Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236141
Users Today : 3570
This Month : 83983
This Year : 373860
Views Today : 14982
Who's Online : 104

Всяка власт обича журналистически евнуси

Всяка власт обича журналистически евнуси

Да помним Йосиф Хербст: „Всяка власт обича журналистически евнуси“!


След дни т.г. се навършват 97 години от безследното изчезване на знаковия за България журналист и общественик Йосиф Хербст. Изчезналият по време на кървавите априлски събития през 1925 г. вестникар се превърна за всеки професионалист в журналистическата гилдия в икона и мъченик на свободното слово.
Йосиф Хербст участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“. Бил е директор на печата, като изпълнява длъжността от 5 декември 1913 г. до 1918 г. Той се жени за дъщерята на Петко Каравелов Виола. През 1923 година издава своята публицистична книга „Вчера, днес и утре“, която се превръща в наръчник за хиляди журналисти през годините.
Емблематичният журналист Йосиф Хербст пише за вестниците: в. „Вестник“ (1900 – 1901), в. „А. Б. В.“ (1924 – 1925), в. „Ек“ (1924 – 1925), в. „Днес“ (1925), сп. „Вик за свободни хора“ (1923 – 1924).
Преди повече от 100 години той пише „Божиите“ заповеди за журналиста, които са актуални до днес, особено в светлината на ширещи се пропаганди и манипулации:
1. Почитай Негово Величество Народа – българския народ. И не го предавай.
2. Пази негово Величество Езика – българския език. И не го мърси.
3. Отвоювай всеки ден Свободата на Словото от властта и парите, от лъжата и беззаконието, от обществената леност, лековерие и бездуховност, от умствения мързел, лицемерието и невежеството.
4. Не се кланяй на този, който дръзне да посегне на Свободното Слово, не му служи, не го оправдавай и не го извинявай – който и да е бил той, бил кой бил, каквато и власт да има, колкото и голяма и всесилна да е тази власт.
5. Никога не плащай със Свободата на Словото, не я унижавай и не я превръщай в разменна монета за някакво съмнително спокойствие или кратковременна слава. Защото –
който плаща със Свободата си, е роб, роб безусловен.
А който плаща за Свободата си, който в живота си не е написал нито една страхлива или малодушна дума, нито една дума под чужда заповед, нито една дума, която да му струва свободата; който стои зад всяка своя дума с целия си живот, той притежава най-големия талант – талантът да бъде свободен.
6. Не се изкушавай и не се превръщай в куртизанка на властта, в метреса на богатството, в гувернантка на беззаконието; не се ласкай, ако те допуснат в будоара на парите или в слугинската стая на управляващата лъжа. Защото раболепието е срам, а сервилността – порок. И това е най-голямото ти нещастие. И за теб оправдание няма.
7. Свободата на Словото не се купува, нито продава, не се бои, нито изкушава. Защото Свободата на Словото прелъстена не бива, както и Словото на Свободата поругавано не бива.
8. Може да имаш всичко – пари, почести и слава, но ако си предал (без значение как, защо и на кого) и ако си продал (без значение срещу какво, за колко и на кого) твоето Свободно Слово – нищо нямаш. Освен самоизмама и самоунижение.
9. Свободното Слово не се превъзнася, не се гордее, не се самолюбува, зло не мисли, не топи перото в кал и помия, не флиртува с народа и не го лъже, не го презира и не го злоупотребява, не зловредства срещу народ и държава, на неправда не се радва, а на истина.
10. Не подменяй истината с интрига, позицията – с поза, каузата – с клевета, идеите – с интереси, фактите – с доноси, съмненията – с лозунги, вдъхновението – с лакейство, просвещението – с безпросветност, знанието – с невежество, културата – с безкултурие, паметта – с безпаметност, величието – с позор, светостта – с гавра, честта – с безчестие, достойнството – с мерзост, смелостта – с подлост, морала – с низост, словото – с мръснословие, съвестта – със сводничество, свободата – с подчинение.
11. Не пиши днес обратното на това, което си писал вчера, защото утре ще пишеш обратното на това, което пишеш днес, и ще бъдеш за посмешище.
Не бъди като онези „самозвани апостоли и писатели, които плюха на това, което вчера проповядваха, и проповядват това, което вчера оплюха“.
12. Не премълчавай злото, „което като олово тежи върху поривите, постъпките, намеренията, мислите, думите“. Защото който премълчи, той ще се опозори.
13. Не вярвай на тия, дето ти разправят, че на света има обективна статия. „Обективна статия няма, пък и не трябва да има. Само субективната статия е честна, а след това може да бъде добра или лоша.“ Защото „безпристрастен, хеле пък безстрастен вестникар, е журналистически евнух“. А всяка власт обича такива журналистически евнуси, за да обслужват нейната харемна политика.
14. „Вестникът не е венцеплетаческо заведение“, не е машина за печатане на пари, не е политическа слугиня, политическа метреса или политическа проститутка, а обреченост за истината. Тъй както журналистиката не е приятно и престижно прекарване на времето в коридорите на властта, а мисия.
15. Читателят не е купувач, вестникът не е стока. Читателят е гражданин, читатели не се купуват, читатели се печелят. А вестник без гражданско сърце, вестник, който слуша само гласа на властта, който преправя гласа си според гласа на властта и на всичко отгоре твърди, че това е гласът на народа – този вестник е мъртъв.
16. Публицистиката е гражданска позиция – преди всичко и въпреки всичко. „Свободно избрана позиция на свободния човек.“ Защото „за свободните хора може и бива да пише само свободният човек.“
17. Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика.
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/709678
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: