Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7237902
Users Today : 5331
This Month : 85744
This Year : 375621
Views Today : 21594
Who's Online : 96

За политиката в България

За политиката в България

За политиката в България

И преди съм писал, че няма никакво значение, кой точно управлява, защото всички се подчиняват на едни и същи правила. Не може да не ви е правило впечатление, че единствената промяна през последните 30 години, която правят новите управници, е да заменят чуждите със свои хора. Колкото и да ви убеждават, че променят много неща, на собствен гръб усещате, че всичко това са празни приказки – просто се опитват да оправдават очакванията, които са им дали власт, но за съжаление, не могат да надскочат себе си. За действителна промяна са необходими нови правила, а сегашните управници нямат интерес да ги променят, защото при нови правила, не могат изобщо се докопа до властта. Все повече хора осъзнават, че безкрайните обещания на партиите не струват пукната стотинка и вече няма от кого да избират – затова се хващат за всеки нов играч, с плахата надежда, че най-после нещо ще се промени. Напразни надежди – правилата нали са същите!
За да се променят правилата трябват хора с ново мислене, а не превъзнасящи старото като абсолютна истина. Това е възможно по принцип и при сегашната конституция, достатъчно е само да не се дава власт срещу празни обещания, т.е. властта да не се избира директно от хора, които се влияят лесно от телевизионните внушения. Тази система се нарича мажоритарна – ако се сещате, последните 30 години политиците се сещат от време на време за нея, но щом започнат да я обсъждат, съобразяват, че няма как да са на власт, няма да могат да будалкат широките маси, и се отказват от нея.
Основният проблем на сегашните управници е липсата на морал – разбира се, в парламента периодично попадат и идеалисти, но те не се задържат повече от няколко месеца: идеализмът им умира много бързо като видят, какво представлява мнозинството. Званието народен представител е изпразнено напълно от съдържание – виждате го всеки ден, България е само една, но народните представители действат на принципа „орел, рак и щука“, сякаш става въпрос за различни държави, а от това си патят всички.
Типичен пример показващ липсата на морал е демонизирането на Бойко Борисов. Далеч съм от мисълта, че Борисов е „света вода ненапита“, като всеки човек и той си има своите кусури. Но според мен, има много повече достойнства от всички останали политици – затова и организираха срещу него общ фронт, защото осъзнават, че нямат никакви шансове, ако не го поливат с мръсотия. Държа да си имам свое мнение по всички въпроси, а аргументите, които ме карат да се обявя в защита на Борисов са следните.
Всеки на власт е поставен под периодичен или постоянен натиск (зависи от броя на зависимите от тази власт). Този натиск има три етапа:
1. Скрита корупция – шуро-бажанащина или приятелските кръгове;
2. Явна корупция – папки с ластици и т.н. – подкупите може да са много разнообразни, не само с банкноти;
3. Ако първите два натиска не свършат работа, се скалъпва компромат, за да се замени неотстъпчивия с по-сговорчив.
Както, надявам се, забелязвате, компроматите в България са рядко явление, следователно, първите два натиска вършат идеално работата си. Което ме кара да мисля, че Борисов е с най-висок морал сред политиците и точно затова, всички гузни се опитват да го очернят. А създаването на толкова сложен компромат, показва, че Борисов е засегнал интереси на хора с много пари. За съжаление, Борисов се модернизира и ми се струва, че не става за друго, освен да си играе с внуците.
Вече споменах, че повечето политици са в постоянен режим на „крадеца, който вика дръжте крадеца“. Все пак си е за завиждане, ако са продали България за по-малко, отколкото демонстрира компромата на Борисов. Разбира се, натиска върху властта е винаги на четири очи, и затова трудно изплува информация. Но има косвени признаци и ми направи впечатление, че когато Христо Иванов внесе предложение за закриването на специализираната прокуратура, Черепа от Дубай (Васил Божков) заговори, че си стяга куфарите, да се прибира в България – очевадно е, кой е заплатил на Христо Иванов и за какво точно. В такива случаи винаги се замислям, защо толкова много политически анализатори и журналисти не забелязват такива връзки – започвам да се убеждавам, че усилията на тайната власт, за затъпяване на населението, дават своите резултати.
Петков и Василев също с ентусиазъм се вкопчиха в „комромата“ на Борисов – изобщо този компромат се оказа като лакмусова хартийка за нисък морал. Все пак, всяка дребна душица постоянно плюе по другите и възхвалява себе си.
За съжаление, няма голям повод за оптимизъм, дори само пет човека да гласуват, пак може да признаят изборите – да се свалят захапалите кокала от власт, може само с въстание, но да се надяваме, че световния хаос ще доведе до съществени промени по целия свят.
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: