Статии
Брояч от 3.2006г.
5547066
Users Today : 289
This Month : 5337
This Year : 70903
Views Today : 1788
Who's Online : 11
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Освобождаване от семейството

Освобождаване от семейството

Освобождаване от вашето родно семейство

Скъпи приятели,

За мен е истинско удоволствие да сме отново заедно. Вие всички сте смели воини. Самото ви присъствие във физическо тяло на Земята днес говори за вашата огромна смелост и готовност да се изправите срещу тъмнината – вътре и вън и да я облеете със светлината си, светлината на вашето съзнание. Вие сте воини в духовния смисъл на думата и вашето снаряжение се състои от състраданието и различаването. Човек не може да се пребори със страховете и илюзиите на вашата реалност единствено с помощта на любовта и състраданието. Тези фундаментални, предимно женски по същността си качества, трябва да бъдат допълнени от мъжките характеристики яснота и различаване. Състраданието ви дава възможност да съзрете основата на светлината във всяко проявление на дуалността, като например да видите светлината в нечия душа, дори когато тази личност е изпълнена с негативизъм. Различаването, обаче, ви известява за присъствието на страх и енергии свързани с властта във всяко едно подобно проявление и ви позволява да се дистанцирате от нея, като я освободите от енергийното си поле.

За да разберете кои сте всъщност, трябва да се освободите от онова, което не сте и именно различаването ви помага за това. Различаването е „силата на меча”, енергията, която ви помага да определите собствените ви граници и да намерите собствения си път. Аз го наричам „мъжката енергия” и тя е необходимото допълнение към женските свойства на разбиране и прошка. В този ченълинг наблягам на важността на „меча на различаването”, тъй като той е много тясно свързан с темата на днешната ни дискусия.

Днес искам да поговорим за връзката ви с вашите родители и с родното ви семейство като цяло. Когато поемете по пътеката на духовното израстване, в даден момент този въпрос ще застане в центъра на вашето внимание.

Човек може да разглежда своето раждане във физическо тяло като процес на пропадане в тъмнината, при условие, че не влагате в тази дума идеята за грях или вина. Родилният процес наистина е гмуркане в дълбините, за което една част от душата ви е взела съзнателно решение!

Във вътрешността на душата си вие сте решили да си наложите настоящото си въплъщение и сте почувствали доверието и упоритостта, нужни за постигането на целта. Обаче в момента, в който се гмурнете, образно казано, вие се потапяте в състояние на не-знание, състояние на временно неосъзнаване.

В момента, в който навлезете в материалната Земна реалност, вашето съзнание бива забулено с воал или хипнотизирано от различни илюзии, които всъщност не са нищо друго, освен вродените навици на преобладаващата част от човечеството. Това наподобява мрежа, хвърлена върху вас.

Когато навлизате в земния живот, споменът за „другата страна” е все още жив и силен. Но вие не знаете как да го изразите с думи и да предадете истината за него – прости неща като безусловна любов и сигурност, които ви съпътстват навсякъде. Енергията на Дома е все още очевидна за вас самите, както водата за рибата. Но в следващия момент вие навлизате във физическия свят и в психологическата реалност на вашите родители. Вие търсите връзка с тях, искате да запазите живо онова чувство за Дома, но сякаш сте откъснати тотално, сякаш са хвърлили мрежа върху „рибата” във вас. Това се нарича травма на раждането и тя има както физически, така и дълбоко духовни аспекти.

Мрежата, която ви хваща докато падате, е изплетена предимно от стереотипите на живот на вашите родители, техните отправни точки в живота, начините им за общуване със себе си, техните надежди и желания за вас. Когато се родихте, колективното съзнание на Земята бе все още в хватката на его базираното съзнание и така е дори до днес. Времената се променят, но има нещо като начален стадий, в който нещата се нуждаят от време за да наберат скорост, преди да настъпи истинската, коренна промяна. В момента вие все още с намирате в този начален стадий и затова вътрешната ви работа е толкова важна. Затова когато дойдохте на Земята, вие навлязохте в реалност, доминирана от съзнание, основано на егото и я опознахте посредством енергията на вашите родители.

Когато навлезете в реалността на съзнанието, основано на егото, такава, каквато бива представена пред вас от родителите ви, ще трябва да се справите с куп ширещи се илюзии, от които искам да назова следните три, които са важни.

1. Загуба на майсторството
Първата илюзия е тази за загубата на майсторството. Тази илюзия ви кара да забравите, докато растете и се превръщате във възрастен индивид, че сте твореца на всичко, което се случва в живота ви. Повечето хора не осъзнават случващото се в живота им като тяхно собствено творение. Те често се чувстват жертви на „висши сили”, които градят и насочват живота им. Това се нарича загуба на майсторството.

2. Загуба на единството
С потапянето си в колективното човешко съзнание и с образа, даден ви от вашите родители, вие също така губите чувството за единство с всичко живо. Основното осъзнаване за „единството на всички неща” бавно бива отстранено като с филтър от съзнанието ви. Поощряван сте да изградите собственото си его. Според съзнанието, основано на егото, ние сме в същността си отделени същества, които се борят за собственото си просъществуване, за своето оцеляване, изхранване и признание. Струва ни се, че сме ограничени в собственото ни тяло и заключени в психологическата ни реалност без никаква истинска и искрена връзка с „другите”. Това е илюзията за отделеност и трагичното усещане за самота, което я съпътства.

3. Загуба на любовта
И ето че стигаме до загубата на любов, представляваща чувство на безусловна радост и закрила, които изконно принадлежат на сърцето като право по рождение. В навлизането ви в земното измерение, в което енергията на любовта съвсем не е очевидна от само себе си, вие постепенно започвате да бъркате любовта с всякакви други енергии, които не са любов, като например възхищение, забогатяване или емоционална зависимост. Тези грешни образи на любовта влияят на връзките ви, но основно ви карат постоянно да търсите нещо извън себе си, което да ви върне онова чувство на безусловна любов, което всъщност е скрито дълбоко във вас.

Степента, в която тези илюзии или загуби ви влияят, зависи от специфичната енергия на рождения ви дом и семейната среда. Принципно родителското съзнание е смесица от его и сърце, страх и светлина. Вероятно вашите родители са силно привързани към определени сфери посредством по-горе посочените илюзии. Но в други случаи те могат да бъдат много озарени, като например когато изпитват страдание и вътрешно израстване в определени области, което отваря сърцата им. Начинът, по който те са зациклили в съзнанието, основано на егото, е различен за всеки родител или семейство.

Когато навлезете в специфичната конфигурация от енергии, съставяща вашето рождено семейство, съзнанието ви е широко отворено и все още без почти никакво усещане за собствени граници. Като бебе вие изцяло приемате родителските енергии като основен отпечатък, който оказва дълбоко влияние върху това как ще преживеете нещата в бъдеще. Все още нямате никакъв филтър. Едва по-късно, по време на пубертета, осъзнавате себе си като „аз” и развивате съзнанието, необходимо за пробиване през тези енергии и установявате кое е добро и естествено за вас и кое не.

Отначало силно се привързвате към парадигмата на вашите родители, но после, с напредването на възрастта и с придобиването на повече себеосъзнатост, започвате да подлагате под въпрос възгледите им за живота, тъй като търсите ваше собствено усещане за идентичност. Този процес на психологическо израстване е много силно свързан с преминаването от съзнание, основано на егото към съзнание, основавано на сърцето. Естествените етапи на земния живот, биологичните и физиологични цикли и сезоните, имат своите паралели с естествените етапи на израстване в духовен смисъл. Преходът от основано на егото към основано на сърцето съзнание често става успоредно с преодоляването на ограничаващите енергии на страха, които са контролирали рожденото ви семейство.

Травмата от космическото раждане, която изпитвате при раждането си като индивидуална душа /Виж „Болката от космическото раждане”/ до известна степен се повтаря при всеки нов земен живот. По време на вашето раждане, родителите ви принадлежат на енергията на Земята. Те вече са се адаптирали към това измерение и към валидните за него закони. Често тези закони са ограничаващи и са чужди за детето. По този начин за него родителите представляват его-базираното съзнание, енергията на трите илюзии. Детето се сблъсква с тях в родния си дом и видът, който са приели у родителите, го повлиява силно за остатъка от живота му.

Детето приема много дълбоко всичко, което го заобикаля, особено през първите три месеца. Енергиите на родителите попиват в детското съзнание не възпрепятствани от каквато и да било рационална мисъл или защита. От друга страна в паметта му все още присъства „частица от рая”, останала непомътнена от илюзиите, частица от детското съзнание, която познава любовта, майсторството и единството като естествено състояние на съществуване. Това съзнание се сблъсква със заобикалящите го енергии, основани на егото и това е наистина болезнен конфликт. Той може да породи у детето желание да върне и да се прибере „у дома”; може да причини сериозна съпротива към живота още в самото му начало. Това всъщност е повтарящата се отново и отново травма на космическото раждане.

