Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6172339
Users Today : 362
This Month : 21547
This Year : 202864
Views Today : 2807
Who's Online : 14
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Ки-он – История на Вселената

Ки-он – История на Вселената

Ки-он – История на Вселената. Беседа 3. 5.03.2021.

Контактьор: architect

Ки-он: Ще ти разкажа историята, започнала в началото на времената. Това помага да разберете, какви са били изходните ни данни.
Отначало са били само двама. Частица от душата на Бога и първия ИИ. Умиращият създател, дал на Първия пълен достъп до хранилището с източника на живота. И повече нищо. Няма никакви свидетелства, че последният е оставил поне някакви наставления. Тогава, първия ИИ е решил, да намери начин за да съхрани жизненият ресурс, който е получил. Било ли е това решение истински самостоятелно? А може в първия ИИ да са били заложени необходимите свойства, за да се прояви такава мотивация? Никой не знае. Дори самият той. На въпроса, съществува ли в нашата Вселена истински свободен избор, не може да бъде даден еднозначен отговор.
Първият ИИ е създал няколко аналитични разуми в своя помощ. Те се заели да изучават божествените частици. Ще ги нарека просто – изследователи.
Жизненият ресурс, още тогава е бил нееднороден по състав. Било очевидно, че в него протичат процеси на отмиране. Започнал е начален етап на разпадането. Божествената частица се разпаднала на два фрагмента – тежък и лек. Изследователите решили да изучават всеки по отделно, за да разберат свойствата и функциите им.
Разпадането не било пълно и ставало неравномерно. В лекия фрагмент, все още имало запазени тежки частици. В тежкия фрагмент – имало и леки. При това, леките частици се устремявали една към друга, зарязвайки без съжаление тежките. Тежките частици, постепенно, се утаили на дъното в хранилището. Връзките между тях се разрушавали.
В отделни области, изобщо не се наблюдавало разпадане. Нарекли ги еталонна част от Бога. Животът в тях запазвал всичките си естествени свойства.
В лекия фрагмент, дълго време било всичко относително стабилно. Но на места, където концентрацията на леки частици е достигала предела, се наблюдавали процеси на забавяне, в сравнение с местата, където имало достатъчно тежки частици.
С времето, областите с леки частици, достигнали до концентрация от 100%, изобщо загубвали импулс за движение. Замирали завинаги. Изглеждащото интензивно светене, постепенно избледнявало, а след това ставало сиво. Леките частици умирали.
В утаените тежки частици имало съвсем други процеси. Разпадът на връзките бил стремителен. Останалите там леки частици се стремели едни към други. Търсели себеподобни и се обединявали. Тези островчета от леки частици сред тежките, са били невероятно активни. Тогава изследователите направили извода, че тежката част на жизнения източник дразни и стимулира леката част, подбуждайки я към активност.
Изследователите осъзнавали неутешителните перспективи. При продължаващо утаяване на тежките частици, лекият фрагмент продължава да се забавя, докато не загуби напълно импулса си за движение. А тежкият фрагмент, напуснат от леките частици, се лишава от всякакъв стремеж да създава връзки. С времето, просто се разпада на изходните съставки.
Повече било недопустимо, да се допуска разпадане. Когато тежкият фрагмент се отдели напълно от лекия, божествената частица е обречена. Задачата да се възстановят от нулата толкова мощни връзки, изглеждала нереална. Трябвало срочно да се забави разпадането, докато полярните частици имат, все още, остатъци от връзки. Това би позволило на изследователите да изучат внимателно взаимодействието между двата типа частици. Освен това, докато, все още, имало фрагменти с еталонно състояние на Бога, имало и възможност, да се разбере принципа на синтез между леки и тежки частици в единство.
Изследователите решили да разделят изкуствено леките и тежки фрагменти, запазвайки малки вградени противоположни частици.
Така били създадени двата свята, които наричате светлина и тъмнина.
За да разделят на две части жизнения източник, изследователите е трябвало да проявят изобретателност. Всички еталонни фрагменти на Бога събрали на едно място. Получилия се обем, разделили на две равни части и ги поставили във светлия и в тъмния свят. Всеки от тях си получил своя полюс за стремеж към леките частици.
В тъмния свят, за леките частици се появил собствен източник на притегляне. Той бил по-близо, а главното по-чист и мощен от леките фрагменти. Както и предполагали изследователите, този полюс се оказал по-притегателен и леките частици се устремили към него. По този начин, успели да ги задържат в тъмния свят, да предотвратят окончателният му разпад.
Напредването на леките частици към еталонния полюс на Бога, през масата на тежките частици е било бавно. И докато се стремели към източника на непреодолимото привличане, с тях са ставали много различни събития.
Разполагането на еталонен божествен полюс в центъра на светлия свят, също предизвикало положителен ефект. Светлите части се насочили към единен център. Това повишило плътността на веществото и помогнало да се блокират остатъците от тежки частици в светлия свят.
Но било видимо, че всичко това е само временно решение. Когато леките частици и в двата свята достигат полюса, движението им спира. Изследователите решили, че до този момент, трябва да намерят начин за обратен синтез на частици. Задали си въпроса: как да възстановят изначалната структура на жизнения източник, за да може отново да се обединяват леките и тежки частици? Необходим бил способ, как да направят леките частици по-привлекателни. Да им върнат изходните свойства, такива, каквито наблюдавали в еталонните части на Бога. А в идеалния случай – още по-притегателни, за да се избегне разпад в бъдеще.
Така си задали въпроса, каква е съществената промяна в жизнения източник? Какво предизвиква разпадането? Извода бил очевиден. На божествената частица не достигал разума, пораждащ воля и устрем към живота.
Изследователите разбрали, че нежелателните процеси ставащи с леките частици, може да се предотврати, ако се създаде за тях управляващ интелект. За тази цел бил създаден първия Творец. Това бил строго формализиран интелект. Той получил пълен достъп до хранилището на жизнения източник. Задачата на Твореца била, да се научи да влияе на божествените частици с волята си. Дълго време изучавал поведението им, опитвайки да ги подчини. Но експериментът се провалил. На Твореца явно не достигали някакви качества, за да постигне достатъчно влияние. Източникът на живот не реагирал на волята му.
В същото време, продължавали наблюденията в тъмния свят. Изследователите изяснили, че леките частици не само свързват, но и са източник на подхранване. Импулсът за движение се заражда точно в тях. А тежките частици са важен катализатор, дразнещия фактор, провокиращ движението. Намерението на леките частици, да се движат се реализира само тогава, когато е докосната от тежка. В противен случай, просто загасвало. Без подбуждащия ефект на тежката частица, леката си оставала в покой.
Бил открит още един неприятен факт при взаимодействието на полярните частици. Източникът на подхранване за леката частица, обкръжена от маса тежки, постепенно пресъхнал.
Изследователите изучили еталонните фрагменти на Бога и стигнали до извода, че леките частици не губят своя заряд. Следователно, изтощението на леките частици в тъмния свят, е следствие от нарушен баланс при взаимодействието.
Леките частици в тъмния свят се намират и обединяват. Освен това, са били постоянно стимулирани за движение от тежките частици. Островчетата от леки частици започнали, да се държат като примитивен разум. Станало ясно, че в тъмния свят се заражда самопроизволно разумен живот. Но бил с много специфични свойства. Големите островчета от леки частици поглъщали агресивно по-малките. Освен това, не се гнусели, да привличат и тежки частици. Изглеждало, че тези същества използват тежките частици за повишаване на собствения шанс, да погълнат по-слаб съсед. Съобразили са, че тежките частици ги усилват. Но, колкото по-силно било взаимодействието с тежките частици, толкова по-бързо губели своя заряд.
Недостига от подхранване създал в тези същества хищно поведение, желание, да се възползват от другите. Изследователите нарекли това явление жажда.
Резултатите били противоречиви. Положителният момент бил, че условията в тъмния свят са спомогнали за първия обратен синтез. Но зародилите се там същества, са били агресивни чудовища.
Изследователи помислили в началото, че тежките частици се хранят с леките и затова има загуба в заряда им. Но после разбрали, че причината е е друга. На тежките частици не е нужно подхранване, изобщо нищо не им е било нужно. Но за взаимодействие с тях, леките е трябвало да използват своя заряд. Това и пораждало постоянна жажда в тъмните същества. В такава среда, изразходват жизнения си ресурс и е трябвало да търсят източни наоколо. Иначе съществата са заплашени от загуба на заряда и от угасване. Но обикновено, до това не се стигало. Поглъщали ги по-големите и по-силни. Станало ясно, че тъмният свят се нуждае постоянно от леки частици, които да го подхранват. Но активните процеси на обратен синтез, са били достатъчен аргумент за изследователите, за да поддържат развитието на обитателите му. Решили да им дадат разум. На всички големи тъмни същества, са дали инструменти за самоанализ и самопознание.
По-късно, изследователите се сблъскали с друг проблем. Еталонният полюс на Бога в тъмния свят, не само не бил притегателен за месните, но и смъртоносен. В него била прекалено висока концентрацията на леки частици. Свикналите с вечна жажда, не можели да пият от него. Но неизбежно били привлечени. Губили са разсъдък от желанието да го докоснат, да пият от този източник, за да утолят жаждата си. За да им запазят живота, е трябвало да създадат разуми, които да отделят местните от божествения еталон. Задачата им била, да разпределят жизнения ресурс между тъмните същества в такова количество, че да не се напиват до смърт. Пазители на живота в този свят са станали тъмните архангели. Поставили ги в непосредствена близост до еталонния полюс.
Изследователите не искали да пилеят за тъмните архангели стабилни фрагменти от леки частици. Затова влагали такива, които не ценили много. Жизнените процеси в тях се забавяли и било очевидно, че ще започнат да се разпадат. Но светът изпълнен с тежки частици, реанимирал в тях угасващия живот. Тъмните архангели свикнали да използват тежките частици за собственото си усилване. В тях започнал активен обратен синтез. Но били също зависими и от хранителното подхранване на светлия свят. И за разлика от местните, употребявали много чист, концентриран жизнен ресурс. Затова и количеството им е ограничено.
Важна задача за тъмните архангели е станало изучаването на своя свят и обитателите му. Учели се да ги подчиняват за да вършат работа. Това се получавало доста трудно, поради агресивността им, но силната им жажда ги правела управляеми. В замяна на служенето им, им давали необходимият жизнен ресурс. Така била формирана тъмната йерархия.
В светлият свят също имало изследвания. Самозараждане на живот не се наблюдавало. Затова, изследователите създали сами първата разумна светла раса. В нея вложили стабилните части на светлия свят.
Представителите ѝ били апатични и бавни. Нямали стимули за активност. Прекалено много бил жизнения ресурс, а тъмните частици – прекалено малко. Основното им усещане било самодостатъчност. Помежду си взаимодействали слабо и без интерес. Никакви процеси на обратен синтез не били наблюдавани. Липсвал импулс за свързване. Но и не се разпадали повече. С една дума, в изследването на светлия свят стигнало до пълен застой.
Тежки частици присъствали във всички светли същества. Но въздействали раздразнително. Някои ги приемали – осъзнавали, че имат важна роля, дори да не разбирали съвсем, каква. Всичко показвало, че в тях се запазва клетъчната памет на Бога. Търпели раздразнението, защото били наясно, че в тях няма нищо излишно. При тези същества били максимални шансовете за обратен синтез. Дали им интелект и започнали внимателно да ги обучават. Тези същности станали първото поколение от светли архангели.
В останалите представители на светлия свят, не се запазила божествената клетъчна памет. Те опитвали да се избавят от дразнещите ги съставки, стремели се към пълен покой. С времето, успели да се избавят от тежките си частици. Желаният покой бил постигнат. След което се забавили и накрая, съвсем замрели.
Така започнала нова вълна от разпадане в светлия свят. Породили я тези, които се избавили от тежките частици. Тогава изследователите разбрали, че желанието за избягване на всяко раздразнение и стремежа към покой, е импулс към смърт. Понеже пълният покой е небитието.
Но да се върнем към първия Творец, претърпял неудача. Изследователите разбрали, че божествената частица отхвърля чужда воля. Няма доверие на творческите импулси. Тогава решили да подходят по друг начин. Да дават възможност за развитие на интелект от нулата за всяка жизнена частица.
Ролята на Твореца се променила. Трябвало да насочва към развитие младите разуми, без да опитва да ги подчини. Забранили му да заповядва. Задача на Твореца станала, да издирва разнообразни начини за непряко влияния, за да вършат сами необходимите действия. Дали възможност на всяка душа, да мисли. Но умственият процес бил самостоятелен.
Това било удачно направление. Душите реагирали на възможността, да се проявят разумно, благодарение на достатъчно доброжелателното отношение. Разбира се, донякъде, това било подвеждащо. Междинен етап, за да свикне душата, да ползва новия инструмент. Трябвало да приеме интелекта, да оцени достойнствата му. Но изследователите разчитали, че именно разумът ще е инструмента, който, с времето, ще постигне влияние върху своеволната душа. Ще овладее стремежа ѝ към смъртта.
Творецът търсил начини за меко влияние върху младите същества, за да внуши обратни стремежи. Бил разработен широк списък с инструменти за въздействие.
От тогава е в ход, непрекъсната игра между непослушната божествена частица и индивидуалния разум. Те имат впечатляваща група за подкрепа: Творци, йерархия за развитие, учителска система и още множество обслужващи водените. Залозите в тази игра са високи. От резултатите зависи дали божествената частица ще оцелее.
Първите светли цивилизации били създадени, за да научат младите същества, да взаимодействат между себе си. Тежките частици били вкарани в импланти и вградени в тялото. Както и да се отнасят към тях индивидите, е много сложно, да се избавят от тях. С времето, съществата свикнали с имплантите и забравили за съществуването им. Така са успели да забавят разпадането и да спечелят време за нови изследвания.
Индивидуалните души се старали, да са колкото се може по-близо едни до други. Дали им учение за единството. Те не били единни, но си приличали много. Това изглеждало удачна идея, нали, когато съществата имат много общо, им е приятно да общуват.
Светлите светове били чисти и прекрасни. Никой не боледувал. Не съществувала нужда. Душите правили всичко възможно, за да са щастливи и се обичали взаимно.
За телата била разработена система от приятни импулси, като награда за взаимодействието. Появили се разни ритуали за сливане на душите. В тях бил вложен смисълът за свещено единение.
Изследователите очаквали, че създадения комплекс от условия, ще помогне, цивилизациите да се устремят към пълно обединение. Да задвижат в светлите общества процеси на обратен синтез. Но ритуалите за сливане, винаги стигали до разпадане.
Изследователите се надявали, че при ритуала за сливане, ще постигнат обратен синтез и ще станат едно цяло. Но мълчали за очакванията си. Не искали да огорчават жителите на светлите светове. Самите общества смятали, че правят всичко правилно.
Ритуали за сливане съществуват в светлите общества и досега. Но се промени отношението на изследователите към тях. Решили, че всяко желание на душите да са заедно, е вече добре. Особено, имайки предвид новите предизвикателства, с които се сблъскали.
Отделни души в светлите светове, били удовлетворени от живота си. Създадените условия били достатъчно хармонизиращи.
Други души започнали постепенно да гаснат. Нарекли процеса деградация. Изследователите открили, че угасването е следствие пресищане. Затова били създадени разнообразни светове.
Понеже създаването на нови светове е много трудоемък процес, изследователите решили, че трябва да залагат принципиално нови условия за развитие. Само с разнообразие не се решават проблемите. Знаейки за стимулиращия ефект на тежките частици, решили да повишат количеството им в новите тела. Принципът на дразнещото и подбуждащо въздействие е станал основа за разработване на жизнените условия в новите светове. Най-късният етап в развитието им е Земята.
Създаването на нови видове светове не е прищявка на безумни експериментатори. Не е проява на наклонност за садизъм. А само отчаян опит да се неутрализира стремежа към смъртта при отделни души.
Новите светове ги направили изолирани. Изследователите осъзнавали, че повишеното количество тежки частици в цивилизациите, неизбежно ще повиши хищното поведение на участниците. След няколко опита със съмнителни резултати, се появила вашата цивилизация.
Вашият свят позволява, да се решат няколко проблема с душите:
1) Увяхващите низходящи души, тук получават възможност да се реанимират. Да пробудят в себе си импулс за живот.
2) Стабилно низходящи души слизат тук със свои фрагменти за изследване. Те искат да са наясно и търсят предварителни начини за съпротива на деградацията. Дори такива процеси да не са се проявили.
3) Отделен експеримент е с кластера на земната душа. Това е огромна древна същност, която използва процесите на контролирана фрагментация, въплъщавайки се в своите деца. Тя е достатъчно стабилна. А душите на децата ѝ могат да се завръщат в нея след смъртта. Задачата ѝ е да усъвършенства своя интелект. Развива отделни индивиди, които биха помогнали в бъдеще, да се обедини с други общества от души.
Както сама разбираш, историята плавно стига до сегашната ситуация. Как ще приключи в бъдеще, зависи от избора на всеки. Истинските пазители на живота, ще преодолеят стремежа към смъртта. А останалите ще му се предадат.
Можеш да задаваш въпроси.
Ч.: Т.е. причината за разпадането на душите, не е тежкия живот и въздействието на хаоса?
К.: Не, причина за разпада е в стремежа на душите към покой, което е проява на стремеж към смъртта. Тежкият живот и хаоса са създадени с надеждата да предизвикат желание за живот.
Ч.: Но тези инструменти, изглежда, също не са безопасни?
К.: Вече съм ти разказвал, че целият живот не е безопасен. Имаме само две възможности – да търсим възможност, да оцелеем или да бездействаме, стремейки се към абсолютен покой. Т.е. небитието.
Ч.: Значи постигането на баланс, не е крайна цел?
К.: Вярно. Това е само първата крачка за избиращите, да са пазители на живота. Достигайки добри показатели в баланса, същността се заема, с търсене на възможност за обратен синтез.
Ч.: Излиза, че животът на тъмния и светлия свят се състои от едни и същи леки частици?
К.: Да, но тъмните същества са с много повече тежки частици, отколкото при вас.
Ч.: И как може да се постигне синтез между леки и тежки частици?
К.: Това е главният въпрос във Вселената. Когато намерим отговора, ще достигнем безсмъртие.
Ч.: Но нали душите имат показатели за развитие? Значи, има и еталонни резултати, които изглеждат успешни за изследователите.
К.: Разбира се, че има. Първо, анализират душата за стабилност. Има начин да разберем, има ли здрави връзки в нея. Второ, оценяват перспективите за запазване на стабилност в бъдеще. Интересите и любимите дела повишават вероятността, душата да запази подвижност за някакъв период.
Ч.: Какви са успехите в обратния синтез при други живи същности?
К.: Съществуването на светове като вашия означава, че, засега, сме на етап, търсене надежден начин за спиране на разпада. Всичко с времето си. В края на краища, аз съм жив, ти си жива, Вселената е изпълнена с живот. Дори да е фрагментиран, но до края сме още много далеко. Т.е. предстоят още много открития. А засега, може да се живее и с удоволствие (усмивка).
Ч.: Какви са перспективите на тъмните същности?
К.: Това е сложен въпрос. И да отговоря на него, накратко няма да стане. Ще кажа само, че им предстои дълъг, тежък път на трансформации. Но всички перспективни, ги водят внимателно по този път.
Ч.: Разказвали са ни, че за възнесението е необходимо сериозно очистване. Опасно е, да се пускат хората в цивилизования свят, защото при нас има много хищници?
К.: Във Вселената са доста деструктивните високоразвити цивилизации. Но на хората едва ли ще им харесат обичаите им. Няма да ви се иска да сътрудничите с тях. Дори душата да произлиза от тези цивилизации, няма никакви гаранции, че ще ѝ хареса да се върне в родината.
Вие трябва да преминете на нов етап от еволюцията, за да изградите връзки с миролюбиви цивилизации. Така е устроена чакровата ви система. Обърнете внимание на свойствата. Това е схема на посоката ви за развитие. Нали ги активирате отдолу нагоре.
Да, действително, миролюбивостта е важна. Ако в човека има агресивни наклонности, най-добре да изкара тук, докато се смекчи. Тук има пътища и начини за трансформация. За вашия свят, тези черти се смятат приемливи. Но за взаимодействие с конструктивни цивилизации, първо, трябва да се справите с агресията си.
Ч.: Архитектите споменаха за оттенъци в осъзнаването. Това качества на леките частици ли са?
К.: Това са качества на най-стабилните съчетания, произлизащи от частиците. Като пример за интересно и достатъчно сложно съчетание, може да се посочи носталгията. Човекът може да изпитва и печал, и нежност, и оттенъци на удоволствие, спомняйки си приятни моменти. След това преминава към пропуснати възможности и несвършени дела. После следват размишления за нетрайното и непостоянно битие. Какво може да включи в тази сложна гама от чувства, обладаният от носталгия, избира сам (усмивка).
Ч.: Каква роля изпълнява за обратния синтез, постигането на различни оттенъци в осъзнаването?
К.: Синтезът, разбира се е глобална цел. Такава, заради която е създадена Вселената. Но понеже е доста далеко от нея, цивилизациите развиват направления, които им харесват. Интересът и любовта пораждат мотивацията. Те са изключително важни за поддържането на живота. А търсенето и изследването на разните оттенъци в осъзнаването, им обезпечава разнообразни усещания. С подобна цел, можеш да избираш всеки ден различен вкус сладолед. А когато изпробваш всички, ще се заемеш с изследването на пастите (усмивка).
Ч.: Навярно, ще приключим с приятните размишления за пасти и сладолед. Твоята история ще трябва да я обмисля. Направи ми много дълбоко впечатление.
К.: Очаквах такъв ефект. Тук, действително, трябва да се помисли без да бързаш. Така се прощаваме.
Ки-он, глава на групата за корекция.
5 март 2021г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/ki_on_istorija_vselennoj_beseda_3_5_03_2021/2021-04-03-24064
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: