Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235285
Users Today : 2714
This Month : 83127
This Year : 373004
Views Today : 9337
Who's Online : 44

ЗАЩО НЕ БИВА ДА МИ ВЯРВАТЕ

ЗАЩО НЕ БИВА ДА МИ ВЯРВАТЕ

ЗАЩО НЕ БИВА ДА МИ ВЯРВАТЕ

Когато кажат вярвайте/повярвайте, човек се чувства под натиск и се съпротивлява, а колкото е по-настоятелен натиска, толкова по-силна е съпротивата. Понеже е необходима радикална промяна във всички области на живота, тази перспектива плаши много хората, защото усещат заплаха за мирогледа си, на който са разчитали много време, а това измъква почвата под краката им. За да се избегне този страх, натиска не трябва да е осезаем – промяната трябва да е постепенна – когато е готово съзнанието. Затова и не бива да възприемате сериозно моята гледна точка.
Претенцията да повярвате твърди, че предлага единствено възможната истина. Това е дуалистично твърдение: противопоставя истина – лъжа, а действителността никога не е еднозначна – единствената истина е илюзия. За да имате някаква реална представа, трябва да осъзнавате поне няколко гледни точки едновременно и да не ги противопоставяте.
В продължение на хиляди години, чрез изкуствен мизерен живот са внушавали на хората комплекси за малоценност. Хората се смятат за некадърни, да преценяват, и затова търсят авторитет/кумир, който да следват като по-компетентен. Така хората са превърнати в стадо и скачат след овена в пропастта (авторитета/кумира, който за да води убедително, е обозначен като експерт, доктор, доцент или професор). Точно тези авторитети наричат „говорещите глави“, които можете да видите по всяка телевизия, да внушават „единствено възможната истина“ – тяхната.
За да са послушно стадо, за хората се създават изкуствени кумири, т.е. превръщат хората в папагали, повтарящи нечие мнение. За да не се навъдят много непрекъснато повтарящите: „Йосиф Йоргов каза това, онова…“, не бива да ми вярвате – вярвайте само на себе си и не избирайте само една единствена истина.
А за да следвате кумирите си, вниманието ви трябва да е насочено навън. Така преставате, да обръщате внимание на вътрешния си глас, на душата си. Понеже душата е безсмъртна, успява да натрупа много опит и знания – всичките ви вътрешни усещания, тези които не са от физическите сетивни органи, са реакции на душата на енергийните ѝ взаимодействия. Съобразявайки се с вътрешните си усещания, следвате собствените си интереси, а не натрапените ви от кумири, които виждат света „от собствената си камбанария“, т.е. съдят за реалността по собствените си взаимодействия, които, съвсем естествено, са напълно различни от вашите. Затова не бива да приемате за „чиста монета“ гледната ми точка, тя си е само моя, а вие трябва да си имате ваша, основана на собствените ви усещания.
Ролята на дуалността е именно, да засилва в крайности: затова масово, всяка истина се представя като единствено възможна, а очернянето на другото мнение, засилва в другата крайност. А както повтарям често, всяко залитане в крайност, предизвиква страдания, и колкото е по-голямо залитането, толкова е по-голямо страданието (а колкото повече страда човека, толкова е по-голям комплексар и толкова по-лесно се манипулира). Затова, избягването на дуалните залитания, намалява жизнените проблеми, а постигане на златната среда, на уравновесеност, създава необходимото спокойствие и усещане за щастие (усещания на душата, която постига набелязаното за въплъщението – удовлетворение).
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: