Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6148068
Users Today : 779
This Month : 15981
This Year : 178593
Views Today : 13454
Who's Online : 25
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Тъмна йерархия: Балтазар

Тъмна йерархия: Балтазар

Тъмна йерархия: Балтазар

Контактьор: architect

Уважаеми читатели. Това е беседа с тъмен майстор. Не забравяйте за техниката по безопасност: четете спокойно, следете мислите си или се откажете, да четете. Всякакви негативни реакции, само задълбочават връзката с тъмните учители.
Ченълер: Публична беседа? Чрез мен? Удивена съм.
Балтазар: Господаря каза да говоря.
Ч.: Независимо от предишното унижение?
Б.: Да, какво ли знаеш за истинското унижение? Това не е такова. Лек, приятелски бъзик на господаря. Такива са тукашните реалности. Преглъщаш обидата и продължаваш, да се усмихваш.
Ч.: Честната ни беседа не пречи ли на работата ти? Да изучавам, за какво си общувал преди мен с хората, нямам сили. Много ми е по-лесно, да те приема като чист поток. Не навреди ли на хитрите ти игри, тъмни труженико?
Б.: Не преживявай. Вече съм наясно, че работата ми е спукана (Усмихва се). Като че ли някой очаква от мен искреност.
Ч.: Може и да очакват.
Б.: Напразно (Усмивка).
Ч.: С какво се занимаваш в йерархията?
Б.: Основно, будалкам.
Ч.: Можели по-подробно за талантите си?
Б.: А какво да изброявам? С всеки съм такъв, какъвто ме иска. Нагаждам се, завоювам доверие, нежнича. Правя се на нещо. За някого демонстрирам страст, за други – гордост, за трети – раздута мощ. Но всичко това не е мое. Всичко е човешко. Макар да се хващат и търсят мен, не знам за какво. Затова и будалкам. Според търсенето.
Ч.: А с мен също ли се нагаждаш?
Б.: Какъв е смисъла? Не, нали казах, с теб не се получава. Майстор Ки-он каза – всичко да е честно. Работата, навярно, е лесна. Макар и да ми се случва рядко такова. Но ще опитам.
Ч.: А как работиш с другите хора, които не те чуват?
Б.: С фантазии, илюзии, гордост, завист, жажда за повече, със сексуално желание. И досадни провали (Усмихва се). Всякакви несъответствия между желано и действително. Обичам да гъделичкам егото. Знаеш ли, когато си толкова важен, такъв неотразим! Красавец в бял фрак, на върха на славата!
Ч.: Защо господаря ти се отнася толкова лошо с теб?
Б.: Всички са ме налегнали, едва дишам! Издъних се в работата. Голяма издънка и не успях да замета следите. А те не ни изпускат от очи.
Ч.: Няма ли са споделиш? Казаха, че си перспективен. Искам да предам честно силните ти страни.
Б.: А за какво ти е, да търсиш силни страни в тонове пакости?
Ч.: Мисля, че ще успея да забележа. Но в процеса, разбира се, всичко ще изплува. За цялостна картина, разбираш ли? Виждам, че всички сте сложни натури.
Б.: Стана ми жал за някои хора. Такива, които по задължение, не бива да жаля. Мислех, че няма да забележат. Но нищо не подминава всевиждащото око на господаря. И от тогава, след като забеляза тази моя слабост, тази жалост, репутацията ми е рухнала. Започна да ми се клати пода под краката.
Ч.: Ай-ай-ай. Как можа?
Б.: Ехидничиш, кокошко? А аз мога реално, да се лиша от всичко, от мястото си, от сила, власт, добро хранене. И какво да правя, според теб? Да вървя, да се въплъщавам на социалното дъно, да се валям в калта 10-15 живота? Вече си се представям като някаква обрулена проститутка или девица, която избиват и изнасилват в тъмен ъгъл. Наясно съм точно с ефективната програма за въплъщения. Сам мога да си я съставя. Нали съм опитен майстор. Ако не я съставя сам, ще е някой друг. Още по-жестока. Ще ме водят бившите колеги по въплъщенията и ще се кикотят над бедите ми, на слабостта ми. А аз няма да си спомням и да разбирам нищо. Ще си въобразявам, че съм пречупено нежно момиче, жертва на насилие и несправедлив живот.
Ч.: Значи, са ти открили съчувствие майсторите?
Б.: Изпързалях се. Хванаха ме. Засега се стискам за мястото си, старая се, да не проявявам слабост, да работя качествено, както трябва. Мнозина, на които съчувствах, ми ги отнеха. Дадоха ги на други. Чужди хора. Но имам усещането, че песента ми е изпята. Страшно е, знаеш ли. Реално е страшно.
Ч.: Откъде произхождаш?
Б.: Не помня. Струва ми се, че винаги съм бил тук. Дори да съм дошъл отнякъде, омайването ми е изтрило паметта.
Ч.: Често явление ли е?
Б.: Доста често, не можеш да се отнасяш с безразличие, както и към всички гадости на подземието, изтъкано от мрак. Не искам дори да си спомням.
Ч.: Тази загуба на памет не пречили на работата?
Б.: В работата се шлайфа постоянно разума. Губи се от дългосрочната памет. Помня няколко века. А преди? Опасявам се, че и там е разяждаща мъка. Затова, да върви по дяволите! Нямам желание, да помня такова!
Ч.: И какво е скрито в душата ти? Под всичките ти илюзорни личности?
Б.: А там съм спец. Умея да се държа достойно, и доброжелателно, и страстно. Да съм прелъстителен. Да поддържам интересен разговор. Смяташ ли го за мои достойнства? Или си избрала вече за фаворит оръжейника, с когото общува преди мен? (Усмивка) Толкова изискан комплимент му поднесе. Чак ченето му увисна! Хитра си!
Ч.: Ти също си интересен. А какво от изброеното е истинско? Кое произлиза от душата?
Б.: Де само да знаех, как всичко това може да се обедини. Характерът ми е прекрасен. За работата ми имам предвид. Много съм полезен и ефективен, до наскорошния казус. Понякога ми се струва, че точно това съм аз. Че съм истински, искрен. А след това ме понася нанякъде. Тогава разбирам, че желаните качества не са сраснали с душата. Засега има нещо друго, много дълбоко. Все още гадно.
Като че ли при хората е различно! Започваш, да се харесваш почти, а идва нетипична ситуация, която те избива от коловоза. Надробиш ги някакви и се чудиш. Колко хора съм извеждал от илюзорното им равновесие. За да забележат, че красотата, която виждат в себе си, с която се гордеят, е все още, раздута, не е истинска. Разбирам ги прекрасно всичките. Усещам ги. Защото го има същото в мен. И винаги го е имало. А като се променя окончателно, такава работа, навярно, ще престане на ми харесва. Пропада съответствието.
Ч.: Т.е. усещаш тези, които учиш? Имате нещо общо?
Б.: Разбира се. Необходима е голяма чувствителност за чуждия вътрешен свят в работата ми. Необходими са дълбоки знания по психология, проницателност. Разбирам мнозина, виждам неискреността им със самите себе си, защото съм го изучил добре в себе си.
Ч.: И на какво точно си майстор?
Б.: Да, какво значение има? На всичко. Аз съм разнообразен. Където съм полезен, където забележа подходящ ученик, навсякъде се пъхам и се заемам с трансформацията. Аз съм Балтазар. Сложна, многостранна, пакостлива натура. Точка.
Ч.: Навярно, това ще е интересно и разбираемо за хората. Когато мислиш за себе си едно, а се държиш по съвсем друг начин. Сподели своя опит. Защо се получава така?
Б.: Не бих казал, че да се разглеждаш в по-добра светлина, е лошо. Това е подкрепящо. Дори да не се оценяваш обективно, но помага да станеш този, който искаш да бъдеш. Сегашния не си ти. Ти си този, който си се представяш. Красив, умен, добър. Каквото ти е угодно! Тъмната йерархия регулярно подчертава, какво си е нафантазирал човека. За да се учудва на себе си неприятно. Но това се прави, не за да го оскърбят. А за да кажат: „Приятел, трябва да поработиш още. Засега, все още, не си това. Това е твоята мечта за себе си!“
А се получава така, защото душата има много неконтролирани импулси. Душата е игрива. Държи се, както иска. И докато не обединиш личността с душата, така и ще продължиш, да си мислиш, че си едно, а ще правиш съвсем друго.
Но да обединиш разума и душата, е титанично сложно. Понякога дори ми се струва, че е безнадеждно. Необходимо е развитието на сложен, здрав, многостранен ум, който да владее неконтролираните душевни пориви.
Знаеш ли, с какво мога да го сравня? С мехур, пълен с вода, който има много дупчици. Продупченият мехур е слабата личност. А душата е водата. Тя се просмуква през всеки отвор. А всеки трябва да бъде залепен. Но дупчиците са милиони. Докато се справиш с всичките, ще мине изключително много време. Когато завършиш процеса, ще забравиш, с какво си започнал.
Но това, разбира се, е опростен пример. Създаването на устойчива личност е доста по-сложно. Това е изящен процес, пълен с психологически тънкости. Трябва, забелязвайки всеки свой неосъзнат порив, да разберете, как да го премахнете акуратно. Душата е капризна. Не обича насилие над себе си. Т.е. трябва да се работи нежно, за да не насилвате недостатъците си. Самия себе си да уговорите меко, да станете по-добри. Това наричате любов към себе си, към душата си. Познавам добре този процес. Наблюдавам го в себе си отдавна. Трудя се над себе си. Такава работа над себе си, при нас е вагон и половина. Но съм вече на етап смекчаване, мога да опитам нещо различно от желязна дисциплина – станала ми е противна. Затова предпочитам да се успокоявам сам себе си, да уговарям вредния Балтазарчо, да престане, да е толкова гнусен, толкова безчестен.
Но колкото и да се препираш, за развитието на разума е необходимо време. Тъй че, някога ще стана истински красив. Ще стана мечтата за самия себе си.
Ч.: Мислиш, че е възможно при работата ти?
Б.: Не, невъзможно е. Разбирам го. Какво не ти е ясно? Нали ти признах честно – страх ме е. Ще трябва да изтърпя много душевна болка при трансформацията в свободните светове за развитие. Осъзнавам, че всичко съм си го заслужил. Но това съвсем не означава, че съм готов, да си посипя главата с пепел и да направя тази крачка в неизвестното.
Ч.: Умееш ли да обичаш или, все още, не?
Б.: Засега умея да я приемам по-малко. Усещам ценността ѝ, приятно е, когато ми даряват любов. Опознавам усещането, когато го изпитват другите. От дълго време изучавам този дивен чувствен оттенък. Но еднозначно проявление в себе си не усещам. Някакви призрачни усещания за нещо гъделичкащо и сгряващо. Не приличащо на обичайните ми емоции.
Затова пък, на похотта реагирам адекватно! Такава любов разбирам и усещам. Усещам я прекрасно. Но, признавам си честно, своето не искам, да давам. Да обменям с някого не бързам. Да взема – да. Охотно. Щом за някого е излишно и е готов да пилее ценен ресурс, поради несдържаност, ще подхвана всичко. Ще подиграя с изискани фантазии за всеки вкус и романтично настроение (Усмихва се).
Но ти нали не питаш за това, да?
Ч.: Сериозно ли не разбираш, за какво питам?
Б.: А какво те учудва? Смяташ ме за дефектен и второсортен заради това?
Ч.: Не. Ако се стремиш да изпиташ любов, това ти предстои.
Б.: Бързам да изпортя тази твоя емоционална кулминация. Чак не съм на себе си.
Защо ни приемаш един след друг? Не се ли боиш, че хората ще си помислят, че сме те пуснали в оборот? (Зъби се)
Ч.: Не, не се страхувам. Прости, но нямам желание да продължавам удоволствието от беседи с вас. Свършвам си работата. И вие си гледайте своята. А хората могат да четат в свое темпо.
Б.: Хе-хе. Аз вече наблюдавам някои интересни мисли на тази тема.
Ч.: Нека. Интересна беседа се получи.
Б.: Но не безплатна. Безплатно, нека сами да си разголват душата за публиката. А на мен ми дадоха отсрочка, да си помисля, да поработя още на своето място. Достойно заплащане (Усмихва се).
Ч.: Значи, откри съчувствие в себе си?
Б.: И сам съм ужасен. Но нищо особено. Може, както съм го открил, така и да го загубя? И всичко ще е наред?
Ч.: Може и така да е.
Б.: Излязох при теб някак неразбран. Нито подъл, нито честен, както понякога, доста красив. Даже съчувствие, навярно, мога да просълзя. Това за мен ли е?
Ч.: Мен ли питаш?
Б.: Доколкото разбирам, няма да получа комплименти?
Ч.: А ще ми обясниш ли, защо докато се разхождах, на главата ми пикира врана?
Б.: Цупиш ли се още? Нали няма вреда. А аз за невинната си шега, седях в някакъв тъмен и мръсен килер. Нали ти казах, хапе ме мухата. Проклет, непредсказуем характер. Но не съм зъл.
Ч.: Виждам, че не си зъл. Мисля, че си достатъчно гъвкав, за да преминеш успешно трансформацията. Остава само да решиш, към какво, действително, се стремиш.
Б.: Като че ли е лесно, да го решиш?!
Ч.: Ще продължиш ли да се трудиш? Да прилагаш тъмното си изкуство?
Б.: Разбира се! Бъдете бдителни (Усмихва се).
Ч.: Бъди, повелител на враните.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10796-temnaya-ierarhiya-baltazar
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: