Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234467
Users Today : 1896
This Month : 82309
This Year : 372186
Views Today : 4706
Who's Online : 93

НОВАТА ЕПОХА

НОВАТА ЕПОХА

Винаги се е говорило и писало за смяната и редуването на времената. Промените имат глобален характер, въпреки че поради плавния си преход малко хора ги забелязват и отчитат. Забелязват се промените с катастрофален характер и то само от хората, които са потърпевши, а за останалите катастрофите си остават епизодични събития без особено значение. Поради тези причини никога досега хората в глобален мащаб, не са се замисляли особено сериозно за причините предизвикващи тези промени.
Началото на поредната Нова епоха няма точно определена дата, но приблизително може да се посочи, че е започнала преди около 40 години. И тъй като процесът на установяване протича плавно, този преходен период ще продължи още около 50 години. За хората, живели през този период, може и да не се е случило нищо особено, но след петдесет години вече ще се отчита от всички, че нещо се е променило в глобален мащаб. Ще са необходими, обаче, още няколко смени на поколенията, за да се приеме от всички наложеното от времето. Така че едва след век може да се очаква радикалната промяна в съзнанието на хората, наречена Новата епоха.
Във физически смисъл, тези промени се налагат от увеличаването на слънчевата енергия, достигаща до Земята. Слънчевата система при своя непрекъснат бяг през Вселената, премина през огромен прахов облак. Този „тъмен период“ продължил малко повече от 5000 години и сега през все по-разреждащото се космическо пространство, достигащите до Земята слънчеви лъчи са все по-мощни. Всичко това не може да не дава своето отражение върху земното битие и аз ще спомена някои от тези промени. Не се опитвам да правя цялостен преглед, защото това дава отражение върху целия земен живот, а като пример за всестранност мога да посоча, че увеличеният достъп на слънчеви лъчи, увеличава дори ексцентричните прояви на хората.
През изминалия „тъмен период“ недостигът на енергия е забавил доста човешкото развитие, и още по-лошо, е отклонил човечеството встрани от правилната посока. Прекалената технизация пораждаща глобалните екологични проблеми, е залитане в човешкото развитие. В човека има заложени способности за телепатично общуване, а той ги замени с телефона. Има заложени способности за ясновиждане, а той ги замени с телевизията. Има заложени способности за телепортация, а той я замени с личен автомобил. Има способности за много ефикасно самолечение при това на всички болести, а хората замениха това с купища лекарства, при това с много по-голяма вреда, отколкото полза за организма. Така действителната човешка същност не може да бъде разкрита, защото посоката на човешките усилия е насочена в развитието на материалните ценности. Проявите, на тези така наречени „свръхестествени“ човешки способности, яростно се отричат и дори някой да се опита да ги развие, много често попада под ударите на обществения гняв.
Другата посока на залитане и отклоняване е прекаленото отчуждаване (алиенация) на хората един от друг. Това се дължи на разрастването на човешкия егоизъм – самовлюбване и безразличие към останалите, липсва любовта и минималният взаимен компромис, необходим за нормалното човешко общуване. Това отчуждение нарушава основен закон на Вселената – законът за всеобщото единство, и поради масовостта на явлението, неминуемо предизвиква глобални последици, като нарушава основния енергиен баланс на планетата и създава условия за климатични аномалии и повишена сеизмична активност. Отклоняването на човечеството от нормалното развитие, влияе дори на земната орбита, като я изтегля във все по-издължена елипса.
Повишеното постъпление на слънчева енергия върху Земята, прави неблагоприятни условията за съществуване на душите, незавършили своето материално развитие и постепенно те ще бъдат заменени от по-високо еволюирали души, обитаващи Венера, Меркурий и Слънцето. По една или друга причина те изостават от йерархиите си и затова им се дава възможност да догонят своите. Казано с други думи, следващите 1500 години, е период на поправителна сесия за изостанали ангели. Тази подмяна на йерархиите ще се отрази външно в силното намаляване на населението на планетата, външният вид на хората ще става все по-хармоничен и красив, и ценностната система на новите хора постепенно ще измести материалната насоченост и всеобщото единство ще заеме подобаващото му се място. Всичките промени неминуемо ще се отразят и стабилизиращо на планетата.
Идеите на Новата епоха са съществували винаги, дотолкова доколкото отразяват действителността във Вселената, но според необходимостта, са били известни на повече или по-малко хора, в зависимост от това, колко съзнания са готови да ги приемат в дадения момент. Днес могат да бъдат намерени в различни интерпретации в духовните търсения на всички стремящи се към усъвършенстване. Независимо от общия източник на тези идеи, те могат да бъдат срещнати в най-различни варианти не само поради многопосочността на истината, но най-вече поради влиянието, което е оказал материалният свят върху хората, интересуващи се от тези въпроси. Но въпреки това, Новата епоха постепенно заема своето място. Особено реално това се наблюдава в световен мащаб от шестдесетте години насам. След движението на хипитата, необходимостта от свободно мислене набира постоянно скорост. Абсолютизирането и догматизирането на истината губи позиции. Макар и неосъзнато, все повече стават последователите на относителната истина, на разширеното съзнание. Човешкото мислене става все по-гъвкаво и все по-подготвено за възприемането на новите идеи.
За илюстрация на идеите на Новата епоха и произлизащите от тях проблеми ще разгледам пример от България. Благодарение на Учителя П. Дънов, философията на Новата епоха е намерила място у нас още в началото на века, много преди да получи масово разпространение по света. Дистанцията на времето дава възможност за осмисляне на опасностите, стоящи съвсем реално пред решилите да работят за духовното си усъвършенстване.
Учението на П. Дънов, както и идеите на Новата епоха са цялостен мироглед, доста различен, както в началото на века, така и днес, от общоприетото. За съжаление, винаги са съществували и сега съществуват много обективни причини, които не позволяват всички истини да се изнасят директно – голяма част от тях са изложени иносказателно. Това се налага, преди всичко поради непреодоляната склонност на хората да абсолютизират истините. Неконкретизираният текст носи много скрит смисъл, а това дава възможност на най-различни хора, с разнообразна съдба и битие, всеки да намери нещо за себе си. Иносказателният смисъл е необходим и за да се избягва директната конфронтация с общоприетите правила и норми. Един остър и открит конфликт, би направил невъзможно изпълнението на задачите, стоящи пред Учителя.
За жалост, след заминаването му от този свят, както и след всеки Учител, започва постепенното изкривяване на основните идеи в посока на превръщането на Учението в религия. Въпреки многобройните предупреждения, за съществуването на тази вероятност от страна на Учителя, днешните му последователи съвсем определено го смятат за вероизповедание. Много последователи превръщат дадените правила за конкретни случаи в догми, задължителни за всички подобни случаи. Създават устави, регистрират общество Бяло братство като религиозно, с всички произтичащи от това недостатъци при оформянето на общественото мнение за същността му. Тъмните сили използват два основни метода, за да обезценят една философска система: докато тя набира сили се опитват да я омаловажават, а когато заеме своето място, стратегията се променя в превъзнасяне на идеите и техния разпространител, за да станат те далечни и непостижими за обикновените хора.
Налагането на твърди правила създава и своите догматици. Това са хора, смятащи се за безгрешни и поради това се считат задължени да съблюдават тези правила, като търсят сметка от всички останали за тяхното изпълнение, създават нови правила за случаите, когато такива няма и т.н. У повечето последователи, които нормално се чувстват несъвършени, постоянните натяквания на самопроизвелите се „блюстители“ създават чувството за малоценност, на срам, че не отговарят на приетите правила. Тази атмосфера създава неудобство при споделяне на своите слабости, затруднява търссенето на помощ, поддържа отчуждение и лицемерие. По този начин почти изцяло се неутрализират предимствата на колективното развитие.
Друга посока, в която се наблюдава масово залитане, може да бъде наречено: чувствомания. На всеки му се иска час по-скоро да получи сетивен достъп до другите светове, като доказателство, че е избрал правилния път на развитие и остава само да бере плодовете от това, без самокритично да прецени дали е подготвен достатъчно. Тази нагласа дава някакви плодове, но за жалост, това което не е навреме и на място дава плачевни резултати. Някои потърпевши са се превърнали в оголени нерви и реагират болезнено на всички процеси в по-близкото и по-далечно пространство. Поради липсата на разбиране за причините, пораждащи съответното усещане, те не могат да си изградят защита, не могат да си извадят правилен извод и заключение за усетената ситуация и в крайна сметка в тях се затвърждава убеждението, че е нормално да се чувстват като отворени рани. Силните болки замъгляват съзнанието и правят индивида лесна жертва на лекомислени шегаджии и целенасочени зложелатели. Пренебрегването на разума, или по-точно, липсата на устременост, на целенасоченост за разбиране на протичащите процеси, в макро и микро световете, прави такива хора доста безпомощни. Всеобщото мнение, че съществува абсолютната истина, ги превръща в безкритични рецитатори на прочетеното от Учителя, без да си зададат въпроса, дали правилно са разбрали прочетеното.
Липсата на разбиране и разумен самоконтрол, прави много хора подвластни на страха: в проблем се превръща всеки случай, когато трябва да се вземе отговорно решение – постепенно стават нерешителни, а това създава фобия от всякаква промяна, особено що се касае до наследството оставеното от Учителя. Страх от възникването на противоречие, да не би да бъде направен неправилен избор. Никой не иска да си даде сметка, че противоречията стимулират мисленето и в крайна сметка, водят до намирането на разумни доводи в подкрепата или опровергаването на едно твърдение. Да не говорим, че противоречията обикновено са привидни и са две различни страни на едно цяло, а разбирането на това, обогатява знанията за действителността и избавя от илюзии. Съществува също и страхът да не би разумът да доведе до съмнение, а съмнението да разруши вярата, затова панически се избягват всички други автори. Така страхът спира развитието им на едно ниво или само в една посока – разголения нерв на чувствителността. При липсата на разумен, логически анализ, не може да бъде създаден така необходимият навик да се възприема всяка истина като синтетична, като относителна (непълна) и поради това се поддържа илюзорното възприемане на света. Това затваря кръга на развитието в едно затворено пространство и създава убеждението, че така трябва да бъде, че човек няма право да се стреми да променя нещата. Вероятно в много хора ще възникне въпросът за някакви рецепти, които да дадат възможност за излизането от този омагьосан кръг. Поради описаните по-горе причини, точни указания валидни за всички хора, не могат да бъдат дадени. Възможно е само едно пожелание: развийте постоянно желание за промяна – това съвсем не води до непостоянство (разбира се зависи какво искате да променяте), а е стремеж за развитие. Всички други по-конкретни препоръки биха дали повече отрицателни последици. Само активното ви отношение към действителността може да ви донесе някаква полза. Не се страхувайте от възможните грешки – който не греши, той не се учи. Необходима е постоянната нагласа или готовност веднага да поправите сторената грешка, да си изградите убеждението, че с готовност ще заплатите цената на сторените грешки – това е цената на вашето развитие. Не се оставяйте страхът от разплащането да определя вашия живот.
Ще си позволя да ви насоча към няколко теми за размисъл, осмислянето на които, би ви дало възможност да излезете от затворения кръг:
Необходимо ли е да се срамувате от недостатъците си? Вие не сте изключение. Всички обитаващи материалния свят, са го избрали, защото имат някакви недостатъци, от които трябва да се изчистят. В този смисъл няма малки и големи недостатъци – някои се спъват на съвсем дребни камъчета, особено тези, които си въобразят, че са безгрешни. Сравняването с другите и подражанието може да насочи вашите усилия в съвсем неправилна посока – не забравяйте, че сте и трябва да сте уникални. Разнообразието е основен закон във Вселената. Затова се пазете да налагате собственото си мнение на когото и да е, колкото и основателна да ви се струва причината за това. Всякакъв вид насилие, колкото и безобидно да ви се струва, влиза в противоречие с друг основен закон – Любовта. Само съзнателният и доброволен избор, направен без какъвто и да е натиск, може да даде трайни резултати, всичко останало е нетрайно, защото натискът (насилието) оставя слабо място, през което прониква хаоса (злото). Уважавайте избора на всеки един човек, колкото и неправилен да ви се струва. Не съдете другите – не е достатъчно да не произнасяте присъдата (забележката) гласно, мислите нанасят, в повечето случаи, много по-силни поражения, отколкото произнесените на глас думи.
Абсолютизирането на истините води, както към насилие, така и към проваляне на възможността да помагате (не сте достатъчно гъвкави) и да ви помагат. Всяка една религия, преди да стане такава, е била мироглед, философска система, Учение, което е носело споменатите по-горе принципи. Догматизирането унищожава тази здрава основа, лишавайки философските системи от адекватност на променящото се мислене, налагано от времето и смяната на поколенията, превръщайки ги в безполезна традиция, почиваща на някогашните лаври.
Казано е: „Кротките ще наследят света“. Това е най-добрата възможна перспектива на Новата епоха. Хората постигнали духовните богатства и вътрешна хармония трябва да станат лидери на обществото и образци на подражание. Когато преобладаващата част от обществото осъзнае тази своя потребност и определи хармонията като най-важна своя цел, едва тогава ще може да се противопостави на агресивните властолюбци и те няма да могат да манипулират слабостите на хората и да ги привличат в своя подкрепа. Едва тогава ще започне истинската, а не календарната Нова епоха. Днешните политици трябва да бъдат постепенно заменени от мъдри хора, чиято главна задача и жизнено кредо е хармонията в междучовешките отношения. А всички останали, трябва осъзнато да ги подкрепят. Тези, които искат да променят нещо, трябва да намерят привърженици, с помощта на които да реализират намеренията си, като се съобразяват със свободната воля и правото на хармония на останалите.
Новата епоха все по-сигурно навлиза в света. Моята най-гореща молба е: Не пропускайте дадената ви възможност. Подходящите условия, когато ще можете да се явите на поправителен изпит, могат да се повторят след милиарди години. Мобилизирайте се и опитайте да преодолеете натрупаното през хилядолетията. Замислете се, дали безразличието и леността, не са оставили свои отпечатъци и те да определят по някакъв начин вашия избор. Само постоянно поддържаният устрем за развитие (промяна), може да ви спаси от безсмисленото тъпчене на едно място.

Създадено: 17/02/2006 • 16:33
Обновено : 20/02/2006 • 17:37
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 16546 пъти

Коментар №7 kaleto 10/06/2009 • 16:39
„Днешните политици трябва да бъдат постепенно заменени от мъдри хора, чиято главна задача и жизнено кредо е хармонията в междучовешките отношения.“Е тогава..Защо не си станал политик?
Коментар №6 basta 30/03/2009 • 23:57
e
абсолютно подкрепям!
и аз така живея, от скоро, след като минах през точно обратните неща-през съденето, отхвърлянето и разделението на хората на „правени“ и „неправедни“, на „божии“ и „небожии“, и през  страха и робството, и немилостта, с една дума – религиозният фанатизъм…
в такава среда отраснах и дълго подтисках вика на сърцето си, но в крайна сметка не успях да приема дълбоко в себе си „правдите“, които изброявам по-горе, в които хора, които обичах, дълго ме „обучаваха“…
провалих се в това „обучение“ и съм безкрайно щастлива, че си позволих да послушам сърцето си…и сега определям себе си като птиче, излетяло от клетка…открило свободата си…а да се слея с Простора, в полета си, е най-красивата мечта, която превръщам в реалност!
а за Новата Епоха чух съвсем наскоро, но пък се оказа, че през цялото време, откакто се помня, съм я носела в сърцето си!
поздрави! e
Коментар №5 Valentina 29/03/2009 • 15:33
Темата е представена, според мен, с много любов и ентусиазъм. Вече мислех да се откажа да чета другите статии, когато се срещнах с тази непринуденост, няма обвинения и строги изисквания, а е изпълнена с много оптимизъм. Вече си мислех, че в този сайт има само строг размисъл, без любов. Дори си мислех, че авторът е „пуритан“. Пожелавам на всички, които четат написаното в сайта да съумеят да проявяват любов и всеопрощение. И нека да не забравяме хумора.  Той, според мен, много може да помогне в трудни ситуации.
Коментар №4 diakona 08/04/2008 • 22:03
zdraveite priateli ot foroma.Pravi ste,kato kazvate chevsichki duhovni temi sa vazhni i interesni,az bih dobavil oshte;te sa znachimi za tozi prehoden period na vremenata i tochno navremenni za vsichki onezi koito twrsiat duhovna hrana.Eto zashto oshte vednwzh blagodaria na duhovnia brat YOSIF YORGOV za prozrenieto koeto e proiavil v imeto na vsichki twrseshti bratia.Novata Epoha,erata na VODOLEIA veche izsipva svoite zasileni vibracii,i tova se vizhda ot komentaria na mladia brat Ivan,koito e pozitivno nastroen za bwdeshteto na chovechestvoto.To shte predade i na priatelite si-iskreni pozdravlenia za tozi mladezg,nekaSvetlite Sili bwdat s NEGO.Bravo momko-derzai.Neka ima MIR,LUOBOV i HARMONIA na planetata ni ZEMIA.Diakona
Коментар №3 JulianStoyanov 17/02/2008 • 13:10
Всъщност това , което искам да кажа е по повод всички теми засегнати в този сайт .Прочетох ги всички и много от написаното напълно съвпада с моето собствено усещане за света около нас.За съжаление, малко са хората , които си правят труда да прочетат или дори да разсъждават над подобни теми.Надявям се и това е моето желание повече хора не просто да пазаруват и да се чудят как да изкарат някой лев , а да започнат да мислят и да четат , определено има много за четене.Моите поздравления за автора.Продължавай в същия дух ,не си сам – дано станем повече!
Коментар №2 Ivan 09/01/2008 • 18:45
Написаното по-горе е уникално.Ще го запомня надявам се и вие.На 14 години съм и сигурно аз съм част от по горе написаната „Нова Епоха“.Надявам се всичко да се оправи,колкото и години да са нужни.Светът да стане такъв какъвто е трябвало да бъде.Ще покажа това на приятели.С уважение,

Иван Дамянов

Коментар №1 AngelPloshtakov 06/04/2006 • 18:30
Всичко което е важно е горе в текстта,затова дори този коментар е излишен.С уважение!
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: