идва и спонтанното решение: „Повече не може да продължава така, трябва да се променя”.
В началото, такъв момент на истината, може да ви шокира, защото все още силно се идентифицирате с егото. Разбирането, че сте хванати в капана на его-игрите, може да ви причини някаква емоционална болка и да засегне гордостта ви. Но с разграничаването ви от егото, тези проблеми ще бъдат все по-слаби докато започнете да разкривате его-игрите без никакви лични проблеми. Просто разбирате какво представлява играта и я изоставяте без никакво съжаление.
Създавайки този момент на разпознаване и освобождение от его-игрите, облекчавате преминаването по пътя. За да продължите този процес, ще продължа да ви разказвам за някои материалистични игри на егото, игри, с които се сблъскват повечето духовно търсещи. Така се надявам да ви помогна да видите, че вече сте създали такъв момент. Трябва само да разберете, как да го приложите към игрите, които все още не сте различили и така ще можете да ги преодолеете без болка. Духовния път не е болезнен, а радостен процес на освобождаване от ограниченията, за да усетите по-голяма свобода.
Его игри 2. Основна игра на оцеляване
Историята за доктор Франкенщайн е вила вдъхновена от Възнесените Владици, за да илюстрират едно от фундаменталните свойства на егото. Сюжета е пределно прост. Доктора, както изглежда, с добри намерения, зашива заедно части от мъртво тяло и ги съживява. Но щом творението е живо, проявява инстинкт за оцеляване, който предизвиква в него желанието да убива всеки, който застане на пътя му, дори собствения си създател. Понеже доктора няма желание да има работа със собственото си творение, в края на краищата загива, както и рожбата му.
Това е главната особеност на вашето его. Вземали сте „мъртви” идеи, т.е. идеи и убеждения, които произлизат от съзнанието на антихриста и сте ги свързали в единно цяло. След това сте използвали творческите си способности за да им вдъхнете живот, за да може „творението ви” да може да взема повечето решения вместо вас и по този начин, както ви се струва, да ви освободи от отговорност.
Това, което е трябвало да ви служи, е получило самостоятелен живот и сега се опитва да контролира всеки аспект от вашия живот. При това има силен инстинкт за оцеляване и ще направи всичко за да остане на власт, дори да решите, че нямате повече нужда от него. В своята най-примитивна форма, за да остане живо, егото е готово да направи всичко, дори да убива хора, които го разобличават. Егото е готово да убие дори и вас – то не разбира, че това води до собственото му унищожение. Главната цел на егото е собственото му оцеляване и за него никаква цена не е прекалено висока, стига да оцелее.
Егото прави всичко, което сметне за нужно за своето оцеляване, и ако направите сравнение. Ако съпоставите това с предишното ми учение, че раждането на егото е резултат на отделението от Бога, ще видите опасен коктейл. Както съм обяснявал, всичко е създадено от Божественото Битие – без това нищо не може да бъде, от това, което е. Затова свързващото звено между всички самоосъзнаващи се същества е Бог. Когато разбирате, че сте част от битието на Бог, разбирате, че и другите хора са част от Него и затова знаете на фундаментално ниво, че ако причините вреда на другите, причинявате вреда на себе си. Както съм казвал:
А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. (Матея, 25:40)
Наистина, само когато признаете, че имате някаква връзка с Бога, ще можете да следвате моята заповед да постъпвате с другите така, както искате те да постъпват с вас. Точно затова, хората, които се отъждествяват с егото си не искат да следват тази повеля и дори го разглеждат като примитивно и неубедително твърдение.
Доколкото егото е родено от отделението ви от Бога, то се вижда напълно отделено от другите хора. И затова вярва, че може да причинява вреда на другите, без това да се отразява върху него и това поставя началото на най-примитивната му игра, а именно, елементарното му физическо оцеляване.
Физическото оцеляване водещо до духовна смърт
В предишните послания описах способността на съзнателния аз да се отъждествява с всичко възможно. Същото е вярно и за егото. Сравнил съм го с гора и различните видове дървета ще определят поведението на егото. Когато човек деградира до най-низко ниво на съзнание, егото му се идентифицира с физическото тяло и се отъждествява с него. По такъв начин, оцеляването и запазването на физическото тяло се превръща в много важна цел за егото. Човек ще направи всичко за да постигне тази цел, включително и убийството на всеки, който е заплаха за оцеляването на тялото.
В предишните послания го сравнявах с операционната система на компютъра – когато хората се отъждествяват с физическото си тяло, компютърната програма на егото става едно с програмата заложена във физическото тяло. Човешкото тяло/ мозъка – както добре разбират повечето съвременни хора – е много сложен механизъм. Много учени предполагат, че всички аспекти на човешкото съзнание са резултат на физически процеси в мозъка и нервната система. И макар това да не е вярно, в известна степен е разбираемо, защо учените са стигнали до този извод. Мозъка и нервната система действително са толкова сложни, че дават началото на много мисли и чувства. Фактически, при хората забравили своята духовна идентичност и се отъждествяват с физическото си тяло, всички мисли и чувства се произвеждат от мозъка и нервната система, които получават и донякъде модифицират импулсите на масовото съзнание.
Така, когато егото се свързва с „телесния компютър”, компютърните програми заложени във физическото тяло, започват да доминират над его-компютъра. Не е трудно да се досетите, че програмите на физическото тяло са съсредоточени изцяло около оцеляването на физическото тяло. Не може да се каже, че това е определено добро или лошо не съм съгласен с традиционните представи на много религиозни хора, включително и много християни, че тялото е зло. Лъвът не е зъл, той просто прави това, което трябва да прави за да оцелее. По същия начин и тялото прави всичко, което е нужно за да оцелее. Проблема е там, че компютъра на тялото, в действителност, не може да мисли.
Той има само физически живот, но не и духовен. При него липсва самосъзнание, и следователно, няма способност да различава истината от лъжата. По такъв начин, при него липсват всякакви етични или морални проблеми и е неспособно да разсъждава за това, какво е нужното за неговото оцеляване, какво може да бъде „погрешно” или да има дългосрочни последствия за съществото, живеещо в това тяло. В резултат, възниква играта на егото, която е програмирана да осигури краткосрочното и дългосрочно оцеляване на физическото тяло.
През вековете тази игра на егото е приемала много различни форми. Като пример, може да вземем, че през средните векове повечето мъже са се движили с мечове. Най-малкото предизвикателство се е приемало като заплаха за честа на човека и в резултат – смъртоносен дуел. Много хора са били избити, без причината да е реална заплаха за физическото тяло, а само се е възприемала като такава. Но реално е станала заплаха с установяването на традиция за урегулиране на споровете чрез дуел. Други очевидни примери – хора убиват други хора, за да им отнемат храната или някаква друга собственост. Това често води до автоматичното избиване на тези, които могат да са потенциална заплаха за собствеността.
Разглеждайки това в по-голям мащаб, виждаме войните като пример, как някои войници стават съвършени машини за убиване. Те убиват автоматично всеки враг, без да се съобразяват с някакви морални или етически последствия. Наблюдаваме подобна тенденция при организираната престъпност, дори в популярните кино-образи на криминален авторитет, убиващ всеки, който по някакъв начин заплаши империята му, която отъждествява като разширение на собственото му тяло.
В още по-голям мащаб, цели нации или цивилизации си създават свои варианти на играта за оцеляване. Те създават образ, според който други нации са заплаха и са готови да използват всяко достъпно оръжие или методи, за да гарантират победата. Това може да бъде разширено до представа, че някаква раса или етническа група е заплаха за друга раса или нация. Хитлеристкия геноцид против евреите е очевиден пример за основната игра на оцеляване, доведена до крайност. Но бомбардировките на граждански обекти в немските градове от войските на коалицията, са показател, че нито една нация не е свободна от тази игра.
Друг аспект на тази игра – за дългосрочното оцеляване на физическото тяло е нужно размножаване – а когато това е доведено до крайност, имаме изнасилване. В голям мащаб, имаме множество форми за подтискане на жените, които се подхранват от потребността на мъжкото его за дългосрочно оцеляване на физическото тяло. Това води до необходимостта, жените да бъдат достъпни за главната роля, която мъжкото его смята, че трябва да изпълняват – за размножаване.
Издигане над физическото оцеляване
Очевидно е, че мога до безкрайност да привеждам примери, как тази игра води до безсмислени злодеяния. Тя е в основата на повечето злодеяния известни на историята, в които престъпниците са имали чувството, че трябва да унищожават „врага”, за да са сигурни в собственото си оцеляване. Както гласи старата поговорка: „Или аз, или мен!”
Надявам се, че повечето духовно търсещи ясно виждат примитивната природа на тази игра. Причината, поради която виждате това, е че повечето посетители на този сайт са се издигнали над най-примитивната игра на егото. В действителност, започнах да описвам тази примитивна игра, за да ви помогна да видите, че вече сте преодолели някои от его-игрите. Разбира се, не бихте убили без причина, без непосредствена заплаха за живота си, и да се надяваме, че няма да убиете никого независимо от ситуацията. Това е ясен признак, че сте започнали да разграничавате съзнателния си аз от пълната индентификация с егото. Само с продължаването на този процес, в крайна сметка, ще удържите победа в постигането на Христовото съзнание.
Но за да успеете да завършите процеса, трябва съзнателно да разберете, как да се разграничите от егото. Безсъзнателно сте направили първата крачка, но за да станете зрял духовен ученик, трябва да постигнете осъзнато знание и разбиране на духовния път и на следствията от него. Без съзнателно разбиране, можете да стигнете само до определено ниво. За да продължите нагоре, трябва точно да разбирате, по какъв начин егото се крие зад дърветата в гората.
Как може човек да започне да преодолява най-примитивната игра на егото и да се издигне над функциите на примитивно животно, като стане духовно същество във физическо тяло? Несъмнено е, че същността на процеса е, съзнателния аз да започне да разбира, че е нещо повече от физическото тяло, а след това, че е повече от егото си. Но когато един човек се отъждествява напълно с егото си, а егото му се отъждествява напълно с физическото тяло, остават много малко възможности да бъде достигнат с някакво духовно послание. Затова много хора могат да бъдат пробудени едва след многократната гибел на физическото им тяло, докато съзнателния аз не съобрази накрая, че не е тялото. Това се случва, защото насилствената смърт оставя белег в душата на човека, който остава в паметта (частично подсъзнателно) през следващите животи за да му напомня, че продължава да съществува и след смъртта на тялото.
Както обяснявам навсякъде на този сайт, материалната вселена действа като своеобразно огледало, което отразява обратно физическите обстоятелства, които съответстват на съзнанието ви. Когато се идентифицирате с тялото си и се отъждествявате с него, попадате в капана на играта обезпечаваща оцеляването – тогава влизате в състояние на съзнанието, което постоянно открива заплахи за тялото. Изпращате подсъзнателно съобщение, че живеете в свят, където всичко е потенциална заплаха и така вселената послушно ви отговаря с обстоятелства, в които се сблъсквате с такива проблеми. Например, много хора свързани с банди или организирана престъпност, проявяват постоянна възможност да се намират под заплаха и всички, които участват, просто играят своите роли в колективната драма, която са създали в умовете си. Те са се събрали заедно, защото имат еднаква настройка и се заплашват едни други за да отиграят вътрешните си конфликти.
Същността е в това, че основната игра на оцеляване ще накара хората да предизвикат физически обстоятелства, където вероятно ще загинат телата им. Ако се стремите да спасите живота си, ще го загубите, както съм казал преди 2000 години. Фактически, това е механизъм за безопасност, чрез който вселената отиграва умствените нагласи на хората, като им дава възможност да ги преодолеят. След като човека е многократно убиван, съзнателното му аз, между въплъщенията, започва да разбира едно от двете състояния:
· Че е повече от тялото си.
· Че му е омръзнало от играта на оцеляване и постоянната борба с другите хора.
При следващото въплъщение е с усещането, че е повече от тялото си или, че няма желание да се бори повече с другите хора. Това е началото на възходящата спирала. Понеже съзнателния аз на човека, понякога в продължение на много въплъщения, все повече и повече престава да се отъждествява с тялото си и материалния свят, ще дойде във въплъщение със съзнателното разбиране, че има стремеж към нещо отвъд този свят. Това ще го подтикне да потърси духовно учение и съзнателно да поеме по пътя към по-широко разбиране.
Като духовен учител ми се иска да видя, че хората се пробуждат от основната игра за оцеляване, без да бъдат многократно убивани, но за съжаление, това е нереален сценарий. Повечето хора попаднали в капана на тази игра, могат да израстват едва тогава, когато школата на суровите удари им нанесе толкова много удари, че да започнат да си мислят, че би трябвало и да има и по-добър път. Някои хора, буквално трябва да бъдат удряни по едната буза, толкова много пъти, преди да започнат да разбират, че ако не обърнат другата буза, ударите ще продължат. Причината е, че вселената отразява обратно това, което й изпращате и така предизвиквате ударите – няма значение, че ги получавате от други хора.
Обръщането на другата страна – единствената възможност за прекратяване играта на оцеляване
Както казах, егото е просто компютър и то безкрайно и безсмислено ще продължава да се бори с външния враг, без да разбира, че начина на мислене е врага, който поражда врага. Така, само съзнателния аз на човека има разбирането, което позволява да стигне до извода, че ако обърне другата буза, в края на краищата, вселената ще престане да изпраща врагове. Но за да се случи това, съзнателния аз трябва да се пробуди и да реши да поеме отговорността за вземането на решения. Точно отказа от отговорност е създал егото, а след това постепенно е довел до основната игра на оцеляване.
Преди човек да успее да изостави напълно основната игра на оцеляване, съзнателния му аз трябва да бъде готов да признае, че сам създава собствената си реалност. Той трябва да разбере, че вселената действително е огледало и затова физическите условия, с които се сблъсква, няма да се променят, докато не се промени съзнанието му. А за да започне този процес, съзнателния аз трябва съзнателно да се откаже от програмираното его. Егото ще продължава сляпо да се бори с външния враг и в някои случаи, наличието на този враг е основното оправдание за не приемане отговорност за живота ви. Когато съзнателния аз се отъждествява с егото, той си мисли, че докато има външен враг, трябва да съсредоточи всичките си възможности в борбата с него, и така не остава време и внимание за поемането на отговорност и промяна на съзнанието. В разгара на битката, войника не е много отворен за работа над психологическите си проблеми. Унищожението на врага заради собственото оцеляване е приоритетно в сравнение с всичко останало.
Надявам се, че хората отворени за този сайт, са способни да видят, как това се превръща в капан. Вие създавате външния враг благодарение състояние на съзнанието си. И щом врага се появи, съществуването му става оправдание, да не обръщате внимание на съзнанието си. Това е прекрасно оправдание да се вглеждате в прашинката в чуждото око и да се откажете да различите гредата в своето собствено. Очевидно е, че врага няма да си иде, докато не промените състоянието на съзнанието си и не подложите другата си страна, под ударите на врага.
Виждате ли вече по-дълбокото разбиране, което се крие зад повелята ми да обърнете другата страна? Напълно осъзнавам, че повечето хора не са успели да го разберат преди 2000 години, а и преобладаващото мнозинство продължава да не го разбира. Но мнозина са готови да разберат, че щом много въплъщения са били в състояние на борба с външния враг – има само един начин да разрушат този стереотип. Трябва да престанат да се борят с външните врагове, да позволят да ги ударят по едната буза, а след това съзнателно да подложат другата, без да отговарят на ударите.
Само по този начин могат да изпратят ново послание на комическото огледало, като дадат да се разбере, че не искат да се борят повече с външния враг. И когато това се случи достатъчно много пъти – навярно ще си спомните, че съм казвал на учениците си да прощават до 77 пъти – старият стереотип, създаден в продължение на много въплъщения, ще бъде преодолян и вселената ще отрази обстоятелства, които да съответстват на новото ниво на съзнание. Независимо, че все още много хора са в капана на основната игра на оцеляване, няма повече да се сблъсквате с тях и ще живеете на по-високо ниво, намирайки се все още на планетата.
По-фините версии на играта за оцеляване
Както пояснявах на друго място, съществуват четири нива на този свят, четири нива на вашия разум. Най-ниското ниво е физическото, което съответства на подсъзнателния и съзнателния ви ум. Следващото ниво е емоционалното, което очевидно съответства на чувствата ви. Следва менталното ниво, съответстващ на мислите ви, но на по-високите мисли за причината и логиката. И накрая, ефирното ниво или нивото на идентичност, което е вашето чувство за идентичност и определя виждането ви за себе си, за Бога и света.
До сега говорих за играта на оцеляване само като физическо явление, касаещо оцеляването на тялото. Но тази игра има своите версии на всяко по-високо ниво и ще ги разгледаме по-отделно. Над физическото ниво достигаме до по-дълбоки слоеве, до причините, които са в основата на тази игра. Тогава ще забележим, че физическото оцеляване не е само физическо. В много от случаите, хората убиват, защото са под влиянието на много силни емоции, такива като страха и гнева. А тези емоции възникват следствие определени убеждения, които произлизат от човешката идентичност.
Следващото, след физическото ниво е емоционалното и не съществува ясно разграничаване между хората хванати в борба за физическо оцеляване и хората борещи се за емоционално оцеляване. Очевидно е, че ако сте в състояние на война и силния враг идва при вас с оръжие, живота ви е подложен на физическа опасност. Но много хора, които са завладени от тази игра на оцеляване, ще убиват, дори когато няма реална заплаха за живота им, но се страхуват, че може да бъдат изненадани. Някои, без да се замислят, ще убиват тези, които предизвикват гнева или страха им.
По голямата част от цивилизования свят се е издигнал над нивото на съзнание, където физическото убийство се смята за недопустимо. Затова много хора са се издигнали над физическото оцеляване, затова няма да убиват автоматически тези, които им се струват заплаха. Но мнозина от тези хора ограничават физическите си действия, без да са решили психологическите си проблеми, които ги подтикват към действия. С други думи, както и преди ги управляват силни и нерешени емоции, и ако са много изплашени или гневни, няма да могат да контролират повече своите физически действия и е възможно да убият някого в пристъп на ярост.
Но също така има и много хора, които са достигнали до ниво на развитие, когато дори най-силния гняв няма да ги накара да стигнат до физическо убийство. Но тези хора все още са готови да убиват емоционално.
Убийство с психическа енергия
Възнесените Владици се удивяват постоянно, че макар да се знае във съвременния свят, че всичко е енергия, но хората не осъзнават философското значение на този факт. Ако вашето емоционално и умствено състояние може да оказва (както многократно е доказвано), влияние на физическото здраве, като или води до болест или пречи на възстановяването, следователно, мислите и чувствата на другите хора могат да оказват влияние върху вас, както и обратно.
Както съм обяснявал на друго място, тялото ви е обкръжено с енергийно поле, което е свързано с разума ви, затова потенциално е възможно в това поле да проникнат импулси енергия, породени от мислите и чувствата на другите хора. Фактически е възможно психическото убийство, чрез интензивни вълни психическа енергия, като това може да доведе до болест или нещастен случай. Така има хора, които толкова силно са хванати в капана на емоционалната борба за оцеляване, че без да го осъзнават, ще се стремят да убият някого емоционално, като му изпращат силен гняв.
Също така има и такива, които се стремят да управляват другите чрез емоциите им и това е разширен вариант на оцеляването. Стремите се да управлявате другите, за да им попречите да станат заплаха. Например, много хора се опитват да управляват близките си чрез чувството на вина, като ги карат да са длъжни да се грижат за потребностите им. На някои се удава да манипулират постоянно своите въображаеми „любими”, като не им позволяват да излязат извън определени рамки, защото биха се почувствали заплашени. Съществува безкрайно количество индивидуални версии на такива контролиращи игри.
Също така има емоционален вариант на борбата за оцеляване, който има за цел да възбуди определени емоции, за да може манипулатора да кради духовната им енергия. Когато човек се потопява все по-дълбоко в дълбините на дуалното съзнание, той не може да получава повече духовна светлина непосредствено от своето АЗ СЪМ Присъствие. Тази светлина е нужна за оцеляването му, и затова е принуден да кради енергия или светлина от тези, които продължават да я получават свише. Това може да се направи чрез управляване емоциите на другите, например, като ги накарат да се гневят. Когато изкривявате енергията в гняв, другите хора могат буквално да го откраднат и да го използват за оцеляването си на по-ниско ниво на съзнанието. Има хора, които са толкова изкусни в тази емоционална игра, че стават буквално енергийни вампири, които регулярно доят определени хора, като предизвикват емоциите им. Като пример, наблюдавайте как някой се опитва да ви въвлече в спор, и това продължава докато на другия му писне. Причината е, че този, който предизвиква е получил своята енергийна порция и ви оставя на мира докато „огладнее” отново.
Накратко казано, ако осъзнавате, че редовно изпитвате силни емоции, особено страх и гняв, произлизащи от усещането, че сте заплашени от другите, трябва да си признаете, че все още не сте преодолели емоционалния вариант на играта за оцеляване. На още нещо трябва да обърнете внимание, колко тежко се чувствате, когато другите изразяват силни емоции. Има хора, които смятат, че контролират емоциите си, но те просто са се научили да ги подтискат. Но при определени обстоятелства емоциите им ще се възбуждат и това е показател, че не сте постигнали равновесие. Тогава трябва да използвате инструменти за постигане на по-голяма яснота, включително и множеството достъпни сега терапии, розариите на Майка Мария, за да преодолеете енергиите, които ви задържат в капана на емоционалното оцеляване.
Ментална игра на оцеляване
На ментално ниво имаме работа с идеи и убеждения, например, вашите религиозни убеждения. Историята е пълна с примери, как хората се избиват едни други заради идеята. Ако си милите, че религията ви е единствено истинската, и че дявола ви напада чрез другите хора, тогава сте готови да убивате, дори да е очевидно, че не ви заплашват физически. Същото се отнася и за хората с твърди политически идеи, такива като лидерите на някои страни с комунистически и фашистки режими.
Зад готовността да се убива в името на идеята стои убеждението, че целта оправдава средствата. Това убеждение е използвано за оправдаването на безчислено число злодеяния, включително и много версии, когато хората са имали чувството, че се борят за правдата, и че това оправдава убийството. Може да откриете много примери, когато се е смятало, че оцеляването на идеята е по-важно от човешкия живот. Дори демокрацията се е родила от кръвопролитие. Но зад това са илюзиите, че убийството е единствения начин да се опази идеята. Погледнете примера, който се опитах да дам чрез своята мисия. Говорех на хората да не се съпротивляват на злото и да обръщат другата страна. Демонстрирах нежелание да убивам другите и позволих да убият мен, което обезпечи оцеляването на идеята, която исках да посея.
Напълно осъзнавах усещанията на много християни, че оправдават убийството на другите. Но можете ли да смятате сериозно, като имате предвид току що посочения пример, че одобрявам такива действия? Идеята, че целта оправдава средствата, произлиза от съзнанието на антихриста и това е очевиден факт. Тази умствена настройка е базирана на разделението, което позволява да се разделят целта и средствата за постигането й, като се стига до твърдението, че ефективните средства са оправдани, дори в обичайния живот да не са допустими. В Христовия разум това разделение е невъзможно и затова не е допустимо използването на средства, които влизат в противоречие с Божествения закон, такъв като заповедта „Не убивай!”. Но чрез Христовия разум можете да намерите мирни способи за предвижване на идеята ви, начини, които са недостъпни за разума на хора, завладени от дуалността на антихриста. Затова такива хора мислят, че насилието е единствения начин осигуряващ оцеляването на идеите.
От друга страна, съвременната цивилизация не позволява да се убиват физически противниците на убежденията. Затова мнозина са ограничили опитите си да убиват физически. Но както и при емоциите, мислите ви също са импулси енергия, които могат да бъдат изпратени като стрели в ума, в енергийните полета на другите хора. Затова има много хора въвлечени в умствената игра за оцеляване, която ги кара да се чувстват заплашени от всеки, който не споделя убежденията им, които разглеждат като абсолютна и непогрешима истина.
Има много хора, които се смятат за добри, любящи и мирни, защото са с убеждението, че никога не биха убили физически. Това е вярно фактически, но мнозина не желаят да си признаят, че са въвлечени в игра, която има за цел разрушаването убежденията на другите. Някои настойчиво се опитват да убеждават другите, че възгледите им са погрешни, а някои са готови да разрушат вярата на другите с произволни средства, в името защитата на собствените си убеждения. Например, виждате много хора с научно ориентиран ум, които съзнателно и настойчиво се опитват да разрушат религиозната вяра на другите. Но също така виждате и хора, които искат да разрушат вярата на хора от другите религии.
Такава „ментална война” може да има форма на словесен спор, но хората хванати в капана на борбата за оцеляване, често имат агресивни намерения. Тези хора, понякога умишлено, а понякога без да осъзнават, изпращат определени мисли в подсъзнателния ум на другите с цел отслабване на умовете им. Тази форма на агресивно ментално внушение, често изкарва хората от релси – те не могат да се концентрират и да подредят мислите си, и затова са неефективни при споровете (много политически деятели и журналисти имат много голям опит в използването на тази форма на черна магия). Но има и ментална версия на краденето енергия от другите. Тя ги кара да се съмняват в убежденията си, което предизвиква страх и гняв, подбужда ги към изкривяване на енергията, която може да бъде открадната от другите хора.
Не казвам, че отстояването на своите убеждения е неправилно. Но има много тънка разлика, която трябва да се прави. Бог е дал на всички хора свободна воля, и затова другия човек има право да вярва в каквото си поиска. Вие също имате право да вярвате в каквото искате и имате право да убеждавате другите в правилността на възгледите ви. Но ако действията ви са основани на заплаха или на чувството за собствено превъзходство, неизбежно ще опитвате, по скрит или директен начин, да заставите другия човек да приеме убежденията ви. И агресивното ментално внушение е очевидно нарушение на Закона за Свободната Воля – а постъпвайки така, създавате карма, независимо, колко благи смятате намеренията си.
Реалната разлика е, дали се стремите да убедите другите, защото изпитвате потребност да защитите своите крехки убеждения, за които усещате заплаха (само крехките убеждения могат да са уязвими на заплаха) или се ръководите от искреното желание да помогнете на другите да направят по-добри избори? Да просветите другите ли се стремите, като им позволявате да направят произволен избор или се стремите да ги накарате да се съгласят с вас, защото така ще се чувствате по-спокойни. Как можете да разпознаете, дали не сте попаднали в капана на ментална игра за оцеляване? Задайте си следните въпроси:
· Усещате ли заплаха, когато другите хора поставят под съмнение или не се съгласяват с вашите възгледи или система от убеждения? Повече от 90% от духовните и религиозни хората на тази планета усещат заплаха за своята духовна/религиозна система от убеждения.
· Оказвате ли се постоянно в ситуации, когато трябва да защитавате убежденията си или когато критикувате убежденията на другите? Увлече ни ли сте или сте погълнати от дуалистичната борба против убежденията на другите хора?
· Имате ли усещането, че мисията ви е да обръщате другите в правата вяра, и че усилията ви имат епическа важност в космическото сражение между доброто и злото?
· Имате и усещането, че системата ви от убедения е единствено вярната и превъзхожда останалите, и че другите хора нямат шанс да се спасят докато не приемат вашата система от убеждения?
· Ставате ли доста настойчиви, дори агресивни, когато защитавате системата си от убеждения?
· Изпитвате ли силни отрицателни емоции, когато усещате системата си от убеждения заплашена? Всички отрицателни емоции са породени от страх. Гнева е просто замаскиран опит да се ликвидира заплахата, предизвикваща страха.
· Колко далеко сте готови да стигнете, за да опровергаете аргументите на другите хора? Готови ли сте в спора да разрушите убежденията им?
· Имате ли усещането, че ако позволите на другите хора да ви говорят, в какво вярва, че може да се окажат прави?
· Страхувате ли се, че някакво откритие може да повлияе или да заплаши вашите убеждения?
· Можете ли да разпознаете тенденцията да отблъсквате или оправдавате всякакви въпроси или съмнения за системата ви от убеждения? Възможно е да проявявате безразличие, а това означава, че липсата на чувствителност е вашия неагресивен начин да опазите вашите убеждения – ако не изпитвате нищо, не изпитвате и заплаха.
· Основана ли е духовната ви и религиозна представа за света на нещо външно, на нещо от този свят, някаква определена религия, доктрина или дори гуру? Имате ли опасението, че ако вашата религия, свещено писание или гуру са поставяни под сериозно съмнение, то духовната ви представа за света може да рухне?
· Дава ли ви системата ви от убеждения усещането за безопасност – усещането, че сте спасени, след като принадлежите към тази система от убеждения? Способни ли сте да видите, че докато чувството ви за безопасност е основано на нещо от този свят, че то може да бъде заплашено? Причината е, че този дом е построен на пясък.
Единствения начин да преодолеете чувството, че убежденията ви са заплашени е да се насочите навътре и да установите пряка връзка с своето АЗ СЪМ Присъствие. Можете да сте истински във вътрешен мир, само когато замените външните убеждения с вътрешно знание, кои сте в действителност, тъй като вашите мисли са продукт на вашето усещане за идентичност. Фактор, който определя, на тесния и прав път ли сте, който води към вечния живот или на широкия, който води към смъртта, е точно начина по който се идентифицирате. В известен смисъл физическите, емоционалните и ментални игри на оцеляване, са просто опити да защитите основаното на егото съзнание за идентичност. Приемате ли чувството за идентичност, което егото е създало за вас или приемате идентичността, с която сте били създадени? Вашата идентичност на неща от този свят ли се основава или не?
Играта за оцеляване на идентичността
Както е било разкрито на Мойсей, името на Бог е „АЗ СЪМ”. Така, основен начин да се споменава името на Бога е да се прибави към думите „АЗ СЪМ” понятие, което да ограничи вашата идентичност върху нещо от този свят. Обърнете внимание, как използват хората думите „аз съм”. Аз съм мъж, аз съм жена, аз съм евреин, аз съм чернокож, аз съм християнин, аз съм будист, аз съм американец, аз съм французин, аз съм доктор, аз съм фермер, аз съм това, аз съм онова. Всичките тези твърдения „аз съм” сочат, че преобладаващото число от хора на тази планета си е създало чувство за идентичност, което се определя от външни разлики и свойства на този свят.
Но всички мирски идентичности са смъртни и трябва да умрат преди да влезете в Божието Царство. Това съм казал толкова ясно, колкото е било възможно със следното твърдение:
Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери. (Матея 16:25)
Живота, който трябва да загубите е чувството за идентичност, основано на този свят. Само ако загубите това възприемане на живота, само ако позволите на мирското си чувство за идентичност да умре, ще постигнете вечния живот на Христовото съзнание, в което се идентифицирате като духовно същество, като син или дъщеря на Бога. Понеже християнството е станало сектантска религия, а не универсално духовно движение, каквото го планирах, думата „Христос” е придобила сектантски оттенък. Но първоначално е било универсален термин, който е обозначавал нещо, което е изцяло извън пределите на този свят.
Доста много хора се наричат християни и си мислят, че са единствените, на които ще е разрешено да се въздигнат на небесата. Но абсолютната реалност е, че на небесата няма никакви християни, поне не според определението „християнин”, което се използва на Земята. На небесата има само същества, които постоянно са надминавали дуалното съзнание, съзнанието на антихриста. А как можете да го направите? Може да го направите само, ако изоставите всичките земни, дуалистични идентичности, като им позволите да умрат. Така, ако се идентифицирате като християнин – противоположност на не християните – тази дуалистична идентичност ще ви пречи да се възкачите на небесата.
Тогава, кои сте вие? Вие сте съ-творци на Бога и сте тук за да управлявате Земята, вместо да позволявате Земята да ви управлява, като ви заставя да определяте своята идентичност, основана на мирското разделение. На небесата няма християни, на небесата ще намерите само Христови същества. Няма християни на небесата – само Христоси.
Христовото същество е надминало всички мирски идентичности, защото всяка такава идентичност създава пропаст между съзнателния ви аз и АЗ СЪМ Присъствието. Тази пропаст ще пречи да развиете истинската, Христоподобна идентичност, която описах с възклицанието: „Аз и Отец ми сме едно!” (Йоан 10:30). Като Христово същество повече не се идентифицирате на каквито и да е характеристики от Земята. Характеризирате се като индивидуализация, като разширение на Създателя си и знаете, че сте тук за да донесете живот и Божията истина в този свят, тук сте за да бъдете светлина.
Обърнете внимание на тънката разлика – разлика, която не може да бъде разбрана от егото. Егото се стреми да поддържа отделено чувство за идентичност, съгласно което сте независимо същество, отделно от Бога, и затова можете да правите всичко, каквото искате. Вие сте закона сами за себе си, вместо да реализирате Божествения закон. Точно тази отделна, дуалистична идентичност трябва да умре, преди да успеете да възстановите своята истинска идентичност като съ-творци на Бога.
Егото не може никога да позволи на тази идентичност да умре и винаги ще се стреми да измисля окончателни и безпогрешни аргументи, защо не трябва да позволявате на тази идентичност да умира. Ще се опитва да ви накара да повярвате, че ако мирската ви идентичност умре, и ВИЕ е умрете. Докато вярвате на тези аргументи, вие сте в капана на основната игра на оцеляване – оцеляване на дуалистичната идентичност за отделеност, основано на илюзиите и лъжите на антихриста. Затова буквално, сте един жив мъртвец, мъртъв духовно, защото нямате истински, духовен Христов живот в себе си. Стремите се да осигурите оцеляването на идентичност, изцяло основана на илюзии, и затова не можете в крайна сметка да оцелеете.
Заети сте с нереално търсене на безсмъртие за смъртната идентичност и вярвате на егото, което разглежда Живия Христос като враг, който е дошъл да го унищожи. И така е в действителност, Живия Христос е ДОШЪЛ да унищожи егото, за да можете да се освободите от илюзията, че сте смъртна идентичност, отделна от този свят. Христос е дошъл да възстанови истинската идентичност като безсмъртно духовно същество. Затова, тези, които се стремят да спасят смъртния си живот, ще го загубят, докато тези, които са готови да позволят на смъртното си същество да умре, ще се възродят в нова духовна идентичност, ще намерят вечния живот в своята нова Христоподобна идентичност. Можем да кажем също така, че стремежа да защитите смъртната си идентичност е всепоглъщаща задача, която буквално поглъща живота ви и ви пречи да имате изобилен живот на Земята. Така защитавайки живота на егото, губите изобилния живот на Земята и вечния живот отвъд пределите й.
Виждате ли иронията, колкото по-силно се стискате за живота, толкова е по-вероятно да го загубите? Единствения начин истински да се държите за живота, е да се освободите всичко в този свят. Можете да видите това, което съм казал преди 2000 години, но малцина са разбрали посланието ми:
59. Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
60. Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.
61. А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.
62. Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие. (Лука, 9гл.)
Дошло е времето да събирам реколтата от посеяното на Земята. Ще бъдете ли един от тези, които са готови да се разделят със смъртния живот, за да ме последват в изобилния живот?
Его игри 3. Играйте игрите си безкрайно
Целия свят е театър, в който всички роли се определят от егото
Диктовка дадена на 7 април 2007 година по време на Великденската конференция на Шанграла-мисията.
Възлюбени мои, понеже това е работно занятие, не можем да ви дадем повече време за размисъл. Затова, аз, Исус, искам да ви предам послание и това ще е послание за една от най-основните игри на егото. За една игра, която е същността на егото, която то не може никога да преодолее, но която ВИЕ можете да преодолеете, когато разбирате, че сте нещо повече от егото, защото сте се свързали с любовта на вашето вътрешно битие.
И така, възлюбени мои, преди ви разказах една чудесна история за жена, която знаела, че се канят да я изнасилват, но се отказала да играе ролята на жертва. И насилника не успял да осъществи намеренията си. Тази история е самата същност на основната игра на егото – сражение с противник в дуалистична борба на живот и смърт.
Както знаете, възлюбени мои, егото е родено от дуалността и никога не може да мисли извън пределите й. а в дуалността съществуват две полярности, две противоположности, две крайности. А щом това са противоположности, те се въвличат в постоянна борба. И виждате, че князът на този свят, точно по този начин е успял да примами почти всеки на Земята в капана на дуалистичната борба, която пречи на свързването им с вътрешното им битие.
Виждате, че княза на този свят трябва само да насочи някакво агресивно действие към някого в този свят, и ако някой се почувства заплашен, ако се почувства жертва, ако се чувства преследван, има усещането, че постъпват с него несправедливо – тогава този човек незабелязано навлиза в дуалистично умонастроение и ще играе ролите на една от дуалистичните идентичности, които са създавани в продължение на дълъг период от тези, които вече са попаднали в капана на дуалността.
Изпълнение на предопределената роля
Възлюбени мои, сега не можете да намерите на Земята по-дълбоко учение, от даденото в книгата на Майтрея, където разказва за същества, които паднали в по-високите сфери и създали определена идентичност, основана на дуалността. Тези идентичности могат да се оприличат на ролите в театрална постановка, където някои играят злодеи, други герои, а някои са жертви. Виждате, че този, който е хванат в капана на дуалността, вече без да осъзнават, се намират във властта на една от дуалистичните идентичности, една от функциите, една от ролите в тази пиеса.
И когато изпълняват ролята на агресор по отношение на невинни, които все още не са били в тази роля, има вероятност, голяма вероятност, невинните деца да се чувстват жертви на агресора и така ще приемат тази роля. Така попадат в капана на дуалната его-игра. Вече се виждат в опозиция спрямо някого, който е в противоположна роля. Така, без да го осъзнават, незабележимо навлизат в една от тези дуалистични роли, като например, ролята на жертва. А други влизат в други роли – на желаещите отмъщение, на търсещите правосъдие или на тези, които отмъщавайки за грешки в миналото, създават грешка в настоящето.
Виждате, възлюбени мои, базовата структура на егото винаги играе една от тези дуалистични роли, приемайки една от тези дуалистични идентичности. И затова трябва да станете мъдри като змии, за да виждате нереалността на змийския ум, на змийската логика, която е създала тези различни дуалистични роли и идентичности. За да разберете, какво правите, трябва да си представите, че в театъра обличате костюм, гримирате се, слагате си изкуствени зъби, перука или гърбица, за да съответствате на ролята си, която се каните да играете.
По този начин, когато видите нереалността на това, когато сте мъдри като змии, по-мъдри и от змиите, разбирате, че не сте ролята, която играете, че сте нещо много повече от тази роля. И тогава можете да започнете да се дистанцирате от ролята, дори да се дистанцирате от цялата пиеса, дори в крайна сметка можете да излезете от театъра и да кажете: „Достатъчно съм играл тази стара, изхабена роля. Намерете си някой друг, ще минете и без мен. Стига ми толкова. Достатъчно!”
Играта свършва, когато решите да я прекратите
Възлюбени мои, вдъхнових този посланик да каже на някого преди време: „Кога ще свърши твоята борба?”. Нали имате свободна воля, нали така? И кога ще свърши вашата борба? Тогава, когато решите – СЕГА! Това решение можете ли да го вземете сега? Или по-късно? Но ви казвам, ще настане момента, когато ще можете да вземете решението, ако решите, и това ще стане сега.
Както разбирате, вселената е огледало. Това означава, че всичко, което й изпращате, трябва да се върне обратно. И затова, когато се съгласявате да играете определена роля в играта, в дуалистичната игра, вселената мисли, че искате да изпитате външните условия, които отговарят на ролята. И ако се чувствате жертва на живота или на външните обстоятелства, подсъзнателното послание, което изпращате в космическото огледало е, че имате желание да изпитате, какво е да си жертва. Затова, колкото повече се чувствате жертва, толкова повече се разстройвате и вселената може да го изтълкува само по един начин: „О, той иска да изпита още повече борба, още повече иска да е жертва”.
Възлюбени мои, защо вселената тълкува това по този начин? Защото космическото огледало има абсолютно уважение към свободната ви воля. И затова, докато се намирате в тази роля, в идентичността на жертва, вселената може да го изтълкува само по един начин, а именно, че не сте прекратили да играете роля на жертва. Все още искате да усетите по-пълно, какво е да си жертва. И естествено вселената ще ви даде това, което искате. И ще продължава да го прави, дори ще ускорява процеса, докато не достигнете до момента да поемете отговорност и не кажете: „Добре, дълго време бях жертва, но то е, защото така съм решил, да приема съзнанието на жертва. Аз съм се съгласил на тази роля, сам съм облякъл този костюм. Но стига толкова!” И така решавате да не играете повече тази роля.
Възлюбени мои, позволете ми да ви уверя, че вселената е основана на свободната воля, а това означава, че когато решите, когато ви омръзне, ще напуснете театъра. Дори това да е преди самата премиера, свободни сте да си идете и да кажете: „Стига толкова безумие!” И затова трябва да бъдете мъдри като змии. Защото змията ще направи всичко възможно, за да ви накара да повярвате в лъжата, че по една или друга причина не можете да си идете, просто не можете да се откажете от ролята. Щом веднъж сте се съгласили на нея, това е завинаги, не може да си идете или поне искат да вярвате в това.
Затова са измислили толкова много тънки илюзии, включително и основното християнско заблуждение, че не можете да се спасите сами, а само Исус, като външен спасител, може да ви спаси. Още веднъж повтарям, всички християни си мислят, че са се насочили направо към небесата. Но както и преди са в съзнанието на жертва, все така убедени, че съществува някаква външна сила, която ги води или към ада, или към небесата, докато в действителност, самите те, в собственото си съзнание, се стремят нагоре или надолу. Защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. (Матея, 6:21)
Егото не може да стане кротко като гълъб
И така, възлюбени мои, егото винаги ще бъде в плен на тази дуалистична игра, като изпълнява или ролята на агресора, на злодея, или на жертвата, на героя, на някаква друга роля, която е част от тази борба между противниците, между двете страни. Казвам ви, че повечето религии и хора на Земята са жертви на това съзнание. Макар и да може да се каже, че съществува епична борба между доброто и злото, но е неправилно разбрана в света, защото се намира под влиянието на дуалистичното съзнание, което е превърнало борбата между доброто и злото в дуалистична. Така, независимо каква роля играете в тази борба, само увековечавате самата борба и затъвате в нея.
Стигнахме до втората част на моето твърдение, че когато станете мъдри като змии, започвате да разбирате какво става в действителност, разбирате дуалистичната игра – тогава можете да изпълните второто изискване и да станете незлобиви като гълъби. (Матея, 10:16). Виждате, че докато си мислите, че трябва да изкорените злото, просто сте в капана на дуалистичната игра. Докато си мислите, че трябва да служите на външен Бог, докато религиозното ви търсене, както говорихме вчера, се основава върху желанието да служите на външен Бог, вместо да служите на вътрешния Бог, който е в целия живот – както и преди сте част от борбата.
Единствения начин да се избегне борбата е да станете кротки като гълъби, изоставяйки желанието за правосъдие, за отмъщение, наказването за едни или други грешки, като по този начин правите нови. Единственият начин е безусловното отдаване, безусловната любов. И именно това разказват историите, които ви прочетоха по-рано – хора в най-напрегнати и опасни за живота ситуации, вместо да се борят, вместо да се съпротивляват, вместо да се чувстват жертва, просто отстъпвали. При това отдаване са ставали кротки като гълъби.
И затова Светия Дух, изобразяван често като гълъб, има възможност да слезе и да промени ситуацията така, че изглеждащото безизходно положение, просто не се случва. Така, благодарение на човека, който е отказал да играе ролята на жертва, другия, който е искал да играе ролята на агресор, е получил възможност да види отвъд играта и да разбере, че е повече от ролята, която е играл. И затова няма нужда да я разиграва във всички подобни случаи по сценария, написан от княза на този свят.
Освободете всички, които отказват да играят роли
Виждате, възлюбени мои, като откажете да играете ролята си в дуалистична борба, можете да послужите за вдъхновение към разбирането, че има алтернатива, има път извън борбата, нещо отвъд пределите, нещо повече в живота, повече от дуалистичната борба. И това е истинската същност на моето учение, на моя личен пример. Виждате, че ако искрено погледнете на живота ми, основавайки се на разбирането, което току що ви предложих, ще забележите, че аз също се отказах да играя определената ми роля. Отказах да съответствам на еврейските очаквания, какъв трябва да бъде Месията.
Погледнете книжниците и фарисеите, които искаха да се приспособя към менталните ограничения, които са създали, като се основават на старите свещени писания, опиращи се на традицията. Така са използвали традицията за да създадат представа, как един Месия трябва да изпълни ролята си. Те са си мислели, че когато Живия Христос дойде на Земята, ще си избере една от дуалистичните роли и ще участва в дуалистичната игра. Виждате, че ако съответствах на очакванията им, само бих потвърдил тези очаквания. Тогава, как бих успял да преодолея тези ограничения?
Надявам се, че ще започнете да разбирате, че когато Живия Христос се появи на Земята, първата му и най-важна задача е да се откаже да съответства на произволна дуалистична роля, написана за театралната постановка със заглавието Земя, в класическата трагедия или по-точно, комедия (смях). И действително, ако погледнете на Земята, ще признаете, че всичко е толкова зле, че или трябва да се смеете или да плачете (смях). Така, някои предпочитат да се смеят, други да плачат.
Но казвам ви, че Живия Христос трябва да се разграничи от всичко това и да каже: „Не съм тук за да укрепвам човешките илюзии, а съм тук да им хвърля предизвикателство!” И ги предизвиквате, само когато отказвате да играете ролята, които са ви определили, каквато и да е, от вашето семейство, от обществото ви, от религията ви. Както виждате, невъзможно е израстването на Земята, ако нямате обкръжение, в което някой или някаква организация, да нямат предписания за ролята, която отчаяно искат да изпълнявате.
Предизвикателството към всички вас като духовни хора е да се избавите от това програмиране, да изоставите ролите, които са ви определили в живота или ролите, които сте играли в предишни животи, които ви заставят да създавате определени убеждения и програми в подсъзнателния си ум, които все още са там и не ви дават покой. Когато мислите, че трябва да играете тази роля, всякак се стремите да я изпълните, каквато и да е.
Разпознаването на по-незабележимите роли
Виждате, че не е трудно да различите ролята на агресора, ролята на злодея – дори не е трудно да разберете, че да си жертва, също е роля. Но мнозина ли от вас са способни да различат, че дори ролята на герой е дуалистична? Казвам ви, това е специално предизвикателство. Както знаете, мнозина от вас са се спуснали отгоре за спасителна мисия. Така сте дошли за да станете принца на белия кон, който влиза в града и освобождава хората от лошите момчета.
Но в кинофилмите и в масовата култура, дори и това е превърнато в дуалистична роля – героя е този, който се бори със злодеите. Но това не е реално освобождение на хората от дуалността. Както знаете, много евреи са очаквали, Месията да бъде един от царете-войни от Вехтия Завет, който да ги поведе на въстание срещу римляните. И мнозина ме отхвърлиха, когато отказах да играя тази роля.
Виждате, че никак не е лесно да разпознаете дуалистичните роли, които са създадени за да ви примамят в капана на безкрайните дуалистични игри. Необходима е проницателност. А къде е източника на тази проницателност? Без съмнение, източника е само един – Живото Слово. И така, отново се връщаме към СЛОВОТО. Обезателно ще ви дам учение на тази тема, ако позволи времето през тази конференция или след това.
А засега ви оставям да обмислите простия въпрос: „Харесва ли ви ролята, която сега играете в драмата на Земята?”
Ако не, казвам ви: Свободни сте да се откажете от нея във всеки един момент. Както казах преди 2000 години: „Божието Царство е близко”, а това означава – избора, който ви е достъпен сега, е достъпен и във всеки един момент в бъдещето.
Но не ви препоръчвам да изтълкувате неправилно концепцията ВЕЧНОТО СЕГА, да си мислите, че имате вечност за приемане на решение за освобождаване от старото, да се откажете от ролите, които сте играли. В края на краища се намирате в свят на време и пространство и там няма вечност.
Казвам ви, вие сте актьори в космическа пиеса и можете да свалите грима, костюма, гърбицата, перуката, големия нос и кривите зъби, да захвърлите всичко това в кошчето и да напуснете театъра с думите: „Довиждане, всичко добро, защото разбрах думите на Исус: „Няма значение, какво е било, върви след мен”.
http://www.ascendedmasterlight.com/ascended-master-light/date/21-2006/639-ego10

СЛЕДВА

Минимума, който трябва да знаете за егото

Минимума, който трябва да знаете за егото

Послание на Исус дадено на 15 април 2006 година
1. Духовната слепота – главното предизвикателство на егото
Целта на тази серия от послания, които ви предавам, е кратък обзор на предизвикателствата, които човешкото его отправя към всички духовно търсещи, без значение, какво външно учение или религия следват. Това може да бъде наречено, минимума, който трябва да знаете за човешкото его.
Защо давам тези послания? Защото преодоляването на егото е централния аспект на духовния път. Независимо, какво външно учение или традиции следвате, сте ДЛЪЖНИ да преодолеете егото, за да достигнете до по-високо състояние на съзнанието, което е ЕДИНСТВЕНИЯ ключ за преодоляване нуждата от прераждания на Земята. Основна реалност е, че просто човешкото его не може да въздигне до „Небесата” или както и да предпочитате да ги наричате. Затова, дори духовното ви учение да не говори пряко за егото, всяко истинско учение е разработено така, че да ви помогне да се разделите с него и да изградите ново, вече не основано на егото, чувство за идентичност.
Може да се предполага, че би трябвало да започна като дам определение за човешко его, но ако го разбирате, ще видите, че това не е най-правилния начин. Причината е в главното предизвикателство, което отправя егото – да изкривява всичко, което „виждате” и разбирате. Егото създава филтър, който „оцветява” всичко, което възприема умът ви, и този филтър би изкривил моите опити да ви дам определение за егото. Затова искам отначало да се спра на проблема за духовната слепота, защото, докато не осъзнаете тази слепота, няма смисъл да говорим за каквото и да е.
Какво представлява духовната слепота?
Когато стане въпрос за слепец, си представяте човек, който не вижда нищо. Затова може да си помислите, че става въпрос за човек, който не вижда духовната страна на живота. Вероятно, такъв човек би бил или атеист, или научен материалист, който отрича, както съществуването на Бог, така и духовната природа на човека. Обаче, това не е истинското определение за духовна слепота.
В действителност, повечето духовно слепи хора са напълно убедени, че са вярващи или духовни хора. Значителна част от тях може да се види в християнските църкви всяка неделя. Други принадлежат към ортодоксалните разклонения на световните религии, а някои от тях са в различните движения на Ню Ейдж. Общото за всичките тези хора е, че са напълно убедени, че принадлежат към единствено истинската религия или следват най-възвишения гуру или духовно учение.
Тези хора са напълно убедени, че ще бъдат спасени, ще се възнесат, ще постигнат Нирвана, ще постигнат вечен живот или това, което определят като окончателна цел на религиозните си усилия. В действителност, вярата им е основана на илюзии, базира се върху човешкото его. Ако може да се каже, егото е спуснало завеса пред очите им и това е станало причина за изкривеното им виждане. Най-простата илюстрация на това явление е като сложите цветни очила. Всичко, което виждате през тези очила е оцветено от цвета на очилата.
Сега си представете дете, което е започнало да носи жълти контактни лещи, почти веднага след раждането си. То е пораснало, гледайки всичко през жълтите контактни лещи и през цялото време си мисли, че небето е зелено. Детето няма причина да се съмнява, правилно ли вижда „реалността”, затова е напълно убедено, че небето е зелено. Това е същността на изкривеното духовно виждане на всеки човек на тази планета. Всеки е израснал с изкривена представа за „реалността”, но повечето хора не са виждали никога алтернатива и затова не виждат причина да подлагат на съмнение представата си за света.
Основният проблем с егото
Това обяснява, защо толкова много хора се смятат за много религиозни или духовни, напълно убедени, че ще бъдат спасени. Обаче, в действителност, следват пътя, който никога не може да доведе до спасение. Причината е, че този измамен път е създаден от егото и правилно се посочва в Библията:
Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. (Притчи 14:12)
Означава ли това, че най-религиозните/духовни хора на планетата следват лъжлив път? Точно това твърдя и повтарям казаното преди 2000 години:
13. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
14. защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. (Матея 7гл.)
Защото широките врати и правия път са създадени от човешкото его. Егото е създало илюзията ви, че може да бъдете спасени, без да се налага да го преодолеете, без да решите трудната и неприятна задача, която съм описал по следния начин:
3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Матея 7гл.)
Същността на лицемерието е в нежеланието за промяна. Обаче, никой лицемер не осъзнава никога, че няма желание да се промени. Причина за това са, че лицемерите винаги приемат илюзиите на егото си, което води до вярата, че не трябва да се променят. Те базират тази вяра на факта, че принадлежат към единствено истинското духовно/религиозно учение и щом изпълняват определените външни изисквания, то гарантирано ще бъдат спасени. Ако вярвате, че спасението ви е гарантирано, защо трябва да се променяте? Точно това са широките врати и правия път, които водят към гибелта. Как да се избавите от тази лъжлива посока?
Единствения ви изход
Ако няма никакъв изход от илюзиите, създадени от егото, очевидно е, че няма смисъл от това послание. Но изход има и бихме могли да кажем, че това е предпазен механизъм, който Бог е вградил във Вселената. За да откриете този вход, трябва да излезете зад пределите на завесата от его-илюзии. Единственият начин да направите това е да установите връзка между съзнателния си ум и разума, който е по-високо и отвъд пределите на егото. Този разум може да бъде наречен по различен начин, но Възнесените Владици използват обикновено термина „Христов разум”. Точно затова съм казал:
Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. (Йоан, 6:53)
Независимо, че този израз е адаптиран към съзнанието, присъщо на повечето хора преди 2000 години, напълно осъзнавам, че изглежда странно за повечето духовно търсещи, но независимо от това, съдържа семето на истината. Трябва просто да разберете, че „плътта и кръвта на сина човешки” се отнася до Христовото съзнание. Христовият разум е състояние на съзнанието, което излиза напълно извън пределите на човешкото его. Така, само когато достигнете до това състояние на разума, когато му позволите да влезе в съзнанието ви, ще можете да се освободите от егото си. Христовият разум е единствения, който може да види Божествената реалност.
Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни. (Йоан, 1:18)
Затова само Христовият разум може да ви даде усещане за съизмеримост, а тя ще ви даде възможност да разпознаете его-илюзиите. Само Христовият разум ще ви позволи да възприемете Духа на Истината, и затова съм казал:
24. И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък;
25. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък.
26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;
27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо. (Матея, гл.7)
Скалата е Христовото съзнание, а пясъкът е его-съзнанието. Ако обосновавате своята идентичност – своя дом – на его-илюзиите, тогава няма да можете да противопоставите на изпитанията на живота.
Как можете да установите връзка с Христовия разум? Вече имате възможност да го направите, както обяснявах на друго място. Тази възможност е вашия личен Утешител, вашия Христов Аз, който може да се свърже с висшата част на вашето същество, а именно с АЗ СЪМ Присъствието. Самият факт, че сте открили този сайт, показва, че вече сте установили донякъде връзка с своя Христов Аз, в противен случай, просто бихте били затворени за учението, което ви предлагам. Това, което трябва да направите са следните две действия:
Трябва да засилите връзката си с Христовия си Аз. Давам наставления и инструменти навсякъде по този сайт, но можете да започнете от тук.
Трябва да се научите да осъзнавате по-добре егото и илюзиите, които използва, за да ви примами в капана на духовната слепота. Само чрез съзнателното разпознаване на его-илюзиите, чрез вътрешно виждане, може да се развие духовния ви кръгозор така, че да можете да се издигнете над егото и да се облечете в Христовия разум. Беседите в този раздел са предназначени да ви помогнат да започнете да различавате илюзиите на егото.
Основната илюзия на егото
Основният проблем е, че егото изкривява духовното ви виждане, за да не можете да възприемате Божествената реалност, Божествената Истина. Същността на Христовия разум е, че винаги е единен с Бога и по този начин можете непосредствено да възприемате Единната Реалност, Единната Божествена Истина. Затова съм казвал:
Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. (Йоан, 4:24)
Христовият разум възприема Живата Божия Истина и постоянно осъзнава, че тази истина нараства непрекъснато, разширява се и се превъзхожда. И доколкото Христовият разум усеща Живата Истина, не изпитва никаква нужда да я описва. Надявам се, че вече разбирате, че има разлика между описаната истина и самата истина, а именно, Духа на Истината.
За да ви погна да го разберете, ми позволете да ви преведа аналогия. Представете си, че никога не сте опитвали ябълка. Слушали сте разкази на хората за ябълките, виждали сте ябълки по телевизията, чели сте за тях. Обаче, това, което сте получили е само описание. Някои от тези описания могат много подробно да описват вкуса на ябълката, дори могат да ви предизвикат слюноотделяне. Но независимо от всичко това, колко добри са описанията, не е същото като истинския вкус на ябълката. С други думи, дори най-доброто описание няма да ви даде възможност да усетите вкуса на ябълката; никакво описание не може да замени прекия опит. Но щом вземете ябълка и отхапете, нуждата от описание отпада. Защо ви е да четете по книга за вкуса на ябълката, ако можете да опитате истинска ябълка?
В това се състои главният проблем с егото. Както ще опиша по-подробно, егото се е родило, когато сте се отделили от Бога. Егото се е породило от разделението между вас и Бог и в продължение на много дълъг период от време сте станали толкова заслепени от его-илюзиите, че вече нямате съзнателно възприемане на духовната Истина. Затова, вместо да познавате пряко Божествената истина, ви се налага да разчитате на описания за Божествената реалност във формата на религиозни и духовни учения.
Схващате ли мисълта ми? Главният проблем, пред който заставате като духовно търсещ е, че трябва да си възстановите усещането за единство с Бог, защото докато го няма това единство, как можете да влезете в Божието царство? За да постигнете това, трябва да се върнете в състоянието си на невинност, в което можете да познавате пряко Божествената реалност и да нямате повече никаква нужда от описания.
След като сте загубили пряката връзка с Божествената реалност, егото е направило безкрайно количество замени. Доколкото егото не може да познава Божествената реалност пряко, е създало описание на тази реалност. Независимо, колко точни са тези описания, те никога не могат да заменят прекия опит, и затова съм казал, че трябва да се покланяте на Бог в духа и истината. За съжаление, егото не може да разбере тази истина, и затова предполага, че описанието му отразява действителността; фактически предполага, че описанието Е реалността.
Основният проблем с егото е, че заменя Божествената реалност с описание, като предполага, че като следвате описанието, в крайна сметка, ще влезете в Божието царство. Милиарди хора се смятат за много религиозни и са убедени, че ще бъдат спасени. Те обаче, следват широкия път, който води към смъртта, защото вярват на илюзията, че може да ги отведе на Небесата.
Библията, Тора, Бхагавад Гита, Дхампада, Дао Де Дзин и ученията на Възнесените Владици, дадени през миналото столетие – включително и моето учение на този сайт – всичко е описание на истината, но това Не е Живия Дух на Истината. Ако егото успее да ви убеди, че следвайки едно от тези учения, ще стигнете до Небесата без да трябва да се избавите от него, станали сте жертва на главната его-илюзия, същата, която змията е използвала за да изкуши Ева в райската градина – символа на душата ви.
Обаче, истината е, че докато сте в капана на егото, не може да имате вечен живот. Никога не можете да влезете в Божието царство, ако не позволите егото да умре и не се облечете в брачните дрехи на Христовото съзнание.
11. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12. и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14. защото мнозина са звани, а малцина избрани. (Матея, 22 гл.)
В действителност, всички са поканени, но малцина искат да тръгнат по тесния и пряк път, водещ отвъд его-илюзиите. Затова остават в ментална тъмнина, създадена от егото, в която животът е борба. Затова „Изберете живота!”
2. Защо егото не може да види гората през дърветата
В това послание ще ви дам широка представа – пълен обзор – за това, как егото успява да направи хората духовно слепи и да ги държи в това състояние, и какво можете да направите, за да започнете да се измъквате от този капан, поставен от егото. Знам много добре, че хората, които се отъждествяват с егото, няма да са в състояние да разберат това учение. Но както казах в първото послание, повечето от хората, които откриват този сайт, са установили известна връзка със своя Христов Аз и за тях ще е полезна по-широка перспектива.
Искам само едно, всички духовно търсещи да разберат, че духовният път е процес, чрез който освобождавате постоянно съзнанието си от всички его-илюзии. Както обясних в предишната лекция, егото никога не може да възприеме Духа на Истината. Затова създава описание – ментален образ – на Божествената истина (а хората, колективно, са създали почти безкрайно число от такива идоли). Егото е напълно убедено, че описанието му на истината отговаря на реалността. Но в действителност, описанието е идол, който ви изолира от прякото познание на Истината. По такъв начин егото нарушава първите две заповеди дадени от Бог на Мойсей:
3. да нямаш други богове, освен Мене.
4. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; (Изход, 20 гл.)
Първата заповед е, да нямаш други богове освен истинския Бог, и да не приемате никакво описание в този свят като замяна на прякото познание на Духа и Истината. Втората заповед – не си създавай никакви идоли – не става въпрос за статуя от камък, а за ментален образ. Егото създава тези ментални образи, а след това се опитва да ви накара да повярвате, че трябва да ги приемете като абсолютна, неоспорима истина. А вие трябва да се задоволите с идола и да не се опитвате да излезете отвъд създадения образ за да познаете Духа на Истината.
Егото не може да познае Духа на Истината, а вие можете. И когато Го познаете пряко, няма повече да вярвате на его-илюзиите, а именно, че описанието отразява реалността или, че е напълно достатъчно за спасението. По такъв начин, егото ще загуби властта си над вас, и затова преставате да го подхранвате с енергия – то постепенно ще отслабва и в края на краищата, ще умре. Но егото има силен инстинкт за оцеляване и не иска да умира, и затова с всички сили ще препятства разпознаването на его-илюзиите. Ще направи всичко възможно да ви попречи да познаете Духа на Истината пряко, за да не се разширява постепенно вашата представа и в края на краищата, да успеете да разобличите всички лъжи на егото и на княза на този свят.
Затова може да се каже, че същността на духовния път е постепенното очистване на разума ви от его-илюзиите, за да постигнете нарастващо по-чисто познание на Духа за Истината. За това Павел е казал:
Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. (Първо до Корит. 13:12)
Основен избор в живота
В традиционните религии ще намерите понятието за законите на Бог. Бихме могли и да ги наречем, принципи на плана, който е използвал Бог за създаването на Вселената, в която живеете. Първоизточникът на всички принципи за този замисъл е принципа на единството, Закона за Единството. В Библията е описан по следния начин:
1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2. То беше в началото у Бога.
3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. (Йоан, 1 гл.)
Бог създал всичко от своето собствено Битие и затова, битието на Бог присъства в цялото творение и нищо не е било направено без него от това, което било направено. Словото е това, на което викат „единороден Божи син”:
Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни. (Йоан, 1:18)
Много християни си мислят, че става въпрос за мен, историческата личност Исус. Обаче, както обяснявам на много места в този сайт, аз идвах на Земята като представител на нещо много по-голямо, отколкото може да е един човек. И затова съм казвал:
Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. (Марко, 10:18)
Понятието Слово или единствения единороден син се отнасят за това, което днес наричам вселенски Христов разум. Това е разум, състояние на съзнанието, което е създадено от Бог като самата основа и принцип на единството. Основната функция на Христовия разум е да е в единство с Бог, в единство с всеобхватното Му виждане за Вселената, в единство с определени принципи на плана, който е създал, за да е сигурен, че Вселената ще постигне набелязаната цел.
Сега трябва да разберете, че вие – имам предвид жизнепотока ви, който е много повече от физическото ви тяло, външния ум и личността – са били създадени за да бъдат съ-творци заедно с Бог. Точно затова Библията казва:
След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува (Битие, 1:26)
Бог е предоставил на хората владичеството над Земята, а това означава, че е създал планетата като фундамент, на който хората да построят Дом, като начин да изразят и развиват творческите си способности. На хората била дадена свободна воля и по този начин са длъжни да решат – индивидуално и колективно – какво ще правят на Земята. Единственото условие е, че ще понесат следствията от действията си. Бог не е създавал днешните ограничения, недостига на ресурси и другите форми на страдания. Човечеството е създало колективно съществуващите условия и всеки усеща последствията.
Когато Бог дарил на съ-творците си свободна воля, възникнала изначалната дуалност. Както казах, вселенският Христов разум е израз на единството, на създаденото, за да се подпомага осъществяването на целите и намеренията на Бог. Обаче, когато съ-творците получат свободна воля, се появява възможност и да тръгнат срещу принципа на единството. Така Христовият разум има логическа противоположност. Основната реалност на свободната воля е във възможността съ-твореца да твори по един от двата начина:
Можете да се занимавате с творчество, като използвате Христовия разум, което означава, че всичко, което правите, съответства на Целите на Бог и принципите на плана, който е използвал Бог.
Можете да творите несъвършени творения, които да водят до деструктивност, като използвате разума на антихриста, който е противоположност на Христовия разум. Затова, всичко, което правите чрез разума на антихриста, не съответства на целите и законите на Бога. Разумът на антихриста е противоположен на Христовия, защото е основан на илюзията, че е отделно от Бога. Затова, свободната воля ви дава два варианта за изразяване на творческия потенциал:
Можете да се занимавате със съ-творчество в рамките на Божествените закони. Това ви гарантира хармонията с целта на Бога, и че усилията ви ще подобрят живота ви и този на другите. С други думи, всичко, което правите, възвисява целия живот.
Може да се занимавате и с несъвършено творчество, водещо до дисхармония, извън Божествените закони. С това се противопоставяте на Божествената цел, и може да се каже, че се борите с течението на Жизнената Река, борите се срещу цялата Вселена. Резултатът от творчеството против Божествените закони е, че ограничавате творческата си свобода и сила, и всичко, което правите, ограничава и вас, и целия живот. Затова човечеството е създало толкова много страдания на планетата. За да разберете по-добре разликата между следването на Божествените закони и усилията против тях, разгледайте закона за притеглянето. Този закон ви позволява да живеете на повърхността на планетата, вместо да се носите в космическото пространство. Е ли законът за гравитацията ограничение на творческата ви свобода или е нейна основа? Има ли смисъл да се опълчвате срещу този закон и да пропилявате целия си живот в борба с него? (Обърнете внимание, полетът не е въстание против гравитацията, а е резултат от изучаването и по-доброто използване на всички Божии закони.)
Казвам, че като съ-творци, имате право да творите чрез Христовия разум – чрез единството с Бог и целия живот или чрез разума на антихриста, разум, който се вижда отделен от Бога и целия живот. Надявам се, виждате, че разумът на антихриста е основан на фундаментално разделение, разделение между себе си и Бог, с законите на Бог и другите съ-творци. Христовият разум, е разума на единството, а разумът на антихриста е разум на дуалността, разум на разделението. Сега трябва да разгледаме по-отблизо фундаменталната дуалност на антихриста.
Познанието за добро и зло
Когато сте в рамките на Божествените закони, имате абсолютен стандарт за оценка на всичко. Има нещо, което е в единство с Божията истина, с Божествената реалност, и нещо, което е в противоречие с тях. Когато прегръщате съзнанието на антихриста, губите абсолютната си пътеводна светлина. Само Христовото съзнание може да вижда Божествената реалност и затова, когато се отдалечавате от него, не можете повече да виждате абсолютната Божествена истина. Навлизате в състояние на ума, в което истината е относително понятие, понятие, което се намира във властта на двете противоположности, които могат да съществуват само относително една на друга.
Библията описва тези понятия с историята, как Адам и Ева били изгонени от райската градина. Трябва да разберете, че буквалната, общоприета интерпретация на тази история не съответства на действителността. Адам и Ева не са били единствените човешки същества в Градината. Тази история трябва да илюстрира, какво се е случило с всеки съ-творец на Земята. Затова не сте наказани за първородния грях на Адам и Ева. Днешната ви ситуация е последствие от факта, че душата ви, и душите на повечето хора преди много време, са направили същия избор като Адам и Ева.
Какъв е бил този избор? В началото всички съ-творци са живеели в защитена среда, в която са имали пряко ръководство от духовен учител, който книгата „Битие” нарича „Бог”. Този учител обучавал съ-творците как да развиват творческите си способности, докато са в пределите на Божиите закони. Понеже имали свободна воля, имали и възможност да се отдалечат от Божествените закони. Книгата Битие го описва по следния начин:
16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. (Битие, гл.2)
Какъв по-дълбок духовен смисъл от метафората за познанието на доброто и злото? Това е описание на антихриста, съзнанието, което се вижда отделено от Бога. Навярно си задавате въпроса, защо Бог е посадил това дърво в райската градина, щом не е искал Адам да опитва от него? Сега вече причината е ясна. „Дървото” е неизбежно следствие от предоставената свободна воля на съ-творците. Бог не може да ви даде свободна воля, без да ви даде възможност да излезете извън Неговите закони.
Наличието на тази възможност не означава, че обезателно трябва да я използвате. Да си в състояние да си причиниш вреда, съвсем не означава, че трябва да го направиш. Обаче, наличието на такава възможност съвсем не означава, че сте подложени на изкушението да не спазвате Божиите закони. По този начин, змията се явява символ (наред с другите значения), че свободната воля си има цена, а именно, възможността да правите избори, които ще причинят вреда, както на вас, така и на живота като цяло.
Действителният смисъл на израза „дърво за познаването на доброто и злото” е олицетворение на съзнанието, а именно, съзнанието на антихриста. В това състояние на съзнанието сте се отказали от единството с Бог и затова не виждате повече Божествената реалност. Сега виждате всичко като две противоположности. На едната страна е доброто, а на противоположната – злото. Но за такава възможност са нужни и двете страни, а това означава, че „добро” и „зло” са вече относителни понятия. Те съществуват относително едно спрямо другото и се определят като противоположности.
Последствията от това са, че в съзнанието на антихриста не съществува абсолютна истина. „Истината” е станала относителна, а това означава, че може да се разбира по различен начин от различните хора. Чували ли сте израза: „Красотата е в очите на гледащия”, а в съзнанието на антихриста „истината” се намира в очите на виждащия. С други думи, когато сте в съзнанието на антихриста, създавате свое собствено определение за истина и тя ще е различна от абсолютната истина на Бог.
Крайният резултат от това е вярата, че злото е противоположност на Бог, т.е. дявола (както обичате да персонифицирате злото) е противоположна полярност на Бог и е необходима (дори полезна) част в основната полярност на живота. В действителност, съзнанието на антихриста не е противоположна полярност на Христовото съзнание. Злото не е противоположност на Бога. Злото е извън Бога и съзнанието на антихриста е извън Христовото осъзнаване на единството. По този начин, относителността е продукт на антихриста и само в тази сфера доброто и злото съществуват като относителни понятия, като противопоставяне на противоположности, където едното не може да съществува без другото.
Завесата
Действителността, която е зад историята с Падението на Човека е, че всички хора на тази планета са „паднали”. Т.е., опитали са от дървото на познанието за добро и зло. Чрез това са позволили съзнанието на антихриста да ги завладее и са станали жертва на основната илюзия, а именно, че са отделени от Бог, а не са съ-творци с Него, не са Негови синове и дъщери, не са Божествени индивидуализации.
Помните ли, че без Бог не е било създадено нищо, от това, което съществува, а това означава, че вие сте индивидуализации на Божието Битие. Затова, никога няма да можете да се отделите от Бог. Как можете да се отделите от Бог, ако той е навсякъде и всичко? Затова, вярата, че сте отделени от Бог, може да съществува само в ума ви. Това е резултат от доброволен избор, а именно, желанието да изпробвате съзнанието на антихриста, в което започвате да вярвате, дори чувствате, че сте отделени от Бога.
Христовият разум е съзнанието на единството и докато сте в Него, не можете да се видите като отделни от Бога. Само след като позволите съзнанието на антихриста да ви завладее, следствие на което, виждате всичко през филтъра на дуалистичния ум – само тогава може да се възприемате като отделени от своя първоизточник. Чрез Христовото съзнание се виждате като капка в океана на Божественото Битие и знаете, че всички останали капки също произхождат от този източник. Чрез антихриста се виждате като капка, която е отделена от океана и от всички останали капки.
В действителност, падението в низкото състояние на съзнанието не е станало изведнъж. Това е било постепенен процес, който изисква продължително време, но както е описано в Книгата Битие, настава моментът на истината:
7. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.
8. И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета. (Битие, 3гл.)
По-дълбокият смисъл е в това, че действително е съществувал момент на осъзнаване, когато са си признавали, че са се отделили от Бога или по-точно, от своя духовен учител. В този момент душата се е оказала пред епохален избор. Дали да се завърне при своя духовен учител или да опита да се скрие от него? Да търсите ли помощта на учителя за завръщане към единството с Бог или да опитвате да скриете грешката си, с надеждата, че той няма да забележи?
Много души в Едемската градина опитали от забранения плод. Но и много от тях са се завърнали действително при учителя и получили ръководство, изпълнено с любов, което им позволило да се завърнат към единството си с първоизточника. По такъв начин, историята за Падението, е историята на тези души, които са опитали да се скрият от учителя си. Когато осъзнаете важността на свободната воля, разбирате, че учителят не може да ги принуди да се завърнат. Той трябва да им позволи да се крият. Днес, повечето хора на тази планета продължават да се крият от духовния учител, и духовният път може да се смята като процес на помирение с духовния ви учител.
Последствията от скриването от учителя са, че повече не могат да останат в школата за мистерии на Градината. Знам, че Книгата Битие дава много зловещо описание, как Адам и Ева са изгонени насила от Рая, но действителността е следната – Раят е Христовото съзнание, осъзнаването на единството с Бог. Затова, когато душата ви опитала разделението, изгубила съзнанието за единство – не можете да бъдете и единни, и разделени едновременно. По тази причина, тези души, които отказали да се завърнат при учителя, са се изгонили сами от Рая.
Както описва Библията, Адам и Ева осъзнавали, че са понесли загуба и така е било с всяка душа, която е паднала. Когато душата загубила връзката си с Бога, със своя духовен учител, започнала да се чувства самотна, дори изоставена. Доколкото тази самота била непоносима, душата имала нужда от нещо, което да й замени духовния учител. И това „нещо” станало човешкото его, създадено като компенсация за вътрешната празнина. Егото било създадено като предпазител на душата от изпитваната самота.
Егото се е родило от разделението, затова е родено от съзнанието на антихриста. По този начин, вижда всичко през филтъра на разделението, което означава, че ВИНАГИ ще се вижда отделено от Бога. То не вижда единството като решение на проблема със самотата. Вместо това, егото опитва да накара душата да повярва на безкрайно число илюзии, които да я убедят, че не трябва да се завръща към единството. Тези илюзии се простират в диапазона от вярата, че Бог не съществува, до представата, че можете да бъдете спасени само чрез външна религия.
Искам да подчертая, че егото е родено от разделението и то не може да разбере абсолютната истина на Бога. Егото вижда само относителната „истина”, която произхожда от антихриста, т.е., всичко, което вижда, потвърждава отделеността ви от Бога. Затова егото и неговите дуалистични вярвания формират завеса, която ви пречи да видите Бога и Неговата истина. Предвижването по духовния път е да се научите да виждате, какво има зад завесата.
Неосъществимото търсене на егото
Както казах, егото е родено от съзнанието за разделението. Логическото следствие е, че егото НИКОГА не може да доведе душата до единството. Доколкото душата е създадена от Божественото битие, никога не може да забрави напълно, че е дошла от по-висше, от сегашната Земята, което е нещо повече от това, което преживява на Земята. Затова егото се сблъсква с търсенето на неудовлетворението. В душата има вътрешен стремеж към единството, но егото никога не може да реализира този стремеж.
Ако душата осъзнае тази истина, няма повече да повярва на его-илюзиите и така егото ще умре. За да остане живо, егото трябва да ви пречи да осъзнаете основната истина за живота, и то се опитва да ви примами в капана на дуалистичните си илюзии, за да оцелее. Тези илюзии приемат най-различни форми и ние ще разгледаме някои от тях в следващите беседи. Но сега искам да ви покажа, че индивидуалните илюзии, създадени от егото, приличат на дърветата в гората.
Понеже сте хванати в капана на егото, се намирате в гора, и всичко, което можете да видите са дърветата на индивидуалните илюзии, които е създало егото. Когато започнете да използвате вродената си способност да достигате до по-високата Христова истина, започвате да отсичате някои от дърветата в гората. В края на краищата, вашето виждане все по-малко е препречвано и започвате да виждате Христовата истина.
Важното разбиране тук е, че егото е нещо повече от индивидуалните илюзии, които е създало, както гората е нещо повече от дърветата. Все пак какво е гората? Ако премахнете всички дървета, ще остане ли гора? В действителност, гората продължава да съществува на същото място, където е винаги – в човешкия ум. Реалността е, че гората е само ментална концепция, илюзия, създадена в ума и същото е егото. Само по себе си, в егото няма нищо реално. То има само тази реалност, която му позволите, докато вярвате в илюзиите му.
Докато сте съсредоточили вниманието си върху илюзиите, не можете да видите егото. Докато вярвате на илюзиите, не можете да видите истината, че в егото няма нищо реално. И докато не виждате това, вярвате, че съзнанието на антихриста е реално. Затова продължавате да вярвате на илюзията, че сте отделно от Бога.
Същността е, че всички индивидуални илюзии са дървета в гората, създадени да ви пречат да видите самата гора, да видите същността на егото. Защото, когато го виждате, такова, каквото е, осъзнавате, че не е реално и няма никаква власт над вас. Затова можете да се отречете от него, да го освободите и да му позволите да умре, защото така го напускате и влизате в Царството Божие, в съзнанието на единството.
Сега разбирате ли, защо не започнах с определение за егото? В действителност, не можете да го различите, защото то няма никаква физическа субстанция. То ви се струва реално, защото вярвате в илюзиите му, както изглежда, че гората е реалност, докато сте съсредоточени върху дърветата. Гората също е ментална концепция, която може да съдържа много видове дървета. Боровата гора се различава от дъбовата. Аналогично, егото на един човек се различава от това на други и те са разделени от индивидуалните си илюзии, приети от всеки човек.
В известен смисъл може да се каже, че егото прилича на хамелеон, който променя цвета си, за да се слее с обкръжаващата среда и да избегне откриването. Егото винаги се опитва да се скрие зад дърветата, за да не го забележите. Следствието, което всички духовно търсещи трябва да разберат е, че егото ви няма да остава винаги едно и също. Когато израствате по духовния си път, освобождавате се от някои илюзии, от някои дървета в гората, но това не означава, че напълно сте преодолели егото. Докато остават каквито и да е илюзии, егото се крие зад тях в своите безкрайни опити да ви попречи да различите гората.
Това има много последствия, които ще изследваме в следващите лекции, но главното е, докато сте в този свят, бъдете мъдри и не си въобразявайте, че сте преодолели напълно егото си. Мъдрост е, да бъдете винаги бдителни и да търсите до самия край, какво скрито се опитва да ви излъже. Точно затова съм казал:
Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. (Матея, 24:24)
Някои от тези лъжепророци ще бъдат създадени от вашето собствено его в опита си да ви заблуди и да продължите да му предоставяте властта над вас. Други ще бъдат създадени от княза на този свят, при опитите му да ви накара да следвате външните гуру, вместо да влезете в Царството Божие, което е вътре във вас. В следващите лекции ще разкрием някои от тези най-големи дървета в гората на егото, но аз искам да не забравяте за гората. Защото е истина, че всеки път, когато някое дърво пада, имате част от секундата за да разгледате разголеното его. Ако обърнете внимание, можете да го разгледате, преди то да успее да се скрие. Когато видите самото его, ще ви е много по-лесно да преодолявате илюзиите му, докато не се избавите от основната илюзия, че егото и разделението с Бога, е реалност.
Може да се каже, че виждайки самото его, ще получите възможност да излезете от гората, а дърветата все още да си остават там. Щом прекратите отъждествяването си с егото, ще ви стане много по-лесно да освободите останалите его-илюзии. Това е състоянието на познание – човеко, опознай себе си – към което трябва да се стреми всеки искрен духовно търсещ. Всичко, което давам на този сайт, служи за да ви помогне да достигнете до това състояние на знание, че сте ПОВЕЧЕ от егото си.
3. Защо егото се опитва да приспособи квадратен клин към кръгъл отвор
Чували ли сте такъв израз, някой да се опитва да приспособи квадратен клин към кръгъл отвор, а това е описание действията на егото, и то ще продължи, докато не му позволите да умре. Кръглият отвор е символ на буквата „о”, означаващ Единство (Oneness). Квадратният клин е материалната вселена, която егото вижда като единствена възможност за вечен живот.
В действителност, ЕДИНСТВЕНИЯТ път за спасение, възнесение или вечен живот е Пътя на Единството, чрез който се завръщате към истинското чувство за идентичност, като съ-творец с вашия Бог. Ще влезете в Божието царство, САМО ако постигнете единство с Бог, когато можете да кажете като мен: „Аз и моя Отец сме едно!”. Егото се е родило, когато сте решили да напуснете Пътя на Единството и да поемете по пътя на разделението. Затова, егото НИКОГА не може да ви доведе до единство с Бог. Създали сте егото, защото сте се отделили от Бога и затова, когато се завръщате към единството, нямате повече нужда от егото и трябва да му позволите да умре.
Разбира се, егото никога няма да признае този факт, и затова се опитва постоянно да създава лъжливата представа, че можете да се спасите, без да се налага да го преодолявате, без да му позволите да умре. Егото се опитва да създаде илюзията, че можете да се спасите като живеете съгласно определени изисквания на този свят. С други думи, егото се опитва да използва нещо от четирите нива на материята, в опитите си да превземе Царството на единството със сила. Точно затова, всичко създадено от егото ще бъде квадратен клин, който НИКОГА не може да пасне на кръглия отвор на Царството. Затова съм дал следващата притча:
1. Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
2. царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
3. и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
8. Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
9. Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
11. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12. и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14. защото мнозина са звани, а малцина избрани. (Матея, 22 гл.)
В действителност, брачните дрехи символизират Христовото съзнание, което е ЕДИНСТВЕНИЯ начин да установите единство с Бог. Както обясних в предишното послание, егото е следствие от отделянето от Бога и затова, всичко, което произлиза от него, всеки ментален образ, който създава, произлиза от разума на антихриста, от разума на разделението. Затова тези образи не могат никога да изтъкат брачно облекло, да осигурят достъп до царството и винаги ще остават във външната тъмнина на собственото си творение. Докато се отъждествявате с егото си, ще оставате в състояние на съзнанието, където са плача и скърцането със зъби.
Кое е това „вие”, което може да се избави от егото?
Очевидно, няма да ви се наложи да останете в капана на егото. Вътрешното послание на всяко истинско духовно учение – скрито често зад метафори или митични предания – се състои във възможността да сразите дракона на егото, да бъдете спасени от рицаря Христов Аз на бял кон и да наследите Царството Божие. Но кой е този „вие”, който може да го извърши? В своята основополагаща книга „Секрети за изобилен живот”, Майка Мария го нарича „Съзнателния Вие”. Можете да го наречете и „Съзнателния ви Аз”, „Самосъзнание”.
Този Съзнателен Аз е сърцевината на вашето низше същество. Това е индивидуализация на духовното ви Аз, вашето АЗ СЪМ Присъствие. То е трябвало да слезе в материалната вселена, да натрупа известен опит и да внесе светлината на АЗ СЪМ Присъствието – вашият Божествен Пламък – в този свят, помагайки при преобразуването му в Царство Божие. Съзнателният ви Аз е това, което дава осъзнаване на вашето съществуване, също така е тази част от вас, която приема съзнателните решения.
Както обяснява Майка Мария в своята книга, предназначението на Съзнателния ви Аз е да бъде владиката на низшето ви същество, което тя нарича съдина на вашия аз. Би трябвало да вземате повечето си решения на ниво Съзнателен Аз, под ръководството на вашето АЗ СЪМ Присъствие и на духовния учител. Когато сте се отказали от своя духовен учител, сте загубили това духовно ръководство и затова ви се е наложило да вземате решенията си самостоятелно. Това било трудно за много съ-творци, и затова позволили все повече решения да бъдат вземани от егото.
Можем да кажем, че проблемът, пред който са изправени повечето хора, е в приспиването на съзнателния аз и в разрешението егото да управлява живота им. Затова много от решенията им се вземат не на ниво съзнателен ум, а чрез подсъзнателен процес, който е управляван от егото. Можем да го сравним с компютър, който в действителност не може да мисли, но е снабден с достатъчно сложни програми, които му създават впечатлението, че може да мисли.
Тази аналогия е плодотворна, ако я сравните с предишната аналогия за гората и дърветата. Егото е създало множество относителни, дуалистични илюзии, приличащи на индивидуални компютърни програми. Можете да ги сравните с дърветата в гората и всяка програма е разработена за да управлява определени ситуации в живота. Затова, когато се сблъскате с някаква ситуация, включва се една от програмите и определя реакциите ви на ситуацията. Повече не правите съзнателен избор, как най-добре да се справите със ситуацията; всичко това се управлява от компютърът на егото.
Навярно знаете, че компютърът има много различни програми, които функционират в пределите на това, което се нарича операционна система. Благодарение на нея компютърът се идентифицира като Windows, Macintosh или UNIX. Операционната система е самото его, което сравнихме с гората в предишната лекция. Операционната система е основа на егото и се е родила в резултат на отказването от учителя. С други думи, определено разсъждение, което Съзнателният ви Аз е използвал, за да оправдае напускането на учителя, е станало основа на вашето его. Това е важно, защото, когато разберете, че егото ви се е родило от това решение, ще ви стане ясно, че егото НИКОГА няма да го подложи на съмнение. Аналогично, компютърът никога няма да подложи на съмнение операционната система, а ще функционира винаги според наличните програми.
Егото буквално живее и умира благодарение на изначалното решение за отделяне от Бога. Ако Съзнателният ви Аз разгледа някога това решение ще разбере, че не е конструктивно и би го заменил с по-добра възможност – да избере живота вместо смъртта – тогава егото ще умре. Тогава в съответствие с това, Съзнателният ви Аз ще започне да разбира, че егото ще направи всичко, което е във възможностите му, за да не откриете и преоцените това изначално решение, от което се е родило то. Да се върнем към компютърната аналогия. Знаете, че индивидуалната програма не може да промени операционната система и трябва да функционира в пределите на нейните възможности. Затова егото се опитва да застави Съзнателния ви Аз, да се съсредоточи върху своите лични убеждения – дървета – така никога няма да видите основното – гората, създадена от егото.
Много искрени духовни търсещи са били подведени от тази хитрост. Те са разбрали, че има нещо (няма значение дали са го нарекли его или по някакъв друг начин), което блокира духовното им израстване. Разбрали са, че трябва да отрежат някои от дърветата в гората, за да премахнат завесата на илюзиите, които ги отделят от Бога. Обаче, още не са видели, че има нещо, което се крие зад дърветата. Затова, макар много духовно търсещи искрено да подлагат на съмнение его-аспектите, все още не могат да видят зад завесата, за да започнат да подлагат на съмнение самото его. Очевидно е, че начинаещият още не е готов да го направи, но много хора, които са били на духовното поприще в продължение на десетилетия или дори въплъщения, могат да получат голяма полза, ако вземат предвид учението, което давам. Те са готови да поставят под съмнение основните илюзии на своето его.
Вие сте повече от егото си
Първата крачка за преодоляване на егото е осъзнаването, че сте повече от егото и индивидуалните илюзии. Трябва да осъзнаете, че сте повече от едно високоразвито животно, повече от компютърните програми на егото. Ако погледнете света, ще видите много хора, които все още не са достигнали до това осъзнаване. Библията ги нарича „тълпи” и обърнете внимание, аз разговарях с тях чрез притчи, а на учениците си давах по-дълбоко учение.
Учениците ми са осъзнали, че са повече от своето его, но не са се научили да го различават истински. Това е съпоставимо със ситуацията при много днешни духовно търсещи. В съвременния свят милиони хора се намират на същото или на по-високо ниво от духовната зрялост, отколкото моите ученици преди 2000 години. Затова, ако сте съзнателно осведомени за духовния път, вече знаете, че „вие” сте повече от егото си, че има и по-голяма реалност от материалния свят. Обаче, за да направите следващата стъпка, трябва да постигнете по-дълбоко разбиране на вашето „вие”, което е повече от егото.
Ключовото понятие, което се пропуска от повечето духовно търсещи, е в разбирането, че Съзнателния ви Аз е създаден за да взема решения, и че той взема тези решения, като се основава на своето чувство за идентичност. Както Майка Мария обяснява по-подробно, Съзнателният ви Аз Е индивидуализация на Бога, но във времето и пространството, Съзнателният ви Аз е този, за който се смята, който се вижда в битието. Съзнателният ви Аз има способността да се идентифицира с абсолютно всичко, което може да си представи и да приеме като реално. Затова, Съзнателният ви Аз може да се идентифицира с високо развито животно и тогава ще започне да взема решения като животно. Ако Съзнателният ви Аз се идентифицира като смъртен грешник, ще взема решения като грешник и ще сметне за светотатство да се приравни със синовете и дъщерите на Бога.
С други думи, Съзнателният ви Аз е създаден за да бъде съ-творец в материалната вселена и той изразява творческите си способности чрез филтъра на своята идентичност. Всяко решение, взето от Съзнателния ви Аз, е оцветено от чувството ви за идентичност, което сте приели като се основавате на своето възпитание в този живот и на опита от предишни животи. Обаче, ключовия момент е, че Съзнателният ви Аз НИКОГА НЕ е ограничен и НЕ е привързан завинаги към сегашното ви чувство за идентичност. Съзнателният ви Аз има способността да се проектира мислено навсякъде, а това означава, че може да се проектира зад пределите на сегашната ви идентичност, която е създадена в този свят.
Точно това е способността да се отделите от сегашното си чувство за идентичност и да осъзнаете, че има нещо повече в живота, което е ключ за целия човешки прогрес, независимо дали е материален или духовен. Ако можехте да се виждате само през сегашния си филтър на идентичността, никога не бихте могли да се издигнете над тази идентичност. Следователно, хората никога не биха могли да се завърнат към единството, след като са били в разделеното съзнание.
Най-важният ключ, е осъзнаването, че Съзнателният ви Аз може да излезе отвъд сегашното ви чувство за идентичност във всеки един момент. НИЩО не го привързва към сегашното състояние на нещата освен вярата, че няма нищо извън егото или, че не можете да се избавите от него. Работата е там, че повечето хора се отъждествяват с егото си до такава степен, че не могат да допуснат, че могат да се избавят от него във всеки един момент. Донякъде тази вяра е правилна, защото не можете просто да излезете от гората на егото. Трябва систематично да изсичате дърветата – илюзиите на егото – преди да успеете да видите истинската си самоличност. Но независимо от необходимостта за премахване на илюзиите, Съзнателният ви Аз може във всеки един момент да спре да се отъждествява с егото, а това ще ви помогне, много по-лесно да се избавите от него. Този процес съм го описал в следния цитат:
3. Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.
4. Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
5. Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; (Йоан, 3 гл.)
Да се родиш от Духа, освен другите възможни интерпретации означава, че Съзнателният ви Аз може да напусне менталния затвор на егото и да възстанови истинската си идентичност като съ-творец с Бога. Можете да осъзнаете, че сегашното ви чувство за идентичност се намира под силното влияние на его-илюзиите и илюзиите в колективното съзнание на човечеството. То е основано на въображаемото разделение с Бога и затова е смъртно, защото, всичко, което е извън царството на единството не може да има вечен живот. Вашето смъртно чувство за идентичност е нереално и никога не може да наследи вечния живот. Затова съм казал:
Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; (Матея, 16:25)
Ако продължавате да се държите в своето чувство за идентичност, в смисъла на живота, създаден от егото, не можете да постигнете вечен живот. Но ако поискате да загубите смисъла на живота си, за да постигнете Христово съзнание и да се завърнете към единството, тогава действително ще постигнете вечен живот.
Започнете да губите живота си
Как трябва Съзнателният ви Аз да започнете процеса за отделяне от егото? Това е двоен процес и първата крачка е, че трябва да възстановите известна част от връзката си с висшето си същество, с вашето АЗ СЪМ Присъствие. Само ако имате тази връзка, чрез Христовия ви Аз, ще осъзнаете, че можете да се посветите напълно на пътя, водещ към смъртта на егото. Съзнателният ви Аз не може да няма никакво чувство за идентичност, затова преди да можете да изоставите идентичността си основана на разделението, трябва да започнете съединението с истинската си идентичност на единството.
Втората стъпка е, да разширите разбирането си за реалността на егото, а след това да започнете да го виждате през илюзиите му. Главната илюзия, която трябва да различите е, че егото извършва нереалистично търсене на духовност, както обясних в предишната беседа. Князът на този свят знае, че Съзнателният ви Аз не може никога да забрави напълно своя произход. Затова силите в този свят, включително и вашето его, реално не могат да ви спрат да не размишлявате върху това, което повечето религиозни хора наричат спасение.
Макар да живеете в културна среда, където мнозина осъждат религията, повечето хора не могат да изоставят своите духовни търсения. Егото предпочита да ви вижда да отричате възможността за духовно израстване или да сте равнодушни към него. Но ако не може да го постигне, ще мине към втори вариант, съгласно който ще бъде разработен лъжлив път за спасение, който да ви убеди, че ако го следвате, ще бъдете спасени, независимо, какво имате предвид под спасение. По такъв начин, князът на този свят и егото са създали почти безкрайно число лъжливи пътища, като духовни и религиозни системи, които обещават да ви доведат до спасението, но не могат никога да изпълнят това обещание, защото не ви разглеждат извън идентичността, създадена от егото. Притчите го описват по следния начин:
Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. (Притчи 14:12)
Аз съм го описал по следния начин:
13. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
14. защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. (Матея, 7гл.)
Много искрени религиозни и духовни хора са били вкарани в заблуда от своето его и са тръгнали по такъв лъжлив път към спасението, като са били напълно сигурни, че принадлежат към единствената истинска църква, и докато спазват определените външни изисквания, спасението им е гарантирано. Забележете, тази увереност създава голям комфорт и дори е нужна през ранните етапи от пътя. Много хора не издържат страха, че е възможно да не се спасят, и затова, вярата, че спасението им е гарантирано, може да им помогне да израснат от състоянието на безсилие, предизвикано от големия страх.
Проблемът е там, че тази увереност може много лесно да бъде използвана от егото, за да ви отведе в задънена улица, където ще смятате, че щом сте член на тази духовна група/външна църква и изпълнявате външните й изисквания, не е нужно да се променяте истински, няма нужда да следвате моите заповеди:
3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Матея, 7гл.)
Гредата в собственото ви око е егото и лъжливото чувство за идентичност, което задържа Съзнателния ви Аз в капана на разделящото съзнание, което ще препречва пътя ви към царството на единството, докато не се дистанцирате от разделението и не влезете в единство с Бога. Затова, по-зрелият духовно търсещ ТРЯБВА да изостави вярата за външното спасение и външния път, а да открие истинския вътрешен Път към Единството. Само тогава можете да откриете тесния прав път, който води към Божието Царство вътре във вас.
Искам да ви кажа, че щом започнете да разбирате, че главната цел на егото е да ви пречи да намерите истинския Път на Единството и да го следвате, като ви застави да повярвате, че можете да следвате външен път за спасение, ще започнете да разпознавате определени илюзии, които са използвани от егото ви, за да ви държи в капана. Тогава вече ще ви бъде много по-лесно да ги определяте и да избягвате чувствата, че трябва задължително да вярвате в тях. В следващите послания ще разгледаме някои от тези илюзии, и как егото майсторски ви кара да чувствате, че по никакъв начин не може да ги изоставите.
Помнете, Съзнателният ви Аз е този, за който се смята, но можете всеки един момент да промените това. Егото и князът на този свят ще се опитват да ви накарат да повярвате, че не може да мислите по друг начин, но това е напълно неоснователно. Бог иска да се завърнете в къщи и затова иска да мислите, че можете да преодолеете его-илюзиите. Егото иска да ви задържи в капана на ограниченото чувство за идентичност, и затова се опитва да ви застави да мислите, че не можете или не искате да мислите по друг начин. Иска да ви накара да мислите, че щом веднъж сте опитали от забранения плод, вече няма начин да поправите тази грешка. Завинаги сте в капана.
В материалната вселена няма нищо постоянно. Всичко е създадено като следствие от избор и ще съществува до тогава, докато продължите да поддържате този избор. Затова основният призив е – изберете живота, вместо да продължавате да избирате смъртта.
4. Защо егото става самореализирано пророчество
Егото има напълно определена мисия, а именно, да пречи на Съзнателния ви Аз да преразгледа първоначалния избор за отказване от Бога, а след това, отказване от решението, в резултат на което се е появило егото. Това решение е било взето от Съзнателния ви Аз, но не било взето в напълно ясно Христово съзнание. Било е взето, защото Съзнателния ви Аз е започнал да експериментира с дуалното съзнание, със съзнанието на антихриста. Затова Съзнателния ви Аз не е виждал ясно следствието от това решение и не е разбирал, че разсъжденията му са основани на дуалистичното мислене. Егото ще направи всичко възможно, което е по силите му, за да ви попречи да преодолеете това заслепение; ще направи всичко, за да не може Съзнателния ви Аз да се постави извън илюзиите на егото.
Трябва да разберете, че Съзнателния ви Аз е вземал това фатално решение, защото не е виждал абсолютната Христова реалност и е бил заслепен от завесата, създадена от дуалното съзнание. Затова, Съзнателния ви Аз вярва, че разсъжденията му са били правилни, и имал чувството, че решението да напусне учителя си било оправдано, необходимо и полезно или дори единствения възможен избор. Доколкото Съзнателния ви Аз бил вече частично заслепен и разделен чрез дуалистичната логика, както разума на Ева бил изкушен от твърденията на змията, че не може да умре – той не можел да забележи, че разсъжденията му са относителни. Той не разбирал, че змийската логика изглежда разумна само тогава, когато се гледа през филтъра на дуалността, състояние на ума, в което всичко е относително, където всичко може да бъде оправдано.
С това искам да кажа, че Съзнателния ви Аз е сътворен по образ и подобие Божии, означаващ, че е вашето АЗ СЪМ Присъствие. Затова не сте нито лоши, нито зли хора, и не сте глупави. Ако Съзнателния ви Аз имаше по-обективен поглед върху нещата, би постъпвал много по-добре. Проблема е там, че докато Съзнателния ви Аз гледа света през филтъра на дуалистичната логика, няма как да опознае по-доброто. Той не може да разпознае относителната логика на антихриста, за да види абсолютната Христова реалност.
Защо изглежда, че Вселената потвърждава илюзиите
Същността на дуалното съзнание е, че Съзнателния ви Аз – управляван от лъжливите учители на този свят и егото – създава своя собствена „реалност”, представа за света, която е изградена от илюзиите на егото. Всичко в тази представа е родено от централната его-илюзия, и затова изглежда, че потвърждава тази илюзия. С други думи, докато гледате на света през този филтър, всичко, което виждате, ще потвърждава правилността на его-илюзиите. Ако носите жълти очила, света ще изглежда осветен в жълти тонове и ще бъде така, докато не свалите очилата и видите света без филтър.
Обаче, съществува още по-дълбока реалност, в смисъл, че света изглежда не само оцветен. Реалността, която усещате на гърба си в материалната вселена, е формирана от убежденията на егото. Това е важен момент, който всички искрени духовно търсещи трябва да разберат. Както обяснявам навсякъде по този сайт, материалната вселена действа като огледало, което отразява обратно всичко, което изпращате. Затова съм казвал, че трябва да постъпвате с другите така, както искате, те да постъпват с вас. Реалността е такава, че Вселената ще постъпи с вас така, както постъпвате с другите хора. Това е механизъм за безопасност, който е замяна на учителя за всички съ-творци, които са се отказали от духовните си учители, които са назначени на човечеството. Когато нямате никаква връзка с учителя, единствения начин да се учите е да виждате последствията от своите действия и следователно, огледалото на Вселената ви отразява всичко, което му изпращате.
Трябва да разберете, че закона за свободната воля гласи, че ако се откажете от Бога и от духовния си учител, ще трябва да се учите от собствените си действия. Затова духовния учител не може да се намесва в процеса на обучение, докато не решите да потърсите помощта му. Учителя не се намира в капана на вашите лични илюзии, в огледалния дом на егото ви, затова той вижда ясно през заслепяващата ви завеса. Но той не може да ви го обясни, докато не се издигнете на това ниво от пътя, където ставате отворени за това обяснение. Затова, учителя трябва да чака, докато Съзнателния ви Аз не започне да подлага на съмнение илюзиите, създадени от егото.
Учителя напълно е осведомен за основния проблем, обаче само ученик с определена степен на зрялост, може да започне да разбира проблема. В какво е същността на проблема? Егото ви е използвало дуалното съзнание за да създаде ментален образ – как изглежда света или по-точно, как иска да изглежда света, за да може да поддържа основната илюзия, създадена от конкретното ви его. Съзнателния ви Аз, който насочва вниманието ви, което е творческата ви сила, проектира тази представа за света в космическото огледало. Досещате ли се, какво ще отрази огледалото обратно?
Сега започвате ли да разбирате проблема? Съзнателния ви Аз използва творческите си способности, за да проектира дуалистичния образ в материалната вселена, космическото огледало го отразява обратно, а така изглежда, че потвърждава его-представата за света. Ако егото ви е създало представа за Бог като гневно и несправедливо същество, което ви е изоставило, то материалната вселена ще отрази обратно условия, които ще изглежда, че потвърждават тази представа. Няма да можете да познаете Бога пряко, докато се отъждествявате с илюзията за разделението – материалната вселена ще скрие реалността, че Бог е във всичко. Всичко, което преживявате в този свят, ще ви изглежда като потвърждение, че няма Бог, и че ви е изоставил. Аналогично, ако вярвате, че живота е борба, то космическото огледало ще отрази такива условия, които ще превърнат живота ви в борба.
С други думи, вие сте съ-творци с Бог и никога не можете да престанете да творите. Както казах преди, неизбежно ще създавате собствените си обстоятелства, а избора е, дали творите чрез дуалистичното чувство за идентичност, определяно като его или чрез божествената идентичност, закотвена във вашето АЗ СЪМ Присъствие. Съзнателния ви Аз има способността да се идентифицира с всичко, което можете да си представите, че представлявате и приемате като реалност. Следователно, ако се отъждествявате със смъртна идентичност, която се определя от егото, ще предполагате, че сте смъртен човек, който обитава ограничен свят, който превръща живота ви в борба. И понеже се отъждествявате с тази представа за света, душата ви ще се привлича към такава планета, където тези условия са реални физически – защото са били създадени от колективното съзнание на жизнените потоци, които обитават тази планета.
Започнете да подлагате на съмнение его-идентичността си
Докато се отъждествявате напълно с представата си за света, създаден от егото, всичко, което виждате ТРЯБВА да е ограничено в рамките на представата ви. С други думи, докато Съзнателния ви Аз не подозира, че е нещо повече от егото, нямате възможност да подложите на съмнение его-представите за този свят. Не можете да издържите загубата на своята идентичност, защото, ако мислите, че смъртната его-идентичност е всичко, което съществува, няма да поискате да я подложите на съмнение, и затова сте недостижими за духовния учител. Вместо това ще опитвате да интерпретирате всичко, което се случва с вас по такъв начин, по който отново ще потвърдите его-представата си за света. Понеже разума на антихриста използва относителната логика, можете да извъртите почти всичко, както поискате, за да докажете това, в което вярвате. Това обикновено се нарича „затворена логика”.
Но тогава, как можете да се избавите от илюзиите, създадени от егото? Благодарение на механизъма за безопасност, който Бог е вградил в тази материална вселена, както Майка Мария обяснява в своята книга. Този механизъм е стремежа на Майчината Светлина да се върне към основното си състояние – към равновесие. С други думи, ако използвате вашите съ-творчески способности за създаването на нещо, което не съответства на законите и творческите намерения на Бог, тогава творението ви няма да бъде жизнеспособно. То ще съществува само във времето и пространството и Майчината Светлина ще го разруши неизбежно.
Последствията са такива, че живота ви става постоянна борба и поддържане на его-илюзиите. Колкото повече се стискате за тези илюзии, толкова по-голямо противодействие създавате, което ще се опитва да ги разрушава. По такъв начин, живота ви действително е борба, защото се опълчвате срещу основните сили на материалната вселена. Майчината Светлина е предназначена да разрушава всяка структура, която не съответства на Божиите закони. За да поддържате его-илюзиите си, се стремите да заставите цялата вселена да съответства на его-представата ви за този свят.
Група съ-творци може да застави отделна част от вселената да съответства на представата им за света. Затова на човечеството му се е удало да застави Майчината Светлина, от която е създадена планетата Земя, да отговаря на колективната представа за света. Но независимо от това, колко силно съ-творците вярват в своите илюзии, не могат да заставят вечно Майчината Светлина да ги поддържа. Неизбежно ще предизвикат противодействие, което ще разруши създадения от тях свят. Ясно го виждате днес в човешкото общество под формата на болести, нужди, нищета, малка продължителност на живота, недостиг на храна, замърсяване, стихийни бедствия и дисбаланс.
Извода е елементарен. Така или иначе, трябва да разберете, че представата ви за този свят е нереална. Ако не слушате духовния си учител, ще се учите като блъскате главата си в бетонната стена на вселената, дотогава, докато най-накрая не се предадете и не започнете да си задавате въпроса, има ли и по-добър път. За духовния учител винаги е печално да види хора, които се отказват да подложат на съмнение его-илюзиите и така създават все повече и повече сериозни кризи в своите животи, докато накрая, разкъсвани от напрежение не зареват за помощ. Обаче, ние сме ограничени от закона за свободната воля и затова позволяваме на хората да следват своя път, докато не ни помолят за помощ. Затова можем само да наблюдаваме, как хората се ограничават, докато не могат повече да се движат.
Искам да кажа, че щом Съзнателния ви Аз се отъждестви с дуалистичната си представа за света, е много трудно да се разруши магията на тази илюзия. Фактически, ще ви изглежда, че самата вселена потвърждава представата ви за света, като се подчинява за известно време. Това е причината, поради която можете да наблюдавате прекалено много хора, които са абсолютно убедени, че представата им за света е правилна. Но също така виждате, че с течение на времето, основната представа на повечето хора се променя. Преди столетия много хора са вярвали, че Земята и вселената са много малки. Предполага ли са, че Земята е плоска, а небето е купол, който я покрива.
Тази представа за света се е променила, защото във всяко поколение няколко човека се осмеляват да подложат на съмнение мирогледа на обществото и на своето его. Затова, през този век има хора, които са готови да се съединят със своите духовни учители и да се възвисят – напълно и окончателно – над дуалистичните илюзии на личното си его и над колективното его на планетата. Все пак трябва да разбирате, че има сили, които ще направят всичко възможно, за да попречат на личното ви пробуждане и затова имат много мощно оръжие, а именно, тънкото дуално съзнание. И така, нека разгледаме по-отблизо, какви точно тънкости има в свят, където всичко е относително.
Когато всичко е относително, кой е прав?
Егото ви е родено от разделението с Бога и затова то може да се вижда само отделно от Бога. За егото Бог и Божествената реалност си остават интелектуални понятия, които могат да бъдат осмислени, но никога разбрани пряко. Съзнателния ви Аз може да познае пряко Бога, но само чрез Христовото съзнание. Затова, докато гледате през филтъра на егото, не можете да познаете Бога пряко, затова трябва да се задоволите с описание на прекия опит. Искам да ви кажа, че ако не можете да познаете реалността чрез пряк опит, ДЛЪЖНИ сте да „познаете” реалността чрез описание и това описание НЕИЗБЕЖНО ще бъде оцветено от разделеното съзнание. Ако не се намирате под въздействието на разделеното съзнание, не бихте имали нужда от описание.
Както обясних в предишни беседи, Христовата реалност се състои във факта, че всичко е създадено от Божественото битие. Затова, в действителност, нищо не може да бъде отделено от Бога. Нещо може да бъде отделено от Бог само чрез ментална илюзия, която е създадена в разума на самоосъзнат съ-творец. Его-съзнанието е родено от разделението, а това означава, че то има фундаментална, вградена дуалност. Вие сте тук, а Бог е някъде другаде. Съществува разлика межди вас и Бога.
Резултатът е такъв, че вместо пряко познание на Бога, егото може само да осмисля Бога, но това осмисляне също съдържа дуалност. Разбирате ли, че за егото няма такова понятие като абсолютната истина, истина, която не може да бъде оспорена или да има противоположност. Егото вижда само дуалността, затова, когато осмисля Бог, може да го направи само като го помести на относителната скала, която изисква Бог да има противоположност.
Както съм казвал по-рано, Съзнателния ви Аз не може никога да забрави окончателно за своя Божествен произход. Затова, Той знае, че Бог съществува, и че Е изцяло благ. Егото би предпочело, Съзнателния ви Аз да забрави всичко за Бога, което, в действителност, се е случвало временно с някои хора. Но духовно търсещия не може да забрави за Бога и затова егото трябва да включи Бога в своята представа за света или Съзнателния ви Аз ще престане да разделя неговата гледна точка.
Обаче, когато егото осмисля Бога, го прави по относителен начин. Съзнателния ви Аз знае, че Бог е благ, но докато се намира под влиянието на его-логиката, не може да познае напълно Божието съвършенство, т.е. не може да разбере, че Бог няма никаква противоположност. Затова, е много вероятно, Съзнателния ви Аз да попадне в капана на его-логиката, а именно, че Божествената добродетел е относителна и съществува нейна противоположност. Противоположността на доброто е злото и живота на тази планета дава много потвърждения, които изглежда, че доказват съществуването на злото. Това създава вярата, че предполагаемата противоположност на Бога – наречете го дявол или по някакъв друг начин, както предпочитате – е толкова реален, както и Бог и навярно е необходим за поддържане баланса на творението.
Разбирате ли мисълта ми? Егото, с помощта на антихристовото съзнание, създава ментален образ, който изобразява Бога като несамостоятелна, зависима реалност, която да има противоположност. Изобразява го като несъвършено същество и добродетелта на Бога е относителна противоположност на злото. Добродетелта не е абсолютна – тя е противоположност на злото.
Защо никога не можете да победите в дуалистичен спор
Имайте предвид една тънкост, която се пропуска от много вярващи хора. Те предполагат, че искат доброто и се определят като противоположност на злото, определят егото като нещо добро, което съответства на абсолютната добродетелност на Бога. Обаче, това е най-голямата илюзия през времето и фактически е довела до всички религиозни конфликти и войни, които са известни на тази планета. Когато гледате през съзнанието на разделението, не можете НИКОГА да видите абсолютната реалност и добродетелите на Бог. Виждате САМО относителната добродетел и става възможно, дори неизбежно, да определяте добродетелта по относителен начин и съответно, да потвърждавате основната илюзия, създадена от егото ви!
През всички времена, индивидите и обществата са имали различни определения за добро. Дори при дадена на Мойсей заповед да не се убива, тези, които са твърдели, че са представители на Бога за Израелтяните, често са определяли убийството на враговете като добро. Това е очевиден пример, че егото не може да вижда абсолютната Божествена добродетел, а неизбежно я превръща в относително понятие, което може да бъде дефинирано в съответствие временната изгода на егото.
Щом Съзнателния ви Аз постави цветните очила на дуалистичната логика, вижда света през филтъра на двете противоположности. Егото не може да види нищо извън техните предели, затова ще твърди до последния си ден, че не съществува нищо извън относителността. В тази относителна представа за света няма абсолютни понятия, затова не съществуват никакви способи, какво съответства на Божествената добродетел, а какво не съответства на абсолютната реалност. Това може да бъде определено единствено чрез яснотата на Христовия разум. Точно затова съм казал:
Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно. (Лука, 11:34)
Същността е, че когато окото ви е единно – т.е. Съзнателния ви Аз вижда единната, неразделна Христова истина – низшето ви същество става отворена врата, през която Божествената светлина сияе в този свят. Но ако виждането ви е разделено, т.е. Съзнателния ви Аз гледа през дуалистичния филтър – съществото ви е изпълнено с тъмното съзнание на дуалността. Светлината от вашето АЗ СЪМ Присъствие, не може да сияе чрез разума ви чиста, а е оцветена от убежденията на егото ви и затова се превръща в тъмнина.
Същността на относителната логика е, че щом всичко е относително, нищо не може да бъде доказано или опровергано в абсолютен смисъл. Тук не става въпрос, какво е истинско или лъжливо, а само КОЙ е прав или неправ, в смисъл – способен да убеди другите. Това дава явно преимущество на тези, които са изкушени от относителната логика на антихриста и тези, които имат най-голямо желание да управляват, да лъжат и принуждават, за да контролират другите.
Историята със змията в Едемската градина е илюстрация, че щом започнете да възприемате дуалното съзнание – дървото за познание на ОТНОСИТЕЛНОТО добро и зло – става много лесно да бъдете управлявани от тези, които са прекарали живота си в това състояние на ума и не изпитват никакви угризения на съвестта, затова лъжат за да могат да ви управляват. Има само един изход. Не можете да използвате разума на антихриста за да избегнете разделението. Затова, трябва да разберете, че егото е създало гигантска илюзия, в която всичко е относително. Докато сте в пределите на тази илюзия, НИКОГА не можете да избегнете контрола на егото.
Виждал съм много искрени духовно търсещи, които са станали жертви на илюзията, че могат да използват интелекта си за да надхитрят егото си и княза на този свят. Някои дори си мислят, че това е тяхна работа, да убедят собственото си его, егото на другите хора или силите на този свят, че не са прави. Но това неизбежно ще ви застави да участвате в дуалистична борба, създадена от егото и затова все повече бивате въвлечени в нея. Ако опитвате да използвате разума на антихриста за да надхитрите силите на антихриста, как можете да избегнете все по-голямото си ангажиране с разума на антихриста?
Точно тази илюзия е довела до падението на много съ-творци. Както обяснява Елохима на Мира, много съ-творци са паднали поради илюзията, че трябва да загасят светлината на Божествения си пламък, докато не се проявят определени условия в този свят. Можем също така да кажем, че някои съ-творци са започнали да вярват, че вместо да позволят на светлината си да погълне тъмнината в този свят, трябва да участват в спора с тъмнината и да се стремят да убедят попадналите в капана й да се завърнат към Бога. Но когато се опитвате да хванете кално прасе, неизбежно ще се оплескате целите.
При взаимодействието с дуалното съзнание на егото има само един работещ метод. Не можете да промените съзнанието на антихриста, защото, когато всичко е относително, не съществува никакъв съкрушителен аргумент. Дявола обича да ви предизвиква на сражение, за да се опитате да го надхитрите, дори ще позволи да останете с впечатлението, че сте спечелили спора. Но дявола не се стреми да докаже, че е прав; той иска само да ви държи в осъзнаване на разделението. Аналогично, вашето его не е заинтересовано да спечели едно сражение, то печели войната, докато ви държи в капана на дуалистичната борба, така че през дърветата да не виждате гората.
Това е съществен момент, който много духовно търсещи не са разбрали, затова трябва да го обмислите много внимателно. ПРОСТО НЕ МОЖЕТЕ ДА ПОБЕДИТЕ докато участвате в дуалистичните спорове на егото. Не можете да убедите или да преобърнете своето его, защото то НИКОГА не може да познае Духа на Истината и винаги ще вижда само дуалистични аргументи. Следователно, НИКОГА не можете да го заставите да вижда абсолютната истина, а вместо това ще бъдете въвлечени в безсмислени спорове в опитите си да докажете превъзходството на едно дуалистично описание, над друго. За да избегнете този вечен капан, помислете над думите ми:
Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. (Матея, 10:16)
Трябва да се учите от моя пример, как се отнасях с дявола при моето постене в пустинята (Лука 3 гл.) или от опитите Мара да изкуши Буда, когато той бил готов да навлезе в Нирвана. Ние оставахме неангажирани. Аз порицавах дявола, а Буда заявил за правото си да бъде Буда на Земята. Но ние не сме започвали борба със силите на дуалността на нейна почва.
НИКОГА не можете да победите, докато се увличате в дуалистични спорове, нито ще съдействате на Божественото дело, участвайки в дуалистични сражения. Можете да победите, само ако се издигнете над дуалното съзнание, като оставите назад дуалистичните спорове и борбите на егото си. А за да постигнете всичко това, трябва да достигнете до единната Христова истина, която да ви даде възможност да видите заблудите на дуалистичното мислене.
В следващите послания ще ви дам някои примери, как егото се опитва да ви задържа в капана на дуалистичната борба, като разработва различни системи от убеждения, основани на дуалността. Целта е, да ви държи в състоянието на дуалистична борба, която позволява на егото ви, или на антихристовите сили, да крадат от жизнената ви сила, за да оцелеят.
5. Защо егото иска да си мислите, че светът е чернобял
Най-очевидният пример за относително, дуалистично мислене на егото е така нареченото от мен, чернобяло мислене. Този замисъл на егото използва основната дуалност, която е вградена в разума на антихриста. Той определя две противоположности, които са абсолютни крайности – разбирайте, че липсват допирни точки и каквато и да е възможност за компромис. Няма никаква сива зона и не могат да съществуват съвместно, затова се изключват една друга или поне така изглежда. Едната противоположност се определя като абсолютното добро, а другата като абсолютното зло и поради това съществува неизбежната, смъртоносна борба между тях.
Егото кара хората да вярват, че единственият възможен път да се угоди на Бога и да се спасите, е да застанете на страната на доброто и да се борите със злото. Крайният резултат от този сценарий е сблъскването на две религии или идеологии, всяка от които твърди, че е единствено истинската, като заставя своите последователи да вярват, че са длъжни да се борят с другите. Крайният триумф на княза от този свят е да застави две религиозни групи да се убиват една друга в името на този същия Бог, както, например, Кръстоносните походи.
Резултатът от тази манипулация на егото е прекалено опростената представа на хората за света. Тяхната религия е абсолютно истинска, следователно, всички останали са абсолютно лъжливи. А това означава, че хората почти неизбежно стават екстремисти и фанатици. Това е много опростен подход към живота, защото не изисква хората да му мислят много. Просто приемат определенията, дадени от лидерите на обществото им, без да се замислят, дали това отговаря на Христовия стандарт. И предполагат, че лидерите им са абсолютно прави и самият Бог би се съгласил с тях.
Последствията от този подход за живота са следните: щом хората признаят, че някаква система от убеждения е абсолютно добра, няма никога да я подложат на съмнение. Следователно, ще следват сляпо това, което лидерите на религията им са определели като абсолютно правилно, а това е довело до едни от най-големите злодеяния в историята. Описал съм този сценарий по следния начин:
Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. (Матея, 15:14)
Но вместо да изоставят слепите лидери, без да мислят, хората ги следват. Те никога не се замислят дали чернобялата представа за живота, отговаря на Божествената истина. В резултат, много хора са прекарали един или повече животи, насочвайки цялата си енергия и внимание към тази дуалистична борба на относителните противоположности. Такива хора определят врага или жертвата и вярват, че вършат Божиите дела, като унищожават врага.
Докато хората се намират в капана на тази крайна форма на чернобяло мислене, са абсолютно убедени, че действат за благото на всички и ще бъдат спасени. Но суровата действителност е, че всичко, което правят за да се борят с нарочения враг, служи само за да ги държи още по-здраво в капана на дуалистичното съзнание. Очевидно е, че това пречи да се облекат в сватбената дреха на Христовото съзнание, което е ЕДИНСТВЕНИЯ начин да се възвисят на Небесата.
За екстремистите може да бъде изключително трудно да допуснат, че може да грешат. Не могат да допуснат, че това, което смятат за Божие дело, не ги приближава до Божието съвършенство, а само укрепва дуалистичната борба, предизвикана от антихриста. Такива хора обикновено заемат отбранителна позиция и стават много враждебни към всеки, който подложи на съмнение законността на подхода им. Ето защо книжниците и фарисеите искаха да ме убият и защо някои хора в днешния свят са фанатични при защитата на своята „истина”.
Печален факт е, че такива хора са недостъпни за духовния учител. Виждате, например, книжниците и фарисеите отблъснаха моите опити да им покажа по-високия Христов път. Използват буквално своята чернобяла гледна точка, за да оправдаят отхвърлянето на Живия Христос, като слагат свой собствен идол преди Живия Бог. Използват относителния образ, за да оправдаят отказа от пряко познание на абсолютната Божествена реалност, която предлагах на всички, които искаха да загубят своето смъртно усещане за идентичност.
   Преодоляване на крайния егоизъм
Спомнете си, какво казах по-рано – егото създава лъжлив път за спасение. Използвайки чернобялата логика, егото създава впечатление, че спасението е въпрос на принадлежност към единствено истинската религия и следването на външните и изисквания. Колкото повече хората се отъждествяват с егото си, толкова са по-склони да вярват на тази илюзия. Това изглежда толкова лесно: вместо тежката работа по изваждането на гредата от собственото си око, трябва просто да вярвате на определена догма и да следвате външните изисквания.
При начално ниво на духовно развитие, хората са склонни да избират чернобелия подход към спасението. Затова стават много старателни, дори фанатични, в следването на своята система от убеждения – религиозна, политическа или научна – и категорично отказват да я подлагат на съмнение. Затова, някои хора вярват, че като убиват Божиите врагове, ще бъдат незабавно спасени.
Сега да се обърнем към една от тънкостите, която трябва да бъде разбрана от зрелите духовно търсещи. Крайният резултат от чернобялото заслепение е, че хората стават напълно его-центрирани и егоистични. Често вярват, че имат висшето право да правят това, което искат, и че всеки, който се обяви против тях, включително и останалата част от човечеството, не са прави. Започват да постъпват като хищници, които вземат това, което поискат и не искат да се съобразяват с последиците за другите хора, с последиците върху самите тях в дългосрочна перспектива или в сравнение с висшите принципи. В миналото, човечеството е имало доста по-ниско ниво на съзнание, отколкото днес, както се вижда при първобитните хора, при който е царял законът на джунглата. В днешния свят може да забележите това ниво на съзнание при много престъпници – от лидери на престъпни групировки до педофили или серийни убийци.
Как могат да бъдат издигнати напълно егоистичните хора на по-високо духовно ниво? Крайният егоизъм е резултат от относителната его-логика. Чрез Христовия разум виждате, че животът е единен, затова, когато причинявате вреда на другите – причинявате и на себе си. Когато напълно сте завладени от антихристовия разум, си въобразявате, че можете да причините вреда на другите, без това да ви засегне; дори си мислите, че може да правите всичко, което поискате, без да се съобразявате как това се отразява върху другите хора. Оправдавате това чрез относителната его-логика, която може да оправдае всичко – дори пълния егоизъм.
Как започва процесът за повдигане хората на по-високо ниво на съзнание? Когато започнат да осъзнават, че зад относителната его-логика, има нещо, което е истинско или лъжливо според по-висок стандарт. Разбирате ли мисълта ми? Когато сте напълно егоистични, не виждате нищо извън относителната его-логика и следователно, имате право да правите всичко, което искате. За да започнете процеса на избавяне от пълния егоизъм, трябва да осъзнаете, че има по-висок стандарт за оценка на поведението ви, такъв, където трябва да ограничавате някои видове егоистично поведение.
При повечето хора, хванати в капана на егоизма, това осъзнаване идва, когато в тях се всели „страхът Божий”. С други думи, тези хора започват да разбират, че съществува такова нещо като дългосрочни последствия. Душите им могат да търпят последствия в задгробния живот, от действията през този, или ще получат награда на Небесата, или ще горят в ада. Затова, от чисто егоистични съображения, тези хора започват да променят своето егоистично поведение като го съобразяват с по-високия стандарт.
Доколкото тези хора все още се идентифицират със своето его, не могат да различат ограниченията на относителната его-логика. Затова имат нужда от много опростена чернобяла система от убеждения с ясно определени правила, как да избягват ада и да постигнат Небесата. Тук има една тънкост. Когато хората започват да променят егоистичното си поведение, достигат до момент, когато става възможно истинско израстване. Обаче, има реална опасност егото им да ги изпързаля, като ги примами в задънената улица на фанатизма, където си въобразяват, че служат на Бога, като се борят с тези, които според техните убеждения са врагове на Бога. Това, разбира се, спира тяхното израстване.
Обаче, ако успеят да избягнат фанатизма, се появява възможност да направят истинско духовно израстване, дори с чернобяла система от убеждения. Причина за това е, че когато вярвате, че определено поведение може да ви отведе в ада, получавате силен стимул да промените егоистичното си поведение. Това ще застави душата да прави по-малко карма, така ще се освободи постепенно поне частично от притеглянето на дуалистичната борба. Когато сте напълно егоистични, всичко, което правите, създава негативна карма, която само укрепва чувството, че се борите с някого. Когато намалите този натиск, можете да разпознаете най-егоистичните убеждения и следователно, можете да се избавите от някои его-илюзии.
   Не съдете
Искам да кажа, че дори повечето християни-фундаменталисти да отхвърлят този сайт като уловки на дявола, фактически има хора, които са постигнали успехи като следват фундаменталиста система от убеждения. Проблемът е в това, че тези успехи са само временни. Чернобелият подход просто не е в състояние да ви издигне над определено ниво по духовния път. И понеже този метод все още се намира под силното влияние на егото, много лесно може да стане задънена улица, която да ви завлече в низходящата спирала на гордостта и осъждането, спирала, която много малко се различава от низходящата спирала на егоизма.
Проблемът е, че чернобялата система от убеждения, автоматично предполага оценъчни разсъждения. Членовете на нашата църква автоматично са добри, а всички останали са лоши. Това неизбежно заставя хората да осъждат другите, като се основават на относителен стандарт, установен от егото им. Както съм казал:
1. Не съдете, за да не бъдете съдени;
2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. (Матея, 7гл.)
Не съдете по външност, а съдете с праведен съд. (Йоан, 7:24)
Изводи по външните прояви означава, че съдите, като се основавате на относителния, дуалистичен стандарт, който е създаден от егото. Съденето с праведен съд означава, че различавате абсолютната истина, която е основана на вижданията на Христовия разум. Когато присъдата ви е основана на егото, неизбежно чувствате, че превъзхождате другите хора, а това ви вкарва в духовна гордост, която ви привързва към дуалното съзнание.
Разбирате ли мисълта ми? Егото има нужда от относителен стандарт, защото му дава възможност да създаде представа, че е по-добро от другите. Това създава илюзията, че щом сте по-добри от другите, гарантирано ще бъдете спасени. Както обяснявах в предишно послание, в Христовия разум няма такова оценъчно съждение. Това, което е съзвучно с Божиите закони е реално, а това, което е против тях – е нереално. Христос не използва относителните понятия „добри и лоши”, той не сравнява нещата по относителна скала, която води постепенно от една крайност (добро) към друга крайност (зло). Христовият разум не съди по външни признаци, а е заинтересован само от това, реално ли е или не.
Може да се каже, че най-дълбокото ниво на отъждествяване с егото – е да бъдеш напълно егоистичен. Отъждествявате се напълно с дуалистичната борба, като си мислите, че животът е борба между вас и света. Когато се издигнете над това разбиране, преставате да се изявявате с най-крайните форми на егоистично поведение, но това ви кара да се чувствате над тези, които все още действат „примитивно”. На по-ниско ниво бихте могли да следвате религията, за да чистите всичко, което я заплашва, като си въобразявате, че Бог ще ви възнагради за това. На следващия стадий, мотивът за ангажиране с религията е желанието ви да докажете превъзходството на религията ви и като следствие представата, че вече сте толкова добри, че просто Бог е длъжен да ви спаси.
   Затворения кръг
Проблемът е в това, че докато мислите, че светът е чернобял, не можете да растете над определена точка. Чернобялото мислене установява плоскост от две крайности, а след това кара хората да мислят, че трябва да избират една от тези полярности. С други думи, ако света е въвлечен в епичното сражение между Бога и дявола, тогава е очевидно, че трябва да изберете страната на Бога, за да бъдете спасени. Но когато тази борба се определя в чернобели понятия, ще ви се струва, че за да изберете страната на Бога, трябва да изберете определена религия. И щом я изберете трябва да приемате всичките й доктрини, защото в противен случай, дяволът ще ви настигне и ще ви подкара към ада.
Очевидно е, че този начин на мислене е основан на страха и полага началото на два проблема. Първият е, че не можете да влезете в Божието царство, докато НЯКАКЪВ страх е останал във вашето същество. Затова съм казал:
36. Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37. А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум. (Матея, 22гл.)
Докато не преодолеете страха си, не можете да се облечете в Христовото съзнание. Но как да преодолеете страха си? Отчасти като използвате рационалния си ум, за да стигнете до умозаключението, че страхът ви е основан на недостатъчно знания, и отчасти постигайки пряко познание трансцеденталната реалност на Бога, чрез която ще изпитате съвършената любов, която прогонва всякакъв страх. Проблемът е, че докато сте хванати в капана на чернобялата система от убеждения, ще ви е страх да правите и едното, и другото.
Мирогледът ще ви пречи да мислите самостоятелно и да подлагате на съмнение убежденията, които предизвикват страх. Всяка чернобяла система от убеждения на тази планета твърди, че не можете пряко да познаете Бога; имате нужда от външна църква и от духовенството й, които да посредничат между вас и Бога. Точно затова чернобелите тълкуватели на Юдаизма ме убиха, защото твърдях, че Царството Божие е вътре във вас.
По такъв начин, самият страх прави чернобялата система от убеждения затворен кръг, капан за ума ви. Създава затвор за съзнанието ви и щом Съзнателният ви Аз попадне там, егото ви заключва и изхвърля ключа. Съзнателният ви Аз може да излезе от там всеки един момент, но за да го направи, трябва да е готов да устои на страховете си и да признае, че чернобялата система от убеждения е основана на илюзии.
Разбирате ли, психологическият ефект от чернобялата система от убеждения е, че фокусира вниманието ви върху плоскост с две полярности, а след това създава представата, че истината трябва да се намира някъде на тази плоскост? С други думи, отвъд относителната плоскост няма нищо. Но всеки път – и действително имам предвид ВСЕКИ път – когато имате система от убеждения, съставени от две противоположности – имате дуалистична система от убеждения. В такъв мироглед И ДВЕТЕ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ СА ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ АНТИХРИСТОВИЯ РАЗУМ.
Знам, че това може да ви изглежда шокиращо, като имам предвид, че повечето религии, включително и Християнството, разглеждат света като епическа битка между доброто и злото, между Бога и дявола. Но независимо от това, както казах, има стадий на духовния път, където хората трябва да преодолеят крайното егоистичното поведение, и това е възможно с помощта на чернобялата система от убеждения. Но в развитието ви настъпва момент, когато ТРЯБВА да се издигнете над този стадий, за да продължите нататък. И може да го направите САМО с помощта на Христовия разум, който е над всяка от тези две крайности, над ВСЯКА чернобяла система от убеждения!
Разбирате ли мисълта ми? Както обяснявах в предишните послания, реалността на Бога НЕ МОЖЕ да бъде събрана на относителната плоскост и няма никаква противоположна полярност. Реалността на Бога няма противоположности, защото това, което се намира извън Божествената реалност, не е реално. А това, което не е реално не може да бъде противоположност на реалното. Затова, в Христовия разум съществува само реалното, а това, което изглежда нереално е резултат от свободната воля, която допуска временно проявление извън Божествената реалност. Но тази реалност съществува само в умовете на съ-творците, попаднали в капана на дуалността.
Само когато сте в антихристовия разум тези противоположности могат да се проявят. Изглежда, че в това състояние на ума има две противоположности, такива като доброто и злото, истината и лъжата. Тези противоположности се неутрализират една друга и понеже едната може да разруши другата, възниква впечатлението, че и двете са еднакво реални. Това засилва страха пред злото, защото хората с дуалистично мислене, смятат, че злото е реално, и че има реална власт над вас. Когато постигнете Христовия разум, виждате, че злото е нереално и неговата проява няма никаква власт над вас и всякакъв страх изчезва моментално. Но докато вярвате, че злото е толкова реално, колкото и доброто, не можете да преодолеете страховете си. Номерът е, че злото ДЕЙСТВИТЕЛНО е също толкова реално, колкото относителното добро. Затова трябва да използвате Христовия разум, за да видите абсолютното Божествено съвършенство.
Смисълът е, че чернобялото мислене ви кара да се стремите към относителното добро, а да избягвате противоположността му – злото. Това ви заставя да мислите, че едно твърдение трябва да бъде или истина, или лъжа, т.е. трябва да приемете това, което отговаря на системата ви от убеждения и да отхвърлите това, което влиза в противоречие или излиза отвъд установените рамки.
Хората си мислят, че щом се стремят към относителното добро, се приближават до Бога. А това е вярно и невярно. Ако се отдалечавате от егоистичното поведение, отдалечавате се и от крайните форми на егоцентрично поведение. Това ви дава възможност – но САМО ВЪЗМОЖНОСТ – да преодолеете дуалността и да се доближите до Бога. Важният въпрос е: ще продължите ли да се движите към относителните крайности (към доброто дефинирано от егото), като по този начин неизбежно попадате в капана на гордостта или ще скочите и ще стигнете отвъд пределите на дуалистичните крайности.
Христовата истина не може да бъде напъхана в дуалистична система от убеждения, и затова не може НИКОГА да бъде намерена на плоскостта с двете противоположности! Христовата истина е извън дуалността и затова може да бъде открита САМО ако излезете извън пределите на чернобелите системи от убеждения. Както съм казвал, само когато душата достигне до определена зрялост, тогава ще е готова да подложи на съмнение своята система от убеждения и да осъзнае, че светъът не е чернобял.
Бих могъл да кажа още много неща за чернобялото мислене, но най-важното, което трябва да разберете е, че е капан за ума ви. Щом приемете някаква чернобяла система от убеждения, егото винаги може да намери аргумент, който да изглежда неопровержим, защо не трябва да излизате извън установените предели. Много християни-фундаменталисти вярват, че християнството е единствената истинска религия, а Библията – непогрешимото Божие слово, тяхното буквално тълкувание на Библията – единственото истинско тълкуване. Следователно, всичко, което излиза извън рамките на днешните вярвания е от дявола и не трябва да се замислят по тези въпроси, и затова отхвърлят този сайт, както фундаменталистите на юдаизма ме отхвърлиха, когато ходех в плът по Земята.
Аналогично, много научно мислещи хора предполагат, че зад материалната вселена няма нищо. Затова всяка система от убеждения, която предполага съществуването на „свръхестествена” причина, е ненаучна и е продукт на въображението. Ефектът на чернобелия подход е, че той ВИНАГИ затваря разума ви за израстване. Както казах в предишно послание – задоволявате се с описание на истината – описание създадено от разума на антихриста, и го използвате за да оправдаете липсата на стремеж към директното познание Духа на Истината.
Милиарди хора се намират в капана на някаква чернобяла версия на убеждения. Обаче, повечето хора, отворени за този сайт, вече започват да осъзнават погрешността на този подход към религията/живота/спасението. Те започват да разпознават илюзията, че има само една истинска религия, че само нашата страна е права, а другата – винаги греши. Започнали са да разбират, че животът не е толкова елементарен, както предполага чернобялото мислене, и че има нужда от по-сложен подход. Също така започват да се дистанцират от екстремизма и фанатизма, дори често от оценките и гордостта, които са толкова обичайни за чернобелия подход.
Бихме могли да кажем, че тези хора са започнали да разпознават чернобелите илюзии на егото. Обаче, макар това ясно да сочи по-високо ниво, за духовно търсещите е извънредно важно да разберат, че все още се намират под влиянието на относителната его-логика. Казах, че в егото има вградено противоречие, което го кара да създава две противоположни гледни точки във всяка ситуация. Очевидно е, че такова противопоставяне създава чернобялото мислене, но този начин на мислене също създава своя собствена полярност. С други думи, чернобялото мислене има своя собствена противоположност, а когато хората започнат да се издигат над чернобялото мислене, почти неизбежно попадат в другата крайност. В следващата беседа ще се спрем на тази крайност и се надявам да успея да предотвратя задържането на искрените духовно търсещи в тази крайност по-дълго, отколкото е нужно.
   6. Защо егото иска да си милите, че светът е сив
Както обяснявах в предишните послания, егото функционира изцяло в царството на дуалността. Когато навлизате в най-ниския аспект на дуалистичното мислене, преставате да виждате света чернобял, в смисъл, че сте винаги прави, а всеки, който не е съгласен с вас – греши. Разсъждението тук е елементарно. Хората определят системата си от убеждения като непогрешима и като единствено истинската, смятат я за абсолютна истина, която не може да бъде повлияна от никакви погрешни възгледи. В терминологията, която използвам на този сайт, хората си въобразяват, че системата им от убеждения произхожда от Христовата истина и не е повлияна от илюзиите на антихристовия разум.
В действителност, този начин на мислене се ражда от желанието на егото да утвърди властта си, която не трябва да се подлага на съмнение. Това е опит да се създаде външна видимост, че ако споделяте единствено истинската система от убеждения, спасението ви е гарантирано. Това също така създава убеждението в много хора, че са много по-добри от тези, които не споделят тези убеждения. Ако погледнете света без предубеждения, ще забележите, че днес много хора са привърженици на този подход към живота. Те се чувстват много праведни, осъждат другите и се чувстват, че са много напреднали. Очевидния пример са фундаменталистите на всяка религия.
Ако някога сте общували с такива хора, знаете, че да водите с тях обикновен разговор е изключително трудно. И в действителност, е невъзможно обсъждането на каквото и да е, което излиза извън рамките на убежденията им или ако им изглежда като противопоставяне. Ако се опитате да ги подбудите да осъзнаят, че убежденията им са ограничени или дори неправилни, обикновено се сблъсквате с много враждебна реакция. В крайните случаи, такъв вид хора искат да унищожават всеки, който заплашва системата им от убеждения, като например, мюсюлманските фундаменталисти, които използват терористи самоубийци за да защитават Исляма. Или християнския кръстоносец, който защитава къс от Светата Земя, все едно Бог – едно духовно същество – е искал някога от хората да се убиват едни други заради нещо в материалния свят. Когато хората са по-малко склонни към крайности, ще ви заклеймят като слуга на дявола (или всякакви други определения) и ще откажат да разговарят с вас. Това прави такива хора недостижими за духовния учител.
   Изоставяне на екстремизма
Какво може да изкара хората от това състояние, в което умовете им са напълно затворени? Реалната ситуация е такава, че Съзнателният Аз на такива хора е отказал да взема решения. Съзнателният Аз е отстъпил в самосъздадена крепост и е поставило егото като охрана. Ролята на егото е да изгражда крепостни стени, които да са непроницаеми за всичко, което може да пробуди Съзнателният Аз отново да започне да прави избори. Разбира се, както потвърждава и опита на средновековните замъци, всяка крепост, която трябва да ви предпазва от външния свят, ограничава свободата на обитателите си и се превръща в затвор.
Неизбежно следствие е, действието на егото като компютър, който изпълнява заложените в него програми, като отвежда човека все по-навътре в крайностите на чернобялото мислене. Егото ще принуди човека да е в постоянен конфликт с другите хора, и когато конфликта достигне до постоянно високо напрежение, Съзнателният Аз може да се пробуди и да осъзнае: „Не може повече така. Трябва да има и по-добри възможности!”
Ако Съзнателният Аз пожелае да вземе някаква отговорност в такава ситуация, може да обърне низходящата тенденция и да започне изкачване, което постепенно ще го изведе от затвора, построен от егото. Но има три главни фактора, които могат да пречат на това изкачване:
• Менталният затвор е построен като крепост за „защита” на Съзнателния Аз от необходимостта да взема решения. Затова може да стане емоционално привързан към безопасността и комфорта на затвора. Това може да се проявява като нежелание за поемане на риск, да се вземат решения или вкопчване в убежденията, от които е изградена крепостта. Може да се вкопчи в безопасността за да избегне усещането за уязвимост.
• Егото иска Съзнателният Аз да вярва на лъжите, че ако не вземате никакви решения, не можете да направите грешка. Но щом имате свободна воля, избора да не вземате решения е също решение. Ако не вземате решения, позволявате на егото да взема решенията вместо вас. Всички негови решения са погрешни, защото не могат да ви приближават до единство с Бога.
• Инстинкта за оцеляване на егото ще се стреми да ви държи зад стените, където усеща, че ви контролира. Затова егото активно и настойчиво ви пречи да се издигнете на ново ниво от духовния път.
Какво имам предвид, когато говоря за ново ниво от пътя? Има много обосновани начини за обособяване на различни нива или стадии от духовния път. В този смисъл казвам, че достигате до точка, където започвате да виждате грешките на дуалистичното мислене. Започвате да виждате гората, вместо да се взирате в отделните дървета. Може да пристъпите към съзнателно постигане на Христовата истина.
Егото и силите на този свят ще предприемат активно настъпление против всеки човек, който започне да се издига над дуалността. Ще направят всичко, което могат да измислят, за да ви задържат в капана на дуалистичното мислене. Но единственият начин, по който могат да го направят, е да използват дуалния разум на антихриста. Но оръжието не трябва да се подценява, защото е много по-коварно, отколкото повечето духовно търсещи допускат.
   От една крайност в друга
Както обяснявах в предишно послание, много хора започват да се издигат над крайния егоизъм, обръщайки се към религията, която говори за Небесата и ада. Това са тези, които обикновено наричаме религиозни хора и продължават да се намират в капана на чернобялото мислене. Те са напълно недостижими от мен и болшинството от тях отхвърлят напълно този сайт.
В днешния свят много хора започват да виждат чернобелите ограничения на религията. Някои все още продължават да са последователи на традиционните религии, а в същото време, други търсят по-универсална духовност или са в организациите на Ню Ейдж. Общото за всичките тези хора е, че са започнали да се издигат над чернобелия, основан на страха, подход към религиите. Това са тези, които наричам духовно търсещи. Те осъзнават, че има нещо много повече, което трябва да научат за духовната страна на живота, от това, което може да бъде открито в чернобелите доктрини и те активно търсят по-високо разбиране. Това са тип хора, които са отворени за ученията, които Възнесените Владици дават през тази епоха чрез този сайт или други начини.
Искам да кажа, че духовно търсещите са най-големият потенциал за промени на Земята и повдигане на човечеството на по-високо ниво, както съм обяснил на друго място. Проблемът е там, че до този момент, това е само потенциал. Какво пречи да стане проявена реалност – прекалено много духовно търсещи са попаднали в капана на различно дуалистично мислене, което толкова се различава от чернобялото, че хората вярват, че са се издигнали над дуалността. Но в действителност, това е противоположността на чернобялото мислене.
Това е понятие, което искам да осъзнаят всички искрени духовно търсещи. Вие живеете на планета, която е полутъмна. Известно количество духовна светлина е започнало да прониква през плътното съзнание на човечеството. Но все още остава толкова много тъмнина, че светлината и тъмнината могат да се смесват в сиви тонове, където много трудно може да бъде различено реалното от нереалното. Затова човешкото его и князът на този свят, както и преди могат да използват дуалното съзнание, за да маскират разликите.
Като резултат, в настоящия момент не съществуват нито концепция, нито истина, нито духовно учение, което да не може да бъде изкривено от човешкото его. То ще се опитва да превърне всяка идея в дуалистична концепция, като я постави на една плоскост с другите концепции – като обикновено ги настройва една срещу друга. В крайна сметка, всеки път, когато направите значителна крачка напред по духовния път, вашето его повтаря своята игра като създава две крайности и ви поляризира в една от тях. Когато осъзнаете, че се намирате в крайност, егото ви веднага ви прехвърля в другата крайност. Целта е да ви попречи да се откажете от дуалистичното мислене и да се издигнете на по-високо ниво.
Както вече съм казвал, повечето духовно търсещи са прилагали доста чернобелия подход към религиите. Те са приключили с фанатизма и виждат грешките на оценъчното мислене, че нашата религия е единствено истинската и затова винаги сме прави, а тези, които не са съгласни с нас – са лоши хора и ще попаднат в ада. Повечето са се дистанцирали от този подход, което е крачка в правилна посока. Проблемът е, че егото ще опитва да застави такива хора да изпаднат в другата крайност и в доста случаи му се удава.
Какво е противоположната крайност на чернобялото мислене? Това е форма на мислене, в която няма нищо черно или бяло, а всичко е сиво. Това дава началото на множество проблеми, но позволете ми да маркирам основното:
• Религиозните хора са склонни да мислят, че има само една истинска религия – собствената, което неизбежно води до религиозна нетърпимост. Духовно търсещите се дистанцират от религиозната нетърпимост, но мнозина са стигнали до извода, че религиозна търпимост означава, че трябва да се приемат всички религии като еднакво правилни, като се има предвид, че не трябва да се оценява истинска ли е идеята или лъжлива. Просто нека да вярваме.
• Много религиозни хора съдят и проявяват нетърпимост към последователите на другите религии. Повечето духовно търсещи смятат за добродетел да не съдят, а крайността е, че смятат за приемлив почти всеки тип убеждения или поведение. Или поне мислят, че никога не трябва да се изказват против убежденията и поведението на другите хора.
• Много от религиозните хора чувстват заплаха от тези, които не са съгласни с тях и често реагират враждебно и гневно. Това им пречи да последват моя призив да се обичат едни други, както аз ги обичам, а това води до лицемерие. Те се смятат за християни, но действат без любов. Повечето духовно търсещи виждат това лицемерие и искрено се стремят да обичат всеки. Но също така вярват, че да бъдеш любящ, трябва да бъдеш мек и никога да не предизвикваш човешките илюзии.
Крайният резултат от такъв подход е – мнозина са стигнали до убеждението, че за да вършиш Божиите дела и да възвисиш съзнанието на планетата, просто трябва да избягват явния екстремизъм на чернобялото мислене. Мислят, че е достатъчно да бъдат търпеливи и любящи и не виждат, че това е просто друга крепост, която има за цел Съзнателния ви Аз да не взема самостоятелни решения.
Не осъзнават, че его, което е било осъждащо, докато в минали животи сте били в капана на чернобялото мислене, сега се е трансформирало в его, което проявява любов и добрина към всеки. Вместо истинско преодоляване на егото, са му позволили като хамелеон да промени цвета си, като се слее с новите представи за света, в които да бъдеш сив е станало достойнство, което изглежда издигнато над чернобялото мислене. Нека да разгледаме по-отблизо точките, споменати по-горе.
   Задължение ви е да различавате
Това, което предизвикало Падението на Човека е дуалното съзнание. Същността му е, че отделя от Божествената реалност. Затова дуалното съзнание дава свое собствено определение за добро и зло – определение, което не съответства на реалността, която е видима с Христовия разум. Егото е родено от относителното определение за „истина” и затова не изпитва никаква потребност да прави разлика между Божествената реалност и дуалистична нереалност. Само изпитва нужда да прави разлика между правилно и неправилно съгласно дуалистичните понятия, които е приело като непогрешими. Това е заменило Божествената реалност със система от убеждения, които са създадени от антихриста.
Както се опитах да обясня по-рано, всичко, което правите с дуалното съзнание – независимо дали е добро или зло според произволен изкуствен стандарт – само ви отдалечава от единството с Бога. Не можете да преодолеете дуалното съзнание като използвате дуалното съзнание. Затова не можете да постигнете истински духовен прогрес, ако не искате да различавате, кое е реално и е Христова истина, а кое нереално – т.е. произлиза от антихриста.
Искам да кажа, че ако Съзнателният ви Аз не иска да поеме отговорност и да развива своята способност за различаване между Божествената истина и нереалността на дуалната „истина”, няма начин да постигнете истински духовен ръст. Просто ще позволите на егото си да ви измами с маската на праведността си, която е различна по форма, но по същността си е една и съща, която виждате при много религиозни хора. Милиони са на тази планета, които се смятат за истински религиозни или духовни, но в действителност, изобщо не могат да различат софизма на дуалистичното мислене.
Хората, които използват чернобелия подход, са напълно убедени, че има само една истинска система от убеждения, а всички останали са лъжливи. Но същността е, че трябва да различавате, кое е абсолютна Божествена истина, а кое дуалистична илюзия. Тъй като системата от убеждения има дефиниции, кое е непогрешима истина, няма нужда да разсъждават сами. Но хората, които са решили, че всички възможни мирогледи са еднакво добри, също се отказват да правят разлика между Христовата истина и дуалистичните илюзии. Ако няма никакви лъжливи идеи, защо трябва да различавате. Просто намерете система от убеждения, която ви харесва – обикновено, защото не предизвиква егото ви – а след това му позволете да ви накара да чувствате, че непременно ще бъдете спасени.
Същността е, че чернобялото и сивото мислене дават на хората „съвършеното” оправдание за да не положат усилие да направят разлика между реалността и дуалните илюзии. Това е много удобен подход към живота, но води началото си от отказа за поемане на отговорност за своята ситуация. Както казах в предишно послание, вие сте съ-творци с Бога и не можете да изключите творческите си способности. Или съ-творявате чрез Христовия разум, или създавате несъвършени творения, водещи до дисхармония. Следователно, ваше вродено задължение е да различавате реалността и нереалността с най-добрата си способност, като същевременно постоянно усилвате и заостряте своята проницателност.
Обърнете внимание, че при днешните условия, съществуващи на Земята, различаването съвсем не е лесна задача. Но от вас не се изисква да бъдете съвършени; от вас се иска само готовност да опитвате. Тези, които избягват от това задължение, просто не растат духовно, независимо, колко са убедени, че щом принадлежат към единствената истинска църква или щом не съдят никого никога, че са в числото на праведните, които непременно ще бъдат спасени.
Вземете предвид казаното по-рано от мен, че егото се опитва да създаде лъжлив път, а след това да убеди хората, че ако го следват, спасението им е гарантирано. И религиозните хора използващи чернобелия метод, и духовно търсещите, които изповядват сивия подход, следват този лъжлив път, а именно, широкия път, който е избран от мнозина, защото е удобен. Той не изисква Съзнателният ви Аз да носи отговорност и да взема решения. Той създава представата, че може да бъдете спасени, без да постигнете различаване.
Както казах преди 2000 години, такъв подход НИКОГА не може да ви отведе в Царството Божие, за