Осъзнаването прави ума свободен от старите структури

Осъзнаването прави ума свободен от старите структури

Published 07.07.2023 | By Йосиф

Осъзнаването прави ума свободен от старите структури

Вътрешна трансформация

Когато говоря за просветление, имам предвид не просто реализация, не просто откриване на истинската си природа. Това откритие е само началото, входната точка за вътрешна трансформация. Реализация на това не гарантира трансформация, само я прави възможна.

Какво представлява вътрешната трансформация? Първо, трансформацията не е статична, тя е жива, продължава непрекъснато. Тя не може да бъде разбрана или определена, за да се впише в някаква концепция. Не съществува точно определен път към тази вътрешна трансформация, защото нито е предсказуема, нито е управляема и винаги си има свой живот. Тази трансформация означава отказване от стари, повтарящи се и мъртви мисловни структури и възприемане, осъзнаването, че човечеството е попаднало в собствения си капан. Реализацията на крайната реалност е пряко и внезапно екзистенциално пробуждане за своята истинска природа, която отваря вратата за възможна вътрешна трансформация. Такава трансформация изисква постоянно освобождение от стари съзнателни структури, отвореност за живота и подвижен интелект. Това осъзнаване реструктуризира цялото същество — тяло, ум и възприятие. Това осъзнаване прави ума свободен от старите си структури, който имат корени в съвкупното човешко съзнание. Ако човек не може да се освободи от старите обусловени структури в съзнанието, продължава да се намира в затвор.

Пробуждането за истинската си природа не означава изобщо, че трансформацията продължава обезателно, че продължава напредъка към единство на възприемащия, действащия и реагиращия на живота. Моментът на пробуждането е само показателен, какво е в крайна сметка истината и реалността, а също изкарва наяве дълбоките възможности, че живота може да се изживее в единство, а не в обусловено състояние. Но самото пробуждане не гарантира такава по-дълбока възможност и мнозина изпитали духовно пробуждане са потвърждение за всичко това. Пробуждането отваря дълбока вътрешна врата, за да стане възможна вътрешната трансформация, но никак не я гарантира. Дали ще се случи или не, зависи от много фактори, но нито един не е по-важен и жизнено необходим от сериозното и еднозначно намерение да поставите истината преди всичко. От това сериозно отношение към истината, в крайна сметка, зависи цялото духовно израстване, особено, когато трябва да се преодолеят личните предпочитания, обичайните ценности и цели.

Тази вътрешна трансформация е пробудено разбиране, родено не от ума, а от вътрешната тишина, разбиране способно да изкорени всички стари структури в съзнанието. Ако такива структури не бъдат изкоренени, няма да има никаква съзидателна мисъл, действия, или реакции. Без вътрешната трансформация, не може да разцъфне нищо ново и свежо. Без трансформацията продължава да расте само старото, скучното, обусловеното. Но нашият потенциал е извън пределите на известното, извън миналите структури, извън всичко известно на човечеството. Нашият потенциал е нещо, което може да разцъфти само тогава, когато не сме подложени на влиянието и ограниченията в известното. Извън царството на ума, извън границите на обусловеното човешко съзнание лежи това, което може да се нарече свещено. А точно тук, от свещеното се ражда новото, течащо съзнание, което изтрива старото и дава свеж жизнен цъфтеж и неделимо изразяване на битието. А това изражение не е нито лично, нито безлично, нито духовно, нито светско, по-скоро е поток и цъфтеж на съществуването извън всякакво разбиране.

Затова трябва да сме наясно, че реалността превъзхожда всичките ни представи за реалност. Тя не принадлежи нито на християни, нито на индуси, нито на евреи, нито на Адвайта, нито на будистите. Тя не е дуалистична, нито не дуалистична, нито духовна, нито недуховна. Трябва да разберем, че в тревичката има повече реалност и святост, отколкото във всичките ни мисли и идеи за реалността. Когато гледаме от неразделеното съзнание, ще намерим свещеното във всяко жизнено изражение. Ще го намерим в чашката чай, в освежаващия бриз, в чистенето на зъбите, във всеки миг от живота и смъртта. Затова трябва да изоставим цялата си колекция обусловени мисли и да си позволим да бъдем водени от вътрешната нишка на тишината в неизвестното, извън пределите на това, където свършват всички пътища, там, където отиваме, безопасно или не — и не еднократно, а без да спираме.

Трябва да се съгласиш да стоиш в самота — в неизвестното, без ориентировките на известното или миналото, или всякакви други обусловености. Трябва да стоиш там, където никой не е бил преди, напълно гол, невинен и смирен. Трябва да стоиш в тази тъмна светлина, в тази прегръдка без опора под краката, не потрепващ и верен на реалността, извън всичко лично — и не само за миг, а завинаги, безкрайно. И тогава това, което е свещено, неразделно и цялостно, се ражда в съзнанието и започва да се изразява.

© Адяшанти
Превод: Йосиф Йоргов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2233786