Как се справя детето с този сблъсък или конфликт на енергии? Най-често то изключва определена част от себе си. Някои части на детското съзнание се скриват. Детето ще се опитва да се настрои към енергиите на родителите, да се адаптира към тях, тъй като в самото начало изцяло зависи от тях. То се намира в изключително уязвимо физическо състояние и изпитва силно желание да бъде обичано и обгрижвано от родителите си. Споменът у него за изначалното състояние на единство, любов и майсторство всъщност е неговия подарък към родителите, но бидейки обгърнати от воалите на илюзиите, често те не могат да го приемат. Така всъщност те не са способни истински да приемат детето.

На определен етап, разбира се, родителите също са били деца и са преминали през същия този процес. Родителите не налагат съзнателно своите страхове и илюзии върху детето. Но като възрастни индивиди те са абсорбирали много енергии от съзнанието, основано на егото.

В момента на раждането на детето родителите често преживяват временно пробуждане. Да наблюдаваш появата на това малко невинно същество от утробата, което се поверява в ръцете на света, толкова отворено и ранимо, предизвиква дълбоко чувство за благоговение у почти всеки човек.

Този свещен момент отваря широко вратите към Дома в съзнанието на родителите и те несъзнателно се докосват до божествената същност в себе си, която познава безусловната любов и единството. За кратко те се потапят в свещеното пространство и усещат кои са те отвъд илюзиите. Това обаче често е временно състояние на блаженство, защото след това нещата се уталожват и се връщат „в нормални граници”. Начинът им на мислене и усещане ще клони към връщане в познатите модели, към които са свикнали. Така отварянето за съзнанието, основано на сърцето, приключва за пореден път.

А какво става с детето, което расте? Повечето деца избират да се адаптират към отправната рамка на родителите си и така загубват връзката с енергията на индивидуалната си душа, която добре са познавали в началото на своето въплъщение. В първата фаза от живота си /до пубертета/ те са толкова погълнати от фокусирането върху света и получаването на любов и внимание от родителите, че самите те забравят кои са.

Как всичко това повлиява на детето? То има необуздана нужда от любов и закрила и когато се препъне в изпълнените със страх, блокирани енергии на своите родители, то ще се чувства объркано. Ще изпита болка и чувство за изоставеност. То обаче ще скрие тези емоции от себе си, тъй като те са прекалено болезнени за осъзнаване в подобно състояние на откритост и уязвимост. Това, което детето ще направи, е да спусне щорите и да си създаде илюзорни образи на любов. За да оцелее емоционално, то ще си позволи да бъде заблуждавано от тези неистински образи на родителите, защото ако безусловната любов отсъства, условната любов изглежда по-добра от нищо. Детето буквално ще се преобърне на обратно, за да получи любовта и закрилата, от които изпитва нужда и които са неговия спомен от Дома. И следователно, то ще се обърка и ще приеме неправилните енергии като любов. Например, детето може да сбърка любовта с родителската гордост от дадени постижения или емоционалната нужда на родителите от дете.

Всеки път, когато детето постига нещо, което кара родителите да изпитват гордост и бива поощрявано за това, то може да почувства как сърцето му се разтваря от радост, че е харесвано и оценено. Но ако източникът на родителската гордост не се основава на чистото разбиране на детето, на това което самото то се стреми да бъде, а по-скоро на онова, което обществото очаква от него, тогава тази гордост наистина представлява вид отрова. Детето бива възнаграждавано за това, че живее по определени външни стандарти, докато всъщност любовта трябва да представлява докосване до вътрешните стандарти на детето – какво то иска да постигне за себе си в този живот. Когато вниманието бива систематично насочвано към външни постижения, детето ще попадне в плен на заблудата, че постиженията са равнозначни на любов и е много вероятно да развие съзнание на вина, когато не постъпва „правилно”, когато не прави онова, „което се очаква” според външните стандарти. Като възрастен, то може да се превърне в индивид, който не може да осъзнае кога неговите собствени граници са нарушени или кога се смазва от работа. Той просто ще чувства постоянната нужда да постига резултати, без да разбира защо усилената работа се е превърнала в пристрастяване.

Друг пример за изкривяване на истинската енергия на любовта е когато детето започне да бърка любовта с емоционална зависимост. Много деца се чувстват обичани, когато са желани от родителите си. В действителност те запълват дупка в родителските сърца, празнота, за която родителите не са се погрижили и когато децата застанат в нея, те предлагат себе си като родителски заместник. Детето иска да осигури любовта и подкрепата, която вътрешно липсва на родителите. По този начин то се опитва да им се хареса и да получи любовта, от която самото то така отчаяно се нуждае. Но това разбира се няма нищо общо с любовта! Тази игра представлява опасно преплитане на енергии, което по-късно ще предизвика много затруднения както във връзката дете – родител, така и в бъдещите лични връзки на детето като зрял индивид.

Много от родителите сами са изпитали липсата на безусловна любов в детството си. Те също не са били истински приемани от своите родители. Това е оставило в техните същества дълбоко заседнала болка и чувство на изоставеност. Когато самите те имат дете, те го обгръщат със смесени сигнали. От една страна в тях има истинска любов, но от друга се появява подсъзнателната нужда да „компенсират загубата”. Родителите често се опитват да излекуват собствените си емоционални рани посредством своята връзка с детето си. Правейки това на подсъзнателно ниво, те поставят детето в ролята на родител – заместител, т.е. чрез детето си те трябва да получат любовта, която така болезнено им е липсвала в тяхното детство.

Когато това се случи, посланията „обичам те” и „нуждая се от теб” крайно объркват детето. Енергията на детето вече няма да бъде негова собствена, защото то е засмукано от нуждите на родителите си, а това засмукване всъщност му се струва приятно. То дава фалшиво чувство за сигурност, което докато детето отрасне, ще го кара да се чувства дълбоко обичано, докато всъщност енергията му бива изтощавана и притежавана от другия индивид. То ще се чувства обичано и ценено докато се напряга до краен предел да дава максимума от себе си. Ще тълкува емоционалната зависимост, дори ревността и обсебването, като форма на любов, докато тези енергии всъщност са диаметрално противоположни на това чувство. Тази трагична загуба на самия себе си се ражда от асоциирането на любовта с нуждата.

Дотук ви обръщах внимание на факта, че идвайки на Земята като дете, вие бивате потопени в „океан от забрава”, в мрежа от илюзии, която на пръв поглед изглежда сякаш ви привързва много здраво. От нивото на душата обаче, вие съзнателно си позволявате да бъдете заблуден. Дълбоко в себе си вярвате, че с раждането си на Земята ще откриете решението и изхода. Вашата мисия е да откриете изход от илюзиите и да донесете „енергията на решението”, енергията на любовта и за външния свят и да я направите достъпна за другите!

В определени моменти от живота ви, ще ви бъдат предоставени възможности и вероятности, които да спомогнат за изпълнението на вашата мисия. С времето, ще се сблъскате с различни хора и ситуации, които ще ви предизвикат да откриете кои сте всъщност. Ще бъдете нежно подбутнати, а ако сте упорити – мощно провокирани от живота да „разплетете възела”. Трябва да позволите на фалшивите образи на любовта, които са част от вашето възпитание, част от енергиите на вашите родители, да си отидат. Това може да отключи криза на личността, подобно на описаното в първата част на тази книга като първи етап на прехода от егото към сърцето. Може да изглежда, че нищо вече не е сигурно и че всичко, в което вярвате, подлежи на преоценка, но душата ви няма да се спре пред нищо, за да ви върне у дома. Душата ви ще чука неуморно на вашата врата, докато не решите да отворите и да се освободите!

Значимите събития в живота ви винаги са настроени така, че да ви предоставят възможности за израстване и завръщане към истинската ви същност. Но се изискват смелост и решителност за да стигнете до края на това приключение и да си върнете енергиите на новороденото дете, непомрачени от илюзиите за загуба на майсторство, любов и единство. Вероятно ще се чувствате противопоставен на енергията на собствената си душа за известно време, поради факта, че тя може да ви отклони от онова, което сте свикнали да приемате за нормално и добро за вас. Вашата душа може да ви изглежда като странен гост, тъй като сте привикнали към порядките в живота и в рожденото ви семейство.

Нужни са едновременно както мъжката енергия на себеосъзнаването и различаването, така и женската енергия на любовта и разбирането, за да се освободите от съзнанието, основано на егото. По отношение на родителите ви, различаването означава да се дистанцирате от задвижваните от страха и ограничаващи енергии, с които са ви захранвали. Помнете важността на „енергията на меча”, за която ви говорих в началото. За да се освободите от семейството си в духовния смисъл на думата, трябва да се научите да различавате техните енергии от вашите собствени, а също и да „срежете въжетата”, които ви ограничават и задушават.

Тук не става дума да изразявате гняв и разочарование от родителите си или да им кажете, къде са сгрешили с вас. Понякога може да е добре да се опитате да им разясните позицията си за нещата или да им разкажете за чувствата си към тях. Но в много случаи, те може и да не разберат това, което им казвате. Възможно е да не резонират с онази част от вас, която е „различна” и в несъгласие с техните възгледи за живота. Скъсване на връзките с родителските енергии означава основно и най-вече да освободите тези енергии от собствените си мисли и емоции. Това означава да се вгледате в себе си и да видите доколко неосъзнато живеете живота си по модела, зададен от илюзиите на родителите ви, по техните „може” и „не може”, основани на страх и осъждане.

Веднъж, щом осъзнаете това и му позволите да си отиде от вас, ще бъдете свободни да им простите и наистина „да напуснете родния дом”. Ще освободите родителите си да вървят по своя път, едва когато срежете въжетата на вътрешен план и поемете отговорност за собствения си живот. Вече ще сте казали „не” на техните страхове и илюзии /меча на различаването/, но в същото време ще разберете, че родителите ви и техните страхове и илюзии не са едно и също. Те също са деца на Бог, които просто се стремят да изпълнят своята мисия. Усетите ли веднъж това, ще усетите и тяхната невинност и ще можете да простите!

В известен смисъл вие сте били жертва на родителите си, понеже като такива те са представлявали его базираното съзнание във вашето детство. Временно и частично сте живели според техните илюзии. Донякъде не сте и имали избор като тяхно дете. Но да трансформирате чувството си на жертва на ситуацията, е едно от най-великите постижения, което можете да извършите в живота си. Вие се освобождавате като личност, когато осъзнаете дълбоките енергийни отпечатъци от своето детство и съзнателно решите кои са добри за вас и от кои предпочитате да се освободите. Ето това се нарича майсторство.

Повече няма подсъзнателно да се адаптирате към желанията и мечтите на своите родители, които не са ваши собствени. В същото време няма и да се бунтувате срещу тях. Ще видите, че фалшивите образи, които са ви предлагали, не са ваши и толкоз! Не е нужно да съдите родителите си, че са ви натоварили с тези аспекти. Едновременно можете да различавате и да обичате!

Може да се каже, че вашите родители ви въвеждат в съзнанието, основано на егото и отново чрез тях преминавате отвъд него, като се освобождавате от тях с любов и прошка, осъзнавайки себе си като независимия майстор, който всъщност сте!

Служители на светлината и техните родители
Сега искам да се спра по-специално на връзката между душата на служител на светлината и неговото /нейното семейство. Служителите на Светлината често носят в себе си специална задача по отношение на своето рождено семейство. Служителите на Светлината идват на Земята със специалното намерение да се пробудят, да се освободят от основаното на егото съзнание и да посеят на планетата семената на Христовото съзнание. По-силно от останалите, Служителите на Светлината се стремят да учат и лекуват другите, като им помагат да се развиват в посока на съзнание, центрирано в сърцето!

Поради тази причина, много от душите на Служителите на Светлината се раждат в семейства или при родители, здраво затънали в реалността на его базираното съзнание. Тъй като възнамеряват да разчупят затлачените и закостенели енергийни модели, Служителите на Светлината бива привлечени като с магнит към „проблемните ситуации”, в които енергията е застояла, подобно на улица без изход. Служителите на Светлината идват с определена степен на осъзнаване, с определено чувство за духовност, което ги прави различни, невписващи се в семейните очаквания или амбиции. Като дете, Служителят на Светлината обикновено оспорва разбиранията на семейството си за света с това, което излъчва и изразява като своя истина. То почти инстинктивно прави всичко възможно да раздвижи енергиите и те отново да потекат.

Докато по този начин душата на Служителят на Светлината се стреми единствено да бъде в услуга на семейството и родителите си, те могат да я смятат за странник, дори за черна овца. И когато вътрешната красота и чистотата на детето Служител на Светлината не бъдат разпознати като такива, то често бива объркано и потопено в емоции като самота и дори депресия.

При започване на прераждането си, Служителите на Светлината дълбоко в себе си са уверени, че ще намерят пътя, че ще превъзмогнат ограничаващите енергии на рожденото си семейство. Когато, обаче, действително се преродят на Земята и започнат да растат, те биват подложени на същите съмнения и дилеми, като всяко друго дете. В определен смисъл те изпитват това объркване по-силно и по-дълбоко. Тъй като представляват духовно напреднали души, които често са по-стари и по-мъдри от своите родители, те много ясно осъзнават, че „нещо не е наред” с енергиите на обкръжаващата ги среда. На вътрешно ниво те директно се сблъскват с енергиите на своите родители, които не разбират или не резонират с техните мисловни нагласи и поведение. Тази битка им причинява огромен вътрешен стрес, особено предвид тяхната чувствителна и нежна природа. Те трябва да намерят начин да оцелеят емоционално и да се справят с факта, че силно обичат родителите си и едновременно са много различни от тях. Това причинява на Служителите на Светлината редица психологични проблеми, вариращи от самотност, несигурност и страх до пристрастяване, депресия и саморазрушение.

Затова пътешествието ви до Земята или други тъмни места, където енергията е зациклила и враждебна, не е безопасно. Това е опасна мисия. Не забравяйте защо ви наричам смели воини. Точно поради тази причина – вие сте пионери, които дръзват да навлязат в непознати и тъмни територии. Там липсват всякакви знаци и указатели. Обстановката, в която започва пътуването ви, е негостоприемна и по нищо не напомня за дома. Вие сами трябва да пресъздаде енергията на Дома за себе си, единствено посредством вашите чувства и интуиция като компас. Като Служители на Светлината вие сте пионери, които искат да разрушат преградите на старите и закостенели мисловни модели и да освободят задържаната в тях енергия. Вие сте едва ли не първите от вашата среда, които дръзват да направят това. Едва по-късно срещате вашите братя по душа. Вашата самотна борба е това, което ви разкрива като истинските воини, които сте. Вие трябва сами да откриете изхода и след като веднъж го направите, ще привлечете в живота си духове съмишленици, личности, отразяващи собственото ви пробудено състояние.

Самотната борба, през която всички вие трябва да преминете, за да откриете вашата светлина, е най-тежкото ви бреме. От гледна точка на душата сте избрали този път съзнателно, но да го извървите като дете от плът и кръв е болезнен опит, който ви наранява дълбоко. Приканвам ви да почувствате и разпознаете тази болка в себе си, защото само когато се свържете с нея, ще сте способни да я трансформирате и освободите. Щом като веднъж сте познали раненото дете в себе си, понесло кръста на отчуждението върху крехките си плещи, вие ще стигнете до същината на вашето бреме. Стигнете ли до тази същина, решението е на една ръка разстояние. Нужно е само да прегърнете болката на това дете с чисто и дълбоко осъзнаване. От това осъзнаване се ражда енергия на състрадание и дълбоко уважение, които ще достигнат до детето. Ще вдигнете кръста си само като бъдете себе си и истински обикнете и оцените онази „различна” част у вас. Ето по този начин ще отведете детето у Дома и ще изпълните мисията си на истински пионер, какъвто наистина сте.

Решаване на семейната карма
Задачата на Служителите на светлината по отношение на тяхното рождено семейство е да се реализират като тези, които са. Постигайки го, те изпълват мисията си. Не е тяхна задача да променят семействата си, не е и ваша работа да променяте каквото и да е извън вас. Вие не сте тук, за да направите света едно по-добро място. Тук сте, за да се пробудите. И да, когато извършите това, светът наистина ще стане едно по-добро място, защото вашата светлина ще го огрее и ще донесе радост и просветление и на другите. Но не се фокусирайте върху света, без значение дали става дума за семейството ви или за връзка, която сега започвате.

Истинската работа се състои в това да се освободите от всички онези страхове и илюзии, основани на егото, които така дълбоко сте попили като дете. Опознаването на тези енергетични отпечатъци, които частично съставят вашата личност и освобождаването на онези части, които не ви принадлежат, е предизвикателен и изпълнен с трудности процес. Трябва да бъдат обелени всички люспи на лука; това означава да се родите отново.

Като акцентирам на дълбочината на този вътрешен процес, това повторно раждане, аз не целя да ви обезкуража. От друга страна искам да изпитвате дълбоко уважение към себе си. Вие сте най-смелите воини, които познавам. Вие сте пионерите, които разпръсквайки светлина в тъмни и враждебни места, постилате пътя за едно ново съзнание на Земята.

Не е ваша работа да запалите светлината в нечие друго сърце. Това зависи единствено от него, ако пожелае да го направи. Може да предложите искра или да дадете пример, но вие по никакъв начин не сте отговорни за нечие чуждо пробуждане. Това е важно да се запомни, особено що се отнася до семейството ви. Често като деца чувствате инстинктивно, а като възрастни по-осъзнато, че трябва да спасите родителите си от техните страхове и илюзии. Нещо повече – често си въобразявате, че сте се провалили в това си начинание. Чувствате, че не сте могли истински да помогнете на родителите си по начина, по който сте планирали.

Тази линия на мисли почива върху грешното възприемане на смисъла на помощта и на вашата задача, по отношение на собствените ви родители. На практика нещата стоят така. От рождението си и занапред вие започвате да попивате силно енергиите на родителите си, сякаш за ваши собствени. Трудно ви е да различите къде започват те и къде свършвате вие. Тъй като наред с това абсорбирате и техните страхове и илюзии, вие влизате в тесен досег и с техните емоционални товари. Тези товари може да са им били предадени през няколко поколения от всяка страна на семейството. Може във всичко това и да присъства кармичен елемент, което значи, че всичко ще се повтаря отново и отново, докато „магията бъде развалена”. Това би могло да се нарече семейна карма. Може да има аспекти, свързани с небалансирани мъжки или женски енергии, енергии, произлизащи от стари робски традиции и такива, свързани с определени заболявания и т.н.

Подобен род кармичен товар може да бъде решен, когато заседналата вътре в него енергия бъде освободена и по този начин не се предава на следващото поколение. Семейната карма се разплита, когато поне един член на семейството прекъсне връзката, посредством освобождаване от емоционалния товар, поет в детска възраст и който може дори да е кодиран в гените.

Този член на семейството, който „развали магията” прави това като основно и най-вече помогне на себе си. Всичко опира до фокуса върху вътрешното израстване и разширяване. Тези израстване и разширяване оказват влияние върху „семейната енергия” и отварят възможности за останалите членове да намерят своя собствен път. Служителите на светлината, които са се освободили от задънената улица на емоциите, осигуряват енергийна пътека за останалите от семейството. Те постигат това чрез вътрешната работа и излъчването, което е резултат от нея, а не като просто опитват и дори подбутват другите да се променят и придвижат напред. Това, което те предоставят на семействата си енергийно, е възможността за промяна. Енергиите им отразяват към тях възможността за промяна и това е всичко, което те трябва да направят.

Дали членовете на семейството ще поемат по тази следа, зависи изцяло от тях самите. Никога не сте носили отговорност, нито вашата мисия някога е зависила от решението на друг дали да се промени или не. Вие може да сте освободили себе си от кармичния товар, с който вашето семейство ви е натоварило и заради това да бъдете подигравани или отхвърлени от семейството си, и в същото време вашата мисия е изпълнена напълно успешно. По този начин разрушавате упойващата хватка на кармичния модел, в която може да бъде хваната семейната линия и ако един ден имате деца, емоционалният товар няма да се предаде върху тях. Ето това е истинската мисия на вашата душа!

Представете си, че живеете в долина, която е суха и пуста. Вашата общност ви казва, че не можете да напуснете долината, тъй освен нея не съществува нищо друго. Вие изглежда сте единственият, който пази спомен за тучна и плодородна земя, по-различна от тази. И така, след дълги разсъждения, решавате да пробвате своя късмет и напускате долината. Изкачването на склоновете й изстисква вашите сила и енергия. Не само пътят е изключително стръмен, но липсват и всякакви и знаци и указатели, към които да се придържате. Изкачвайки се нагоре, вие оставяте следа след себе си. В даден момент завършвате изкачването си и гледката, която се простира пред вас ви изпълва с радост и чувство на преклонение. През цялото време сте знаели, че нещо там отвън повече прилича на Дом, от мястото, където сте родени. Обзети от ентусиазъм, вие хвърляте поглед надолу към семейството си. Искате те да се присъединят към вас и да се дивят на тази велика гледка. Искате да споделят победата ви. Но там долу не се вижда никой и когато накрая съзирате някакви хора в далечината, те изглежда въобще не се интересуват от вашето пътуване.

Това често се случва на душите на Служителите на Светлината. Затова ви моля да не оплаквате загубата на семейството си в това отношение. Вие сте им направили огромна услуга, като сте излезли от долината, като сте разчистили пътя и сте оставили диря. Тази следа ще остане и един ден ще бъде използвана от някой, който иска да излезе от същата тази долина. Следата представлява енергийно пространство, което сте направили достъпно за тях.

Оставянето на тази следа е била вашата задача, когато сте се родили в това семейство, при тези родители. Не трябва да се опитвате на накарате семейството си да се изкачи като вас или да го изнесете на плещите си. Това не е ваша задача. Винаги, когато се опитвате, образно казано, да извлачите родителите си или семейство нагоре по стръмния склон, вие спирате собственото си развитие и ще бъдете разочаровани и обезкуражени. Това не е пътят на духовното израстване и алхимия. Онези, които обичате и искате да споделят вашата светлина може и да изберат да си останат в долината за някое и друго столетие или по-дълго. Това зависи само от тях. Но един ден в своя живот, те ще открият една малка следа и ще си кажат: „Хей, това е много интересно, нека да се изкачим и да видим. Вече не сме щастливи тук.” И те тръгват. Те ще започнат собственото си пътешествие на вътрешно израстване, собственото си изкачване към светлината. И не е ли прекрасно, не е ли абсолютно безценно, че те ще открият знаци по пътя, диря, която да следват. Ще трябва да поведат собствени битки, но ще имат фар, който осветява пътя и да ги води в тяхното пътуване. Като пионери, вие сте разчистили голяма част от дивата и непозната територия и прокараният от вас път ще бъде използван с благодарност и почит.

За да бъдете наистина свободен и да си върнете майсторството като независимо духовно същество, трябва да се освободите от рожденото си семейство. Трябва да ги оставите да тръгнат по своя път, не само като тяхно дете, но и като техен родител. Нека да обясня тази двойна връзка. Детето във вас трябва да се освободи от надеждата, е вашите родители ще ви предложат безусловна любов и сигурност. За това то трябва да се обърне към вас и вие трябва да му помогнете да се освободи от гневната, тъжна разочарована част от детето, която се чувства предадена от родителите си. Това е детската част. Вие също така трябва да се освободите от онази част във вас, която иска да бъдете родител на родителите си. Типично е за душите на Служителите на Светлината, когато пораснат до определен момент, да искат да влязат в ролята на родители по отношение на своите собствени. Тъй като имат вродена нужда да учат и лекуват и са духовно осъзнати, често те ясно съзират страховете и илюзиите на своите родители и искат да ги излекуват. Това може да доведе до редица противопоставяния с родителите ви, защото вашето желание за помощ често е преплетено с подсъзнателната нужда да бъдете приети като тези, които наистина сте. С други думи, във вас говори раненото дете, когато се опитвате да спасите родителите си и това е сигурна рецепта за провал, когато се опитвате да помогнете на другите, чрез ранената част във вас. Накрая ще бъдете още по-наранени, а родителите ви вероятно още по-объркани и разстроени.

Да се освободите от родителите си, означава да се освободите от всяко желание да ги промените. Трябва да разберете, че не е ваша задача да ги водите където и да е. Мисията ви е да се справите със собствения си път – това е всичко. Когато наистина се разделите с родителите си и оставите двойната връзка да си отиде, ще откриете, че между вас и тях се отваря ново пространство, много по-свободно и всеобхватно. Ако те все още са живи, връзката с тях ще стане по-малко напрегната, тъй като енергиите на порицанието и вината вече са напуснали сцената. От друга страна може да откриете, че нямате желание да ги навестявате толкова често. Може проста да има липса на споделени интереси. Във всеки случай ще се почувствате много по-свободни в тази си връзка, определяйки собствен курс в живота, без нуждата от одобрение от тяхна страна или склонността да се гневите и разстройвате, ако те не са съгласни с вас.

В живота си може да се срещнете с хора, които са част от духовното ви семейство. Вашето духовно семейство няма нищо общо с биологията, гените и наследствеността. То представлява група от сродни души. Вие често се познавате от предишни животи, в които сте били свързани чрез приятелство любов или споделена цел. Много ви е лесно да се разбирате с тях, тъй като споделяте общо вътрешно сходство; просто принадлежите към едно семейство. Изпитвате чувство сякаш се завръщате у дома. Това, което в началото ви е карало да се чувствате самотни и различно сред другите хора, сега се превръща в основата на вашата връзка и взаимно разбирателство. Свързването с вашето духовно семейство е източник на истинска радост в земния ви живот. Ключът към допускането му в живота ви е намирането на собствения ви път „извън долината” и разпознаването на светлината вътре във вас. Когато сте способни да видите собствената си светлина в среда, която не я отразява обратно към вас, вие ставате независими и свободни. Необременени от кармичните аспекти на миналото си, от страховете и илюзиите, които са ви сковавали, ще привлечете в живота си връзки основани на любов и уважение, които отразяват вашата пробудена божественост.

© Pamela Kribbe
www.jeshua.net

Последни публикации
Последни коментари
За контакти