Скромност и смирение

Published 03.02.2024 | By Йосиф

Скромност и смирение

Скромността и смирението са уменията, да не се стремим да блеснем на всяка цена. Според позитивната психология, са известни 6 добродетели и 24 сили даващи щастие. Скромността и смирението са една от тези сили, част от добродетелта “Умереност”, свързана с използването на разума, за да не прекаляваме и да живеем балансирано.

Какво значи да си скромен и смирен? Ти скромен и смирен човек ли си? И ако не си, как да станеш такъв?

Що е “скромност” и “смирение”?

Нека започнем с дефиниция за скромност или смирение. Скромност и смирение значи да не отдаваш голямо значение на собствената си значимост. Скромният човек оставя делата му да говорят вместо него. Той не смята, че е специален или неповторим. Скромният човек не си въобразява нищо.

Истинската скромност се състои в това, да виждаш и приемаш себе си такъв, какъвто си и да имаш яснота, както за силните си страни и дарби, така и за недостатъците и ограниченията си.

В този смисъл скромен човек е този, който познава себе си и не се самоотрича.

Скромност, смиреност и щастие

Защо трябва да проявяваме скромност и смирение?

В различните религии на скромността и смирението се отдава много сериозно значение. В източните философии, например, на смирението се гледа като на първостепенно качество и извор на вдъхновение, с помощта на който осъзнаваме, колко много имаме да учим и да се усъвършенстваме.

Скромният и смирен човек успява да овладее егото си и да живее в мир със себе си. Той не изпитва нужда постоянно да се величае и доказва в собствените или в чуждите очи. Смиреният човек живее в хармония със своята същност, а подобна автентичност на характера е в пряка връзка с щастието, успеха, смисъла и морала в живота.

Много поучителни по отношение на темата за скромността и смирението са откритията на известния бизнес консултант Джим Колинс. В самото начало на XXI век той проучва подробно 1435 отлично развиващи се фирми и установява, че само 11 от тях са наистина “велики”. Всички тези единадесет компании са управлявани от ръководители, които Колинс нарича “лидери от ниво 5” – най-висшето ниво на лидерски умения. Това ниво е достъпно единствено за професионални мениджъри, които притежават скромност и смирение в голяма степен. Те не се се стремят да блестят на всяка цена в името на собствената си кариера, а вместо това помагат на сътрудниците си да се развиват и да постигат успехи.

Или, оказва се, че скромността и смирението в професионалните среди е присъща на хора, които се намират възможно по-нагоре в йерархията. Те знаят, какво представляват, горди са с това, което са, но не проявяват арогантност спрямо околните, не ги засенчват, не се състезават с тях и не си приписват чужди заслуги. Така, скромните и смирени лидери са силни и мъдри хора.

Скромен и смирен човек ли си?

И така – скромността и смирението са силата, с чиято помощ можем да не се стремим да блестим навсякъде, на всяка цена.

В тази връзка, полезно е човек да си зададе въпроса “Аз скромен и смирен човек ли съм?”

Ето няколко въпроса, които ще ви помогнат да разберете, дали сте скромен и смирен човек, особено, ако се сравняваш с обкръжението си:

Хваля ли се с успехите си, малко или умерено?

Живея ли в съгласие със себе си?

Радвам ли се на успехите и щастието на околните?

Интересувам ли се от другите хора?

Ако повечето отговори на тези въпроси са “Да”, значи най-вероятно, си скромен и смирен човек, който не иска да изпъква във всяка възможна ситуация.

Как да станеш по-скромен и смирен?

Как да бъдеш по-скромен и смирен човек, за да не се стремиш да блеснеш на всяка цена?

Ето няколко идеи:

Зачитай и уважавай хората около теб. Всеки има его – и ти го имаш, но и околните го имат. Търси в хората техните добри постъпки и им отдавай признание за успехите. Нека хората около теб се чувстват значими и способни личности. Така, освен смиреност и скромност в твоя характер, ще се радваш и на добри взаимоотношения с най-важните за теб хора.

Нека делата говорят вместо теб. Не се самоизтъквай, ако делата ти могат да говорят вместо това. Действай активно, давай личен пример и остави околните сами да си изградят представа за твоите силни черти, дарби и таланти според резултатите и постиженията, които имаш.

Кажи “Не” на чуждите оценки. Въздържайте се да критикувате околните с повод и без повод. Спри да лепиш “етикети/епитети”. Не прави прибързани съждения, особено ако не ти искат мнението. Твоята преценка не винаги е вярна и нерядко е много по-субективна, отколкото ти се струва. Да претендираш, че преценката ти за околните е винаги правилна, е по-скоро проява на арогантност.

Кажи “Стоп” на моралните оценки за себе си. Не бъди прекалено критичен, нито прекалено благосклонен към себе си. Не си приписвай постоянно някакви качества или черти (добри или лоши). Ако съумяваш да го правиш достатъчно често, постепенно ще придобиеш по-реално, по-уважително и по-скромно поведение.

Признавай грешките си. Когато сбъркаш, кажи “Извинявай” или “Ти си прав”. Човешките взаимоотношения не са проста работа и в ситуации, в които грешиш, е по-добре да проявиш искреност и смирено да го признаеш, вместо да настояваш да извъртиш ситуацията на 180 градуса.

Какво е смислен живот?

В резюме:

Скромността и смирението са една от основните сили, които трябва да развием, за да живеем по-пълноценно и щастливо.

Всеки би могъл да стане по-скромен и смирен, стига само да го пожелае. Ако човек приема себе си такъв, какъвто е, уважава околните и не бърза да се самоизтъква или раздава прибързани оценки, той няма да настоява да блести на всяка цена, а с ще оставя делата му да говорят вместо него.

Теодора Павлова

https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/826299

P.S. Ако целенасочено се стремите към скромност и смирение, това е само още една поза/роля в живота. Човек се изхвърля и демонстрира, когато го разяжда ниско самочувствие, т.е. поставя се в зависимост от чуждото мнение, затова и се прави на такъв, какъвто не е. Ако човек си позволи да има достатъчно самочувствие, става съвсем естествено скромен и смирен, защото не му пука, какво мислят другите за него. Йосиф Йоргов