Брояч от 3.2006г.
5671271
Users Today : 154
This Month : 4739
This Year : 119468
Views Today : 677
Who's Online : 4
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Смирение: истинско и лъжливо

Смирение: истинско и лъжливо

Смирение: истинско и лъжливо

Родни мои, смирението е чудесна божествена енергия, много висока и чиста, която успокоява нашето буйно и агресивно его, прави го тихо и мирно, като любещо домашно същество.
Когато сме в смирение, вътре в нас е много спокойно и леко, пробужда се пълно доверие към душата си, към Вселената, към Бога, абсолютно към всичко.
Това е вътрешна тишина, мъдрост, това е откритост, това е щастие, безгранична радост, приемане, пълен мир и покой, любов към всичко.
Най-често, живота ни поднася уроци, именно по смирение, тъй като смирението успокоява егото и ни помага да се върнем към себе си. Като резултат, започваме да усещаме истинската си божествена същност – скритата дълбоко, като в тъмница, зад егото.
Смирението е вътрешно освобождение, щастие, лекота следствие избавяне от тежкия товар, облекчение от намалялата „тъмнина“ на егото, от най-разнообразните ниски качества, от целия негатив, а се ражда душевност, сърдечност, божественост.
Мнозина са наясно, че смирението помага за преодоляване на всякакви уроци с лекота, за приемането на всичко и заобикването му. Когато сме смирени, не сме самотни. В смирението ходим заедно с Бога по земята, с мир в сърцето и душата.
Но мнозина не усещат божествена сила в смирението си, няма радост и щастие от него, мир и покой, любов към всичко, не разбират същността му, тъй като не ги изоставят жизнените проблеми, а се увеличават. Не усещат редом божието присъствие, че винаги се грижи за нас, а ние трябва само да му се доверим.
Така се получава, защото смирението не е истинско, а лъжливо, уловка на егото: смирение на жертвата, его-смирение.
Това се случва в моментите, когато си го налагаме насила, за да се успокоим, да се заставим да сме духовни, душевни, спокойни, хармонични, „добри и правилни хора“.
Борим се сами със себе си, а в действителност, не чуваме себе си (душата си, бога в нас), както трябва действително, а постъпваме като всички „добри“, „правилни“, „духовни“ хора, а в нас вътре всичко е против, всичко се съпротивлява, всичко „кипи“. От всичко това, негатива само се натрупва в нас.
Може дълго да се залъгвате така, да се убеждавате, че всичко е наред, да създавате видима хармонии и любов, но рано или късно, това вътрешно разминаване, раздразнение, обида и прочие негатив, се натрупва и просто се взривява. В такива случаи, изплискваме на хората всичко натрупано, устройваме скандал или просто страдаме емоционално, изпадаме в депресия.
Точно така се случва, например, когато някой ви дразни, а вие опитвате да си внушите, че е прекрасен, че е божествено същество, че трябва да сте спокойни и да приемате всички с любов.
Мислите си, че сте смирени, тъй като се проявявате като такива, а в действителност, ви се иска съвсем друго: да осъдите, да критикувате, да поучавате, да изкажете всичко, което си мислите.
Разбира се, в подобно смирение, ниската енергия не изчезва никъде, натрупва се вътре, и рано или късно, просто избликва, а вие изказвате всичко наболяло.
Истинското смирение не е към самата ситуация, не е към човека, а е смирение на самия себе си, на собственото его. Това смирение не е външно, а вътрешно.
Например, ако някой ви дразни, няма смисъл да се заставяте да го приемете такъв, какъвто е, опитвайки се насила да се усмирите.
Необходимо е да намерите в себе си негатива: това, което ви гризе отвътре, например, някакво ваше убеждение, което не позволява да виждате човека прекрасен. То може да предизвиква гордост, високомерие, завист, ревност, гнусливост, нетърпение, обида.
Например, дразни ви аморален начин на живот: пие, не работи, не се грижи за семейството.
В действителност, това е неговия личен опит, душевно желание. Дошъл е за него. Когато му се насити, ще пожелае да се промени – душата ще пожелае светлина.
А в нас се активира гордост, когато осъждаме и критикуваме другите – сравнявайки ги със себе си, с постиженията си и с изминатия път; съжаляваме го, съмняваме се, че ще успее да преодолее всичко.
В действителност, човека преминава това, което е по силите му, но в него има огромна сила. Това е заложено във всеки от нас – нашата божествена част. Когато дойде времето, човека решава: „край, повече не мога така, променям всичко“ – тогава отпушва вътрешната си сила и може да промени абсолютно всичко.
А в себе си трябва да усмиряваме именно своето собствено его, в дадения случай – гордостта и тогава на душата ни ще стане много спокойно и леко, няма да има раздразнение и неприемане.
Ще виждате само душа, дошла за някакъв опит, това е нейния избор, тъй като, опознавайки дъното, обезателно ще пожелае нагоре. Това е съвсем естествено, но когато му дойде времето.
Родни мои, да смирите трябва само егото си, тъй като, то ни пречи да различим истината наоколо, не го усещаме като свое, живеем без Бога.
Смирявайки собственото его, душата ни излиза от сянката и започва да сияе – не само на небесата, а направо в нас, светим отвътре. А хората усещат тази светлина, тя ги привлича с душевната топлина.
Родни мои, нека смирението предизвиква във вас само радост, само щастие, само любов към всичко, безкрайно приемане, доверие към Бога, нашия Творец, а това води до истинското пробуждане на вашето божествено същество.
С любов към всички вас,
Магда.
Превод: Йосиф Йоргов
http://novzhizn.ru/smirenie-istinnoe-i-lozhnoe/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти