Астрономи откриха планета много подобна на комета

Астрономи откриха планета, много подобна на комета

Published 03.12.2023 | By Йосиф

Астрономи откриха планета, много подобна на комета

След странното северно сияние на 5-7 ноември, което стигна чак до Гърция, всички със затаен дъх очакваха 1 декември – реакцията на атмосферата на слънчево изригване от почти клас X, което се изстреля право към Земята. Въпреки това, за изненада на всички, нищо особено не се случи; аврорите стигнаха само до Калифорния:

И въпреки че обществеността се успокои, всъщност ситуацията е точно такава, че има всички основания за безпокойство, тъй като не е ясно, защо атмосферата реагира кошмарно на малко слънчево изригване, насочено неизвестно къде и кога, и е такова, че Земята свети като коледна елха?

Възможно е, отговорът да е намекнат в публикацията на Science от 30 ноември от известни астрономи , които отново откриха нещо подобно и сега всички щъкат с това „откритие“, като скапан удмурт в мордовска баня.

Статията е за звездата LHS 3154, червено джудже, разположено на доста близко разстояние от нас, само на 50 светлинни години. Тоест, това е около 50 пъти повече, отколкото от Земята до външния край на Слънчевата система или 10 пъти повече, отколкото до най-близката звезда. Това е много малко по астрономическите стандарти.

Въпреки това кратко разстояние и толкова скъпите телескопи, там не може да се види нищо освен това червено джудже. И едва след години наблюдаване през големия 10-метров телескоп (например в СССР с големи усилия, успяха да направят телескоп с 5-метрово огледало и ужасно се гордееха с това) неуморните наблюдатели откриха, че на всеки 3,7 дни LHS 3154 дава промяна на спектъра. И въз основа на тази промяна, астрономите родиха ТЕОРИЯ, че вероятно има планета.

Но въпреки факта, че това е само теория, всички тичат насам-натам и рисуват снимки на откритата планета:

Ако теорията е вярна, предположената планета, наречена LHS 3154 b, тежи 13,2 пъти повече от Земята и е приблизително с размера на Нептун. Около звездата си LHS 3154 планетата LHS 3154 b прави пълна обиколка за 3,7 земни дни, а разстоянието до звездата е смешно – приблизително десет лунни разстояния или 2% от разстоянието от Земята до Слънцето. Така във всеки случай, показват изчисленията. А астрономите вече са полудели по тези изчисления, за което има доста добри причини.

Първо, малките звезди нямат големи планети. LHS 3154 е с размерите на Юпитер, а по отношение на масата би трябвало да е още по-малка. Юпитер, въпреки че е газов гигант, е планета, а LHS 3154 е видима звездна атмосфера, раздута до огромни размери; самата звезда е много, много по-компактна:

Второ, не е много ясно как изобщо съществува тази планета, която всички описват като газов гигант. Меркурий, който е 10 пъти по-далеч от Слънцето, губи грунд, която се изпарява от топлината. А тук планетата се препича точно до самата лампа и още не е избухнала.

Ясно е, че LHS 3154 ще е по-малъка от Слънцето, но LHS 3154 все още е звезда, а на разстояние от 10 лунни разстояния е газов гигант, който може да съществува само ако атмосферата му е съставена от облаци изпарен гранит и морета от силиконова течност.

А третото нещо, което тревожи всички е, че великата научна теория за протопланетните дискове, създали планетите от звезден прах, пропадна. Теорията се ражда някъде през 19 век, когато астрономите поставят чифт лещи в дренажна тръба и казват „Направих си телескоп“. Но сега телескопите са малко по-различни и с тях никъде в Галактиката не се наблюдават „протопланетни дискове“. А има една масивна планета, която нито един протопланетен диск не може да роди, тъй като нейната маса е сравнима с масата на звездата, която се предполага, че я е породила.

Но как всичко това обяснява северното сияние на Земята или липсата му, когато всички го чакат? Няма никакъв начин. Всъщност, това следващо голямо научно откритие показва и обяснява колко малоумни са колегите астрономи. Самите те не могат да се споразумеят за нищо в пясъчника си, всеки мели нещо, като обладан човек, чието съзнание е завладяно от зли духове. И всички крещят в един глас, някои по-силно, като жабите в мокшанско блато. А в същото време, същите тези хора разказват на страни и народи за северното сияние, за някакви слънчеви изригвания.

Според любимия ни тайвански уфолог Скот С. Уоринг, който прекарва половината от времето си в съзерцание на Helioviewer.org (другата половина от времето гледа към Марс), на 27 ноември Слънцето избухна:

Ако се придържаме към теорията, приета в съвременната астрономия за кръглата Земя, звездите и всичко такова, тогава размахът на крилата на това нещо е около 6000 километра, половината от диаметъра на Земята. А скоростта е около 30 000 км/сек, тоест 10% от скоростта на светлината.

Това не е артефакт, тъй като е видео, а не само една снимка. Това не е самолет, тъй като спътниците на Helioviewer.org летят по-високо от самолетите и дори по-високо от Луната. И това нещо не е летяло близо до сателита, а точно близо до Слънцето, тъй като зад него се влачи шлейф. То прорязва слънчевата атмосфера точно като севернокорейските космонавти, но за разлика от изследователите на КНДР, лети към Слънцето не през нощта, а на дневна светлина.

Не знаем как да обясним това чудо, можем само да кажем, че нещо явно лети в Слънчевата система. Може би това е планета-комета, която анунаките са превърнали в космически кораб. Или може би такъв кораб е планетата Земя и ние живеем в някаква ферма, построена на дъното й.

Но ако преди няколко десетилетия можеше само да се гадае по тази тема, сега отговорът на всички въпроси наближава, не само северното сияние се държи аномално – дори астрономите вече полудяват. Чакаме ги най-после да полудеят окончателно под притока на нови открития и следим развитието на събитията.

Превод: Йосиф Йоргов

https://thebigtheone.com/%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%bc%d1%8b-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%80%d1%8b%d0%bb%d0%b8-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d1%83-%d0%be%d1%87%d0%b5%d0%bd%d1%8c-%d0%bf%d0%be%d1%85%d0%be/