Коментар №7
|
petito 17/06/2013 • 20:07
|
Точно и ясно – прекрасно.С благодарност:)
|
Коментар №6
|
radoslav 27/10/2012 • 20:31
|
Здравейте, съзнанието е 5% а под съзнанието 95%, за да се научите да карате кола примерно карате 40 дена съзнателно – 1 ва скорост, после 2ра и тн
След 40 дена информацията е влезнала в подсъзнанието, и вие карате с посъзнанието си, така е с всичко, и вредните навици пушенето на цигари например, от съзнателно минава подсъзнателно, т.е. съзнанието е дар, дори може да се излекуваме от болест която сме допуснали да се развие,
съзнателно вкарайте в подсъзнанието си чрез съзнанието си че сте излекувани и след 40 дена пражилно приложено ще стане.
Нека да вземен че ващият автомобилен инстуктор ви научи да превкл. скорости 1ва, после 3та, и четварта, след 40 дена ще карате не правилно,за да се оправите трябва да карате пражилно 40 дена отножо съзнателно 1ва, 2ра , трета ….
|
Коментар №5
|
Stefan 21/05/2012 • 08:45
|
Колкото повече осъзнаваме себе си,толкова повече разбираме света-безкрайна,вечна,динамична,съзнателна материя.
|
Коментар №4
|
diakona 04/11/2008 • 21:03
|
Този път,ще се въздържа от коментар,защото,това което са казали,Татяна и Танита,обрисува по най чудесен начин тематичната стойност на статията,която ни е предоставена.Аз се радвам от факта,че имаме вдъхновени сестри,които точно,ясно и ителегентно дискутират определени духовно-филосовски теми и идеи.Благодаря ви момичета, за удоволствието което ми доставихте с вашия коментар,Благодаря.Светлина,Любов,Хармония!Дякона.
|
Коментар №3
|
Tatqna 18/11/2006 • 18:53
|
Щом като ни е дадено правото на свободен избор, то ние можем да решим кой от двата пътя да изберем – дали с помощта на положителното мислене и контрола на ума, макар и бавно, да напредваме или да се затворим все по-плътно в създадения от нас свят от страхове и илюзии.Зная, че е много трудно да упражним контрол над ума си, който непрекъснато излъчва мисли в пространството. Фактът, че тези мисли остават и в определен момент предизвикват съответни събития в живота ни, е достатъчен да започнем да се отнасяме по-отговорно към собсвените си мисли. С малко повече упоритост и постянство можем да успеем да си изградим и поддържаме една положителна нагласа, а това от своя страна би трябвало да доведе до промени и в собсвения ни живот. Може би трябва да приемаме „ударите“ на живота, като част от пътя, който имаме да извървим и да гледаме на тях като на предизвикателства. Смятам, че нищо от това, което ни се случва не е случайно и всеки провал означава, че отново ще се изправяме пред същия проблем докато успеем да го преодолеем.
Лесно е да се изкаже, но трудноста идва в момента, в който решим да действаме. И все пак трябва да действаме.
|
Коментар №2
|
Lina 17/11/2006 • 16:19
|
A ne mojem li da otdadem nejelanieto da napravim neshto na nashia marzel, i falshivo da se uspokoiavame, che eto shtom ne ni se pravi znachi e izlishno?
|
Коментар №1
|
Tanyta 16/11/2006 • 10:07
|
Всички живеем в един и същи свят, но той, светът, е различен за всеки човек. Всеки формира своята реалност чрез мислите си и същевременно тази реалност се пресича и взаимодейства с околния свят. И така всичко зависи от нашите мисли. Не случайно се повтаря във всяка втора книга, че мисълта е енергия и се материализира. Но не всички мисли се реализират и не всички желания са изпълними. Тук ключът не е в съдържанието на мислите, а в тяхното качество. До реализиране води не самото желание или мисъл, а нагласата да имаме и да действаме.Тайната на т.н. умни хора е в осъзнатостта. Яснотата на ума се определя от степента на осъзнатост. Ясният ум и тъпотата не са степени на развитие на интелекта, а различни степени на осъзнатост. За съжаление хората прекарват по-голяма част от времето си в полуосъзнато състояние. Със сигурност се постига осъзнато състояние, когато някои обстоятелства добавят в кръвта ни адреналин. Осъзнатостта помага да се измъкне от подсъзнанието интуитивна информация. Но гласът на душата звучи тихичко, едва чуто и трудно се чува в обикновеното ежедневие. А единствения верен знак за правилността на дадено е решение е дискомфорта или комфорта вътре в нас, ако умеем да се вслушаме в себе си.
|
|