Брояч от 3.2006г.
5562242
Users Today : 467
This Month : 10439
This Year : 10439
Views Today : 1918
Who's Online : 2
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час
Йосиф

Йосиф

Арсенал за зомбиране

Арсенал за зомбиране

Ноам Хомский – професор по езикознание в Масачузетския технологичен институт, лингвист, философ, обществен деятел, автор на книги и политически аналитик, се смята за един от най-изявените мислители на нашето време, разказва El Club de los Libros Perdidos.
Неговите книги са издавани по цял свят. Особено популярен е съставения от него списък с начините за манипулиране на човешкото съзнание, към които прибягват СМИ и правителствата.
Прочетете го и ще ви станат ясни много неща:
1. Отвличане на вниманието
Основен елемент за управление на обществото е отвличането на човешкото внимание от важни проблеми и решения, приемани от политически и икономически управляващи, чрез постоянно насищане на информационното пространство с незначителни съобщения.
Метода отвличане на вниманието е доста съществен, за да не могат гражданите да получават важни знания в областта на съвременната философия, наука, икономика, психология, нейробиология и кибернетика.
В замяна, информационното пространство се запълва със спортни новини, от шоу-бизнеса, с мистика и прочие информационни съставки, основани на основните човешки инстинкти, от еротика до порнография и от битови сапунки до съмнителни начини за леки и бързи печалби.
2. Проблем – реакция – решение
Създава се проблем, някаква „ситуация“, с цел да се постигне определена реакция сред населението, за да поиска само предприемането на мерки, необходими на управляващите.
Например, допускане разрастване на насилието в градовете или организиране на кървави терористични атаки, за да поискат гражданите приемане на мерки за безопасност, които да ограничат гражданските свободи.
Или да предизвикат някакъв икономически, терористичен или технологичен проблем, за да заставят хората да предприемат мерки за ликвидиране на последствията, дори да е в нарушение на социалните им права, като „необходимото зло“. Но трябва да сте наясно, че кризи не възникват от само себе си.
3. Постепенност
За да се приеме някаква непопулярна мярка, е достатъчно да се внедрява постепенно, ден след ден, година след година. Точно по този начин са натрапени глобални принципиално нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 1980-те и 1990-те години.
Свеждане функциите на държавата до минимум, приватизация, неувереност, нестабилност, масова безработица, мизерно заплащане. Ако беше направено изведнъж, вероятно щеше да предизвика революция.
4. Отсрочване на изпълнението.
Още един начин за пробутване на непопулярно решение, да се представи като „болезнено и необходимо“, но да се постигне съгласието на гражданите за осъществяване в бъдеще. Много по-лесно се постига съгласие за бъдещето, отколкото за настоящето.
Първо, защото не е непосредствена заплаха. Второ, защото преобладаващо народа е склонен да има наивни надежди, че „утре всичко ще се промени към по-добро“, и че жертвите, които искат от тях, ще се избягнат. Това предоставя повече време на гражданите да свикнат с мисълта за промените и да ги приемат смирено, когато им дойде времето.
5. Инфантилизация на народа
В повечето пропагандни изказвания, насочени към широката публика, се използват доводи, персонажи, думи и интонация, все едно са насочени към ученици с забавено развитие или умствено непълноценни индивиди.
И колкото повече се стараят да заблудят слушателите си, толкова повече използват инфантилни похвати. Защо ли?
Ако се отнасяте към човек, все едно е на 12 години, внушената реакция лишава човека от критическа преценка, което е типично за децата.
6. Наблягане на емоциите
Въздействието върху емоциите е класически метод за нейролингвистическо програмиране, насочено към блокиране на рационалния анализ и в крайна сметка – блокиране на способността за критично осмисляне на случващото се.
От друга страна, използването на емоционалния фактор, позволява да с проникне в подсъзнателното за пряко програмиране на желания, страхове, опасения, принуждения или устойчиви модели на поведение. Заклинания насочени срещу жестокия тероризъм, срещу несправедливата власт, колко страдат гладните и унизените, оставят зад кадър истинските причини за случващото се. Емоциите са враг на логиката.
7. Дебилизация на населението
Важна стратегия е хората да не се досещат за управленските методи, целящи подчиняване на волята им.
Качеството на образованието, предоставяно на нисшите обществени класи, трябва да е, колкото се може по-посредствено, за да не може да бъде преодоляно невежеството
8. Рекламиране на посредствеността
Властите се стремят да внедрят мисълта, колко е модно да си тъп, пошъл и невъзпитан. Този метод е винаги комбиниран с предишните, тъй като всичко посредствено се проявява в съвременния свят в огромни количества, във всички социални сфери – от религията и науката, до изкуството и политиката.
Скандалите, жълтите вестници, врачуване и магия, съмнителен хумор и популистки акции – всичко това е с една единствена цел: да не допусне разширяване на човешкото съзнание до безкрайността на реалния свят.
9. Култивиране чувство за вина
Още една задача – да се накара човека да повярва, че е виновен за собственото си нещастие, че е следствие на недостатъчни умствени възможности, способности или прилагани усилия.
Следствие на което, човека не възстава срещу икономическата система, а започва да се самоунищожава, да обвинява само себе си, което предизвиква подтиснатост и пасивност.
10. Отлично познаване на човешката натура
За последните 50 години, успехите в развитието на науката са довели до голяма разлика между знанията на обикновените хора и използваните от управляващите класи.
Благодарение на биологията, на нейробиологията и приложната психология, системата е получила на разположение изключителни знания, както за физиологията на човека, така и за психиката му. Системата знае за човека много повече, отколкото той за себе си.
Това означава, че в повечето случаи, системата има повече власт и управлява хората в много по-голяма степен, отколкото те сами себе си.
Забелязвали ли сте тези методи в действие?
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/10_strashnykh_trjukov_s_pomoshhju_kotorykh_kontrolirujut_massy_rasskazyvaet_noam_khomskij/2019-01-18-61772
P.S. За да не пиша отделна статия и темата да се разкъса, ще спомена някои свои наблюдения:
Като вариант на първите две точки, а и на 6-та, ми се иска да имате предвид постоянно използвания похват от управляващите, да измислят враг и заплаха. Това сплотява масите и ги прави по-търпеливи към експлоататорската система. Това може да се наблюдава всеки ден по световните новини.
Повтаряй една лъжа, докато стане истина. Любим похват на Корнелия Нинова, но и масово прилаган по цял свят.
Йосиф Йоргов

Не простените родители…

Не простените родители…

Всеки от нас може да предяви претенции към родителите си. Критикували са ни. Не са ни разбирали. Може да са бели излишно строги.
Или контролиращи. Или досадни. Или равнодушни. Понякога са били невнимателни, понякога прекалено изискващи. Могли са да ни унижават. Някого да бият. Да манипулират.
Знам, такова равно, доброжелателно, любещо отношение към детето, основано на уважение към личността, върху безусловното му приемане и безусловната любов, е изключение от правилото, уникат. И ти е провървяло много, ако си израснал в такова семейство, при такива отношения.
Но, ако са те критикували и отблъсквали, а понякога и не са те разбирали – в теб е останала обида и претенции към родителите.
В нас, възрастните, съществуват цели залежи от неизказани към родителите чувства, когато са ни обиждали или отхвърляли, или не са ни разбирали. Защото (както и децата ни сега!) не винаги сме изразявали (имали такава възможност!) своето несъгласие с родителите си. И докато в нас се спотайват тези неизказани упреци, претенции, обиди – отношенията ни с родителите не може да бъдат наречени добри, „разчистени“. Между нас съществуват камари неизказани чувства и емоции, не изказани думи. И докато не се избавим от тези претенции, не освободим обидите си – родителите ни не са простени.
Но всеки родител, за да е добър родител – трябва първо да прости на своите родители за всички грешки, които неволно са допуснали. Защото, докато не простиш, си обречен да повтаряш постоянно техните грешки. И ако си се клел като пораснеш: „Никога да не се държиш така с децата си“ – ще правиш точно обратното.
Твоят непростен баща ще вдига ръка, за да удари твоето дете. Твоята непрoстена майка ще те кара да крещиш на детето си като нея. Искаш ли го или не, но не простените родители остават действително във нас, в нас остава агресията или затвореността, равнодушието или досадливостта им. И започват да избликват, да се проявяват чрез нас. И в това няма нищо мистично.
Нашите деца се превръщат в заложници на нашите отношения с родителите ни. За да възпитавате детето „по-нoвoму“, чисто, светло, е необходимо сами да станете чист и светъл човек, необременен с обиди и претенции, с агресия и не простил. А да се освободите от тях е лесно. Колкото и странно да изглежда, нo действително – освобождаването от обидите и прощаването на родителите е много по-лесно, отколкото да живеете с постоянната болка в сърцето, с ненавист или с неприемане. Защото, да се освободите, означава да простите. А да простите – означава да разберете. Да разберете, защо сте постъпвали така. Защо те са го правили.
А те са просто такива, каквито са били. И са ни възпитавали, доколкото могат (както го правим и ние сега). И не са научени от никого, нямат подготовка за детско възпитание – и неминуемо (както и ние сега), са допускали грешки, които дори не са забелязвали. Нещо повече, родителите ни са били много по-малко подготвени за възпитанието от нас.
Ако правите възпитателни грешки сега, когато има достъп до огромно количество литература за детското възпитание, когато има програми по радио и телевизия, посветени на детското възпитание, има тренинги, помагащи овладяването на грамотно общуване с детето – какво са могли да знаят родителите ни, израснали във времена на ограничения и дефицит? Те са били много по-малко подготвени и развити. Затова са постъпвали според възможностите си.
И всичко са го правили (както и ние сега!) – с най-добри подбуди. Правили са го, защото са ни желаели доброто, искали са да ни направят добър човек. И са вярвали свято, че точно с тези методи се получават истински добрите хора! Нещо повече, самото време, в което са живели нашите родители, техните родители – нашите баби и дядовци, се е определяло в голяма степен от неумението, прибързаността, неграмотността във възпитанието.
Поколенията на нашите родители, на нашите баби и дядовци, са израснали в страна, която е имала нужда от малки, изпълнителни хора, послушни, „като всички“. Никой не си е поставял за задача да изгради ярка, силна личност, отстояваща своите възгледи и убеждения. Такава, от каквато има нужда сега, в настоящия момент.
Поколения наред са възпитавани послушни, удобни деца. Самата страна е формирала послушни и удобни хора, изпълнители, „винтчета“, послушно вдигащи ръка при гласуване, съгласяващи се с политиката на партията и правителството. За това е работила цялата възпитателна система, започваща от детските и младежки организации, завършваща със семейството.
Нашите баби и дядовци, майки и бащи, са нямали понятие, че по-късните поколения ще живеят при друг строй, където не бива да си малък и послушен, а уверен, силен, активен, където трябва да отстояваш себе си, позициите си, да постигаш целите си. Нашите родители са изпълнявали, макар и несъзнателно, внушенията на социума, на страната, в която са живели. А ние, съвременните родители, и до сега сме „заразени“ с тази цел, макар да не го осъзнаваме.
Освен това, старите поколения са израснали във времена на трудности и ограничения, на лишения, когато е трябвало да се оцелява, да се изхранва семейство и деца. Дори едната заплата, без допълнително заработване, са затруднявали много живота и са ожесточавали сърцето. Нашите родители, не са успявали, нямали са силите да се занимават с нас, да ни показват любовта и подкрепата си в такава степен, каквато ни е била необходима.
Запомних добре един от участниците в тренинг, мъж, разказващ с горчивина за равнодушието, за безчувствеността на родителите си. Работели в завод и освен това са имали малък къс земя, на който са отглеждали картофи, зеленчуци – времената са били трудни и тези допълнителни продукти са били необходимост през това време. И от пролетта до есента, всеки ден след работа, родителите и момчето се срещали на портала, за да отидат да работят на този участък. Винаги в пет часа вечерта.
– Влязох в казармата, нямаше ме две години. Най-накрая се завърнах и позвъних на майка си в завода.
– Мaмо, – радостно възкликнах, – върнах се!
– Добре, – отговори тя, – Тогава, ще се видим на портала в пет…
Разказвайки за това, мъжът не може да скрие огорчението си: как са го посрещнали след двегодишна раздяла!
Да, родителите ни, действително, понякога бяха сухи и безчувствени. Но какви може да бъдат, когато трябва да се занимават денонощно с оцеляването? Можем ли да ги осъждаме за това?
И дори след тези времена на бедност и лишения, много от родителите ни продължаваха да се трудят неуморно, за да ни подсигурят по-сигурен живот, а това винаги е за сметка на общуването, на близките отношения, на необходимото ни разбиране.
А ние сега продължаваме да преследваме материалното изобилие, продължаваме да препускаме като родителите си, като катерички в колело. И нямаме време, нямаме какво да дадем, да изразим на децата си. Защото сърцата ни не са изпълнени с любов, а с постоянна суета, с тревоги, със съмнения за утрешния ден, с желанието да натрупаме повече. Не сме много по-различни от родителите си. Имаме ли право да ги съдим?
Нашите родители са били такива, каквито са, такива, каквито са ги възпитали. Така може да се обвиняват всички предци. Но какъв е смисълът?
Няма никакъв смисъл от обвиненията. Има смисъл от постъпването по различен начин, „пo-нoвoму“. Те нямат вина, че са действали според повелите на времето. Това е по-скоро тяхната беда. Как може да ги осъждаме? Може само да ги съжалим. Че са живели живот като техния. Че и сега търпят последствията от своето възпитание. Може само да им се съчувства, че са преживели живот без любов.
Да се обвиняват родителите за отношението им, е все едно да ги обвинявате за родния им език.
И във възпитанието е същото. Езикът на критиката, на неприемането, на който са ви говорили, вече е остарял. И можете да научите друг език – езикът на любовта.
Но преди всичко, трябва да поемете отговорност за отношенията, които искате да имате с детето си. И да не се оправдавате, че никой не ви е учил, че родителите ви не са ви дали нищо. Дали са ви това, което е било възможно. Но сега, осъзнавайки грешките, може да дадете на децата си много повече.
Има още един начин да простим на родителите си.
Това е да се чувстваме благодарни. Нашите родители са извършили най-главната и забележителна постъпка – ДАЛИ СА НИ ЖИВОТА.
Само благодарение на тях, живеем сега, можем да обичаме и да се радваме, да раждаме деца, да научаваме нови неща. Разкрили са ни цял свят наречен ЖИВОТ.
А тази тяхна постъпка оправдава, прощава всичките им грешки и прегрешения. Още повече, че тези прегрешения не са със зъл умисъл. Обичали са ни, както са могли. И са ни възпитавали според възможностите си. И много са се старали да ни направят добри. И това им се е удало.
От книгата на Мaруся Светлoва „Възпитание по-нoвoму“
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_5681

3 януари

Отец-Абсолют – Сливане на двата свята (Задушевен разговор)
3 януари 2018 г.

Здравейте, скъпи мои любими деца!
Продължавам разказа си за сливането на човешката същност с Божествената, т.е. с вашата душа.
Днес ще ви дам „упражнение“ за развитие на духовния ви „мускул“ – вашата интуиция, която ще ви помогне да се избавите от привичната стандартна реакции към случващото се.
Ще го нарека „Задушевен разговор“.
Още от сутринта, щом се събудите, създайте намерение, да проследявате реакциите си към всеки човек, с който общувате през деня.
А след това, помолете душата си да поеме ролята на „събеседника“ при общуването с хората, заменяйки човешката ви същност.
Дори не можете да си представите, доколко душевната ви същност променя човешката, след като я обхване с високите си вибрации.
И тогава, съзнанието и тялото ви получават вече съвсем други енергии – Божествени.
Но за да останете в това високовибрационно поле, трябва преди всяко общуване, да обръщате внимание, дали сте в енергиите на душата си или сте „изпаднали“ в тримерните дуални енергии.
Това упражнение изисква доста тренировки, родни мои, и рядко може да се получи от първия път.
Но когато го овладеете напълно, ще бъдете възнаградени многократно.
Сами ще се удивите, доколко спокойно, мъдро, благонамерено ще реагирате на всички човешки изказвания, дори на най-неприятните и неочаквани за вас.
Ако успеете да отстъпите напълно мястото си на душата си, вече тя ще отговаря на изказванията, и разбира се, от съвсем други позиции, имайки предвид всички аспекти и нюанси.
За да ви стане напълно ясно, да разгледаме следния пример.
Някой от семейството ви е „станал с дупето нагоре“ и още от сутринта започва да се оплаква от живота, от предстоящото му за деня, от времето, от колегите в работата, и т.н. и т.н.
Както знаете, тримерният човек, особено, ако е обладан от средни астрални същности, винаги ще намери много поводи за жалби.
И ако подкрепите такъв разговор, всички от семейството ви ще започнат деня в ниски вибрации, които ще притеглят неволно „запланираното“.
Нека да видим, как би се държала мъдрата душа, ако ѝ дадете тази възможност.
Обезателно ще намери начин да пренасочи разговора в друго русло, ще намери положителните моменти, които имат на разположение всички от семейството и ще съсредоточи вниманието именно към тях.
Обезателно ще успее да се пошегува, да разкаже нещо забавно и весело – с една дума, да разтвори с Божествените си енергии целият негатив, предизвикат от изказванията на близките ви.
Обезателно ще повиши настроението на всички, и тогава, не само вие, но и всички от семейството ще започнат деня си в високовибрационни енергии, които да привлекат благоприятни ситуации, добри хора, късмет и успех.
Опитайте, родни мои, да започвате деня си, като давате предимство на душата си, а не на човешката си същност.
И ще видите, как се променя живота ви, как започват да се развиват съвсем различни сценарии – такива, за които дори не сте мечтали.
Благославям ви, родни мои, и много ви обичам!
Отеца-Абсолют говори с вас.
Приела Марта, 3 януари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vozrojdeniesveta.com/sliyanie-dvukh-mirov-dushevnyy-razgovor/

7 грешки, които допускат 99 % от жените

7 грешки, които допускат 99 % от жените

Има един мит, според който хората се влюбват от пръв поглед и любовта им трае вечно. Но никой не строи къщи така, никой не се сдобива с професия, никой не оздравява така.
Според мен този, който изгражда връзката, е жената. Знаете ли защо не давам консултации на двойки? Защото по правило мъжът ме моли да докажа, че жената не е права. Той не иска нищо друго от психолога. Аз работя с жени, защото искрено вярвам, че когато жената се промени, се променя и отношението на мъжа към нея.
В тази статия ще ви представя седемте най-често срещани грешки, които съм наблюдавала.
Грешка № 1: Вие твърде много поучавате
Основната грешка във връзката е прекомерната разговорливост на жената. И то не празните приказки, а когато тя, вместо да обясни причината за тъгата си, казва „Аз ще ти обясня как е правилно! Аз знам! Ти не знаеш, ти изобщо не мислиш за.“. И тя започва тези свои нравоучения примерно в колата, когато мъжът дори не може да излезе и да си тръгне. Продължава да му пили за някаква дреболия през целия път. После пристигат вкъщи, хапват, лягат си, правят секс и на сутринта всичко се повтаря.
Грешка № 2: Вие се хвърляте от една крайност в друга
Жените имат още една често срещана грешка. Постоянно изпадат в крайности – „винаги достъпна“ или „абсолютно недостъпна“. Има два момента:
1. Когато жената е достъпна за интимна близост с партньора независимо от поведението му, тя губи стойност както за самата себе си, така и за партньора.
2. Когато жената заема позицията на строгия лидер или на „майката“ в семейството, сексуалното влечение към нея изчезва. Защото в главата на мъжа „майка“ и „секс“ са две различни неща. Майката е за любов, а за секс трябва да се търси друга жена.
Жената е комбинация от момиче и майка. Съчетанието от двете образува една спокойна, хармонична жена, която умее да проявява гъвкавост. Майката не може да проявява гъвкавост, защото постоянно се тревожи за нещо и трябва да се държи правилно. А момичето не може да проявява гъвкавост, защото просто е още глупаво.
Когато жената се научава да усеща себе си, тя разбира, какво е спокойната радост. И се учи да намира инструментите за постигането на това състояние.
Жените очакват, че ще дойде мъж, който ще направи нещо, за да им стане на тях добре. Но няма. Защото нуждата от любов е основна потребност. Основните потребности можем да реализираме само самостоятелно. Ако жената не умее да удовлетворява основните си потребности самостоятелно, ще изпитва нарастващо недоволство. Уж и тя прави това, което трябва, и партньорът действа така, както пише в списанията. Но тя не усеща. И затова накрая хората се разделят.
Грешка № 3: Вие биете тигъра с мокър парцал
Жената често се опитва да обясни на мъжа, че той не отговаря на очакванията ѝ. Тя постоянно му повтаря неща като „Ти си мързелив!“, „Докога така?“, „Все печелиш жълти стотинки“, „Кога ще вземеш решение най-сетне?“. Поставена по този начин, информацията в крайна сметка превръща партньора в „котарак“, който не иска да идва при „стопанката“ си.
Все едно сте си взели у дома тигър, но всеки ден го биете с мокър парцал и му казвате, че не е силен и не е тигър. За предпочитане е да казвате на партньора неща като „Знаеш ли, тъжно ми е“, „Разстроена съм, защото вече съм ти казвала колко е важно за мен това, надявах се да ме разбереш“. По този начин жената нагърбва мъжа с отговорност за състоянието си. Това е много важно, защото всички жени искат отговорен мъж. На мъжа му е много по-лесно да направи така, че жената да се чувства комфортно, отколкото да се чувства отговорен за тъгата й.
Грешка № 4: Вие не осъзнавате какво е щастието
Работя вече от 15 години и дълго време не разбирах защо жени с абсолютно различно обществено положение, на различни години, с различен опит и възпитание правят едни и същи грешки. И какво разбрах? Разбрах, че родителите носят огромна отговорност. Те трябва да създадат за дъщеря си опит в изпитването на щастие, по който тя по-късно да идентифицира себе си в обществото. Може да не е научена да изпитва щастие. Затова когато навлиза в зрелия живот, тя не знае какво е това състояние – щастието. Тя не знае какво чувство трябва да дойде като награда за добрите оценки, за доброто поведение или за още нещо. И ето че тази жена започва самостоятелния си живот, без да знае какво е щастие. Среща мъж, който й казва „Аз съм щастието ти!“. И го приема. Минават 2-3 години, а тя все така не изпитва щастие.
Основната задача на родителите е да предадат на децата си това знание – какво е щастието. Ако жената възпитава и култивира в себе си чувство за спокойна радост, тя решава така две задачи едновременно.
Грешка № 5: Вие не възпитавате у децата нежност
Мой познат има дъщеря, която е на 3 години. Когато го доближи, тя веднага проявява нежност. Така природата общо взето ни показва модела на поведение на жената. Ако дамите постоянно се държаха така, мъжете нямаше да имат никакъв шанс да останат безучастни. Но къде изчезва цялата тази нежност с годините? Защо когато мъжът се запознае с едно момиче, трябва да чака толкова време, за да получи прегръдка? Бидейки малки деца, жените са правили това несъзнателно. Защо се налага да ги учим наново на това?
Причината се крие в тревожността. В опита от предишни връзки. Когато момичето го излъжат три пъти, то започва да си мисли „Ами ако той няма нужда от това? Ами ако ме отблъсне?“.
Когато се притиснете в партньора и му кажете мила дума, той няма да има друг изход, освен да бъде добър с вас. Точно така е и с децата ни. Първо – трябва винаги да приемаме чувствата им. Ако детенцето плаче, не можем да му кажем, че плаче заради някаква глупост. Трябва да му кажем, че и ние бихме плакали на негово място, да му съчувстваме. Трябва да обясним на детето, че всичко е наред, да му кажем „Каквото и да става, аз съм до теб“. И да се въздържаме от нравоучения. Защото мнозина казват „Каквото и да става, съм до теб, но чуй, когато бях на твоите години.“. И се почва поредната безкрайна история.
Грешка № 6: Вие не давате на мъжа думата
Мъжът трябва да се научи да говори. Когато той не говори, жената се чувства ненужна. Проблемът е, че мъжете си градят плановете насаме и не ги обсъждат с партньорката. Ако той каже „Днес работя върху нещо, благодарение на което след три години ще си купим къща“, жената с радост ще го подкрепи. Но от гледна точка на мъжа, ако той живее с нея, прибира се у дома и яде приготвената от нея супа, значи я обича. Жената не го разбира това. Тя може да попита „Какво означава това, че той рядко ме поглежда, прибира се късно и спи в другата стая?“. А мъжът на този въпрос би отговорил „Е нали съм с нея! Всичко е наред“. Жената има нужда от думи. Партньорът трябва да й каже „Уморен съм. Приготви ми ето това“ – и тя ще бъде щастлива.
Как да обясните на мъжа от какво имате нужда?
Работата е там, че жените виждат детайлно. Те си съставят от фрагментите обща картина. А мъжете виждат общата картина. Когато жената прави нещо и пита мъжа „Как ти се струва?“, това предизвиква взрив в главата му. Той си мисли, че ако не улучи нужната реплика сега, ще стане скандал.
Друга интересна игра – когато партньорът ви помоли да направите нещо, например да му кажете къде е ризата му или да му направите чай, кажете му следното: „Три важни за мен думи и ще ти кажа“ или „5 нежни думи и ще имаш най-хубавия чай“. Мъжете наистина трябва да бъдат приучавани известно време да ни говорят тези неща. По-късно ще започнат сами да използват този инструмент.
Грешка № 7: Вие не осъзнавате красотата си
Защо жената, когато се кани да излиза, стои с часове пред огледалото и се опитва да се направи малко по-хубава за непознати хора, но не намира време да изглежда добре у дома за любимия си мъж? Става така, защото жената я притеснява общественото мнение. Мъжът й вече е с нея, приел я е. За нея е много по-важно не той да й каже някой комплимент, а някой чужд човек да каже на него каква красива жена има.
Тази позиция не е съвсем здрава и трябва да бъде изкоренена. Да бъдеш красива е една от основните дейности на жената до края на живота й. Няма значение на колко е години, нито какво работи – не бива да се запуска.
Ето някои прости техники, за да бъдете щастливи:
Замислете се „Какво удоволствие ще си доставя днес?“
Изминавайте по 4 км пеша всеки ден. Но не 500 м тук, 500 м там. Трябва да са 4 км наведнъж.
Пийте вода! Тя отмива депресията от организма.
Казвайте си „Одобрявам се!“. Колкото може по-често.
Правете сутрин това, което обичате. Така денят ви ще започва хубаво.
И още един добър съвет – веднъж седмично не правете нищо. Ама съвсем нищо. Не оправяйте леглото, не яжте кисело мляко, не ходете на фитнес и т.н. Това е много важна процедура.
Както и мнозина други, и аз ходих в Тибет, за да намеря отговорите за щастието. Там изпитах студ, глад и страх. Прекарах там три седмици, веднъж седмично имах възможността да задам въпрос на мъдър монах. Моята тайна на щастието е, че няма никакви гаранции. Светът е нестабилен. Всичко може да се промени всеки един момент. И ако днес не взема всичко възможно от живота, утре може да съжалявам за това.
автор: Анна Иотко, психолог
https://woman.bg/po-zhenski/7-greshki-koito-dopuskat-99–ot-zhenite.59540.html

18 януари

Архангел Гавраил (ежедневни послания) – 18 януари 2019 г.
Чрез Шели Янг

Тъй като мнозина от вас са фокусирани върху здравословния начин на живот, искаме днес да обсъдим сегашното вибрационно състояние на храната.
Една от причините, поради която съвременната храна е много по-нетрайна от всякога, е липсата на любов при приготвянето ѝ. Тъй като храната влезе в масово производство, е станала повече бизнес за печалба и това се отрази върху вибрациите на ѝ. Същото е и при бързото хранене – храна, приготвена да отговаря на критериите за бързина и удобство, но ѝ липсва енергията на любовта.
Когато нещата са в масово производство, често получават енергийния печат на безразличието. Ако работникът не обича работата си, той може да излъчва негодувание или скука при монотонна работа.
В предишните времена, храната се отглеждала с цел и се приготвяла с любов. Така, съчетано с практиката да се благославя храната или да се благодари преди хранене, създава намерението да подкрепя всеки, а и е с по-високи вибрации. Използва се и като повод за единение, което допълнително засилва любовната вибрация.
Тъй като напредвате с желание да обичате и подкрепяте себе си и тези, които обичате, ви призоваваме да направите любовта основната хранителна съставка. Отглеждайте храната си с любов или купувате храна, която е отглеждана с грижа и отговорност. Гответе с любов и с намерение за единение. Благодарете за храната. Благославяйте храната си и онези, които са ви я предоставили.
Преди да се наядете, запитайте се, дали изборът, който правите, е любещ към вас и вашето тяло. Попитайте вашето тяло, от какво се нуждае и не забравяйте да му го дадете. И ако нямате достъп до храна, която да е създадена с любов, по каквато и да е причина, заредете я със собствената си любов, убедени, че благословията ви ще създаде вибрационната промяна, която я прави по-здравословна за вас. Нищо не може да направи клетките ви сияещи енергийно, освен храната, която съдържа енергията на любовта.
Архангел Гавраил
Превод: Йосиф Йоргов
http://trinityesoterics.com/category/daily-message/

17 януари

Архангел Гавраил (ежедневни послания) – 17 януари 2019 г.
Чрез Шели Янг

Като навлизате в тази нова година на сътворяването, вярвайте в своя растеж и вашата божествена способност. Работихте усилено, за да стигнете до нивото, където сте. Разгледайте вашите дарове и разкрилото се, защото всяка нова енергийна промяна създава разширения, които включват нови потенциали и възможности. Всяко освобождаване е отворило място за повече въплъщаване истинската същност на душата ви. Това, съчетано с безпрецедентните енергии на планета, разкрива неизползван потенциал, повече от всякога. Играйте повече, мечтайте повече, блестете повече, скъпи мои, защото, сега е вашето време.
Архангел Гавраил
Превод: Йосиф Йоргов
http://trinityesoterics.com/category/daily-message/

Ако имате късмет и е в правилното време…

Ако имате късмет и е в правилното време…

Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем сами, когато няма никой редом, и ви се наложи да разчитате на себе си и на земята.
Ако имате късмет и е в правилното време, живота ще ви прасне, за да ви разчупи като орех и да извади ядката.
Ако имате късмет и е в правилното време, ще ви боли. Толкова много, че тази болка ще ви накара почти да умрете, а след това ще ви помогне да се възродите отвътре.
Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи няма да може да ги сдържите по никакъв начин. А чрез тях ще дойде освобождение, а след това, истинския живот.
Ако имате късмет, ще бъдете уязвими пред другите. И никак няма да може да го скриете. И тогава ще разберете, кой е с вас, а кой – не.
Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И ще ви се наложи да откривате самостоятелно някои.
Ако имате късмет, ще се разочаровате в хората, в идеите, в учителите и в добрите вълшебници. А преживявайки всичко това, ще можете да виждате реалния свят.
Ако имате късмет и е в правилното време, няма да има кого да попитате за съвет. Съвсем никого. И ще ви се наложи да намерите вътрешния си компас.
Ако имате късмет и е в правилното време, ще ви е непоносимо, дотолкова, че ще трябва да направите нещо или просто да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.
Ако имате късмет, ще се загубите, ще се излъжете, ще бъдете предадени и почти размазани. И това „почти“, ще отпечата на лицето ви бръчките на мъдростта. А опита остава с вас цял живот.
Ако имате късмет, няма да имате пари. И ще ви се наложи да общувате с хора, на които преди е можело просто да платите.
Ако имате късмет, ще имате изключително много пари и ще достигнете до дълбините на отчаянието, когато се изпарява илюзията, че щастието е в парите.
Ако имате късмет, не всички ще ви обичат. И ще трябва да пренастроите системата си за ценности. А желанието да се харесвате на всички, ще пусне гърлото ви.
Ако имате късмет, някой близък ще ви изостави. И ще узнаете цената на моментното щастие.
Ако имате късмет, ще стигнете до конфликт с любими. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще усетите звънящото пространство между отделните вселени, които едва се докосват.
Ако имате късмет, ще успеете да издържите всичко това. И да намерите начин да се преобразувате. Ще изпитате тази вътрешна алхимия, която превръща болката в красота. Злобата в смирение. Страха в действия. А от радостта – вдъхновяващ пример. Вината и срама ще излетят от душата като с голямата метла. А белезите се превръщат във възможности.
Ако имате късмет и е в правилното време…
Аглая Датешидзе
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/esli_vam_povezjot_i_budet_pravilnoe_vremja/2019-01-15-61500

14 януари

Новини от ГФС
14 януари 2018

Здравейте, скъпи земни жители!
Днешното ми обръщение е от името на Галактическата Федерация на Светлината.
Като продължение на серията послания на Отеца наш за рептилоидите и клоновете, ми се иска да ви разкажа за вашите извънземни братя и сестри, които са се въплътили доброволно във физически тела, през това съдбоносно за планетата ви време.
Разбира се, те не са толкова много по Земята, но всичките са с определена мисия – да помагат при извършването на прехода, което не е много лесно.
Въплътени във физически тела по разни кътчета на планетата, представителите на Андромеда, Плеади, Арктур, Сириус и някои други извънземни цивилизации, са призвани да наблюдават процеса възнесение и да откриват хора с най-високите вибрации, способни да помагат на другите в преодоляването на енергийната бариера между измеренията.
За разлика от хората, те знаят, кои са, от къде са дошли, и в какво се състои мисията им.
Те не губят връзката си със своите събратя и действат по определения предварително план.
Понеже независимо от тримерния си живот, съзнанието им е запазило нивото си на родната цивилизация, те напредват лесно по служебната и социална стълба, макар част от тях да остават преднамерено в по-ниските социални слоеве.
Те са разпръснати по цялата планета за да могат да обхванат всички страни и континенти.
Засега са в изчакваща позиция, понеже разбират, че все още не е дошло времето да говорят открито за присъствието си на Земята.
Външно се различават много малко от обикновените хора, макар внимателен поглед да може да различи някои особености.
Те са много спокойни, дружелюбни и мъдри. Невъзможно е да бъдат изкарани от равновесие, понеже отдавна са минали уроците си в дуалния живот и съзнанието им запазва нивото съзнание, с което са слезли във вашия свят.
Щом настъпи решаващия момент, т.е. когато повече няма да е възможно скриването на истината за земния преход, всичките ни представители ще се проявят открито.
Ще поемат координацията на спасение човечеството от стихийни бедствия и технологични катастрофи, които набират с всеки изминал ден все повече обороти.
Те ще осигурят връзката с извънземните братя и сестри, които усилват постепенно проявите си над вашите градове и села.
По този начин, помощта ни ще идва „отдолу и отгоре“.
И се надяваме, че благодарение на стотиците ни представители, въплътени по Земята, извънземното присъствие няма да ви изплаши, а напротив, ще ви даде увереност, че имаме най-добри намерения и единствената ни цел е да помогнем при прехода и единението с Галактическото семейство.
А засега се прощавам с вас и ви желая ускорен напредък към заветната цел – живот в пето измерение.
Обичащия ви Ащар Шеран говори с вас от името на Галактическата Светлинна Федерация.
Приела Марта, 14 януари 2018.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vozrojdeniesveta.com/novosti-gfs-14-yanvarya-2019/

2 януари

Отец-Абсолют – Сливане на двата свята («Арматурата» на душата ви)
2 януари 2018 г.

Здравейте, скъпи мои любими деца!
Днес преминаваме към следващата тема и става на въпрос за най-съкровеното – за вашата душа.
Да-да, не се учудвайте. Именно взаимоотношенията със собствената ви душа са непреодолимо препятствие за мнозина от вас – това, което ви пречи да се изскубнете окончателно от дуалността и да се издигнете в новия свят.
Всички вече прекрасно знаете, че душата е Божествена частичка, която живее във всеки човек, и че в нея се намират всичките необходими знания за себе си, за Бога и Вселената.
Но за мнозина от вас, това си остава само теория, която няма никакво приложение в практиката.
Но вече е дошло времето за окончателно сливане с душата си – да станете единно цяло завинаги, а не само в отделни мигове на просветление.
Защо е толкова важно?
Преди всичко, защото земните вибрации с всеки изминал ден се повишават и дори тези, които с цялото си сърце се стремят към възнесение, понякога не успяват да «догонят» душата си.
Само тази ваша Божествена частичка е способна да ви изведе на необходимото за възнесение вибрационно ниво, а това ниво не трябва да се променя през деня.
А точно това се случва с мнозина от вас, в зависимост от жизнената ситуация, в която сте попаднали.
С други думи, трябва да постигнете СТАБИЛНОСТ на вибрациите си, без спадове и изблици.
Вашата душа трябва да стане основата, върху която се върти всичко останало: вашите мисли, емоции, действия и постъпки.
Тази основа, подобно на магнит трябва да задържа в полето си всичко, каквото се случва с вас, като не допуска да се връщате в тримерните енергии и да действате по старите правила и шаблони, т.е. стереотипно, по навик.
Всичко това изисква доста усилия.
Подобно на ежедневните тренировки при спортистите, трябва да укрепвате душата си с ежедневни тренировки.
И нека да започнем от малкото.
Представете си душата като здрава, дебела, права като стрела, духовна „арматура“, в която са концентрирани енергии с най-високи вибрации.
Усетете тялото си «нанизано» на нея…
Тази арматура ви изпъва — разпервате рамене, повдигате брадичката си, стяга всички мускули на тялото ви.
Вече имате съвсем различна осанка – царствена, Божествена…
Усетете новото състояние на душата си, спуснала се от небето на земята, при това, запазила присъщите си високи вибрации…
Енергиите им струят през тялото ви, влизайки през коронната чакра, постепенно спускаща се в шеста, пета, четвърта, трета, втора, първа, а след това се устремява към земното ядро…
Споделяте с любимата си Майчица-Земя богатството си – небесния нектар с високи вибрации…
Нека да ви стане, родни мои, първото упражнение от серията ежедневни духовни «тренировки».
Обичащия ви безкрайно, Отец-Абсолют говори с вас.
Приела Марта, 2 януари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vozrojdeniesveta.com/sliyanie-dvukh-mirov-sterzhen-vashey-dushi/

16 януари

Архангел Гавраил (ежедневни послания) – 16 януари 2019 г.
Чрез Шели Янг

Скъпи мои, разбираме, че доверието може да бъде много труден елемент за вас. Но моля, разберете, когато решите да се движите без доверие, вие избирате съпротивата за в момента, без реално основание за това. Освен това, липсата на доверие измества вниманието ви от собственото ви творческо пространство към нежелани от вас варианти. Тогава, когато нещата са по начина, от който се страхувахте, ще възкликнете: „Виж ти? Знаех си!“
Доверието позволява разгръщането на истинския потенциал в дадено обстоятелство. Ако не използвате доверие, за да видите, какво може да се получи, не сте му дали шанс. Това е като да засеете семена, а след това да откажете да ги поливате, защото убеждавате сами себе си, че няма да поникнат.
Не е ли време да проверите докъде може да ви доведе доверието? Ако имате проблеми с доверието, защо просто не се преместите в убеждението, “Бог ме води” и да видите накъде ви водят? Доверието е това, което ви позволява да бъдете насочени към преживяванията, за които копнеете.
Поради социалните условия и вашите преживявания сте станали несъзнателни създатели, а доверието е аспект, който е бил избягван и поради това е доста неразвит. Но вие сте готови да продължите напред и да усъвършенствате уменията си на доверие, тъй като това е ключът към откриването на най-високите ви потенциали във всички области на живота ви. Това е инструментът на съзнателното сътворяване.
Архангел Гавраил
Превод: Йосиф Йоргов
http://trinityesoterics.com/category/daily-message/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти