Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236258
Users Today : 3686
This Month : 84099
This Year : 373976
Views Today : 15356
Who's Online : 96

Земна система за развитие: Инстинктът за самосъхранение

Земна система за развитие: Инстинктът за самосъхранение

Земна система за развитие:

Инстинктът за самосъхранение

Контактьор: Аrchitect

9 януари 2023 г.

Контактьор: Бих искала да обсъдиим явлението насилствена смърт. Заради войната хората стават свидетели на това всеки ден. Мнозина не могат да приемат такова изобилие от насилие и не разбират защо е необходимо. Има ли някакъв по-висш смисъл в насилствената смърт, някакъв потенциал за развитие на душата?

Система за развитие: Замисляла ли си се някога откъде идва инстинктът за самосъхранение в едно живо същество? Спомни си колко остро реагира цялото ти същество на опасна ситуация: тялото моментално се напряга, възприятието се изостря, протича мобилизация на всички твои ресурси. За съжаление, такава остра реакция е невъзможно да се зададе програмно в необходимата степен. А реакцията е необходима точно такава остра – това е важна основа за оцеляване. Затова мощната съвкупна мотивация, която принуждава живото същество да избягва опасността и да се стреми към оцеляване, му се предоставя по различен начин.

Ако говорим за животните, тези души многократно се въплъщават в различни части на хранителната верига: долу, в средата, на върха. Учат се да бягат бързо, да се крият, да се защитават и да нападат. Но докато душата и умът на тези животни овладяват необходимите умения, телата, в които се превъплъщават, ще бъдат убивани и изяждани многократно.

Предсмъртния стрес се записва дълбоко в информационните структури на душата, а паметта за тези усещания може да се запази в течение на няколко живота. Ето затова, сблъсквайки се в следващите прераждания с опасност, живите същества са способни правилно да класифицират ситуацията и бързо да реагират. Необходимата интензивност на импулса за оцеляване се постига, защото душата пази спомена за преживяната в миналото болка.

Душите, които са се развивали при преход от по-примитивен живот към човек, вече са минали този път на обучение за оцеляване. Опита, който са събрали често се оказва достатъчен за дълги периоди.

Душите, които са дошли от по-малко деструктивни светове може да имат по-слаб от необходимото инстинкт за самосъхранение, тъй като условията на живот в тяхната родина са били по-меки и по-безопасни. Такива хора може да се нуждаят от, или да се стремят да получат, опит с насилствена смърт (включително самоубийство) именно защото никога не са я преживявали на ниво на пряко чувство.

Засега не се удава да запишем всичко необходимо в програмата на човека (ПЧ), така че индивида да се стреми активно към самосъхранение. Защото ПЧ е предимно информационна основа на личността, а в значително по-малка   степен чувствена. При рязко негативно събитие определени участъци от структурите на душата се компресират и това компресиране фиксира добре паметта за преживяното. Такава памет осигурява необходимата интензивност на импулса за оцеляване в следващите прераждания, тоест служи за положителна цел. Но точно както ръката може да държи предмет само докато мускулите й са напрегнати, така и душата запазва импулса да оцелее, докато нейните душевни структури са притиснати. Когато тази компресия се освободи, импулсът може да изчезне. И ако положителната мотивация за живот на човек не е достатъчно силна, той отново ще трябва да премине през болезнен опит, за да не изпада душата в опасна за нейното съществуване апатия.

Вече ти беше обяснено, че в тъмните светове свиването на душевните структури е, напротив, прекомерно. Това се дължи на екстремната среда на обитаване и честата опасност за живота. Прекомерното свиване за душата също е проблем, тъй като такава същност става твърде хищна. Тоест важно е да се поддържа баланс. Ето затова всяка душа на Земята търси своята оптимална степен на компресия на структурите, така че в нея да преобладава разумен, устойчив стремеж за живот.

Както виждаш, насилствената смърт действително има определен висш смисъл. Минималното планиране за развитието на душата протича в рамките на Цикъла, а не на отделно въплъщение. И тъй като на много души на Земята не достига устойчив стремеж за живот през дългите периоди от време, едно-две превъплъщения завършващи по насилствен начин се допускат и се считат за нормален показател, тъй като те спомагат да се засили инстинкта за самосъхранение в душите.

Разбира се, за да се стреми душата към живот, тя не трябва да премине през болезнено преживяване. Има и други, положителни варианти за мотивация, когато човек има много интереси, когато получава удоволствие от живота. Но основния, най-надеждният начин да се предпази душата от потъване в разрушителна апатия, когато друга мотивация не е достатъчно развита, е именно силния негативен стрес. Не става дума непременно за насилствена смърт, но все пак за различни вариации на опасности и болезнени усещания.

Във война някои хора загиват, а други оцеляват. Оцелелите получават своя стрес, без смяна на въплъщението. Но не всеки участник в събитията след това е в състояние да смели такова преживяване в текущото въплъщение. Ето защо такива хора често пропадат под тежестта на негативните преживявания и не могат да се върнат към пълноценен мирен живот. Тези души, които са станали жертви и са излезли от въплъщението, имат достъп до необходимите инструменти между животите, за да подредят чувствата си – да излекуват миналия си опит. Когато отново се родят на Земята, те почти винаги са в състояние да изградят нормален живот, като същевременно поддържат устойчив импулс за оцеляване.

К: Може ли насилствената смърт да помогне на душата да се освободи от негативната карма?

С.Р.: Няма недвусмислен отговор на въпроса ви, тъй като преживяването близо до смъртта е придружено от мощен неконтролируем изблик на чувства. Ако последните мисли на човек са наситени с ярост, омраза, малко вероятно е негативната карма да намалее. Ако човек приеме неизбежното, размишлява за изкупление на собствените си действия пред Бога, напусне въплъщението без гняв, кармата наистина може да намалее. В същността си кармичните практики са необходими не за наказване на душата, а за придобиване на ново, по-миролюбиво разбиране за живота. Затова, колкото по-малко са негативните емоции в последните минути от живота, толкова по-ярко е прозрението на човек, толкова по-голям е шансът душата му да бъде освободена от определена част от кармичния товар.

К: Насилствената смърт създава ли травма на душата?

С.Р.: Това, което наричате травма на душата, всъщност е памет за негативни преживявания, фиксирани в информационните структури. Ако бъдат изчистени от душата всички структури, тя отново ще се превърне безметежна изначална божествена субстанция.

К.: Тоест негативният опит не допринася за появата на нови наранявания, пукнатини, скъсване на връзките?

С.Р.: Ако първичните връзки в душата са силни, „травми“ получават само нейните структури, тоест надстройката, която може да бъде пресъздадена наново,  Но самата божия частица не страда.

Ако връзките в душата са отслабени, процесите в нея текат непредсказуемо. Например, тя може спонтанно да се разцепи при благополучен живот и спонтанно да се укрепи при негативен опит. Системата за развитие може единствено да даде на отслабените души да получат разнообразен опит. Те или ще намерят каквото им трябва и ще се укрепят, или ще продължат разцепването си.

Нека също да уточним, че сега обсъждаме някои ценни ефекти, някои условно приемливи и нормални индикатори за насилие, но насилието само по себе си не може да се счита за норма. Просто в светове с високо ниво на разделение системата за развитие е принудена да търси компромисни решения и да коригира своите възгледи относно понятието „норма“. Наблюдавайки патологични процеси, когато части от едно цяло взаимно се нараняват, ние трябваше да разработим градации на тези нови „норми“ – от „задоволително“ до „катастрофално лошо“. Както лекарят е принуден да счита за пациент с лошо здраве условна норма, която за здрав човек не е.

По подобен начин е построено управлението на развитието на земната цивилизация. Много мерки са насочени към поддържане на качеството на живот, изцеление, облекчаване на болката, удължаване на живота, с надеждата, че с течение на времето ще бъдат направени нови открития, ще се появят нови ефективни решения, които да подобрят или дори напълно да излекуват местните души от тягата към разделение.

К: Може ли системата за развитие да контролира съдбата на всеки човек? Особено в местата на масова смърт на хора?

С.Р.: Трябва да разберете, че различните хора във вашия свят имат различни статуси за системата за развитие, в зависимост от това как проявяват своята уникалност и свободна воля. ПЧ е сложна система, която позволява още преди раждането да се зададат условни уникалности и перспективи за жизнения път (сценарий) на човека. Това, което виждате като лични черти в хората, може да не е такова. Това, което ви се струва самостоятелен избор на човек, може да бъде планирано на етапа на планиране на въплъщението. И степента, с която човек се отклонява от предварително определени свойства, определя неговия статус в системата на развитие.

Съдбата на хората, които показват истинска индивидуалност и свобода на избор, се контролира внимателно от системата за развитие. Това означава, че много случаен нежелан опит, от които душата им не се нуждае се случва крайно рядко. По отношение на такива индивиди се използва проактивна стратегия – те са отвеждани от събития, които са неподходящи за живота им. Включително местата за масова смърт.

А по принцип на тези хора им се случват най-различни неща. Но тъй като те имат свои собствени свойства и правят собствени избори, опитът, който идва в живота им, вече не е спонтанен, а по-тясно насочен, специално подбран за тяхното развитие. Ако тези хора са доброжелателни, светът ще се отнася към тях по-меко. Ако тези хора се държат деструктивно, светът ще им отговори с грубост. Но нищо, освен сняг върху главите им, няма да падне върху тях. Шансът такива хора спонтанно да бъдат подложени на насилие или да умрат е изключително малък.

Що се отнася до основната маса души на Земята, те се намират за системата за развитие на най-ниския, базов статус. Съдбата на такива хора не е особено контролирана – те търсят своя собствен път и за тях е достъпен най-разнообразен. Свободата за избор във вашия свят и значителния брой обитатели със склонност към агресия води до факта, че случайния насилствен опит на човека е възможен и напълно вероятен. Пълен контрол върху съдбата на хората с основен статус просто не е необходим. Спонтанността на събитията е важен фактор за излизането на техния разум извън пределите на програмното мислене. Ще напомня, че душата развива своя разум през целия Цикъл. Ако говорим за насилствен край на въплъщениеето, то за съвкупния интелект на душата това не е финално събитие, така че човек също може да извлече някаква полза от него и да продължи да странства из световете за развитие.

Всеки опит може да допринесе за проявата у хората на самостоятелни реакции: както положителни, така и отрицателни. Насилието и смъртта са интензивни събития. А интензивните събития често пораждат в душите първите наистина съзнателни самостоятелни реакции. Дори ако това са ненавист и ярост, с тях може да се работи в бъдеще. Уникалните проявления може след това да се развиват и видоизменят.

Но ако целият живот на човек преминава в границите на програмните реакции, с незначителни отклонения, то няма какво да се развива. Истинското развитие на човека започва едва когато той достигне съществени показатели на самостоятелни проявления. А до този момент най-различни спонтанни събития, както приятни, така и болезнени, са основният способ за формиране на самостоятелен индивид.

Не може да се постигне успех при формирането на разуми в рамките на едно въплъщение. Но в края на цикъла, след като душата е преминала определен брой успешни въплъщения, чрез човека активно започва да се проявява неговата уникалност – той има повече разнопланови черти на характера, широк кръг от интереси. И като цяло, той е привлекателен и се откроява от тълпата.

К: Значи, привидната уникалност на хората може да се окаже добре настроена за нуждите на душата програма на човека (ПЧ)?

С.Р.: Чрез хората често се долавя уникалността на техните свръхдуши. Но нали тези свойства също са зададени, а не са самостоятелно проявени вече на Земята, в процеса на развитие на човешкия разум.

Освен това вече ти беше казано, че хората могат да възползват от заемни полета на съзнание с чужди свойства, които принадлежат на други същности. Това е още една причина, защо някои черти на човек могат да не му принадлежат, тъй като той само се опитва да придобие.

С една дума, уникалността на човек се формира от различни фактори, но неговата лична уникалност е това, което той сам е успял да постигне и утвърди. За повечето хора такива самостотелни резултати от развитието все още са малко, тъй като вашият свят е люлката на млади разуми. В тази люлка човек може да се придобие наистина богат и разнообразен набор от уникални свойства, но за това душите се нуждаят от време.

К: Ако разбирам правилно, ти си формализиран интелект? Доколко е трудна задачата за теб да оцениш уникалността на интуитивните разуми?

С.Р.: Системата за развитие не е само формализиран интелект. Тя също така включва интуитивни разуми. Сред нас има много души, които наблюдават развитието на земното изкуство, отговорни за творчеството на хората, за техния стремеж към самобитност и себереализация. Оценката на земляните е всеобхватна, комплекса. Ти в момента говориш с не съвсем с формализирана система, а по-скоро с колективен разум. Тоест получаваш предварително усреднени отговори, съгласувани между разнопланови участници в системата за развитие.

Ние все пак разбираме желанието ти да говориш именно с формализираната част, защото тя дава обективен информационен поток без излишни емоции, индивидуални мнения и предпочитания (Усмивка).

К: Аз действително тъгувам по равни неутрални разговори с формализирани разуми. Периодът на общуване със Съ-Творците ме кара да изпитвам носталгия.

Но каква е разликата между качествата, дадени от програмата на човека (ПЧ), и самостоятелно придобитите лични качества?

С.Р.: Разлика има и тя е съществена. Уникалната черта на характера е по-гъвкава, човек се стреми да я развива и усъвършенства, съчетава я с интуиция, емоции и творчество. Там, където има майсторство, креативност, гъвкаво мислене, способност за вземане на нетривиални решения, за решаване на проблеми „не по учебник“ – вече можем да говорим за проявление на уникалността на човека.

Когато реакцията в непредвидени ситуации е зададена от ПЧ, тя се проявява чрез човек понякога рязко, неуместно, негъвкаво, грубо. В такива моменти изглежда, че човек е инат, ограничен, не се владее напълно и т.н. Такива ситуации често свидетелстват за това, че потенциалът от реакии на ПЧ е изчерпан, а независимото мисълтворчество на човека засега не е достатъчно развито. Неуместното поведение често е обусловено от факта, че в отговор на стрес е проработил не съвсем подходящ шаблон от базата данни ПЧ.

Тоест, може да се поразмишлява в следния ключ: реакциите на ПЧ чрез човек просто се проявяват, а своите уникални качества индивидът владее добре и ги използва гъвкаво.

Но сама по себе си ПЧ е хранилище на резултатите от уникалното поведение на индивидите. Всяка от реакциите на човек, която сега автоматично се проявява, някога е била произведена от душите самостоятелно. Всъщност ситуацията с ПЧ е леко парадоксална. В настоящия момент използването на шаблони от готова база се счита за програмно поведение, но на предишните етапи от развитието на душите някой е проявил творчески подход, произвел е ценна уникална реакция, в противен случай тя нямаше да съществува в базата на вариантното поведение в ПЧ.

Ето затова програмата на човека (ПЧ) е резултат от колективното творчество на земляните, също и на други цивилизации. Затова съществуването й е положително явление. Също толкова положително, колкото е Интернет с неговите огромни достъпни бази от знания и готови решения, когато отговорът на вашия въпрос може намерите за няколко минути, а не да загубите няколко години от живота си, за да „изобретите велосипеда“. С всеки нов Цикъл ПЧ ще се усъвършества, а земната цивилизация ще увеличава своя творчески потенциал, привлекателност и уникалност.

К: Но действиетлно ли е необходимо хората да преминат през толкова много насилие, за да придобият уникалност? Нуно ли е душите да страдат толкова много?

С.Р.: Нека да разгледаме как се разпределя това страдание. Тогава ще разбереш, че висшите същности са крайно незаинтересовани от това техните въплътени части на Земята да страдат. Нали душата на човека не е изолирана и почти не умее да трансформира болезнените импулси в нещо по-конструктивно. Затова такива импулси се насочват за преработка към онези свръхдуши, с които човешката душа има най-силни връзки. Това може да бъде свръхдушата на Земята, колективни души от по-високи нива, богове, архангели и други висши същности.

Когато отделни въплъщения или цели култури от души в цивилизациите страдат, импулси на болка се втурват към техните свръхдуши, които имат забрана да предават по-нататък. Все пак световете, обитавани от висшите участници в развитието, са чисти. Следователно всяка свръхдуша е крайна инстанция, отговорна за обработката на деструктивни изблици, формирани в процеса на развитие на нейните части. Свръхдушите трябва да търпят и да обработват болезнените импулси, но това е сложно. А при сериозно натрупване на деструктивност в техните структурите е напълно невъзможно. Ето затова свръхдушите са принудени да изхвърлят прекалено замърсения ресурс в демонични разпределители на енергиен обмен. Но ако прави това често, свръхдушата може напълно да „обеднее“, да загуби своята наситеност и статута си на участник в светове от високо ниво.

Както виждаш, всички страдат. Никой не неблюдава проблемите на своите творения невъзмутимо. Докато на Земята се разиграват едни драми, на високите нива се разиграват други. Неефективните свръхдуши губят предишното си влияние и възможности. Затова в едно може да бъдете сигурни: никой от тях не е искал да страдат земляните или други деструктивни цивилизации от, тези от тях, които сега също са в трудна ситуация. Но процесите в световете със свободна воля се оказаха толкова сложни и неконтролируеми, че причиниха много болка на повечето от участниците в тях.

Свръхдушата знае защо трябва да търпи болка. Тя има мотивацията да трансформира негативното, за да запази постиженията си, достъпа си до ресурси и информация. А за човек причината за неговите страдания не винаги е очевидна. Но с развитието на неговото осъзнатост, разделението между човека и свръхдушата постепенно отслабва. Землянинът по собствена воля може да сподели съдбата на своята свръхдуша: да се приобщи към общи цели и общи трудности, да получи отговори на въпросите защо животът му се развива по този начин. За да постигнете нова степен на единство със своята свръхдуша, трябва да направи сериозен транзит в съзнанието – да спре да обвинявате за своите страдания „някой там горе“. Защото такъв подход свидетелства за доминиращата потребност на човек – да бъде недоволен от някого. В този случай текущата степен на разделяне се запазва, а проясняваща за човека информация не постапва, заради бариери, които той сам поддържа с помощта на негативни мисълформи.

Ако човек се стреми да намери отговори, да разбере дълбоко настоящата ситуация, е необходимо напълно да приеме живота си. Съзнателно изберете едно нещо: или недоволството, или стремеж към истина. Приемането на случващото се, съчетано с стремеж към истина, ще помогне да се открият нови достъпи до паметта на душата и да се разшири разбирането за живота.

Сама по себе си болката в нашия свят е естествен, присъщ на Божията частица импулс. Мощните аналитични умове, след задълбочени изследвания, са склонни да вярват, че болката на душата не може да се счита за пряк резултат от нечия дейност. Много явления в нашата Вселена са „абсолютно дълбинни“, изначални, тоест се отнасят към входните данни на Творението. Болката е едно от многото такива първични свойства – божествен импулс, който трябва да приемем за даденост.

Помисли какво е необходимо на майстора за да работи с дърво, глина или метал? Той трябва да познава добре свойствата на изходния материал. Например, ясно да разбира, че при висока температура дървото гори, глината се втвърдява, металът се топи. И като взима предвид свойствата на материалите при работата, не изисква те да се държат по различен начин. Ако изходните свойства на материалите са напълно проучени, а производственият процес е известен и бъде следван, майсторът ще постигне успех в своето творение. Но ако той само експериментира със сложен, недокрай изучен материал, е неизбежно да има голямо количество неуспехи, докато не станат известни абсолютно всички свойства на материала.

Ето така импулсите на душата, в частност болката, се явяват изходни свойства на частицата на Бога. Когато човек се стреми изобщо да не изпитва болка, той изисква проявата на неестествени свойства от материала, от който е изтъкана природата му. Оказва се, че за да не изпитва разумът болка изобщо, трябва да се избави от изходния материал – от собствената си душа. Тогава нищо и никога няма да боли. Съществуват и такива пътища: човек може да се развива като формализиран разум или интуитивен разум върху синтетични носители, без да използва частица от Бог. Повечето живи чувстващи души разбират, че този път не е за тях. Ето затова е необходимо просто да се приеме факта, че болката е цената за дара на живота, за частица на Бога, от която са създадени човешките души.

„Материалът“ на Творението, от който са формирани душите, се явява най-сложният, загадъчен и непредсказуем. Никой не знае всички негови свойства; никой не знае със сигурност как ще се държи в дадена ситуация. Изучаването на ресурса на живота все още продължава. И болката е един от естествените импулси, които могат да възникнат дори ако към душата изобщо никой не се докосва. В частицата на Бога има процеси, независими от волята на каквито и да са творци, включително неблагоприятни, разрушаващи този необикновен „материал“. Ето защо в нашата Вселена беше взето окончателното решение активно да се ангажиране жизнения ресурс в основите на Творението, защото бездействието не помага да се спаси душата от болка и последващо разцепление.

Единственият начин да се научи как да се управляват болковите импулси в Божествената частица е да продължат експериментите, докато нейните свойства не станат известни, докато процесът на Творението бъде усъвършенстван до такава степен на съвършенство, че да направи негативните прояви на жизнения ресурс по-предсказуеми. Дори ако изследователите не успеят да променят първоначалните свойства на „материала“, възможно е, задълбоченото разбиране на тези свойства и умелият процес на Творение ще помогнат да се избегне появата на нежелани импулси в частицата на Бог.

Наблюдавайки текущите земни събития, осъзнатият човек може да се почувства безсилен. Да разбере, че подобните на него са твърде малко, за да се промени този свят. Но да управлява своите състояния на съзнанието, своето отношение към случващото се е реална задача. Именно неговото неприемане на болката носи много разочарование на човек: както своята, така и чуждата. Но ако дълбоко приеме за себе си факта, че болката е част от живота, ако спрете да оценявате болката по какъвто и да е начин, човек ще може да придобие сила сам да се справи с изпитанията и да помага на други хора да се справят.

Управлението на импулсите на болката, тяхната трансформация във всеки случай е включена в плана за развитие на душите на нови нива. Но тъй като сегашният живот на Земята предлага подходяща среда, можете да опитате да работите с болковите импулси сега – да се учите да ги трансформирате в по-градивни прояви. В крайна сметка всеки импулс е сила. Под въздействието на сила можете просто да паднете, а можете също така, да го пренасочите в полезна за вас самия посока.

Трудно е да се обясни с думи какво представлява трансформацията на импулси, тъй като това умение е чисто практическо и се овладява на ниво непосредствено усещане. Но човек може да се обърне към своите учители с молба да го научат да управлява болковите импулси. Може би ще му бъде помогнато да овладее няколко начални навика.

К: Благодаря за пояснението.

Превод от руски: Жана

https://absolutera.ru/article14410-zemnaya-sistema-razvitiya-instinkt-samosohraneniya

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: