Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235010
Users Today : 2439
This Month : 82852
This Year : 372729
Views Today : 6825
Who's Online : 45

Д-р Георги Станков

Д-р Георги Станков

Универсалният закон
Кратко въведение в общата теория на науките и нейното отражение върху обществото
Част от книгата (цялата книга)

За автора:
    Д-р Георги Станков е роден в Пловдив през 1951 година. Завършва местната английска гимназия. След отбиване на военната си служба следва „Изчислителна техника“ в Техническия университет – София и по-късно „География на туризма“ в Софийския университет. Като студент активно участва в дисидентска дейност. През 1973 г. създава първите „летящи университети“ в България по примера на руските и полските дисиденти. Пише статии по политически и културни въпроси за нелегалната преса на Самиздат. Самообразова се усилено в областта на философията, теорията на математиката, психологията и икономиката. За да избегне политически арест, напуска страната през 1975 г. и се установява в Германия като емигрант.
Следва медицина и икономика в Менстър и Хайделберг. Защитава докторска дисертация по медицина в Хайделберг през 1983 г. После учи италианска литература и ренесансово изкуство във флорентинския университет в Италия. Участва активно в дейността на антикомунистическата емиграция и се запознава с изтъкнати български политици и личности от времето между двете световни войни. През 1985 г. работи като редактор в радио „Свободна Европа“ и след това се отдава на лекарската си професия. По-късно заема ръководни постове в големи фармацевтични концерни и научни институти и ръководи важни международни клинични изпитания на нови лекарства. Помага на зараждащата се опозиция в България да се обедини през 1989 г. и е един от основателите на СДС. През 1991 г. създава частен институт за Клинични изпитания в Мюнхен. Публикува голям брой статии в международни медицински списания.
През лятото на 1993 г. Станков прави случайно откритие в медицината, което води до откриването на Универсалния закон. През следващите години той се посвещава на разработването на новата Обща теория на науките в четири тома. През юли 1997 г. излиза том първи. Том втори е преведен на български и се очаква да излезе в началото на 1999 г. През последните месеци Станков работи усилено за създаването на нова българска научна школа въз основа на теорията на Универсалния закон, с цел да се повдигне международния престиж на България и да се спомогне за излизането й от настоящата икономическа криза.
    УНИВЕРСАЛНИЯТ ЗАКОН В МЕДИЦИНАТА
Състоянието на медицината в края на това хилядолетие е такова, че не й позволява да обясни по задоволителен начин възникването (патомеханизмите) на кое да е заболяване. Това заключение е болезнено, но е необходимо. Достатъчно е да хвърлим поглед в някой стандартен учебник по медицина, например в настолната за американските лекари книга на Харисън – „Принципи на вътрешната медицина“, за да се убедим в това. Няма почти никаква ефективна лекарствена или друга терапия на хронични заболявания, които съставляват над 90% от всички заболявания в развитите страни.
Често отправям следния въпрос към моите колеги: „Дайте ми един единствен пример за успешно лечение на някоя хронична болест с лекарства!“ След дълго размишление те най-често ми отговарят: „Диабет с инсулин.“ Разбира се, това е твърде пресилен и в основата си погрешен отговор, илюстриращ начина на мислене в медицинските среди.
Първо, терапията с инсулин не е истинско лечение, в смисъл на излекуване, а субституция на липсващ или ниско произвеждан хормон в тялото. Второ, диабет не се лекува с инсулин, а само се отлага възникването на вредни последици, като диабетична ангиопатия (съдова болест), водеща до бъбречна и сърдечна недостатъчност, и невропатия. Тези последствия от повишената захар в кръвта решават в крайна сметка съдбата на диабетичния пациент. Това би трябвало да е известно дори и на неспециалистите.
Липсата на сериозни постижения в лечението на хронични заболявания (от дискусията изключваме бактериалните инфекции, които, въпреки растящата резистентност особено през последните години, все още се лекуват с антибиотици), се дължи на научната разпокъсаност на медицинските науки. Това предотвратява създаването на единна наука за заболяванията, известна като патология. Делението й на частни дисциплини, като имунология и хуманитарна генетика, да не говорим за класическите дисциплини, като „уши, нос и гърло“, пренебрегва елементарния факт, че тялото, което представителите на тези дисциплини лекуват, е цялост, така че всяка болест засяга целия организъм, а не отделни органи.
Запитайте който и да е хронично болен и той ще ви потвърди този елементарен факт. Вместо това, в медицината се специализира по отделни органи: един си избира сърцето и става кардиолог, втори – нервната система и става невролог, трети – кожата и се превръща в дерматолог и т.и.
Тази разпокъсаност на медицината, продиктувана от тясната специализация, не позволява създаването на обща теория за възникването на заболяванията, базираща се на логични закономерности, каквито сме свикнали да срещаме във физиката. Това не означава, че такива закономерности не съществуват, а че медицината все още не е разработила правилен подход към биологичните явления, които тя наблюдава и окачествява като „болести“. Това става възможно, като се приложи Универсалният закон за регулацията на тялото и се обясни, кои енергетични нарушения до какви външни прояви водят, определяни традиционно като „симптоми“.
Познавателните проблеми, които новата теория решава в медицината, са безброй. Тъй като тяхното множество затруднява дискусията, длъжни сме да обсъдим източника на тези проблеми. Понастоящем срещаме една всеобща обърканост в изказванията, съжденията и обясненията в медицинските науки. Хилядите списания, които излизат в тази област, са убедителна илюстрация за това. Именно поради тази бъркотия, повечето лекари по света не ги четат и поради това изостават колосално от огромните постижения, които все пак навлизат в медицината, но не чрез самата нея, а чрез съседни дисциплини, като генетика, биохимия и т.н.
Тези различни нива на индивидуално медицинско познание пречат на една обстойна теоретична дискусия в медицината. Всички международни медицински симпозиуми и конгреси доказват, че такава дискусия наистина не се води. Споменавам това, за да предотвратя известни комплекси у българските ми колеги, които досега не са имали възможността да посещават такива събития и може би благоговеят пред тях, без да имат особено основание за това.
Това, което казахме за теорията в медицината, важи в още по-голяма степен за медицинската техника. Кои лекар може да обясни физичния принцип на ехографията, да не говорим за този на компютърната спинтомография, които се основават на квантови процеси в организма и могат много точно да се оценят чрез Универсалния закон? Как действа фотонното облъчване, което се прилага като лечение при ракови заболявания, върху регулацията на клетката от енергетична гледна точка? И защо се използва изобщо облъчване при ракови заболявания, когато се знае, че всякакъв вид силно-енергетично фотонно облъчване води до образуване на ракови клетки? Напразни очаквания – обяснение няма и не се дава. Както виждаме, объркването и липсата на познание в медицината е повсеместно явление, дължащо се на раздробяването на тази наука на частни дисциплини, без каквато и да е връзка между тях, а оттам и на медицинския мироглед, които те пораждат.
В резултат на това медицината с деградирала като наука и е сведена до култивирането на отделни мнения, които грижовно се отглеждат като крехки фиданки от самозвани мичуринци, опасяващи се да не би някой лек полъх на истината да ги прекърши. Тук цари общоприетият принцип на взаимно недоверие, квалифициран като „политическа коректност“. Последната не е нищо друго освен елементарната житейска мъдрост, „не ми мъти водата, за да не ти я мътя и аз“, знаейки, че тя, водата, и без това си е мътна, но затова пък в нея най-лесно се ловят риби – или по-точно пациенти. Как би се развивала една истинна наука в такава духовна атмосфера? Надявам се, че това обяснява отчасти първоначалната ми „in faustis“ диагноза за състоянието на днешната медицина.
Какво донася откриването на Универсалния закон в тази най-важна научна област за всеки простосмъртен, който в един или друг момент от живота си, ще не ще, предоставя съдбата си в ръцете на лекарите?
Универсалният закон спомага за изграждането на нова всеобхватна теория за патологията на всички заболявания, като се започне от най-нашумелите болести, като рак и СПИН, и се стигне до по-тривиалните, но не по-малко важни, често срещани заболявания, като атеросклероза, водеща до сърдечно-съдова недостатъчност, мултиплексна склероза и т.н. Новата теория на заболяванията се основава върху всеобхватното обяснение на метаболизма на клетката от енергетична гледна точка, основаващо се на всички досегашни познания за нейната биохимия. Поради сложността на материята, тук не можем да се спрем на тази тема.
Необходимо е да се подчертае, че тази теория се потвърждава от най-новите изследвания и резултати. Това стана ясно от един анализ на 10000 подбрани публикации, появили се след 1975 г., проведен в най-голямата медицинска база данни в света, „Медлайн“, състояща се от около 20 милиона статии в областта на медицината и бионауките. Резултатите от проверените статии потвърдиха без изключение Общата теория на Универсалния закон за регулацията на органичната материя.
Разгадаването на тайната на рака се явява, така да се каже, вторичен продукт на новата теория на Закона в областта на медицината. Това постижение съвсем не е най-важното, но сигурно едно от най-актуалните, защото засяга около една четвърт от населението, която по статистически данни умира от някакво раково заболяване.
За да илюстрираме невероятната познавателна сила на Закона, която всеки отделен човек може по принцип, да придобие сам за себе си, ще направим сравнение със състоянието на изследователската дейност върху рака понастоящем. В Хайделберг, Германия, където завърших медицина, има голям раков център, който съществува повече от тридесет години и междувременно е набъбнал до 2000 души научен персонал, с годишен бюджет повече от половин милиард марки. Ефектът от тези разходи е практически нула – досега не е постигнат никакъв напредък в лечението на рака в този институт. Така например, не е разработено нито едно противораково лекарство, което да е допуснато до пазара.
Този институт не е изключение, а правило. Само в областта на рака има десетки подобни институти по света, чието съществуване не може да се обоснове с постигнатите там резултати. Ние можем да обобщим това заключение за всички изследователски институти в областта на медицината, без да се отклоним съществено от истината и по този начин ще получим една бледа представа за колосалното разхищение на човешки и финансови ресурси в тази област на науката – медицинската изследователска дейност е наистина буре без дъно. Това дава представа и за революцията, която познанието за Универсалния закон носи в тази изключително важна научна сфера.
Новата медицинска теория на Универсалния закон е развита като логична, вътрешно последователна система, подобна на тази на физиката, и позволява обективното математическо оценяване на всички биологични ефекти, включително и на болестите. Както физиката, медицината се превръща в приложна математика за човешкия организъм. В известен смисъл тя и днес е строго математизирана при провеждането на клинични изпитания, но това на практика засяга много малък брой лекари, които се занимават с тази дейност. Излишно е да се споменава, че новата теория изисква качествено нови медици в бъдеще. Но това е вече друга тема.
Тъй като става дума за една интегрирана теория, новата медицина не може да се разграничи от фармакологията и фармацевтиката. В тази област успях да постигна фундаментално откритие, което ще промени коренно този икономически дял. За това ще стане дума по-късно, когато обсъждаме последствията от откриването на Универсалния закон специално за световната фармацевтична промишленост.
В резултат на това откритие стана ясно, че от енергетична гледна точка (друга не може и да има) съществуват само две групи химични вещества с фармакологични свойства: клетъчно-стимулиращи и клетъчно-подтискащи. Докато първите стимулират обмена на енергията в клетките и оттам в целия организъм, вторите го подтискат и по точи начин предизвикват многобройни странични ефекти, т.е. увеличават заболяемостта и смъртността на пациентите, когато се дават продължително време.
Оказва се, че огромната част от лекарствата, използвани днес, са от втория тип. Големи клинични изпитания върху такива лекарства, проведени строго през последните няколко години, доказват по необорим статистически начин, че клетъчно-подтискащите лекарства увеличават смъртността с около 1 до 2%, независимо от вида на болестта, когато се сравняват с плацебо, което ще рече, с пациенти без никаква терапия. Оказва се, че лекувайки хронични болести с такива лекарства, ние, лекарите, систематично изпращаме част от пациентите си на онзи свят, вместо да им помагаме и да удължаваме живота им.
Обратно. Когато тези пациенти се лекуват с клетъчно-стимулиращи средства, средната смъртност намалява с 2 до 3%, сравнена с плацебо. В малкото изпитания, където се прави пряко сравнение между клетъчно-стимулиращи и клетъчно-подтискащи лекарства, разликата е около 5% в полза на първите. Тук става дума за световно известни изследвания, проведени в голям брои медицински центрове и страни, като САЩ, скандинавските страни, Англия и т.н., които имат дългогодишна традиция в тази област. Техните резултати са публикувани в такива реномирани списания, като „Лансет“ (ланцет, копие) „Ню Инглънд джърнъл оф медисин“ (новоанглийско списание по медицина) или „Бритиш медикъл джърнъл“ (британско медицинско списание).
Тези изненадващи резултати се дискутират обширно и напоследък доста бурно от международните медицински среди, по най-големият парадокс е, че все още не са достигнали до широката общественост, именно поради споменатата бъркотия в медицината, която пречи за правилното ориентиране на пренатоварените научнопопулярни журналисти. От страх, че не схващат материята и могат да се изложат (а и могат да бъдат уволнени, тъй като фармацевтичните концерни, чрез рекламните си разходи, имат силно влияние върху пресата и медиите, особено в САЩ), те не пишат по такива парливи въпроси. Самите лекари и фармацевтични концерни нямат, разбира се, никакъв интерес този въпрос да се повдига нашироко, защото ще засегне техния джоб.
Този аспект на Универсалния закон има неотложна морална актуалност и трябва в бъдеще основно да се дискутира, защото тук не става дума за някакви си парични загуби на група от хора или предприятия, а за живота на милиони хора, които понастоящем систематично се убиват под претекста, че им се помага. Или както се казва: „Пътят към ада е постлан с добри намерения.“ Струва си да си припомним обещанията на „научния комунизъм“ за сияйното бъдеще и жертвите, които той остави по пътя на историческото си корабокрушение.
Очевидно, всяко отклонение от Закона води до провали, като войни и екологични катастрофи, например Чернобил, носещи масови човешки жертви или до икономически кризи, които в крайна сметка също така вземат човешки жертви. Така например, повсеместното обедняване в Русия през последните години, вследствие на кризата, е снижило средната продължителност на живота с повече от 5 години. Това означава, че средната смъртност се е увеличила с около 7-8%. А колко хора загинаха повече от обикновеното през гладните зимни месеци на кризата в България през 1996-1997 г.?
Правим това отклонение, за да потвърдим основното си заключение от дискусията на закона за еволюцията, а именно, че всяко неспазване на Закона, независимо на какво ниво научно или обществено, в крайна сметка се заплаща със съкратена продължителност на човешкия живот. Не беше ли етичната цел на всяка научна и социална дейност, като част от обществената еволюция, тъкмо обратната – да се продължи живота на хората, като се увеличи тяхното благоденствие, осигурят старините им чрез създаване на системи за колективна отговорност, като здравеопазване и пенсии, и се предпазят от колективни, социални и екологични катастрофи?
Очевидно е, че се сблъскваме е едно разминаваме между добрите намерения и резултатите от тях. Това явление съвсем не е монопол на бившата социалистическа система; а се среща също така и в икономическата система на свободния пазар, на която й предстоят сътресения, подобни на тези в Източна Европа, след осмислянето на Универсалния закон от широката общественост, а и независимо от това -Законът е валиден и без да знаем за него.
Така че, добър съвет за бившите социалистически страни е, да не възприемат безкритично всички структури на свободния пазар, защото тяхната съдба е вече предопределена, а и те далеч не се ползват с тази популярност там и се дискутират с все по-голяма критичност. Ако не беше така, източноевропейските страни нямаше да бъдат заляни през последните години от третокласни икономически съветници, провалили се в собствените си страни.
Какво ще бъде все пак непосредственото отражение на Универсалния закон в медицината? Стана ясно, че бъдещето на медицината ще се състои в лечението с клетъчно-стимулиращи средства. Читателят сигурно си задава въпроса, кои химични средства са с такъв характер. Най-общо казано, всички химични вещества от биологичен произход са, с много малки изключения, клетъчно-стимулиращи. Към тях принадлежат най-новите препарати, като гама- и бета-глобулини, интерферони и интерлевкини, въведени с голям успех при лечението на редица заболявания през последните години.
Фармацевтичната индустрия интуитивно стигна до извода, че чисто синтетичните продукти, които тя хвърли на пазара през последните 50 години, не носят обещаните резултати, и че е необходима радикална „смяна на парадигмите“ в тази област, макар и да не я разгласява публично.
Проблемът на гореспоменатите вещества със стимулиращ характер е, че те са протеини (белтъци) и поради тази причина не могат да се гълтат, защото се разграждат в стомашно-чревната система. Те се прилагат интравенозно, а това е свързано с големи трудности.
Освен че тези препарати са много скъпи и повечето пациенти и бедни страни не могат да си ги позволят, те предизвикват редица вторични (токсични) ефекти, именно поради нефизиологичната им форма на прилагане. На първо място се засягат бъбреците, сърцето и белите дробове. Неврологичните вторични ефекти също не са редки.
Читателят може би се запитва: не противоречи ли този факт на изказването, че такива вещества нямат вторични ефекти и влияят положително върху организма? По никакъв начин. Същественият недостатък на белтъчните клетъчно-стимулиращи вещества е, че те трябва да се внедрят в тялото чрез венозната система и това води до нефизиологично високо съдържание в кръвта и жизнено-важни органи. Всяко прекаляване, дори и с клетъчно-стимулиращи средства, нарушава естествената енергетична хармония в организма.
Този недостатък отпада, ако клетъчно-стимулиращите средства се вземат по физиологичен път, като се гълтат и резорбират чрез стомашно-чревната система. Възприемането ни химични вещества от тялото, били те хранителни или терапевтични, трябва да следва физиологичния път на стомашно-чревната система, която е еволюирала милиарди години и не може се заобиколи, като се надхитри природата, без това да носи печални последици със себе си.
Този факт не е оценен от лекарите, защото познанията за решаващата роля на имунната система, намираща се в стените на стомашно-чревната система едва сега, бавно, бавно започва да се осмисля. Оказва се, че тази система съдържа не по-малко имунологично-компетентни клетки и функции от известните имунологични органи. Тези клетки представляват един вид първа и най-важна бариера за разграждането на чуждите тела от храната и тяхното биохимично преобразуване в познати за организма структури, които се възприемат от него, без да се стига до остри имунни реакции, като алергии или анафилактичен шок.
Без да навлизаме в подробности, ще илюстрираме ролята на стомашно-чревната система за безопасното възприемане на чужди тела от организма със следния пример, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Всяко изкуствено внасяне на чужда органична материя в организма, например при трансплантации на сърце или бъбреци, води до отхвърляне на чуждия орган, дори когато тези органи са дадени от роднини, които са имунологично близки с пациента, като брат и сестра или близнаци. При трансплантация на органи от други видове, например сърце от свиня, реакцията на отблъскване е още по-остра и бърза. Това прави трансплантацията на животински органи все още невъзможна. В същото време животинското месо, възприето като храна, не предизвиква никакви имунологични реакции на чужди тела. Доскоро никой не се бе замислял по този въпрос, макар че това явление е основно за енергетичното обяснение на имунната система.
Става ясно, че начинът за внасяне на чужди химични вещества в организма под формата на лекарства не може да бъде произволен, а трябва да се съобразява с естествения път, даден от природата, ако не искаме да му навредим. Именно поради тази причина и в бъдеще лекарствата основно ще се гълтат. Това е и най-лесният и евтин начин на лечение.
Като се тръгне от тези съображения, които са залегнали в Общата теория на биологичната регулация и се основават на най-новите изследвания в областта на имунологията, се стига до извода, че трябва да се развият и внедрят орални клетъчно-стимулиращи медикаменти, т.е. биологични средства от небелтъчен характер с такива свойства.
Има ли понастоящем такива препарати на пазара? Отговорът е „да“, но много малко. За специалистите ще споменем само групата на антихолестериновите лекарства от типа на симвастатин, ловостатин и т.н. Тези лекарства стимулират повсеместно клетките на тялото и по този начин увеличават обмена на холестерина, като намаляват неговата концентрация в съдовете (в кръвта). Това предотвратява възникването на атеросклероза и увеличава средностатистическата продължителност на живота, сравнена с плацебо.
Длъжни сме да подчертаем, че колкото и необичайно да звучи за неподготвения читател, вярващ, че лекарите знаят, какво предписват и защо го предписват, това е първата група от лекарства, за които по неоспорим начин е доказано, че имат положителен терапевтичен ефект. За всички останали лекарства на пазара, които се предписват за хронична употреба. това не е доказано. Най-интересното е, че доказателството за положителния ефект на тези клетъчно-стимулиращи средства бе представено едва преди няколко години в прочутото „скандинавско изследване“ върху 5000 пациенти, продължило повече от пет години. То е важно, макар и далеч не единствено доказателство за валидността на новата теория на Закона в медицината.
Но как авторът знае, кои лекарства са клетъчно-стимулиращи и кои клетъчно-подтискащи, ще поиска да научи читателят. Ще задоволим неговото любопитство отчасти, поради сложността на материята. Пълният отговор е даден в том трети. На базата на Универсалния закон, разработих нов, непознат досега, квантов модел на химичната структура на лекарствата, който позволява да се предвидят техните лечебни свойства съобразно регулацията на клетката.
Може би не на всеки е известно, че химията, а оттам и фармацевтиката, се основават на квантовата механика, по-точно на приложението на уравнението на Шрьодингер за молекулярното ниво на веществата. Основни понятия, като ковалентна връзка или молекулна орбита, са в действителност математически решения на това квантово уравнение в пространството и се представят в химията по формален начин, чрез чертички или облачета (кълба или други форми) от точки. Това е приложна геометрия, или ако желаете, живопис на химичните структури. Изглежда този факт, редовно се забравя в практиката, макар и да е известен на химиците.
Така че, квантовият подход за обяснение на биохимичните и оттам лечебни свойства на лекарствата не е случаен, а е продиктуван от самото естество на химичните науки. Чисто квантовият подход не би довел до никакъв успех, ако едновременно с това не бе обяснена биологичната регулация на клетката. Обяснението е на квантово ниво, като са взети предвид най-новите данни и резултати за структурите на отделните протеини и други биохимични вещества в клетката. Тези резултати станаха възможни благодарение на масовото прилагане на нови техники в генетиката и биохимията, не на последно място в рамките на проекта за цялостното разгадаване на човешкия геном (Нuman genom project).
Както се вижда, новата Обща теория на биологичната регулация се основава на най-новите научни постижения, и което е най-забележително, тя ги предсказва. Това е привилегия на истинната наука.
От квантовия модел на биохимичните структури се синтетизира един диполен модел, който съдържа всички достойнства на квантовия модел, а най-вече неговата валидност, но е много по-лесен за разбиране и прилагане. Това е една концесия, един жест, спрямо химици, фармаколози и лекари, за които физиката е книга със седем печата. Този диполен модел се състои от малък брой аксиоми и заключения, които позволяват пълен анализ на всички лекарства. Този модел беше приложен върху 4000 лекарства и беше потвърден без изключение. Неговата подробна дискусия предполага задълбочено познаване на съвременната фармакология и надхвърля рамките на това кратко въведение. Важни примери за неговото приложение са дадени в том трети.
Именно на базата на този модел стана възможно да се направи гореспоменатото разделение на лекарствата на две групи – на клетъчно-стимулиращи и клетъчно-подтискащи, съобразно техните енергетични ефекти в клетката. Важно е да се подчертае, че тези ефекти не следват от сходството на химичните структури. От това става ясно, че химията или фармакологията не са подходящи науки за изследване на тяхното клинично поведение; такава наука е физиката или по-точно, квантовата физика. С това също се обяснява централния и твърде противоречив факт във фармакологията, а именно, защо вещества с различни химични структури проявяват сходни лечебни свойства и поради това се приобщават към една и съща група от лекарства, например групата на бета-блокерите. Последната забележка е предназначена за посветени в тази област специалисти.
Важно заключение от диполния модел е, че фитотерапията, т.е. лечението с билки, ще придобива в бъдеще все по-голяма роля. Обяснението е сложно, но ще се постарая да го сведа до няколко прости аргумента. Растителните и животинските клетки са много близки една до друга. Животинските клетки са произлезли от растителните клетки в процеса на еволюцията на биологичната материя преди около 800 милиона години, докато цялата история на биологичната еволюция се определя на 4,5 милиарда години. Затова двата вида клетки се наричат „евкариоти“, противно на бактериите, които се наричат „прокариоти“ и са много по-различни от първите.
В последните няколко години се установи, че голяма част от протеините, които изпълняват жизненоважни функции в клетките, са много сходни по структура в растителните и животинските клетки. Това обуславя общи енергетични механизми на клетъчна регулация. Този факт не е осъзнат пълноценно досега. На него му се отдава дължимото значение за първи път в Общата теория на биологичната регулация, въпреки че голяма част от фактите се знаят отдавна. Това ще рече, че екстракти от отделни билкови растения, които могат да се пият и се възприемат от организма без да се разграждат, съдържат множество биохимични вещества, участващи в регулацията на растителната клетка. Те проявяват сходни регулационни свойства, когато влязат в контакт с човешките клетки.
Народната билкова традиция ни е предала доста точни описания на техните положителни лечебни свойства. Така например, аз сравних описанията на билки от Петър Димков, събрани в неговия труд „Българска народна медицина“ (том 1 и 2, изд. БАН, София, 1978 г.) с данните за химичните структури на веществата, които се добиват от тези билки. Стана ясно, че описаните лечебни свойства могат да се предвидят от диполния модел и по този начин да се обосноват от научна гледна точка. В този контекст споменавам стимулиращото действие на жълтия кантарион, който нашумя напоследък покрай прословутото лекарство за увеличаване на потентността „Виагра“. С други думи: нищо ново.
Това конкретно приложение на Закона ще доведе до възраждане на традиционното билково лечение, което днес е доста занемарено в Западния свят. Може да се очаква, че най-силни импулси ще дойдат от китайската медицина, която разполага с най-обширен и дълъг опит в тази насока.
Да се надяваме, че тази дискусия върху част от приложенията на Универсалния закон в медицината е засегнала някои въпроси от общ интерес, без да е претоварила неподготвения читател с трудно смилаема терминология. От друга страна, въпреки популярния характер на това четиво, не можем да минем без един минимум от научни термини и съдържания, ако искаме да защитим научните изисквания на новата теория, които съвсем не са малки. Всяко научно-популярно представяне е един компромис между точността на термините, които са научно обременени, и общата разбираемост. Надявам се, че тук бе намерен най-точният баланс.
    ПОСЛЕДСТВИЯ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Организационните форми на практикуваната медицина се обобщават в термина „здравеопазване“. Той автоматично включва и ролята на държавата, изпълнявана чрез данъчната система. Тъй като средствата за здравеопазване се заделят от произведения национален продукт, финансирането и ефективността на здравната система зависят изключително от състоянието на националната икономика.
Продължаващата икономическа криза в България се отразява пагубно върху здравеопазването и пречи на неговото преустройство, съобразно изискванията на новата пазарна икономика. От това страдат най-вече обикновените граждани.
Освен от външните макроикономически фактори, структурата на здравеопазването се определя до голяма степен и от вътрешното развитие на медицината като наука и от нуждите, които тя създава. Така например, преди да се появи препаратът „виагра“ на пазара, разноските по лечението на импотентност бяха практически нулеви, защото, поради липсата на ефективна терапия, този симптом не се считаше за медицински проблем. Кратко време след въвеждането на това лекарство в САЩ, оборотът му скочи на 10 милиарда долара. В момента западноевропейските здравни системи са изправени пред дилемата, дали да включат това средство в списъците на лекарствата, или то да се купува на свободния пазар, защото се опасяват, че това ще доведе до фалит на и без това празните им здравни каси.
От друга страна, увеличаването на месечните вноски за здравно осигуряване на отделните граждани не може да расте вечно. Както и при растежа на данъците, това води до стагнация в икономиката, тъй като и се отнемат ценни капитали, които в противен случаи биха се инвестирали в производството. Оттук следва, че здравеопазване, икономика и медицина са взаимосвързани нива на обществото. Според новата аксиоматика те са U-множества, които съдържат себе си като елемент. Елементът в този случаи са парите. Липсват ли те, какъвто е случаят в България, се стига до срив на структурите, например на структурната комплексност на здравеопазването (виж закона за еволюцията).
Оттук следва, че последствията от Универсалния закон за здравеопазването са двояки. Те ще дойдат, от една страна, чрез теорията му за макроикономическата регулация на стопанството (виж по-долу) и от друга страна, чрез вътрешното обновление на медицината като наука. Тук ще се спрем само на втория аспект, защото икономическата дискусия ще надхвърли рамките на това четиво.
Видяхме от примера с „виагра“, че всяка смяна на лечебни практики с свързана с платежоспособността на медицинските услуги. Досега се наблюдава непрекъснато увеличаване на здравните разноски в абсолютен и относителен смисъл (като дял от брутния национален продукт, БНП) в целия свят. Очевидно, прогресът на медицината е от такова естество, че създава непрекъснато нови разходи. Границата на растежа, обаче, вече е достигната и дори такива развити стопанства, като тези на САЩ или Германия, са на път да се сринат под товара на здравната им система. Дилемата е повсеместна и изход не се вижда.
В пълен противовес на експоненциално растящите разходи за здравеопазване, реалните успехи в медицината са много малки и става все по-ясно, че много тенденции сочат в обратна посока. Така например, увеличението на средната продължителност на живота, която е най-меродавният параметър за ефективността на медицинското обслужване, стагнира в разбитите западни страни от няколко години. В източно-европейските страни тя дори е намаляла значително (най-вече се е увеличила детската смъртност) и то, въпреки масовото нахлуване на модерни „ефективни препарати“, каквито преди това нямаше.
Големи епидемиологични изследвания от последните години доказват, че инцидентността (степен на появяване) на повечето ракови форми е нараснали в САЩ и други страни през последните 10-20 години, въпреки че средствата за ранна диагноза и профилактика непрекъснато растат. Тази тенденция може да се допусне както за България, така и за други страни.
Това реципрочно отношение между растящи усилия и разходи за борба с болестите, от една страна, и снижаваща се ефективност на резултатите, от друга страна, може да се обясни за първи път от новата теория на Универсалния закон. Например, широкото въвеждане на клетъчно-подтискащи лекарства от западната фармацевтична индустрия в източно-европейските страни води до увеличаване на заболяемостта и смъртността там. Последната е не само продукт на влошените условия, както вече споменахме. Нови изследвания потвърждават това.
В бившата Източна Германия броят на хронично-имунологичните заболявания като алергия, невродермит, астма и прочие е нараснал след обединението, въпреки че замърсяването на околната среда, считано за важен фактор за тези болести, значително е намаляло. Това показват резултатите от едно голямо епидемиологично изследване, публикувани наскоро. То не дава никакво обяснение за причините. Междувременно, през последните десет години консумацията на лекарства в източногерманските провинции е нараснала неколкократно. Трябва да се подчертае, че преди обединението, в ГДР имаше много малък брой лекарства на разположение.
От гледна точка на диполния модел, сегашната консумация на клетъчно-подтискащи лекарства (90% от всички лекарства на пазара), като антибиотици в ранна детска възраст, сърдечно-съдови препарати от групите на бета-блокерите, калциеви антагонисти, антиаритмични средства и прочие при възрастни, води до хронично подтискане на имунната система, която е най-чувствителният към този ефект орган. Това води до увеличаване на имунните заболявания. Важно е да се отбележи, че за гореспоменатите сърдечно-съдови лекарства е доказано по неоспорим начин, че увеличават смъртността с 1-2%, в сравнение с тази на пациенти без никакво лечение. Тези групи от лекарства заемат голям дял от консумацията на медикаменти в целия свят.
Споменавам тези факти, подробно описани в том трети, за да покажа порочния кръг, в който се намира световното здравеопазване и неговата пълна неспособност да обясни фактите от научна гледна точка. Истината е действително зловеща. Световната фармацевтична индустрия произвежда годишно лекарства за около 700 милиарда долара и с това надвишава стойността на автомобилната продукция. Огромната част от тях са клетъчно-подтискащи средства и вредят на организма. Те увеличават заболяемостта, т.е. водят до вторични ефекти и заболявания, които отново трябва да се лекуват. Очевидно, фармацевтичната индустрия сама си създава потреблението и расте като рак, чрез разходите за здравеопазване, за сметка на останалите дялове на стопанството, докато един ден го задуши.
Как може да се разкъса този порочен кръг и да се тръгне отново по правилен път в здравеопазването?
Първо, всички клетъчно-подтискащи лекарства, с изключение на антибиотиците и тези, давани спешно в интензивните отделения при шоково състояние, трябва да се изземат от пазара и да се забрани тяхната продажба със закон.
Второ, да се въведат веднага нови, орални клетъчно-стимулиращи средства. Прилагайки диполния модел, може много лесно да се определят и разработят такива вещества. Тяхното масово приложение ще намали драстично разходите. Няма да е необходим голям брой лекарства, защото всяко клетъчно-стимулиращо средство действа положително при много различни болести. Това ще направи лечението с лекарства просто и достъпно и за бедните страни. Трябва да отбележим, че засега почти 90% от продажбата на лекарства се осъществява в развитите страни, а само 5% в източно-европейските страни.
Трето, да се преустрои медицината като наука и като приложна дисциплина. Отделните мерки, които трябва да се предприемат, са многобройни и не могат да се дискутират тук.
Четвърто, да нарасне ролята на профилактиката и амбулаторното лечение. На базата на Общата теория на биологичната регулация, ще е възможно да се поставят ранни диагнози на заболяванията. Тази теория разработва за първи път енергетичната връзка между генетични мутации, водещи до дефекти на квантово ниво, и появата на симптоми и хронични болести в по-късен стадий. Това е централно постижение на новата теория, което, поради сложността на материята, не може да се разгледа в това въведение.
Ранната терапия на хронични болести с клетъчно-стимулиращи средства ще увеличи значително шансовете за успешно излекуване. Понастоящем медицинското лечение наподобява пожарна команда, която пристига на мястото на пожара, след като сградата вече е изгоряла.
Може би ще трябва да се въведе нова система на лекарско възнаграждение, практикувана в миналото от китайците. Те са плащали на лечителя, докато са били здрави. В момента, в който са се разболявали, те са преставали да плащат и той бързо, бързо ги е вдигал на крака, за да текат постъпленията му. Наистина, идеална система на заплащане – напълно в смисъла на Универсалния закон.
Ролята на епидемологията и клиничната фармакология ще нарасне, защото те ще дават обективни данни за успеха и ефективността на дадено лечение и ще решават неговата съдба. Здравеопазването ще трябва да се подчини на принципа на вътрешна оптимизация, които е приложение на закона за еволюцията на това ниво, а не на екстензивен растеж, както се забелязва сега.
Същото важи за фитотерапията и други алтернативни методи на лечение, на които досега се гледа с пренебрежение от традиционната медицина. Те ще навлязат широко в медицинската практика. Червената нишка и в тази област ще бъде Универсалният закон.
Не можем да изредим всички последствия и аспекти на Универсалния закон в областта на медицинското обслужване и здравеопазването. Пропуснатите аспекти предоставяме на критичното въображение на читателя.
Тази тема особено ме вълнува, защото като лекар и дългогодишен изпитател в клиничната медицина съм професионално свързан с нея. Прозрението, че ние, лекарите, сме виновни, макар и несъзнателно, за смъртта на милиони пациенти, буквално ме потресе. Това е факт, който от лични наблюдения подозирах доста отдавна, но успях да докажа едва след откриването на Универсалния закон. Този шок не съм преодолял и до ден днешен. Съзнанието за него е непосилен товар за отделния човек. Толкова чужди мъки и нещастие човек не може сам да носи, без да ги сподели.
Преди три години се опитах да информирам медицинската и политическа общественост в Западна Европа и САЩ, но аргументите ми не бяха приети сериозно, може би защото още не бях представил убедително доказателство за съществуването на един всемирен закон във физиката. Това беше и основният етичен стимул, да се задълбоча във физиката и да го обоснова там. Едва след това стана възможно да сглобя една верига от неоспорими доказателства.
Том трети, посветен на Общата теория на биологичната регулация, беше завършен в края на месец юли 1998 г., малко преди да посетя България, във връзка с подготовката на публикацията на том втори по физика на роден език. Предварителните факти, които излагам в настоящата книга, се публикуват за първи път. Българският читател има привилегията първи да се запознае е тях.
Трябва да се подчертае, че по чисто обективни причини не бях в състояние да завърша тази книга по-рано. Голяма част от клиничните изпитания, които цитирам в подкрепа на тезата ми за пагубния характер на клетъчно-подтискащите лекарства (над 50), бяха публикувани едва през последните 3-4 години, т.е. по време на разработването на физичната теория на Закона, и са с голяма актуалност.
Причината за тяхната късна поява се дължи на факта, че едва преди 10-15 години американското федерално бюро за регистрация на лекарства (FDA) повиши значително изискванията си относно качеството и статистическите стандарти на клиничните изпитания. Този пример бе последван и от други национални учреждения за лекарствена регистрация. Клиничните резултати се появиха с известно закъснение.
От този исторически факт читателят има право да заключи, че резултатите от всички клинични изпитания преди 1988 година могат спокойно да се пренебрегнат като невалидни и погрешни. Оттук и твърдението, че огромната част от лекарствата на пазара днес не са изпитани правилно относно тяхното действително лечебно действие. В Германия броят на такива лекарства, които по закон трябва впоследствие, т.е. след регистрацията им, да докажат своята клинична ефективност, се изчислява на 16000 продукта (химичните вещества са по-малко).
Някои читатели може би си задават въпроса, как бе възможно да се стигне до това положение. Вместо отговор ще попитам обратното: „А как бе възможно, три поколения хора, населяващи голяма част от земното кълбо, да подкрепят една брутална комунистическа доктрина, унищожила милиони хора без причина и да се отъждествяват с нея? И коя бе причината, след като и на бебетата им стана ясно, какво с представлявала тази система, българският народ да избере в свободни избори разбойническия посткомунистически режим на Жан Виденов и да се хвърли с отворени очи в пропастта, от която все още не може да излезе?“
Отговорът е: „Защото хората притежават безкрайната способност да се самозалъгват и да си затварят очите пред очебийната истина.“ Към това нищо повече не може да се добави, освен че тази причина е попречила, Законът да бъде открит много по-рано. Не е пресилено да се каже, че най-голямата опасност за самоунищожението на човешката раса се крие в тази нейна способност да се самозалъгва. Универсалният закон слага край именно на нея, а това вече с бледа надежда, че може би ще оцелеем като биологичен вид.
    ЗАКОНЪТ и ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ИНДУСТРИЯ
С това пристъпваме към последствията от откриването на Универсалния закон за основния причинител на вредите и загубите в медицинското обслужване – световната фармацевтична индустрия. Две думи за нейното най-ново развитие.
След три големи вълни от сливания през последните 10-12 години, голяма част от фирмите, които познавах от началото на моята дейност, вече не съществуват. В момента 20 концерна владеят повече от 50 % от световната продажба на лекарства, като въртележката на приятелски или неприятелски сливания продължава да се върти с все по-голяма скорост. Причините са две:
1) фармацевтичните концерни нямат нови продукти, защото повишените изисквания спрямо регистрацията на нови лекарства показват недвусмислено, че новоразвитите средства се оказват вредни и не помагат на пациентите. Летвата е вдигната много високо и те все по-трудно се утвърждават. Това води до главозамайващо увеличение на разходите за научно-изследователска дейност и развитие (R & D). Докато преди десетина години инвестициите за регистрация на ново лекарство се колебаеха между 25 – 50 милиона долара, сега те са нараснали от 500 милиона до един милиард долара. Сливанията имат за цел да намалят началните инвестиции и да акумулират повече нови продукти, с една дума, да се избегне конкуренцията, като се създадат олигополни корпорации. В допълнение, концерните съкращават работници и служители и по този начин пестят разходи.
2) Втората причина за сливанията, колкото и да е парадоксално, са нарасналите печалби в този сектор, които достигат до една трета от обема на брутната продажба. Тъй като тези пари трябва да се инвестират някъде, те отиват за покупка на други предприятия от този бранш. Оттук и необходимостта на всеки 3-4 години да се „ходи на пазар“ с голяма кошница и да се елиминират един след друг потенциалните конкуренти. Такова трябва да е било и поведението на динозаврите малко преди тяхното загиване.
Едновременно с това възникнаха, като гъби след дъжд, много нови биотехнологични фирми, които се опитват да пробият в този примамлив пазар. Техните първоначални обещания и перспективи много бързо се свиха до нормален ръст, именно поради безпощадните, нови изисквания на регистрационните учреждения. Тъй като почти никоя от тези фирми не е въвела нов продукт на пазара, за да се самоиздържа от продажби, те живеят само от първоначалните инвестиции и от пробуждането на големи надежди за печалба на борсата. Ясно е, че много от тях ще издъхнат, преди да са се утвърдили на пазара и наистина този процес вече е започнал.
Именно тези фирми ще се облагодетелстват най-много от познанието за Закона. Той ще им посочи пътя, как да развиват нови продукти с малко разноски и най-вече в кои области да се насочат.
Новата Обща теория на биологичната регулация ще предопредели също така политиката и решенията на националните и интернационални регистрационни учреждения, като Европейското учреждение в Лондон, ЕМЕА. Изискванията им ще се поставят на рационална база и за първи път ще станат разбираеми за всички участници, а най-вече за самите тях. Последното е особено необходимо, тъй като тези учреждения в момента създават впечатлението, че се намират в състояние на тотална интелектуална ентропия.
Големите концерни имат реален шанс да оцелеят, ако възприемат бързо Общата теория на биологичната регулация във всички нива и звена. Който по-рано я овладее, ще бъде по-конкурентноспособен. Общо взето, броят на лекарствата на пазара ще намалее драстично, а обемът на продажбите на дадено лекарство ще нарасне. Това ще облекчи организацията и ръководството на концерните.
Загубите от изземването на клетъчно-подтискащи лекарства от пазара могат много бързо да се компенсират от бързото въвеждане на клетъчно-стимулиращи средства. Не е изключено, обаче, някои от концерните да фалират или да бъдат погълнати от техните по-гъвкави и бързи събратя.
В общи линии това ще бъдат последствията от Универсалния закон в този бранш. Тук те ще придобият възможно най-драматичен характер, но могат, при добро желание и интелигентно поведение, да бъдат лесно овладяни. Това ще зависи само от ръководствата на фармацевтичните концерни.
Тъй като не се очакват големи промени в другите отрасли на стопанството, тук те няма да бъдат разгледани. Вместо това ще насочим нашето внимание към общите тенденции в обществото и икономиката, които с известно закъснение ще изкристализират от приложението на Закона.
    ДЕМОГРАФИЯ
С подобряване на лечението на хроничните заболявания, които са най-важните фактори за смъртността днес, границата на активната дейност ще се покачи и качеството на живота в напреднала възраст ще се подобри. Средностатистическата продължителност на живота ще започне постепенно да расте. Отсъствията от работа по болест (средно 22 дни в Германия) ще намалеят. Пенсионната Възраст също ще се покачи. Предвид кризата на пенсионните системи във всички развити капиталистически страни, това демографско развитие ще донесе едно желано и неочаквано облекчение.
Времето за образование ще се съкрати или във всеки случай няма да нарасне. Средната възраст за постъпване на работа на висшистите в Германия и други страни е към 30 години. С опростяването на учебния материал въз основа на Общата теория на науките, обемът му ще се намали, а нивото на познание ще се увеличи радикално. Ще остане повече време за активното поощряване на творческите заложби на учениците и студентите (виж образование по-долу).
Конкретно за България това би означавало облекчение на извънредно неблагоприятната й демографска структура, която се отличава с най-високата смъртност на населението в цяла Европа, а може би и в света. Въпреки че не съществуват точни данни, последните изчисления сочат, че през последните 10 години в България умират годишно средно 50-60 хиляди души повече, отколкото се раждат. Тъй като отрицателният ръст е приблизително толкова голям, колкото е раждаемостта (около 60 хил. новородени деца на година), нацията бързо остарява. Това заключение може да се направи и без статистика. Дори един бегъл поглед по улиците или гарите на големите градове, като София и Пловдив (да не говорим за селата), създава впечатление у непредубедения наблюдател, че страната ни сякаш се е превърнала в огромен старчески приют, тръгнал на еднодневен излет.
Драматичният спад на дяла на младото поколение не може да не остане без последици и положително ще утежни и продължи периода на стагнация, в който се намира икономиката ни. На този процес може да се повлияе дългосрочно, като най-вече се внесе надежда и оптимизъм в населението относно бъдещето. Кое събитие би изиграло по-стимулираща роля от осъзнаването и прилагането на Универсалния закон в обществения и ежедневния живот? Това ще доведе до увеличение на раждаемостта, което ще окаже положителен ефект и върху икономиката.
Връзката между раждаемост и икономически просперитет е много по-тясна, отколкото се предполага. По време на най-големия икономически и културен възход на страната ни от 1933 г. до 1944 г., населението на България се увеличава с близо една трета и надхвърля сегашния ръст. По това време съвсем естествено е всяко семейство да има по 4-6 деца. Отличителна черта на довоенното поколение, която особено ме е впечатлявала всеки път, когато съм имал възможност да бъда в контакт с негови представители, е била непоколебимата му вяра в бъдещето и благополучието на страната и народа ни.
Именно най-подтискащият аспект понастоящем с минорната и песимистична нагласа на днешните българи. Погледнато в исторически план (пет войни за шестдесет години от Освобождението до Втората световна война), от гледна точка на обективността сме длъжни да отбележим, че страната ни след повече от 50 години мир никога не е имала по-малко външно-политически проблеми и по-благоприятни условия от сега за мирното си икономическо развитие. На практика, всеки й желае доброто и най-вече бързото й стопанско възстановяване, освен може би шепа местни гангстери, които незаконният комунистически режим роди като драконово семе, преди да загине и с които, при добро желание, всяко правителство би могло да се справи за кратко време.
    ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
С това ние плавно преминаваме към следващата тема, която би трябвало да вълнува всеки един от нас, защото е тясно свързана с индивидуалната човешка личност – възпитанието и образованието. Не случайно те са в основата на националното и духовно самоутвърждаване на българската нация по време на Възраждането. Тук ще възприемем един по-общ подход и ще разгледаме образованието в международен мащаб, макар че всичко казано по-долу ще важи и за България.
Стана ясно, че откриването на Универсалния закон води до обединяване на всички науки под един общ принцип. Същото обединяване ще се осъществи и на нивото на образованието. Това предполага съвсем нов тип учители, които, разбира се, няма да дойдат от нищото, а ще трябва постепенно да се обучат. С една дума, ще преживеем повторение на отминалите възрожденски дни, когато шепа будни българи се нагърбват със задачата да образоват цялото население. Алегорията за дванадесетте апостоли, били те около Христос или Левски, може да служи за парадигма в това отношение.
Образованието в училищата ще се промени коренно. Именно на тази възраст ще трябва да се развие разбирането за Закона, за да се превърне то във втора природа. Тъй като Законът с математическото начало на човешкото мислене, а математиката се изучава от първи клас, е редно. Законът да се въведе като дидактичен метод за преподаване на математика от самото начало. На практика нещата ще са по-лесни, отколкото някои хора може би се опасяват. И сега Законът интуитивно се преподава в математиката.
По-късно, в гимназията, предмети като физика, химия, биология, астрономия, икономика и история ще се осмислят в своята цялост и взаимозависимост. Зубренето на факти ще загуби своето значение, докато ролята на логичното мислене и дискусия ще навлезе широко в преподавателската практика. Логиката ще се радва на ново възраждане. Изкуствата и музиката ще трябва да се застъпят повече отсега, защото всестранното стимулиране на творческия потенциал на учениците ще е съществена предпоставка за съзидателното прилагане на Закона по-късно в професионалната им дейност. Факт е, че характерът се оформя през първите осемнадесет години – в този смисъл училището ще се превърне в огнище, откъдето искрите на познанието за Закона ще се разпространят в обществото.
Тъй като голяма част от учебния материал, преподаван сега в университетите, ще се изучава в гимназията, академичното образование ще приеме по-индивидуална форма. Новите средства за масова информация, като Интернет, ще позволят бърз достъп до всякакъв вид информация, която вече лесно и без чужда помощ ще може да се осмисля от отделния студент. Самата информация в Интернет ще се промени и пречисти коренно на базата на Общата теория на науките.
Скоро ще престане да има значение географското място, на което се намира човек. Той ще има достъп до световната информация и ще може да я осмисля оптимално, прилагайки Универсалния закон. Поради тази причина репутацията на университети, като Кембридж, Оксфорд или Принстън, ще загуби всякакво значение. Това ще е от полза за малки страни, като България, които сега губят най-добрите си умове по чужбина, защото не могат да им осигурят равностойни условия на университетско образование.
Познанието на Универсалния закон може да се определи в известен смисъл като „интелектуалната бомба“ на бедния човек. С нея той ще вдигне във въздуха пиедестала на североамериканската и западноевропейската наука и култура, развиващи се в илюзорното убеждение за технологично превъзходство. Смятам, че малко хора ще съжаляват за последствията от тази необходима акция, създавайки равни шансове за всички нации. Образованието ще придобива все по-голямо значение, защото става ясно, че цялото познание за света е съхранено в нашето съзнание, което е най-мощната и първична сила на човешкия прогрес. Тъй като в бъдеще технологичният прогрес ще се развива с много по-голяма скорост от сега, благодарение на знанието за Закона, на всеки човек ще се наложи да сменя на няколко пъти през живота си своята професия. Тази тенденция и сега се забелязва, но тя ще нарасне. Това носи големи социални шансове, но и рискове за безработица. Последните могат да се преодолеят с гъвкаво образование за преквалификация. Смяната на една професия с друга ще се облекчи от общата база на Закона.
Може да се пише много по тази тема, без тя да бъде изчерпана. Убеден съм, че всеки сам за себе си ще развие собствена представа, какво още ще се промени в образованието и възпитанието.
    ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ СПОРЕД ЗАКОНА
Важни аспекти на икономиката бяха вече обсъдени. Тук ще се спрем на съзнателното приложение на Закона за регулацията на националното стопанство, без да навлизаме в икономическата му теория, която надхвърля рамките на това четиво.
Всички досега известни инструменти за макроикономическо управление, което е задача на правителството и специализирани институции, като централни банки, се оказват интуитивни, частични усещания за Закона. В икономическата теория те са известни като „-ism“: монетаризъм, кейнсианство, протекционизъм, либерализъм и т.н. Първите две течения се считат за чисто икономически учения, докато вторите две – за политически обагрени доктрини. В действителност, всяка форма на общо регулиране на стопанството е политически мотивирана и се възползва от политическата власт и структура на държавата.
Въпреки че от пресата научаваме, че се намираме в период на глобализация на пазарите, тази глобализация едва сега започва и ще придобие ускорен темп, след като теорията на Универсалния закон стане достояние на целия свят. Прилагането на Закона за регулацията на стопанството ще доведе до създаването на обективна икономическа теория, чиято крайна цел е предотвратяването на кризи и осъществяването на равномерно благоденствие по всички краища на земята. Излишно е да се отбелязва, че днес сме все още много далече от тази цел.
Настоящото деление на политическото ниво на два блока – ляв и десен, ще се преодолее, защото тази координатна система става все по-безмислена. Това и сега се наблюдава в много страни. Докато десният блок симпатизира на монетаризма, който е против активната намеса на държавата в икономиката, левият блок се чувства идеологически по-близо до кейнсианството, което препоръчва именно активното участие на държавата в регулацията на стопанството. Това разбира се не пречи и на двата блока да правят най-разнообразни кръстоски и да вършат противното на това, което проповядват, от момента в който дойдат на власт. Това дискредитира настоящите делегирани демокрации и извиква на преден план необходимостта от въвеждане на плебисцитни форми па демокрация.
В новата икономическа теория на Закона се доказва, че монетаризмът и Кейнсианството са диалектически аспекти на Универсалния закон и могат да се съчетаят в аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на две съседни нива на дадена система. В този случай, двете нива са: 1) материално и духовно производство – индустрия, стопанство и сектор на услугите – известно като БСП (брутен социален продукт) и 2) неговото метафизично отражение – количеството пари в обръщение. Двете нива са взаимозависими U-множества и образуват системата „национално стопанство“. Това важи и за системата „световно стопанство“, която може да се разглежда и като ниво (степен на математическа свобода). В такъв случай, това ниво се състои от различни системи – отделните национални стопанства.
Всички те си взаимодействат – размяна на стоки за пари и обратно, износ-внос, и са U-множества. Те съдържат себе си като елемент. Например, всяка сума пари може да се превърне в стока и всяка стока в пари. Ликвидността на парите е равностойна на ликвидността на стоките. Това разбиране е залегнало в прочутото равенство на Фишер за пазарното равновесие, от което произлиза модерният монетаризъм. Ние ще покажем по-долу, че то се извежда от универсалното уравнение.
Тъй като „идеологиите“ (ако може да се говори за такива изобщо) на десните и левите блокове са повече или по-малко обвързани с един или друг аспект на стопанската регулация, и се оказват аспекти на Универсалния закон, то те в бъдеще неминуемо ще се слеят. Диспутът за икономическата регулация ще се пренесе на друго по-обективно ниво – това на новата наука за икономическа регулация съобразно Закона. Политическите идеологии изцяло ще отпаднат и сигурно никой няма да съжалява за тях.
А какви ще бъдат новите организации, които ще заемат мястото на сегашните политически структури и ще управляват обществото в съгласие със Закона? И как те ще могат да се създадат? Тези въпроси сигурно вълнуват читателя. Ние ще отговорим на тях чрез конкретни примери, които включват и централно приложение на Закона за управлението на националното и световно стопанство.
Историята на човешките организационни структури сочи, че всички по-важни форми на организация, заменящи старите, установени форми, се пораждат тихомълком, извън центъра на общественото внимание и поради това обсебват по много рационален и ефективен начин властта на управлението.
Една такава модерна структура е централната банка, олицетворена в американската федерална банка, известни под съкратеното й наименование Фед, и германската Бундес-банка. По закон тези централни парични институции имат задачата да бдят над стабилността на националната валута – на долара и на марката, които са основни световни валути, и да се намесват (интервенират) на паричния пазар всеки път, когато имат данни, че той излиза от равновесие. Инструментите, които те използват за регулация на паричния, а оттам и на производствения сектор се определят като монетаристични мерки.
Ще докажем, че те са изцяло подчинени на вътрешната логика на Универсалния закон. Те го прилагат по интуитивен начин и могат да се обобщят в аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на две съседни нива на дадена система, в конкретния случай, на националното стопанство. Тази проста аксиома, въпреки дългото си име, схваща динамичния характер на системите на пространство-времето. Важно е да се отбележи още веднъж, че досегашният подход във всички области на науките е статичен и елиминира движението на пространство-времето. Съществено новото в нашия подход е оценяването на динамиката на системите. Иначе фактите си остават такива, каквито винаги са били.
Преди да навлезем в материята, нека отбележим, че двете банки са придобили междувременно по-голяма власт и значение за националната и световната икономика, отколкото съответните национални правителства. Те са независими институции и вземат своите решения по обективни, икономическо-математически критерии, без да се съобразяват с мненията на правителствата им, които са чисто политически, и поради това твърде често субективни. Именно поради тази причина, директорът на Фед – Алън Грийнспян, се счита за тайния управител на САЩ, а президентът – за негов послушен чирак. Подобна роля би желало да играе и представителството на МВФ в България, пренебрегвайки два основни факта: че то не е легитимирано за това от националните ни закони, и че му липсва компетентността на Фед. Това го дискредитира като институция и не предсказва нищо добро за страната ни. Важно е да се знае, че двете банки се създават като реакция от Голямата депресия и последвалата инфлация, която срива световната икономика. Докато в САЩ Голямата депресия води до новата конструктивна политика на Рузвелт, в Германия тя изкачва Хитлер на власт и води до Втора световна катастрофа, от която пострада и България. Това доказва взаимозависимостта на всички икономически и политически системи и нива на общественото пространство-време, които определихме като U-множества, и предопределя глобалния подход към тях.
В днешната епоха на зараждаща се глобализация ролята на двете централни банки е нараснала неимоверно и отдавна е надраснала първоначалното им национално предназначение. Именно поради тази причина решението да се въведе през 1999 г. новата европейска валута – Евро, етапа възможно едва след като страните-участнички успяха да се съгласят с независимия и силен статут на новата централна Евробанка. Тя е копие на германската Бундесбанка и не случайно вече се установи на същото място – във Франкфурт на Майн. Защо влиянието на тези банки е толкова голямо?
Всяко решение на двете банки за увеличаване или намаляване на лихвите има непосредствено влияние върху курса на валутите и този на борсата. Това влияние е от световен мащаб и засяга всички страни. Например, България, която е „вързала“ лева за марката, започва да трепери всеки път, когато има опасност от обезценяване на марката спрямо долара, например чрез намаляване на основните лихви в Германия. Връзката между лихвеното ниво и паричната стойност е в основата на модерния икономикс и ще бъде обяснена по-долу по много лесен и достъпен начин.
В новата икономическа теория на Закона това глобално влияние на централните банки чрез парите в обръщение се определя като „корелация от далечно разстояние“, на английски „long range correlation“, оттам и съкращението „LRC“. Този термин на новата аксиоматика е от извънредно общ характер и се извежда пряко от първопонятието. Математическата му дефиниция е тази на енергетичен градиент или потенциал. Този общ термин е математическото U-множество на редица конкретни величини от физичен и нефизичен, например икономически характер, които се образуват в науката за отделни нива и системи на пространство-времето.
Така например, известното ни електрично напрежение от ежедневието, наречено още електричен потенциал, принадлежи на това множество. Преди да се спрем на регулацията на стопанството, е необходимо да засегнем регулацията на клетката, тъй като те по същество са тъждествени – и двете системи се подчиняват на Универсалния закон.
Известно е от 70 години насам, че всички органични клетки образуват електрично напрежение, което е напречно на клетъчната им мембрана. Зарядът в клетката е отрицателен, а този извън нея – положителен. Стойността на клетъчно-мембранното напрежение се колебае между 60 и 120 миливолта в зависимост от типа на клетката. То се нарича клетъчен потенциал в покой. Той може да се разглежда като напрежение на кондензатор, тъй като клетъчната мембрана играе ролята на плосък сферичен кондензатор. Тъй като дебелината на мембраната е от порядъка на 20 ангстрьома, това напрежение образува огромно електрично поле от порядъка на 1 до 10 милиона волта на квадратен метър. Такива електрични полета се срещат само в стратосферата и предизвикват светкавици и други подобни разреждания.
Споменавам тези технически факти, за да обясня на читателя по един осезаем начин, че регулацията на клетката, а оттам и на цялата органична материя, не се различава от тази на обществото и икономиката, които са органични микронива. Регулацията и на двете може да се опише математически с трите приложни аксиоми на Закона. Това ще докажем за последната аксиома. Преди да се върнем към икономиката, е необходимо да дадем следната допълнителна информация на читателя, която ще облекчи фактическото разбиране на общите принципи на динамична регулация на всяка система на пространство-времето, била тя стопанство или клетка. Тези практически примери улесняват навлизането във високото ниво на абстракция, която тази дискусия изисква от читателя.
Така както е известно, че всички клетки, бактерии и органели в клетките, като митохондрии, образуват без изключение електрично напрежение през мембраната, която ги обвива, се знае също, че разграждането на това напрежение, което е съхранена енергия на клетката, е съществено за тяхната регулация. Това напрежение фактически не се намира в покой, а може да се разглежда като променливо напрежение. Една негова вълна се нарича „акционен потенциал“ на клетката.
Възприехме този термин за универсалното проявление на енергията/пространство-времето в новата аксиоматика, тъй като Универсалният закон за първи път бе доказан за клетката и по-сетне за другите нива, като икономика и физични нива. Този акционен потенциал е всъщност една електромагнитна вълна, която непрекъснато се образува и разгражда.
На нея се дължи функционирането на всички мускулни и нервни клетки. Това може би е известно на повечето читатели от гимназиалната биология. За неподготвените ще спомена, че например акционните потенциали на мускулните клетки карат сърцето да тупти и да изпомпва кръвта в съдовата система. Всеки един акционен потенциал на мускулните клетки на сърцето отговаря на един негов удар. Тези акционни потенциали се разпространяват синхронно от центъра на възбуждане в сърцето, наречен синус-възел. Съвкупният продукт от акционните потенциали на всички сърдечни клетки може лесно да се измери като електромагнитна вълна, известна в медицината като електрокардиограма или ЕКГ. Същото важи и за централната нервна система (мозъка), където акционните потенциали на нервните клетки се измерват като електроенцефалограма, ЕЕГ.
Доказано е, че всички клетки проявяват акционни потенциали, но те не винаги са така изявени, както при мускулните и нервните клетки. Това важи за клетките на кожата, на стомашно-чревната система, на вътрешните органи, на имунната система и т.н. Регулацията на споменатите два органа, сърце и мозък, зависят изключително от способността на техните клетки да образуват акционни потенциали. Не случайно нулевата линия при ЕКГ и ЕЕГ се счита като доказателство за клинична смърт в медицината.
Както виждаме, срещаме все познати неща. Парадоксалното на тези общоизвестни факти е, че за срам на учените те и до ден днешен не са осмислени от енергетична гледна точка. Едва с откриването на Универсалния закон бе доказано, че:
Енергията, придобита от храната, която се разгражда в клетките на тялото, се превръща без загуба в електрична енергия на техните акционни потенциали, като се отчисли топлинната енергия (около 60%), която се отдава на околната среда. Останалата енергия в организма се нарича енергия на храната.
Подчертаваме този извод, тъй като енергичният баланс, върху който той се основава, бе проведен за първи път в историята на науката от мен през 1995 г., въпреки че предпоставките за това основно доказателство в бионауките са налице от 50 години насам. Това доказва фундаменталната бъркотия в медицината и бионауките, както вече отбелязахме.
Горният резултат следва от закона за запазване на енергията и е приложение на Универсалния закон за нивото на клетките. Ако положим ЕА за енергията на акционен потенциал на дадена клетка и f за времето й, например за броя ни акционните потенциали, които тя осъществява за един ден, ще получим обмена на енергията на тази клетка за това време, прилагайки универсалното уравнение:
Е= ЕА.f
Ако сумираме обменената енергия на всички клетки на тялото (f). прилагайки отново универсалното уравнение, този път за системата „организъм“, ще получим ефективната енергия на храната (около 35-40%), която остава в тялото и се използва за изграждането на биоструктури, като белтъци, въглеводороди, мазнини и т. н. Ефективната енергия е тази част от енергията на храната, която фактически поддържа структурите и функциите на клетките и организма. При това не е възможно да се направи разграничаване между коя да е биоструктура и нейната функция (U-множества). За сведение, цялата енергия на храната, консумирана от организма за един ден, се измерва чрез нейното изгаряне в кислородна среда. Данните при покой и физическа дейност са известни от литературата. Очевидно, ефективната химична енергия на храната, която остава в тялото, се превръща изцяло в електрично напрежение на клетъчните мембрани на клетките и под формата на акционен потенциал, който е разграждане и изграждане на тази съхранена електрична енергия, се превръща отново в биохимична енергия. Именно в този обмен се състои метаболизмът на клетката, който може да се проследи до най-малките подробности, прилагайки най-новите постижения и данни в тази област на науката. Това с основното постижение на новата Обща теория на биологичната регулация.
Регулацията на клетките, а оттам и на органите и организма, се осъществява по глобален начин чрез модулация (промяна) на акционните им потенциали, които по същество са променлив ток. Например, в зависимост от диелектричните свойства на молекулите на лекарствата, честотата на този променлив ток може да се ускори или забави. Същото важи и за тяхната амплитуда (потенциал), от която зависи енергията на всеки акционен потенциал (виж част 1). Всяко забавяне на честотата или намаляване на амплитудата отговаря на подтискане на енергетичния обмен в клетката и се нарича клетъчно-подтискащ ефект. Този ефект е енергетично взаимодействие.
Тъй като организацията и съществуването на клетката като структура зависи от непрекъснатото провеждане на акционни потенциали (да си припомним нулевата линия на ЕКГ и ЕЕГ при клиничната смърт), всяко подтискане на акционните потенциали, което, както казахме, е енергетично взаимодействие, дошло отвън, се оказва вредно или пагубно за клетката. Това се доказва без изключение от всички експерименти в областта на електрофизиологията, която изследва разрушаването (лизирането) на клетките и други подобни ефекти под влиянието на външни химични, електрични и други фактори. Както посочихме, тези ефекти могат да се наблюдават и като увеличаване на смъртността на нивото на човешкия организъм при лечение с клетъчно-подтискащи средства. Червената нишка се следва без изключение и без каквото и да било вътрешно противоречие, както може би читателят вече забелязва.
Общата теория на биологичната регулация, застъпена в том трети, разработва регулацията на клетката именно въз основа на енергетичния обмен между нивото на електрично напрежение на клетъчната мембрана и това на химичния метаболизъм вътре в клетката. Този обмен може пълноценно да се опише с аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на електричното и метаболитното ниво на клетката, като последната се разглежда като система на пространство-времето.
Същият механизъм на регулация наблюдаваме и в националното стопанство. Съпоставяйки двете системи, ще убием с един куршум два заека и ще задоволим както очакванията на биолозите и медиците, така и тези на икономистите и политически ориентираните хуманитаристи. Простотата на третата приложна аксиома е предпоставка за широкото разбиране на този важен икономически аспект, който предопределя и националната политика.
От гореизложеното става ясно, че основите на днешните науки, били те бионауки или икономикс и финанси, не са разбрани по същество, въпреки или точно поради тяхната елементарност. Амбицията на тази дискусия е, да направим от читателя експерт по икономическите въпроси, така че той да е в състояние да осмисли от гледна точка на здравия разум така добре икономическите явления, които стават около него и определят неговата съдба, че да достигне и надмине повечето „капацитети“, чиито мнения той среща в средствата за масова информация и пред които понастоящем може би все още благоговее. Излишно е да се отбелязва, че това до голяма степен важи и за медицината.
Така разбирането и правилното прилагане на Закона води до приравняване на познанията на неспециалистите към тези на експертите. Именно тази разлика в полза на експертите се използва днес от последните най-безобразно, за да си осигурят социални привилегии, подобни на тези на кастата жреци в древен Египет. Така че равноправието, което Законът внася в обществото, би трябвало да е очевидно за всеки.
Обратно към икономиката. Видяхме, че съществена задача на централните банки е да променят нивото на основните лихви на националната валута. Когато лихвеният процент се качи, парите стават „по-скъпи“. Поради това по-малко хора и фирми са склонни да заемат пари от банките и общото количество пари в обръщение в едно стопанство спада. Следователно, колкото по-високо е лихвеното ниво, толкова по-малък е обемът на парите в движение. Двете величини се отнасят реципрочно една към друга.
Това с проявление на реципрочността между енергия и пространство (обем) за паричното ниво. В този случаи лихвеното ниво може да се разглежда като енергия на парите, които поскъпват, т.е. стават по-ценни, докато техният обем (количество), който може да се разглежда като пространствена величина, намалява. Обратно, когато лихвите спадат, парите стават по-евтини и се наблюдава по-голяма склонност да се заемат пари от банките. Тогава количеството пари в обръщение нараства.
Както виждаме, реципрочността между пространство и време или енергия не търпи противоречия. То е еднакво валидно и за физичните, и за финансовите нива. За да осмислим тази реципрочност на нивото на парите, трябва да си представим парите като метафизично отражение на свойствата на пространство-времето или енергията.
Както енергията, парите са в непрекъснато движение и обмен с други нива – например те се заменят за произведени физически продукти. Следва, че нивото на парите е отворено. Парите образуват равенства – една и съща стока има една и съща цена, а така също, една парична единица е равна на друга (например всички монети от 50 лева са равни помежду си и т.н.). От друга страна парите са дискретни – те могат да образуват безкрайни дискретни суми (цени, банкови сметки и т.н.), които са U-множества. Оттук следва и безкрайният характер на парите.
Наистина, единственото нещо, което човек върши, е да осмисля Универсалния закон във всяка една област на своето житие. Осмислянето на Закона е математическо схващане за естеството на пространство-времето, което той прилага повече или по-малко съзнателно за създаването на нови нива и системи на обществения живот. Така например, въвеждането на прословутото двойно счетоводство, което все още твърде малко хора в България владеят, е конкретно приложение на запазването на енергията, вследствие на затворения й характер. Обяснението предоставяме на читателя за упражнение.
Както виждаме, парите проявяват свойствата на пространство-времето, защото са негово ниво, създадено от съзнанието, което пък отразява първопонятието. Всички тези нива се подчиняват на Закона. Това важи както за нервните клетки, произвеждащи съзнанието (виж по-горе), така и за неговите идеи, като въвеждането на парите в обществения живот. Всяка абстрактна идея, отразяваща адекватно първопонятието, т.е. Закона, може да се материализира, защото е вярна.
По много поводи обменихме, че съзнанието притежава неограничената степен на математическа свобода да определя безкрайно много нива на пространство-времето и по този начин да го разглежда като делима (дискретна) същност, въпреки че то по същество е цялост. Това абстрактно деление поражда категориалните системи на паузите. Икономиксът е такава система. Самото дидактично разделение на макроикономикс и микроикономикс илюстрира това свойство на съзнанието.
Ще приложим същото свойство и ще подразделим нивото на парите на отделни поднива, за да обясним по-точно неговото поведение. В същото време ще обобщим тези нива в едно ниво на парите, което взаимодейства с нивото на материалното производство (физическо ниво на стопанството). Тези подразделения са произволни, но необходими за осмислянето на реципрочния характер на пространството и времето на всяко ниво и във всяка система на обществото. За целта ще приложим аксиомата за реципрочния характер на енергетичните потенциали на две съседни нива на дадена система, която е една възможна интерпретация на това свойство на първопонятисто.
Според тази аксиома, ние ще разгледаме националното стопанство като динамична система на човешкото общество, състояща се от две нива: 1) физическо ниво на стопанска дейност (производство и услуги) и 2) ниво на парите.
Видяхме, че нивото на парите може да се променя от централните банки чрез нивото на лихвите. От друга страна, нивото на парите си взаимодейства с това на производството чрез покупко-продажбите. Според горната аксиома, техните енергетични потенциали трябва да се отнасят обратно пропорционално (реципрочно) един спрямо друг. Това сега ще бъде доказано.
Количеството пари в обръщение се изчислява в класическата икономическа теория чрез формулата на Фишер, за която американският икономист Гълбрайт твърди, че е поне толкова известна, колкото и формулата на Айнщайн за равенството между маса и енергия във физиката. Последната изведохме от универсалното уравнение посредством аксиомата за опростяване, формулата на Фишер е също така математически израз на Универсалния закон, приложен за нивото на парите. Той гласи: ако приемем, че средната цена на сделките в едно стопанство е ЕА, а броят на всички сделки в това стопанство е f, тогава количеството пари в обръщение може да се изчисли като произведение от двете величини: Е = ЕA.f . Ние получаваме отново универсалното равенство.
Фишер използва други символи, но това не изменя с нищо дефиницията му. Става ясно, че универсалното уравнение е валидно както за обмена на клетката, така и за обмена на паричното ниво: дефиницията на Фишер включва обмена като парична сделка, където една стока се заменя за пари и обратно. Тази формула е централна за монетаризма – всички препоръки в този дух произтичат от нея. Другояче не може и да бъде – тя е приложение на Универсалния закон. Това съвсем не е осъзнато в икономиката.
Парите в обръщение са динамична същност – не случайно се говори за ликвидност (течност) на парите (виж идеята на Хераклит за потока), която може да се разглежда и по статичен начин, като наличното количество бакноти в стопанството. В този смисъл, техният динамичен характер се пренебрегва за момента и те се разглеждат като структурна комплексност КS като двумерно пространство, т.е. площ. Тази величина може да се приложи и буквално, като се изчисли например повърхността на банкнотите в обръщение. Макар че никой не се е сетил да направи такова изчисление досега, то ще бъде толкова меродавно, колкото и всяко друго изчисление, което се използва днес.
Примерно, ако руското правителство реши да напечата 50 милиарда нови рубли, за да може да се разплати с работниците, както неговият премиер подсказа наскоро (23.09.1998 г.), тогава нарастването на количеството рубли в обръщение в тази страна спокойно ще може да се изчисли чрез площта на хартията, напечатана под формата на пари. Това разбира се не означава, че производството на тази страна ще нарасне в същия размер. То даже може да спадне още.
Въпросът е, както става ясно, как увеличението на парите се отразява на фактическото производство, от което в крайна сметка зависи благоденствието на една страна. Този въпрос е централен в съвременния макроикономикс и предопределя икономическата политика на правителствата.
Видяхме, че когато лихвите намаляват и парите поевтиняват, хората и фирмите вземат повече пари назаем и ги харчат за покупки, т.е. търсенето нараства. Поевтиняването на парите, породено от ниското им лихвено ниво, може да се разглежда като намаляване на енергетичния потенциал на това ниво. Това явление се определя като инфлация.
Наистина, увеличаването на количеството пари в обръщение, било чрез печатницата за пари, както се прави в Русия или чрез лихвеното ниво, както това се прави в САЩ и Германия, води до един и същ резултат. Инфлацията на парите отразява увеличението на обема/пространството на парите и намаляването на тяхната реална покупателна способност. Последната се явява величина на енергията (енергетичен потенциал) на паричното ниво. Видяхме, че тя е реципрочна на обема/пространството на парите. Самата дума „инфлация“ означава „надуване на обема, на пространството“. Човешкото познание винаги схваща естеството на първопонятието и го облича в подходящи думи.
Увеличението на обема на парите в циркулация се отразява, обаче, непосредствено върху производството. Нека да допуснем, че стопанството работи само със 70% от капацитета си и има възможност бързо да увеличи производството на стоки. Повишеното количество евтини пари води до по-голямо търсене на стоки, а това пък води до по-голямо производство, за да се задоволи това потребление. Ако вземем за критерии количеството енергия, изразходвано за производството, стигаме до извода, че в този случай то нараства. Оттук правим заключение, че енергията на производството нараства, когато енергията на парите намалява (поевтиняване) и тяхното количество (пространство, например обща площ на банкнотите или нули зад числото) нараства. От това следва, че аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на двете нива – това на парите и това на производството е валидна: те се отнасят реципрочно един спрямо друг.
Тази ситуация може да се срещне при криза или рецесия на стопанството. Именно в това се състои подходът на Кейнс.
Той препоръчва увеличението на парите в обръщение при първия знак за рецесия, за да й се противопостави, като се стимулира продукцията по горния начин. Конкретно Кейнс препоръчва емисията на дългосрочни държавни заеми, т.е. пускане на нови пари в оборот. Държавата задлъжнява спрямо населението, като се надява да си изплати дълговете, когато производството отново започне да нараства и данъчните постъпления се увеличат. Друг вариант на държавна намеса е да се намалят данъците и да се оставят повече пари в населението за консумация.
И двете мерки имат за цел увеличаването на количеството пари в обръщение. Този подход, приложен правилно в едно свободно стопанство (прилагателното „свободно“ трябва да се подчертае дебело, защото българското стопанство все още не е свободно, а е на разрешителен режим), притежаващо вътрешната способност да расте, води до бърз икономически възход. Този процес се нарича „стимулиране на икономиката“ и е тъждествен на успешното лечение на болести с клетъчно-стимулиращи средства.
След Втората световна война, Кейнсианството води до създаването на обществото на благоденствието (аffluent sоciety), формулирано за първи път от Гълбрайт, съветник на Рузвелт и поддръжник на Кейнс. Двете предпоставки за бързото изграждане на обществото на благоденствието, известно като „икономическо чудо“ в Германия под управлението на Ерхард, са: пълната свобода на икономическа дейност и наличието на Капиталистически навици, а това ще рече, па предприемаческа класа, чието значение за икономическото благоденствие за първи път бе оценено от известния северо-американски икономист Шулпетер. Липсата и на двете обяснява защо България все още не може да излезе от дългата криза, в която се намира (само с кръчмари и корумпирани чиновници модерна икономика не се прави.).
Тъй като обменът на енергията е затворен процес, взаимодействието между пари и физическо производство се осъществява в двете посоки. Това се схваща и от аксиомата за запазване на акционните потенциали. Нека да вземем пак за пример двете нива на стопанството. По-голямото търсене на стоки на пазара в периода на евтини пари води до по-ГОЛЯМА продукция и увеличение на разходите. Това кара цените автоматично да растат – стига се до инфлация. Всяка продължителна инфлация завършва с рецесия или тежка криза, известна като стагфлация (от стагнация плюс инфлация).
Това беше съдбата на всички напреднали индустриални страни в края на 60-те и началото на 70-те години, които прекалиха с политиката на Кейнс. Те прилагаха неговите препоръки и в стадии на икономически възход и по този начин дискредитираха неговата теория, без той да бъде виновен за това (за негов късмет, той не го доживява). В интерес на обективността трябва да се каже, че Кейнс счита своята теория за валидна само по време на криза, но не и по време на подем. Именно неговият първоначален, практически успех, се превръща в най-големия враг на теорията му, която несправедливо се оплюва от монетаристите, които ще засегнем по-долу. Това е вътрешната логика на Закона.
Евтините пари водят до инфлация чрез няколко процеса, които Кеинс за първи път обяснява в светлината на Универсалния закон, те могат значително да се опростят. Преди всичко евтините пари поставят производството под натиск, на което то реагира с обратен натиск – увеличено производство. Кеинс доказва, че всяко увеличение на производството води до по-големи разходи за единица производство. Най-важна роля играе нарасналото търсене на работна ръка, което води до нейното оскъпяване. Заплатите започват да растат. Това се отразява на цените, които също растат. Настъпва инфлация, която води до стагнация и рецесия, тъй като се достига граничната стойност на печалба и за производителя не се рентира да произвежда в по-голямо количество. От друга страна, купувачите не са съгласни да плащат всяка висока цена. Под определена себестойност производителят, обаче, произвежда на загуба и започва да намалява производството, за да спести разходи.
Тези описателни обяснения могат спокойно да бъдат обобщени в аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на две нива от дадена система. Те се отнасят за отделни подмножества на системата „стопанство“ и ненужно усложняват разбирането на Универсалния закон на нивото на икономиката. Тъй като нашите представи за света са по принцип частични, те може би удовлетворяват повечето икономисти, но не спомагат за глобалното схващане на икономическите механизми, където действа един единствен закон. Затова няма да се задълбочаваме в тях.
Със същия проблем се сблъскахме и при обяснението на регулацията на клетката. Ако трябва да се вземат предвид всички структури на клетката, няма да стигнат и десет живота, за да могат те да бъдат описани. Именно поради тази причина въвеждаме аксиомата за опростяване, която включва подмножествата в две произволно избрани взаимодействащи си системи или нива, за които Законът важи. Следователно, той важи и за всяко подмножество, което не е необходимо да се разглежда специално.
Това, което е важно да запомним, е че увеличението на количеството пари по време на рецесия води до стимулация и нарастване на производството в първия стадий. След известно време се стига до инфлация, която води до рецесия. Това се обяснява със затворения характер на пространство-времето. Една и съща мярка, приложена в различно време и в различна степен, води до диаметрално противоположни резултати. Оказва се, че факторът време не трябва да се забравя, тъй като той е другото измерение на пространство-времето. Именно това измерение изцяло се пренебрегва в икономиката, а това води до катастрофални резултати.
Без да осъзнае този факт, на преден план излиза монетаризмът, който може да се счита за реформаторското движение на Кейнсианството. Слабото му място е, че той не оценява времето като решаващ фактор за навременната регулация на икономиката, защото Законът все още не е бил познат. Препоръките на монетаристите са обратни на тези на Кейнс. Неговият мироглед се определя от Голямата депресия, която е една дълбока криза, предизвикана от оскъпяването и драстичното намаляване на парите в обращение, породено от погрешните теории, които банките по това време следват. Логично е Кейнс да застъпва идеята за антицикличното увеличение на парите чрез държавна намеса, с което да се противопостави на кризата и да бъдат облекчени нейните последици.
Монетаристите, обратно, са деца на Кейнсианството и подобно на младите богове от Олимп, таят единствената мечта да свалят този титан от трона му. Техният мироглед се определя от продължителната стагфлация през 60-те и 70-те години. Поради това те виждат в инфлацията основната причина за икономическата рецесия, която трябва да се преодолее. Те, обаче, погрешно и твърде прибързано хвърлят вината върху Кейнс, вместо да направят разграничаване между неговата теория и неправилното й приложение от политиците. Толкова за историческия фон на монетаризма.
Какъв е неговият подход относно регулацията на стопанството? Монетаристите излизат от формулата на Фишер и предлагат следното: тъй като средната цена ЕА на сделките при инфлация нараства, тя може да се понижи, като парите в обръщение Е се намалят, тъй като двете величини са право пропорционални. Това може да се постигне, като се покачат лихвите и парите поскъпнат. Скъпите пари ще снижат интереса на хората да вземат пари назаем и количеството пари в обръщение ще намалее.
Монетаристите отричат активната намеса на държавата, например чрез увеличение на данъците. Поради това те се превръщат, съзнателно или несъзнателно, в адвокати на големите банки и корпорации, както Гълбрайт с основание забелязва.
Въпреки че теоретичните основи на монетаризма се разработват към края на 50-те и през 60-те и 70-те години, тяхното приложение става възможно едва в началото на 80-те години, първо в Англия и после в Чили, където „момчетата от Чикагската школа“ твърде необмислено буйстват. Тяхното поведение е далеч по-кротко в собствената им страна, САЩ, където Рейгън на първо място снижава радикално данъците, предизвиквайки умерена рецесия, в сравнение с острите монетаристични кризи в Англия и Чили.
Защо монетаризмът в чистата си форма доведе до рецесии и дьлбоки кризи? Причината е в непознаването на вътрешната логика на Универсалния закон, приложен като формулата на Фишер, от която монетаристите извеждат своите препоръки. Тяхната цел се заключава в това, да се намали средната цена на сделките в даденото стопанство, която те считат за основната величина на инфлацията. Проблемът се състои в това, че тази цена се оказва акционен потенциал на стопанството; тя има определена, специфична, константна стойност, която зависи от състоянието на това стопанство. Тази величина не може лесно и бързо да се промени.
Намаляването на количеството пари в обръщение чрез покачване иа лихвите не води веднага до снижаване на средната цена на сделките, а на първо време до спадане на броя на сделките f, т.е. на потреблението. Броят на сделките е конкретна величина на времето на системата „национално стопанство“. Изрично обърнахме внимание, че именно времето е измерението, което се променя пропорционално на енергията и служи за параметър на нейната стойност.
Наистина, първият и много бърз ефект, който монетаристичните мерки дадоха в Англия и Чили, бе драматичното спадане на покупателната способност, което доведе до бърз срив на производството. Настъпи най-дълбоката рецесия след Голямата депресия. Инфлацията не мръдна през първата година и започна бавно да спада едва през следващите няколко години, нагласяйки се бавно и по еволюционен път към релативистките промени в икономиката. Разбрали това, монетаристите направиха остър завой и надуха фанфарите за смесен подход на умерен монетаризъм и кейнсианство. Докато средноевропейските страни не се заразиха от чистия монетаризъм, който си остана локално англосаксонско явление, и верни на класическата си стопанска теория застъпваха от самото начало този смесен подход, редица не взели поука от опита закостенели монетаристи нахлуха в източноевропейските страни след политическия срив на системата там и ги превърнаха на бърза ръка в опитни полета.
Поради непознаването на модерната икономическа теория, която се разви след Втората световна воина, политическият елит в Източна Европа се повлия от пагубните съвети, които се предлагаха чрез отделни представители на МВФ, частни фондове и корпорации. Някои от тях не се свенят да поощряват корупцията сред жадните за печалба политически среди на Изток, само и само за да постигнат своите цели . Дълбоките кризи в Русия, България, Румъния и напоследък в Чехия, Унгария и Полша са убедително доказателство за неудачността на чистия монетаризъм и неговите проповедници Затова и не изненадва широката дискусия за реформиране на МВФ на Запад.
Така, след фиаското на полувековния комунистически експеримент, внесен от Запад, където не успя да се наложи, източно-европейските страни са отново потърпевши на поредния икономически експеримент, този път на монетаризма, дълго след като той бе отхвърлен в страните, където първоначално възникна. Такава е нерадостната икономическа съдба на Източна Европа.
В заключение нека да отбележим, че монстаризмът също така се свежда до третата приложна аксиома, но с обратен на Кейнсианството знак: поскъпналите пари вследствие на повишените лихви са първото ниво, чиито енергетичен потенциал е нараснал: спадът на производството олицетворява намалението на енергетичния потенциал на второто ниво на системата „национално стопанство“. Двата потенциала се отнасят реципрочно един към друг, а това искахме да докажем.
    РЕЛИГИЯ И ЕТИКА
Какво може още да се каже в допълнение към този икономически обзор? Ах, да, няколко думи за религията и етиката.
Може лесно да се покаже, че всички световни религии отразяват повече или по-малко правилно Универсалния закон – те са се развили около неговото интуитивно възприятие. Това важи както за християнската религия, която се въвежда за държавна религия в Късноримската империя от един тракиец, родом от Сердика (днешна София) – императора Константин Велики, така и за исляма, произтичащ от нея, и за големите азиатски религии, като конфуцианство и будизъм.
Свойствено на всичките религии е, че те произхождат от първопонятието, обозначено като Бог, Господ или божествено начало у християните или енергия у будисти, упанишади и техните по-нови варианти. По този начин всички религии се основават на принципа на последното равенство, който позволява използването на кой да е термин или символ за първопонятието, без да се промени същността му.
Естеството на битието с такова, каквото си е, и не зависи от избора на човешката терминология – то не носи понятия в себе си. Неговото правилно възприятие зависи, обаче, от смисъла на използваните понятия: докато всички понятия, съдържащи себе си като елемент (U-множества), са правилни възприятия на първопонятието и неговите части, всички взаимоизключващи се понятия (U-множества, които не се съдържат като елемент) са погрешни представи за реалния свят, и трябва да се изключат от нашето съзнателно мислене. Понятия от втория тип в науката са: вакуумът, или идеята за празното пространство, затворената система и т.н.
Всички религии са категориални системи от етичен характер, съдържащи редица вторични понятия, които са U-множества. Те поставят норми за правилното поведение, произхождащи от взаимоизключващи се представи, и като практикувани етики се отдалечават чувствително от адекватното отражение на Закона.
Това се потвърждава от факта, че световните религии се изключват взаимно, въпреки че произхождат от първопонятието. Очевидно, техните погрешни заключения са от порочен, вторичен характер. Ако противното бе вярно, цялото човечество би трябвало да следва една единствена общоприета религия и да живее в хармония със себе си.
Понастоящем отделните религиозни учения взаимно се отхвърлят с голяма ожесточеност. Пагубните последствия от тази верска непримиримост са унищожителни религиозни войни, като се тръгне от тридесетгодишната и стогодишната война в Европа и се мине през многобройните християнско-ислямски войни – Кръстоносни походи, войни между Русия като духовна наследница на православния Константинопол и Османската империя, за да се стигне до днешните войни в Босна и Косово, еврейско-арабските войни и войните между отделните ислямски групировки. Списъкът с безкраен и твърде актуален.
Тъй като религиите не са в състояние да развият логично, вътрешно-последователно учение от философски и етичен характер, подобно на новата теория на Универсалния закон, за която доказахме, че е валидна както за физичните явления, така и за биологичните и обществените явления, тяхното практическо приложение се отклонява радикално от повелите на Закона. Това важи на първо място за етичните им препоръки. Оттам и всички злини, които религиите носят.
Като изключим чисто интуитивното възприятие на Закона, което е двигателната сила на всички мистични и съзерцателни течения, като богомилство и изихазьм в средновековна България и Византия, водейки до вътрешно облагородяване чрез отъждествяването на праведника със Закона, религиите се подразбират най-вече като „напътствия за правилното поведение“ в живота, а не като път към познание. Именно в тази им профанна и духовно огрубена роля те придобиват днешното си социално значение и предназначение. Развитието на представи за правилното поведение на индивида и колектива е всъщност задача на етиката така, както тя е възникнала като чиста наука още в древността.
Беседите със Сократ, предадени от Платон, са логично дедуктивни съждения за правилното мислене и поведение на хората. Платон въвежда философа Сократ като историческа и литературна личност, за да приложи известната си като софизъм методика на философското мислене. По-късните философски течения, като стоицизъм и епикурейство, са широко разпространени етични форми на човешко поведение през елинизма, и пречистени от интелектуалната им мощ и хуманна привлекателност, залягат дълбоко в християнските практики през Средновековието.
Така че не е пресилено да се каже, че религията, в ежедневното си проявление, се явява на първо място като приложна етика, а не като познавателно учение за Космоса, каквото е нейното първоначално предназначение. Точно в тази си вулгарна изява тя не схваща Закона в ежедневието и с логично да губи своето практическо и обществено значение. Днешното модерно индустриално общество е лаично и секуляризирано (светско). Религиите, без изключение, са загубили изцяло връзката с приложните науки, които определят нуждите и поведението на това общество.
В Европа този процес започва с изгарянето на Джордано Бруно на кладата и преследването на Галилео Галилей от Католическата църква заради това, че отричат хелиоцентричната идея на Птоломей за Космоса, възприета за догма от църквата. Впрочем, тя е и последната чисто научна идея, застъпена от християнската религия. Историческото развитие на църквата оттогава насам се характеризира с безмислена жестокост, като въвеждането на инквизицията, която расте пропорционално с успехите на науките и светските учения. Това е единственият й принос към зараждащия се през Ренесанса научен диспут относно естеството на природата. Днес католическата религия в Европа се е оттеглила изцяло от активната интелектуална и научна дискусия и дори не си прави труда да преосмисли своето съществуване.
Това по принцип важи и за останалите религии по света. Православната религия, въпреки че никога не се е отличавала с мракобесието и жестокостта на Католическата църква, не успява в нито един исторически период да бъде в крак с развитието на науките и днес ни се представя като мухлясала дреха, престояла векове наред в раклата на Византийската историография. Още по-катастрофално е положението с исляма. Именно неговото властване повече от пет века хвърля Балканите и специално България – които дотогова, под влиянието на византийската култура, в много отношения превъзхождат Западна Европа – в културното и материално изоставяне, от което те не могат да излязат и до ден днешен. За да подплатим това заключение, нека приведем няколко факта.
Едва четири десетилетия след като Мехмед II саморъчно забива полумесеца върху кубето на катедралата „Света София“ в столицата на Стария свят, испанският кораб „Санта Мария“ на Колумб достига Бахамските острови. Вестта за Новия свят означава края на Стария свят – Америка вместо Византия. Едва ли европейската история познава по-повратни дати. Не случайно, след падането на Константинопол, забягналите в Италия Византийски учени стават движеща сила на духовното обновление в Западна Европа, известно като Ренесанс. Български учени и духовни лица емигрират в Русия и спомагат за проникването на вярата и византийската култура там. Оттам произлиза по-късно и идеята, че Москва е Трети Рим, след като Вторият Рим, Константинопол, пада под властта на османските безверници. Така например, търновският духовник Григорий Цамблак става киевски митрополит (1414 г.) и спомага за разпространението на християнската вяра в Русия, след като благородният му опит да се преодолее религиозната схизма в Европа на вселенския събор в Констанц, Южна Германия (1418 г.), се отхвърли от римското папство. Духовният импулс напуска исторически изнемощялата Югоизточна Европа и се преселва на Запад и Изток. Няма вече духовна сила, която да спре упадъка на тази част от Европа, която векове наред е била нейния културен и политически център.
Споменавам тези факти, за да подчертая, че религиите като практикувани социални и духовни учения влияят решително – при това почти винаги в отрицателен духовен смисъл – върху човешкия прогрес. Частично изключение прави протестантството, чиято етика поражда съвременното капиталистическо общество . Ако в развитието на България днес липсват както постиженията на Ренесанса, така и тези на Просвещението, довели до Възникването на гражданското индустриално общество на Стария Континент, то това се дължи изключително на петвековното ислямско робство по време на Османската империя.
Западането на християнството през втората половина на този век не можа да бъде спряно дори от краткотрайното му Възкресение в Източна Европа след срива на комунистическата система и създава впечатлението, че етиката днес е западнала. Икономическата теория може би ни дава някои напътствия, как да се държим стопански разумно, но тя по никакъв начин не може да служи като етично учение, проповядващо общовалидни норми на поведение. Много често тя даже препоръчва поведение, което с основание се счита от много хора за неетично. По този повод препоръчваме за четиво кой да е от многобройните американски учебници по „мениджмънт“, които са пълни с примери, как най-добре да се излъже икономическия партньор, например как най-добре да се притисне до стената, за да му се купи стоката по-евтино. Наистина, някои книги по икономика се четат като напътствия за мафиоти.
Така че спокойно можем да заключим, че етиката на двадесетия век е в процес на непрекъснат упадък и не се забелязват никакви усилия, този процес да бъде обърнат. Причините се разбират от само себе си. Религиите не са в състояние да изпълняват ролята на всевалидна етика, именно поради факта, че като нормативни учения за човешкото поведение, те не съумяват да схванат Закона правилно на това ниво на битието. Модерната наука също не запълва този вакуум, тъй като тя никога не си е поставяла за цел да разработи каквато и да било етика за човешкото поведение. Нейният провал в това отношение е най-очебиен, когато става дума за етичното поведение на собствените й представители.
Така например, участниците в проекта Манхатън, създали първата атомна бомба в САЩ, позволиха без угризения на съвестта тя да бъде пусната над Хирошима и Нагазаки, без това да бе необходимо от чисто военна гледна точка. Малкото американски учени сред тях, които впоследствие проявиха угризение на съвестта, бяха гонени и заклеймявани като комунисти по мрачното време на маккартизма. Разсекретяването на тайни америкнски документи от това време на масови атомни опити доказва, че много учени съзнателно са участвали в излагането на хиляди невинни войници и мирно население на ядрено облъчване с експериментална цел. Много от тези хора, играли незнайно ролята на опитни зайчета, загиват преждевременно от ракови заболявания.
Същото важи и за руските учени. Големите атомни катастрофи в Сибир през 60-те години се прикриват умишлено от учените и политиците и данни за тях излизат за първи път от дисиденти-неспециалисти, екстрадирани на Запад.
И до ден днешен не са създадени универсални етични норми за поведение в биогенетиката или трансплантацията на органи. Днешната търговия с органи, отнети от здрави хора от бедните страни на Третия свят срещу минимално заплащане и предназначени за трансплантации в богатите индустриални страни, където такива органи липсват, сочи, колко далече е днешната медицина от общовалидно етично поведение. Примерите в подкрепа на заключението ни, че живеем в епоха без етични норми, са многобройни и не е нужно да ги изреждаме.
Какво може да помогне новата теория на Закона в това отношение? На първо място тя елиминира посредника или тълкувателя на истината. Както религията, така и науката живеят превъзходно от покварената идея за необходимостта от такъв посредник или тълкувател. В християнството се счита, че лаикът, т.е. непосветеният в религията, се нуждае от обяснение и напътствие във всеки един момент от неговия живот – оттук и въвеждането на изповедта чрез поп или свещеник. Това право църквата си е обсебила без обяснение и в негово име е направила безкрайно много престъпления.
Именно най-значителното обновление на християнството – реформаторското движение на немския проповедник Мартин Лутер от 15-и век – отрича на първо място посредника в диалога на простосмъртния праведник с Бога, т.е. със Закона. Лутер премахва изповедта от християнството и проповядва, че всеки вярващ трябва да живее „по собствен фасон“, но в съгласие с библията. Положителните последствия от Реформацията за Европа и света са общоизвестни и не могат да бъдат предмет на дискусия тук.
Науката е заимствала от църквата идеята за посредника като идея за специалиста, който знае, какво върши и защо го върши – разбира се, винаги за благото на човека и обществото. Ученият-специалист се счита за посредник между научната истина за природата и масата на дилетантите, които не могат да вникнат в нея. Например, той си присвоява правото да решава, кое научно-технологично развитие е добро за тях и кое не.
Едновременно с това, ученият отрича способността и правото на лаика да осмисля мотивите и постъпките му. Той счита, че има монопол върху истината. Той свежда неспециалистите до обект на научните си занимания. Методите и формите на това подчинение са много изтънчени и завоалирани. Бланко-чекът, който ученият сам си издава на базата на това свое виждане, е изворът на най-големите престъпления и прегрешения в обществото. Много е вероятно, един ден те да бъдат причина за унищожаването на цялото човечество, ако не се вземат бързи предотвратителни мерки.
В том първи обръщам вниманието на читателя върху някои централни технологични развития и, като прилагам Закона, доказвам, как те много бързо ще доведат до унищожаване на човечеството, ако нещата не се променят радикално. На първо място трябва да споменем сегашните методи за добиване на енергия, без да ги обсъждаме тук.
Нека само да припомним в този контекст, че в името на психиатрията, съветски лекари вкарваха до преди десетина години хиляди руски дисиденти в затворени психиатрични заведения, като обясняваха другомислието им с един вид социална шизофрения и считаха, че е редно да ги тъпчат против волята им с невролептични и други лекарства, предизвикващи именно симптомите на тази болест. И на кого от тези лекари по-късно се поиска отговорност?
Нужно ли е да споменем, че не някой друг, а прочутият немски учен и лекар Роберт Майер, откривател на закона за запазване на енергията и един вид предшественик на автора, е вкаран под давление на неговите противници – професионалните немски физици, начело с Хелмхолц – в болница за луди и бива многократно изтезаван с най-брутални средства поради това, че си е позволил кощунството като лекар да учи физиците на физика – с една дума, само луд човек може да дойде до тази идея. Само намесата на английския учен Джаул го спасява от сигурна смърт и му осигурява късно признание.
А какво да кажем а масовата, принудителна евтаназия (медицински акт на прекъсване на живота) на генетично увредени хора от немските лекари-нацисти през Хитлерово време, много от които продължиха да изпълняват безнаказано своята функция след войната. Човешката история с пълна с примери, в които учените са си узурпирали правото, в името на науката, да вършат най-безобразни престъпления и в огромното си мнозинство да не бъдат привличани под отговорност. Смятам, че тези примери дават представа за изключителната роля, която учените играят в обществото. Тяхната неприкосновеност, независимо от техните научни постъпки, се дължи изцяло на самозваната им роля на специалисти, а това ще рече, на по-умни от простосмъртните. Чрез нея те си извоюват привилегията да преценяват, кое е добро и кое е лошо за хората-неспециалисти, които по правило нямат думата по този въпрос, независимо, че най-често се касае за тяхната съдба. Учените се считат за тълкуватели на абсолютната истина и нейни посредници спрямо невежите маси. Аргументите и простъпките им се менят с историческите условия, но елитарният им начин на мислене и действие си остава непроменен. Това ги прави много сходни с представителите на църквата от миналото.
Именно тази привилегирована роля на учените и свещениците се премахва веднъж завинаги с откриването на Универсалния закон. Новата теория е достъпна за всеки човек със здрав разум и логично мислене. Разбира се, тя изисква доста обстойни познания, но, така или иначе, те се придобиват в училище и по-късно в живота. Познанието на Закона от обикновените граждани ги издига на едно стъпало с учените и им дава възможност, независимо от тях да осмислят природните явления и да си направят заключения за правилното прилагане на Закона във всички сфери на обществения живот. Те повече не се нуждаят от посредник или тълкувател на Закона – диалогът с него е, както при протестантите, непосредствен.
Нека да отбележим по този повод, че именно въвеждането на масовото образование в началото на този век води до упадъка на религията – колкото по-високо е културното ниво на един народ, толкова по-малка роля играе религията там. Ислямската религия може да вирее само в страни с ниско образование и голям брои неграмотни или малограмотни хора. Религията като „опиум за народите“ може да е изтъркана фраза на диалектическия материализъм, но от това тя не става по-малко вярна.
С въвеждането на Универсалния закон „научното невежество“ на масите ще бъде преодоляно скокообразно и всеки неспециалист ще може сам да си направи своите заключения по кой да е научен въпрос и да вземе съответно становище върху него. Той ще е в състояние критично да оценява усилията и постиженията на учените в съответната им област. Това ще доведе до непознато досега демократизиране на обществото – неговата просветеност относно Закона ще се основава върху научното пълнолетие на всеки отделен гражданин. Той се превръща в суверен не само в политическо, но и в научно-етично отношение. Огромното мнозинство на неспециалистите престава да бъде безволев, пряк или непряк (например чрез замърсяването на околната среда) обект на безмислени и нехуманни научни експерименти, а се превръща в субект, който владее и управлява разумно съдбата си на базата на новата общовалидна етика на Закона.
Новата теория на Универсалния закон е обективно вярна, както естеството на пространство-времето, което описва. Тя може да се оцени от всеки отделен човек и се потвърждава от всички факти. Точно тази обективност на Закона елиминира личността на неговия откривател като психологически и интелектуален фактор. Противно на всички досегашни открития, които са малко или повече обагрени от характера на техния откривател и от условията, при които те са били осъществени, познанието за Закона се радва на независимо от откривателя съществуване – то е неделима част от индивидуалното човешко съзнание.
Всеки човек може да се вглъби в съзнанието си, което е тъждествено отражение на първопонятието, и да преоткрие Закона сам за себе си: той е залегнал в разума и просто трябва да се изведе на бял свят по индивидуален начин. Подчертавам този факт, защото от личен опит установих, че много хора, които вече са се запознали със Закона, са склонни да отъждествяват неговото естество по един или друг начин с това на неговия откривател, така както в субективната наука отдавна вече е традиция.
Този подход само пречи на неговото правилно разбиране. Авторът не може да бъде посредник между читателя и Закона – отъждествяването с него може и трябва да се извърши по индивидуален начин от всяка отделна личност и не може да се дават каквито и да било препоръки, как да се подходи към този въпрос. Един ще осмисли Закона чрез физиката, втори чрез математиката, трети чрез икономикса, четвърти чрез своето религиозно чувство, което винаги е интуитивно, индивидуално негово възприятие, пети чрез хармонията на музиката, шести чрез структурните форми на живописта, седми чрез етичната необходимост да върши благотворителна или друга общополезни обществена дейност и прочие. Пътищата за емоционално и интелектуално отъждествяване със Закона са безкрайни, каквато е и същността ни първопонятието. Техният избор се определя от степента на духовна свобода на индивида, Която е в центъра и на всяко истинно философско занимание. Общото заключение във философията е тъждествено на това на новата аксиоматика: степента на духовна свобода – била тя математическа или логично-описателна – не може и не трябва да се ограничава, тя е безкрайна като пространство-времето. С една дума, духът трябва да лети, където си иска, но в унисон със Закона. Точно това бе потъпкано от практикуваната политическа доктрина на диалектическия материализъм и доведе до настоящите плачевни резултати в Източна Европа.
Така че, мога само да препоръчам на читателя да се абстрахира изцяло от личността на автора, дори когато тя прозира чрез избора на конкретни примери, и да осмисли абсолютния характер на Закона по свой собствен и неповторим начин, обогатявайки го чрез личния си опит и нарастващо познание за него. Именно в това неповторимо отъждествяване с Универсалния закон се крие разковничето на всяко индивидуално щастие и успех, а оттам и на преуспяването на цялото човечество. Мир може да има само в общество, в което всеки е постигнал вътрешен мир и живее в хармония със Закона.
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: