Брояч от 3.2006г.
5537627
Users Today : 151
This Month : 5748
This Year : 61464
Views Today : 953
Who's Online : 6
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Как да се научим да уважаваме мъжа

Как да се научим да уважаваме мъжа

Как да се научим да уважаваме мъжа

Тази тема ме вълнува от много време и отговорите не винаги идват веднага.
Много е трудно да се разбере, какво е уважение към мъжа, когато израстваш без баща, за когото майка ти не казва нищо хубаво. А и наоколо нямаше особено много мъже, още по-малко такива, които може да бъдат уважавани.
Ето, между другото, първия мит, който има във нас жените: «Не всички мъже може и е необходимо да бъдат уважавани».
Първо, мъжа се създава от жената. И ако редом с теб е такъв мъж, който «не можеш да уважаваш» — това е и твоя заслуга и отговорност. Виждала съм толкова мъже, които са се преобразявали, когато жените са променяли отношението си към тях.
Второ, изначално, всички ние сме частички от Бога. И аз, и моя мъж, и децата ни, и продавачката, и пощальона и дори просяка на улицата. Ние всички сме изначално чисти и притежаваме тези качества, каквито и Бог. Защото ние сме капките, а той е океана.
Трето, знаем, че всяко «не мога», е преди всичко «не искам».
Най-лесното е да се каже, че близкия е недостоен за уважение, отколкото да се научим да го уважаваме. Уважението започва с приемането. Аз като жена, съм длъжна да приема НАПЪЛНО своя мъж такъв, какъвто е. Много често го чуваме/четем, но правим ли го? Нали е толкова трудно и сложно да го приемем изцяло:
С всичките му недостатъци;
С всичките му приятели и семейство;
С неговите условия за живот (дом или неговата липса, голяма или малка заплата и т.н.);
С всичките му хобита и увлечения;
С всичките му възгледи за живота.
Винаги очакваш, най-накрая да се промени. Да започне да печели повече, да престане да се влияе от мнението на майка си или приятелите, да започне, най-накрая, да мисли за Бога… Толкова е трудно да се приеме, че той НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ.
Но само тогава е възможно уважението. Когато го гледам и му казвам: «Да». Напълно, без изключение, казвам «Да» на него и всичко свързано с него. И това е смирението. Смирението, че няма да си имате свой дом, че няма да ходим в луксозни хотели на почивка. Смирението, че не се разхожда с детето и не го прибира от детската градина. Смирението, че няма да идем заедно на психолог да решаваме семейните проблеми. Смирението, че ВИНАГИ ще си остане такъв, какъвто е.
Има пословица на тази тема: «Мъжът, когато се жени, се моли само за едно – «Нека тя си остане винаги такава». Но тя се променя. Жената, като се омъжва се надява, че той ще се промени. Но той не се променя».
Това е природата и ние не можем да спорим с нея. Жената е променлива като времето, като вятъра. Променя се настроението ѝ, мислите, възгледите. Мъжа е стабилен, като стена, като скала, като огромен локомотив. И има едни и същи възгледи цял живот.
Когато го молим да се промени, фактически, го молим да стане жена. Да промени природата си, да промени молекулярните връзки и да се превърне от гранит в пластелин.
Мъжът е като автомобил. Ще ви откара, където е необходимо. Ако разбираме, че пътуваме с «Жигули», а не на «Мерцедес» — това е вече напредък. Това позволява да се избегнат завишените очаквания от пътуването. И тогава може да се наслаждавате от общуването, от гледката наоколо и от самото пътуване. А ако си мислите, че в «Мерцедеса» има климатик, а още и качествена музика, а на всичко отгоре е много престижно – няма да имате никакво удоволствие от пътуването.
Въпроса, защо имам «Жигули», а съседката – «БМВ» — е съвсем за друго. Ако пътуваш на «Жигули», трябва да уважаваш машината. Защото сама си решила да пътуваш с този автомобил. И навярно не е случайно, нещо те е привлякло, нещо в теб «щракнало». А значи, не е толкова безнадежден.
Мит втори: «Уважението към мъжа ми не променя нищо в живота ми».
Изхождайки от ведическата концепция, която ми е много близка и се преплита с повечето култури и религии – мъжа е главата. Това означава, че от това, което прави, и как го прави, зависи благополучието на цялото семейство. И веднага се уточнява, че жената е шията и тя върти главата. Тя избира, накъде да гледа главата, и какво да създава. Тази роля е много важна – обърнеш главата не накъдето трябва и се озовавате в канавката. А ако «въртиш главата насам-натам», може до никъде да не стигнете, може и катастрофа да стане.
Ако мъжът е автомобила, то енергията на жената е горивото. Ако не заредим колата, тя няма да потегли. Освен това, много е важно, с какво ще я заредим. Ако горивото е разредено или некачествено? И тогава пътуването е лошо и бързо се поврежда. А може с хубаво, което дава повече сили и по-малко проблеми.
Нашето отношение към мъжа е неговото гориво. И възможно най-доброто от всички, е уважението. Когато жената уважава мъжа, живота им се преобразява:
Автоматически започват да го уважават всички наоколо;
Като следствие – предлагат му добра работа или сътрудничество;
Появяват се добри приятели, които помагат в трудна минута;
В семейството идват по-лесно пари и в голямо количество.
И това става от само себе си. Това жената може реално да промени в семейния живот. Това е действения начин да повлияете на мъжа и заплатата му. Като започнете да го уважавате.
Мит трети: «Ще мина и без него!».
Толкова е популярна сега мисълта за независимост и самодостатъчност. Жените се стремят да направят кариера, не излизат по майчински за да не си загубят мястото, опитват да печелят повече от мъжа. Освен това, родителите на момичетата се стремят с всички сили да им дадат «правилно образование». Струва им се, че с добра професия, дъщеря им ще бъде щастлива. Да се справя сама, а то, какво ли не се случва.
И действително, «какво ли не се случва» се случва все по-често. Семействата се разпадат, жените остава с деца на ръцете – и образованието си идва на мястото. Всичко изглежда точно. Но.
Защо се разпадат семействата? Причини много, но има една, от моя гледна точка, ключова.
Нас, жените ни възпитават като мъже. Не ни учат да бъдем жени, да се грижим за другите. Не ни учат, как се създава семеен уют, как се възпитават деца. Нещо повече, примера на майките ни не винаги е позитивен. Много майки възпитават сами децата си. И дъщерите подражават на силната майка, защото я уважават. Няма значение, че е без мъж, важното е да е уважавана!
Връщайки се към автомобилната тематика, на автомобила, какво е необходимо за да може да пътува надалеч и бързо? Качествено техническо обслужване. Смяна на масло, помпене на гуми, смяна на износени части… Това е грижата за него. И това също е наша функция. Ние жените, сме създадени за да се грижим за другите. Особено за мъже. Да ги нахраним, облечем, успокоим с разговор, да закърпим панталон, чорапи…
Моята майка не ме караше да ѝ помагам. Не ме е учила да готвя, да шия, да се грижа за себе си. А и аз самата нямах интерес. Не разбирах, че това е важно и необходимо. В училище имахме по два часа трудово обучение на седмица, през които трябваше да се учим да шием и готвим. Но най-често си готвехме уроците – по математика, физика, чужд език. Това, което в живота точно ще ти потрябва.
Завършвайки училище, не постъпих там, където ме теглеше (още тогава исках психология), а там, където може да получиш по търсена и високо платена професия – на математическия факултет. Разбираемо е, че изучавахме само интеграли и програмиране. А не какви завеси може да се сложат на кухнята или, на какво да играеш с бебето.
И омъжвайки се, изпаднах в паника. Влязохме в празен апартамент и нямах престава, какво да правя с него. Какви трябва да са щорите, за какво са нужни покривки, как се правят ръбове на мъжки панталони, защо са нужни толкова различни ножове на кухнята, какво може да се сготви, освен картофено пюре и пържени яйца….
И сега разбирам, че не съм умеела нищо, от всичко, което трябва да умее жената. И все още не умея много неща. И досега готвенето е мъка за мен. Просто, защото умея малко неща да приготвям. За мен е огромно изпитание шиенето на копче и кърпенето на дупки. Трудно ми е да чистя дома, постоянно забравям да поливам цветята, да трия праха. Знам много малко детски стихчета и игри – макар да имам вече две деца….
Уча се да бъда жена, уча се да готвя, да шия, да сортирам дрехите за пране, да разказвам приказки. А колко трудно се учи всичко това на тридесет години, и колко естествено би се получило на 5-7!
Оказва се, че не учат жената на най-главното – да бъде сърце на семейството, да бъде надежден тил. А когато семейството няма сърце, няма шансове.
По ведическите канони, жената получава жизнените блага чрез мъжа. Разбира се, че и сама може да изкара за дом, кола, вила, но има много подводни камъни:
По този начин не може да получи всичко, което иска. Получавайки материално благополучие, се отказва от семейно щастие – защото няма време за деца и мъж. Това разваля отношенията между съпрузите, ако втората половинка изобщо остане.
Тя развива в себе си мъжките енергии, което влияе на хормоналния фон и започват женски болести. Това определя, и какъв мъж ще привлече до себе си. Ако жената става мъж, на мъжа му се НАЛАГА да стане жена. И тогава е безполезно да промените този «тюфлек». Той не може да стане мъж, защото мъжкото място вече е заето (Между другото, наблюдавала съм, когато такъв мъж напуска мъжкараната и си намира женствена жена. И тогава започва да печели добре, да се реализира като мъж, а първата жена изпада в шок, защо с нея е бил такъв парцал?!)
И тя не става щастлива – и това, навярно, е най-важния момент.
Мит четвърти: «Нека първо той да ме уважава, пък после ще видим».
Невъзможно е да промените другия човек – нали си го знаем. Трябва да се започне от себе си.
Ако уважавам моя мъж, изпълнявам женските си функции, приемам го напълно такъв, какъвто го е създал Бог – той няма друга възможност, освен да отговори на уважението с уважение.
И най-важното. Как се уважава мъж? Какво означава на практика?
Както вече казах, това е пълното му приемане и всичко свързано с него – това е фундамента, без който всичко останало е невъзможно.
Много е важно да се справите с желанието да подобрите собствения си мъж. За жените е много сложно. Винаги ти се набива в очи това, което може да се «излъска» допълнително.
Престанете да зацикляте на недостатъците му. Ако ги приемете и престанете да им обръщате внимание, когато за пореден път разхвърля чорапите си из стаята. И вместо да крещите: «Пак лиииииии???? Нали казах!!!!», ласкаво казваш: «Миличък, прибери си чорапите, моля те». И той си ги прибира.
Започнете да виждате само добрите му качества. Когато сме го избирали, сме виждали само доброто в него. След това започваме да ставаме нагли и ни става норма. Е да, носи ни цветя веднъж седмично, и какво от това? Да, печели достатъчно за да не работя, това подвиг ли е. Разбира се, занимава се с детето, на то нали е общо! И така нататък. Но ако си помислите честно, нима всичко това не е важно и достойно за уважение? Просто започни да си записваш положителните му страни в тетрадка. Припомни си, какво прави за теб и семейството, всичко, което някога е правил. И попълвай списъка. Тогава ще можеш да го видиш с други очи. Ще разбереш, с какъв забележителен човек живееш. Винаги и във всеки могат да се намерят положителни страни. Просто трябва да се избавите от обидите и претенциите, и да си спомните.
Също така е много важно да се научите да се съгласявате с него. Да го слушате и да се съгласявате. Не е задължително да правите всичко, както казва. Важното е, той да усеща съгласието ти. Жената е най-близкия сърдечен приятел на мъжа. Само при такива отношения се ражда истинската любов. Ако мъжът не разказва на жена си нещо, защото не го разбира и го осъжда, той ще си намери други «уши». И тогава точно тези «уши» могат да станат неговата втора жена.
За мен тази тема е много актуална и доста тежка като реализация. Но точно това дава плодове в семейството ми. Точно това помага при кризи. Затова ми се иска да го споделя с вас.
Желая ви приятно пътешествие с вашия любим автомобил – с отлично гориво и забележително техническо обслужване – и нека по пътя да имате само приятни впечатления!
Олга Валяева
Превод: Йосиф Йоргов
https://valyaeva.ru/kak-i-zachem-uvazhat-muzhchinu/
Последни коментари
За контакти