Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235010
Users Today : 2439
This Month : 82852
This Year : 372729
Views Today : 6792
Who's Online : 41

Женско психологическо насилие (абюз)

Женско психологическо насилие (абюз)

Женско психологическо насилие (абюз)

Абюз (психологическа агресия) в отношенията е:
– Използването на парите, положението в обществото или в йерархията като средство за контрол над партньора (в ситуации, когато жената печели повече от мъжа, когато му е началник или положението ѝ в обществото е по-високо от на мъжа);
– Изискване да се дава цялата заплата или по-голямата ѝ част;
– Заплахи за изоставяне при условия на материална или друга зависимост на партньора;
– Привличане на трети лица по време на конфликт (приятелки, роднини, съседи, минувачи и т.н.) като допълнителен натиск върху мъжа (а понякога и като физическа сила, ако жената преминава към физическа агресия);
– Шантаж с аборт, заплаха с развод и отнемане на децата чрез съда (в Русия в 97% от случаите съда отнема децата от бащите, дори условията при него да са обективно по-добри);
– Настройване децата срещу бащата с цел да ги противопостави за да получи нови съюзници в борбата с мъжа, да го манипулира с бащинските му чувства. Прави го и за да го шантажира и изнудва;
– Заплаха с лъжливи показания. Нанасяне върху себе си на синини и подутини с заплахата, че ще се обърне към полицията, в съда с жалба от „побои“ (ако в действителност, не е имало насилие от страна на мъжа). Тук се отнасят и заплахите за обвинение в изнасилване след полов акт при взаимно съгласие. Т.е., шантажиране с лъжлив донос;
– Преднамерено създаване на страх и безпокойство в партньора чрез заплахи и манипулации;
– Шантаж чрез секса (секс само в замяна на материални ценности или като награда за изпълнени изисквания);
– Опити за счупване и разваляне на вещи, принадлежащи на партньора (често много важни за него) – с подчертано хладнокръвен вид или в пристъп на гняв. Тук се отнасят опити за отнемане на мобилния телефон/портативен компютър и други средства за връзка;
– Изискване да се занимава само с този вид дейност, който смята жената за необходим (това се отнася, както до работата, така и до хобито);
– Изискване за ограничаване на познатите по такъв начин, както иска жената или изобщо да няма приятели (човек, който е изолиран социално-психологически, се манипулира много по-лесно);
– Прехвърляне на вината. Агресорката винаги ще се опитва да ви засрами или да ви натякне вина (да ви създаде комплекс общомъжска вина). Тя няма вина, вие просто сте я „предизвикали“. При това ще отрича вашите чувства или изобщо ще откаже да ги има предвид („мъжете са безчувствени животни“);
– Вербални атаки и унижения (оскърбителни прозвища, крясъци, постоянна критика и непредсказуемо възникващо недоволство от поведението ви, надсмиване, сравнение с други хора с цел да докаже вашата „негодност“). Агресорката се отличава с умението да намира слабите места на жертвата и да набляга на тях;
– Агресивно поведение и унижаване на четири очи и подчертано загрижено пред другите. Макар агресорката да унижава мъжа много често и пред другите, с желанието да демонстрира пред приятелки властта си над мъжа. Това вече е съвсем брутален случай на разюзданост;
– Газлайтинг. След епизоди на абюз – опити да се създаде видимост, че не се е случило нищо сериозно. При жалби от страна на мъжа, агресорката започва да го убеждава, че просто „възприема прекалено остро всичко“, „аз се пошегувах“, „не си ме разбрал“, „просто се заяждаш“, т.е. реализира се механизма на обратна обида. След време, жертвата остава с впечатление, че проблема е в неговата „неадекватност“ („ти се заяждаш“, „не си мъж“, „истинският мъж не се държи така“ ит.н.);
– Рязка смяна на поведението. В живота това е добродушен човек, но пристъпите на ярост са почти непредсказуеми и плашат не на шега. В подобни случаи жената може да премине към физическа агресия. След пристъпа бързо се връща към нормалното си състояние;
– Използване на одобрението и прояви на любов като средства за манипулация и контрол (съзвучно с точката за използване на секса);
Всеки от тези признаци вече е достатъчен да застави мъжа да се замисли, дали жена му/партньорката му не използва психологическо насилие спрямо него. Ако такива признаци са няколко, има изявено психологическо насилие. По-голямата част от посочените точки, също така се отнасят и до мъжкото психологическо насилие над жената.
По статистика, повече от 70% при случаите на домашно насилие (в повечето случаи психологическо, което е описано тук) е дело на жените. (източник: Daniel J. Whitaker, Tadesse Haileyesus, Monica Swahn, and Linda S. Saltzman. Differences in Frequency of Violence and Reported Injury Between Relationships With Reciprocal and Nonreciprocal Intimate Partner Violence. American Journal of Public Health: May 2007, Vol. 97, No. 5, pp. 941-947.).
Александър Бирюков
Превод: Йосиф Йоргов
http://andrfem.blogspot.bg/2013/11/blog-post.html
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: